Решение № 411 от 1.8.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 975/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК. С Решение №260041/12.07.2021г., постановено по Гр.д.№291/2018г. по описа на РС – П., ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Й. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес с.С., ул.“П.", против Л. В. Л., с ЕГН •••••••••• от гр.В.Т., ул.“П." и Н. Г. Н., с ЕГН •••••••••• от гр.В.Т., ул.“Р.", за обявяване на относително недействителен спрямо ищцата на Договор за дарение от 10.03.2020г. между първи и втория ответник, оформен с НА за дарение на недвижим имот №•••, том I, рег.№•••, н.д.№101 от 10.03.2020г. по описа на Нотариус П.П. с предмет ½ ид.част от имоти, находящи се в землището на с.П., общ.П., обл.В.Т., а именно: 1.ПИ с кад. №•••, 2. ПИ с кад.№•••, 3.ПИ с кад.••• и 4.ПИ с кад. •••, като неоснователен и недоказан, ОСЪЖДА Л. В. Л., с ЕГН •••••••••• от гр.Велико Т., ул.“П.", ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес с.С., ул.“П.", сумата от 9 000лв., получени без правно основание, осъден е Л. В. Л. да заплати на И. Й. Д. сумата от 374, 98лв. разноски по делото, както и е осъдена И. Й. Д. да заплати на Н. Г. Н. сумата от 875лв. разноски по делото. С допълнително съдебно решение №260050/27.09.2021г., постановено по Гр.д. №291/2020г. по описа на РС – П. по реда на чл.250 ГПК, е допълнено решение №260041/12.07.2021г., постановено по гр.д.№ 291/2020г по описа на РС – П., като в диспозитива „ОСЪЖДА Л. В. Л., с ЕГН ••••••••••, да заплати на И. Й. Д., с ЕГН ••••••••••, сумата от 9 000лв., получени без правно основание“ СЕ ДОБАВЯ запетая и текстът „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 11.05.2020г. до окончателното изплащане“. С основното първоинстанционно решение, поради несбъдване на положителното вътрешно – процесуално условие – уважаване на Павловият иск, не е разгледан предявеният от ищеца И. Й. Д. против Л. В. Л. конститутивен иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен. Срещу първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната му част, досежно иска по чл.••• ал.1 ЗЗД, е подадена въззивна жалба с вх.№260773/18.08.2021г. от ищеца по делото И. Й. Д., чрез адв.Т. Г. – САК, която с влязло в законна сила на 17.06.2022г. Определение №483/27.05.2022г., постановено по В.гр.д.№975/2021г. по описа на ОС – Велико Т., на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК е върната, поради неотстраняване в срок на нередовността на същата, поради което първоинстанционното решение в частта относно отхвърления Павлов иск по чл.••• ал.1 ЗЗД е влязло в законна сила и е задължително за съда на основание чл.297 ГПК. Предмет на настоящото въззивно производство е въззивна жалба с вх. №260746/05.08.2021г., подадена от първия ответник по делото Л. В. Л., чрез пълномощника му адв.К. М. – ВТАК, против съдебно решение №260041/12.07.2021г., постановено по гр.д. №291/2020г. на РС – П., В ЧАСТТА, с която е осъден Л. В. Л. да заплати на И. Й. Д. сумата от 9000лв., получени без правно основание. Твърди се, че Л. не е разбирал свойството и значението на разписката за получена сума, пълномощното и другите документи, които е подписал. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му осъдителна част, досежно иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявеният срещу него осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Претендира разноски. Въззивното производство е образувано и по въззивна жалба с вх. №260847/07.10.2021г. от Л. В. Л., чрез адв.К. М. – ВТАК, против Допълнително решение №260050/27.09.2021г., постановено по гр.д.№291/2020г. по описа на РС – П., с което е допълнено решение №260041/12.07.2021г., постановено по гр.д.№291/2020г. на РС – П. в осъдителната му част по иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 9000лв. с текста: „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 11.05.2020г. до окончателното изплащане“. Развити са идентични, както във въззивна жалба с вх. №260746/05.08.2021г. от Л. В. Л. оплаквания срещу основното съдебно решение №260041/12.07.2021г., постановено по гр.д.№291/2020г. на РС – П.. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното допълнително съдебно решение по чл.250 ГПК. Претендира разноски. В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивните жалби от Л. В. Л. от насрещната страна – ищеца И. Й. Д.. В СЗ въззивникът Л. В. Л., чрез пълномощника си адв.К. М. – ВТАК, поддържа въззивните си жалби и моли да бъдат уважени. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В СЗ въззиваемата страна И. Й. Д., чрез пълномощника си адв.И. А., оспорва въззивните жалби и моли да бъдат отхвърлени. Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивните жалби от Л. В. Л. срещу основното и допълнително първоинстанционни съдебни решения са подадени в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваните основно и допълнително първоинстанционни съдебни решения са валидни и допустими – основното решение в обжалваната му от въззивника осъдителна част, респ. допълнителното решение по чл.250 ГПК е допустимо изцяло. При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби, въззивният съд счита, че подадените от въззивника Л. В. Л. въззивни жалби срещу първоинстанционното основно решение в обжалваната му осъдителна част и допълнително съдебно решение, разгледани по същество, са неоснователни и недоказани, а първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му осъдителна част и допълнителното решение по чл.250 ГПК са правилни и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени изцяло. Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – П., съобразно и уточняваща ИМ молба от ищеца /становище/ от 25.06.2020г./ са били предявени от ищцата И. Й. Д. против ответниците Л. В. Л. и Н. Г. Н. 1/ главен иск с правно основание чл.••• ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищцата на сключеният между двамата ответници Договор за дарение от 10.03.2020г., обективиран в НА за дарение на недвижими имоти №•••, том I, рег.№•••, н.д.№101/2020г. по описа на Нотариус П.П. с район на действие РС – П., по силата на който първият от тях дарява на племенника си и втори ответник Н. Г. Н. ½ идеална част, колкото притежава от подробно описаните в НА недвижими имоти –земеделски земи /ниви/, подробно описани в НА; 2/ в случай на уважаване на главният иск по чл.••• ал.1 ЗЗД против първия ответник Л. В. Л. евентуален конститутивен иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между ищцата като купувач и първия ответник като продавач предварителен договор за покупко – продажба на ½ ид.част от недвижими имоти, находящи се в землището на с.П., общ.П., обл.В.Т., а именно: 1.ПИ с кад. №•••, 2. ПИ с кад.№•••, 3.ПИ с кад.••• и 4.ПИ с кад. •••, обективиран в Разписка за получена сума от 04.03.2020г., двустранно подписана от продавач и купувач и съдържаща, според ищеца, съществените уговорки между страните за сключването на окончателен договор; и 3/предявен при условията на евентуалност – в случай, че искът по чл.19 ал.3 ЗЗД бъде отхвърлен, респ., ако ищцата по някаква причина не успее да сключи окончателен договор – предявен против първия ответник Л. В. Л. евентуален осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 9000лв., получена от него при начална липса на основание. С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ първият ответник Л. В. Л. по евентуалният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, чрез пълномощника си адв.М. – ВТАК, е релевирал възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, което е неоснователно, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. По същество е оспорил предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. Ответникът Л. В. Л. е изложил твърдения, че системно употребява алкохол, често му се губели дни след злоупотреба с алкохол. Изложил е твърдения, че ищцата и спътника й на 03.03.2020г. го завели в приземен етаж на къща, където започнали да го карат да пие ракия, Л. изпил около литър ракия и се напил, като на следващия ден го заведи неизтрезнял при нотариус и подписвал документи, при все, че още не бил изтрезнял и не разбирал точно какво му се случва. Изложил е твърдения, че Л. не е получавал пари от ищцата, нито от някой друг, обзела го паника от служилото се, подал жалба в полицията за случая и на 10.03.2020г. дарил идеалните си части от процесните имоти. Релевирал е възражение за унищожаемост по смисъла на чл.44 вр. чл.31 ал.1 ЗЗД на подписаната от него Разписка за получена сума от 04.03.2020г. с нотариална заверка на подписа му, пълномощно от 04.03.2020г. и другите документи, доколкото при подписването им Л. не е разбирал свойството и значението им. По реда на чл.214 ал.2 ГПК в открито СЗ, проведено на 22.04.2021г. пред първоинстанционният съд, ищцата, чрез пълномощника си, е предявила претенция за присъждане и на законна лихва върху главницата от 9000лв., считано от датата на предявяване на ИМ /11.05.2020г./. Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от първостепенният съд въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като въззивният съд възприема изцяло фактическите констатации на първостепепният съд, досежно релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно. С отхвърляне на Павловият иск по чл.••• ал.1 ЗЗД и неуважаване поради неразглеждане на предявеният от ищцата И. Й. Д. иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, се е сбъднало вътрешно – процесуалното условие за произнасяне от първостепенният съд на предявеният от ищцата като евентуален осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 9000лв., който е процесуално допустим. Правните изводи на първостепенният съд за изцяло основателност и доказаност на евентуалният осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 9000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 11.05.2020г. до окончателното изплащане, са правилни и законосъобразни и в съответствие с материалният закон, които въззивният съд възприема и към които препраща на основание чл.272 ГПК. По оплакванията във въззивните жалби на въззивника въззивният съд излага следното: Разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД урежда три самостоятелни фактически състави на неоснователно обогатяване – който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. На основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно Постановление №1/28.05.1979г., Пленум на ВС, първият фактически състав на чл.55 ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. По предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на парична сума, респ. в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване на сумата, респ. за задържане на получената престация. В процесният случай с влязлото в сила първоинстанционно отхвърлително съдебно решение по Павловият иск по чл.••• ал.1 ЗЗД, задължително за настоящият съд на основание чл.297 ГПК, е отречено качеството на ищцата на кредитор на първия ответник Л. В. Л. по предварителен договор за покупко – продажба на ½ ид. част от процесните недвижими имоти /ниви/ в землището на с.П., общ.П.. С приетата като писмено доказателство по делото Разписка за получена сума от 04.03.2020г., изходяща и подписана от първия ответник Л. В. Л., чийто подпис е удостоверен нотариално, Л. е удостоверил, че е получил от ищцата по делото И. Й. Д. сумата от 9000лв., дължими му за собствените му идеални части от процесните земеделски земи, находящи се в с.П., общ.П., обл.В.Т., описани в разписката. Разписката за получена сума от 04.03.2020г., подписана от Л. В. Л., който не оспорва авторството на документа, съставлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК и съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него, е направено от издателя. Разписката от 04.03.2020г. за получена от първия ответник от ищцата сума от 9000лв. като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за издателя й факт, има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател, поради което удостоверява факта на получена от Л. В. Л. от ищцата сума от 9000лв., която е получена при начална липса на основание, с оглед отреченото с първоинстанционното решение по отхвърления иск по чл.••• ал.1 ЗЗД качество на ищцата на кредитор на Л. по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот и безспорния между страните факт на оттегляне от Л. В. Л. на Пълномощно с рег.№•••, Акт 35, том I от 04.03.2020г. Релевантният по делото факт за получаване от Л. В. Л. на исковата сума от ищцата в размер на 9000лв., удостоверен с разписка за получена сума от 04.03.2020г., не е опроверган от свидетелските показания на Генчо Н., според които е нямало пари в Л., доколкото на основание чл.164 ал.1 т.6 ГПК за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ свидетелски показания са недопустими. Възражението на въззивника Л. В. Л. за унищожаемост на удостоверителното му волеизявление в Разписка за получена сума от 04.03.2020г., както и на пълномощното и другите документи, които е подписал пред нотариуса /декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и по чл.25 ал.8 ЗННД/ на основание чл.44 вр. чл.31 ал.1 ЗЗД, поради това, че при подписването им не е могъл да разбира свойството и значението им, е неоснователно и недоказано, в разрез е със събраните по делото гласни доказателства чрез свидетелските показания на Нотариус Л.С. и следва да бъде отхвърлено, поради което надлежно по делото, посредством валидно и обвързващо волеизявление на Л. за реално получена от ищцата сума от 9000лв., обективирано в разписка за получена сума от 04.03.2020г., подписана от Л. В. Л., е удостоверен факта на получена от Л. от ищцата искова сума от 9000лв. На основание чл.44 ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. На основание чл.31 ал.1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Съставът на ВТОС споделя становището на част от съдебната практика, според което основанията за унищожаемост на сделка са приложими и относно удостоверителни изявления с характер на разписка. С подписването на процесната разписка за получена сума от 04.03.2020г. се създава частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден факт за страната, който има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател и тежестта за доказване пада върху издателя. В разписката за получена сума от 04.03.2020г. е направено удостоверително изявление, което по своята същност не е правна сделка, а удостоверява извършеното фактическо получаване на сумата от 9000лв. Отразеното в разписката за получена сума от 04.03.2020г. няма материална доказателствена сила. В същността си това е волеизявление за приемане, което е различно от самото фактическо действие по приемането. Фактическото получаване на парите има правни последици и удостоверителното изявление като волеви акт, може да бъде оспорено с възражение за опороченост на волеизявлението за получаване на сумите. Тъй като разписката се ползва само с формална доказателствена сила и верността на съдържанието й следва да се преценява като това на всеки частен документ - по вътрешно убеждение и съвкупно с останалите доказателства.Невъзможността на едно лице да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководи (чл. 31, ал. 1 ЗЗД) е порок, който безспорно засяга и възможността на това лице адекватно да удостовери осъществяването на факти и да формира правно-валидни изявления. Поради тази причина, унищожаването на волеизявлението за знание, обективирано в разписката, поради порок на волята, може да бъде искано на основание чл. 44 от ЗЗД, тъй като липсва разумно формирана воля, както и адекватна възможност за възприемане на фактите и тяхното възпроизвеждане и удостоверяване. Цитираната разпоредба предвижда приложимост на правилата за договорите, включително и за тяхната нищожност или унищожаемост, и по отношение на всички едностранни волеизявления (не само едностранните сделки), с които се пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Доколкото с признанието за получаване на сумата, се прекратява правото на кредитора да търси изпълнение, респ. се погасяват задълженията по насрещната престация, разписката попада в приложното поле на чл. 44 ЗЗД, като съдържащото се в нея волеизявление подлежи на унищожаване при условията на чл. 31 ЗЗД при наличие на предвидените в разпоредбата предпоставки. Невъзможност за разбиране на действията означава липса на способност да бъдат разбирани „свойствата“ на действията. Според правната доктрина, да се разбира „свойството“ на постъпките, означава волеизявяващият да съзнава съдържанието на своята дейност, извършвана от него, в т.ч. средствата, които използва, и целта, която преследва. Оттук следва, че в хипотезата на чл.31 ал.1 ЗЗД е изключена нормалната оценъчна способност на лицето. От свидетелските показания на свидетеля Л.С. – Нотариус с район на действие ГОРС, извършила удостоверяване подписа на Л. В. Л. върху процесната разписка за получена сума от 04.03.2020г. и има преки и непосредствени впечатления от състоянието на издателя на разписката към момента на издаването й, безспорно се установява, че свидетелката няма спомен Л. да е бил в някакво състояние, не е дъхал на алкохол, не й е направило впечатление да има неадекватни реакции, Нотариус Л.