Решение № 978 от 18.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3353/2022 г.

Производството по гр. дело 3353/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ответника М. Г. М. чрез адв. Г. М. срещу решение № 262618 от 04.08.2022 г. по гр. дело № 1118/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което на основание чл. 24, ал. 4 СК е прогласена относителна недействителност по отношение на ищцата С. В. П. на продажба на недвижим имот в гр. ••• на ул. „•••“ ••, етаж •, притежаван в режим на СИО поради липса на съгласие на съпругата по иска, предявен срещу Б. Ю. П. и М. Г. М.. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост и за процесуални нарушения поради необсъждане на представено по делото извлечение от интернет сайта на Федералната нотариална палата на Русия, формиране на изводите въз основа на необосновани заключения на СГЕ и поради неспазване на чл. 43, ал. 1 КМЧП. Прави се искане за спиране на настоящото дело до приключване на делото за развод между ищцата и първия ответник. Иска се назначаване на нова СГЕ, която да изследва не само подписа на оспореното пълномощно, но и имената, изписани в него, като съобрази оригиналите на представените по делото материали и оригиналите, подписани от ищцата, съхранявани в държавни учреждения, както и представените от ответницата документи, за които се твърди да са подписани от ищцата. Иска се издаване на съдебно удостоверение, по силата на което страната да се снабди с информация за страните и висящността на гр.д. 47076/2019 г. по описа на СРС, 80 състав. Иска се приемане на решение на СРС по това гражданско дело. Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. В. П. чрез адв. Е. Х., в който се твърди неоснователност на оплакванията и се възразява срещу допускането на СГЕ. Представена е въззивна жалба от Б. Ю. П. срещу решението по гр.д. 47076/2019 г. по описа на СРС, 80 състав. Въззивната жалба е допустима. Предвид факта, че двамата ответници са необходими другари, Б. Ю. П. е конституиран като въззивен жалбоподател. Искането за назначаване на нова СГЕ е оставено без уважение, тъй като изготвените пред СГС единична и повторна двойна експертиза са обосновани. И трите вещи лица са категорични в извода си и са посочили сравнителния материал, въз основа на който са работили. На следващо място, искането за изследване дали имената в пълномощното са изписани от ищцата, не е направено нито с отговора на искова молба, нито при изслушването на някоя от двете заключения. Не е било налице нарушение на първата инстанция, което да прави искането допустимо на този етап от процеса. Между страните не е спорно, а и при служебна справка е установено, че делото за развод между С. В. П. и Б. Ю. П. е гр.д. 47076/2019 г. по описа на СРС, 80 състав е приключило, като постановеното по него решение е отменено от СГС с решение по в.гр.д. 5079/2020 г. на втори въззивен брачен състав заради неправилна правна квалификация. Като доказателство от настоящата инстанция е прието решение по гр.д. № 5079/2020 година на СГС, 2 въззивен брачен състав, с което бракът между страните е прекратен съобразно чл. 22, ал. 1 от семейния кодекс на руската федерация. В съдебно заседание от 15.06.2023 г. е прието уточнение на исковата молба и след дадена възможност за отговор на насрещните страни, съдът е квалифицирал исковете на С. П. срещу Б. П. и М. М., предявени в условията на евентуалност: главен иск по чл. 24, ал. 4 СК да се прогласи недействителност на сделката поради разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ без участието на ищцата и евентуален иск по чл. 42 ЗЗД за прогласяване на недействителност на сделката, извършена без представителна власт. Указано е, че по главния иск ищцата следва да докаже, че вещта е била съпружеска имуществена общност, че е налице разпореждане и че е оспорила в срок сделката, а по евентуалния иск ищцата следва да докаже, че пълномощното е неавтентично. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката М. – адв. Я. оспорва въззивната жалба, поддържа наведените възражения. Особеният представител на жалбоподателя П., назначен по реда на чл. 47 ГПК, поддържа изложеното от адв. Я.. Процесуалният представител на ответницата по жалбата поддържа правилност на обжалваното решение. При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим по следните съображения. На първо място, доколкото е налице международен елемент в спора, следва да бъде разгледана компетентността на българския съд, за която съдът следи служебно. Съгласно чл. 12 КМЧП делата по чл. 109 от Гражданския процесуален кодекс (искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот) относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи. Компетентността на българския съд се определя и от общата норма на чл. 4 КМЧП, тъй като и двамата ответници имат обичайно местопребиваване в България. По отношение на Б. П. същото е видно от разрешение за пребиваване на л. 43 от делото на СГС. Независимо че валидността му е до 19.09.2022 г. и няма данни към момента дали е продължено, след като е било валидно към деня на подаване исковата молба – 28.01.2020 г., на основание чл. 27, ал. 1 КМЧП, според който ако основанието за международната компетентност е съществувало при образуване на делото, тя се запазва при последващото му отпадане в хода на производството, компетентен е българският съд. Основание за подсъдността може да бъде изведена и от чл. 20 КМЧП, според който по искове срещу няколко ответници българските съдилища са компетентни, ако основанието за компетентност е налице по отношение на един от ответниците. Ето защо, правилно е определено от СГС, че е компетентен да се произнесе по спора. На следващо място, следва да се опредЕ. приложимото право към спора. По силата на правоприемството между СССР и Руската федерация по международните договори и член 23, т. 1 от Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, (Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. - ДВ, бр. 33 от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г. - попр., бр. 17 от 28.02.2014 г.) личните и имуществените правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща страна, но имат поС.но местожителство на територията на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на страната, където те имат поС.но местожителство. Страните са имали обичайно местопребиваване към деня на исковата молба в България, поради което на основание чл. 42 от КМЧП, съгласно който последващата промяна на обстоятелствата, въз основа на които е определено приложимото право, няма обратно действие, дори и някоя от страните да не пребивавава вече в РБ, приложимото право е българското. С. П. и Б. П. са граждани на Руската федерация, но и двамата пребивават на територията на РБ. Вторият ответник по делото, приобретател по оспорената сделка, е български гражданин, пребиваващ също на територията на РБ, предмет на делото е налице ли е съгласие за разпореждане с недвижим имот и била ли е надлежно представлявана ищцата в сделката за продажбата на недвижим имот, намиращ се на територията на РБ и настъпил ли е нейният вещно-транслативен ефект, поради което и на основание чл. 2 от КМЧП, според който частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка, въззивният съд счита, че приложимо е българското материално право. По повод главния иск с правно основание чл. 24, ал. 4 от СК въззивният съд излага следните съображения. В ТР 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС /т. 2 от ТР № 5 е прието, че сключената разпоредителна сделка от единия съпруг, без участието на другия е относително недействителна и не поражда действие по отношение на неучаствалия в сделката съпруг, ако в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването на сделката, бъде оспорена от него пред съда. Искът следва да бъде предявен срещу разпоредилия се съпруг и приобретатЕ.те по сделката. Предвиденият в закона шестмесечен срок е преклузивен - т. е., ако бъде пропуснат, се погасява правото на иск, поради което за спазването на този срок съдът следи служебно. Искът е допустим, тъй като е предявен в рамките на предвидения в закона срок – сделката е сключена на 30.12.2019 г., а искът е предявен на 28.01.2020 г. По делото се установяват следните факти. Ищцата и ответникът П. са сключили граждански брак в град Самара, Руска Федерация на 23.06.1995 г. И двамата след 2010 година са се установили в Република България и са получили разрешение като поС.но пребиваващи чужденци. По време на брака им на 27.09.2010 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 198, том II, нот. дело № 232/2010 г. на нотариус с рег. № 210 от НК са придобили жилище в гр. София, на ул. „Чавдар Мутафов“, представляващо: апартамент № 3.5.2., на четвърти жилищен етаж, на кота + 10, 90 метра, със застроена площ от 54, 87 кв. м., състоящо се от антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи: апартамент № 3.5.3., апартамент № 3.5.1., коридор и улица, заедно със складово помещение № М 3-23, със застроена площ от 3, 53 кв. м., като в нотариалния като купувач е посочен Б. П.. С решение от 23.12.2022 г., което не подлежи на обжалване, по гр.д. № 5079/2020 година на СГС, 2 въззивен брачен състав, бракът между С. и Б. П.и е прекратен съобразно чл. 22, ал. 1 от семейния кодекс на руската федерация. В нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда № 150, том II, per. № 17541, дело № 297 от 2019 г. от 30.12.2019 г. на нотариус рег. № ••• от регистъра на НК е обективиран договор за продажба между ответника Б. П., лично и като пълномощник на съпругата му С. П. и ответницата М. М. придобитото по време на брака жилище в гр. •••, ул.“•••“ - апартамент № 3.5.2. на четвърти жилищен етаж, на кота + 10, 90 метра, със застроена площ от 54, 87 кв. м., състоящ се от антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна и балкон, при съседи: апартамент № 3.5.3., апартамент № 3.5.1., коридор и улица, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.1564. 2. 31, заедно със складово помещение №М 3-23, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ II -635, 1245, 1564 от кв. 46 –А по плана на гр. София за сума в размер на 31 000 евро, платима на продавачите по банкова сметка с титуляр Б. П.. В нотариалния акт е описано, че е представено пълномощно с peг. № 63/182 - н/63-2019-6- 326 от 16.10.2019 г. на помощник нотариус К. С. И. при нотариус А. А. Д., с район на действие град Самара, преведено на български език от Я. М. З.. Пълномощното е описано като приложение в нотариалния акт. Нотариалният акт е подписан за продавачи от Б. П. лично и за С. П. като пълномощник. По делото е представено описаното пълномощно (довереность) с peг. № 63/182 - н/63-2019- 6- 326 от 16.10.2019 г., със заверка на помощник нотариус К. С. И. при нотариус А. А. Д., с район на действие град Самара, област Самара, съгласно което С. П. упълномощова Б. П. да я представлява при продажба на общия им недвижим имот – жилище, находящо се в гр. София, ул. „Чавдар Мутафов“ Спорна и пред двете инстанции е автентичността на пълномощното, както и дали в деня на нотариалната заверка на оспореното пълномощно ищцата е била в или извън България. От приетото неоспорено удостоверение рег. № •••400-892 от 16.01.2020 г., издадено от МВР Дирекция "Миграция", се установява, че ищцата, гражданин на Руската Федерация, е поС.но пребиваващ в Република България чужденец, за нея има осем регистрирани данни за преминаване на ГКПП на страната в периода 01.01.2010 г. – 14.01.2020 г., последното от тях е на ГКПП "Аерогара София" на 23.07.2017 г. В приетата неоспорена служебна бележка изх. №С001 от 17.01.2020 г., издадена от "Ви Еф Ес Глобъл България“ ЕООД, е отразено, че служителката им С. В. П., административен секретар, е присъствала на работното си място на 16 октомври 2019 г. от 9: 00 до 18: 00 ч. В писмо от 15.01.2020 г. на помощник нотариус К. С. И. при нотариус А. А. Д. с район на действие град Самара, област Самара, до Т. А., като представител на С. П., е посочено, че издаване на извлечение от регистъра за 16 октомври 2019 г. за пълномощно с peг. № 63/182 - н/63-2019-6- 326 от 16.10.2019 г. не е възможно, т. к. помощник нотариус К. С. И. не е удостоверила изявление № 63/182-Н/63-2019-6-326, което да е направено от името на С. П.. По делото е представена справка от електронния сайт на Федералната нотариална палата на Руската Федерация, в който е отразено, че документ с рег. № 63/182-Н/63-2019-6-326 е намерен, като удостоверяване на нотариус А. А. Д. и няма данни за отмяна на пълномощното. Според приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза с вещо лице С. Х., експерт по криминалистическо изследване на документи, подписът за "упълномощител" в пълномощно / довереность от 16.10.2019 г. с рег. № 63/182 - н/63-2019-6- 326 на нотариус А. А. Д., с район на действие град Самара, област Самара, Руска Федерация, заверка извършена от помощник-нотариус К. С. И., не е положен от С. В. П.. Вещото лице Х. е обосновало извода си след извършен разделен анализ и сравнително графическо изследване на оригинала на пълномощно /довереность/ от 16.10.2019 г., предоставен в кантората на нотариус НЕ. Л. с рег. № ••• от НК и сравнителните образци от документи, приложени към делото – копие на паспорт № 530478214/06.11.2013 г. издаден от МИД Росии, двуезичен трудов договор от 28.05.2019 г., допълнително споразумение от 29.08.2019 г., документи от Руски визов център от 03.03.2020 г. и 04.03.2020 г. и други изрично изброени на стр. 1 от експертизата. Фрагмент от изследваното пълномощно с подписа – обект на експертизата и фрагменти от документите с подписи на С. В. П. – сравнителен материал вещото лице е представило в Приложение 1 към съдебно-почерковата експертиза. В съдебно заседание вещото лице е категорично в извода си, че ищцата не е подписала пълномощното. В този смисъл е и заключението на разширената двучленна съдебно-почеркова експертиза, допусната след оспорване от ответницата, сега жалбоподател, като на вещите лица са представени и допълнителен сравнителен материал. Експертите криминалисти Д. К. В. и С. Е. Ц. са работили въз основа на оригинала на пълномощното, съхраняван при българския нотариус, както и сравнителни образци от документи, подписани от С. П., изброени на стр. 1, 2 и 3 от заключението. При извършеното сравнително графическо изследване, вещите лица са установили устойчиви различия в конфигурацията, транскрипцията и степента на обработеност между подписа, непосредствен обект на изследването и подписите на П. в документите от служба Миграция на МВР и другите документи, използвани като сравнителен материал. Анализирайки обема на фрапиращо различаващите се признаци, вещите лица са обосновали единодушен извод, че подписът, положен от името на С. В. П. под ръкописния текст, съдържащ се в изписаното име "П. С. В.", в нотариално заверено под рег. № 63/182-н/63- 2019-6-326 от 16.09.2019 г., от пълномощник нотариус К. С. И., при нотариус А. А. Д. с район на действие град Самара, област Самара, съхранявано в архива на нотариус НЕ. Л., рег. № ••• от регистъра на Нотариалната камара, не е положен от С. В. П.. При изслушването им в открито с. з. на 14.06.2022 г. вещите лица поясняват, че са изследвали сравнителните образци, представени на единичната експертиза и допълнително оригинала на заявлението на ищцата до служба Миграция на МВР. Заключението на двучленната съдебно-почеркова експертиза също е оспорено от ответниците, но въззивният съд го възприема като обективно и компетентно дадено. Описани са както материалите, по които са работили, така и методологията. Изводът е категоричен, а не е даден със степен на вероятност. Свидетелката Е. В. П. разказва в о. с. з. на 14.06.2022 г., че е пряк ръководител на ищцата П., като от години са колеги в работата. През м. октомври 2019 г. С. е била на работа през цЕ.я месец, който е много натоварен за службата им и никой от състава не е отсъствал. Пояснява още, че служитЕ.те имат карти, в които се отбелязва присъствието на работа, както и камери и според тях П. е била на работа в офиса на тази дата. Анализът на събраните доказателства води до еднозначен извод, че ищцата не е давала своето съгласие за разпоредителната сделка. Заключенията на единичната и повторната разширена съдебно-почеркова експертиза са категорични, че подписът за "упълномощител" в пълномощно / довереность от 16.10.2019 г. с рег. № 63/182 - н/63-2019-6- 326 не е положен от ищцата. Според удостоверение рег. № •••400-892 от 16.01.2020 г., издадено от МВР Дирекция "Миграция", служебна бележка изх. №С001 от 17.01.2020 г. и свидетелските показания на 16 октомври 2019 г. тя не е била извън Република България. За да бъде уважен иск по чл. 24, ал. 4 от СК, следва да се установи наличието на обща за съпрузи недвижима вещ, сделка на разпореждане със същата вещ, извършена само от единия съпруг и оспорване от неучаствалия в сделката съпруг в срок. Придобитият по време на брака чрез покупка от Б. П. имот е станал тяхна съпружеска имуществена общност поради липса на данни за режим на разделност или договорен режим и съгласно приложимото българско материално право. Ответникът Б. П. еднолично е извършил сделка на разпореждане с жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 150, том II, per. № 17541, дело № 297 от 2019 г. на нотариус НЕ. Л. с рег. № ••• от регистъра на НК, като е прехвърлил собствеността на ответницата М. М.. Искът е предявен в предвидения срок, а съгласие на съпругата за сделката липсва. В решение 287 от 13.03.2011 г. по гр. дело № 272/2010 г., ВКС, Четвърто ГО е даден отговор на материалноправния въпрос за характера на сделката, при която с недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се разпорежда само единия от съпрузите, без участието на другия. Прието е, че тази сделка не е нищожна. Прието е, че по принцип нищожните правни сделки не пораждат целените правни последици, докато законодателят при условията на чл. 22, ал. 3 СК от 1985 г (отм.) е уредил възможност последиците от сделката да бъдат зачетени. Това не би било възможно, ако разпореждането е нищожно. При отчуждаването на вещ, която е СИО е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването й. Тази относителна недействителност или особена оспоримост се съдържа в специална правна норма, отнася се само за предвидения в закона случай на едностранно разпореждане с обща недвижима вещ и няма никакво отношение към другите хипотези на нищожност на сделката-нито ги поглъща, нито ги санира. (О № 727 по ч.гр.д. № 5523 / 2014 г. на ВКС, Трето ГО). По тази причина искът с правно основание чл. 24, ал. 4 ГПК е главен, тъй като е специален по отношение на останалите видове недействителност, приложими към всички сделки, независимо дали са за вещи в режим на съпружеска имуществена общност. В решение 737 от 24.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 349/2010 г., IV г. о., ГК, е прието, че надлежното предявяване на иска по чл. 22, ал. 3 от СК (отм.); съответстващ на чл. 24, ал. 4 от СК, осуетява настъпването на вещноправното действие на сделката изцяло. Това следва от бездяловия характер на съпружеската имуществена общност и недЕ.мостта на имота, обхванат от тази общност до момента на нейното прекратяване. Обратното разрешение, че разпореждането е породило вещноправно действие за частта на съпруга, който го е извършил и неговият дял е от имота е станал притежание на третото лице, приобретател по сделката, би довело до резултат, неадекватен на житейската практика и несъвместим с принципите и цЕ.те на СК, заложени в имуществената общност на съпрузите, чрез създаване на една принудителна съсобственост само между единия съпруг и третото лице. В този смисъл е и решение № 287 от 13.06.2011 г. по гр.д. 272/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС. Ето защо, сделката следва да бъде обявена за недействителна изцяло, а не само по отношение на ½ ид.ч. от имота, каквито са доводите на жалбоподателката М., независимо че бракът между ищцата и първия ответник е прекратен чрез развод в хода на настоящото производство. Неоснователни са доводите в жалбата, че решението е недопустимо поради преюдициалност на бракоразводния процес между ищцата и първия ответник. Дали съпружеската имуществена общност е прекратена към момента на постановяване на решението е без значение за уважаване на главния иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК. От значение е дали тя е била прекратена към момента на сключване на оспорената сделка. На следващо място, следва да се отбележи, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, решението за развод е влязло в сила. Този факт би имал значение за основателността