Решение № 318 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 209/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], Варна Тауърс – Е, представлявано от всеки двама от тримата членове на УС – А. А. К., Х. П. Х. и П. В., подадена чрез юрисконсулт В. В., против Заповед № ДК-02-СС-2 от 17.05.2024 г., издадена от началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол (РДНСК) - Силистра, с която е наредено „да бъде премахнат незаконен строеж „Въздушна мрежа ниско напрежение (НН) от съществуващ стоманобетонов стълб до друг стоманобетонов стълб (СБС), находящ се в гр. Силистра, [улица][ПИ] по КК и КР на гр. Силистра с координати:•••. В жалбата са изтъкнати доводи за постановяване на оспорения акт в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи, че не е изпълнен „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, тъй като бил осъществен текущ ремонт при условията на чл.151, ал.1, т. 2 ЗУТ, за който не се изисквали строителни книжа. Обосновава се с обстоятелството, че както трасето, така и техническите характеристики на мрежата били непроменени. Оспорва се категорията на обекта. В обобщение се поддържа наличие на отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК във връзка с чл. 225 от ЗУТ, поради което се моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по жалбата – Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр. Силистра, чрез упълномощен представител старши юрисконсулт Д. К., оспорва жалбата. В съдебно заседание и с подробна писмена защита, поддържа, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на нарушения на процесуалните правила, в съответствие със закона и неговата цел. Излага доводи, че процесният строеж представлявал част от мрежа "ниско напрежение", т.е. обща разпределителна мрежа на техническата инфраструктура, по дефиницията от § 5, т. 32 ДР ЗУТ и правилно бил квалифициран като "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Последният бил извършен без изискуемите строителни книжа (арг. от чл. 64, ал. 4 от ЗУТ) и се е ползвал без да е въведен в експлоатация съгласно чл. 177 ЗУТ от компетентния орган. По тези съображения се настоява жалбата да бъде отхвърлена, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на жалбата е било образувано производството по адм. д. № 109 / 2024 г. на АдмС – Силистра. При касационното обжалване на съдебния акт по посоченото дело с решение № 6748/ 20.06.2025 г. по адм. д. № 4890 / 2025 г., II о. на ВАС решението на АС – Силистра е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съдопроизводствени нарушения. Съдът, като обсъди изложените доводи от страните и след преценка на доказателствата по делото, съобразно чл.168, ал. 1 АПК, прие следното: Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № ДК-02-СС-2/15.05.2024 г., издадена от началника на РДНСК-Силистра, с която на основание чл. 225, ал.1,чл. 222, ал. 1, т.10 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Въздушна мрежа НН от съществуващ СБС до СБС с приблизителни координати •••, с обща дължина на трасето приблизително L = 70м, находящ се по [улица][ПИ] по КК и КР на гр. Силистра, община Силистра. От административната преписка се установява, че на 06.02.2024 г. и на 14.02.2024 г. длъжностни лица към РДНСК-Силистра са извършили проверка на място и по документи на обект, находящ се в [ПИ] по КККР на Силистра – публична общинска собственост. Комисията е установила, че посоченият обект представлява „въздушна мрежа ниско напрежение (НН) от съществуващ стоманобетонов стълб (СБС) до друг стоманобетонов стълб (СБС) с координати: •••, находящ се по [улица] ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. Силистра. Прието е, че обектът притежава характеристики на строеж и категорията на обекта е трета. Към преписката са приобщени: становище за присъединяване на обект на клиент с изх. № от 27.10.2021 г. за предоставена мощност 25 kW и присъединена такава от 29 kW, трифазно захранване на потребител – жилищна сграда в гр.Силистра, [улица]; договор за присъединяване на обект на клиент от 07.12.2021 (л.25 ) г., декларация от служители на жалбоподателя, че въздушната мрежа е изпълнена и е собственост на „Електроразпределение Север“ АД, извлечение от счетоводна книга за инвентаризация. Видно от същите, оспорващото дружество е поело и изпълнило следните задължения спрямо И. и Т. Д.: 1. Изграждане на въздушна мрежа НН към ТП •••, от клон •••до СБС с приблизителни координати •••, до имота на Клиента, чрез изтегляне на необходимото количество УИП; 2. Монтаж на електромерно табло 11 на СБС с приблизителни координати •••, до имота на Клиента и захранването му от новоизградената въздушна мрежа НН; 3. Монтаж на средство за търговско измерване и необходимата предпазна и комутационна апаратура в електромерно табло 1T. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора, мястото на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа е стоманобетонен стълб (СБС) №2 от клон •••на въздушна мрежа ниско напрежение (НН) към ТП "Сградостроително у-ще" Силистра. Всички поети ангажименти, към момента на проверката, са били изпълнени съгласно констатациите на длъжностните лица. Съставените констативни протоколи (КП) № 1/06.02.2024 г. (л. 9), както и от 14.02.2024 г. (л. 16) са официални документи съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и съставляват доказателство за извършените от длъжностните лица на РДНСК-Силистра и пред тях действия, каквито са описаните установителни такива. В тях е удостоверено, че е изпълнена мрежа НН, захранена от трафопост , чрез изтегляне на усукан изолиран проводник (УИП) от стоманобетонен стълб (СБС) № 1 до друг СБС, находящ се до клиент на жалбоподателя с приблизителна дължина на трасето 70 метра. Мрежата завършва в електромерно табло 1Т. Монтирано е средства за търговско измерване (електромер) , което се ползва, видно от установените показания насъщото, захранващо жилищната сграда по [улица]. По дефиниция, "техническа инфраструктура" и "общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура", съгласно § 5, т. 31 и т. 32 ДР ЗУТ са съоръженията и линейните инженерни мрежи на електроснабдяването до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. На тази база е формирано установяване, че описаната и изпълнена мрежа НН, представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура и същата е квалифицирана като строеж от трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б."б" ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 / 30. 07. 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Обн. ДВ, бр. 72/03 г., посл. изм. ДВ, бр. 56/17 г.). С Констативните протоколи е прието, че строежът е извършен от "ЕРП Север"АД в периода след 27.10.2021 г. до 2022 г. включително, ползва се към датата на проверките, предвид установените показания на електромера.Не са представените документи, включени в хипотезата на чл. 148 от ЗУТ,представляващи строителни разрешения и др. Въз основа на Констативните протоколи е съставен констативен акт №СС-23-1/15.02.2024 г., връчен на жалбоподателя на 20.02.2024 г., срещу който не е подадено възражение. Със същия е прието, че процесният строеж (описан по идентичен начин в КП) е изпълнен от "ЕРП Север" АД гр. Варна без строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, като същият е завършен и се ползва от "ЕРП Север" АД въпреки забраната от чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Изрично е указано, че е започнало административно производство, по реда на чл. 178, ал. 5 ЗУТ за забрана ползването на строежа, както и възможността да бъдат подадени писмени възражения срещу обективираните в КА установявания на длъжностните лица, каквито не са подадени. Потвърдена е квалификацията на строежа по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ и чл. 6 , ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/03 г. - трета категория. На 27.03.2024 г. ответният орган, действащ в условията на делегирана компетентност, съгласно чл. 178, ал. 5 ЗУТ и Заповед № РД-13-298/27.09.23 г. на началника на ДНСК-София, според чиито т. 8 и т. 9 началникът на РДНСК е оправомощен да издава заповеди от процесния по делото вид, е издал оспорената Заповед № ДК-02-СС-2, разпореждаща премахването на процесния строеж. Във връзка с главното възражение на жалбоподателя, свързано с характеризиране на описаните дейности като извършен текущ ремонт на съществуваща мрежа, с който по хипотеза (чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ) не се променят трасето и техническите характеристики на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, е назначена съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице се касае за изграждане на нова въздушна мрежа, ново трасе, по съществуващи на място стълбове. Специалистът уточнява, че на мястото на новоизградената сграда в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. Силистра е имало стари сгради, които са били захранвани до около 2002-2003 г. по различен начин – от разпределителна касета, която се намира отдясно на кръстовището на [улица]с [улица]. Първата сграда, която е до новопостроената сграда, и в момента е захранена кабелно точно от тази касета, но новата сграда е захранена с новия кабел, който е положен по новото трасе и не засяга по никакъв начин старата мрежа. В съдебно заседание вещото лице категорично заяви, че няма ремонт на старата мрежа, а е изпълнена нова въздушна мрежа с кабел по ново трасе. Според вещото лице новоизградената мрежа ниско напрежение съставлява строеж трета категория. При така установените факти настоящият състав приема, че процесният обект е строеж съгласно § 5,т.38 ДР ЗУТ, тъй като представлява мрежа "ниско напрежение" и съоръжения на техническата инфраструктура, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗУТ, състояща се от преносни проводи (изтеглен от трафопост усукан изолиран проводник с дължина от 70 метра и окачен въздушно по СБС, завършващ в електромерно табло 1Т. По хипотеза, "общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура" (в случая на електроснабдяването), са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, вкл. разпределителни устройства (арг. § 5, т. 32 ДР ЗУТ). Така дефинирани базовите понятия в процеса са идентични с легалните определения от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който "електро-разпределителна мрежа" (§ 1, т. 22 ДР ЗЕ) е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, което служи за разпределение на електрическа енергия, като с т. 20 и т. 21 на същия § 1 ДР ЗЕ са дефинирани понятията "електропреносна мрежа" и "електропроводи", какъвто несъмнено е изтегленият УИП в процесния по делото строеж. В този контекст преценено като основателно е позоваването на ответния орган (в писмената защита) на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Обн. ДВ, бр. 31/14 г., отменена с ДВ, бр. 28/02.04.24 г.). Съобразно чл. 142, ал. 1 АПК към момента на издаване на оспорения административен акт действа Наредба № 6/28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Обн. ДВ, бр. 28/02.04.2024 г.). Съгласно чл. 28 от Наредба № 6/2014 г. границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента се определят от начина на присъединяване. Когато електрическата енергия се доставя от съоръжения на електро-разпределителна мрежа на ниво "ниско напрежение", границата на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи (чл. 35, ал. 1 от Наредба № 6/2024 г. е идентичен с чл. 28 от Наредба № 6/2014 г.). Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 6/14 г. предоставената мощност, нивото на напрежение на приемниците на клиента и броят на фазите определят техническите параметри, по които съответният мрежови оператор извършва избор на средствата за търговско измерване, както и избор на комутационната и защитна техника. По същия начин е регламентиран въпросът с "техническите параметри", който е с правно значение по делото в контекста на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, в чл. 40, ал. 2 от Наредба № 6/2024 г. Не се установява съдържателно различие и в дефинирането на понятието "съоръжения за присъединяване" с т. 14 на § 1 от ДР на Наредба № 6/14 г. и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 6/2024 г. Горният анализ правилно е извършен от ответния орган с оглед определянето на възложителя на строежа (арг. чл. 161 ЗУТ) и неговия изпълнител (чл. 163 ЗУТ), съгласно чл. 64, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ, уреждаща сервитутните права на мрежовите оператори и тяхното упражняване съобразно техническите изисквания от Наредба №РД-02-20-1/12.06.18 г. (Обн. ДВ, бр. 53/18 г.) - пряко кореспондираща с изискванията от ЗУТ и по-конкретно с чл. 89, ал. 2 ЗУТ, разпореждащ, че строителството на външните енергоснабдителни мрежи се извършва съгласно чл. 74 и по одобрени строителни книжа. А съгласно чл. 64, ал. 3 ЗУТ проводите и съоръженията на техническата инфраструктура (в т. ч. на електроснабдяването), се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества (каквото е оспорващото), освен ако в специален закон е предвидено друго, каквото в случая няма. А според ал. 4 на същия чл. 64 ЗУТ, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура, се извършват по общия ред, определен в този закон, т. е. съобразно чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. А щом всичко това е така, то следва, че строежът, след като е изграден без цитираните по-горе строителни книжа, е незаконен. Като неоснователно, следва да бъде отклонено възражението на жалбоподателя, че е извършен текущ ремонт от съществуващ СБС (стоманобетонен стълб) № 1 чрез подмяна на изолиран проводник, окачен въздушно на съществуващи СБС с приблизителна дължина на трасето от 70. 00 метра, завършващ в електромерно табло, монтирано и оборудвано със средства за търговско измерване, част от въздушна мрежа "ниско напрежение" с цел гарантиране нормалното функциониране на обекта (има се предвид обекта на клиента, поискал присъединяване към мрежата). Не било променено трасето на въздушната мрежа; нямало изместване на стълбове, които са били на място от 1951 г. В тази връзка се поддържа, че мрежата "ниско напрежение" е съществувала, вкл. в процесния й участък и, за възстановяването й, бил извършен текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа. Вещото лице категорично установи, че кабелът е положен по ново трасе и не засяга по никакъв начин старата мрежа, чрез която са се захранвали съборените постройки в ПИ с [идентификатор] по КК и КР на гр. Силистра, на чието място е изградена нова сграда. Доколкото се касае за ново присъединително съоръжение, изтеглено по ново трасе и притежаващо съответната мощност, не може да се счете, че техническите характеристики не са променени, респ. че не е имало необходимост от строителни книжа, съответно разрешение и въвеждане на новия обект в експлоатация. Ответният орган също изрично е обсъдил в мотивите на оспорената заповед приложението на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, приемайки, че такава хипотеза в случая не е налице. Така формираните изводи са съответни на установените факти по делото и обсъдените по-горе нормативни актове, което сочи на материална законосъобразност на оспорената заповед. Предвид периодът на извършването му, строежът не е търпим. В обобщение, настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид установената трета категория на строежа, с оглед на която компетентността за издаване на заповед от процесния вид, е на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице, каквото е началникът на РДНСК-Силистра, както бе обсъдено по-горе. Спазена е изискуемата форма (мотивирана заповед) като са изложени фактически и правни основания за издаването й. Коментираното вече производство, е проведено при спазване изискванията на специалния ЗУТ като констативните протоколи и КА №СС-23-1/15.02.2024 г. са надлежно връчвани на жалбоподателя, гарантирайки пълноценното му участие в административния процес. Ето защо се приема, че преди издаване на заповедта, органът е изпълнил задълженията си от чл. 35 и чл. 36 АПК (обратно на оплакването на жалбоподателя), във връзка с принципа за истинност от чл. 7 АПК, като при извършената проверка на място и по документи относно законността на строежа и неговото ползване, е изяснил правно-значимите факти и обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Както бе обсъдено по-горе, строежът по заповедта не представлява „текущ ремонт“ и е подлежал на общо основание на въвеждане в експлоатация, каквото не е извършено. Следователно, предпоставките за забрана на достъпа и ползването му са изпълнени, което сочи на правилно приложение на материалния закон. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като забраната за ползване на процесния строеж е пряко предвидена последица в разпоредбите на чл. 225 от ЗУТ. Упражненото от ответника публично субективно право е за защита на обществения интерес, който е установен в закона. Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл. 168, ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед на началника на РДНСК Силистра, като съответна на фактите по делото и закона, следва да бъде оставена в сила. При този изход на процеса на ответната администрация се дължат съдебни разноски, при условията на чл.143, ал. 3 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Дирекцията за национален строителен контрол, по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК и § 1, т. 6 ДР АПК. ДНСК е юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл. 221, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 2 от Устройствения правилник на ДНСК (Обн. ДВ, бр. 42/19 г.) Размерът им е определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ, бр. 5/06 г., посл. изм. ДВ, бр. 74/21 г.)като в случая, с оглед фактическата и правна сложност на спора, такова следва да бъде присъдено в размер на размер на 102.26 евро (200 лева). Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 219 и чл. 215, ал. 1 ЗУТ, Силистренският административен съд