Решение № 13123 от 1.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 70709/2024 г.

и онлайн чрез групата във Вайбър“, каквито отбелязвания липсвали в протокола от ОС, но съвпадали със защитната теза на ответника, а от друга страна, ответникът бил навел възражения за провеждане на ОС при неотложност, но нямало нито в поканата, нито в протокола данни в тази връзка. С оглед конкретно наведените от страните доводи и възражения ответникът следва да установи спазването на всички императивни процедурни изисквания за свикване и провеждане на общото събрание, включително при спазване на изискванията за съдържание и срок за поставяне на поканата, респ. свикване на събранието при условията на неотложност. Видно от представената по делото покана за свикване на ОС (л.28) и протокол за поставена покана за свикване (л. 29), същата е поставена на 21.10.2024 г. в 12:00 ч на таблото до асансьора, като това е удостоверено от един свидетел – Б. Д. К., а лицето, свикало ОС, е собственикът на апартамент № Б 93 – М. П. Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС общото събрание се свиква от управителния съвет (управителя); контролния съвет (контрольора), както и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата, а ал. 5 сочи, че общо събрание може да бъде свикано дори и от един собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. В настоящия случай събранието е свикано от един собственик на самостоятелен обект № Б93, притежаващ според приложения протокол от проведеното общо събрание (л. 30), 5,93% идеални части от общите части при изискване на закона, когато свикването следва да бъде по инициатива на етажен собственик/ци, който/които да притежават поне 20% идеални части от общите части. В отговора на исковата молба ответникът сочи, че събранието е свикано в условията на неотложност от един от собствениците, позовавайки се на разпоредбата на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС поради преустановяване на поддръжката на входа от предишната фирма, съответно невъзможност за заплащане на разходите за поддръжка заради липса на събрани средства, вследствие на което опасност от спиране на тока и асансьора. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗУЕС "неотложен случай" е наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица. От представените доказателства по делото не може да се обоснове извод, че събранието е проведено в условията на неотложност, защото нито поканата, нито протоколът за поставянето не съдържат препращане към сочената от ответника разпоредба, нито ответникът сочи доказателства за съществуване на неотложност по смисъла на легалната дефиниция, още повече, че опасността от спиране на тока и асансьора в сградата не е равнозначно на разрушаване или увреждане, както и поставяне опасност живота и здравето на лицата. Свикването на ОС само от един собственик в сградата, какъвто настоящият случай е, не представлява конклудентно препращане към разпоредбата на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето й. Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че между деня на залепване на поканата и деня на провеждане на общото събрание следва да има период от седем дни, като събранието може да бъде проведено най-рано на осмия. Преценката за спазването на срока се извършва въз основа на удостоверяването, извършено от лицата, свикващи общото събрание, отразено в протокола за поставяне на поканата. Макар от датата на поставяне на поканата – 21.10.2024 г., до провеждането на общото събрание – 28.10.2024г., да са изтекли седем дни с оглед нарушението на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС относно лицата с право да свикат общото събрание и при липсата на констатиран неотложен случай процедурата по провеждане на събранието се явява опорочена. Доводът на ищцата, че поканата за свикване на ОС и протоколът за поставянето на поканата за свикване са изготвени за целите на процеса, съдът приема за недоказан, тъй като не са ангажирани доказателства, а съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест всяка страна носи задължението да установи положителните факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Ищцата навежда и още един аргумент за неспазването на правилата при свикване на ОС по смисъла на чл. 13 ЗУЕС – същата не е била уведомена по електронната си поща за свикването на общото събрание, като се позовава на чл.13, ал.2 ЗУЕС. Съгласно посочената разпоредба собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Ищцата в писмените си бележки се позовава на кореспонденция от 10.10.2022 г., осъществила се чрез имейли между нея и представител на „•••••••••••“ ЕООД с електронна поща – •••••••••••••••••• (л.78), която според свидетелските показания е била асистент мениджър на предишния домоуправител, организиращ управлението и поддържането на общите части до 30.07.2024 г., а и ответникът сам признава, че „•••••••••••••“ ЕООД е бил предходен домоуправител в съдебно заседание на 25.03.2026 г. В кореспонденцията ищцата е заявила, че от 01.10.2022 г. в ателие № В85 има нов наемател. В писмената си защита сочи, че това е послужило в изпълнение на задължението по чл.13, ал.2 ЗУЕС, а от друга страна – като задължение за съхраняване на информация в книгата на етажната собственост по смисъла на чл. 7, ал.1 вр. ал.2, т.3 ЗУЕС. Ответната страна е възразила на откритото съдебно заседание от 25.03.2026 г. за относимостта на представената кореспонденция, тъй като същата към 10.10.2022г. е била осъществена с представител на предходния управителен съвет и не ангажирала настоящия съвет. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗУЕС в книгата на етажната собственост се вписват собственото, бащиното и фамилното име на собственика или ползвателя - за физически лица, като за собственика или ползвателя се посочва и електронна поща за уведомяване, ако разполага с такава, а според чл.7, ал.3 всеки собственик или ползвател е длъжен в 15-дневен срок от придобиване правото на собственост или ползване, както и при отдаване на самостоятелния обект под наем или встъпване в друго правоотношение, допускащо пребиваване на трети лица, да подаде декларация за вписване в книгата на етажната собственост на данните по ал. 2. При промяна на обстоятелствата по ал. 2, т. 5 и 6 собственикът или ползвателят е длъжен да подаде декларация до управителния съвет (управителя) в срока по изречение първо за вписване на посочените данни. Декларацията може да бъде подадена на електронния адрес на управителния съвет (управителя). От систематичното тълкуване на чл.7, ал.2 и ал.3 ЗУЕС се прави изводът, че извън обстоятелствата по чл.7, ал.2, т.5 и т.6 ЗУЕС собственикът не е длъжен да прави ново уведомление до управителния съвет за промяна на обстоятелствата и вписване на новите данни. Тъй като ищцата е осъществила имейл кореспонденция с представител на предходната етажна собственост, в която е уведомила по смисъла на чл.7, ал.2, т. 5 ЗУЕС, че няма да пребивава в самостоятелния си обект от 01.10.2022 г. нататък поради отдаването му под наем и доколкото не се спори между страните, че същата отдава своя имот под наем – т.е. не обитава самостоятелния си обект, както и при наличието на електронна поща за уведомяване по смисъла на чл.7, ал.2, т.3 ЗУЕС – електронният адрес, който би следвало да е отразен в книгата на ЕС, то не може да се направи извод, че при промяна в състава на управителния съвет за етажния собственик възниква задължение за ново уведомяване за своя имейл адрес, на който да бъде известяван, докато отсъства от самостоятелния си обект, тъй като такова ново уведомяване следва да се направи само във връзка с обстоятелствата по т.5 и т.6 на чл.7, ал.2 ЗУЕС, каквото не е налице в настоящия случай. Оттук следва, че дори да бъде избран нов състав на управителния съвет, задължението за водене и съхраняване на информация относно данните по чл.7, ал.2, т.3 ЗУЕС, в частност относно електронната поща за уведомяване не отпада. Оттук следва и основателността на твърдението на ищцата, че процедурата по свикване на ОС по чл.13, ал.1 вр. ал.2 ЗУЕС, когато се касае за уведомяване по електронна поща, е опорочена, съответно е налице нарушение при свикване на общото събрание, което води като резултат до незаконосъобразност на проведеното на 28.10.2024 г. общо събрание, респ. взетите на него решения не пораждат правни последици. Тези нарушения са обстоятелства, довели до опорочаване на процедурата по свикване на общото събрание (Решение № 149 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2013 г. на ВКС, I г.о.). Затова допускането им съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС на ЕС, което води до отмяната им, без да е необходимо произнасяне по останалите доводи на ищеца. Във връзка с довода на ищцата, че при изготвяне на протокола не е спазена процедурата по чл. 14, ал. 5 ЗУЕС, защото липсва отбелязване в протокола от ОС, че четирима собственици са били представлявани от пълномощник, както и не са приложени пълномощните им към протокола. Ищцата твърди, че срещу имената на лицата стои един и същ подпис, който е идентичен с подписа на протоколчика М. П. Видно от представения по делото протокол от ОС (л.6), четиримата собственици на самостоятелни обекти З. С., Н. Д., Д. Д.а и М. В. са отбелязани като присъстващи „online“, като срещу имената им са поставени подписи. От свидетелските показания, снети в съдебно заседание на 01.04.2026г. (л. 89), се установява, че свидетелката З. С. е потвърдила личното си участие в събранието чрез онлайн – платформата „Viber“ на телефон, без да е упълномощавала никого да я представлява, като е била съгласна с всички решения от посочения дневен ред и е изразила потвърждението си срещу нейното име в протокола да бъде поставен подпис от лицето, което завършва протокола, защото била към този момент във Франция и ако не е имало подпис, не е било възможно да се осъществи гласът . Дава сведения, че не е показвала документ за самоличност, а само се е представила с имена и рождена дата. По делото са приобщени и свидетелските показания на П. А. – собственик на апартамент № 73, който твърди, че гореспоменатите четирима собственици са присъствали на събранието чрез видеоконферентна връзка и са гласували предложените решения, като са били запитани поименно какво решение вземат. Свидетелят потвърждава, че срещу имената на четиримата онлайн присъстващи на заседанието е положен един и същ подпис – на протоколчика М. П. тъй като са казали, че няма да имат възможност да подпишат и за да се формализира протоколът, са дали разрешението си да бъдат подписани от него. Излага твърдение, че щом лицата са присъствали лично, това не давало основание да упълномощават М. П. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се провежда на подходящо място в етажната собственост, прилежащата и площ или на друго място в близост до нея. Общото събрание може да се провежда и в смесен режим на работа - присъствено и онлайн чрез видеоконференция, гарантираща установяване самоличността на участващите лица. Участието и гласуването на тези членове се отбелязва в протокола, както и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номерът на самостоятелния обект, начинът, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", и същността на изявленията им. Видно от чл. 16, ал. 1 ЗУЕС възможността да се присъства лично на ОС, макар и чрез видеоконферентна връзка, се обезпечава от установяване самоличността на участника, в случая – четиримата собственици от процесния протокол. Нито от приложения по делото протокол, нито от свидетелските показания не може да изведе категорично, че самоличността на четиримата собственици е установена, тъй като дори според свидетелските показания не е показван нито документ за самоличност, нито в протокола е записано по какъв начин четиримата участващи са се представили. В цитираната разпоредба никъде не се сочи и изискване гласуващите чрез онлайн платформата да поставят подписите си, а само да бъде отбелязан начинът, по който са гласували, както и същността на изявленията им, каквито в приложения по делото протокол също липсват. Поставянето на подпис срещу имената им от едно и също лице не може да се приравни на представителство по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС, тъй като липсват доказателства за устно или писмено упълномощаване, както недвусмислено се извежда и от отговора на исковата молба и свидетелските показания. Твърдението на свидетеля Сергиевска, че е „възложила да я подпишат тези, които са водили събранието“, не може да фингира устно упълномощаване по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС, тъй като при подобно упълномощаване се изисква отразяване в протокола на събранието, каквото не е направено. Предвид тези съображения нарушаването на правилата на чл. 16 ЗУЕС има за последица опорочаване на присъствието по време на събранието и ненадлежно участие на собствениците в общото събрание, което от своя страна влияе пряко и върху кворума на общото събрание, както и върху мнозинството, с което са приети съответните решения от дневния ред. На следващо място, ищцата твърди, че протоколът не е изготвен съобразно изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС, тъй като липсва мястото на провеждане на ОС. Съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, опис на декларациите в случай на проведено неприсъствено гласуване, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. С