С. не е усетила Л. да е пиян, нямало е напрежение между страните в никакъв случай, безспорно се установява, че Л. В. Л. към момента на издаване на процесната разписка от 04.03.2020г. е бил в адекватно състояние, не се доказва да е бил в състояние на алкохолно опиянение, което да изключва нормалната му оценъчна способност, следователно същият към момента на издаване на разписка за получена сума от 04.03.2020г. е могъл да разбира и да ръководи действията си, могъл е адекватно да възприема значението и последиците от подписването й, поради което и съдържащото в нея удостоверително изявление за получаване от ищцата на сумата от 9000лв. не е унищожаемо, а е валидно и обвързващо. Св. нотариус Л.С. установи безспорно, че Л. В. Л. й отговорил, че е получил сумата и са им оправени отношенията с ищцата. Твърдението на въззивника, че към момента на подписване на процесната разписка за получена сума от 04.03.2020г. е бил неизтрезнял и не е могъл да разбира или да ръководи действията си се опровергава от св. показания на нотариус Л.С., които съдът кредитира като обективно дадени и доколкото възпроизвеждат преки, непосредствени възприятия на свидетеля. Св. показания на Генчо Н. от една страна съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, доколкото ответникът Л. Л. е брат на съпругата на Н., а от друга, в частта им, че Л. казал на св.Н., че не е бил трезвен съдът не ги кредитира, доколкото не възпроизвеждат преки възприятия на свидетеля, а преразказано им от ответника Л. и то за изгодни за него факти, поради което не удостоверяват невъзможност на Л. към момента на издаване на разписка за получена сума от 04.03.2020г. да разбира или да ръководи действията си. Свидетелските показания на Елена Иванова се базират отново на казано й от Л. Л. за изгодни за него факти, че пили цяла нощ и на другия ден отишли да подписват някакви документи, поради което въззивният съд не ги кредитира в тази им част, т. к. не възпроизвеждат преки възприятия на свидетеля, а в частта им, че Л. е бил неадекватен, препил, не са годни да докажат ответното възражение по чл.31 ал.1 ЗЗД, т.к. не удостоверяват състояние на Л. към релевантният момент на подписване на разписка за получена сума от 04.03.2020г., а от друга страна не кореспондират на св. показания на Нотариус Л.С.. С оглед отхвърляне като неоснователно и недоказано на възражението на въззивника Л. по чл.31 ал.1 ЗЗД, волеизявлението му за получаване от ищцата на сумата от 9000лв., обективирано в разписка за получена сума от.4.03.2020г., което не е опровергано от други доказателства, доказва факта на получена от Л. Л. от ищцата сума от 9000лв., която е получена при начална липса на основание. Ответникът Л. В. Л., в чиято тежест е, не твърди и не доказва по делото основание за задържане на престацията в размер на исковата сума от 9000лв., поради което същият дължи връщането й на ищцата на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, с което предявеният срещу него осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 11.05.2020г., предвид акцесорният й характер. До идентичен правен резултат на уважаване изцяло на евентуалният осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 9000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 11.05.2020г. до окончателното изплащане, е достигнал и първоинстанционният съд, поради което първоинстанционното решение в обжалваната му част, досежно уважения изцяло осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, и обжалваното допълнително решение по чл.250 ГПК се явяват правилни и законосъобразни и следва да бъдат потвърдени, респ. въззивните жалби на Л. В. Л. отхвърлени, като неоснователни и недоказани. По разноските: Изходът на спора не налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни разноски за първоинстанционното производство. Изходът по въззивните жалби на Л. В. Л. налагат отхвърляне на претенцията му за съдебни разноски за въззивното и първоинстанционното производства. Изходът по въззивните жалби обуславя основателност на претенцията на въззиваемата страна И. Й. Д. за присъждане на направените съдебни разноски във въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК в доказан размер от 800лв. /за заплатено в брой адвокатско възнаграждение/. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,