на евентуално предявения иск, до чието разглеждане обаче не се е стигнало пред СГС. Неоснователно е оплакването срещу приетото от СГС, че пълномощното е неавтентично. От една страна, за да е основателен искът по чл. 24, ал. 4 СК не е нужно доказването на действия без представителна власт, каквото би било нужно по евентуално предявения иск. Съвкупната преценка на доказателствата: свидетелските показания, служебна бележка от работодателя на ищцата от 17.01.2020 г., удостоверение от МВР Дирекция „Миграция“ за излизанията и влизанията на ищцата в Република България, отговор на временно изпълняващ длъжността на нотариус А. А. Д. – К. С. И. до Т. А., като представител на С. П. от 15.01.2020 г., както и заключението на единичната и повторната двойна експертиза, дава основание да се приеме липсата на съгласие на съпругата за разпоредителната сделка. От друга страна, и двете заключения са обосновани, описан е сравнителният материал, състоящ се от безспорни образци, неоспорени документи, налични по делото, експериментални образци, като е описана методологията на изследване. И трите вещи лица са категорични, че подписът не е положен от ищцата. Независимо че първоинстанционният съд е описал, че заключението на разширената експертиза не е оспорено, а в действителност то е оспорено в с.з. от 14.06.2022 г. като необосновано, тази грешка на съда не се отразява на правилността на извода му. Неоснователен е доводът, че тъй като според извлечението от интернет сайта на Федералната нотариална палата на Руската федерация пълномощното от 16.10.2019 г. е въведено в регистъра и не е оттегляно, следва да се приеме, че подписът на ищцата в пълномощното е официално удостоверен. Наличното на л. 242 от делото извлечение в действителност дава информацията, посочена във въззивната жалба – че в регистъра на Камарата е въведено пълномощно на тази дата и в регистъра не е вписано оттегляне. Това обаче не означава, че пълномощното е валидно. На първо място, временно изпълняващ длъжността на нотариус А. А. Д. – К. С. И. в писмо от 15.01.2020 г. посочва, че не е удостоверявала подписа на С. П. в пълномощно рег. № 63/182 - н/63-2019-6- 326. На второ място, видно от обсъдените вече доказателства, пълномощното е неавтентично. На оттегляне подлежи само валидното пълномощно, а неавтентичното не поражда действие изначално, поради което няма нужда да бъде оттегляно. Неоснователни са доводите, че не е изследвано кой е изписал имената в пълномощното. Този въпрос не е бил поставян пред първата инстанция, но дори и да беше, всички събрани доказателства са в подкрепа на извода, че ищцата не е упълномощавала съпруга си да се разпорежда с общия им имот и нейно съгласие за сделката няма. По повод оплакването във въззивната жалба, черпени от начина за издирването на приложимото право, въззивният съд посочва, че материалите са представени с исковата молба и в отговора на искова молба ответницата не е възразила срещу превода или достоверността на текстовете, а е възразила срещу приложимостта на руското право с твърдение, че следва да се приложи българското право. Страните могат да окажат съдействие на съда при установяване съдържанието на чуждото право, но в случая начинът, по който съдът го е установил, е без значение, тъй като искът е уважен на основание чл. 24, ал. 4 СК, а не от СК на Руската федерация, независимо че в решението са изложени мотиви за приложимост на руското право. Както беше изложено в настоящото решение, приложимо за случая е българското материално право. По изложените съображения предявеният иск по чл. 24, ал. 4 от СК е основателен и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид уважаването на главния иск евентуалният иск с правно основание чл. 42 ЗЗД за прогласяване на недействителност на сделката, сключен без представителна власт, не подлежи на разглеждане, като отделен диапозитив не се дължи. Предвид оставянето на въззивната жалба без уважение въззивните жалбоподатЕ. следва да заплатят на ответницата по жалбата С. П. разноски за въззивната инстанция за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. С тези мотиви, Апелативен съд София