това съдържание протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Изискванията относно съдържанието на протокола от общото събрание и приложенията към него са императивни, а не формални, при което нарушението им води до незаконосъобразност на всички взети решения на ОС, доколкото изискванията за изготвяне на протокола и неговото съдържание целят да обезпечат яснота и точност, както и лесна разбираемост на спазване на процедурите при провеждане на общото събрание, както и с оглед даване възможност на етажните собственици лесно да се защитят при нарушение на гореописаните процедури. В представения по делото протокол от ОС (л. 6) в частта за място на провеждане е посочен адресът на сградата в режим на етажна собственост, а именно – гр. С, ж.к. М, бул. „Б“ №53, вх. Б, като е изрично посочено, че за провеждането на общото събрание е било съобщено чрез покана, изготвена по реда на чл.13 ЗУЕС и залепена на информационното табло на сградата. Ответникът е възразил, че щом в поканата има информация, че ще се осъществи ОС „на партерния етаж“, то не е съществен порок, че в протокола не е посочено отново мястото му на провеждане. В чл.16, ал.1 ЗУЕС се посочва, че ОС се провежда на подходящо място в етажната собственост, прилежащата площ или на друго място в близост до нея. От систематичното тълкуване на чл.16, ал.5 и ал.1 ЗУЕС и предвид възможностите ОС да се проведе или на подходящо място в етажната собственост, или в прилежащата площ, съответно друго място в близост до нея, следва, че протоколът следва да съдържа точното място на провеждане на ОС съобразно изискванията на ал. 1, а не бланкетно посочване адреса на сградата, за която ще се провежда то. Възражението на ответника, че се съдържа информация за точното място на провеждане чрез препращане към поканата по реда на чл.13 ЗУЕС, не изпълнява нормативното изискване за посочване на мястото на провеждане по чл.16, ал.5 ЗУЕС, следователно същото е неоснователно. Във връзка с довода на ищцата, че не е спазен законоустановеният срок за изготвяне на протокола и за съобщаването на изготвения протокол, тъй като същата е узнала за съставянето му на 11.11.2024 г., съдът намира следното. Съгласно чл. 16, ал. 6 ЗУЕС протоколът се изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика, а според чл. 16, ал. 7 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. От представения по делото протокол за поставено съобщение за изготвен протокол по смисъла на чл.16, ал.7 ЗУЕС (л.37) се вижда, че на 04.11.2024г. в 16:00 ч. в етажна собственост с административен адрес: гр. С, бул. „Б“ №53 е поставено съобщение за изготвения протокол от ОС, проведено на 28.10.2024г., заедно със самия протокол от ОС, като съобщението е подписано от новоизбрания председател на УС – Б. Д. К. при наличието и на второ удостоверяване – от собственика на апартамент №74 Д. Д. А.. Съгласно изр. 3 и изр.4 на чл.16, ал.7 ЗУЕС копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. От друга страна, както вече бе обсъдено, чл.13, ал.2 ЗУЕС сочи, че собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер. В тази връзка, ищцата се е позовала на вече обсъдената по – горе от съда кореспонденция с представител на предишния домоуправител – „•••••••“ ЕООД (л.78). Ответникът в отговора си възразява, че към 04.11.2024г. ищцата не била предоставила имейл адрес по смисъла на чл.16, ал.7 вр. чл.13, ал.2 ЗУЕС, тъй като представената кореспонденция към 10.10.2022г. е била с представител на предходния управителен съвет, който УС имал правомощия по отношение на етажната собственост до 30.07.2024г. и в този смисъл кореспонденцията била неотносима, тъй като не е бил уведомен новият управител. Както бе посочено вече, в закона не е регламентирано задължение при всяка смяна на управителния съвет на ЕС да се извършва ново уведомяване за условията по чл.13, ал.2 ЗУЕС, тъй като за данните по чл.7, ал.2, т.3 ЗУЕС, част от които е електронната поща за уведомяване по смисъла на чл.13, ал.2 ЗУЕС, се води книга на етажната собственост, в която всяко новоизбрано управление на ЕС може да открие необходимите данни, откъдето следва, че ищцата е трябвало да бъде уведомена по електронен адрес. Ответникът не сочи доказателства за уведомяване по електронна поща за изготвения протокол от ОС в законоустановения срок до 04.11.2024г., следователно такова уведомяване в 7-дневния срок е било осъществено единствено чрез поставяне на съобщението на партерния етаж, а като се има предвид, че чл. 16, ал.7 препраща към чл.13, ал.2 ЗУЕС, следва, че не е спазен законоустановеният срок по чл.16, ал.7 ЗУЕС за съобщаване на протокола, но не и за неговото изготвяне. Относно ищцовите доводи за материална незаконосъобразност на взетите решения Ищцата твърди, че решенията по т. 1 от протокола от ОС във връзка с гласуването на бюджет и методика за разпределение на разходите са взети в нарушение на изискването по чл. 51, ал. 9 ЗУЕС, тъй като за една част от разходите за поддръжка и управление е приело да се приложи начинът по чл.51, ал.9, т.1 ЗУЕС, а за друга част – т.3 на същата разпоредба, а законът изрично предвижда възможност за избор от ОС само на един от възможните начини. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят, но ал.9, която е специална норма по отношение на ал.1, допълва, че разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост може да се разпределят по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението по един от следните изброени начини. В параграф 1, т.11,т.11а и т.13 от ДР ЗУЕС са дадени легални дефиниции на горните понятия, съгласно които "разходи за управление" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и на контролните органи и на касиера, като "разходи за поддържане" са разходите за ел. енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за поддържането на общите части на сградата. "Поддържане на общите части" е дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние. Разпоредбата на чл. 51, ал. 9 от ЗУЕС представя три алтернативни начина за разпределяне на разходите за поддръжка и управление, а видно от представения по делото протокол, са избрани кумулативно два начина за разпределяне на разходите – по т.1 и по т.3, което е в нарушение на разпоредбата. На следващо място, ищецът твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС общото събрание на етажните собственици е приело таксите за поддръжка, без да приеме годишен бюджет за приходите и разходите. Посочената разпоредба гласи, че ОС приема годишен бюджет за приходите и разходите и одобрява годишните отчети на управителния съвет (управителя) и на контролния съвет (контрольора), както и на професионалния управител-търговец, управляващ етажна собственост, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1, в случаите, в които управлението е възложено по реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Видно от представения по делото протокол №04/2024 (л. 6), в заложената т. 1 от дневния му ред е предвидено, че ще се състои гласуване на бюджет и методика за разпределение на разходите, каквото гласуване на годишен бюджет липсва в представения протокол, а е било проведено гласуване само относно разпределението на разходите, от което следва, че не е бил приет годишен бюджет. В разпоредбата на чл.11, ал.1, т.4 ЗУЕС никъде не е уредено императивно задължение таксите за поддръжка да бъдат приети под условие, че е гласуван и приет годишен бюджет на приходите и разходите, а според преобладаващата съдебна практика в правомощията на ОС е да приема годишен бюджет за управлението , като законът не въвежда срок или условия за неговото приемане или изменение, от което следва и неоснователността на ищцовия довод. На следващо място, ищцата оспорва, че решението по т. 4 от протокола на ОС е взето в нарушение на чл.17, ал.2, т.3 ЗУЕС поради неспазване на изискуемия от закона кворум за вземане на решение за извършване на полезни разходи с цел „инсталиране на чипова система за асансьор, както и за надграждане на сегашната система при входната врата с допълнителни точки към стълбищата и гаража“. Съгласно пар. 1, т.12 ДР ЗУЕС „полезни разходи“ са разходите, с които се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части не са нормативно предвидени и са извън разходите за необходим и неотложен ремонт и за основно обновяване. Според т. 8 „необходим ремонт“ е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея, а според т. 9 „неотложен ремонт“ е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради, т. 10 въвежда дефиницията „основно обновяване“ като основно обновяване по смисъла на Закона за устройство на територията. От тълкуването на цитираните легални дефиниции следва, че предвиденото инсталиране на чипова система и надграждане с допълнителни точки към стълбищата и гаража попада в обхвата на дефиницията за „полезни разходи“, тъй като увеличава стойността на сградата, не е нормативно предвидено и не отговаря на изброените