Решение № 149 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 7103/2024 г.
Районен съд - Перник26.02.2026 г.докладчик НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Диспозитив
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ж.к. ••••, ул. „•••••, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, Договора за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение •••/15.12.2023 г., том II, рег. № ••••, нот. дело № •••• г. по описа на нотариус М. Д., рег. № 523 на НК, с район на действие Районен съд – П., вписан в СВ-П. с вх.рег. •••39 от 18.12.2023г., Акт № ••••, с който длъжникът Б. С. И. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.П., ул. „••••, дарява на В. Б. С. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.П., ул. „••••, собствената си ½ /една втора/ идеална част от следния недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••, с предназначение — Жилище, Апартамент, находящ се в землището на гр. П., общ. П., обл. П. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 9/13.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 12.11.2021г., състоящ се от дневна, спалня, кухня, санитарен възел, антре и две тераси, с брой нива на обекта: 1 (едно), който самостоятелен обект се намира на 3 /трети/ етаж в Сграда с идентификатор ••••, с предназначение: Жилищна сграда — многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор •••••, вписан с административен адрес: гр. П., ул. ••••, с площ по документ от 71.03 кв.м., съгласно Схема № •••••г., изд. от СГКК — П., заедно с Избено помещение с площ от 4.57 кв.м. и заедно с приспадащите се идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ••••.8, под обекта: ••••.4 и над обекта: ••••.10, и съгласно документ за собственост, граници и съседи на апартамента: от изток — двор, от запад — улица „•••”, от север — улица „•••••” и от юг — стълбище и апартамент ••••, и при граници и съседи на избеното помещение: от изток — мазе №8, от запад — мазе № 6, от север коридор и от юг — ЕПЖБ № 5. ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Б. С. И. с ЕГН ••••••••••, и В. Б. С. с ЕГН ••••••••••, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 91.24 евро. Решението е постановено при участието на трето лице помагач-„Обединена българска банка“ АД, на страната на ответниците. Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П.. Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Мотиви
Гражданско дело № 20241720107103 по описа за 2024 година Образувано е по искова молба вх.№ 28809 / 23.12.2024 г. /с п.к. от 20.12.2024г./, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, чрез адвокат Н. К., против Б. С. И. и В. Б. С., по иск с пр.осн.чл. 135 ЗЗД – за обявяване на недействителен спрямо кредитора "ЕОС Матрикс” ЕООД на Договор за дарение на недвижим имот, сключен между ответниците и оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот •••, том II, рег.№ ••••, дело № ••••г. по описа на Нотариус В. Д. с рег.№ 523 в НК, с район на действие Районен съд П., вписан в СВ-П. с вх.рег. •••39 от 18.12.2023г., Акт № ••••, с който ответникът Б. С. И. е дарил на ответника В. Б. С., собствената си ½ идеална част от следния недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••, с предназначение — Жилище, Апартамент, находящ се в землището на гр. П., общ. П., обл. П. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 9/13.10.2008г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 12.11.2021г., състоящ се от дневна, спалня, кухня, санитарен възел, антре и две тераси, с брой нива на обекта: 1 (едно), който самостоятелен обект се намира на 3 /трети/ етаж в Сграда с идентификатор ••••, с предназначение: Жилищна сграда — многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор •••••, вписан с административен адрес: гр. П., ул. ••••, с площ по документ от 71.03 кв.м., съгласно Схема № •••••г., изд. от СГКК — П., заедно с Избено помещение с площ от 4.57 кв.м. и заедно с приспадащите се идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ••••.8, под обекта: ••••.4 и над обекта: ••••.10, и съгласно документ за собственост, граници и съседи на апартамента: от изток — двор, от запад — улица „•••”, от север — улица „•••••” и от юг — стълбище и апартамент ••••, и при граници и съседи на избеното помещение: от изток — мазе •••• като дарителите Б. С. И., ЕГН •••••••••• и Е.Б. И.а, ЕГН ••••••••••, са си запазили безсрочно и безвъзмездно вещно право на ползване върху гореописания недвижим имот, заедно и поотделно, докато са живи, без да заплащат наем или обезщетение за ползването. Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът Б. С. И. е длъжник по договори за кредит, вземанията, по които са прехвърлени на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) сключен на 10.04.2024г. между УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ АД, ЕИК 175070632 и „ЕOС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, а именно Договор за потребителски паричен кредит № •••• от 31.05.202Зг., за което И. е уведомен по чл.99 ЗЗД. Твърди се, че със сключването на договора за цесия новият кредитор (цесионера) придобива всички права, които старият кредитор (цедентът) е имал по отношение на длъжника (ответника) във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към последния. Поради неплащане на дължимите суми по договорите ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договорите, чрез подаване на Заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като по образувано ч.гр.д. № 6157/24г. е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила и съответно е издаден изпълнителен лист. Ищецът излага още, че при направена справка в имотния регистър установил, че веднага след сключване на договорите за кредит, а именно на 15.12.2023г., между първия ответник Б. С. И. със съпругата си като ДАРИТЕЛИ, и втория ответник В. Б. С., като ДАРЕНА, е сключен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот •••, том II, рег.№ ••••, дело № ••••г. по описа на Нотариус В. Д. с рег.№ 523 в НК с район на действие Районен съд П., вписан в СВ-П. с вх.рег. •••З9 от 18.12.2023г., Акт № ••••. Твърди се, че първият ответник е съзнавал, че със сключването на договора се лишава от свое имущество, с което действие намалява възможностите за удовлетворение на кредитора, като сделката, оформена с процесния нотариален акт, е сключена два месеца след като първият ответник е усвоил сумите по горепосочените договори за кредит. Ищецът счита, че сделката безспорно уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на първия ответник, като увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът с правните си действия е намалил своето имущество, тъй като цялото имущество служи за общо обезпечение на неговите кредитори съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД. Сделката е безвъзмездна и е извършена след възникване вземанията на банката по цитираните договори за кредит, с оглед което и по аргумент на противното от изр. 2-ро на чл. 135 от ЗЗД е налице и законова презумпция за знание от страна на приобретателя за увреждането. Приобретателят е низходящ - дъщеря на длъжника, поради което е налице законова презумпция за знание от негова страна за увреждането и на основание изр. 4-то от ЗЗД. Ето защо се извежда правен интерес от предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД срещу двамата ответници, за обявяване на недействителност по отношение на ищеца на описаната по-горе в настоящата искова молба сделка - дарение на недвижими имот, като увреждащи интереса на кредитора. Уточнява, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Цитира, че съгласно ТР 2/2017г. на ОС ГТК на ВКС възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Б. С. И., чрез адв. Б. В., с който оспорва предявения иск с подробно изложени съображения за неоснователност и недоказаност. Навежда доводи за недопустимост на исковата претенция, както и за нередовност на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. Б. С., чрез адв. Б. В., с който оспорва предявения иск с подробно изложени съображения за неоснователност и недоказаност. Навежда доводи за недопустимост на исковата претенция, както и за нередовност на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Третото лице помагач, конституирано с определението за насрочване - „Обединена българска банка“ АД, на страната на ответниците изразява становище за липса на правен интерес, банката да бъде привлечена и да участва по делото като трето лице помагач. Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното. От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № ••••/31.05.2023 г., ведно с погасителен план се установява възникване на облигационно отношение между първоначалния кредитор - "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и кредитополучателят Б. С. И., усвояване на кредит и наличие на задължения по договора. Представените по делото извлечения и справки сочат непълно изпълнение и формиране на просрочия, като по делото са наведени твърдения з а сключен договор за стоков кредит от 09.03.2023 г., както и представени доказателства за сключен договор за кредитен лимит по кредитна карта № ••••/22.05.2023 г. От представения по делото Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.04.2024 г. се установява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер/ищец) е сключен договор, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера парични вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. От Приложение № 1 към договора за цесия се установява, че сред прехвърлените вземания е включено и вземане срещу длъжника, индивидуализирано с № 182, с посочване на номер и дата на договора и с посочени суми по пера - главница и лихва. От представеното Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 ЗЗД се установява потвърждение от цедента за извършеното прехвърляне, като от представеното уведомление до длъжника се установява, че прехвърлянето е съобщено на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като е посочен новият кредитор и начин за плащане. От представената по делото Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6157/2024 г. се установява, че същата е издадена въз основа на твърдяно вземане по договора № ••••/31.05.2023 г., но предмет на заповедта са конкретни суми, посочени като главница за вноски с настъпил падеж за периода от 01.10.2023г. до 01.10.2024г., както и съответните лихви и разноски, като заявението, съответно и заповедта не обхващат целия размер на задължението по договора, а е за заявените към датата на заявлението падежирали суми. От представеното по делото Удостоверение за прекратяване на изпълнително дело № 1448/2025г. по описа на ЧСИ С.Б., образувано въз основа на ИЛ, издаден в производството по ч.гр.д.№ 6157/2024г. по описа на РС П., е видно че същото е прекратено с Постановление от 21.10.2025г. на осн.