Решение № 4432 от 23.9.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 483/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/ и образувано по жалба на П. К. П. с адрес [населено място], с искане за обявяване за нищожно, евентуално да отмени като незаконосъобразно /вж. отговор от 27.04.2026г., подаден в изпълнение на разпореждане [номер]/ 23.04.2026г. на съда/ приетото с Протокол №1 от 15.04.2026г. Решение на Научното жури, назначено със Заповед № 09-12/ 03.04.2026г. на Директора на ИИХ-БАН за недопускане до участие в обявения конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по професионално направление 4.2. Химически науки /Процеси и апарати в химичната и биохимичната технология/ за нуждите на лаборатория „Биохимически инженерство“, обнародван в ДВ бр.15/ 06.02.2026г. поради нередовност на документите на кандидата в конкурса. Жалбоподателят счита, че Научното жури, което е приело оспореното решение не притежава компетентността за това, вкл. и да определи кандидатът спечелил конкурса, поради което и от съда се иска обявяване нищожността му, както и счита, че притежава компетентността да бъде избран на посочената академична длъжност, за чието заемане е обявен конкурса. Прави възражение относно договореното възнаграждение за адвокат на ответната страна /вж. становище № 4757, л.94/. Ответникът в представена по делото от процесуален представител молба излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт, като пледира за неоснователност на жалбата. ИИХ при БАН имало качеството на самостоятелно научно звено, съгласно чл. 6 и чл.7 от Устава на БАН, като производството по избиране на кандидат за заемане на научна длъжност приключва с решение на Научното жури, като кандидатите в конкурса следва да представят документи, съгласно изискванията на закона. В първата фаза на конкурсната процедура, ответникът преценява допустимостта на кандидата, като допуска до същинската фаза онези, които отговарят на формалните изисквания по закона и тези, определени от висшето училище или научната организация по чл.2б, ал.5 от ЗРАСРБ. Претендира разноски за адвокат по представен списък по чл.80 от ГПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното от фактическа страна: С Решение на Научния съвет на ИИХ при БАН прието на Протокол № 1/ 22.01.2026г. /л.150-152/ е обявен в ДВ конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ за нуждите на лаборатория „Биохимично инженерство“, ИИХ-БАН, което обявление е извършено с ДВ бр.15/ 06.02.2026г. От Директора на ИИХ до Н. С. на ИИХ – БАН с доклад изх. № 69/ 19.02.2026г. /л.30/ е предложен поименен състав на Научното жури, което да проведе производството по избор на кандидат и да утвърди въпросник за провеждане на конкурса. На заседание на НС на ИИХ-БАН, проведено на 30.03.2026г., за което е съставен Протокол №4/2026г. е прието решение за утвърждаване на състава на Научното жури и на въпросни за конкурса, обявен в ДВ бр.15/ 06.02.2026г. /л.57-58/. Със Заповед на Директора на ИИХ-БАН от 03.04.2026г. /л.116/ е утвърден състав на Научното жури, състоящ се от двама вътрешни членове /плюс един резервен/ и трима външни членове /плюс един резервен/, както и утвърдени Въпросник за провеждане на конкурса. Със Заповед на Председателя на Научното жури от 07.04.2026г. /л.116, гръб/ е възложено на комисия в състав от трима членове в срок до 09.04.2026г. да прегледа постъпилите документи от кандидатите за участие в обявения конкурс и представи протокол за тяхната редовност. Резултатите от извършената проверката на назначената комисия по проверка редовността на подадените от кандидатите в конкурса документи са отразени в Протокол вх. № 137/ 09.04.2026г. /л.61/, удостоверяващ, че подалият заявление за участие в конкурса кандидат П. П. не е приложил документи съгласно изискванията – не е представил валидно медицинско свидетелство /подаденото е в копие и не в оригинал и има извършени корекции на датата на издаването на документа; не са представени справки и доказателства за изпълнение на минимални изисквания по ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ, представено е доказателство в нарушение на утвърдени вътрешни правила на научната институция. Протоколът е разгледан на заседание на Научното жури, проведено на 15.04.2026г. /л.62-63/, на което е прието и обжалваното решение за недопускане на кандидата П. К. П. до участие в конкурса, поради това, че подадените документи от него не отговарят на минималните изисквания за заемане на академична длъжност в БАН и Методиката за израстване на учените в ИИХ-БАН. Решението е съобщено на електронния адрес на кандидата на 16.04.2026г. /л.158, гръб/. Жалбата е подадена до съд на 23.04.2026г. Допълнително приложени са: Методика за израстване на учените в ИИХ-БАН, приета с Протокол №4 от заседание на ОСУ на ИИХ на 11.11.2022г. и утвърдена с Протокол №14, т.4.2 от заседание на Научния съвет на ИЕЕС-БАН /л.23-28/; Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в БАН /л.31-56/; Съдът, като съобрази предмета на заявената от жалбоподателя защита – искане да се обяви нищожността на Решението на НЖ при Институт за инженерна химия при БАН /ИИХ-БАН/, назначено със Заповед № 09-12/ 03.04.2026г. на Директора на ИИХ-БАН намира оспорването за неоснователно по следните правни съображения: По арг. на чл., ал.2 от ЗРАСРБ, той е приложим по отношение на висшите училища и научните организации. Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗРАСРБ, "Висши училища и научни организации" включват всички висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, научни организации, университетски болници, институти и други, получили акредитация от НАОА. По арг. на това определение БАН е изрично призната за научна организация и по отношение на нея като такава е приложим ЗРАСРБ. Според чл.1, ал.1 от Закона за БАН тя е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена, като с такъв статут е и ИИХ, т.е. той е самостоятелно структурно звено на БАН, имащо статут на „научна организация, за което е приложим редът, установен в ЗРАСРБ, вкл. и този относно изискванията за придобиване на академична длъжност. Съгласно чл. 34 от Устава на БАН, ръководни органи на отделните звена в т. ч. и институтите, са общото събрание на учените, научният съвет и директорът на конкретния институт, като техните актове по аргумент от чл.32, ал.1 от ЗРАСРБ подлежат на обжалване по реда на АПК, т.е. всеки издаден от тези органи на научната организация акт има характер на индивидуални административен акт, който съгласно чл. 32, ал. 8 от ЗРАСРБ, може да се обжалват пред съда при условията и по реда АПК. В случая се обжалва решение на Научно жури, определено с акт на ръководителя на ИИХ-БАН, с искане за обявяването за нищожно, като издадено от орган, който не е овластен с такова правомощие. Обжалвания акт в случая е издаден от Научно жури, определено като състав и структура с акт на ръководителя на научната организация по обявен от нея конкурс за заемане на академична длъжност "главен асистент", която и съгласно чл. 18, ал. 3, от ЗРАСРБ се заема въз основа на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността намира своята регламентация чл. 19 – 23 Г. Т., раздел Втори от ЗРАСРБ, съответно в чл. 45-52 от ППЗРАСРБ и съставлява съвкупност от множество правно регламентирани волеизявления и действия на отделни правни субекти, извършвани в определена от законодателя последователност, като всяко от тях поражда следващото. Съгласно чл.20, ал.1 от закона, съотв. чл.49, ал.1 от ПП на закона, органът, който е овластен да проведе конкурсната процедура и извърши избора е Научно жури, в определения състав от негови членове. В случая е удостоверен фактът на определяне на такъв орган /вж. заповедта на л. 59/, като от същата е удостоверено и изискването за състава на този решаващ орган – научно жури. Спазено е и изискването научното жури да се определи с акт на ръководителя на научната организация, в случая заповедта на л.59 е издадена именно от Директора на ИИХ. Т.е., по арг. на чл.2а, ал.1 от закона, органът, овластен да проведе двете фази на конкурсната процедура по раздел Втори на Гл. Трета от ЗРАСРБ, първа фаза – по допускане на кандидата и втора фаза по „избор“ на кандидат, е именно определеното от ръководителя на научната организация Научно жури. Както вече се посочи по-горе, в конкретния случай е удостоверено по несъмнен начин факта на издадено именно от Научно жури в определения му състав и структура с акта на ръководителя на научната организация решение за недопускане до участие във фазата „избор“ на кандидата П. П., с което е приключена първата фаза на особеното производство по раздел Втори от гл. Трета на ЗРАСРБ, поради което това негово решение е валиден административен акт, като приет от компетентния орган и не е налице основание за обявяването му за нищожно, поради което оспорването е неоснователно. Жалбоподателят прави в условия на евентуалност и искане за отмяна на решението като незаконосъобразно, поради което с настоящото решение такава преценка се дължи от Съда, като воден от доказателствата по делото съдебният състав приема извода, че обжалваното решение на Научното жури, определено със заповед на Директора на ИИХ-БАН е и законосъобразно, защото е прието при спазване изискванията за неговата форма и съдържание, като съдържа подробно описание на фактическите основания, проявлението на които имат за последица недопускане на кандидата д-р П. до участие в конкурсната процедура. Документът /протокол/, в който е обективиран оспореният акт, материализира волеизявлението на колективния административен орган и същият е подписан от Председателя на научното жури и от всички негови членове. От приложеното заверено копие на протокола е видно, че на заседанието на 15.04.2026г. присъстват всички членове от състава на НЖ, поради което е налице кворум за вземане на решения и то е взето с гласовете на всички членове на органа / вж. гласуването/, като волята на органа е ясна. Липсват доказателства, които да сочат на опорочаване на процедурата за заемане на вакантна академична длъжност „главен асистент“ по професионално направление 4.2. Химически науки за нуждите на лаборатория „Биохимично инженерство“ към ИИХ-БАН, тъй като тя е обявена с решение на овластен за това орган, което е обявено чрез публикуването му в ДВ бр.15/ 06.02.2026г. Доказателствата по преписката сочат, че научното жури е определено от компетентния ръководен орган на научното учреждение, като неговият състав, в т. ч. председателство, отговаря на посочените от закона изисквания, както по отношение брой на членовете, така и по отношение конкретните изисквания към тях. Съгласно чл.19 от ЗРАСРБ, кандидатите имат задължение да представят изчерпателен набор от документи за изпълнение на минималните национални изисквания. Тези документи не са просто формалност, а представляват формалното доказателствено средство, чрез което кандидатите в процедурата за заемане на академична длъжност удостоверяват съответствието си със законовите изисквания за заемане на съответната академична длъжност. Тяхното значение е преюдициално спрямо същинското оценяване на научните приноси, тъй като те служат за проверка на допустимостта на кандидата до участие в конкурса. Съответствието с изискванията за заемане на длъжността трябва да бъде доказано именно с посочените в закона документи и справки, като това е абсолютно условие за допустимост на кандидатите в конкурса. Липсата на някой от задължителните документи по чл.19 от ЗРАСРБ или несъответствието им с изискванията, има за своя последица прекратяване участието на кандидата в процедурата още на фазата на допускане – аргумент от разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗРАСРБ, съгласно която до участие се допускат само лица, които отговарят на законовите изисквания. Именно в този смисъл и след проведена фаза по проверка на представените от кандидата П. документи, от Научното жури е прието и обжалваното тук решение за недопускането му до избор. От страна на жалбоподателя не се представят пред съда доказателства, които да опровергават фактите, посочени в оспорения акт на Научното жури. Следва да се посочи, че законът не вменява на Научното жури задължение да събира документи за доказване условията, на които кандидатът следва да отговаря, в т. ч. на тези по смисъла на чл. 18 от ЗРАСРБ, а такова е установено за кандидата, като при неизпълнение на задължението си да удостовери минимално необходимото, за да бъде допуснат до участие в същинската част на конкурсната процедура, за кандидата се следва като правна последица неговото отстраняване При този правен извод за неоснователност на оспорването се явява основателно своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на деловодни разноски по представен списък по чл.80 от ГПК в размера на заплатеното възнаграждение за адв. К. от САГ в размер на 1200 евро с ДДС. Доказателства за уговарянето на такива възнаграждение и за неговото реално заплащане се представят по делото и същите не са оспорени от жалбоподателя. В становището си, депозирано до съда с рег. № 4757/ 02.07.2026г. оспорващият възразява по размера на адвокатското възнаграждение, уговорено от ответника, което задължава Съда да извърши и преценка по същество на същото. Съдът приема, при съобразяване на ниската фактическа и правна сложност на спора, както и проявената процесуална активност на пълномощника на ответната страна, че възражението за прекомерност на договореното в полза на адв. К. възнаграждение в размер на 1200 евро с ДДС се явява прекомерно, поради което следва да го редуцира, като определи размер от 511,29 евро на осн. чл.8, ал.3 от Наредба №1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Старозагорският административен съд