хипотези в т.8,9,10 на § 1 от ДР ЗУЕС, следователно за това решение ще се прилагат специфичните правила за кворум и мнозинство. Разпоредбата на чл. 15, ал.1 ЗУЕС гласи, че общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7 ЗУЕС. Препращането към чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗУЕС относно правилата относно изискуемите мнозинства за приемане на решения във връзка с полезни разходи е основание за извода, че при специални хипотези, каквато е хипотезата на полезни разходи, се прилага изискването за по – висок кворум – необходим брой присъстващи на общото събрание, и по – точно – 75 на сто идеални части от общите части, а не кворумът при останалите видове решения, непопадащи в препращането по чл.17 ЗУЕС – 51 на сто идеални части от общите части. От приложения по делото протокол от ОС (л.7) се вижда, че са присъствали 60,04% идеални части от общите части на ЕС, т.е. кворумът е бил 60,04%, при изискуем – 75% идеални части. Ответникът навежда възражение не относно изискуемия кворум, а относно мнозинство гласували, тъй като твърди, че решението по т.4 от дневния ред е било прието от 100% от присъстващите на общото събрание, като не отчита, че макар и 100% от присъстващите, същите репрезентират 60,04% идеални части от общите части, а не изискуемите 75%. Неоснователно е и възражението в писмените бележки на ответника, че независимо че на събранието не са присъствали една част от етажните собственици, същите са потвърдили съгласието си с доброволното заплащане на сумите относно взетото решение. Това е така, тъй като правилата за законно провеждане на събранието, обезпечени с изискванията за минимално необходим кворум, както и правилата за законосъобразно приемане на решения посредством достигане необходимо мнозинство са изрично уредени, съответно използване на друг ред за осигуряване на кворум или мнозинство е недопустимо, до каквото се е домогнал и ответникът, позовавайки се на аргумента за доброволно плащане на сумите. На последно място, ищцовата страна оспорва решението в т. 5 от протокола, касаещо предвидената процедура във връзка с нередовни платци, пресрочващи дължими суми, тъй като са упражнени правомощия в противоречие с чл.11 и чл.17 ЗУЕС, а от друга страна, чл.38, ал.1 ЗУЕС урежда, че приложимият ред за изпълнение е посоченият по реда на чл.410 и сл. ГПК. Ответникът е доразвил в отговора си, че решението било гласувано като своеобразно мярка с цел мотивиране ползвателите да заплащат редовно вноските си, от което следва изводът, че взетото решение по т.5 от протокола е във връзка с по-добра събираемост на дължими суми. Поради това е необходимо да се изследват законовите правила, уреждащи правомощията на общото събрание във връзка с изпълнение на решенията, взети на него. Според чл. 38, ал.1 и ал. 2 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7, а когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Към заявлението се прилага препис от решението на общото събрание. Разгледаната хипотеза се намира в раздел IV на ЗУЕС, касаещ изпълнението и контрола на актовете на общото събрание, като видно от систематичното му място в закона и отделянето на правилата за изпълнение в отделен раздел, се стига до извода, че редът, определен императивно в чл.38 ЗУЕС, е единственият предвиден от законодателя при процедиране в случаи на неизпълнение на решенията на ОС, респективно такъв не може да бъде уреждан чрез правомощията на ОС в чл. 11 ЗУЕС, и по – конкретно, да бъдат гласувани решения с подобен изпълнителен характер. С оглед гореизложеното и предвид изтъкнатите аргументи относно нарушената процедура по свикване на общо събрание, както и при провеждането му, което е достатъчно, за да бъдат отменени всички решения на проведеното ОС, но въпреки това, след като бяха обсъдени и материалноправните доводи на ищцата за противоречие на взетите решения със закона, се налага изводът, че решенията, приети на общо събрание на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. С, ж.к. М, бул. „Б“ № 53, вх. Б, проведено на 28.10.2024 г., са незаконосъобразни и подлежат на отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС. По разноските При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата е дължима сумата от 680 лв. (347,68 евро) съгласно списък по чл. 80 ГПК, от които 80 лв. (40,90 евро) – държавна такса, и 600 лв. (306, 78 евро) – заплатено адвокатско възнаграждение при липса на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника.