Решение № 893 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3009/2026 г.

Постъпило е предложение от РП Варна по чл.157, вр. чл.155, вр. чл.146, ал.1, т.2 ЗЗ, за настаняване на С. С. Г., ЕГН ••••••••••, на задължително лечение в специализирано здравно заведение, поради данни за психично заболяване и поведение, представляващо опасност за собственото му здраве и за околните. В с. з. прокурорът поддържа искането. Освидетелстваното лице, редовно призовано, се явява лично. Декларира знание, че страда от психично заболяване – Биполярно афективно разстройство и че редовно приема предписаните му медикаменти. Същевременно демонстрира активна психотична продукция като споделя мегаломанни, налудни идеи за изключителни способности, големи бизнес проекти, специална мисия към Република България и проявява пълна липса на критичност към болестното си състояние. Упълномощеният защитник на освид. лице, след изслушване заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, не оспорва искането и изразява становище, че в интерес на лицето и на обществото би било настаняването му за принудително лечение. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-медицинска психиатрична експертиза при стационарни условия, освид. лице С. Г. отдавна страда от психично заболяване БИПОЛЯРНО АФЕКТИВНО РАЗСТРОЙСТВО. МАНИЕН ЕПИЗОД С ПСИХОТИЧНИ СИМПТОМИ, като е констатирано изцяло болестно мотивирано поведение, липса на критично отношение към заболяването и несъгласие за доброволно лечение, поради което би могъла да представлява опасност за себе си или за околните и е налице необходимост от провеждане на задължително стационарно лечение за срок от три месеца в ДПБ с. Царев брод, общ. Шумен. В хода на медицинското освидетелстване са установени емоционална лабилност, повишена психотична активност, намалена потребност от сън, хипербулия и повишена самооценка, вкюлчаваща несъответстващо на обективната действителност мисловно съдържание за трайни мегаломанни налудни идеи за изключителни способности, големи бизнес проекти, специална мисия към Република България и значима обществена роля, обуславящи констатация за значително нарушение на способността за правилна преценка на реалността като психотичните изживявания обуславят неправилна интерпретация на случващото се от освид. лице, довела до конфликти с близки лица и отразени в медицинската документация многократни прояви на агресивно поведение и нееднократна необходимост от намеса на полиция и екипи на ЦСМП, поради случаи на вербална и физическа агресия, отправяне на заплахи и поведение, създаващо риск за околните. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че спрямо освид. лице С. Г. са налице към настоящия момент както медицинския, така и юридическия критерии, предвидени в разпоредбата на чл.146 ЗЗ – той страда от психично заболяване, с изцяло болестно мотивирано поведение и обостряне на психотичните изживявания като липсва критичност към психотичните изживявания и осъзнавана необходимост за провеждане на лечение и същевременно поведението му включва многократно проявавана вербална и физическа агресия, отправяне на заплахи и действия, създаващи риск за околните. При тези констатации, съдът намира, че е налице необходимост от провеждане на принудително стационарно лечение в специализирано здравно заведение. Съобразно необходимия период на лечение, освидетелстваната следва да бъде настанена в ДПБ с. Царев брод, общ. Шумен. Водим от гореизложеното, съдът