Решение № 11522 от 19.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1681/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Комплексен Индустриален сервиз“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от А. К.- управител, срещу Ревизионен акт № Р-32003224002280-091-001/27.12.2024г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Средни данъкоплатци и осигурители, потвърден с Решение № 618/24.06.2025г. на Зам.- директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за осигурителни вноски за фонд „Държавно обществено осигуряване“ /ДОО/, за фонд „Допълнително задължително пенсионно осигуряване“ /ДЗПО/ в „Универсален пенсионен фонд“ /УПФ/, за ДЗПО в „Професионален пенсионен фонд“ /ППФ/ по реда на Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ и за здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ за периодите м. 12.2018г., м. 04.2019г., м. 08.2019г., м. 12.2019г., м. 04.2020г., м.08.2020г. и м.12.2020г.

Жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен и иска неговата отмяна. На първо място се поддържа, че решението на контролния орган е невалидно, поради липса на компетентност на длъжностното лице, подписало го. На следващо място се твърди незаконосъобразност на РА, поради издаването му в нарушение на материалните норми на КСО, ЗЗО, Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Според жалбоподателя получените от работниците застрахователни суми по застраховка „Живот“ не са доход от трудова дейност. По тези оплаквания се иска съдът да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Зам.-директор на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, редовно призован, с писмена молба от процесуален представител по пълномощие, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото на спора за изложени в депозирана по делото писмена защита.

Окръжна прокуратура-Пловдив, чрез взелия участие прокурор, дава заключение, с което намира жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Предвид датата на връчване на оспореното решение - 26.06.2025г. и датата на жалбата до съда - 09.07.2025г., то същата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК и процесуално допустима по ал. 2 от същата разпоредба.

По издаването на РА от компетентен орган, спазването на изискванията за съдържание и форма и процесуалните правила.

Процесното ревизионно производство, приключило с издаването на оспорения по делото РА, е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-32003224002280-020-001 от 10.05.2024г., издадена от М. К., на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители, с която е възложено извършване на ревизия на „Комплексен Индустриален сервиз“ ЕООД и за определяне на задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, в това число и за спорните по делото - от м. 12.2018г., м. 04.2019г., м. 08.2019г., м. 12.2019г., м. 04.2020г., м.08.2020г. и м.12.2020г. по ДОО- за осигурители, вноски за здравно осигуряване- за осигурители, УПФ- за осигурители и Професионален пенсионен фонд, които са предмет на правен спор по делото. ЗВР е връчена на дата 22.05.2024г. Последващо изменена със ЗИЗЗВР № 32003224002280-020-002 от 20.08.2024г. относно срока на ревизията за посочените данъчни периоди, връчена на дата 20.08.2024г.

За компетентността на М. К. да издава ЗВР по чл. 112 ДОПК е представена Заповед № 001/02.01.2024г. на директора на ТД на НАП СДО, Предвид изложеното до тук, ревизионното производство е законосъобразно образувано, предвид издаването на ЗВР от оправомощен по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК и поради това компетентен орган, същото е и допустимо, доколкото е в рамките на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК.

Със ЗВР е възложено извършването на ревизията на дружеството на И. Д. И.-Д.- ръководител на ревизията и С. С. Т.- главен инспектор.

За установеното при ревизията е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-32003224002280-092-001/01.11.2024г. от органите по приходите, на които е възложено извършването на ревизията. РД е връчен на 04.11.2024г., срещу него е подадено възражение от дата 16.12.2024г.

Ревизията е приключила с издаването на РА № Р-32003224002280-091-001/27.12.2024г., издаден от органа, възложил ревизията – М. К. и от И. Д.- ръководител на ревизията. РА е връчен на 06.01.2025г. дружеството е подало в срок жалба срещу РА - на дата 17.01.2025г., разгледана с Решение № 618/24.06.2025г., издадено от зам. директора на ДОДОП - София при условията на заместване на титуляра, за което е представена заповед № 3ЦУ - ОПР-16/09.06.2023г. и № З-ЦУ-30-827/13.06.2025г. и двете на изпълнителния директор на НАП за определянето на Д. К. за заместник на директора на ДОДОП- София Е. С. П., а за последната е представена заповед за разрешен отпуск № 8085 от 06.06.2025г. В този период е издадено и решението от зам. -директора на ДОДОП- София. В заповедта за заместване не е задължително да се посочи, причината за отсъствието, но задължително следва да са налице доказателства, че отсъствието се е случило, за да има основание за заместване. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е посочено: „Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган“.

Валидно упражняване на правомощия по заместване е налице при наличие и на следните две задължителни предпоставки: 1. Заповед за заместване и 2. Доказателства за отсъствие на директора на ДОДОП-София, което е наличие на обективна невъзможност да изпълнява правомощията си- разрешен отпуск. По делото тези предпоставки са налице. Следователно, решение № 618/24.06.2025г. е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК и поради това следва да бъде зачетено изцяло постановеното с него потвърждаване на РА.

Съдът извърши справка на съдържанието на представения СD- R и приема, че ЗВР и за изменението ѝ, РД и РА, като подписани с квалифицирани електронни подписи, които съответстват на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014, съответстват на изискването да съдържат подписи на издателите им.

Изложеното обосновава извод, че издадените актове от органите по приходите в хода на процесното ревизионно производство, на първо място са издадени в съответствие с изискванията за съдържание и форма, съответно за ЗВР - по чл. 113 ДОПК, за РД по чл. 117 ДОПК и за РА по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Същите са издадени и от компетентните органи по приходите по смисъла на чл. 8 ДОПК - от компетентната териториална дирекция.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила - актовете, издадени от органите по приходите са връчвани на ревизираното лице, същото е имало възможност да представи възражение, жалба, писмени обяснения и доказателства в защита на правата и интересите си. Така са приложени предвидени в ДОПК доказателствени способи и са събрани допустими доказателствени средства, подробно обсъдени в мотивите на РД. На дружеството и неговите контрагенти са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължени лица (ИПДОПОЗЛ), представените доказателства са обсъдени в мотивите на РД, както и в решението на ответника и следва да бъдат ценени от съда. Предвид на изложеното, не са налице основания за нищожност на РА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното.

Ревизията е установила, че всяка година ревизираното дружество сключва със ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД, [ЕИК] групова застраховка „Живот“ УНИКА АКТИВ със спестовен характер в полза на заетите по трудово правоотношение лица. През застрахователния период от страна на „КОМПЛЕКСЕН ИНДУСТРИАЛЕН СЕРВИЗ“ ЕООД три пъти годишно /за Великденските и Коледните празници, и през сезона на летните отпуски/ са изпращани писма до ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД, с които е определяна сумата, представляваща част от застрахователната премия, която да бъде преведена по банковите карти на всеки от служителите в еднакъв размер. По този начин част от платената на застрахователя премия е индивидуализирана и превеждана обратно на всяко работещо лице. Паричните средства били нареждани по банковите сметки на служителите/застрахованите лица/ преди изтичане срока на полицата. За изплатените суми е удържан данък по ЗДДФЛ.

По счетоводни данни разходите за застраховка „Живот“ на работниците и служителите били отчитани по сметка 6055.08 „Социален разход в натура“. В подадените годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО въпросните суми били отразявани като необлагаеми социални разходи в натура.

Във връзка с горното от ревизираното дружество били представени:

• полица № 490000322518 със срок на застраховка от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., рамков договор от 01.02.2018г., с който е сключена групова спестовна застраховка „Живот“ и адресирано до УНИКА ЖИВОТ АД писмо от управителя на „КОМПЛЕКСЕН ИНДУСТРИАЛЕН СЕРВИЗ“ ЕООД, с приложен към него списък на работниците и служителите /179 лица/ за авансово изплащане към всеки от тях застрахователни суми в размер на 275, 47 лв. на 19.12.2018г.;

• застрахователна полица № 490000222519 за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., рамков договор към нея и три писма от управителя на дружеството с приложени списъци за авансово изплащане на суми в размер на 166.67 лв. към 179 лица на 22.04.2019г. на 222, 23 лв. към 180 лица на 26.08.2019г. и на 269, 13 лв. към 186 лица на 19.12.2019г.;

• полица № 490000122520 със срок на застраховката от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., рамков договор към нея от 11.02.2020г. и три писма от управителя на „КОМПЛЕКСЕН ИНДУСТРИАЛЕН СЕРВИЗ“ ЕООД, ведно със списъци за авансово изплащане на суми в размер на 166.67лв. към 178 лица на 13.04.2020г. на 222, 22 лв. към 180 лица на 22.08.2020г. и на 277, 50 лв. към 181 лица на 15.12.2020г.

При така установеното, органите по приходите са приели, че задължението за начисляване на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи следва от новелата на чл. 6, ал. 12 /в сила от 01.01.2018г./ на КСО и че съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.

В резултат на това с обжалвания РА са установени допълнителни задължителни осигурителни и здравни вноски, както следва:

• за м. 12.2018г. - здравноосигурителни вноски в размер на 3 509.74 лв. и лихви за забава в размер на 2 320.84 лв.; вноски за фонд ДОО в размер на 9 775.62 лв. и лихви за забава в размер на 6 464.19 лв.; вноски за фонд ДЗПО-УПФ в размер на 1 959.44 лв. и лихви за забава в размер на 1 295.69 лв.; вноски за фонд ДЗПО-ППФ в размер на 1 380.46 лв. и лихви за забава в размер на 912.84 лв.;

• за м. 04.2019г. - здравноосигурителни вноски в размер на 2 146.71 лв. и лихви за забава в размер на 1 346, 77 лв.; вноски за фонд ДОО в размер на 5 990.79 лв. и лихви за забава в размер на 3 758.41 лв.; вноски за фонд ДЗПО-УПФ в размер на 1 200, 02 лв. и лихви за забава в размер на 752.85 лв.; вноски за фонд ДЗПО-ППФ общо в размер на 875, 02 лв. и лихви за забава в размер на 548, 96 лева;

• за м. 08.2019г. - здравноосигурителни вноски в размер на 2 838.82 лв. и лихви за забава в размер на 1 685.55 лв.; вноски за фонд ДОО в размер на 7 897.98 лв. и лихви за забава в размер на 4 689.43 лв.; вноски за фонд ДЗПО-УПФ в размер на 1 618, 70 лв. и лихви за забава в размер на 961.10 лв.; вноски за фонд ДЗПО-ППФ общо в размер на 1 174, 67 лв. и лихви за забава в размер на 697, 46 лв.;

• за м. 12.2019г. - здравноосигурителни вноски в размер на 3 810, 88 лв. и лихви за забава в размер на 2 131, 44 лв.; вноски за фонд ДОО в размер на 10 602.80 лв. и лихви за забава в размер на 5 930.18 лв.; вноски за фонд ДЗПО-УПФ в размер на 2 125, 65 лв. и лихви за забава в размер на 1 188, 88 лв.; вноски за фонд ДЗПО-ППФ общо в размер на 1 525, 97 лв. и лихви за забава в размер на 853, 48 лв.;

• за м. 04.2020г. - здравноосигурителни вноски в размер на 2 272, 59 лв. и лихви за забава в размер на 1 195.31 лв.; вноски за фонд ДОО в размер на 6 340, 12 лв. и лихви за забава в размер на 3 334.70 лв.; вноски за фонд ДЗПО-УПФ в размер на 1 270.37 лв. и лихви за забава в размер на 668.17 лв.; вноски за фонд ДЗПО-ППФ общо в размер на 921, 69 лв. и лихви за забава в размер на 484, 1 8 лв.;

• за м. 08.2020г. - здравноосигурителни вноски в размер на 2 840.92 лв. и лихви за забава в размер на 1 397, 95 лв.; вноски за фонд ДОО в размер на 7 943, 35 лв. и лихви за забава в размер на 3 908, 73 лв.; вноски за фонд ДЗПО-УПФ в размер на 1 582, 50 лв. и лихви за забава в размер на 778, 71 лв.; вноски за фонд ДЗПО-ППФ общо в размер на 1 180.48 лв. и лихви за забава в размер на 580, 89 лв.;

