Решение № 549 от 31.3.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 74/2026 г.

Образувано е по жалба на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: 030176627, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Опълченска“ № 47, представлявано от С. К. Х., против Решение № 13/ 19.01.2026 г. на директора на ТД на НАП – Варна, , с което е потвърдено Постановление за наложени обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 250025-022-0149262/ 09.12.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Поддържа се, че от решаващия административен орган не са събрани релевантни за спора доказателства, не са съобразени възраженията на страната. Твърди се също, че се касае за публично целево финансиране на земеделски стопанин, което съставлява несеквестируемо вземане. Отправя се искане за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП – Варна. Претендират се и разноски. В съдебно заседание, оспорващото дружество се представлява от адв. С. А., която поддържа жалбата, както и изложените в същата основания и доводи. Формулира искане за уважаване на жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП – Варна, в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт М. Д., която счита жалбата за неоснователна. Излага доводи обосноваващи, че оспореното Решение и потвърденото с него ПНОМ на публичен изпълнител са издадени при доказаност на всички материални предпоставки и при правилно приложение на материалния закон. Навежда, че в случая не са налице обстоятелства, както по чл.197, ал.3 от ДОПК, така и по чл.195, ал.5 от ДОПК. Излага се становище, че вземането не съставлява несеквистируемо вземане, като самия платец – Държавен фон „Земеделие“, е потвърдил това, с оглед на факта, че последният администрира тези плащания. Излага се становище, че изпратеното запорно съобщение ангажира Държавен фон „Земеделие“ с преценката относно несеквистируемостта на вземането и след като той го е превел по сметка на публичния изпълнител, означава че е направена преценка за секвистируемост на вземането. Излага се и становище, че вземането не съставлява и целева държавна помощ, тъй като не се отнася за средства от ЕС, а за средства от държавния бюджет на Р. България. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Търговище, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Към 09.12.2025 г. „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище има непогасени публични задължения в размер на 138418.11 лв., от които главница – 60058.61 лв. и лихва от 78389.50 лв.., установени с актове за установяване на задължения, декларации от лицето и наказателни постановления. Във връзка със събирането на тези публични задължения е образувано изпълнително дело № 25140000178/2014г. На 09.12.2025 г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, след като извършва преценка, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 25140000178/2014г., в общ размер на 138418.11 лв. /главница и лихви/ и след като е получава признание от третото лице – ДФ „Земеделие“, ЕИК 121100421, гр. София, че задълженото дружество „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище има вземания по заявление по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“, ОПДУ – 2025 г., издава Постановление за наложени обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 250025-022-0149262/ 09.12.2025 г., с което на основание чл. 200 от ДОПК, чл. 202, ал. 2 от ДОПК, чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК е наложена обезпечителната мярка – запор върху вземане от трето задължено лице Държавен фонд "Земеделие“ по програма ОПДУ – 2025 г., плащане за подпомагане по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“, за сумата от 5131.10 лв. Това постановление и запорното съобщение са връчени на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище на 06.01.2026 г., на управителя на търговското дружество, видно от приобщената на л. 18 от делото разписка. Постановлението е обжалвано от дружеството по административен ред пред Директора на ТД на НАП – Варна с жалба с вх. № Ж – 03 - 11/ 09.01.2026 г. По така постъпилата жалба на дружеството, Директорът на ТД на НАП – Варна поста Решение № 13/ 19.01.2026 г., с което потвърждава ПНОМ с изх. № С 250025-022-0149262/ 09.12.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна. За да постанови този краен резултат, от решаващия административен орган е прието, че вземането на дружеството не попада в предвидените изключения по чл. 213 от ДОПК или друга правна норма и че не се касае за целево публично финансиране по смисъла на ЗПЗП. Доколкото с предоставените по мярката от ДФ „Земеделие“ средства не са финансирани дейности и услуги, възложени от държавата, то върху тези средства няма забрана за принудително изпълнение. Изложена е теза, че преценката дали вземането е секвестируемо се извършва от третото задължено лице ДФ „Земеделие“, което е администратор на държавните помощи по смисъла на чл.9, ал. 1 от Закона за държавните помощи. Налице са предпоставките по чл.230 от ДОПК за предприемане на действия по обезпечаване на публичните задължения по ИД № 25140000178/2014г. и че са спазени законовите изисквания за налагане на обезпечителни мерки по чл.197 от ДОПК. Решение № 13/ 19.01.2026 г. на Директора на ТД на НАП – Варна е връчено на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище на 02.02.2026 г. Жалбата на дружеството срещу посоченото решение е подадена до Административен съд – Търговище на 09.02.2026 г., чрез органа, издал оспорения акт. Не се спори между страните, че „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище има качеството на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, както и че паричното вземане от 5131.10 лева, върху което е наложена обезпечителната мярка с ПНОМ с изх. № С 250025-022-0149262/ 09.12.2025 г., представлява оторизирана от ДФЗ сума на земеделския производител „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: 030176627, по схема за държавна помощ по програма ОПДУ – 2025 г., плащане за подпомагане по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е в законния срока, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална предпоставка. Разгледана по същество, допустимата жалба е и основателна. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК следва изводът, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е, както Решението на Директора на ТД на НАП – Варна, така и Постановление с изх. № С 250025-022-0149262/ 09.12.2025 г.