Решение № 128 от 17.7.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 183/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от община Варна чрез гл. юр. к. Г. И., насочена против решение № 268/11.03.2026г., постановено по гражданско дело № 2518/2024г. на Окръжен съд-Варна, с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, е собственик на: поземлен имот с идентификатор 10135.5200.203, с площ от 15 011 кв.м. /стар идентификатор 10135.5200.93/ по КККР на гр. Варна, начин на трайно ползване за водна спортна база, при граници: имоти с идентификатори 10135.5200.236, 10135.5200.1, 10135.5200.202, 10135.5200.205, 10135.5200.204, 10135.5200.219 и 10135.5200.254, намиращ се в гр. Варна, район А., местност „Ч.“, ведно с намиращите се в него сгради, както следва: сграда с идентификатор 10135.5200.203.1 с предназначение хангар, депо, брой етажи 1, със застроена площ от 568 кв. м.; сграда с идентификатор 10135.5200.203.2 с предназначение хангар, депо, брой етажи 1, със застроена площ от 281 кв.м.; сграда жилищна, без идентификатор по КККР на гр. Варна, брой етажи 1, със застроена площ 20 кв.м., при граници: от всички страни поземлен имот с идентификатор 10135.5200.203 /10135.5200.93 стар/; сграда-трафопост с идентификатор 10135.5200.203.5, функционално предназначение сграда за енергопроизводство, брой етажи 1, застроена площ от 43 кв.м., и община Варна е осъдена да предаде владението на посочените земя и сгради на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Икономически университет-Варна, на осн. чл. 108 ЗС; община Варна е осъдена да заплати на Икономически университет-Варна и на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, суми от по 1 316.57 евро, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗПП. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила – съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, като избирателно е кредитирал едни, а други не, е разгледал и е игнорирал такива, които са релевантни за спора и подкрепящи твърденията на ответника. Отделно от това не са били обсъдени и всички възражения на ответника, свързани с предназначението на процесния имот, неговото фактическо ползване и субектът, който го е ползвал към датата на влизане на ЗМСМА, както и по отношение на придобивната давност. Оспорва се извода на съда, че процесният имот е следвало да се ползва само от студентите на висшите учебни заведения в гр. Варна, тъй като целта на договора от 04.07.1986г. за създаване на асоциацията за водни спорове, е била да се повишава физическата дееспособност, здраве и жизненост на студентската младеж чрез използване на природните дадености на гр. Варна за развитие на водните спортове и овладяване на спортно майсторство. Поддържа се, че с разпореждане № 1250/1961г. на МС на ВИНС „Д. Благоев“ е предоставена 20 дка земя за физкултурен комплекс, но не и за реализиране на строително мероприятие „воден комплекс Академик“, както е приел съдът. Дори и да се приеме, че ВИНС „Д. Благоев“ е извършил строителството в процесния имот, то по делото не е било установено последният да е бил използван от това учебно заведение по предназначението му, тъй като учебната и спортна дейност е била осъществявана от ССК „Академик“, преименувано на СГК „Ч. м.“, на когото ВИНС „Д. Благоев“ с договора от 04.07.1986г. е делегирал права по стопанисването и използването на имота. В устава на този спортен клуб е било записано, че се обединяват доброволно и свободно гражданите и техните сдружения за занимания с академично гребане, независимо от месторабота, местоучене и местоживеене, както и за практикуване на академичното гребане в гр. Варна и областта. Поради това неправилен се счита изводът на съда, че този имот не е обслужвал общинската инфраструктура в общ план, което е в разрез не само с писмените, но и с гласните доказателства по делото. Поради това е била налице хипотезата на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и обектът е преминал в собственост на общината като задоволяващ обществени потребности от местно значение. Оспорва се приетото от съда, че не е било налице изключението на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като от една страна ВИНС „Д. Благоев“ не е търговско дружество, предприятие или фирма с държавно имущество, а от друга страна към влизането в сила на ЗМСМА вече е бил делегирал правата си за стопанисване и управление на ССК „Академик“. Завеждането на имота в баланса на ищеца и записването му в счетоводните книги като ДМА, не доказват, че именно това юридическо лице го е ползвало. Изтъква се още, че нормата на чл. 89, ал. 2 ЗВО е в сила от 04.07.2000г., а още от 20.05.1999г. е бил издаден Акт за частна общинска собственост, поради което на осн. чл. 6, ал. 2 ЗДС, за да бъде обявен имотът за публична държавна собственост, е било необходимо нарочно решение на МС, каквото липсва. Поради това е текла придобивна давност на общината по отношение на имота за периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. и липсващият един ден от 10- годишния период, е изтекъл в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. (съгл. решение № 50080/26.10.22г. по гр. д. № 1814/21г. на ВКС, ІІ г. о.). Давността е продължила да тече и след отпадане на мораториума и до подаване на исковата молба в съда. Поради изложеното се претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. В предвидения срок са депозирани отговори на въззивната жалба от насрещните страни Икономически университет- Варна и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с които същата е оспорена като неоснователна. В отговора на ИУ-Варна се поддържа, че е ирелевантно наименованието на мероприятието, за което е била предоставена земята през 1961г. на неговия праводател – дали е за изграждане на спортна база за определен спорт или физкултурен комплекс, тъй като предназначението е било за изграждане на съоръжения за физкултура и спорт. Поради това в съставяните във времето книжа за изграждането на съоръженията са били посочвани различни наименования – физкултурен комплекс-Академик, Водна спортна база „Академик“- Варна, гребноветроходна база ВИНС „Д. Благоев“, учебно-ветроходна база „Академик“ на ВИНС. Фактическото предназначение, изграждането и използването на процесния имот и сградите и съоръженията в него, е било за нуждите на студентите и преподавателите на ВИНС, а не от цялото население на общината, което е било отразено и в приетия генерален план с протокол № 46/10.12.1981г. Именно поради това и възложител на отделните етапи на изграждане на сградите и съоръженията е бил ВИНС „Д. Благоев“. Поддържа се още, че създадените преди 1989г. физкултурни дружества не са провеждали учебния процес на висшите учебни заведения, не са били държавни учреждения и не са стопанисвали и управлявали недвижимите имоти на държавата. ВИНС „Д. Благоев“ е било държавно учреждение, държавна организация по см. на чл. 7 от ЗС в редакцията до 1990г., на което е бил предоставен процесният имот. Като такова, на което е било предоставено управлението и стопанисването на поземления имот и изградените в него сгради и съоръжения, същото не е имало право да прехвърля държавната собственост, нито да я предоставя за управление на друго учреждение или обществена организация. Поради това и подписаният договор от 04.07.86г. не е прехвърлил управлението на процесните имоти на ССК „Академик“ при ФСФД „Ч. м.“. Предметът на договора е бил да се създаде асоциация между физкултурното дружество и висшите учебни заведения, като последните е следвало да заложат в катедрите си хонорувани или щатни преподаватели по водни спортове и да се изградят морски студентски клубове, като в договора е било записано, че е „при запазване на юридическата собственост на участващите страни“. Поради това към датата на влизане в сила на ЗМСМА правата на стопанисване и управление на ВИНС „Д. Благоев“ не са били прехвърлени на ССК „Академик“, ФСФД „Ч. м.“ или на друга обществена организация – те само са ползвали гребната база. Именно поради възникналите спорове относно стопанисването на сградите в имота през 1991г., на 28.11.91г. е бил подаден от учебното заведение иск против ФСФД „Ч. м.“ и с решение по гр. д. № 71/94г. на ВОС е бил осъден АСК „Ч. м.“ (чийто правоприемник по-късно е ВМСК „Ч. м.“, гр. Варна) да предаде на ИУ-Варна владението върху два броя хангари и жилищна сграда в процесния имот. ВС е отменил това решение през 1998г. по гр. д. № 340/95г., но последното е било отменено от 5-членен състав на ВКС с решение № 205/08.07.99г. по гр. д. № 64/99г. и делото е било върнато за разглеждане от друг състав на ВКС. С решение от 08.12.99г. по гр. д. № 661/99г. на ВКС е било оставено в сила първоинстанционното решение на ВОС. В тези решения е било прието, че процесните имоти не са обслужвали общинската инфраструктура в пряк смисъл, за да се приложи нормата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, а освен това е било налице ограничението на ал. 2 от посочената норма. Решението било вписано по партидата на посочения ответник. Поради това ИУ-Варна с действията си през периода от 28.11.91г. до 08.12.99г. ясно и явно е демонстрирал, че е собственик на гребната база, потвърдено и от гласните доказателства по настоящото дело. Поради това съставяните покъсно за процесните имоти актове за частна държавна и частна общинска собственост не са създали права върху имотите, нито са прекъснали съществуващите такива в патримониума на държавата, още повече, че с нормата на чл. 89, ал. 2 от ЗВО недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са посочени като държавна публична собственост. Оспорено е с подробни съображения и възражението на ответника за придобиването на имотите въз основа на придобивна давност, проследявайки във времето действието на относимите правни норми на чл. 86 ЗС, ЗДС и ЗОбС, чл. 89, ал. 2 ЗВО. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото. В отговора на държавата се споделят изцяло съображенията на съда за уважаване на исковете – за липсата на предпоставките на нормата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и наличието на пречката по ал. 2 от същата разпоредба, предвид предоставянето на имота за стопанисване и управление на праводателя на ИУ-Варна, зачисляването му като ДМА от държавното висше учебно заведение ВИНС „Д. Благоев“ и впоследствие в баланса на ИУ-Варна, както и използването му като спортна база за нуждите на учебната и спортна дейност на университета. Сочи се, че имотът не е могъл да бъде придобит от ответната община и чрез придобивна давност, предвид забраната за придобиване на държавни имоти по давност до 01.06.1996г., а след това – за имоти публична държавна собственост. Освен това се поддържа, че общината е била само държател, а не владелец на имота. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт. В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалните представители на община Варна и на ИУ-Варна поддържат изразените становища. За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна: Производството е инициирано по искова молба, подадена на 12.12.2024г. от Икономически университет-Варна (ИУ-Варна), като процесуален субституент на държавата, против община Варна, с която на осн. чл. 108 ЗС е поискано да бъде установено по отношение на ответника, че държавата, чрез ИУ-Варна е собственик на: 1) ПИ ид. № 10135.5200.93 с площ от 15 147 кв. м., с НТП за водна спортна база, при граници: ПИ ид. № 10135.5200.1, ПИ ид. № 10135.5200.3, ПИ ид. № 10135.5200.125, ПИ ид. № 10135.5200.12, ПИ ид. № 10135.5200.106, ПИ ид. № 10135.5200.105, ведно с изградените в него сгради, а именно: 2) сграда с функционално предназначение хангар, брой етажи 1, със застроена площ 385.68 кв. м., при граници: сграда-хангар без идентификатор по КККР на гр. Варна и ПИ с ид. № 10135.5200.93 от три страни, състояща се от основно помещение за съхранение на лодки, склад (дърводелска работилница) и два склада (съблекални); 2.1) заслон за яхти и работилница с обща застроена площ от 378.30 кв. м. с обслужваща функция по отношение на сграда-хангар при изграждането им; 3) сграда с функционално предназначение хангар, брой етажи 1, със застроена площ 192 кв. м., при граници: сграда-хангар без идентификатор по КККР на гр. Варна, ПИ ид. № 10135.5200.93 и ПИ ид. № 10135.5200.3; 4) сграда-жилищна, брой етажи 1, със застроена площ 20 кв. м., при граници: от всички страни ПИ ид. № 10135.5200.93; 5) сграда трафопост с функционално предназначение за енергопроизводство, брой етажи 1, със застроена площ 30 кв. м., при граници: от всички страни ПИ ид. № 10135.5200.93 (съгласно уточнението, направено с молба вх. № 32886/20.12.24г.