Решение № 1415 от 22.7.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 219/2024 г.
Административен съд - Ловеч22.07.2024 г.докладчик Георги Христов
Диспозитив
ОСТАВЯ В С. Решение № 19 от 02.04.2024 г., постановено по а.н.д. № 310/2023 г. по описа на Тетевенски районен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 19 от 02.04.2024 г., постановено по а.н.д. № 310/2023 г. по описа на Тетевенски районен съд, първи състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 09/10.10.2023 г. на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Ловеч, с което на Н. Й. С. с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], бл.7А, на основание чл. 292, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) е наложена глоба от 1 500, 00 лева. Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д. № 310/2023 г. по описа на РС Тетевен – директора на РЗИ Ловеч. В касационната жалба са наведени доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Според касатора, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както е в конкретния случай. В заключение се иска отмяна на решението на РС Тетевен и постановяване на акт по същество. Срещу касационната жалба е постъпило възражение от ответника по касация – Н. Й. С., която счита, че е неприложима хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото допуснатата от административнонаказващия орган нередовност обуславя нередовност от формална страна на процесното наказателно постановление. По изложени доводи по същество, моли съдът да остави в сила решението на Тетевенския районен съд. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. И. К. от ЛАК, която поддържа касационната жалба и сочи, че наказателното постановление не е издадено за нарушението, касаещо поставянето на вендинг машината за лекарствени продукти, а относно неизпълнено предписание от страна на наказаното лице. Ответната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] пледира за решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд и да бъде потвърдено наказателното постановление, като счита, че доколкото даденото от страна на служителите на РЗИ предписание не е изпълнено, то нарушението е безспорно установено. А. съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба срещу Решение № 19 от 02.04.2024 г., постановено по а.н.д. № 310/2023 г. по описа на Тетевенски районен съд е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С обжалваното решение, първи състав на Тетевенския районен съд е отменил Наказателно постановление № 09/10.10.2023 г. на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Ловеч, с което на Н. Й. С. с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], бл.7А, на основание чл. 292, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) е наложена глоба от 1 500, 00 лева. Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е била ангажирана за това, че на 30.08.2023 г. в аптека в [населено място], на [улица], при извършена проверка от д-р Мачуганова на длъжност гл. инспектор, в присъствието на Н. С. - гл. инспектор и инспектор А. П., по изпълнение на предписание № 6 от 07.11.2022 г., с удължен срок на изпълнение от директора на РЗИ Ловеч до 30.05.2023 г., се установило, че предписанието не е изпълнено. Н. тротоара на пешеходната [улица], в дясно до входната врата на аптеката, работил автомат за лекарствени продукти изцяло поставен на улицата. Приета е за нарушена разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 28/2008 г. за устройството реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, изм. и доп. с ДВ бр. 64/09.08.2022 г. Съгласно изменението, в аптеките могат да се продават лекарствени продукти, посочени в списъка в приложение № 2, чрез автомат разположен в приемното помещение на аптеките. Наказанието е наложено на магистър фармацевта на осн. чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ. За да отмени обжалваното наказателно постановление решаващият състав при РС Тетевен е приел, че описаните фактически обстоятелства на нарушението не позволяват да се направи еднозначен извод и преценка за конкретното извършено нарушение и съответно приложимата санкционираща нарушителя разпоредба към датата на съставяне на АУАН - 18.09.2023 г., тъй като описаните факти в този АУАН, възпроизведени впоследствие и в обжалваното НП, са относими не само към извършената проверка от 30.08.2023 г. за нарушена разпоредба на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 28/2008г., но са описани и обстоятелства, относими за ангажиране отговорността на същия субект за неизпълнение на даденото му предписание от 07.11.2022 г., тъй като не става ясно към този момент работил ли е вендинг апарата, имало ли е към този момент лекарства в него и какви, тъй като това не е отразено в констативния протокол и предписанието от дата 07.11.2022 г. РС приел също, че освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение на 07.11.2023 г., правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в съдебно заседание, тъй като тези факти императивно следва да фигурират в НП, а в конкретния случай, те са неясно посочени. Решението на районния съд е валидно и допустимо, същото е и правилно, но като краен резултат. РС е изложил съображения предимно касаещи предписанието и установените с него обстоятелства, а не относно самото НП и вмененото с него нарушение. Крайният извод на районния съд за незаконосъобразност на процесното НП обаче е правилен, макар и не по всички изложени от този съд съображения. От настоящия касационен състав се споделят единствено изводите на първоинстанционния съд, че изискванията относно съдържанието на АУАН и НП са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво адм. нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите и противоречията в съдържанието им не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Според касационния съдебен състав, процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, доколкото не става ясно по категоричен начин за какво именно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н. – за неизпълнено предписание, дадено от служителите на РЗИ или за поставяне на автомат за лекарствени продукти извън аптеката. Според наказателното постановление, ответникът по касационната жалба Н. С. е нарушила разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 28/2008 г. за устройството реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, която разпоредба предвижда, че в аптеката могат да се продават чрез автомат, разположен в приемното помещение, лекарствени продукти, посочени в списъка по приложение № 2. Никъде обаче в сочената за нарушена разпоредба от наредбата не се предвижда задължение за изпълнение на предписания, давани от органите на РЗИ. Задължителният характер на предписанията, давани от регионалните здравни инспекции е регламентиран в чл. 271, ал. 1, т. 5 от ЗЛПХМ, която разпоредба обаче не е релевирана нито в АУАН, нито в НП. За нарушението по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 28/2008 г., което очевидно от текста на тази разпоредба, касае продажбата на лекарствени продукти чрез автомат, а не изпълнението на предписания, за което се твърди, че е била наложена глоба на ответника по касация, административнонаказващият орган е преценил, че следва да бъде приложена санкционната разпоредба на чл. 292, ал. 1 от ЗЛПХМ, който предвижда административно наказание – глоба в размер от 1 500, 00 до 3 000, 00 лв. за неизпълнение на предписание. Сочената разпоредба обаче е приложена от органа само по отношение на размера на наложената санкция, не и по отношение на нарушението, което е прието за извършено. При тези факти, обратно на твърденията в касационната жалба, както и тези изложени в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора, че НП е издадено заради нарушение, изразяващо се в неизпълнено предписание, дадено от служителите на РЗИ Ловеч, е невъзможно да бъде преценено каква е била действителната воля на наказващия орган, така че да е възможно, както да бъде организирана защита от страна на санкционираното лице, така и да бъде извършена проверка за законосъобразност на наказателното постановление. В случая, за констатираното от наказващия орган нарушение за поставяне на автомат за лекарствени продукти извън аптеката, е приложена санкционна норма, съдържаща различни признаци на състав на нарушение, а именно такова за неизпълнено предписание. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН изрично предвижда задължение за наказващия орган да посочи конкретните законни разпоредби, които са били нарушени виновно. Именно това задължение в случая не е било изпълнено. Н. следващо място, в АУАН и НП са посочени различни разпоредби, които са приети за нарушени. В АУАН (л. 8 от първоинстанционното дело) за нарушени са посочени разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 28/2008 г. и чл. 292, ал. 1 от ЗЛПХМ. Същевременно, в НП (който всъщност е окончателният акт, с който се ангажира административнонаказателната отговорност на лицето) за нарушена е приета единствено разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 28/2008 г. (л. 6 от първоинстанционното дело). С оглед на това, е налице допуснато от административнонаказващия орган съществено процесуално нарушение на правилата по ЗАНН при издаването на НП. Същото води до незаконосъобразност на атакуваното пред РС наказателно постановление, като липсата на идентичност между посочените в АУАН и НП нарушения безспорно възпрепятстват възможността на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, за да може да организира адекватно защитата си в пълен обем. От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно. По изложените съображения, крайният извод на районния съд, че наказателното постановление следва да бъде отменено, е правилен и постановеното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна. Въпреки изхода на делото, от страна на ответника по касация не са претендирани съдебно-деловодни разноски, поради което и съдът не следва да присъжда такива. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд гр.Ловеч, 2-ри касационен състав
Цитирани разпоредби
12- чл. 218 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 53, ал. 2 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ
- чл. 271, ал. 1, т. 5 ЗЛПХМ
- чл. 292, ал. 1 ЗЛПХМ
- чл. 1, ал. 2
- чл. 221, ал. 2
- чл. 292, ал. 1
- чл. 63