за налагане на обезпечителна мярка на публичен изпълнител. Оспореното Решение и потвърденото с него Постановление са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта. По отношение на съответствието на актовете с материалния закон в оспорената им част, съдът приема следното: Схемата за държавна помощ, по която оспорващото дружество е получило паричните средства, обект на наложената обезпечителна мярка, е основана на чл. 107, § 3, б. "б" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Временната рамка на Европейската комисия за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, по смисъла на които фондът подпомага и предоставя парични средства на регистрираните земеделски производители за производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари. Държавен фонд "Земеделие" е администратор по прилагането и предоставянето на помощта, съгласно чл. 10 от Закона за държавните помощи. От общите положения на схемата е видно, че тя е основана на принципа за целево разходване на средствата. Помощта се предоставя с оглед качеството на получателя, когато са изпълнени определени изисквания. Самото естество на държавната помощ по тази схема, предполага предоставените средства да бъдат вложени в извършваната от земеделските стопани дейност по първично селскостопанско производство, а не за покриването на други техни задължения, било то и публични. Обратното би обезмислило същността ѝ като държавна помощ. В чл. 56 от Временната рамка при кризи и преход е предвидено, че държавната помощ е особено оправдана и може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на чл. 107, § 3, б. "б" от ДФЕС за ограничен период от време, ако е предназначена за преодоляването на недостига на ликвидност, пред който са изправени предприятията, които са пряко или косвено засегнати от сериозните затруднения в икономиката, причинени от руската военна агресия срещу Украйна и преките и косвени последици от нея. Тези условия изискват помощта да се предостави пряко на земеделските производители, за да може да се използва ефективно по предназначение. Съвкупният анализ на горепосочените разпоредби обосновава извод, че субсидиите съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този специален императивно установен режим, те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, дори и европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба в този смисъл. Ето защо независимо, че вземанията по тази схема не попадат сред изключенията по чл. 213 от ДОПК, те се подчиняват на същия режим на несеквестируемост, което се извежда от цялостната уредба на държавните помощи, съдържаща се в общностното и националното законодателство, в т. ч и от разпоредбата на чл.104, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. В случая се касае за публично целево финансиране по смисъла на § 1, т. 50 от ДР на ЗПЗП. След като финансирането на земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС и на ДЧ за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено правото да получат цялата помощ, то се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Обратното разбиране би довело до заобикаляне на изискването за съвместимост с вътрешния пазар съгласно чл. 107 от ДФЕС и чл. 4 от ЗДП и до обезсмисляне на същността на мерките за подкрепа, попадащи в обхвата на Временната рамка при кризи и преход. Същността на подпомагането по процесната схема е влагането на средствата в извършваната от земеделските стопани дейност по първично селскостопанско производство, а не покриването на други задължения на бенефициерите, включително и публични такива. Приемането на възможност отпуснатите по този ред суми да служат за нещо различно от осигуряването на ликвидност на земеделските стопани представлява отклонение в пряко противоречие с цитираното приложимо право на ЕС в областта на държавните помощи. Гореизложеното обуславя извода, че процесното парично вземане на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище от ДФЗ е обект на специален режим и е несеквестируемо. Средствата по програма ОПДУ – 2025 г., „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“, чрез ДФ "Земеделие" се предоставят в публичен интерес и не могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и вземания на трети лица Въз основа на изложените правни доводи, съдът приема че запорът на процесното вземане е несъвместим с неговата несеквестируемост, което обуславя материалната незаконосъобразност на оспорените актове, поради постановяването им в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Изцяло неоснователен е доводът на органа, изложен в оспореното решение, че преценката за секвестируемост се извършвала от третото задължено лице в качеството му на администратор на държавната помощ и директорът на ТД на НАП – Варна няма компетентност да се произнася по този въпрос. Преценката дали едно право се ползва със защита срещу принудително изпълнение е единствено в правомощията на органите, ръководещи изпълнителния процес, в случая на публичния изпълнител, като в подкрепа на тази теза е и регламентираната в закона отговорност за последния в чл. 276 от ДОПК при наложен от него незаконен запор. По изложените групи съображения, че оспореното Решение № 13/ 19.01.2026 г. на Директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него ПНОМ с изх. № С 250025-022-0149262/ 09.12.2025 г. на публичен изпълнител се явяват постановени при неправилно приложение на закона и в противоречие на влязло в сила съдебно решение, и като такива, следва същите да бъдат отменени като незаконосъобразни. Предвид изхода на спора и на основание на чл. 161, ал. 1, предл. първо от ДОПК, следва искането на оспорващото дружество за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище да бъдат присъдени разноски в общ размер на 332.34 евро (равностойността на 650 лева), съставляващи 25.56 евро (равностойността на 50 лев) - платена държавна такса и 306.78 евро (равностойността на 600 лева) - платено възнаграждение за един адвокат. Адвокатското възнаграждение не се определя в пълния претендиран размер от 600 евро, доколкото съобразно разясненията, дадени с ТР № 6/ 2012 г. ОСГТК, на присъждане подлежи уговореното и реално заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая, от представения от процесуалния представител на оспорващото лице договор за правна защита и съдействие, е видно, че е уговорено адвокатско възнаграждение от 600 евро. Съобразно изричното отбелязване, размерът на заплатения от клиента, в брой, адвокатски хонорар е 600 лева, като именно това е размерът който следва да се присъди. Воден от горното, на основание на чл.197,ал.2 от ДОПК, чл.160, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.144,ал.1 от ДОПК, чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът