Решение № 6135 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 814/2026 г.
Административен съд - Бургас08.07.2026 г.докладчик Йовка Бъчварова
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на Й. В. В., [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.3, Заповед № 3282з-1920 от 31.03.2026г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР. ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на Й. В. В., с посочени данни, сумата 255.11 евро (двеста петдесет и пет евро и единадесет евроцента), представляващи направени по делото разноски. ОТХВЪРЛЯ претенцията на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. СЪДИЯ: �
Мотиви
Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.211 от ЗМВР. Образувано е по жалба на Й. В. В., с постоянен адрес в [населено място], срещу Заповед № 3282з-1920/31.03.2026г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГД“ГП“) при МВР, с която му е наложено едно общо дисциплинарно наказание порицание за срок от една година и жалбоподателят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по – тежко дисциплинарно наказание. Твърдят се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон и с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед. Заявена е претенция за разноски.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването – Директорът на ГД „ГП “, не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по пълномощие от адвокат З. А. от АК Бургас, който поддържа жалбата, както и претенцията за разноски.
Ответникът не се явява и не изпраща представител. Жалбата се оспорва чрез писмено становище, подадено от пълномощник – юрисконсулт Я. Т., в което се развиват подробни доводи за законосъобразността на оспорената заповед. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.149 от ГПК пълномощникът на жалбоподателя е представил писмени бележки с изложени в тях съображения по съществото на спора.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят заема длъжността старши полицай в 03 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление (ГПУ) М. Т. към Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РД“ГП“) Елхово при ГД „ГП“ на МВР, което се установява от данните от кадровата справка (лист 105).
Със Заповед № 4069з-1016/27.11.2025г. на ВПД Началника на ГПУ М. Т. било разпоредено за времето от 01.12.2025г. – 31.12.2025г. жалбоподателят да бъде изведен от графика на 03 група „Охрана на държавната граница“ и да бъде включен в графика на 02 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ Малко Търново (лист 103).
Със Заповед № 3282з-6897/08.12.2025 г. на Директора на ГД“ГП“ (листи 28-30) било наредено извършване на проверка във връзка с докладна записка рег. № 4069р-27221/11.04.2024 г. (листи 110-111) на Командир на отделение в 02 ГОДГ към ГПУ Малко Търново, съдържаща предварителни данни за това, че на 03.12.2025г. в 03:15 ч., при осъществяване на непосредствен контрол на ГПН АвП № 639 на установъчен пункт м. „Качул“, мл. инспектор Й. В. бил установен в служебния автомобил Форд с рег. № СВ5493АО, в полулегнало положение със затворени очи (спящо състояние), като същият не носел зачисленото му служебно късоцевно оръжие със съответния боекомплект боеприпаси и служебната си карта, които били установени в личната раница на В.. Същият не носел и зачислената му Тетра станция. Определена била комисия, която да извърши проверката в срок до 06.02.2026г. Заповедта била връчена на жалбоподателя на 08.01.2026г.
С покана рег. № 4069р-640/08.01.2026г., връчена на 08.01.2026г., жалбоподателят бил поканен да се запознае със Заповед № 3282з-6897/08.12.2025 г. на Директора на ГД „ГП“, да даде писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство, като са му разяснени правата по чл. 205, ал. 3 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР (листи 59-60).
В хода на проверката е прието писмено сведение рег. № 3282р-1548/15.01.2026г. от К. Я. – полицейски инспектор в сектор „Охрана на държавната граница“ при отдел „Гранично наблюдение“ – ДКГ – ГД“ГП“ (лист 91). Служителят е заявил, че за времето от 01.12.2025 г. до 08.12.2025 г. съвместно с инспектор Й. Л. Б. - полицейски инспектор в сектор ОДГ от отдел ГН към ДГК при ГД“ГП“, са били командировани в ГПУ на РД“ГП“ Елхово и РД“ГП“ Бургас за участие в прилаганите дейности за противодействие на нелегалната миграция и включване в осъществяваните мероприятия при провежданата съвместна операция, както и осъществяване на контрол по създадената организация на граничното наблюдение, с фокус изпълнението на служебните задачи от граничнополицейски наряди (ГПН) по всяко време от денонощието.
На 03.12.2025 г. бил извършен патрул за проверка на ГПН в зоната за отговорност на ГПУ - Малко Търново, като в 03:15ч. е осъществен непосредствен контрол на ГПН АвП № 639 на установъчен пункт „м. Качул“, при който бил установен служебен патрулен автомобил „Форд“ с peг. номер № СВ 5493 АО с двама служители. Служебният автомобил бил с работещ двигател и включени къси светлини, паркиран перпендикулярно на пътя, свързващ [населено място] със [населено място], на кръстовището за местност „Качул“. Проверяващите извървели пеш 200-300 метра до ГПН по пътя, идващ от [населено място] към местност „Качул“. Движейки се към МПС откъм стоп светлините, покрай вратите на автомобила от лявата страна, служителите видели на предната пасажерска седалка мл. инспектор Й. В., който бил спуснал назад облегалка на седалката и спял. И. Я. го осветил с фенер в очите, но същият не реагирал. Проверяващите се представили на другия служител - мл. инспектор Г. Х., който се намирал извън автомобила. При последвалия разговор мл. инспектор В. се събудил и излязъл от автомобила. Служителите били на място, съгласно проведения инструктаж. Установено било, че старши на ГПН е мл. инспектор В.. При преглед на предоставените служебни документи се установило, че нарядният дневник за осъществената дейност от ГПН е воден до 01:00 ч. като КПП на „Полицейска будка“ (М. Търново), а в отчетна карта за проверени лица и МПС са записани две лица и две МПС. В пътната книжка на МПС били записани осъществените маршрути, като последният запис бил от 01:40 ч. - МПС с ГПН се придвижил по маршрута от полицейска будка до м. „Качул“.
Идентични обстоятелства са съдържат и в снетите от инспектор Й. Б. сведения рег. № 3282р-1552/15.01.2026г. (лист 90).
Пред дисциплинарноразследващия орган (ДНО) постъпили и сведения № 4069р-802/10.01.2026г. от И. А. – командир на отделение в 02 ГОДГ на ГПУ Малко Търново, в които служителят заявява, че за времето от 20:00ч. до 20:30ч. на 02.12.2025г. провел инструктаж на служителите от 02 екип на 02 ГОДГ, като запознал служителите с оперативната обстановка за денонощието на територията на ГПУ и стиковете със съседните ГПУ, наблегнал на мерките за безопасност, употребата на физическа сила и помощни средства, използване на оръжие само при пряка заплаха за живота и здравето на служителите, извършил проверка на служебните карти и оръжие. Всички служители присъствали по време на инструктажа, като били запознати с вида на ГПН, направления, съседни ГПН, както и Тетра терминали на съседните ГПН. Служителите на държавната граница в съседство на друго ГПУ били запознати с номерата на Тетра станциите и вид на ГПН (лист 93).
Идентични сведения са постъпили и от други служители, присъствали на инструктажа: Д. К. – старши полицай в 02 ГОДГ на ГПУ Малко Търново (лист 95), К. Н. – К.О. в 02 ГОДГ на ГПУ Малко Търново (лист 96), Г. С. – ст. полицай в 02 ГОДГ на ГПУ Малко Търново (лист 97).
В хода на проверката е събрано и сведение рег. № 4069р-801/10.01.2026г. от Г. Х. – ст. полицай в 02 ГОДГ на ГПУ Малко Търново (лист 94). Служителят посочва, че за времето от 20:00ч. на 02.12.2025г. до 08:00ч. на 03.12.2025г. бил назначен в ГПН-639 съвместно с жалбоподателя В.. В 03:15ч. на 03.12.2025г. им била извършена проверка от К. Я. и Й. Б., при която по отношение на Харбалиев не били констатирани нередности. Посочено е, че при започване на проверката Харбалиев стоял извън служебния автомобил – до левия калник, а колегата му В. бил вътре е автомобила (лист 94).
На 16.01.2026г. от сектор "Човешки ресурси" при ОД на МВР Бургас на комисията била предоставена кадрова справка рег. № 4069р-1259/16.01.2026г., от която се установява, че мл. инспектор В. е постъпил в органите на МВР, считано от 28.02.2011г. като стажант. Жалбоподателят е заемал следните длъжности : „полицай“ в група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ Болярово към РДГ Елхово при ГД“ГП“ от 30.09.2011 г. до 01.12.2011г.,; „полицай“ в 01 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ М. Т. към РДГП Елхово от 01.12.2011г. до 07.11.2016г.; старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ М. Т. към РДГП Елхово от 07.11.2016г. до 13.07.2022г.; старши полицай в 03 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ М. Т. към РДГП Елхово от 13.07.2022г. до момента. Съгласно представената кадрова справка служителят не е награждаван и няма налагани дисциплинарни наказания, но в РД“ГП“ Елхово е постъпила информация с писмо peг. № 3282р—21613/24.07.2025г., че мл. инспектор Й. В. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 37/2022г. по описа на ОСлО при ОП Бургас за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т. 5 вр. с чл.209, ал.1 от НК (лист 105).
Във връзка с извършената проверка била изготвена справка № 3282р-27526/27.01.2026г. от Комисията, назначена със Заповед № 3282з-6897/08.12.2025г. на Директора на ГД „ГП“ (листове 84-89), според която на 03.12.2025г. в 03:15 ч., при осъществяване на непосредствен контрол на ГПН АвП № 639 на установъчен пункт м. „Качул“, мл. инспектор Й. В. бил установен в служебния автомобил Форд с рег. № СВ5493АО, в полулегнало положение със затворени очи (спящо състояние).
На следващо място е констатирано, че мл. инспектор Й. В. не носи зачисленото му служебно късоцевно оръжие със съответния боекомплект боеприпаси, съгласно изискванията. Оръжието било извадено пред проверяващите от личната раница на В..
Служителят не носел и служебната си карта, съгласно изискванията. Служебната карта била извадена пред проверяващите от портмоне с други документи, намиращо се в личната раница на В..
На последно място е установено, че мл. инспектор Й. В. не носел зачислената му Тетра, като заявил, че не я носи, тъй като е неизправна. В хода на проверката в комплекта служебни документи за работа на ГПН били установени и неактуални документи (бланки призовки, протоколи за предупреждение с дати от 2016 г.).
При така установената фактическа обстановка и анализирайки събраните доказателства, комисията достигнала до извод, че с поведението си мл. инспектор Й. В. е нарушил следните разпоредби :
1.разпоредбата на чл.5, ал.1 от Инструкция № 81213-533/12.05.2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл. 142, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР (Загл. изм. – ДВ, бр. 49 от 2017 г., в сила от 20.06.2017 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. (Инструкция № 81213-533/12.05.2015 г.), съгласно която пистолетите и револверите се носят в кобур до тялото;
- разпоредби от Инструкция № 8121з-1244 от 14 октомври 2015 г. за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.83 от 27.10.2015 г., (Инструкция № 8121з-1244 от 14 октомври 2015 г.), както следва:
2.1 чл. 27, ал. 5 “Всеки от служителите в състава на наряда носи отговорност за изпълнението на поставените му задачи,
2.2 чл. 66, ал. 1, т. 3 “Служителите от състава па ГПН при осъществяване на граничното наблюдение са длъжни: стриктно и точно да изпълняват поставената обща задача/конкретни разпореждания“ и
2.3 чл. 67 „По време на изпълнение на възложените задачи на ГПН се забранява да: т. 6 извършват друга дейност извън възложените задачи.
Горепосочените нарушения са приети като съставомерни по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове”.
- чл. 17, ал. 4 от Инструкция 8121з-282/15.03.2018 г. за вида, условията, реда за издаване на служебните карти на служителите в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.26 от 23.03.2018 г., в сила от 23.03.2018 г., (Инструкция 8121з-282/15.03.2018 г.), а именно „Служебните карти се носят завързани с конец и закопчани с безопасна игла за облеклото на служителя или в чанта. Служебните карти се носят отделно от портфейли, други карти и лични документи.“ - съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове”.
- не е имал включена Тетра станция, с което не е изпълнил разпоредително писмо рег. № 3282р-31161/23.12.2022г. на Заместник-директора на ГД“ГП“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, Заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители ”.
