Решение № 421 от 22.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5352/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение № 21265/22.12.2023 г., постановено по гр.д. № 38656/2022 г. по описа на СРС, 81 състав, с жалбоподателят е осъден да заплати на ЗД Е.“ АД на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 2994, 18 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахованото при ищеца МПС „Пежо“ с рег. № •••••••, вследствие настъпило застрахователно събитие на 16.10.2021 г. в гр. София, жк. „Хиподрума“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 145, 55 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 25.01.2022 г. до 18.07.2022 г. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага доводи, че по делото не бил несъмнено доказан фактическият състав на вземането и отговорността на Столична община за причинените вреди, поради което моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В условията на евентуалност прави искане съдът да намали присъденото обезщетение, поради прекомерност на същото. Претендира разноски. Въззиваемата страна ЗД Е.“ АД оспорва въззивната жалба и моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството пред въззивната инстанция. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи: Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която ЗД Е.“ АД е предявило срещу Столична община осъдителни искове за заплащане на сумата 2994, 18 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахованото при ищеца МПС „Пежо“ с рег. № •••••••, вследствие настъпило застрахователно събитие – падане на дърво върху автомобила на 16.10.2021 г. в гр. София, жк. „Хиподрума“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 145, 55 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 25.01.2022 г. до 18.07.2022 г. Ищецът „ЗД Е.“ АД твърди в исковата си молба, че по договор за застраховка имущество „Каско” на МПС“ на лек автомобил с рег. № ••••••• е заплатил на застрахованото лице сума в размер на 2 994, 18 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на посоченото МПС, настъпили в резултат на застрахователно събитие – падане на дърво върху паркираното МПС на 16.10.2021 г. в района на жк. „Хиподрума“, гр. София. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, в качеството му на стопанин на пътя, на който е настъпило процесното събитие, както и че процесната вещ /дърво, намиращо се в жк. „Хиподрума“, гр. София/ е публична общинска собственост, съответно задължение на ответника е да упражнява надзор по отношение на нея. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на сумата от 2994, 18 лева. Твърди, че поканил ответника да му заплати посочената сума, но последният не сторил това, поради което я претендира, ведно с обезщетение за забавеното й плащане. Ответникът Столична община оспорва наличието на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение, механизма на събитието, причинната връзка между него и причинените вреди, както и размера на вредите. Навежда доводи за неизясняване на фактическата обстановка за настъпване на произшествието, в частност относно мястото на настъпването му. Евентуално моли за намаляване размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди като прекомерно. Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа за причинено от действия или бездействия на лица, на които е възложена тази работа, при или по повод на изпълнението й. Предпоставките за реализиране на тази отговорност са: възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и вредата. Ето защо, за основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД и конкретно - че в резултат на падане на дърво, са настъпили посочените в исковата молба вреди на МПС, вследствие на което са нанесени имуществени вреди на застрахованото при него лице, като в изпълнение на договорното си задължение, ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в посочения размер, което отговаря на действителните вреди. За доказване на фактическия състав на вземането, по делото е разпитан свидетелят Л.К.В., който сочи, че на процесната дата бил паркирал автомобила си на ул. „Добри Войников“ в ж.к. „Хиподрума“, до един трафопост На обяд излязъл и имало дърво, което се намирало на единия тротоар, което било паднало върху автомобила му, в резултат на което били причинени увреждания на същия. Така дадените показания на свидетеля се потвърждават от приетото като доказателство по делото удостоверение от МВР, ГД "Пожарна безопасност и защита на населението", СД "Пожарна безопасност и защита на населението", както и от заключението на изслушаната съдебно – автотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение, вредите по автомобила в са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие. С оглед посоченото и като се вземе предвид съвкупната преценка на събраните доказателства, се налага извод, че на 16.10.2021 г. в района на жк. „Хиподрума“ до бл. 141, гр. София е настъпило събитие – падане на дърво върху паркираното МПС рег. № •••••••, собственост на Л.К.В., в резултат на което на същото са причинени щети, изразяващи се в увреждане на таван, задна врата стъкло, заден ляв калник, задна врата стъкло, предна лява колона и преден капак. По делото е безспорно установено, че към датата на събитието процесното МПС е било застраховано по имуществена застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, като в изпълнение на договорното си задължение последното е заплатило на собственика застрахователно обезщетение в размер на сумата 2994, 18 лева. Въззивният съд намира, че настъпването на процесния инцидент по описания в исковата молба начин /падане на дърво върху паркиран автомобил/ и настъпването на щетите по автомобила са в причинна връзка с бездействието на служители на ответната община във връзка с нормативно установените задължения за поддържане на озеленените площи на територията на общината. Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.1 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване - чл.61 ал.2 от ЗУТ. По смисъла на чл. 61 ал.3 от ЗУТ озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове, а проектите за тях, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване - чл.63 ал.4 от ЗУТ. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината, а задължение на общинския съвет е да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината - чл. 62, ал.10 от ЗУТ. Такава наредба е приета с решение на Столичния общински съвет от 11.10.2007 г. Съгласно чл. 31 от Наредбата на Столична община за изграждане, опазване и поддържане на зелената система, поддържането на озеленените площи е дейност, която се ръководи и осъществява от специализирани общински структури. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен, строителноремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система. Съгласно §1, т. 9 от ДР на Наредбата на СО „озеленени площи” са всички озеленени площи по смисъла на ДР, т. 4 от Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/, включително и единната съвкупност от растителност и свързаните с тях невегетативни елементи /алеи, площадки, перголи, паркова мебел, водни ефекти, градинско осветление и т.н./, както и вегетативните площи, разположени в контура на застрояване – върху тераси, покриви и фасади. Според т. 4 от ДР на ЗУЗСО „озеленени площи” са всички съществуващи или предвидени с устройствения план територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитно- мелиоративна, рекреативно-естетическа или друга специфична функция. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, на територията на СО се забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността на имота, в който се намира. Съгласно чл. 44, ал. 2 по изключение растителността се премахва в изрично посочените хипотези, първата от които е – при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. В ал. 3 и ал. 4 на чл. 44 са предвидени условията и редът за кастрене и премахване на дървета, независимо от собствеността им – при доказана необходимост и след експертна оценка, респ. експертно становище на специализираните общински органи. В следващите разпоредби подробно е регламентирана процедурата по кастрене и премахване на дървета, която се осъществява от съответните общински органи при спазване на строго определени правила. Контролът за изпълнението на посочената наредба се осъществява то кмета на СО, от заместник-кмета по направление „Зелена система, екология и здравеопазване”, главния архитект, кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен инспекторат – чл. 55. Съгласно чл. 14 от действащата Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитите и строителството, в общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади, предприятията /фирмите/ по озеленяване извършват периодично поддържане на всичките им структурни елементи. Разпоредбата на чл. 19, ал.1 от посочената наредба предвижда случаите, в които общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета в частни имоти се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение на кмета на общината. В т. 3 от тази разпоредба са визирани изсъхнали дървета и храсти, както и за тези, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове. Съгласно § 1 от посочената наредба, "озеленени площи" по смисъла на тази наредба са площите, включени в зелените системи на населените места, като в зависимост от своето местонахождение и функционално предназначение са общински озеленени площи, озеленени площи на обществени сгради, на жилищни комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със специално предназначение - ботанически и зоологически паркове и градини, спортни терени, защитни насаждения и др., а "декоративна растителност" по смисъла на тази наредба е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Анализът на горепосочените разпоредби на ЗУТ и приетата по силата на законовата делегация Наредба на СО за изграждане и поддържане на зелената система на територията на общината, както и на Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, обосновава извод за нормативно установени споделени задължения на собствениците и общината по отношение на дървесната растителност на нейната територия. Собствениците имат задължение да следят за състоянието на дърветата в имотите си, но същевременно на същите е забранено своеволно да отсичат и/или изкореняват дълготрайни дървета и храсти, а тези дейности се осъществяват от съответните общински органи или под техния контрол и при спазване на нормативно установени изисквания. Нормативната уредба създава повече от един отговорни субекти във връзка със съществуването и поддържането на зелената система /част от която са и дърветата в необщински имоти видно чл. 61, ал. 4 от ЗУТ/, което е обяснимо предвид съществената обществена значимост на зелената система като част от биологичната среда за живот на хората. Същевременно дървесната растителност не може да съставлява източник на опасност за здравето и имуществото на хората, поради което на различни правни субекти са вменени задължения, свързани с поддържането й в такова състояние, че да се избегне настъпването на вреди. Налице е нормативно разширяване на отговорности и по отношение на лица различни от собственика на дървото, респ. на имота, в който дървото се намира, на които лица са възложени надзорни функции по поддържането на дървесната растителност. Подобна нормативна уредба на разпростиране на отговорности има и в друго области, отнасящи се до природните ресурси /напр. по закона за водите – в тази връзка решение № 213/28.10.2015 г. по гр.д. № 1730/2015 г. на І г.о. на ВКС/. В случая процесното дърво се е намирало в предблоковото пространство на жилищна сграда, която представлява озеленена площ по смисъла на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ, представляваща допълваща зелена система, § 1, т. 9 от ДР на Наредбата на СО, както и § 1, т. 3 от Наредба 1/10.03.1993 г. Като част от зелената система на територията й, ответната община има задължение да поддържа декоративната растителност чрез предприемане на нормативно предвидените процедури, независимо от правата на собственост по отношение на конкретната част от площта, в която дървото е било посадено, нито от собствеността върху същото. Както бе посочено, част от „зелената система” са не само общински имоти. С оглед на това без правно значение за възникване на отговорността на ответната община е въпросът дали дървото се е намирало в общински имот или попада в имот, собственост на други физически и юридически лица, в каквато насока за възраженията на ответника. Не се твърди от ответника, а не се установява от доказателствата по делото наличието на външна причина, свързана с метеорологични условия или действия на трети лица, които да се предизвикали или допринесли за падането на дървото върху автомобила на ищеца. Падането на дървото върху автомобила на ищеца е причинено в резултат на неизпълнението на служителите на ответната община да поддържат дървесната растителност на територията на общината така, че да не представлява опасност за гражданите. Липсата на предприети от служителите на общината действия по отстраняване на процесното дърво съставлява противоправно бездействие, което е довело до претърпяване от застрахования при ищеца на имуществени вреди. С оглед на горното налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната община по чл. 49 от ЗЗД за обезщетяване на имуществените вреди, причинени на застрахования при ищеца в резултат на падането на дърво върху собствения му автомобил. Не се установява и водачът на автомобила да е допринесъл за настъпването на увреждането чрез неправилно паркиране, но дори и нарушение във връзка с правилата за паркиране да е било допуснато, то не е било в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Що се отнася до размера на обезщетението, съгласно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието същото се равнява на сумата от 4976, 22 лв., която сума е по – висока от изплатената и претендирана от ищеца. Ето защо и доколкото отговорният по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди, то искът за главница се явява изцяло основателен., а оглед основателността на главния иск, то основателна се явява и акцесорната претенция за лихви за забава върху главницата за претендирания период. За пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения в отговор на всички наведени от ответника възражения /поддържани във въззивната жалба/, които се споделят от настоящия състав. С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като въззивният съд препраща към правните изводи на районния на основание чл. 272 от ГПК. По разноските: При този изход на спора само въззиваемата страна има право на разноски, поради което в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото въззивно производство. Въззивникът няма право на разноски за настоящото производство. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване. Така мотивиран, съдът