- т. ІІ, л. 357-359), както и да бъде осъден ответникът да предаде владението на посочените недвижими имоти на държавата, чрез ищеца. Наведени са били твърдения, че с разпореждане на МС № 1250/07.07.1961г. е било разпоредено на ДЗС-Варна да предаде на ВИНС „Д. Благоев“ 20 декара обработваема площ в м. „Б. б.“ – Варненското езеро, за физкултурен комплекс, като предадената площ да се изключи от баланса на обработваемата земя на държавното земеделско стопанство. С протокол от 3.XI.1961г. главният агроном на ДЗС „Д. К.“ предал на ректора на ВИНС „Д. Благоев“ земи на ДЗС, находящи се в землището на гр. Варна, а именно: 20 дка обработваема земя в м. „Б. б.“ около Варненското езеро за физкултурен комплекс на учебното заведение. В приемо-предавателния протокол било посочено предадената площ да се изключи от баланса на обработваемата земя на ДЗС „Д. К.“. Предаването било извършено безвъзмездно и по реда на чл. 15 и чл. 20 от ПДИ (отм.). Сочи се, че проучването и проектирането на сградите в предадения имот било съобразено с Правилника за капиталовото строителство (обн. Изв. бр. 44/01.06.1951г.). Изготвени били планово задание за обект „Воден комплекс – Академик“ при ВИНС „Д. Благоев“, застроителен план с печат, че техническият проект отговаря на съгласувания идеен проект от СПИНМ по протокол № 38/08.08.1961г., че няма регулационни причини и съгласуване от главния архитект на гр. Варна на 11.10.1961г. Предвидени били три етапа на изпълнението: I етап, обхващащ само средния хангар, заслон за яхти, склад, работилница, малки съблекални и спортни площадки, ограда с жив плет; II етап, обхващащ хижи за 80 души, двуетажна сграда към комплекса с клубния салон, столова с кухня, помещение за администрацията и ВМС, ВКК с водоизточник – кладенец с резервоар и помпа, и минерална топла вода от сондата на геоложка; III етап, обхващащ два хангара с размери 30м/12м, с височина 4 м. и плувен басейн. Съобразно работните чертежи към техническия проект, част разпределение, проектът за хангар включвал хангар, заслон за яхти, три броя склад и тераса железобетонна плоча. За разширяване на строителството бил издаден билет за строеж № 1785/28.11.1961г., позволяващ на ВИНС „Д. Благоев“ да построи хангар за лодки по одобрен архитектурен план с протокол № 38/08.08.1961г. по дадена строителна линия. Вторият етап включвал строителство на летовищните хижи. Изготвено било задание за проектиране за обект: гребно-ветроходна база ВИНС „Д. Благоев“, с инвеститор ВИНС „Д. Благоев“, изпълнител ГСО „Ниски строеж“-Варна, година на проектиране: 1963г. и година на строеж: 1963/1964г. В същото било посочено, че през 1961г. Изпълкомът на ГНС-Варна одобрил планово задание на ВИНС „Д. Благоев“ за обект „Водна база“. Първият етап, изпълнен през 1962/1963г., обхващал построяването на един хангар със заслон за яхти, две малки съблекални, работилница със склад, електропровод и електрическа мрежа. На 11.05.1963г. от старши архитект в сектор „Архитектура, градоустройство и конструкции“, отдел „Архитектура и благоустройство“ при ГНС-Варна бил съгласуван в архитектурно отношение застроителен план, от графична част на който се установявали предвижданията и за трите етапа по плановото задание. Планът бил за Водна спортна база „Академик“ на ВИНС „Д. Благоев“. С билет за строеж № 426/11.05.1963г. и билет за строеж № 521/04.06.1963г. било разрешено на ВИНС „Д. Благоев“ да построи общо четири броя хижи. В края на 70-те започнало изпълнението на нов етап от строителството на водната база. Издадена била скица-виза за проектиране на южното крайбрежие № 817/27.07.1978г., върху която на 12.02.1979г. било записано да се изготви генерален план на комплекса по приложеното задание и да се направят силуети като особено се държало на погледа откъм езерото. От Министерството на народната просвета (МНП) била одобрена програма за проектиране на обемно-градоустройствени проучвания в два варианта. В общата част на програмата било посочено, че ВИНС „Д. Благоев“ имал отредено място с площ от 22 дка от Градски народен съвет (ГНС) Варна в м. „Б. б.“ на Варненското езеро, на което съществувала гребна база с конкретно посочени сгради. Проектът предвиждал изготвянето на генерален застроителен план – обемно градоустройствено проучване с вертикална планировка на комплекса и схеми на външните инсталации: ВиК, ОВ и Ел. В генералния план се изисквало да бъдат предвидени сгради и съоръжения, както следва: 1. Спален блок с 2 кухни; 2. Тренировъчен закрит гребен басейн – за академично гребане с 8 места 20/21м и дълбочина 0.80 м.; 3. Десет броя дървени бунгала – апартамент тип тенис – по един брой; 4. Паркинг за 20 коли; 5. Открити спортни площадки - волейбол; 6. Кът за отдих и плаж; 7. Пристани – 2 бр. (балонни) за академични и моторни лодки; 8. Пристан-мост за туристически гребни и пластмасови лодки. Издадена била скица-виза за проектиране № 776/11.07.1979г., в която било записано, че се разрешава на ВИНС „Д. Благоев“ изграждането на гребна база на посоченото място, съгласувано с генералния план на южния бряг на езерото и с проектанта на същия. ВИНС „Д. Благоев“ отправил искане до Съюза на българските архитекти за нуждите на учебното заведение да бъде проектиран генерален застроителен план при осигурени средства и срок за проектиране 30.12.1980г. В изготвеното задание за проектиране на обект „Преустройство и разширение на гребна база на ВИНС „Д. Благоев“ се предвиждало проектиране на: 1. модернизация и реконструкция хангар-техническа и дърводелска работилници, разширение на хангар с две клетки, склад за екипи, инвентар, бои, резервни части; 2. Битови помещения-бунгала и хотел с 60 легла; 3. Административна сграда; 4. Склад ГСМ; 5. Открита спортна площадка (игрища за волейбол и баскетбол); 6. Паркинг за леки коли и автобуси; 7. Ограда, озеленяване, благоустрояване, парково осветление; 8. Трафопост; 9. Отопление на комплекса; 10. Водоснабдяване и канализация. Възлагане във фаза: обемно-градоустройствено решение относно обект „Гребна база на ВИНС-на Варненското езеро“, било извършено от МНП на Зонална проектантска организация гр. Варна. С решение по т. 7 от протокол № 30/30.07.1981г. Съветът по архитектура и благоустройство при ОбНС-Варна приел изграждането на спортна база за воден спорт, отправил забележки към проекта и указал да се представи вариант по забележките от протокола с нивелетни планове, вертикална планировка, схеми за ел. и ВиК. Отправено било искане от директора на АСД при ВИНС „Д. Благоев“ до СК „Енергоснабдяване“ за разрешение да бъде проектиран трафопост на площадката на предвиденото място по генерален план. Съгласуването от ДС „Електроснабдяване“ било извършено на 19.11.1981г. за срок от 2 години. Отправено било искане до Зонална проектантска организация-Варна за проектиране на вътрешна дворна ел. мрежа, която да обхваща разработването на постоянен трафопост и кабелно захранване до съответните подобекти. Посочено било, че вече са изградени покрит гребен басейн, бунгала, два броя хангари и парково осветление. Предстои изграждането и захранване с ел. енергия на техническа и дърводелска работилница, разширение на хангара с две клетки 6х32м., склад за екипи, инвентар и др. материали, хотел с 60 легла, административна сграда, склад ГСМ, открита спортна площадка, паркинг за леки коли и автобуси. С решение по т. 3 от протокол № 46/10.12.1981г. Съветът по архитектура и благоустройство при ОбНС приел генерален план за гребна база на ВИНС-Варна. В решението било посочено, че препоръките от протокол № 46/10.12.1981г. били изпълнени и следвало да се представи генерален план за съгласуване. С договор № СО-211/11.12.1981г., сключен между ВИНС „Д. Благоев“ и ЗПО било възложено изработване на работен проект на обект „Водоснабдяване и канализация на гребна база на ВИНС „Д. Благоев“. С договор № СО-27/11.12.1981г., сключен между ВИНС „Д. Благоев“ и ЗПО било възложено изработване на работен проект на обект „Преустройство и разширение гребна база на ВИНС „Д. Благоев“-Варнатрафопост. С договор № СО-210/15.12.1981г., сключен между ВИНС „Д. Благоев“ и ЗПО било възложено изработване на технико-икономически доклад с работен проект на обект „Парокотелно на гребна база ВИНС-Варна“. Посочените договори били изпратени в БНБ. На 22.02.1982г. от главния архитект на ОбНС-Варна било одобрено обемно-градоустройствено решение по генералния план, приет с решението по протокол № 46/10.12.1981г. През същата година бил сключен договор между ВИНС „Д. Благоев“ и СП БКС, р-н „А.“ за извършване на СМР на обект ограда на ВИНС „Д. Благоев“. Предмет на този договор били 1 553 кг. желязна ограда и монтажни работи, която ограда е посочено, че съществува и към момента на подаване на исковата молба. На 02.03.1982г. било издадено проектно разрешение № 31/03.02.1982г. от РИОПС Варна към Комитет за опазване на природната среда при Министерския съвет за обект „Гребна база“, с което се разрешава да се проектират пречиствателни съоръжения, а проектът да се представи за съгласуване. През м. март 1982г. между ЗПО и ВИНС „Д. Благоев“ бил подписан акт № 1 към договор № СО-27/14.12.1981г. за предаване и приемане на завършени проучвателни и приемателни работи. От ВИНС „Д. Благоев“ бил получен работен проект за трафопост и електропроводи. Документацията бил изпратена за съгласуване от ОбНС. Отправено било и искане до последния да бъде изработена скица за даване на виза за проектиране с цел започване на проектиране на подобект „Учебно-битов спортен комплекс“, отразен с номера 2, 3, 6, 7 и 11 в генералния план. На 29.03.1982г. бил подписан акт № 1 към договор № СО-27/14.12.1981г. за предаване и приемане на работен проект. От ВИНС „Д. Благоев“ бил получен работен проект за кабелни линии ниско напрежение. Изготвена била генерална сметка за обект „Преустройство и разширение на гребна база“-трафопост, електропроводно отклонение и кабелно захранване ниско напрежение. На 16.04.1982г. от ДСП „Електроснабдяване“ гр. Варна бил съгласуван за две години проект, фаза: работна, надлъжен профил, електропровод 20 КВ за обект: „Преустройство и разширение на гребна база ВИНС „Д. Благоев“. С договор № СО- 264/27.04.1982г. между ВИНС „Д. Благоев“ и ТПО-Варна е възложено проектиране на обект „Преустройство и разширение на гребна база на ВИНС „Д. Благоев“, фаза: предварителни проучвания и технико-икономически доклад с работен проект. Възложено било на БКС-район „А.“ изпълнение на строителството на трафопост на обект „Преустройство и разширение на гребна база ВИНС „Д. Благоев““. С договор от 21.05.1982г. ВИНС „Д. Благоев“ възложил на Научноизследователския сектор на ВИНС „Д. Благоев“ да изготви работни чертежи за обект „База за академично гребане-част хидротехнически съоръжения“. На 11.10.1982г. бил подписан акт № 1 към договор № СО-264/24.04.1982г. за предаване и приемане на изпълнените дейности фаза: ТИД за РПП. С решение по т. 1 от протокол с дата 18.10.1982г. Техническият съвет при ТПО-гр. Варна приел първи вариант на ТИД за РПП на гребна база на ВИНС „Д. Благоев“. На 22.03.1984г. между представители на ВИНС „Д. Благоев“, ТПО-Варна и строителя СМК-Варна за обект „Реконструкция и разширение гребна база ВИНС-Варна“ бил подписан тристранен протокол за предварителни съгласувания по представените проекти в работна фаза. През м. юни 1986г. между БКС А. и ВИНС „Д. Благоев“ били сключени договори за извършване на СМР „Възстановяване и удължаване на асфалтова ивица на гребна база“, както и „Ограда на гребна база“. Дейностите били извършени през м. август 1986г. и били удостоверени с протокол образец № 19, подписан между ВИНС „Д. Благоев“ и БКС-А.. Междувременно на 04.07.1986г. между ВИНС „Д. Благоев“, ВМЕИ, ВМИ и ССК „Академик“ при ФСФД „Ч. м.“ бил подписан договор за гражданско дружество по см. на ЗЗД за обединяване и координиране на усилията и възможностите на висшите учебни заведения от град Варна и ССК „Академик“ за разгръщане на градската студентска база на водните спортове. Предмет на договора било създаване на асоциация между спортния клуб и институтите, като последните се задължили да заложат в катедрите хонорувани или щатни преподаватели по водни спортове и да се изградят студентски морски клубове. С договора не се прехвърляло правото на собственост или на управление върху земята и сградите на гребната база от ВИНС „Д. Благоев“ към друга организация или към асоциацията. Нямало данни дали тази асоциация извършвала дейност, тъй като договорът не бил утвърден от МНП. С решение от 26.05.1994г. по гр. д. № 71/1994 г. на ВОС, АСК „Ч. м.“ гр. Варна бил осъден да предаде на ИУ-Варна владението на два броя хангари и жилищна сграда от 20 кв. м., находящи се в м. „Б. б.“, землището на гр. Варна. Решението било оставено в сила с решение № 1383/08.12.1999г. по гр. д. № 661/1999г. на ВКС. В мотивите било посочено, че ИУ-Варна, по силата на РМС № 1250/07.07.1961г., с което на ВИНС „Д. Благоев“ били предадени 20 дка земя от ДЗС-Варна за физкултурен комплекс, е получил оперативното управление върху предоставените 20 дка. Построените сгради се водели в инвентарната книга на ВИНС и на осн. чл. 92 от ЗС били собственост на ИУ-Варна. В решението било посочено, че със заповед № 1267/1992г. имотът бил актуван като общински, но съдът приел, че към този момент, имотът вече е бил държавна собственост и за да стане общинска собственост по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, е следвало да се спази процедурата в разпореждане № 111/1992г. на МС. Съгл. РМС № 111/1992г. са недействителни всички сделки и разпореждания с държавни имоти, за които не е спазена процедурата в чл. 88 от НДИ. От писмо № 243/14.03.1994г. било видно, че липсвало съгласие на министъра на финансите. През 1998г. кметът на община Варна подал искане вх. № РД- 0801/248/26.08.1998г за отписване от актовите книги за държавни имоти на имот - държавна собственост, находящ се в гр. Варна, кв. „А.“, м. „Б. б.“. Със заповед № 2332/09.11.1998г. областният управител на област с административен център гр. Варна отказал отписването от актовите книги за държавна собственост и бил съставен АДС № 2434/20.05.1999г. с предоставени права на управление на областния управител. С писмо изх. № РД-1-0600(191)/24.10.2001г. от кмета на община Варна повторно било отправено искане до областния управител на област с административен център гр. Варна за отписване на два имота, единият от които бил описан като „Спортен център по академично гребане „Академик“, находящ се в м. „Б. б.“, кв. „А.“, АДС № 400/12.03.1987г., дворно място от 20 000 кв. м., жилищна сграда със ЗП 20 кв. м., хангари за лодки 2 бр. със ЗП 350 и 400 кв. м.; закрит гребен басейн със ЗП 420 кв. м., трафопост със ЗП 30 кв. м. Като основания били посочени чл. 2, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ЗОбС. Със заповед № АО-1- 7703/30/04.01.2002г., издадена от заместник областен управител било извършено отписване, като било прието, че имотът по постъпило искане вх. № РД-0801/465/24.10.2001г. на кмета на община Варна за деактуване, отговаря на условията по чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗИД на ЗОбС и от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост, бил отписан имот, находящ се в гр. Варна, кв. „А.“, м. „Б. б.“, представляващ: земя – 20 000 кв. м. – Гребна база и сгради, както следва: жилищна сграда ЗП 20 кв. м.; хангари за лодки – 1 бр. ЗП 350 кв. м. и 1 бр. ЗП 400 кв. м., закрит гребен басейн ЗП 420 кв. м., трафопост ЗП 30 кв. м. От община Варна бил съставен АОбС № 2466/18.12.2002г. Изложено е, че след влизане в сила на КНРБ от 1947 г. бил премахнат институтът на общинската собственост. Съгл. чл. 8, ал. 2 от КНРБ (отм.) държавата можела да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце. Съгл. чл. 2 от ЗС (ред. Изв. бр. № 92/16.11.1951г.) собствеността принадлежи на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации, както и на частните лица. Изложено е, че държавата предоставя на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти, съгласно законите, плана и предназначението им. Съгл. чл. 12, ал. 2 от ЗС (ред. 1951–1990г.), предаването на държавни имоти от едно учреждение или предприятие на друго става безвъзмездно, по реда, определен в Правилника за държавните имоти. Посочено е, че предаването на държавни имоти между учреждения и предприятия от различни ведомства се извършвало по решение на МС, чрез съставяне на протокол-опис. Съгл. чл. 2, ал. 1 ЗВО (отм.) ВИНС „Д. Благоев“ бил под ведомството на МНП и разходите за капиталови вложения са предвиждани в програмите и плановете на министерството и на института. Възложител по една част от проектирането било МНП, а на друга – ВИНС „Д. Благоев“. Средствата, с които били заплащани строителните работи, били отпускани на института за извършване на капиталови вложения. С чл. 14, ал. 1 от КРБ (ДВ бр. 94/23.11.1990г.) собствеността в Република България станала държавна, кооперативна, собственост на обществени организации, на други юридически лица, частна и лична собственост на граждани, и смесена. С § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, преминали в собственост на общините държавни имоти, съставляващи обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. С мотивите на решение № 205/08.07.1999г. на ВКС по гр. д. № 64/1999г. било прието, че на осн. § 7, т. 5 от ПЗР на ЗМСМА преминават в собственост на общините онези имоти, които по естеството си обслужват общинската инфраструктура в пряк план. Наред с това имало и второ изискване – имотът да е бивша държавна собственост, която не е била предоставена за стопанисване и управление на държавни юридически лица. Смисълът на посочената разпоредба е в максимална степен да бъде осигурено стопанисване на имотите от прекия им ползвател. Тази цел не би могла да бъде постигната, ако всички изброени в § 7 от ЗМСМА обекти, включително и тези на държавните юридически лица, станат общинска собственост. Обратният извод би имал за последица преминаването в собственост на общините на голям брой имоти, които не са били построени със средства на общината, а с предоставени целево средства от държавата на държавните юридически лица. Държавното юридическо лице упражнява правото на държавна собственост чрез стопанисването и управлението на недвижимите имоти от свое име и за своя сметка и отговорност, в пределите на закона, което било уредено в текстовете на ЗДС, чл. 2, ал. 2 вр. чл. 5 от Закон за автономията на висшите учебни заведения. Посочено е, че с разпоредбата на чл. 89 ЗВО (ред. ДВ. бр. 112/1995г.) било прието, че имуществото на висшето училище и неговите основни звена, в качеството на юридически лица, се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права. С ДВ бр. 54/2000г. е била приета ал. 2 на чл. 89 ЗВО, съгл. която недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост. Разделянето на собствеността на държавна и общинска станало окончателно с приемането на Закон за общинската собственост и Закон за държавната собственост. Ищецът се позовал и на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 2, чл. 7, ал. 1 и чл. 78 ЗДС. Счел е, че отписването на имоти – публична държавна собственост, се извършва със заповед на министъра на финансите, след вземане на мнението на съответното ведомство, което стопанисва имота. Изтъкнато е, че АДС № 2434/20.05.1999г. няма правопораждащо действие съгл. чл. 5, ал. 2 ЗДС. Актът е съставен без решение на Министерски съвет за обявяване на имота за частна държавна собственост или за отнемане на управлението от ИУ-Варна и предоставянето му на областен управител. Изразено е становище, че земята и сградите са публична държавна собственост на осн. чл. 89, ал. 2 ЗВО и чл. 78, ал. 2 ЗДС (ред. от 2002г.) и компетентен да издаде заповед за отписване на имотите е министърът на регионалното развитие и благоустройството, след като бъде изразено мнение от ИУ-Варна. Съгл. чл. 48, т. 4 ЗФВС (Обн. ДВ. бр. 58/09.07.1996 г.), Министерски съвет определя спортните обекти, които, съгласувано с общинските съвети, преминават в собственост на общините. В случая липсвал конкретен акт, с който Министерски съвет е определил процесните недвижими имоти за общински. По изложените съображения е изразено становище, че не са били налице условията за съставяне на акт за държавна собственост за имоти в управление на областния управител по чл. 18 ЗДС; отписването от актовите книги за имоти-държавна собственост е извършено при липса на материална компетентност на областния управител да издаде подобна заповед; акт за общинска собственост № 2466/2002г. е бил съставен без имотите да представляват обект на инфраструктура с местно значение, предназначени за спортно обслужване на населението на община Варна. Тъй като съставеният акт за общинска собственост няма правопораждащо действие, същият не може да бъде противопоставен на държавата. В подадения отговор на исковата молба ответникът е изразил становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Не е оспорено обстоятелството, че с Разпореждане № 1250/07.07.1961г. МС е наредил на ДЗС „Д. К.“ да предаде на ВИНС „Д. Благоев“ 20 декара обработваема земя в местността „Б. б.“, Варненско езеро за изграждане на физкултурен комплекс, съответно земята да се изключи от баланса на ДЗС „Д. К.“, като на 03.11.1961г. с протокол са били предадени на ВИНС „Д. Благоев“ посочените 20 дка обработваема земя, на територията на които е била изградена Гребна база, състояща се от два хангара, закрит гребен басейн, жилищна сграда и трафопост. Тези действия били извършени от ищеца, в качеството му на лице, на което е било предоставено оперативно управление върху процесния имот, а не като собственик. Релевиран е довод, че ответникът е придобил собствеността върху процесните имоти по силата на правна норма, обективирана в § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА на 17.09.1991г. Изтъкнал е, че основен разграничителен критерий за преминаването на държавната собственост в общинска, са потребностите, които задоволяват съответния имот. Когато имотът е предназначен за задоволяване на обществени потребности на населението, визирани изчерпателно в т. 6, то същият представлява общинска собственост. Само ако с оглед конкретните характеристики на имота, обслужваните потребности имат национално значение, то имотът ще остане държавна собственост. В подкрепа на тази теза се е позовал на решение № 232/23.11.2012 г. по гр. д. № 154/2012г., II г. о. на ВКС. Счел е, че от всички доказателства по делото се установявало, че процесният имот, с оглед характера и предназначението си на спортно съоръжение на територията на общината, се включва в обхвата на нормата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. Изложил е, че за да бъде държавна собственост гребната база, същата следвало да има национално значение, каквото не било установено. Единствено с акт на Министерски съвет можело да бъде определен обект като такъв с национално значение. Посочено е, че съгл. чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС (ред. ДВ. бр. 50 от 2008г.), спортните обекти и съоръжения с национално значение са определени в Приложение № 1, в което обаче процесните имоти не фигурирали. Предназначението на обекта не рефлектирало върху вида на правото на собственост (арг. чл. 47а, ал. 1 ЗФВС). Счел е, че придобивното основание по § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА предхожда нормата на чл. 48, т. 4 ЗФВС и изключението по § 7, ал. 2 на ЗМСМА. Изложил е, че със Заповед № 1267/19.08.1992г. кметът на община Варна на осн. чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА е наредил да се състави акт за общинска собственост за процесните недвижими имоти – Гребна база, представляваща дворно място от 20 дка, жилищна сграда 20 кв. м., хангар за лодки 350 кв. м. и 400 кв. м., гребен басейн (закрит) 420 кв. м. и трафопост 30 кв. м., находящ се в м. „Б. б.“ до Варненското езеро. Със заповед № 2033/23.11.1993г., на осн. чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, Заповед № 1061/27.07.1992г. и Заповед № 1294/24.08.1992г. на кмета на община Варна, във вр. с решение № 380-3; № 381-3; № 383-3/05.05.1993г. на Общински съвет-Варна за създаване на ИОЗ „Спортни имоти“, с предмет на дейност: поддръжка и ремонт на спортно-материална база, реклама, спортни услуги и др., е отредено извънбюджетно общинско звено „Спортни имоти“ да стопанисва и експлоатира спортни обекти, общинска собственост, сред които под номер 10 е била посочена Гребна база „Академик“. Релевира довод, че заповедта за актуване на имотите като общинска собственост, предхожда Разпореждане № 111/1992г. на Министерски съвет. Дейността на актуване на имотите имала вътрешнослужебен характер и не засягала права и законни интереси на отделни граждани и организации. Посочил е, че към момента на съставяне на АДС № 400/12.03.1987г. не е съществувало разграничение на държавната собственост като публична и частна. От АДС № 2434/20.05.1999г. и Заповед № 2332/09.11.1998г. пък е установявало, че процесните имоти били частна държавна собственост. Нямало акт на Министерски съвет, с който да бъдат обявени процесните имоти за публична държавна собственост. През 2009 г. бил съставен нов АДС № 7486/18.12.2009г., с който процесните имоти били актувани като частна държавна собственост. Ответникът е изразил становище, че АДС № 2434/20.05.1999г. има правопораждащо действие. С посоченият АДС било отнето управлението от ИУ-Варна на имотите и същите били обявени за частна държавна собственост. Процесният имот и построените в него сгради били деактувани със Заповед № АО-1- 7703/30/04.01.2002г. на областния управител на област с административен център – Варна. Община Варна сключила договор със „Спортен гребен клуб Ч. м.“ и последният ползвал безвъзмездно гребната база за срок от 5 години. За ползването на имота били сключени и договори от 12.10.2009г., 22.06.2015г. и 26.03.2021г. – последният бил със срок до 26.03.2026г. Със Заповед № 3373/30.12.2005г. на кмета на община Варна, на осн. чл. 44, ал. 2, ЗМСМА, чл. 3, ал. 1 и 5 от НРПУРОИ във вр. с чл. 1, ал. 2 от Правилник за дейността на ОП „Спортни имоти“, гребната база била предоставена за управление на ОП „Спортни имоти“. Впоследствие горепосочената заповед била изменена като ползването на гребната база било предоставено на ОП „Спорт за всички“. С решение на общински съвет- Варна, обективирано в Протокол № 10/26 от 27.07.2012 г., гребната база била наименувана „С. Н.“. През периода от 2013г. до подаване на отговора на исковата молба, по отношение на гребната база били изпълнени редица обществени поръчки за ремонтни дейности, възложител на които била община Варна. Навел е твърдения, че през м. януари 2010г. община Варна подала в АГКК заявление вх. № 09-666/11.012010г. с искане за изменение на кадастралната карта на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, община Варна, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с което в кадастралните регистри за ПИ ид. № 10135.5200.93 да бъде вписан ответникът като собственик. Областният управител подал възражение срещу направеното искане с твърдение, че в действителност държавата е собственик на посочения недвижим имот, за което бил представен АДС № 197/22.12.2009г., том LXXVIII, вх. рег. № 27254, дело № 16995. Постановен бил отказ да бъде отразено обстоятелството в КККР. По искова молба с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, община Варна предявила положителен установителен иск за собственост срещу държавата, представлявана от областния управител на област с административен център – гр. Варна, по която било образувано гр. д. № 1155/2010г. по описа на ОС-Варна. Исковото производство било прекратено, тъй като в срока за отговор, областният управител издал заповед № ДИ-10-7703-204/28.10.2010г. за отписване на имота от актовите книги, при което отпаднал интереса на ищеца да предяви установителния иск за собственост. Счетено е, че с деактуване на спорните недвижими имоти, държавата е признала, че ответникът е титуляр на правото на собственост. ИУ-Варна подал заявление вх. № 99-17636/19.07.2010г. в АГКК за изменение на КККР на гр. Варна, с което в границите на ПИ ид. № 10135.5200.93 да бъдат отразени очертанията на заснети сгради в имота, съгл. извършени преки геодезически измервания. За така отправеното искане били уведомени община Варна и областния управител на област с административен център – гр. Варна. И двете страни възразили срещу това искане, а със Заповед № КД-14-03-1249/17.05.2011г. на Началника на СГКК – гр. Варна, било отказано изменението - поради възникналия спор за материалното право относно процесния имот. Счетено е, че общината е придобила правото на собственост над процесните имоти на осн. § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА, а в условията на евентуалност въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като имотът бил владян и стопанисван от 1993 г. до момента на подаване на отговора на исковата молба. В писмено становище вх. № 15046/28.05.2025г., държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез упълномощен юрисконсулт, е посочил, че поддържа изцяло исковата молба, подадена от ИУ-Варна в качеството му на процесуален субституент на държавата. Налице е позоваване на разпореждане № 1250/07.07.1961г. на МС и предаването на посочената земя от ДЗС „Д. К.“ на ВИНС „Д. Благоев“, която била отредена за водна (ветроходна) база „Академик“ на ВИНС „Д. Благоев“, а след това били одобрени планове за изграждане на гребна база ВИНС „Д. Благоев“. Последната била изградена поетапно. Съставен бил акт за държавна собственост № 400/12.03.1987г., с който са обявени за държавна собственост дворното място с площ 20 дка, жилищна сграда с площ 20 кв. м., хангари за лодки 2 бр. с площ от по 350 кв. м. и 400 кв. м., гребен басейн – закрит, с площ от 420 кв. м. и трафопост с площ 30 кв. м., находящи се в гр. Варна, м. „Б. б.“, като в т. 5 от АДС било посочено, че целият имот е държавна собственост, а в т. 21 било уточнено, че същият е предоставен за оперативно управление на държавната организация ВИНС „Д. Благоев“ с разпореждане на МС №1250/07.07.1961 г. и протокол от ОНС, ДЗС и ВИНС „Д. Благоев“ от 30.11.1961г. Изтъкнато е, че в отговора на исковата молба не било уточнено какво е предназначението на процесния имот, както и дали към момента на съставянето на АЧОбС № 2466/18.12.2002 г., същият представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, което автоматично да трансформира държавната собственост върху него в общинска собственост на осн. § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА. Оспорено е било твърдението, че община Варна е собственик на процесния имот, като за собствеността бил съставен АЧОбС № 2466/18.12.2002г. В същия документ била посочена държавата като бивш собственик на имота, а в т. 6 са посочени предходно съставени актове за имота – АДС № 400/12.031987г. и АЧДС № 2434/20.05.1999г. Счетено е, че процедурата по отписване на имота от актовите книги била опорочена, което е довело и до порок при съставянето на АЧОбС № 2466/18.12.2002 г. Счетено е, че заповедите за отписване от актовите книги за държавна собственост са неотносими към спора. Имотите, предмет на спора, не са преставали да са държавна собственост. Липсвало акт на МС, с който съгл. чл. 48, т. 4 ЗФВС да бъдат определени имотите, съгласувано с общинските съвети, като спортни обекти, които да преминат в собственост на общината. Не бил спазен и редът за отписване на държавна собственост към 18.12.2002г. Оспорено е, че Община Варна владее имотите от 1993г. на правно основание, годно да я направи собственик, тъй като същите съставляват публична държавна собственост. Счетено е, че ако действително е била упражнявана фактическа власт, ответникът го е сторил като държател, а не владелец на имотите. Обжалваното първоинстанционно решение, с което съдът се е произнесъл по обективно кумулативно съединени ревандикационни искове с правно основание по чл. 108 от ЗС за установяване в отношенията между ищеца, като процесуален субституент на държавата (която на основание чл. 26, ал. 4 ГПК е била надлежно конституирана като ищец и е взела участие в производството), и ответника, че държавата е собственик на процесните недвижими имоти и за осъждане на ответника да предаде владението върху същите, е валидно и допустимо. С оглед така очертания предмет на спора, наведените от страните доводи, и въз основа анализа на събраните по делото доказателствата и приложимия закон, съдът приема за установено следното: С определение № 1454/19.03.25г. (т. ІІ, л. 586, гръб) първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че фактическата власт върху процесните земя и сгради към момента на сезиране на съда с исковата молба, се осъществява от ответника; че ищецът ИУ-Варна е правоприемник на ВИНС „Д. Благоев“, гр. Варна; че имот от 20 дка в гр. Варна, ж. к. „А.“, м. „М. ч.“ („Б. б.“), е бил предоставен на ВИНС „Д. Благоев“ с разпореждане №1250/07.07.1961г. на МС за изграждане на физкултурен комплекс; че процесните сгради се намират в ПИ с идентификатор 10135.5200.93 и същите са били построени от ВИНС „Д. Благоев“. Поради това още на това място следва да се посочи, че неоснователно се явява наведеното с въззивната жалба възражение за наличието на неяснота по делото относно факта, че праводателят на ищеца ИУ-Варна - ВИНС „Д. Благоев“, е извършил строителството в процесния имот (възражението е изразено под формата на условния израз, че дори и да се приеме този факт, то не било изследвано предназначението на имота). Приетите за безспорни с нарочния акт на съда факти се установяват и от представените с исковата молба заверени копия на: разпореждане №1250/07.07.1961г. на МС; от протокол от 03.09.1961г. за предаване на земята от ДЗС-Варна на ВИНС „Д. Благоев“, гр. Варна (т. І, л. 26-27); от строителните книжа и подготвителните финансови и възлагателни документи – преписи на Планово задание и обяснителна записка за обект, наименуван „Воден комплекс - Академик“/Водна спортна база „Академик“-Варна, изготвени от арх. Р. (т. І, л. 36-38), предвиждащо, че върху терен от 20 дка. следва да бъде реализирано на три етапа строителството на хангар със заслон за яхти, както и хангар с работилница и съблекални за ВИНС-Варна, ведно с графичната част на одобрения технически проект, съгласуван на 08.08.1961г. и одобрен на 11.10.1961г. (т. І, л. 37-56); на издаден билет за строеж № 1785/28.11.1961г. на ВИНС „Д. Благоев“, с който е позволено строителството на хангар за лодки по одобрен архитектурен план със заповед № 38/08.07.61г. по дадена строителна линия (т. І, л. 57); от задание за проектиране на втори етап от 1963г. на обект „Гребно-ветроходна база – ВИНС „Д. Благоев“-Варна“ с инвеститор ВИНС-Варна, в което е посочено, че първият етап на изграждането е бил изпълнен през период 1962-1963г. и е обхванал построяването на един хангар със заслон за яхти, две малки съблекални, работилница със склад, ел. провод и ел. мрежа, като документът е одобрен от ректора и главния счетоводител на института, както и от началника на отдел „АБ“ при ГНС-Варна на 11.05.1963г., ведно с графичната част, за което са били издадени билет № 426/11.05.63г. за строеж, касаещ построяването на три броя хижи (къщички) по 5 клетки и билет за строеж № 521/04.06.63г. за построяването на една хижа с 5 клетки към Гребно-ветроходната база на ВИНС, и е дадена строителна линия с протокол № 44/12.05.63г. (т. І, л. 58-66); от извлечение от инвентарната книга на ВИНС-Варна, в която от м. 10.1966г. е отразена земя на Водна база (т. І, л. 30), а през м. 10.1965г. и през 1967г. са отразени като ДМА и сградите в района на Водната база - хангар за лодки с ел. мрежа и подпорна стена, работилница за лодки, заслон за яхти с ел. мрежа, постройка със стая и складово помещение (т. І, л. 29, л. 32); от извлечение от ДВ бр.68/01.08.1995г., от което се установява, че ВИНС „Димитър Бл.“ е преобразуван в Икономически университет със седалище в гр. Варна по решение на Народното събрание на Република България (т. І, л. 20), като и при ИУ-Варна продължава понастоящем отразяването на посочените ДМА като земя и сгради от Гребна база в инвентарния опис (т. І, л. 33-35); от протокол за определяне на строителна линия и нива от 25.08.78г. за изграждане на временна телена ограда (т. І, л. 67-68); от възлагането от МНП на Зоналната проектантска организация (ЗПО)-Варна с писмо от 11.06.79г. изработването на проект на Морска гребна база на ВИНС-Варна въз основа на приложено задание за изготвяне на ГЗП (обемно градоустройствено проучване на комплекса) с вертикална планировка и схеми на външните инсталации, ВК, ОВ и ЕЛ, както и предвиждането на описани сгради и съоръжения; от осигуряване на електроснабдяването на Гребна база на ВИНС чрез изграден трафопост към обекта при определени технически параметри от електроснабдителното предприятие (т. І , л. 70-74); от задание от 01.09.1980г. за проектиране на „Преустройство и разширение на гребна база на ВИНС – Д. Благоев гр. Варна“, с което е предвидено строителство на сгради и съоръжения, в това число 10 бр. бунгала и хотел с 60 легла, административни сгради, склад ГСМ, открита спортна площадка, паркинг за леки коли и автобуси, ограда, озеленяване, благоустрояване, парково осветление, трафопост, отопление, водоснабдяване и канализация на комплекса; от акта за предаване на проучвателните мероприятия от ЗПО на 29.12.80г. (т. І л. 75-85); от предаденото от ВИНС „Д. Благоев“ на ГНС-Варна на изработеното Обемно градоустройствено решение на 05.05.81г. и приложените обяснителна записка (т. І л. 89-91); от протокол № 30/30.07.1981г. на Съвета по архитектура и благоустройство към ОбНС – Варна, с който е прието решение за изграждането на спортна база за воден спорт – Гребна база на ВИНС – гр. Варна и са дадени съответни препоръки, които са били изпратени на ЗПО- Варна за изпълнение (т. І, л. 92, л. 95); от предприетите от ВИНС „Д. Благоев“ действия за разрешаване на ел. захранването на изградени в поземления имот сглобяеми бунгала, на изградените преди това покрит басейн, хангарите за лодки и парковото осветление, както и на предвидените за построяване нови сгради с посочено предназначение, вкл. чрез изграждането на трафопост ( т. І, л. 94, л. 96-108); от протокол № 46/10.12.1981г. на Съвета по архитектура и благоустройство към ОбНС – Варна, с който е взето решение за приемане на генерален план за строителство на гребна база на ВИНС – Варна, като е констатирано, че дадените с протокол № 30/30.0.81г. препоръки са били изпълнени (т. №, л. 109-112); от договори от 11.12.81г. и 14.12.81г., с които ВИНС „Д. Благоев“ е възложило на ЗПО изработването на проект за водоснабдяването и канализацията на Гребната база на института, както и на нейното преустройство и разширение – за изграждането на трафопост (т. І, л. 113-125); от изпращането на посочените договори именно от ВИНС „Д. Благоев“ на БНБ за осигуряване на финансиране на преустройството, като е конкретизирано, че средствата за проектирането са били осигурени от други капитални вложения на института (т. І, л. 133); от договора за строителство от 1982г., с който институтът е възложил на СП БКС р-н „А.“ изпълнението на желязна ограда (т. І, л. 143-148); от писмото от ректора на ВИНС „Д. Благоев“ до Комитета по планиране от 02.03.1982г., в което е описано, че след 1960 г. е започнало строителството на хангари на брега на Варненското езеро за развитието на гребния спорт, а през 1980/81г. са били построени 10 бр. бунгала, като през 1982г. се извършва строителството на закрит гребен басейн за тренировка, както и постоянна ел. мрежа и се проектира учебно-битов спортен комплекс – и всичко това представлява неразделна част от учебния корпус на института, където се водят лекции и упражнения, като разширението на учебно-тренировъчната база ще осигури по-големи условия за развитието на този вид спорт (т. І, л. 149-150); от издаденото на 02.03.82г. проектно разрешение на ВИНС „Д. Благоев“ от Районната инспекция по опазване на природната среда; от възлагането от страна на института на Териториалната проектантска организация (ТПО) изработването на проекти за планираното преустройство на гребната база и сключените в тази връзка договори за проектиране и изработка, както и за СМР, включително и на трафопост, което е до м. 08.1986г. (т. І, л. 164-178, л. 212-319); Междувременно, видно от договор от 04.07.1986г. (т. І, л. 320-324), сключен за обединяване и координиране усилията и възможностите на ВУЗ от гр. Варна и ССК „Академик“, че същият е имал за цел повишаване физическата дееспособност, здраве, жизненост на студентската младеж чрез използване природните дадености на гр. Варна, езеро и море, за бързо и трайно навлизане в техния бит на практикуването на водните спортове и постигане на високи резултати в овладяването на спортното майсторство. Предметът на договора е да се създаде Асоциация между ВИНС „Димитър Бл.“, ВМЕИ, ВМИ и ССК „Академик“ при ФСФД „Ч. м.“ за разгръщане, изграждане, поддържане и дейност на градска студентска база за водни спортове „Академик“, при запазване на юридическата собственост на участващите страни и делегиране на права за стопанисване и ползване на ССК „Академик“. Страните са уговорили, че ще участват в проектирането, изграждането и поддържането на базата, както и ще предоставят щатни бройки за кадровото обезпечаване на дейността – ВУЗ-те по 2 бройки, а ФСФД „Ч. м.“ – 10 бройки плюс 2 на хонорар; ВУЗ-те да заложат в катедрите хонорувани или щатни преподаватели по водни спортове и се изградят студентски морски клубове. Видно от акт за държавна собственост № 400 от 12.03.1987г., че същият е съставен на осн. чл. 81 от НДИ и се отнася за: дворно място с площ от 20 дка (при описани граници), жилищна сграда, масивна, с площ от 20 кв. м., построена 1972 г., хангари за лодки, масивни, 2 бр. - с площ от 350 кв.м. и 400 кв.м., построени 1972г., гребен басейн – закрит от 420 кв.м., масивен, построен 1982г. и трафопост с площ от 30 кв.м., масивен, построен 1986г. Отбелязано е, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавна организация - ВИНС „Д. Благоев“, съгласно разпореждане № 1250/07.07.1961г. и протокол от ОНС, ДЗС и ВИНС „Д. Благоев“ от 30.11.61г. (т. І, л. 21). Издаването на този АДС е поискано от ректора на ВИНС „Д. Благоев“ на 12.03.1987г. (т. ІІ, л. 535) С протокол № 12/20.03.1986г. на СТСУСА при ОбНС-Варна е било взето решение да се даде съгласие за изработката на общ генерален план на южния бряг на езерото за обединяване гребната база „Академик“, зоната за отдих на ВИНС „Д. Благоев“, на ВМИ и ВМЕИ. Разрешено е засипването на зоната с фронт до съществуващата база на „Академик“, а за останалата част е следвало да се представи проект за вълнозащитни съоръжения. С протокол от 27.03.87г. на комисията, съставена от ректорите на ВМЕИ, ВИНС „Д. Благоев“, ВМИ и на ръководителя на ССК „Академик“ е било прието решение за одобряване на вариант 2 на проект за изграждане на студентска гребна база „Академик“, като се запазят съществуващите зони за отдих и спорт на ВИНС „Д. Благоев“ и ВМИ-Варна, да се оформят плажни ивици за обслужване на трите ВУЗ-а и да се отделят зоните за отдих на трите ВУЗ-А от спортните съоръжения със зелен пояс. Представен по делото е и протокол №10/19.05.1987г. на Съвета по териториално и селищно устройство при ОбНС – Варна, с който е съгласуван първи вариант от генерален план на студентска гребна база „Академик“ за гребни и ветроходни спортове и са дадени конкретни препоръки (т. ІІ, л. 739- 741). Със заповед № 154/29.11.1989г. на председателя на ТСУС - Варна, на осн. чл. 32, ал.1 ЗТСУ и договор между ВУЗ и ССК „Академик“ от 04.07.1986г., е одобрено отреждането на ветроходна база на ВИНС „Д. Благоев“ и водна база на ВМИ за Студентска гребна база „Академик“ на южния бряг на Варненското езеро (т. ІІ, л. 577-580). На 21.02.91г. е изпратено писмо от пом. ректора на Икономическия университет- Варна до председателя на ФСФД „Ч. м.“, с което същият е поканен да се яви за обсъждане на въпроса за реда и начина на ползването на два хангара за лодки и закрития басейн в м. „Б. б.“, Аспаруховски район край Варненското езеро (т. ІІ, л. 529). Видно от писмо от 26.08.91г. от ректора на университета до председателя на ФСФД „Ч. м.“, че не е било постигнато споразумение във връзка с проведената среща, поради което с писмо от 11.07.91г. (същото е на л. 529 на гърба) е била отправена едномесечна покана да бъде предадено владението на заеманите помещения- 2 хангара и жилищна сграда. С новото писмо е даден нов 1-месечен срок за предаване владението на помещенията, които се владеят без правно основание (т. ІІ, л. 528). С писмо от 29.11.1991г. до ОбНС-Варна от ФСФД „Ч. м.“ е отправено искане вписаните в АДС № 400/12.03.1987г. 2 бр. хангари за лодки и закрит гребен басейн да бъдат вписани като предоставени на ФСФД „Ч. м.“, както и в акта да се включи „пристанище за гребна база“, които са му били предоставени безвъзмездно от ВМЕИ-Варна и СП „Спортни имоти и прояви“- Варна, както и да се включат в акта като предоставени му безвъзмездно и барака от 20 кв. м. и склад ГСМ. Описани са като приложени към писмото Акт обр. 16 за обект „Покрит гребен басейн за академично гребане“ и счетоводно записване за същия от 1983г. (т. ІІ, л. 536). В тази връзка е поискано от ВИНС „Д. Благоев“ от началника на отдел „Държавни имоти“ при ОбНС-Варна да изрази становище (т. ІІ, л. 532). На 28.11.91г. (съобразно датата, посочена в решение № 1383/08.12.99г. по гр. д. № 661/99г. на ВКС, V г. о., което ще бъде коментирано по-долу) е подадена искова молба от Икономически университет-Варна срещу ФСФД „Ч. м.“- Варна за осъждането му на осн. чл. 108 ЗС да предаде на ищеца владението на двата хангара и жилищната сграда от 20 кв. м. в м. „Б. б.“, Аспаруховски район край Варненското езеро, по която е било образувано гр. д. № 2622/91г., Х с-в на ВРС (т. ІІ, л. 526-527). Междувременно (по време на висящността на посоченото гр. д. № 2622/91г., Х с-в на ВРС), със заповед № 1267/19.08.1992г. на кмета на община Варна, на осн. чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, вр. § 7, т. от ПЗР на ЗМСМА е разпоредено да бъде съставен акт за собственост на община Варна за недвижим имот – гребна база, представляваща дворно място с площ от 20 дка, жилищна сграда – 20 кв.м., хангари за лодки – 350 и 400 кв.м., закрит гребен басейн и трафопост – 30 кв.м., за които имоти е съставен АДС № 400/12.03.1987г. (т. ІІ, л. 411). На 30.04.1993г. е сключен договор за съвместна дейност между Община Варна и Спортен гребен клуб „Академик“, с който страните са уговорили, че обединяват усилията си за развитие на академичното гребане на територията на гр. Варна. В изпълнение на уговорките община Варна предоставя на Студентски гребен клуб (СГК) „Академик“ гребна база „Академик“, която следвало да бъде използвана по своето предназначение (т. ІІ, л. 688). Видно от утвърдения на Учредително събрание от 06.12.91г. и допълнен от ОС от 22.02.92г. Устав на Студентски гребен клуб „Академик“, че същият е бил учреден към Студентско спортно сдружение „Академик“ при ФСВФД „Ч. м.“, гр. Варна (т. ІІ, л. 689-692). Със Заповед № 2033/23.11.1993г., на осн. § 7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, община Варна е предоставила на общинско звено „Спортни имоти“ стопанисването и експлоатацията на спортни обекти, общинска собственост, сред които и гребна база „Академик“ (т. ІІ, л. 412). Видно от Устава на Военноморски спортни клубове „Ч. м.“ (ВМСК „Ч. м.“) от 1995г., че същото е обявено за юридически наследник и продължител на посочени спортни клубове в гр. Варна, сред които и ФСФД „Ч. м.“ (част от последното е било ССК „Академик“, посочено по-горе в договора от 04.07.86г.) – т. ІІ, л. 662-670. С решение от 01.12.1997г., постановено по ф.д. № 9716/1991г. по описа на ОС-Варна е допуснато вписване на нови данни по партидата на Студентски гребен клуб „Академик“ в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, като наименованието на юридическото лице е изменено на Спортен гребен клуб „Ч. м.“ (т. ІІ, л. 521). Очевидно посоченото по-горе гр. д. № 2622/91г., Х с-в на ВРС е било прекратено и изпратено по подсъдност на ВОС, тъй като видно от решение от 26.05.1994г., постановено по гр. дело № 71/1994г. по описа на ОС-Варна (последното образувано след като с решение № 1355/23.12.1993г. на ВС, V г. о. по гр. д. № 378/93г. е било отменено решението по гр. д. № 333/92г. на ВОС и делото е било върнато с указание да се изследват събраните по делото доказателства за правата на ищеца върху земята, на която са били построени процесните сгради и да се съберат доказателства относно предоставени вещни права върху сградите), е бил уважен искът на ИУ-Варна, като АСК „Ч. м.“ (правоприемник на Флотското студентско физкултурно дружество (ФСФД) „Ч. м.“) е бил осъден да му предаде владението върху двата хангара и жилищната сграда от 20 кв. м., находящи се в м. „Б. б.“, землището на гр. Варна (в мотивите на това решение от 26.05.94г. са цитирани доказателствата, събрани по гр. д. № 2622/91г. на ВРС) – т. І, л. 328-330. Това решение е било обжалвано от Военноморски спортни клубове (ВМСК) „Ч. м.“ като правоприемник на АСК „Ч. м.“ (а последното преди това – ФСФД „Ч. м.“) и с решение № 2006/23.03.1998г. по гр. д. № 340/1995 г. на ВКС, V г. о. същото е било отменено и предявеният ревандикационен иск – отхвърлен. Подадена е била от ИУ-Варна молба до ВКС за преглед по реда на надзора на горното решение на ВКС. С решение № 205/06.07.1999г., постановено по гр. д. № 64/1999г. от ВКС, петчленен състав, е било отменено решение № 2006/23.03.1998г. по гр. д. № 340/1995 г. от ВКС и делото е било върнато на друг състав на съда за постановяване на решение по съществото на спора. В мотивите на това решение е било прието, че на осн. § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и по силата на закона, преминават в собственост на общините онези имоти, които по естеството си обслужват общинската инфраструктура в пряк план. Наред това обаче е било налице и второ изискване на закона, което не е било изрично посочено в него, но произтичащо от неговата цел: имотът да е бивша държавна собственост, която не е била предоставена за стопанисване и управление на държавните юридически лица, тъй като смисълът е в максимална степен да бъде осигурено стопанисването от прекия им ползвател. Тази цел не би могла да бъде постигната, ако всички изброени в § 7 от ПЗР на ЗМСМА обекти, вкл. и тези на държавните ЮЛ, станат общинска собственост. С решение № 1383/08.12.1999г. по гр. д. № 661/1999 г. на ВКС, V г. о. е оставено в сила решението от 26.05.1994 г. по гр. д. № 71/1994 г. на ОС-Варна (т. І, л. 328-342). Събраните по гр. д. № 333/92г. на ВС заключение на вещо лице по СТЕ и изготвената от него скица, са приложени в т. І, л. 343-344. От приложената справка, водена от Агенция по вписванията, е видно, че по партидата на Армейски спортен клуб „Ч. м. - Варна“, е вписано с вх. рег. № 5994/23.03.2005г. горното съдебно решение, с което АСК „Ч. м.“ е осъдено да предаде на Икономически университет – Варна владението върху два броя хангари и жилищна сграда от 20 кв.м. в местност „Б. б.“ – студентска гребна база „Академик“ (т. ІІ, л. 734). Преди постановяването на окончателното решение по посоченото дело, с писмо на кмета на община Варна от 26.08.1998г. до областния управител на област с административен център – гр. Варна, е поискано отписването на имоти от актовите книги за държавна собственост, на осн. чл. 78, ал.1 ЗДС, сред които и имот „Спортен център по академично гребане Академик“ намиращ се в район А., местност „Б. б.“, за който е съставен АДС № 400/12.03.1987г. Със заповед № 2332/09.11.1998г. на областния управител на област Варна е отказано да бъдат отписани от актовите книги за държавна собственост имотите, за които е съставен АДС №400/12.03.1987г., тъй като имотите са станали държавна собственост и няма определение на МС по см. на чл. 48 от ЗФВС. С тази заповед е разпоредено за имотите да бъде съставен акт за държавна собственост, съгласно чл. 68 ЗДС (т. І, л. 322-324 и в т. ІІ, л. 414-415). В изпълнение на горната заповед № 2332/09.11.1998г. е бил съставен акт за частна държавна собственост № 2434/20.05.1999г. от областния управител на област Варна на осн. чл. 68, ал. 1 ЗДС, с който са актувани имоти: земя – 20 000 кв.м. (а съобразно вписана забележка на осн. чл. 72 ЗДС, скица № 634/26.03.01г. и Заповед № 154/29.11.89г., в акта и посочено „да се чете: земя 53 500 кв.м.“) , жилищна сграда с площ от 20 кв.м., хангари за лодки: 1 бр. със ЗП от 350 кв.м. и 1 бр. със ЗП от 400 кв.м., закрит гребен басейн със ЗП от 420 кв.м. В акта е отразено, че за имотите е бил съставен порано АДС № 400/12.03.1987г. (т. І, л. 325-326). С искане № РД 0801/465/24.10.2001г., кметът на община Варна повторно е поискал от областния управител на област Варна отписването от актовите книги за държавна собственост на имоти, сред които и Спортен център по академично гребане „Академик“ намиращ се в местност „Б. б.“, за който е съставен АДС № 400/12.03.1987г., представляващ дворно място с площ от 20 000 кв.м., жилищна сграда с площ от 20 кв.м, два хангара за лодки със ЗП от 350 и 400 кв.м., покрит гребен басейн и трафопост. Искането е мотивирано с чл. 2, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ЗОбС. Със заповед № АО-1-7703/30/04.01.2002г. на областния управител на област Варна, на осн. чл. 78, ал.1 ЗДС вр. чл. 152 ППЗДС и чл. 32 ЗА, във връзка с постъпилото искане от 24.10.2001г. от кмета на община Варна за деактуване на имоти, посочени в АЧДС № 2434/20.05.1999г. /стар АДС 400/12.03.1987г./, е разпоредено отписване от актовите книги за недвижими имоти-частна държавна собственост, на следните имоти: земя с площ от 20 000 кв. м. в гр. Варна, район „А.“, местност „Б. б.“, сграда с площ от 20 кв.м, един хангар за лодки със ЗП от 350 кв.м., един хангар за лодки със ЗП от 400 кв.м., закрит гребен басейн със ЗП от 420 кв.м. и трафопост от 30 кв.м. (т. І, л. 327). Съставен е акт за частна общинска собственост № 2466/18.12.2002г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОбС, във връзка с горната заповед № АО-1- 7703/30/04.01.2002г. на областния управител на област Варна за обекти сгради (закрит гребен басейн, два хангара за лодки, сграда от 40 кв.м. и сграда от 30 кв.м., сграда за ГСМ, както и трафопост) и земя от 15 129 кв. м., находящи се в местност „М. ч.“ – Гребна база, за които имоти са били съставени по-рано АДС №2434/20.05.1999г. и АДС № 400/12.03.1987г. (т. ІІ, л. 409-410) На 27.08.2003г. е сключен договор, с който Община Варна е учредила безвъзмездно право на ползване за период от 5 години на Спортен гребен клуб „Ч. м.“, досежно имот, представляващ гребна база, намираща се в местност „М. ч.“ - съвкупност от земя с площ от 15 129 кв.м. и сгради – закрит гребен басейн, масивен хангар за лодки с площ от 570 кв.м, масивен хангар за лодки – 280 кв.м, сграда с дървена конструкция – 40 кв.м., сграда с площ от 30 кв.м., сграда за ГСМ, трафопост. Със Заповед № 3373/30.12.2005г. на кмета на община Варна са предоставени за управление на общинско предприятие „Спортни имоти“ определени имоти, сред които и гребна база в местност „М. ч.“, за която е съставен горния АЧОС № 2466/18.12.2002г. С договор от 12.10.2009г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот, общинска собственост, гребната база в местност „М. ч.“ е предоставен в срок до 31.12.2011г. на Сдружение „Спортен гребен клуб Ч. м.“. Съставен е акт за частна държавна собственост № 7486/18.12.2009г., на осн. чл. 68, ал.1 ЗДС (т. ІІ, л. 501), за поземлен имот с идентификатор 10135.5200.93 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.08г., с площ от 15 148 кв. м., район „А.“, местност „М. ч.“, с предоставени права за управление на областен управител на област Варна. Със Заповед № ДИ-10- 7703-204/28.10.2010г., областният управител на област с административен център гр. Варна, е разпоредил да бъде отписан от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост, актуваният съгласно горния АЧДС № 7486/18.12.09г. поземлен имот с идентификатор 10135.5200.93, с площ от 15 148 кв. м. В мотивите на заповедта е посочено, че няма доказателства, че цялата описана площ в акт за държавна собственост, отговаря на условията на ЗДС, поради което актът е неправомерно съставен (т. ІІ, л. 500). С определение № 516/21.01.2011г., постановено по гр. дело № 1155/2010г. по описа на ВОС, е прекратено съдебното производство, образувано по предявен от община Варна срещу държавата установителен иск за собственост с правно осн. чл. 124 ГПК относно собствеността върху имот с идентификатор 10135.5200.93 /стар/, поради отпадане на правния интерес на ищеца от иска. В определението е посочено, че в срока за отговор на исковата молба, ответникът /държавата/ е издал заповед, с която е отписал имота от актовите книги за държавна собственост (визирайки очевидно горната заповед на областния управител от 28.10.10г) – т. ІІ, л. 496. Със заповед № 0256/28.01.2011г. е изменена заповед № 3373/23.11.2005г. на кмета на община Варна, като обектът, представляващ гребна база в местност „М. ч.“, е предоставен за безвъзмездно управление вместо на общинско предприятие „Спортни имоти“ - на общинско предприятие „Спорт за всички“. В изпълнение на тази заповед са били съставени приемопредавателни протоколи от 02.09.11г., 09.09.11г.и 01.11.11г. на описаните в АЧОС № 2466/18.12.02г. земя и сгради, както и инвентарен опис и фактури за ел. енергия и вода, предадени от ОП „Спортни имоти“ на ОП „Спорт за всички“ (т. ІІ, л. 434-462). Със заповед № КД-14-03-182/23.02.2010г. на началника на СГКК-Варна, издадена по повод заявление от 11.01.10г. на община Варна, е отказано изменение на КККР, с което в кадастралните регистри за ПИ с идентификатор 10135.52900.93 да се впише като собственик община Варна. В мотивите на заповедта е посочено, че е постъпило възражение от областен управител Варна като представител на държавата чрез МОСВ срещу отправеното искане и поради това е налице спор за материално право по см. на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (т. ІІ, л. 505-506). Аналогично е произнасянето със заповед № КД-14-03-1249/17.05.2011г. на началника на СГКК-Варна, издадена по повод искане от 19.07.10г. на Икономически университет-Варна, с която е отказано искането за изменение на КККР, с което в границите на ПИ с идентификатор 10135.52900.93 да се отразят очертанията на изградени сгради, съгласно преки геодезически измервания. Отказът е мотивиран с постъпилите възражения от община Варна и областен управител на Варна, което сочи на спор за материално право, на осн. чл. 53, ал. 2 ЗКИР (т. ІІ, л. 491). С решение на ОбС-Варна, обективирано в протокол №10/27.07.2012г., обект представляващ гребна база в гр. Варна, район „А.“, е преименуван на Гребна база „С. Н.“. На 22.06.2015г. е сключен договор, с който Община Варна е учредила на Сдружение „Спортен гребен клуб Ч. м.“ право на ползване върху имот общинска собственост гребната база в местност „М. ч.“, за срок от 5 години, а с договор от 26.03.2021г. - безвъзмездното ползване на имота е продължено за нови пет години. Междувременно община Варна е предприемала действия по обявяване на обществени поръчки за възлагане на дейности, свързани с поддръжката на Гребна база „С. Н.“ (т. ІІ, л. 418-423, л. 426-433). От представените по делото скици се установява, че имот с ид. № 10135.5200.203 по КККР на гр. Варна (стар ид. № 10135.5200.93; 10135.5200.106) е с площ от 15 011 кв. м. В същия са разположени сграда с ид. № 10135.5200.203.1 с площ от 568 кв.м. с предназначение – хангар, депо, сграда с ид. № 10135.5200.2023.2 с площ от 281 кв.м. и предназначение – хангар, депо, както и сграда с ид. № 10135.5200.203.5 с площ от 43 кв.м., с предназначение сграда за енергопроизводство (т. ІІІ, л. 853-857). От изслушаното пред първоинстанционния съд заключение по назначената СТЕ, изготвено от инж. П., се установява, че за местността „Б. б.“ са били изработвани КП на м. „Езерото“ през 1959г., КП м. „М. ч.“ през 1999г., КК приета през 2008г., като за тази местност не са открити регулационни или други устройствени планове по смисъла на ЗУТ и ЗТСУ. Върху посочените кадастрални планове предназначението на имота се е регламентирало чрез т. нар. „отреждания“. Първото отреждане на имота е било за ветроходна база „Академик“ в полза на ВИНС „Димитър Бл.“, на осн. разпореждане на МС №1250/07.07.1961г. Второто отреждане е извършено въз основа на заповед №154/29.11.1989г. на председателя на комисия ТСУС, с която са обединени в един цялостен терен отредените за ползване на ВИНС „Димитър Бл.“ ветроходна база и водна спортна база на ВМИ - за Студентска гребна база „Академик“. Вещото лице е констатирало разминаване в действителната площ на поземления имот и посочената такава в представените по делото актове за държавна и за общинска собственост. Въпреки това е обоснована идентичността на процесните земя и сгради с посочените такива в АДС № 400/12.03.1987г., съответно в заповед на кмета на община Варна № 1267/19.08.1992г., установява, че изброените в посочените документи имоти са идентични с наличните на място такива, като изключение от тази идентичност е налице досежно „хангар за лодки“ с площ от 350 кв.м. Такъв имот вещото лице не идентифицира на място. При изследване идентичността на имотите посочени в АДС №2434/20.05.1999г. с тези в заповед на кмета на община Варна № 1267/19.08.1992г., е установена идентичност на посочените в него земя и сгради с наличните на място имоти, като аналогично отново посочва, че не идентифицира имот „хангар за лодки“ с площ от 350 кв.м. Посочва, че на място съществува имот с много по-голяма площ и променени граници. При изследване идентичността на процесните с описаните имоти в АОС № 2466/18.12.2002г., заповед № 337/30.12.2005г. и заповед № 0256/28.01.2011г., е установено, че е налице идентичност на посочените имоти в тези документи – закрит гребен басейн, хангар за лодки със ЗП от 570 кв.м., хангар за лодки със ЗП от 280 кв.м., сграда – дървена с площ от 40 кв.м., едноетажна сграда -30 кв.м., сграда ГСМ – 18 кв.м. и трафопост – 30 кв.м. Прието е, че хангарът за лодки, посочен в АОС № 2466/18.12.2002г. представлява масивна сграда със самостоятелно функционално предназначение, поради което представлява самостоятелен обект по см. на т. 39 от §5 от ПЗР на ЗУТ. В с. з. вещото лице е уточнило, че измерената площ на предоставения през 1961г. имот чрез оцифряване върху КП от 1959г., е 29 050 кв. м., като ПИ с ид. № 10135.5200.93, който е с площ от 15 147 кв.м., изцяло попада в предоставения имот. Допълва още, че частичната разлика в площта на имота, индивидуализирана в АДС № 400 от 1987г. се дължи на завоюване на част от Варненското езеро с площ от 1 700 кв. м. – това е насипана територия, където са изляти бетони и стойки за лодки. Тази част от имота към неговото предоставяне с решение на МС от 1961г., съответно завзетата част, са били отразени в КП от 1999г. и в последващите АДС №2434/1999г. и АОС №2466/2002г. Коментира, че със заповед № 154/29.11.89г. е налице обединение на спортните бази на ВИНС и ВМИ, като са били запазени техните граници (обединеният имот, показан на скица № 1 към заключението, като двата имота са разделени с червената линия между тях, която върху КП е зачеркната със сини линии /това може да се види на л. 738 /). Вещото лице допълва още, че т. нар. „отреждания“ не отговарят на ЗТСУ и ЗУТ – да бъде формиран № на УПИ, показатели на застрояване. От заключението по допълнителната СТЕ на вещото лице инж. П. се установява, че границите на имота, посочен в разпореждане на МС № 1250/1961г., реално обхващат по-голяма площ от тази, посочена в самото разпореждане от 20 дка, а именно - 29 000 кв.