Прието е, че нарушенията са извършени в условията на системност по смисъла на § 1, т.22 от ДР на ЗМВР, с оглед на което е предложено на основание чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР на мл. инспектор В. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.
Жалбоподателят се запознал с изготвената справка на 29.01.2026 г. (лист 89).
На 28.01.2026г. Председателят на комисията, назначена със Заповед № 3282з-6897/08.12.2025 г. на Директора на ГД“ГП“ изготвил на основание чл. 207, ал. 11 от ЗМВР и връчил на жалбоподателя на 29.01.2026г. покана с рег. № 4070р-2363/28.01.2026г. за даване на допълнителни обяснения (листове 57-58).
В предвидения срок жалбоподателят не депозирал обяснения, видно от писмо рег. № 4069р-2579/02.02.2026г. (лист 63).
С покана за даване на писмени обяснения с рег. № 3282р-3738/03.02.2026г. Директорът на ГД„ГП“ информирал на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР жалбоподателя, че в 24-часов срок от връчване на поканата има право да представи писмени обяснения по установените фактически и правни основания по отношение на всяко от дисциплинарните нарушения, посочени в справка рег. № УРИ 3282р-2752/27.01.2026г. (лист 51). Поканата била изпратена за връчване на Директора на РД“ГП“ Елхово с писмо рег. № 3282р-3752/03.02.2026г. (лист 50). В отговор, с писмо рег. № 4069р-2906/05.02.2026г. (лист 52) ВПД Началникът на ГПУ М. Т. изпратил до Директора на ГД „ГП“ писмено обяснение от мл. инспектор В. рег. № 4069р-2922/05.02.2026г. (лист 54), в което същият посочил, че не желае да дава писмени обяснения по същество на твърдените нарушения, но твърди, че направените от проверяващите констатации са необосновани и не отговарят на действителността.
На 04.02.2026г. комисията, назначена със Заповед № 3282з-6897/08.12.2025 г. на Директора на ГД „ГП“ изготвила протокол рег. № 3282р-3910/04.02.2026г., съгласно който към 03.02.2026г., 11:00 часа, в деловодната система на ГПУ М. Т. не са установени депозирани от мл. инспектор В. обяснения или възражения (лист 43).
На 04.02.2026 г. комисията изготвила и становище рег. № 3282р-4001/04.02.2026г. до Директора на ГД „ГП“ (листове 64-68), с което предложила на ДНО за извършеното дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, поради извършване на нарушенията в условията на системност по смисъла на § 1, т.22 от ДР на ЗМВР, на младши инспектор Й. В. В. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“.
С писмо рег. № 3282р-4843/09.02.2026г. Началникът на отдел „Човешки ресурси“ в ГД“ГП“ изпратил до Началника на отдел „ПНО“ при ГД“ГП“ проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност“ на младши инспектор Й. В. В. (лист 69).
Началникът на отдел „ПНО“ при ГД“ГП“ изготвил Становище рег. № 3282р-5989/18.02.2026г. до Директора на ГД „ГП“, в което посочил, че при определяне на правната квалификация е необходимо да се съобрази и разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР, изискваща при извършени повече от едно дисциплинарни нарушения от един държавен служител, за всяко от тях да се определи дисциплинарно наказание, като неизпълнението на посочената разпоредба представлява съществено процесуално нарушение. Изложени са мотиви и че в проекта на заповед са изброени няколко отделни по вид нарушения, установени едновременно, за които не може да се приеме, че са системни. Предложено е дисциплинарното производство да бъде върнато за промяна на квалификацията на нарушението (листове 70-71).
В тази връзка от комисията, назначена със Заповед № 3282з-6897/08.12.2025г. на Директора на ГД „ГП“, била изготвена нова Обобщена справка рег. № 3282р-6071/18.02.2026г. (листове 72-83), в която били пресъздадени фактическите констатации от справка № 3282р-27526/27.01.2026г., като е прието, че с действията си младши инспектор Й. В., при условията на съвкупност, е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за всяко от които се предвижда дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година, с оглед на което и предвид разпоредбата на чл.197, ал.2 от ЗМВР е предложено на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година.
На 18.02.2026г. Председателят на комисията, назначена със Заповед № 3282з-6897/08.12.2025 г. на Директора на ГД „ГП“, изготвил на основание чл. 207, ал. 11 от ЗМВР покана с рег. № 4070р-4329/18.02.2026г. за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения, връчена на 19.02.2026 г. (лист 55-56).
На 20.02.2026г. комисията изготвила протокол рег. № 3282р-6351/20.02.2026г., съгласно който към 14:00 часа на 20.02.2026г. в деловодната система на ГПУ М. Т. не са установени депозирани от мл. инспектор В. обяснения или възражения (лист 42).
На 02.03.2026 г. комисията изготвила и становище рег. № 3282р-7222/02.03.2026г. до Директора на ГД „ГП“ (листове 32-36), с което предложила на ДНО за извършеното дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР и на основание чл.200, ал.1, т.15 и чл.197, ал.3 от ЗМВР, на младши инспектор Й. В. В. да бъде наложено едно общо дисциплинарно наказание „порицание“ за максимално предвидения в закона срок.
С покана за даване на писмени обяснения с рег. № 3282р-7159/02.03.2026г. Директорът на ГД „ГП“ информирал на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР жалбоподателя, че в 24-часов срок от връчване на поканата има право да представи писмени обяснения по установените фактически и правни основания по отношение на всяко от дисциплинарните нарушения, посочени в справка рег. № УРИ 3282р-6071/18.02.2026г. (лист 44). Поканата била изпратена за връчване на Директора на РДГП Елхово с писмо рег. № 3282р-7289/04.03.2026г. (лист 47). В отговор, с писмо рег. № 4069р-5550/06.03.2026г. (лист 49) ВПД Началникът на ГПУ М. Т. уведомил Директора на ГД „ГП“, че поканата е била връчена на мл. инспектор В..
В предвидения срок жалбоподателят не депозирал обяснения, видно от писмо рег. № 4069р- 5692/09.03.2026г. (лист 46).
Съгласно справка рег. № 4069р-6177/17.03.2026г., изготвена от старши експерт в сектор „Човешки ресурси“ към РД“ГП“ Елхово, жалбоподателят В. е ползвал полагаем годишен отпуск съответно 5 дни в периода 19.12.2025г.-30.12.2025г. и 10 дни в периода 04.03.2026г.-17.03.2026г., както и отпуск поради временна неработоспособност от 06.01.2026г. до 15.01.2026г. и от 12.02.2026г. до 15.02.2026г. (лист 41).
Въз основа на констатациите на комисията, Директорът на ГД „ГП“ издал оспорената Заповед № 3282з-1920/31.03.2026г. (листове 22-27). Фактите и обстоятелствата, очертаващи допуснатите нарушения, са възпроизведени, така както са били възприети от комисията и отразени в справката от 18.02.2026г. Прието е, че с поведението си мл. инспектор Й. В. е нарушил разпоредбите на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове и разпорежданията на преките ръководители, както следва :
- разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Инструкция № 81213-533/12.05.2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл. 142, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, съгласно която пистолетите и револверите се носят в кобур до тялото;
- разпоредби от Инструкция № 8121з-1244 от 14 октомври 2015 г. за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки, както следва:
2.1 чл. 27, ал. 5 “Всеки от служителите в състава на наряда носи отговорност за изпълнението на поставените му задачи;
2.2 чл. 66, ал. 1, т. 3 “Служителите от състава па ГПН при осъществяване на граничното наблюдение са длъжни: стриктно и точно да изпълняват поставената обща задача/конкретни разпореждания“ и
2.3 чл. 67 „По време на изпълнение на възложените задачи на ГПН се забранява да: т. 6 извършват друга дейност извън възложените задачи.
- чл. 17, ал. 4 от Инструкция 8121з-282/15.03.2018 г. за вида, условията, реда за издаване на служебните карти на служителите в МВР, а именно „Служебните карти се носят завързани с конец и закопчани с безопасна игла за облеклото на служителя или в чанта. Служебните карти се носят отделно от портфейли, други карти и лични документи.“ - съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове”.
Горепосочените деяния са приети за нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение второ от ЗМВР “неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, за които в чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове”, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.
- не е имал включена Тетра станция, с което не е изпълнил разпоредително писмо рег. № 3282р-31161/23.12.2022 на Заместник-директора на ГД“ГП“ - нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение четвърто “неизпълнение на … разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, Заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.
ДНО е направил анализ на тежестта на нарушенията, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които са извършени деянията, формата на вината, както и цялостното поведение на жалбоподателя. Приел е, че същият е извършил различни по вид дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в нарушени разпоредби на нормативни актове и неизпълнение на разпоредително писмо на Заместник-директора на ГД“ГП“, което води до неефективност при охраната на държавната граница и допускане на нелегална миграция на територията на страната, като служителят е извършил нарушенията в работно време, въпреки че е бил наясно с отговорностите си и не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Прието е, че нарушението е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл.
За нарушението на чл.5, ал.1 от Инструкция № 8121з-533/12.05.2015г. е наложено наказание порицание за срок от шест месеца.
За нарушението на чл.17, ал.4 от Инструкция № 8121з-282/15.03.2018г. е наложено наказание порицание за срок от шест месеца.
За нарушението на разпоредително писмо рег. № 3282р-31161/23.12.2022г. е наложено наказание порицание за срок от шест месеца.
На основание чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР е наложено едно общо дисциплинарно наказание порицание за срок от една година и жалбоподателят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по – тежко дисциплинарно наказание.
Заповедта е изпратена за връчване на Директора на РД“ГП“ Елхово с писмо рег. № 3282р-10743/02.04.2026г. (лист 21).
По делото няма данни кога заповедта е връчена на жалбоподателя, но жалбата е подадена в 14-дневния срок от издаването на заповедта – регистрирана е с вх. № 5028/09.04.2026г. (лист 2).
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, чиито интереси са пряко засегнати от оспорения по делото акт. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, към който препраща разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР. Тъй като жалбата е редовна и допустима, подлежи на разглеждане по същество.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е валиден административен акт, тъй като е постановена от оправомощен за това орган по чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, но не съдържа съдържа фактически и правни основания за издаването й. Описани са фактите, на които се е позовал ДНО, като е приел, че жалбоподателят е извършил четири дисциплинарни нарушения. Посочена е и правната квалификация на всяко от четирите нарушения. Реквизитите, които трябва да съдържа заповедта, са предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и те са следните: да са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
От прочита на заповедта явства, че дисциплинарнонаказващото обвинение е за извършени четири дисциплинарни нарушения : 1/на чл.5, ал.1 от Инструкция № 8121з-533/12.05.2015г.; 2/на чл.27, ал.5, чл.66, ал.1, т.3 и чл.67, т.6 от Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г.; 3/на чл.17, ал.4 от Инструкция № 8121з-282/15.03.2018г.; 4/на разпоредително писмо рег. № 3282р-31161/23.12.2022г.
В заповедта обаче за нарушението по пункт втори – на чл.27, ал.5, чл.66, ал.1, т.3 и чл.67, т.6 от Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г., не е наложено дисциплинарно наказание. Така за едно от дисциплинарните нарушения липсва определено дисциплинарно наказание, макар и жалбоподателят да е обвинен да го е извършил. След като ДНО е приел, че определено дисциплинарно нарушение е извършено, е длъжен да определи съответстващото му наказание, което за нарушението по пункт втори не е сторено.
В нарушение на чл.197, ал.3 от ЗМВР, ДНО е определил общо наказание, без да определи наказание за четирите нарушенията. За всяко от нарушенията ДНО има задължение да определи съответстващото му наказание. Видът на наказанието е законоустановен в ЗМВР, в зависимост от извършеното нарушение. Размерът на наказанието обаче следва да се определи при съобразяване с критериите по чл.91 от ЗДС, като се вземат предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вина, обстоятелствата, при които е извършено, както и цялостното поведение на служителя. Тази дейност ДНО е пропуснал да извърши, ангажирайки дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за нарушението по пункт втори. Фактически, определено е по реда на чл.197, ал.3 от ЗМВР едно общо наказание след като за четири дисциплинарни нарушения за наложени три дисциплинарни наказания.
Отделно от изложеното, чл.197, ал.3 от ЗМВР изобщо не е приложима в случая, тъй като ясно е посочено в нея, че се прилага при извършени от служителя две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, докато в процесния случай жалбоподателят е обвинен да е извършил четири дисциплинарни нарушения, макар и да са му наложени само три дисциплинарни наказания. Дори и обаче ДНО да беше наложил наказания за всяко от четирите нарушения, чл.197, ал.3 от ЗМВР не би била приложима, тъй като в нея е въведено ограничение до две извършени едновременно нарушения. Идеята на законодателя е била при извършени две нарушения да се изтърпи по – тежкото измежду двете наложени (т.1) или да се максималния срок на предвиденото от закона наказание (т.2). Във втората хипотеза целта на закона е при отделно изтърпяване на всяко от двете наложени наказания да не се надвиши предвидения за съответното наказание максимален размер. Този ефект би се разкрил в случай че са наложени две наказания порицание от осем месеца, напр., и ако тези наказания се изтърпяваха отделно, то периодът би бил 16 месеца, а при прилагането на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР – 12 месеца. Сиреч, тази разпоредба е установена в интерес на наказаното лице, така че при две наказания то да не търпи техния механичен сбор, а максималната установена от закона продължителност на наказанието. Ако са му наложени две различни по вид по вид наказания (т.1), да се изтърпи само по – тежкото, но не и по – лекото по вид.
В жалбата се твърди немотивираност и несъразмерност на наложеното общо наказание и защо на жалбоподателя е наложено максималното предвидено в ЗМВР наказание. Изложеният довод е неоснователен, тъй като не е отчетен смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР. Приложението на тази разпоредба е по преценка на органа на дисциплинарната власт, предвид данните и обстоятелствата по делото, а не негово задължение, което означава, че ДНО може да приложи, но може и да не приложи чл.197, ал.3 от ЗМВР. Определянето на общо наказание по реда на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР не е нито определяне на общо наказание в размер на по – тежкото от двете с възможност за завишаване на общото наказание (по подобие на чл.23 и чл.25 от Наказателния кодекс), нито механичен сбор от двете наказания. В настоящия случай чл.197, ал.3 от ЗМВР е бил неприложим и ДНО изобщо не е имал възможност да определя общо наказание, тъй като нарушенията са повече от две и на наказания служител е следвало да се наложат четири отделни дисциплинарни наказания, които той да търпи поотделно.
Установената от съда за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на изискването за нейната форма прави безпредметна проверката по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
С оглед изложените дотук съображения оспорената пред съда заповед следва да бъде отменена.
По разноските :
Предвид отмяната на атакувания акт, съдът следва да уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които възлизат на 255.11 евро, от които 5.11 евро платена държавна такса и 250.00 евро адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна помощ е отбелязано, че е платено, поради което подлежи на присъждане. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение съдът оставя без разглеждане, тъй като не е мотивирано в съответствие с изискванията на чл.78, ал.5 от ГПК. Разноските следва да се възложат за плащане от Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР.
Предвид основателността на жалбата, неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл.211, изр.2 от ЗМВР решението е окончателно.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Цитирани разпоредби
40- чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР
- чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР
- чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР
- чл. 200, ал. 1, т. 15 ЗМВР
- чл. 211 ЗМВР
- чл. 17, ал. 4
- чл. 27, ал. 5
- чл. 5, ал. 1
- чл. 66, ал. 1, т. 3
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 145 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 151 АПК
- чл. 163, ал. 2 АПК
- чл. 149 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 91 ЗДС
- чл. 197, ал. 3 ЗМВР
- чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР
- чл. 197, ал. 2 ЗМВР
- чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР
- чл. 204, ал. 1, т. 3 ЗМВР
- чл. 206, ал. 1 ЗМВР
- чл. 207, ал. 11 ЗМВР
- чл. 207, ал. 8 ЗМВР
- чл. 210, ал. 1 ЗМВР
- чл. 209, ал. 1 НК
- чл. 1
- чл. 142, ал. 1
- чл. 146, т. 3
- чл. 150
- чл. 194, ал. 2, т. 1
- чл. 200, ал. 1, т. 15
- чл. 205, ал. 3
- чл. 210, ал. 1, т. 5
- чл. 211
- чл. 23
- чл. 25
- чл. 67, т. 6
- чл. 67