чл.433, ал.2 ГПК. От представената по делото справка за движение по кредит № ••••/31.05.2023г. към дата 17.10.2025 г., се установява, че са налице просрочия и непълно изпълнение, като общият размер на задължението по договора не се свежда единствено до сумите, заявени в заповедното производство като падежирали към конкретния период. Видно е, че заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист са били издадени за определени падежирали вноски, поради което погасяването на сумите, предмет на изпълнението, не изключва възможността да е останал непогасен остатък по кредитното правоотношение в частта извън обхвата на заповедното и изпълнителното производство, доколкото същият не е бил предмет на принудително събиране по прекратеното изпълнително дело. От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот •••/15.12.2023 г., том II, рег. № ••••, дело № •••• г. по описа на нотариус В. Д., рег. № 523 на НК, вписан в СВ – П. с вх. рег. •••39/18.12.2023 г., Акт № ••••, се установява, че на 15.12.2023 г. между Б. С. И. (заедно със съпругата си, като дарители) и В. Б. С. (като надарена) е сключена безвъзмездна разпоредителна сделка, по силата на която надарената е придобила процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••, представляващ Апартамент ••• находящ с в гр.П., ул. „••••, като дарителите са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота заедно и поотделно. От представената по делото справка съгласно данните от НБД „Население“ между Б. С. И. и В. Б. С. е налице родство по права линия – баща и дъщеря. Други относими по делото доказателства не са ангажирани. Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД - за обявяване относителната недействителност спрямо кредитора "ЕОС Матрикс” ЕООД на Договор за дарение между роднини по низходяща линия, оформен в Нотариален акт за дарение на недвижим имот •••, том II, рег.№ ••••, дело № ••••г. по описа на Нотариус В. Д. с рег.№ 523 в НК, с район на действие Районен съд П., вписан в СВ-П. с вх.рег. •••39 от 18.12.2023г., Акт № ••••, с който ответникът Б. С. И. е дарил на ответника В. Б. С., своята ½ идеална част от процесния недвижим имот. За да се уважи Павловият иск, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
ищецът да има качеството на кредитор;
правното действие, което се атакува, обективно да уврежда кредитора - ищец чрез намаляване на имуществото на длъжника или чрез създаване на затруднения за удовлетворяване на кредитора и
длъжникът да е знаел, че уврежда кредитора си с атакуваното действие;
когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането. Знанието по третата и четвъртата предпоставка се предполага до доказване на противното, ако третото лице, с което длъжникът е договарял, е съпруг, роднина по права линия, брат или сестра (чл. 135, ал. 2 ЗЗД). Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо. Не е необходимо вземането по отношение на кредитора да е съдебно установено с влязло в сила съдебно решение или влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Не е необходимо да е настъпил падежа на задължението. За легитимацията на ищеца по последния иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените от ищеца факти, освен ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Последиците от уважаване на иска се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка, остава действителна за страните по нея /прехвърлителя и приобретателя/, но се счита за недействителна /тоест за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, въпреки че то е преминало в патримониума на приобретателя по увреждащата го сделка, в който смисъл е Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай от анализа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и първия ответник Б. С. И., са възникнали валидни облигационно правоотношение по Договори за кредит, посочени по – горе в решението, вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия на настоящия ищец. Относно цесията от представения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.04.2024 г., сключен между първоначалния кредитор и ищеца, както и от потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл. 99 ЗЗД, се установява, че вземането по договора от 31.05.2023 г. е преминало в патримониума на ищеца с всички принадлежности. Ето защо съдът приема, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да упражни потестативното право по чл. 135 ЗЗД. Няма по делото доказателства, че вземането по договора за банков кредит е погасено, съответно липсват и доказателства, че вземането е съдебно отречено, поради което следва да бъде прието, че ищецът в качеството му на заемодател има качество на кредитор по отношение на ответника Б. С. И.. При изложените съображения съдът намира, че първата предпоставка от хипотезата на чл. 135 ЗЗД е доказана. На следващо място следва да бъде установено дали с правното действие, което е осъществено от длъжника, последният е увредил интересите на кредитора. Увреждането е налице тогава, когато е осъществена от длъжника прехвърлителна сделка с вещ, която е негова собственост, доколкото с последната сделка имуществото на длъжника се намалява. Уреждащо действие за кредитора ще бъде налице не само когато разпоредителната сделка е безвъзмездна, но и при възмездно отчуждаване на вещта, доколкото до осъществяване на принудителното изпълнение от кредитора, в имуществото на длъжника могат да настъпят промени, при които получената сума вследствие възмездното разпореждане с имота да не бъде налична, поради което и със същата да не може да се удовлетвори кредитора. Хипотезата на чл. 133 ЗЗД постановява, че цялото имущество на длъжника следва да послужи за общо обезпечаване на неговите кредитори, при което следва да бъде прието, че разпореждането – възмездно или безвъзмездно с вещ, която е част от патримониума на длъжника е действие, което уврежда кредиторовия интерес. В настоящия случай имота, предмет на разпоредителната сделка, като част от имуществото на длъжника може да послужи за удовлетворяване на ищеца в качеството му на кредитор, поради което и с изповядване на процесната прехвърлителна сделка през 2023 г. е нарушен интереса на ищеца. Удовлетворяването на неговите вземания, произтичащи от сключените договори за цесия, би могло да се затрудни предвид това, че общото притежавано имущество се намалява в резултат от тази сделка. При така изложеното, съдът приема, посочената сделка е увреждаща интересите на ищеца в качеството му на кредитора на ответника. Необходимо е също така да се посочи, че правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество и на каква стойност, в какъвто смисъл са възраженията на ответника, тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора - чл. 133 от ЗЗД, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. /Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. •••81/2014 г., IV г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Трайна е и практиката на ВКС, която настоящият съд възприема, че съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова. Субективният елемент е знание за увреждането на кредитора. По общо правило, в хипотезата на иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи знанието за увреждане на кредитора, както на длъжника така и на третото лице. Според практиката на ВКС, знанието на длъжника за увреждането на кредитора произтича от съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено, поради което субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат правата на кредитора. Не е необходимо „намерение“ за увреждане в смисъл на специална цел, а достатъчно е съзнанието, че има задължение и че разпореждането намалява възможността кредиторът да се удовлетвори. Съобразно възприетата практика, знанието на длъжника за увреждането произтича от самото съществуване на непогасено задължение, поради което този елемент е налице винаги, когато длъжникът знае, че има кредитор, а с разпореждането намалява активите си. В конкретния случай към датата на дарението - 15.12.2023 г. длъжникът е бил страна по кредитното правоотношение от 31.05.2023 г., като неизпълнението и формираните просрочия обосновават извода, че същият е съзнавал качеството си на длъжник и последиците от разпореждането. П р и безвъзмездни сделки, каквато е дарението законът не изисква да се установява знание у третото лице - приобретател за увреждането, като достатъчно е да са налице вземане на кредитора, увреждащо разпореждане и знание у длъжника. Несъмнено е, че след извършената сделка на дарение от ответника, активите на имущество му, от което ищецът би могъл да се удовлетвори са намалели, което е довело до увреждане на кредитора. Следователно, по отношение знанието на длъжника за увреждащото действие, като правнорелевантен факт за основателността на иска, съдът намира за доказано от ищеца. Знанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпоредителното действие, се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. Само ако увреждащото действие е възмездно има изискване за знание на третото лице. Ако увреждащото действие е безвъзмездно, както е в настоящия случай, знанието на третото лице е без значение за правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Следователно при безвъзмездна сделка, както е в настоящия случай, знание у третото лице за увреждане на кредитора не се изисква, тъй като сделката е безвъзмездна, а наред с това страна по тази сделка е дъщеря на длъжника, видно от удостоверението за родствени връзки, като по отношение на него съществува оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание, т. е. знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По направените от ответниците възражения за наличие на друго имущество и липса на увреждане, съдът намира за неотносими възраженията, че длъжникът разполага и с друго имущество или че кредиторът може да се удовлетвори по друг начин – цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение, а кредиторът избира от кои активи да търси удовлетворяване. Доколкото по делото е надлежно индивидуализирано и доказано вземането по договора № ••••/31.05.2023 г., възникнало преди увреждащата сделка и непогасено към релевантния момент, спорът може да бъде разрешен и само въз основа на това вземане; обсъждането на второто твърдяно вземане не е решаващо за изхода на спора. По възраженията за недействителност/нищожност на договора за кредит настоящият състав намира, че предвид предмета на иска, предявен в настоящото производство - чл. 135 ЗЗД за относителната недействителност на увреждащата сделка, то за да бъде уважен Павловият иск, е достатъчно да се установи наличие на вземане и увреждащо разпореждане. В случая, наред с договора за кредит, са налице и други индиции за реално кредитно правоотношение, като дори при спор относно отделни договорни клаузи, това не води автоматично до извод за липса на всякакво вземане, поради което възраженията в тази насока не оборват качество кредитор на ищеца за целите на чл. 135 ЗЗД. Относно прекратяването на изпълнителното дело и обхвата на заповедта за изпълнение, то прекратяването на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 2 ГПК е процесуален резултат в изпълнителния процес и само по себе си не установява погасяване на цялото материално задължение, още повече при данни, че заповедта е издадена за конкретни падежирали суми в размер на 606.28 лева – главница по Договор за паричен кредит № ••••/31.05.2023г. за периода от 01.10.2023г. до 01.10.2024г. и 384.52 лева – договорна лихва за периода от 01.10.2023г. до 28.10.2024г., като по договора могат да остават и други непогасени задължения, за които няма данни да са заплатени. По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан. По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 178,45 лева, които следва да бъдат присъдени в равностойност в евро.
Така мотивиран, съдът