м. Границите по АДС №400/1987г. обхващат имот с площ от 30 800 кв. м., тъй като е налице промяна в границата към Варненското езеро, тъй като границата преминава по линията на водния урез на езерото. Границите на имота по АДС № 2434/20.05.1999г. от посочените в същия 53 500 кв. м. обхващат реално при измерване 49 735 кв.м., а тези по АОС 2466/2002г. - имотът е с площ от 15 150 кв.м., като източната му граница (оцветена в зелено) преминава по трайно материализирана граница. Отвоюваната част от езерото с площ от 1 700 кв.м. е показана на приложение № 2, оцветена в жълта щриховка. Описана е от вещото лице и изградената техническа инфраструктура в имота откъм Варненското езеро – брегоукрепване с брегова бетонна стена и изградени 4 бр. пристани. Посочено е, че границите на процесния имот, очертани по КК за ПИ с актуален идентификатор 10135.5200.203, с обща площ от 15 011 кв. м., се припокриват частично с имота, предоставен през 1961г. върху площ от 12 920 кв.м., като вещото лице върху приложение № 3 е отразило местата, номерата и координатен регистър на граничните точки (от т. 1 до т. 23) на зоната на припокриване, а зоната, в която не се припокриват – е дадената на приложение № 2 като отвоюваната от езерото част от 1 700 кв. м. В с. з. (л. 766) допълва, че тя е включена в имота, за който е съставен АДС от 1987г. Сочи още, че е налице идентичност между процесните сгради и тези, описани в АЧОбС от 2002г. Допълва се, че за изграждането на техническата инфраструктура, която е отразена в КП от 1999г., няма данни кой я е извършил. От заключението по назначената тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че заслонът за яхти /лодки/ е идентичен със самостоятелен обект хангар (депо на един етаж) със застроена площ от 281 кв. м. с ид. № 10135.5200.203.2 в КККР. Този обект е разположен под т. нар. тераса, която се явява покрив на заслона. Началото на конструкцията на т. нар. „тераса“ (покрива на заслона), е разположена под конструкцията на сграда с ид. № 10135.5200.203.1. (последната е нанесена с предназначение хангар/депо на 1 етаж, със ЗП от 568 кв. м.). Конструкцията на позиционираната на по-високо ниво сграда е върху конструкцията на заслона. Нивото на конструкцията на стоманобетоновата плоча на сграда с ид. № 10135.5200.203.1 е идентично с нивото на покрива (терасата) на заслона и видимо те имат конструктивно единство. При огледа не са били установени фуги или пукнатини, разделящи двете конструкции. Съобразно чертеж от инвестиционен проект, съгласуван на 11.10.1961г. от гл. архитект на ОНС, има проектиран заслон за яхти. Заслонът за яхти е изграден и отразен в КККР с ид. № 10135.5200.203.2. В дясната част на заслона е обособено отделно помещение с функция работилница. Последната представлява съставна част от обема на заслона за яхти/лодки с ид. № 10135.5200.203.2. Констатирано е наличие на единна конструктивна цялост на плочата на хангара с терасата (покрива на заслона), която се намира на същото ниво спрямо тази плоча и се явява покрив на работилницата. Гредите и плочата на терасата представляват конструктивни елементи, които работят съвместно. В о. с. з. вещите лица са пояснили, че в имот с ид. 10135.5200.203 (стар ид. № 10135.5200.93) по КККР има две отделни самостоятелни постройки, които представляват самостоятелни обекти. Подът на помещението, което се намира на горното ниво (посочен в КККР с идентификатор 10135.5200.203.1), представлява конструктивна цялост с тавана на сградата на долното ниво (10135.5200.203.2). Между двете помещения няма конструктивна фуга, но нейната липса не влияе на извода, че от гледна точка на техническите правила и норми, долното помещение представлява самостоятелен обект. При анализ на първичната строителна документация се установява, че първоначално не е бил предвиден самостоятелен обект „заслон и работилница“, но фактически при оглед на място се установява, че такъв на място е наличен, изпълнен посредством фактическо осъществено ограждане на подпорните колони. Това ограждане е направено без строителни книжа, но тъй като е изпълнено доста отдавна, представлява търпим строеж. По делото са ангажирани гласни доказателства от ответника чрез показанията на двама свидетели. От тези на свидетеля И. Ст., който е служител на ОП „Спорт - Варна“ (поради което същите съдът преценява с оглед неговата евентуална заинтересованост в полза на ответника), се установява, че той от м. януари 2021г. изпълнява длъжността „шлосер“, с място на работа – гребна база „С. Н.“. Излага, че общинското предприятие управлява Гребната база от 90-те години на XX век. От едната страна на имота има военно поделение, от другата страна е Варненското езеро, а от третата страна - има две яхтени пристанища. Четвъртата граница на имота е път. Имотът е ограден от всички страни. Достъпът до имота се осъществява през пътя, граничещ с поземления имот. Община Варна безвъзмездно предоставила ползването на имота на Гребен клуб „Ч. м.“. Последният провежда тренировки по гребане, предимно на учащи в спортното училище в гр. Варна. Самото общинското предприятие не ползвало имота. В последния били изградени тренировъчен закрит басейн и общо три хангара. Разходите за електроенергия и водоснабдяване били заплащани от община Варна. Два водомера били фиксирани – един за водата, с която бил запълван басейнът, а вторият – за водата, необходима за хангара с лодките. Освен хангарите, имало построени бараки. Свидетелят е посочил, че посещава имота от понеделник до петък през работното си време. Изтъкнал е, че хангарът за лодки с площ от 586 кв. м. е разделен на две части, съответно, че пространството пред конструкцията, разположена под покрива на заслона (т. нар. „тераса“) е изцяло затворена. В хангара с площ от 586 кв. м. имало работилница, зала за щанги и санитарно помещение. Еднофамилната сграда (т. нар. „барака“) е без покрив. Посочил наличието на помещение за охрана, трафопост и басейн в поземления имот. Свидетелят е споделил впечатления, че в хангарите с площ от 586 кв. м. и 284 кв. м. се съхранявали счупени лодки на ИУ-Варна. Служители от университета еднократно посетили гребната база, но не разполагали с ключ. Посочил е, че до гребната база в съседство има бунгала на ИУ-Варна. Свидетелят научил, че била стартирана процедура по замяна на водомер на ИУ-Варна с такъв на община Варна. От показанията на свидетеля Е. Й. Н. съдът установява, че гребната база се намира на брега на езерото, в местност „М. ч.“. Свидетелят работил в базата от 01.03.1963г. до 2021г. Закритият гребен басейн и около пет сгради за отдих и кухня за хранене, били построени през 80-те години на XX век. Сочи, че през 1962г. физкултурни дружества в гр. Варна се обединили, за да създадат „Флотско студентско физкултурно дружество“, което се занимавало с подготовката спортисти гребци. С цел обезпечаване техническото поддържане на имота и сградите, същите били предоставени на ВИНС „Д. Благоев“ през 1963г. Въпреки това, от ръководството на учебното заведение не била проявена особена ангажираност, въпреки че съпругата му С. Н. била преподавател във ВИНС „Д. Благоев“. Напротив, при необходимост от транспортни средства, вместо ВИНС „Д. Благоев“, община Варна набавяла такива. Към 1963г. гребната база била използвана от курсанти на Морско училище, където същите провеждали своите лагери. След 1980г. чрез общинско предприятие „Спортни имоти“, ответникът поемал разходи за водата и тока в имота. През 2023г. община Варна отговаряла за организацията по поддържането на имотите. Свидетелят в показанията си изтъква, че Окръжен народен съвет Варна е предоставил гребната база на гребния клуб. Това станало чрез Окръжен съвет на БСФС. Гребният клуб бил включен във Флотско студентско физкултурно дружество „Ч. м.“, което впоследствие станало Военноморски спортни клубове „Ч. м.“. През 1991 г. бил учреден клуб, наименуван „Секция по академично гребане към „Ч. м.““. Имало и учреден спортен клуб „Академик“. Сочи, че в минал момент е водено исково производство между висшето учебно заведение и Военноморски спортни клубове „Ч. м.“. В хангарите на гребната база споделя, че има гребла и четири лодки, собственост на ИУ-Варна. Установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: В настоящия случай, както ищецът (въззиваем в настоящото производство) – процесуален субституент в условията на процесуално застъпничество на държавата, така и ответникът (въззивник в настоящото производство) се позовават на придобито право на собственост по силата на закона, а ответникът и евентуално на оригинерното правно основание – придобивна давност, въз основа на осъществено владение за периода от 1993г. до 2003г., което продължава и до настоящия момент. Съгласно чл. 6 от Конституцията на НРБ от 06.12.1947г., действала към 1961г., средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица, а според чл. 8, ал. 2 - държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце. Съобразно действалата към 1961г. норма на чл. 7 от ЗС, държавата предоставя на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им. Според редакцията на чл. 12, ал. 2 от ЗС към посочения момент, предаването на държавни имоти от едно учреждение или предприятие на друго става безвъзмездно по реда, определен в правилника по чл. 21 от ЗС. Според чл. 15, т. 1 от Правилника за държавните имоти, приет с ПМС 545/05.07.1952г. и действал към 1961г., предаването на държавни имоти между учреждения или между учреждение и предприятие се извършва по решение на Министерския съвет - когато учрежденията или учреждението и предприятието са от различни ведомства или едното е от ведомство, а другото от народен съвет. Същевременно Висшият институт за народно стопанство „Д. Благоев“ към посочения момент, а и след това, е висше учебно заведение по см. на ЗВО (обн. Изв., бр. 12 от 11.02.1958 г.) и поради това е държавно учреждение. Поради това следва да се приеме, че с действителен административен акт, издаден от компетентния административен орган (разпореждане № 1250/07.07.1961г. на МС) на праводателя на ищеца ИУ-Варна, е било предоставено оперативното управление на поземлен имот от 20 дка (тогава част от ДПФ, но при действащата норма на чл. 34, ал. 2 от ЗТПС (отм.)) за реализиране на неговата учебно-тренировъчна дейност чрез изграждането на физкултурен комплекс. Същността на това предоставено „оперативно управление“ (по-късно отразено и в издадения за имота АДС № 400/12.03.1987г.) се изразява в това, че отделеният от фонда на държавната собственост имот се предоставя на държавното учреждение, което осъществява владението, ползването и разпореждането с това имущество, в съответствие с установените нормативни правила. Съгл. чл. 2, ал. 1 ЗВО (отм.) ВИНС „Д. Благоев“ е бил под ведомството на Министерство на народната просвета (МНП) и разходите за капитални вложения за извършване на предвиденото и одобрено строителство в имота (вкл. и чрез издаваните на института позволителни билети), са предвиждани в програмите и плановете, както на министерството, така и на института. Поради това и възложител по една част от проектирането е било МНП, а на друга – ВИНС „Д. Благоев“. Средствата, с които са заплащани строителните работи са били отпускани на ВИНС „Д. Благоев“ за извършване на капитални вложения (а по делото се установи, че са влагани и средства на самия институт). Така за периода от 1962-1986г. в посочения поземлен имот на няколко етапа е било осъществено строителството на хангари за лодки, на работилница, на жилищна сграда, на закрит гребен басейн, на трафопост, имотът бил ограден с масивна ограда, електрически и водозахранен, били са поставени дървени постройки, изградени алеи и дворно осветление. Имуществата (земя и сгради) са били заприходени в инвентарната книга на ВИНС-Варна и са продължили да бъдат част от инвентарната отчетност на настоящия ищец ИУ-Варна. Договорът от 04.07.1986г., сключен между варненските ВУЗ и студентски спортен клуб „Академик“, с което е уговорено обединяването на усилията им за разгръщане на водните спортове и поддържане на дейността на градската студентска база в тази насока, не представлява акт на разпореждане с правото на държавна собственост върху предоставения за оперативно управление имот на ВИНС-Варна – обстоятелство, изрично записано и в самия договор, че участниците запазват юридическата собственост и делегират единствено правото на стопанисване и ползване на материалната база от спортния клуб. Настоящият състав на съда намира, че със заповед № 154/29.11.1989г. на председателя на комисията по ТСУС при ОНС-Варна, с което се одобрява отреждането на имота на ВИНС-Варна, заедно с имота на ВМИ-Варна, за Студентска гребна база „Академик“, отново не е настъпила промяна в собствеността на държавата, упражнявана чрез посочените държавни висши учебни заведения, защото тази заповед няма отчуждителен ефект за отнемане на собствеността от един правен субект и предоставянето й на друг правен субект, а само за окрупняване на държавни имоти за определена застроителна цел. Съвсем отделен, но не без значение е и въпросът, че изменението на застроителен и регулационен план (градоустройствен план) е можело да се извършва от кмета на общината – чл. 75 от ППЗТСУ в редакцията му към момента на издаването на посочената заповед. За първи път нормативното признаване на възможността за съществуване на общинска собственост при действието на Конституцията на Народна Република България от 1971г., е извършено с нейното изменение с бр. 94 от 23.11.1990 г., с което е изменена нормата на чл. 14, ал. 1. Към посочения момент е действал Закона за академична автономия на висшите учебни заведения (отм.) и според неговия чл. 2, ал. 2, правата на висшите учебни заведения по този закон и по Закона за висшето образование не могат да бъдат изменяни или ограничавани от държавните органи и от други организации, освен в случаите, предвидени в Конституцията. Част от правата по този закон е и нормата на чл. 5, че имуществото на висшите учебни заведения и на включените в състава им организации, които имат качеството на юридически лица, се състои от право на собственост, съответно на стопанисване, ползуване и други вещни права, права върху обекти на интелектуалната собственост и други права и задължения. Очевидно целта на законодателя е била да гарантира възможността академичната дейност да бъде осъществявана при икономическа независимост на учебните заведения чрез гарантиране на притежаването на придобитото имущество. Процесът на отделяне на общинската от държавната собственост обаче става при действието на настоящата Конституция от 1991г. (чл. 17, ал. 4) и то с влизането в сила на ЗМСМА, обн. ДВ, бр. 17/17.09.1991г. С нормата на § 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА се урежда преминаването на определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в собственост на общините въз основа на определени техни физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо задоволяване на потребностите на населението от съответната община. В хипотезите на § 7, ал. 1, точка 6 ПЗР ЗМСМА критериите за определянето на общинската собственост са за какво се ползва имотът, какво е предназначението му, кой субект го ползва. Разпоредбата на § 7, ал. 2 (нова с ДВ, бр. 49/1995г.) ПЗР ЗМСМА предвижда, че не преминава в собственост на общините имуществото по алинея 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. При наличие на някоя от тези отрицателни предпоставки общината не придобива собствеността върху съответния имот. В постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВКС (напр. решение № 323/01.06.26г. по гр. д. № 371/25г. на ВКС, І г. о., определение по гр. д. № 2244/21г., ІІ г. о.) се приема, че нормата на алинея 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, макар да е приета по късно (през 1995 г.), действа от влизане в сила на ЗМСМА, тъй като има тълкувателен характер и доизяснява правилото на алинея 1, действащо от влизане в сила на ЗМСМА. Преминаването по силата на закона в собственост на общините на заварените държавни имоти настъпва само при липса на предвидените в § 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА изключения, като преценката за това се прави към влизане в сила на ЗМСМА през 1991г. Тъй като по настоящото дело се установи, че процесният поземлен имот и сгради към влизането в сила на § 7, от ПЗР на ЗМСМА са били в баланса на държавното ВУЗ – ВИНС „Д. Благоев“, гр. Варна (преименувано на Икономически университет-Варна с решение на ОС от 1990г. и преобразувано в Икономически университет-Варна с решение на НС, обн. в ДВ, бр. 68/01.08.95г.) и продължават да са част от баланса на ИУ-Варна, както и са били предоставени за осъществяване на неговата учебно-тренировъчна дейност (за изпълнение на неговите специфични функции в сферата на висшето образование), то процесните имоти не са преминали в патримониума на община Варна по силата на посочената правна норма. Впрочем, горният извод е напълно идентичен с правните съображения, изложени в мотивите на решение № 205/06.07.99г. по гр. д. № 64/99г. на ВКС, 5-членен състав, с което е било отхвърлено възражението на ответника ФСДФ „Ч. м.“ по иска на Икономическия университет-Варна за предаване владението върху същите два спортни хангара и жилищна сграда в процесния имот, основано на твърдението, че е получил владението от община Варна, която е придобила собствеността по силата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА (т. І, л. 336- 338). По възражението на община Варна за придобиването на имотите чрез придобивна давност за периода от 1993г. до 2003г. въз основа на владение, продължаващо и до подаване на исковата молба. Това възражение съдът намира също за неоснователно по следните съображения: Съобразно нормата на чл. 86 от ЗС, в редакцията й до ДВ, бр. 33 от 19.04.1996г., не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С влизането в сила на 01.06.1996г. на ЗДС държавната собственост е дефинирана като публична и частна такава. Според чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗДС публична собственост са имотите, предоставени на органите на държавната власт за изпълнение на функциите им. След изменението на тази норма през 1998г. – това са имотите държавна собственост, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им. Съдът приема, че държавните висши учебни заведения (преобразувани в университети от 1995г.), които са на бюджетна издръжка, представляват ведомства по смисъла на горната разпоредба, на които държавата е предоставила терени и сгради, за да изпълняват държавната функция по осъществяване на образованието в страната. Поради горното придобивна давност не е могла да тече по отношение на процесните имоти, които са били публична държавна собственост нито за периода от 1993г. до 1996г., нито от 01.06.1996г. до 2003г., а и понастоящем. Публичният характер на собствеността върху тези имоти е изрично посочена чрез създаването на новата ал. 2 на чл. 89 от ЗВО с изменението му с ДВ, бр. 54 от 2000г., регламентираща, че недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища са държавна публична собственост. Според настоящия състав на съда и тази норма следва да се приеме, че има тълкувателен характер и да има действие от момента на установяването на разделението на държавната собственост като публична и частна, защото с така приетото изрично правило законодателят изразява виждането си, че следва да се дава приоритет на важните обществени потребности, задоволявани с имота, за сметка на възможността за свободното им придобиване чрез оригинерния придобивен способ на придобивната давност. Впрочем, израз на същата тази идея е и приемането новата ал. 4 на чл. 7 от ЗДС през 2009г., че собствеността върху имоти - публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване (в тази връзка виж решение № 203/19.12.13г. по гр. д. № 1758/13г. на ВКС, ІІ г.о.). Но дори и да не се приеме горното становище, то за периода от 01.06.1996г. до 04.07.2000г. (от момента на обнародване в ДВ на изменението на чл. 89 на ЗВО чрез създадената нова ал. 2, която е в сила от този момент) не е изтекъл необходимият 10-годишен период по чл. 79, ал. 1 ЗС, за да може да се приеме, че община Варна дори и да е осъществявала владение върху процесните имоти (чрез свое общинско предприятие или чрез трети лица, на които е предоставила държането им), които не са били обявени за публична държавна собственост, ги е придобила по давност. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че издаването актове за държавна и/или общинска собственост, съобразно задължителната практика на ВКС (обективирана в Решение № 724 от 26.10.2009 г. по гр. д. № 967/09 г. на IV г. о., Решение № 111 от 11.03.2010 г. по гр. д. № 2217/08 г. на IV г. о., Решение № 107 от 2.10.2013 г. по гр. д. № 514/12 г. на I г. о.), нямат конститутивен, а само констативен характер по отношение на собствеността, т.е. с актовете не се създава, променя или прекратява собствеността, нито пък може да бъде изменена собствеността от публична в частна и обратно. Компетентен да променя публичния характер на държавната собственост в частна такава, е Министерският съвет (Решение № 258 от 31.10.2013 г. по гр. д. № 787/12 г. на I г. о.). Тази изключителна компетентност на МС е проявление на предоставената му от чл. 106 от Конституцията власт да организира стопанисването на държавното имущество в качеството му на висш административен орган в Република България, комуто основният закон е поверил организацията на това стопанисване, тъй като конституционният законодател е преценил, че по този начин се създават гаранции, че същото ще бъде добро (решение на КС № 19/21.12.1993 г. по к. д. № 11/1993 г.). По отношение на идентичността на предоставения на ИУ-Варна държавен поземлен имот през 1961г. и процесния поземлен имот в очертанията му КККР, индивидуализиран като имот с идентификатор 10135.5200.203. Както се посочи и по-горе, в заключението си по допълнителната СТЕ вещото лице инж. П. е онагледил изводите си в Приложение № 3 в отговор на задача № 5 – припокриващите се части между предоставения и актуално идентифицирания по КК поземлен имот е заключена в зоната от точка 1 до точка 23, чиято обща припокриваща се площ възлиза на 12 920 кв. м. В площта на имот с идентификатор 10135.5200.203 е включена и площ от 1 700 кв. м., която е отвоювана от Варненското езеро при реализиране на последващо строителство в имота. Към 1999г. тази усвоена от морето през 1987г. за сметка на акваторията площ, вече е била отразена в КП като част от процесния имот. Тази площ от 1 700 кв. м., придадена към процесния имот чрез укрепване на брега на езерото, попада под действието на разпоредбата на чл. 1, изр. 2 от Закон за водите /отм./, действащ в периода 1969г. до 1999г., според която държавна собственост са бреговете и земите, покрити от надземните естествени вътрешни води и от териториалните и вътрешни морски води, в границите, очертани от бреговете им. При това усвояване на земя, която допреди това по естествен начин е била покрита от водите на Варненското езеро, държавата не загубва правото си на собственост върху така усвоената част от 1 700 кв.м. – същата става част от нейния поземлен имот, понастоящем ситуиран в границите на имот с идентификатор 10135.5200.203 по действащата КККР. Процесните сгради (два хангара за лодки) към настоящия момент, съществуват в процесния поземлен имот, макар и с други от посочените в исковата молба площи, поради установеното от подробно коментираните от експертизите по делото строителни действия, осъществявани във времето. На осн. чл. 92 ЗС построеното в процесния поземлен имот принадлежи на собственика на имота. Индивидуализацията на процесните хангари следва да се осъществи съобразно действащата към момента на приключване на съдебното дирене КККР на гр. Варна, в която в хода на производството двете постройки са изрично отразени като самостоятелни обекти с посочване на отделни идентификатори. След като по делото се установи, че процесният поземлен имот е публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ИУ-Варна, в който са били построени процесните сгради, а същевременно владението върху тях се осъществява от община Варна, то ревандикационният иск е основателен и следва да бъде уважен. Поради идентичността на този извод с този, инкорпориран в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено. Въз основа на отправените искания от въззиваемите страни и на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да им заплати юрисконсултски възнаграждения, които съобразно високата фактическа и правна сложност по делото и извършените процесуални действия пред въззивната инстанция (подробни отговори на въззивната жалба с детайлно изследване на всички факти по делото и изразяване на правни становища съобразно оплакванията на въззивника), следва да бъдат определени в размери от по 345.12 евро, на осн. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане. Воден от горното, съдът