Решение № 95 от 4.3.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 47/2026 г.

и за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава двадесет и пета Бързо производство от ГПК/. Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Н. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. К., ж.к. „З. З.“, вх. „*“, ет. *, ап. *3, чрез адвокат К. А. Л. от САК срещу решение № 348/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 471/2025 г., по описа на РС – К. (КРС) в частта, с която е уважен иска за увеличение на издръжката на непълнолетното дете за разликата над увеличената и присъдена сума от 250,00 лева до 300 лева, в частта за горницата до уважения от съда размер от 400 лева. Искът с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК е бил частично уважен от районния съд, като месечният размер на дължимата издръжка бил увеличен от 250 лева на 400 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане. Иска се и изцяло отмяна на решението на КРС в частта му за присъдена издръжка в размер на 1800 лева за минало време, на осн. чл.149 СК - по 150.00 /сто и петдесет/ лева месечно, за периода от 01.09.2024 г. до 01.09.2025 г ., ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане. За сумата над 400 лева, до първоначално предявения размер от 600 лева искът е бил отхвърлен, както и този за увеличение на издръжката за минало време за присъдената сума над 1800 лева до първоначално предявената от 4200 лева, но поради липса на въззивно обжалване в тези части, първоинстанционното решение е влязло в сила. Иска се отмяна на решението на КРС и изцяло в частта по уважения иск с правно основание чл.149 СК – за присъждане на издръжка за минало време, тъй като след като веднъж е била определена такава, както в случая и се иска увеличението й, това не може да бъде сторено за минало време, а само за напред – от датата на предявяване на иска пред КРС. Във въззивната жалба се излагат и обосновават съображения и оплаквания в подкрепа на горното, счита, че КРС не е отчел задълженията на А. А., които ограничавали възможностите му да дава издръжка в такъв размер, тъй като бил с влошено здравословно състояние и предоставял издръжка на други две деца, имал постоянни разходи за лечение на диабет и подпомагане на болна майка, поради което съдът го натоварвал прекомерно за сметка на родител с несравнимо по-голям доход - майката. В резултат на горното, иска от въззивния съд: -да ИЗМЕНИ Решение № 348 от 05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 471/2025 г., по описа на РС - К. в частта за текущата издръжка, като НАМАЛИ присъдения размер от 400.00 лв. на 300.00 лв. или друг справедлив размер; -да ОТМЕНИ изцяло решението в частта му за присъдена издръжка в размер на 1800 лв. за минало време. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Г. Ж. Г., ЕГН ••••••••••, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Н. А. А., ЕГН •••••••••• от гр. К., ж. к. „З.“, бл. *, вх. „*“, ап. *, чрез адвокат Д. Б. от САК, с който се иска оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното първоинстанционно съдебно решение, като правилно и законосъобразно, поради изложени съображения в тази насока. Претендира разноски. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Настоящият съдебен състав намира решението за валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита относно разгледания и частично уважен иск по чл.150 СК. Основните спорни въпроси, заявени с въззивната жалба са свързани с определения от първоинстанционния съд размер на дължимата се от бащата издръжка и дължи ли се такава за минало време по чл.149 СК, преди датата на завеждане на иска за увеличението й по чл.150 СК, след като вече е била постановена начална такава. Настоящата съдебна инстанция споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка касателно предявения и частично уважен иск за увеличение на вече присъдената издръжка от 250 лева на 400 лева и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - К., като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. Не е спорно между страните, че са родители на малолетното дете и че с Решение № 105 от 25 .06.2015 г., постановено по гр. д. № 372 / 2015 г. на РС - К., съдът е одобрил споразумение, като е предоставил упражняването на родителските права на роденото от брака дете Н. А. А., ЕГН •••••••••• на майката Г. Ж. Г., ЕГН ••••••••••, местоживеенето на детето е определено при нея, определен е и режим на лични отношения на детето с бащата А. Н. А., ЕГН •••••••••• и същият е бил осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител Г. Ж. Г., ЕГН •••••••••• ежемесечна издръжка в размер на 150.00 / сто и петдесет / лева. Размерът на издръжката е бил увеличен с Решение № 305 / 11.11.2019 г. постановено по гр. д. № 444 / 2019 г. по описа на РС - К. потвърдено изцяло с решение № 127 / 08.04.2020 г. постановено по гр. д. № 132 / 2020 г. по описа на СОС, като е определена издръжка в размер на 250.00 лева. От приложената служебна бележка № ИК - 445 / 30.05.2025 г. издадена от директора на СУ „Д-р Петър Берон“ - гр. К. е видно, че детето Н. А. А. е родена на 22.06.2011 г., ЕГН •••••••••• и е ученик в седми клас. Въззивният съд, като взе предвид продължителността на изминалия период от време – п е т години от определяне на размер на дължимата издръжка от 250 лева и настоящата възраст на детето - 14 години, намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които издръжката е била присъдена, дори и само предвид обстоятелството, че детето е преминало в повисока възрастова група, обуславяща по-големи и интензивни разходи за облекло, храна, учебни пособия, ежедневни нужди, за задоволяването на които са необходими повече средства, както и с оглед голямата динамика на социално-икономическа обстановка и инфлация, която е ноторно известна. От разпитаните пред РС свидетели и постъпилия по делото пред ЕПРС социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Костиброд се установява, че основни грижи за детето Н. полага предимно майка му, има изградена емоционална връзка и с баща си, рядко контактува рядко с него. Последният има други две малолетни деца, не от въззиваемата, за които полага грижи. Въз основа на установените по делото обстоятелства относно възрастта на детето, съобразявайки социално-икономическата обстановка в страната, в която детето живее и учи, която е ноторно известна на българския съд, настоящият съдебен състав намира, че необходимата цялостна месечна издръжка за задоволяване на нуждите на детето в конкретния случай възлиза на сумата от 600 лева, от които 400 лева – дължими от бащата и 200 лева – от майката, съобразена както с нуждите на детето, така и с реалните възможности и доходи на родителя, който я дължи, съгласно изискванията на чл.142, ал.1 и ал.2 от СК, като последният следва да отделя по - голям размер за издръжка на детето от другия родител, в случая майката, която полага непосредствени и ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Поради това на този родител следва да бъде възложен по-малък дял в издръжката. Ето защо предявеният иск за изменение на дължимата от ответника издръжка се явява основателен до размера от 400 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 600 лева правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. В тази насока въззивният съд следва да допълни, че с оглед на инфлационните и превалутиращи процеси в страната, сумата от 400 лева, като увеличението се равнява на 150 лева - еквивалент на сумата от 77 евро, представлява критичен обективно обоснован минимум на увеличение спрямо поскъпването на живота във всичките му сфери, особено когато се касае за нуждите на подрастващо дете в ранна юношеска възраст . С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат, съвпадащи с тези на въззивния съд и същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част относно иска, с правно основание чл.150 СК. Горното обуславя неоснователност на въззивната жалба в тази част, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на Районен съд – К. потвърдено. Касателно иска по чл.149 СК – в обжалваната частта за присъдена издръжка в размер на 1800 лева за минало време, на осн. чл.149 СК - по 150.00 /сто и петдесет/ лева месечно, за периода от 01.09.2024 г. до 01.09.2025 г ., ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане – в тази част въззивната жалба се явява основателна, което налага обезсилване на атакуваното решение. В случая предявеният иск по чл. 149 СК – за заплащане от ответника на детето, чрез ищцата на издръжка за минало време се явява недопустим. В чл.149 от СК е предвидена възможността да се търси издръжка за минало време, но когато изобщо не е била определяна такава от съда. В настоящия случай за периода от една година преди завеждане на делото има определена издръжка – тази с решението по с Решение № 305 / 11.11.2019 г. постановено по гр. д. № 444 / 2019 г. по описа на РС - К. потвърдено изцяло с решение № 127 / 08.04.2020 г. постановено по гр. д. № 132 / 2020 г. по описа на СОС. Това решение се ползва със сила на пресъдено нещо, което е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на отрицателните за преразглеждане на спора за този период от време. Не изменението на размера на издръжката за периода от преди завеждане на делото се дължи на бездействието на ищеца и неговия законен представител. Според чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, а съгласно чл.149 СК „издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска”; когато обаче се иска намаляване или увеличаване на издръжка, това изменение важи от момента на предявяване на иска, независимо от това, че изменените обстоятелства са настъпили по-рано, защото за времето до предявяване на иска по отношение на получаващия издръжка е налице влязлото в сила решение за нейното присъждане и неговата сила на присъдено нещо е пречка за прилагане на чл.149 СК-2009 г. (в този смисъл за задължителните указания по прилагането на закона, дадени с ППВС №5/1970 г., т.21). Възможността да бъде присъдена издръжка за минал момент е предвидена в чл.149 СК като изключение от правилото, че съдебното решение установява и внася безспорност в отношенията между страните за в бъдеще, тъй като вземането за издръжка цели задоволяване на основни нужди на правоимащия, поради което и законът предоставя особена закрила на лице, което има право на издръжка да я търси за минал период, за който нуждата от издръжка е била налице. Изключението следва да се тълкува ограничително и при вече присъдена издръжка нейното изменение може да се иска само за в бъдеще, но не и за минал момент. При изменение на обстоятелствата правоимащото лице следва да поиска преразглеждане размера на издръжката, което законът допуска да се осъществи само за в бъдеще - тук специалната закрила при първоначално определяне на издръжката не е необходима, тъй като издръжка е присъдена и за този минал период не може да се презюмира нуждата от такава. Следователно с оглед липсата на правен интерес от ищцовата страна, искът за изменение на определена издръжка за минал период е процесуално недопустим (определение №393/08.07.2009 г. по ч.гр.д.№360/2009 г. на ВКС- ІV г.о.), поради което и производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част. Ето защо в случая са налице предпоставките на чл.299, ал.1, вр.чл.130 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо в частта, касателно предявения иск, с правно основание чл.149 от СК. Горното обуславя обезсилване на решението на КРС в тази част и вместо него постановяване от въззивния съд на друго, с което искът по чл.149 СК бъде оставен без разглеждане, като недопустим, исковата молба в тази част – върната, а производството – прекратено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемия не се следват разноски, защото не ги претендира. На въззивника обаче се дължат частично такива пред КРС и СОС, предвид изхода на казуса и частичното обезсилване на първоинстанционното решение. Съгл.чл.7, ал.1, т.6 НВАР по дела за издръжка предвидения минимум е в размер на 255,64 евро (500 лева), като след направено възражението по чл.78, ал.5 ГПК от въззиваемата страна, което съдът намира за основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на казуса и полагането на съответен в тази насока адвокатски труд – от платени и претендирани 306,77 евро (600 лева), същият следва да бъде редуциран на 255,64 евро (500 лева), а с оглед крайния резултат на въззивното обжалване – на 127,82 евро (250 лева), които следва да се дължат от въззиваемата страна на въззивника – за един адвокат пред СОС и вместо присъдените 200 лева – разноски за един адвокат пред КРС – да се увеличат с още 25,56 евро (50 лева) – общо 250 лева, които следва да се дължат спрямо цената на уважения от КРС иск за увеличение на издръжката от общо присъдени 5400 лева (три годишните платежи), в която част е оставена без уважение въззивната жалба, спрямо обезсиления иск – за претендирана издръжка за минало време от 1800 лева. Воден от горното, СЪДЪТ