Решение № 177 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 4091/2025 г.

Производството е по реда на чл. 12 и сл. във връзка с чл.3, т. 9 от ЗЗДН. Образувано е по молба на З. И. Ч. от с. С, общ. Сливен, с която иска издаване на заповед за защита против И. Х. Р., от гр. Сливен. Молителката сочи, че ответника е син на починалия й съпруг на молителката от предходен негов брак. Молителката живеела в къща в с. С, а ответника в гр. Сливен. Молителката твърди, че била наследник на съпруга си, починал през 2025 година по негово универсално завещание. Твърди, че след смъртта на съпруга й ответникът започнал да й нА.ся непрекъснат психически тормоз, като влизал в къщата й разпореждал се с вещи, заключил гаража и верандата, гонел гости на молителката от къщата, инсталирал камера за наблюдение в имота, като по този начин тя била непрекъснато наблюдавА., както отправял закани и заплахи към нея. Твърди, че на 13.08.2025 г., ответникът отишъл в къщата на молителката и започнал да й крещи агресивно, като я обвинявал, че продавала буркани от къщата и търсела зърно. Заявил й, че трябвало да плаща наем на човека, на който продал наследството си. В тази връзка молителката твърди, че въпреки завещанието на съпруга й, неговите наследници по закон се разпоредили с идеални части от къщата в полза на трето лице. Сочи, че страните водили съдебни дела в СлРС по повод имуществото, но нямало окончателен съдебен акт. На 13.08.2025 година, ответникът взел на молителката ключа от гаража, който тя ползвала като склад в двора, както и ключа от дворната врата. Изгонил нейна приятелка от дома на молителката, като й забранил да стъпва в къщата. На 14.08.2025 година, молителката сочи, че вечерта била на работа, както и през нощта, и се прибрала на следващия ден 15.08.2025 година, като установила, че ответникът влизал в двора, заключил вратата на гаража с катинар, влязъл през отворен прозорец на остъклена веранда и сменил патрона на това помещение, където молителката си държала кухненска посуда, както и взел ел.помпа за полИ.е. С оглед тези действия на ответника, молителката се страхувала за живота и здравето си и сочи, че ответникът взел пушката на починалия й съпруг, като тя незнаела дали тази пушка е върната в полицията или е все още в ответника. От съда се иска издаване на заповед за защита, като се задължи извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да се забрани да я приближава на разстояние по-малко от 50 метра за срок от осемнадесет месеца, да се забрани на извършителя да приближава жилището й в с. С, общ. Сливен ул. Христо Ботев № 7, местоработата й в МБАЛ „Д-р И. Селимински“ - Сливен, отделение по неонатология, както и местата й за социални контакти и отдих, пенсионерския клуб в с. С, общ. Сливен. Ответникът по молбата депозирал отговор, с който оспорва твърденията й. Сочи, че действително между страните имало висящи граждански спорове относно собствеността на имота, неоспорва и обстоятелството, че молителката и бащата на ответника са били съпрузи. Твърди, че няколко дни след смъртта на баща му, той и брат му се опитали да контактуват с молителката, за да й кажат, че може да остане да живее в имота на баща им, безвъзмездно и необезпокоявано, но тя им заявила, че всичко е нейно. Заради нейното поведение, ответникът, брат му и тяхната майка решили да продадат идеалните си части от къщата. Тогава започнали заплахи от молителката, които били насочени към ответника, брат му и новия собственик. Твърди, че тя системно употребявала алкохол и ставала агресивна, поради което ответника и новия собственик подавали редица жалби до полицията и прокуратурата. Относно инцидента на 13.08.2025 година твърди, че посетил къщата в с. С, заради неработещи камери, които били поставени от новия собственик. Влязъл през входната врата, а молителката излязла от една пристройка на къщата и му се развикала, че имала дял от зърното, била видимо в нетрезво състояние, започнала да звъни на някой и провела разговор по телефона. В момента, в който си тръгнал, на място дошла една съседка и ответникът я уведомил, че имота има нов съсобственик, който не искал да влизат чужди хора в имота. Оспорва твърдението на молителката, че вземал ракия от имота. За инцидента на 14.08.2025 година сочи, че не е посещавал имота, тъй като бил по него време на работа. Отрича да е тъпкал пипер, тъй като от видеозаписите на камерите се виждало, че молителката, заедно със съседка в тъмната част на нощта, сама газела пипера си. Твърди, че камерите в имота били монтирани от новия съсобственик. Ето защо по изложените съображения иска да бъде отхвърлена молбата за защита. Съдът, след преценка на събрА.та в хода на производството доказателствена съвкупност, намира за установено от фактическа стрА. следното: Молителката З. Ч. е преживялата съпруга на Х Ч, починал на 29.03.2025г., а ответникът по молбата И. Р. е негов син от друга жена. Не се спори в процеса, че преди да почине Х Ч живеел заедно със съпругата си и настоящ молител в къща в с.С, общ.Сливен, която двамата придобили на основание наследство и делба /арг. от нотариален акт № 60, том трети, рег.№ 3506, дело № 247/18.04.2008г. на нотариус рег.№ 123 и район на действие СлРС/. Молителката и ответникът били в добри отношения, докато бил жив техния наследодател. След смъртта му отношенията им се влошили по повод на горепосочения наследствен имот. Със саморъчно завещание от 25.10.2016г. Х Ч завещал на съпругата си цялото си движимо и недвижимо имущество /универсално завещание/, като то било обявено на 03.04.2025г. от нотариус в гр.Сливен, на който завещанието било предадено за съхранение и вписано в служба по вписванията на 11.04.2025г. На същата дата 11.04.2025г. молителката била призната за собственик на имота в с.С на основание наследяване по завещание и закон /арг. от НА № 39, том втори, рег.№ 2688, дело № 221/2025г/. След смъртта си наследодателят на страните оставил освен тях двамата като наследници по закон, също и още един син Господин Х. Р., пълнокръвен брат на ответника. На 11.04.2025г.ответникът, заедно с брат си и тяхната майка М.на И. продали на свидетеля И. Б 16/48 ид.ч, както и дарили на същия 1/48 ид.ч от имота в с.С. На 16.04.2025г. молителката депозирала жалба пред РП Сливен, за това, че ответникът на 11.04.2025г. отишъл в дома на молителката и започнал да се разпорежда, като собственик. Изгонил човек, който в момента фрезовал двора, крещял, заключил гаража, взел инстР.ти, казвал, че всичко е негово от баща му. Била образувА. преписка № 2214/2025г. на РП Сливен. На 14.05.2025г. на ответника бил съставен протокол за предупреждение от полицейски служители, а именно да не влиза в самоуправни действия спрямо молителката. Преписката приключила с Постановление от 27.06.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на извършено престъпление, като било прието, че между страните съществува гражданско правен имуществен спор. На 14.05.2025г. свидетелят И. Б, в качеството му на собственик на 17/48 ид.ч. от имота, упълномощил ответникът да се разпорежда с притежаваната част от имота за негова сметка и от негово име, както и да го стопанисва, управлява и поддържа. На 22.05.2025г. ответникът Р. депозирал жалба срещу молителката пред РП Сливен, за това, че тя го гонила от имота и заявявала, че той бил само неин и не предоставяла достъп на новия собственик, който купил идеални части от имота. Била образувА. преписка № 2937/2025г. на РП Сливен,приключила с Постановление от 25.08.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство. По жалба на свидетелят И. Б срещу молителката била образувА. преписка № 2938/2025г. на РП Сливен, с оплакване, че тя не му предоставяла достъп до имота, като съсобственик. Тази преписка също приключила с Постановление от 01.08.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство, като било прието, че става въпрос за вещно правен спор. На 04.06.2025г. молителката депозирала искова молба срещу ответника, неговия брат, майка им и свидетелят И. Б установителен иск, че е собственик на 17/48 ид.ч от имота в с.С. Исковата молба била връчена лично на свидетеля И. Б на 05.08.2025г. На 07.08.2025г. свидетелят И. Б изготвил уведомление до молителката, за това, че той бил съсобственик на имота, и доколкото не можел да влезе във владение я поканил да му заплаща обезщетение в размер на 400 лв. месечно. Няма данни това уведомление да е получено от молителката и съответно на коя дата. В хода на процеса е назначена съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установи, че в имота, в който живее молителката има поставена камера за наблюдение под стряха на гаража. Камерата била външна, въртяща се /вълтяла се и се накланяла дистанционно/, работела с wi fi. Камерата можела да се управлява чрез мобилни приложения, които позволявали отдалечен достъп и ивестия при събития. За да бъде гледА. от мобилно устройство се използвало мобилно приложение iCSee. Записите можели да се съхраняват в облак или на micro SD карта памет. В процесната камера имало поставена micro SD карта памет с капацитет 