Решение № 1992 от 25.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 8282/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 6736 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 46801/2024 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените от „Софийска вода” АД срещу Т. Б. Б. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Т. Б. Б. дължи на „Софийска вода” АД сумата 1661,23 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 18.03.2021 г. до 15.09.2023 г., за договорна сметка 2800057209, създадена към клиентски номер ••••••••••, и сумата от 40,45 лв. - мораторна лихва за периода от 13.05.2021 г. до 26.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете за: главница за сумата над 1 661,23 лв. до претендирания размер от 2 210,54 лв. и за периода от 18.03.2020 г. до 17.03.2021 г.; и за лихва за забава за сумата над 40,45 лв. до претендирания размер от 159,67 лв. и за периода от 24.07.2020 г. до 12.05.2021 г., като погасени по давност. Ответницата Т. Б. Б. е осъдена да заплати на ищеца „Софийска вода” АД разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е обжалвано от ответницата Т. Б. Б. в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Софийска вода" АД сумата 1 661,23 лв. - главница за неизплатени суми по фактури за ползвани ВиК услуги за периода 18.03.2021 г. до 15.09.2023 г. и сумата от 40,45 лв. - мораторна лихва за периода от 13.05.2021 г. до 26.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, като недопустимо, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при непълнота на доказателствата, както и при нарушения на процесуалния закон. Излага се възражение, че не е налице пасивна процесуална легитимация за ответницата по иска, тъй като между страните няма сключен договор и между тях не са налице облигационни отношения. Навежда се довод, че представеното незаверено копие от справка от имотния регистър не е документ за собственост, а и в него е посочена като собственост за ответницата ½ идеална част. Въззивницата счита, че от нея не следва да се претендира цялата сума, тъй като не е налице солидарна отговорност, а разделна такава, като ищецът следвало да предяви иск за половината от претендираната сума. На следващо място, въззивницата излага възражение, че по делото не е доказано по безспорен начин количеството доставени ВиК услуги. Представените с исковата молба писмени доказателства не установявали това обстоятелство – те били изготвени от ищеца и липсвал подпис на ответника или на представител на етажната собственост, като нито един от тези документи не бил връчван на ответника. Не били приложени реални отчети на индивидуалния и общия водомер. Не били издадени от ищеца и приложени по делото фактури, каквито били задължителни за възникване на задължението за плащане. Не били представени и доказателства за отчисляване на технологичните загуби през процесния период. Въззивницата счита, че „Софийска вода“ АД незаконосъобразно е завишила начисляваните суми. Въззиваемата страна „Софийска вода АД не е подала отговор на въззивната жалба. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: ”Софийска вода” АД е предявило срещу Т. Б. Б. искове за признаване за установено, че Т. Б. Б. му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 28128/2024 г. на СРС, а именно: сумата от 2210,54 лв., представляваща стойността на предоставени ВиК услуги за периода от 18.03.2020 г. до 15.09.2023 г. в имот, с адрес: гр. София, ж.к. ••••, с клиентски номер ••••••••••, и сумата 159,67 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 24.07.2020 г. до 26.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че между него и ответницата е налице договорно отношение с предмет предоставяне на ВиК услуги в посочения имот. Твърди, че за периода от 18.03.2020 г. до 15.09.2023 г. по партидата на този имот с клиентски № •••••••••• в базата данни на дружеството е създадена договорна /съдебна/ сметка № 2800057209, отнасяща се за просрочените задължения в размер цената на предявените искове. С писмения си отговор ответницата оспорва исковете. Излага възражение, че липсва на процесуална легитимация да отговаря по предявените искове, тъй като между страните не бил сключен договор и не били налице облигационни отношения. Представената от ищеца справка от имотния регистър не представлявала доказателство за правото на собственост върху имота, а освен това в нея било посочена като собственост на ответницата ½ ид.ч. от имота, поради което от нея не следвало да се претендира цялата сума. Навежда се и довод, че не е установено по безспорен начин какво количество услуги е доставяно. Представените с исковата молба писмени доказателства не установявали това обстоятелство – те били изготвени от ищеца, не били подписани от ответника или от представител на етажната собственост. Нито един от тези документи не бил връчван на ответника, за да възникне негово задължение за плащане. Прави се и възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и съобразно предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 193 от ЗВ, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, и чл. 86, ал. 1 от ГПК – за признаване съществуването на вземания на ищеца за стойността на доставени ВиК услуги и обезщетение за забава, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 28128/2024 г. на СРС. По така предявените искове и с оглед направеното от ответницата оспорване в тежест на ищеца е било да докаже, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги. От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. В Общите условия на ищцовото дружество /чл. 2, ал.3/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. От приетата по делото справка от Агенция по вписвания е видно, че по партидата на ответницата Т. Б. Б. на 27.07.2001 г. е вписан нотариален акт за замяна на недвижими имоти, като ответницата е придобила чрез замяна имот, представляващ апартамент № 15 в бл. •••• в ж.к. „Разсадника“. Записванията в имотния регистър представляват доказателство за вписаните в регистъра промени в собствеността върху недвижимите имоти, респ. за учредените върху тях вещни права. В отговор на възражението на жалбоподателката срещу доказателствената стойност на представената справка от Агенцията по вписванията следва да се посочи следното: Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКИР в имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е посочено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Вписаните обстоятелства, касаещи вещноправния статут на недвижимите имоти, се отразяват в електронна партида със съдържанието по чл. 59-64 от ЗКИР, която се изготвя въз основа на съществуващите персонални партиди с наличните данни по вписания акт и предоставените данни за имота от АГКК – чл. 65, ал. 4 от ЗКИР. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗКИР актът се вписва по разпореждане на съдията по вписвания след извършване на проверка дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Съгласно чл. 93 от ЗКИР имотният регистър е публичен. С оглед на тези разпоредби следва да се приеме, че справката – разпечатка от информационната система на Службата по вписвания съставлява доказателство за вписването в имотния регистър на обстоятелствата по чл.3, ал.2 от ЗКИР, касаещи вещноправния статут на имота - относно вписаните в регистъра промени в собствеността върху недвижимите имоти, респ. за учредените върху тях вещни права. В случая вписаното в имотния регистър и отразено в представената справка от този регистър обстоятелство за придобито от ответницата право на собственост върху процесния имот по силата на договор за замяна на 27.07.2001 г. не е оспорено от нея. Ответницата е оспорила само доказателственото значение на представената справка. Не са представени доказателства, които да оборват така отразените в справката обстоятелства. Ответницата не твърди вписаното в Службата по вписвания обстоятелство, отразено в представената справка, че тя е придобила по силата на замяна процесния апартамент, впоследствие да е било отчуждено или друг да го е придобил чрез конкретен придобивен способ, нито са налице доказателства за това. Следователно, така отразеното в справката относно придобиването на право на собственост върху имота от ответницата и съществуването на това право в периода, за който се претендира от ответника вземане за незаплатена цена на доставена в имота вода, не е опровергано. Индиции за това, че ответницата е била собственик на процесния имот, в който са доставяни ВиК услуги в процесния период, се съдържат и в други представени доказателства – приемо-предавателен протокол от 13.06.2018 г. за извършена в процесния имот доставка, монтаж и пломбиране на индивидуални водомери, който е подписан от ответницата като клиент; обстоятелството, че ответницата е вписана като титуляр на партидата за имота при ищцовото дружество, по която партида са отразявани извършваните плащания и задълженията за имота; обстоятелството, че ответницата е получила заповедта за изпълнение на този адрес, а в подаденото от нея възражение срещу заповедта тя изрично е посочила като свой адрес този имот – следователно същата фактически пребивава на този адрес, което също е индиция за връзката на ответницата с процесния имот. Твърдението на въззивницата, че в представената справка тя е вписана като собственик на ½ ид. част от имота, не кореспондира със съдържанието на справката. Друго лице като заменител на имотите по вписания нотариален акт за замяна от 27.01.2001 г., освен ответницата Т. Б. Б. /заменител 2/ и Министерство на вътрешните работи /заменител 1/, не е вписано в справката, а и в описанието на имота не посочено, че се прехвърля идеална част от него. От друга страна, видно е от последващите вписвания по партидата на ответницата, че върху този имот след сключването на договора за замяна са били учредени договорни ипотеки, по които само тя е вписана като ипотекарен длъжник. С оглед на така отразеното в справката от имотния регистър и предвид липсата на твърдения от страна на ответницата тя да е придобила заменения имот съвместно с друго лице/лица, неоснователно е възражението й, че искът за установяване дължимост на стойността на доставените в имота ВиК услуги е следвало да бъде предявен за половината от претендираната сума. По силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Така правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и от влезлите в сила Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода” АД. Действащите през процесния период Общи условия са общодостъпни на съответните интернет адреси. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на тези публично известни общи условия, за което не е необходимо сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите. С оглед горното и данните за придобито от ответницата на право на собственост върху процесния имот, същата има качеството ”потребител на ВиК услуги” по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР ЗРВКУ, следователно е налице облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги в процесния период. Следователно, доказано е основанието за възникване на задълженията на ответницата за заплащане на доставените в имота ВиК услуги в процесния период. Количеството и стойността на потребената в имота на ответницата вода са установени от приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно заключението в имота на ответницата са налични 4 броя водомери /което вещото лице е констатирало при посещението си в имота/, и това кореспондира с представения с исковата молба приемо-предавателен протокол от 13.06.2018 г., подписан от абоната. След извършени проверки при ищеца вещото лице е установило, че доставяните в имота ВиК услуги са реално отчитани от контролните водомери на ответницата на посочените в заключението дати, както и на базата подадени от ответницата самоотчети на посочените дати, а през останалите периоди са начислявани и придвижени водни количества на базата изчислителна методика, като след извършване на реални отчети по водомерите са извършвани съответните изравнявания. Към заключението е приложена издадена от „Софийска вода“ АД справка в табличен вид за начислена консумация по отделните водомери, период на отчитане, тип на отчета, показания на измервателните уреди, стари задължения, суми по фактури, платени суми и дължими суми; както и представени данни от електронни карнети по партидата на ответницата за измервателните средства за процесния период. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, задълженията на абоната по издадени фактури за периода от 23.06.2020 г. до 26.10.2023 г. са в общ размер 2370,21 лв., която сума включва главница в размер на 2210,54 лв. и лихва за забава в размер на 159,67 лв. за периода от 24.07.2020 г. до 26.10.2023 г. През този период не са установени извършени плащания. От съвкупната преценка на експертните заключения и останалите писмени доказателства се налага извод, че количеството доставено в имота на ответницата вода е отчетено и стойността му е начислена съобразно нормативните изисквания на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, а именно чл. 32 и чл. 35 от същата, както и съобразно раздел ІІ на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода” АД. Експертните заключения са изготвени въз основа на представените по делото писмени доказателства и други проверени от вещите лица документи – електронни карнети по индивидуалната и общата партида. Следва да се посочи, че в закона няма изискване материалите, по които експертът работи и въз основа на които изготвя заключението си, да бъдат изрично приети по делото като писмени доказателства. Приетите заключения са пълни и обосновани, като в тях са посочени данните, въз основа на които са направени експертните изводи. Заключенията не са били оспорени от ответницата, а и тя не е поискала допускане на допълнителна или повторна експертиза. Неоснователно е и възражението на въззивника за недължимост на сумите по процесните фактури поради липса на представени доказателства за извършен отчет и на издадени фактури. Както е посочено в заключението на СТЕ и приложените към него справки в табличен вид, за два от водомерите в процесния имот количеството потребена вода е отчитано по електронен път /видно от представени приемо-предавателен протокол два от водомерите в имота на 13.06.2018 г. са подменени с такива с дистанционно отчитане/, а показанията от останалите два водомера са отчитани на база подадени от ответницата самоотчети. За част от периода са начислявани количества вода по изчислителна методика, но след извършване на реални отчети са извършвани съответните изравнявания. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, в случаите на отчитане по електронен път не важи изискването на подписване на карнета за отчитане на индивидуалните водомери от потребителя. При стандартен самоотчет потребителят сам подава данните от водомера на доставчика на ВиК услуги и в този случай също не се съставя протокол за отчет и съответно не се подписва такъв. Ответницата не е оспорила заключението на СТЕ, респективно не е въвела своевременно възражения за недостоверно отразяване при ищеца на данните от електронното отчитане и/или от самоотчета. Видно от заключението на ССчЕ и представените от ищеца справки, за потребеното количество вода са издавани ежемесечни фактури. Получаването на фактурата от потребителя не е основание за възникване на задължението му да заплати стойността на потребената вода, респ. неполучаването на фактура не води до отпадане на това негово задължение. С оглед на горното изводът е, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответницата за исковите суми – главница за доставени ВиК услуги и мораторна лихва, в предявените им размери, установени от заключението на ССчЕ. След приспадане на погасените по давност част от тези вземания, правилно първоинстанционният съд е приел за основателен иска за главница - за сумата 1661,23 лв., както и за обезщетение за забава – за сумата 40,45 лв., дължимо върху непогасената по давност част от главницата, за периода от 13.05.2021 г. до 26.10.2023 г. Върху дължимата главница ответницата дължи и законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2024 г. до окончателното изплащане. С оглед на горното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части. Воден от горното, Софийски градски съд