Решение № 779 от 9.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2579/2026 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-000940/13.03.2026 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ..., с което на Д. И. Х. с ЕГН •••••••••• от гр. ... ж. к. ... бл.270 ет.3 ап.9 е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ евро за нарушение по чл.80 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.184 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП. Жалбоподателят Д. И. Х. не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от преупълномощеният му процесуален представител – адвокат – адв. К.-Д. от АК .... Чрез жалбата и по съображения, изложени в съдебно заседание се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно – с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административното производство. твърди се и маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски за процесуалното представителство по производството от адвокат в размер на 200 евро. Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ... не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на РС ... за разглеждане по компетентност, е изразено становище от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт – старши юрисконсулт ..., с което се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Заявява се възражение за прекомерност на претендирани разноски в случай на уважаване на жалбата. Също се претендират разноски за процесуалното представителство от юрисконсулт. Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Преди обед на 14.02.2026 г. свидетелят И. Ю. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ... заедно със свой колега изпълнявали задължения по контрол за безопасност на движението в района на църквата на бул. „Копривщица“ в гр. .... Около 10:25 ч. св. Ю. видял, че по пешеходната пътека на бул. „Копривщица“ до № 31 жалбоподателят Д. И. Х. – на 17 години /роден на 06.02.2009 г./ с управляван от него велосипед преминавал през пешеходната пътека без да слиза от велосипеда – в нарушение на въведеното с нормата на чл.80 ал.1 т.4 от ЗДВП задължение за велосипедиста – при пресичане на платното за движение на пешеходна пътека да слезе от велосипеда и да пресече на собствен ход. Полицейският служител спрял велосипедиста Х. и му съставил акт – АУАН Серия G A № 5093226/14.02.2026 г., за прието за извършено административно нарушение по чл.80 ал.1 т.4 от ЗДВП. В акта при излагане на обстоятелствата на нарушението по чл.80 ал.1 т.4 от ЗДВП било посочено, че Х. като водач на велосипед не слиза да пресече бутайки велосипеда, а пресича управлявайки велосипеда при преминаване покрай пешеходна пътека тип Зебра. При предявяване на АУАН нарушителят Х. вписал, че няма възражения. Писмени възражения против констатациите в АУАН били направени до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ..., в които се оспорвали констатациите като се сочело, че Х. управлявал велосипеда по велосипедна алея. Въз основа на АУАН Серия G A № 5093226/14.02.2026 г. и останалите материали по административната преписка и въпреки подадените възражения административно-наказващият орган Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ... издал атакуваното НП № 26-1030- 000940/13.03.2026 г., с което наложил на непълнолетния нарушител Д. И. Х. административно наказания глоба /каквото е предвидено в санкционната разпоредба на чл.184 ал.1 т.1 от ЗДВП в размер на 25,56 евро /50 лева/ без да се съобрази разпоредбата на чл.15 ал.2 от ЗАНН, указваща, че по отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание. Обстоятелствената част на НП била изложена по сходен като в АУАН начин като отново било вписано, че Х. преминава с велосипеда си покрай пешеходна пътека тип Зебра, а не на ли върху пешеходната пътека, без да слиза от велосипеда си. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Ю., АУАН Серия G A № 5093226/14.02.2026 г., възражения, докладни записки, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ю. като логични, последователни, обстоятелствени, подкрепящи се и допълващи се от писмените доказателства по делото. При така установеното въз основа на наличните по делото доказателства настоящата инстанция прие, че ангажираната с НП № 26-1030- 000940/13.03.2026 г. административна отговорност спрямо жалбоподателя Д. И. Х. за нарушението по чл.80 ал.1 т.4 от ЗДВП, въпреки безспорното извършване на нарушението от наказаното лице, следва да отпадне като и съответно обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло. Като причина за този извод на съда е констатираното неизпълнение на задълженията на актосъставител по чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН и на административно-наказващ орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при излагане на обстоятелствата на нарушението съответно в АУАН и в НП – да посочат такива факти и обстоятелства от обективната действителност, които могат да бъдат подведени към обективната съставомерност на стореното като нарушение по см. на чл.80 ал.1 т.4 от ЗДВП – т. е. описаното не съставлява нарушение по този законов текст на чл.80 ал.1 т.4 от ЗДВП. Както се посочи и по-горе нормата на чл.80 ал.1 т.4 от ЗДВП въвежда задължение за велосипедиста при пресичане на платното за движение на пешеходна пътека да слезе от велосипеда и да пресече на собствен ход. Нито в АУАН, нито в НП е посочено, че велосипедиста Х. пресича платното за движение на пешеходна пътека, където съответно Законът да го задължава да слезе от велосипеда и да пресече на собствен ход, като е вписано, че преминава покрай пешеходна пътека тип Зебра, без да става ясно и къде точно като разположение на пътното платно е това покрай пешеходната пътека. При положение, че велосипедиста не е бил на пешеходната пътека, когато е управлявал велосипеда си – според изложеното в АУАН и в НП, то и за него при пресичане на пътното платно /извън пешеходната пътека, доколкото минава покрай нея/ не съществува задължение по чл.80 ал.1 т.4 от ЗДВП – да слезе от велосипеда си и да продължи на собствен ход. Липсата на фактическо описание на нарушение по чл.80 ал.1 т.4 от ЗДВП в обжалваното НП налага и отпадането на административната отговорност за това нарушение. Поради това и съдът прие да отмени НП № 26-1030-000940/13.03.2026 г. изцяло като незаконосъобразно. Относно констатираното несъобразяване от административнонаказващият орган с нормата на чл.15 ал.2 от ЗАНН – да замени предвиденото наказание глоба с обществено порицание при установен извършител непълнолетно лице, то това също се преценя за допуснато нарушение, но същото би могло да бъде преодоляно от съда /при липса на други основания за незаконосъобразност на НП/ съобразно чл.63 ал.7 т.3 от ЗАНН чрез изменяне на НП като да бъде заменено наложеното наказание глоба с обществено порицание. Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на така очертания изход по делото – с отмяната на Наказателно постановление № 26-1030-000940/13.03.2026 г. като незаконосъобразно, не следва да се присъждат разноски в полза на въззиваемата страна. Относно направеното искане с жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания Х. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, искането се явява според съда основателно и като такова следва да бъде уважено в пълния претендират размер от 200 евро – съобразно заявеното от процесуалния представител в съдебно заседание и на отразеното в представения по делото списък с разноски. Според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от адв. Л. К.-Д. от АК ... – преупълномощен процесуален представител, като съгласно приложен списък на разноските и направено изявление в съдебно заседание е било договорено възнаграждение в размер на 200 евро, изплатено в брой според изрично отбелязване в списъка на разноските. Налично е писмено възражение от насрещната страна по делото за съразмерност на претендираните разноски, което възражение не следва да бъде споделено от съда, доколкото този размер се явява според съдебния състав съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който и ще следва да бъде уважен. Предвид отмяната на обжалваното Наказателно постановление № 26-1030-000940/13.03.2026 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР ... и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя Х. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото, а и съобразно горното, съдът следва да възложи тези разноски – в размер на 200 евро, в тежест на Областна дирекция на МВР гр. ..., доколкото е и самостоятелно юридическо лице, в структурата на което е административно-наказващият орган – в съответствие с чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК. Всички суми следва да бъдат изписвани във вид на парична единица евро – при съобразяване на ЗВЕРБ - §.5 т.1 от ПЗР на ЗВЕРБ вр. чл.4 и чл.12 от ЗВЕРБ Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН РС ... ХХІІІ н. с.