64 GB. Вещото лице установило 49 броя кадри в снимков формат, но нямало налични кадри за дати 13, 14 и 15.08.2025г. На кадрите не се наблюдавали лица, извършващи някакви действия. Вещото лице не може да установи дали записващото устройство е имало връзка с мобилен телефон на горните три дати, както и кой е мобилният номер на телефона, тъй като такава информация не се съхранявала в камерата. Не можело да бъде установено дали записите от процесните дати са били изтрити автоматично след изтичане на определен срок след запълване на капацитета на паметта или чрез мобилното приложение от потребителя на камерата. В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля Р. Г. установяват, че на 13.08.2025г. при посещение в дома на молителката заварила ответника, на двора. Той се скарал, сопнал се и заявил, че имот имал нов собственик, че З. не била собственик и не желае тя да идва в имота, за да й дава акъл. Забранил и на други съседи да ходят при З. и вече никой не стъпвал при нея. В този ден били само тримата - страните и свидетелката. Последната заявява, че нов собственик не е виждала. Нямало други хора, дори и на улицата. Молителката няколко пъти преспивала в дома на свидетелката, защото се страхувала от ответника. Споделяла, че ответника все се карал, камерата постоянно я следяла, също така, че не можела да влезе в остъклената веранда, където си държала посудата, заключен бил и гаража. Свидетелката сочи, че молителката поискала от нея да направи снимки на двора й, където установила, че били отъпкани чушките и доматите й и липсвала помпа за полИ.е. Свидетелката не можела да прави снимки и такива направила нейната снаха. Свидетелят М. П. установява, че молителката й се обадила на 15.08.2025г. с молба да отиде в дома й да направи снимки на щети. На следващия ден 16.08.2025г. към свечеряване свидетелката на място установила, че в оранжерията бил стъпкан пиперът, доматите, липсвала помпа, на гаража имало поставен катинар. Свидетелката видяла и поставена камера, която била монтирА. на гаража и работела, тъй като светела и се движела. Заключено било и остъклението, а З. не можела да влезе там, тъй като ключът бил сменен. Свидетелят И. Б установява, че купил от ответника, брат му и тяхната майка запазените им части от наследството на баща им. Нямал достъп до имота, въпреки, че бил съсобственик, тъй като не бил допускан от молителката. За това и направил пълномощно на ответника, във връзка с имота. Свидетелят установява, че както самия той, така и ответникът И. имали на телефоните си приложение, през което гледали чрез камерата какво се случва в имота. Свидетелят М О установява, че през пролетта на 2025г. отишъл в имота заедно с ответника и молителката предала пушката на съпруга си, заедно с документите й. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г., П. и Османов, тъй като са логични, последователни, вътрешно непререкаеми, кореспондират едни с други, както и с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б в частта, в които заявява, че той сам поставил камерата в имота на молителката, тъй като не съответства на заявеното от него, че не е имал достъп до имота, което наложило още на 14.05.2025г. да предостави пълномощно на ответника да се разпорежда с имота, да го стопанисва и управлява. В тази част показанията противоречат и на подаваните от него и ответника жалби срещу молителката, че не били допускани в имота, тъй като тя се считала за едноличен собственик. По същата логика не се кредитират показанията му, че на 14.08.2025г. между 13:00 ч. и 16:00 ч. часа влязъл сам в имота, за да постави карта памет в камерата. Съдът не кредитира показанията на този свидетел и в частта, относно това, че на 13.08.2025г. посетил заедно с ответника имота, като остА.л на улицата. В тази част противоречат на показанията на св.Р. Г., както и на обикновената житейска логика, че именно тогава ответникът съобщил на свидетелката за наличие на нов собственик, без да го представи/покаже, след като той се е намирал там на място. Няма логика и човек, претендиращ собственически права върху имот или част от него да стои извън него. Не се дава вяра и на показанията в частта, с която сочи, че нямал съдебни дела с молителката, тъй като бяха оборени от разписката за връчена му искова молба в период, преди даване на показанията пред съд. В тези некредитирани части, показанията са компрометирани, а освен това и заинтересовани от изхода на делото, доколкото се установи нуждата му от ответника във връзка с имота, част от който закупил, както и от наличните съдебни дела с молителката, във връзка с този имот. В остА.лите части показанията му се кредитират. Горната фактическа обстановка е безспорно установена, въз основа на събраните писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните, както и от гласните доказателствени средства в кредитираните части. Установеното от фактическа стрА., обуславя следните правни изводи: Правната квалификация на предявената претенция е чл.8 ЗЗДН. Съдът намира молбата за допустима, т.е подадена в преклузивния едномесечен срок от легитимирано лице, визирано в чл.8, т.1 ЗЗДН пострадало от домашно насилие, извършено от лице, което е роднина по права линия на лицето, с което е било във фактическо съпружеско съжителство, респ. в граждански брак - чл.3, т.9 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН. РазгледА. по същество молбата се явява основателна. Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие. Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, емоционално- психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други унизяващи достойнството актове. В настоящия казус безспорно се установи, че страните са във влошени личностни взаимоотношения по повод наследствено имущество. Категорично се установи, че на 13.08.2025г. ответникът влязъл в дома на молителката, започнал да се разпорежда, да се кара, изгонил съседка, нейна приятелка от имота. Безспорно се установи, че в двора на къщата на молителката ответникът поставил камера, през която следял всяко нейно действие. Нещо повече, не само той имал достъп до записите, но и свидетелят Б. Освен това съдът приема, че нанесените щети в оранжерията на свидетелката, липсващите вещи от двора, заключването на остъклена веранда, заключването на гаража също са резултат от влизане на ответника в имота на 14.08.2025г., доколкото никой друг освен него не е имал достъп. Всъщност поставянето на камера за видео наблюдение без съгласието на молителката и прогонването на нейни близки приятели и съседи от собствения й дом, в който живяла повече от двадесет години със съпруга си е достатъчно деяние и безспорно се категоризира, като акт на домашно насилие. Подобно поведение се оценява като налагане на емоционален тормоз, разрушителен за цялостното психологическо благосъстояние на личността. НежелА.та камера нарушава правото на молителката на личен живот и спокойствие в собствения й дом, а постоянното видео наблюдение създава чувство за страх, несигурност и параноя, което също е форма на емоционално насилие. Това е метод за упражняване на постоянен контрол над действията, срещите и поведението на молителката. С оглед изложените съображения, по отношение на извършителя И. Р. следва да се наложат мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН, а именно: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо З. Ч., да му се забрани да я приближава на разстояние по-близко от 100 м, също жилището й на адрес с.С,общ.Сливен, ул.”Христо Ботев“ № 7, местоработата й в гр.Сливен, МБАЛ „Д-р И. Селимински“, отделение по Неонатология, както и местата й за социални контакти и отдих Пенсионерски клуб в с.С, общ.Сливен, както и да му се забрани да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез други средства и системи за комуникация - за срок от 12 месеца при приспадане на срока на действие на мерките от издадената заповед за незабавна защита – чл.5, ал.2 ЗЗДН. Съдът намира, че така определения максимален срок от осемнадесет месеца / общия срок на двете заповеди/, за който са наложени мерките за защита е необходим за превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от стрА. на ответника и най –вече с оглед на съдебните дела висящи и бъдещи във връзка с наследственото имущество. На основание чл. 15 ал. 8 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 4 ЗЗДН - задържане от полицейския орган, констатирал нарушението и уведомяване незабавно органите на прокуратурата. На основание чл. 16 ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” гр.Сливен - по настоящ адрес на извършителя и на пострадалото лице. На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът в настоящото производство, следва да заплати държавна такса по делото в размер на 12,78 евро по сметка на СлРС / т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ/. Ответникът бива осъден да заплати на молителката разноски в размер на 460,17 евро, от които 306,78 евро, платено адвокатско възнаграждение и 153,39 евро, платено възнаграждение за вещо лице. Водим от изложеното, съдът