• за м. 12.2018г. - здравноосигурителни вноски в размер на 3 786, 42 лв. и лихви за забава в размер на 1 734, 88 лв.; вноски за фонд ДОО в размер на 10 591, 36 лв. и лихви за забава в размер на 4 852, 79 лв.; вноски за фонд ДЗПО-УПФ в размер на 2 112, 58 лв. и лихви за забава в размер на 967, 95 лв.; вноски за фонд ДЗПО-ППФ общо в размер на 1 591, 43 лв. и лихви за забава в размер на 729, 17 лв.

По делото са представени и приети събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, неразделна част от РД и РА.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Спор по така установената фактическа обстановка не се формира между страните. Основният спорен въпрос по делото е за вида и характера на плащанията по застраховка „Живот“ и най-вече - дали застрахователните вноски са социален разход, върху който са дължими осигурителни и здравни вноски.

По делото е било установено, че съгласно колективен трудов договор работодателят „Комплексен Индустриален сервиз“ ЕООД е сключвал групова застраховка „Живот“ в случай на преживяване на определен срок, като са застраховани всички работници и служители.

Според чл. 6, ал. 12 КСО (в редакцията му към процесния период) върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7. В нормите на чл. 2, ал. 2 и 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски(Наредбата), са изброени лимитативно социалните разходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски, а именно: върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на чл. от семейството или при други случайно настъпили събития, както и върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В разпоредбата на чл. 2а от наредбата изрично е посочено, че осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт. Съдът е на становище, че разходите за застраховка „Живот“ не са включени в изброените хипотези на чл. 2, ал. 2 и 3 и чл. 2а от наредбата, но те не съставляват и разходи, върху които се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 2, ал. 1 от същата наредба, според която осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура. Анализирайки всички тези разпоредби и фактите по делото, според които премиите за застраховка „Живот“ не са давани пряко на служителите, а са превеждани на застрахователя, както и това, че те нямат характера на трудово възнаграждение или доход от трудова дейност и не са включени във ведомостите за заплати, съдът достигна до извода, че те не са в приложното поле на чл. 6, ал. 2 КСО. След като разходите за застраховка „Живот“, които са социални разходи в полза на работниците, са заплащани от КИС ЕООД пряко на застрахователното дружество и не са изплащани или начислявани пряко на работниците и служителите, както и не са възнаграждения или доходи от трудова дейност, то върху тях не следва да се начисляват и заплащат осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, фонд „ДЗПО“ и ЗЗО. Неправилно е позоваването от страна на ответника на разпоредбите на чл. 293 и 294 от Кодекса на труда във вр. § 1 от ДР на ЗКПО. В последната разпоредба е дадена дефиниция на понятието „социални разходи, предоставени в натура“ и това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Както от разпоредбата на чл. 294 КТ, така и от разпоредбата на чл. 293 КТ не може да се направи извод, че изплатените на застрахователя застраховки „Живот“ са социални разходи, предоставени в натура, така както изисква разпоредбата на чл. 6, ал. 11 КСО. Нещо повече, изрично е посочено, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и възложителя и лицата са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Ето защо по никакъв начин не може да се направи извод, че изплатените в случая застраховки са социални разходи, предоставени в натура. Те не са и такива, предоставени в пари, нямат характера на трудово възнаграждение и не са включени във ведомостите за заплати, не са давани пряко на служителите, а са превеждани на застрахователя, което ги извежда от приложното поле на чл. 6, ал. 2 КСО и върху тях не следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски за фонд ДОО и фонд „ДЗПО-УПФ“ и фонд „ДЗПО-ППФ“. Предвид това неправилно при ревизията и от ответника е прието, че се дължат и вноски по ЗЗО.

Изводът е, че атакуваният от дружеството - жалбоподател ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на спора и предвид претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 4850 лв.[рег. номер]., съобразно представен списък на разноските.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, ХVIII състав,