Решение № 442 от 9.2.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2338/2025 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е образувано по жалба на „Тип Строй“ ЕООД – [населено място] срещу Заповед № 25-0308-000111 от 31.10.2025 г., издадена от старши полицай в Районно управление (РУ) – Омуртаг на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Търговище. Жалбата е подадена на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Оспорва се формата на заповедта, доколкото според жалбоподателя съдържанието й е бланкетно и не съответства на действителните факти по случая – не било описано къде е направена проверката, съответно кога водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. В тази връзка се оспорва и материалната законосъобразност на заповедта – липсата на относими факти отрича материалноправните условия за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Оспорено е, че посоченият в заповедта водач е с отнети контролни точки. В това отношение за жалбоподателя е неясно с какъв акт са отнети. Ответникът не е изразил становище по жалбата. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът прие следното по фактите: Несъмнено на 31.10.2025 г. е установено от органи на РУ – Омуртаг, че Д. В. – управител и собственик на „Тип Строй“ ЕООД, управлява в [населено място] лек автомобил рег. № [рег. номер]. Тези факти са установени с акт за установяване на административно нарушение № 3190955 от 31.10.2025 г. Установено е също, че управляваният от Д. В. лек автомобил е регистриран на „Тип Строй“ ЕООД като собственик. От представената по делото справка е видно, че водачът Д. В. е с отнети 39 контролни точки, отнети с влезли в сила наказателно постановления и електронни фишове (посочени с номер, дата на издаване, издател и нарушение). С оглед посочените факти жалбата е допустима, но неоснователна по всички оплаквания. Оспорената заповед е по чл. 172, ал. 1 ЗМВР и жалбата срещу нея е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Заповедта е издадена от старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – О. Т. Х., заемал длъжността към 31.10.2025 г. Контролните правомощия по ЗДвП, включително за издаване на заповеди по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е предоставено на Х. от директора на ОДМВР – Търговище със Заповед № 363з-1773/05.09.2025 г. (т. 2) и Заповед № 363з-372 от 20.02.2024 г., допълнена със Заповед № 363з-1509/03.07.2024 г. Следователно обжалваната заповед е издадена от надлежно овластен полицейски служител. Жалбата е неоснователна и по изтъкнатите формални основания за оспорване на заповедта. Заповедта не създава затруднения за заинтересовани лица да разберат за какво деяние и въз основа на кой закон са разпредените правни последици, така че позволява на засегнатия от действието й собственик на автомобила да се защити чрез подаване на аргументирана жалба до съда. Ясно са посочени установените на 31.10.2025 г. факти относно управлението на автомобила от Д. В., собствеността на автомобила и нарушението във връзка с управлението му от В.. Относно конкретното нарушение е посочено, че водачът В. е с отнети пълен брой контролни точки, а този именно факт води до загуба на придобитата правоспособност – чл. 157, ал. 4 ЗДвП. От своя страна управлението на МПС от неправоспособен водач е фактическото основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Посочването му отговаря на изискванията за мотивираното й издаване. Дали водачът е с отнети пълен брой контролни точки е въпрос на доказване на материалната законосъобразност на заповедта. Поради това именно, за съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не е необходимо изброяване в съдържанието на самата заповед на актовете, с който са отнети контролните точки на водача. От гледна точка на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, в заповедта са посочени дата, място на извършената на жалбоподателя проверка, установените при нея факти и последицата от тях по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Разпоредителната част на заповедта посочва вида и продължителността на приложената мярка и нейното правно основание. Това са задължителните елементи от съдържанието на заповед по чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП, за да отговаря на изискването да разкрива по ясен и достъпен начин причините за нейното издаване. По гореизложените съображения възражението за бланкетно съдържание на обжалваната заповед е неоснователно. Неоснователно е и оспорването й по същество. Заповедта е издадена в хода на образувано административнонаказателно производство по ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение по чл. 150 ЗДвП, което е съставомерно за временно прекратяване на регистрацията на управлявания автомобил по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Отнемането на водача В. на максималния брой контролни точки по чл. 2, ал. 1 от наредбата по чл. 157, ал. 3 ЗДвП - Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е доказано по делото. Представената от органите на ОДМВР – Търговище справка за нарушения на водача В. посочва и основанията за отнемане на контролни точки, и актовете по чл. 3 от цитираната наредба, с които са отнети, включително с отбелязване за влизането им в сила. Нарушенията, за които са отнети контролни токли, не подлежат на разглеждане от съда, сезиран по реда на АПК с жалба срещу мярка като разглежданата - от значение за прилагане на материалния закон по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е, че контролните точки са отнети с влезли в сила актове по чл. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. и отнетият брой е 39 – максималният по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Следователно към 31.10.2025 г. В. е загубил правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП и към датата на проверката му от контролните органи на 31.10.2025 г. е бил неправоспособен водач. Затова прекратяването на регистрацията на автомобила, обосновано с чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП, е законно. Същевременно, доколкото водачът В. е управител и едноличен собственик на капитала на „Тип Строй“ ЕООД (и към 31.10.2025 г.), прекратяването на регистрацията на автомобила за минималната продължителност не може да се разглежда като неоправдано и прекомерно засягане на права на собственика му "Тип Строй" ЕООД. „Тип Строй“ ЕООД не може да се третира като трето добросъвестно лице - автомобилът е управляван на 31.10.2025 г. от законния представител В.. Последният не би могъл да се позовава на незнание за последиците на закона (чл. 157, ал. 4 ЗДвП) при отнемане на максималния брой контролни точки по Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. – като водач е длъжен да знае, че с отнемане на контролните точки по чл. 2, ал. 1 от наредбата губи правоспособността да управлява моторно превозно средство. Следователно управлението на автомобила при доказаните по делото факти е съзнателно действие на водача и собственик на капитала на "Тип Строй" ЕООД. Затова мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП, в контекста на фактите по случая (б. "а"), не е несъразмерна спрямо тежестта на нарушението по чл. 150 ЗДвП, за чието преустановяване и с превантивна цел е приложена. Законът (чл. 6 АПК) налага задължение за контролните органи при избора на мерки от предвидените по ЗДвП да прибегнат до онези, които постигат целта на закона без да ограничават ненужно права на заинтересованите лица, но в случая е постигнат справедлив баланс. Мярката има реално възпиращ ефект и в минималната й продължителност не надхвърля необходимото за осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез ограничаване на възможността за използване на автомобила на дружеството от законния му представител, който е загубил правоспособност да управлява МПС. По изложените съображения за отсъствието на основания за отмяна на заповедта по чл. 146 АПК, на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът