РЕШЕНИЕ

гр. Кубрат, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана П. П. Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело № 20243320100661 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът – С. Г. В., ЕГН •••••••••• с адрес в •••, чрез адв. Р. П., АК – Разград, със съд.адрес в •••, като твърди, че: от връчено му на 16.08.2024 г. уведомление за прекратяване на договор за потребителски кредит № 346081/ 10.07.2024 г., изходящо от „ЮтеКредит България“ – ЕООД и адресирано до С. В., узнал, че в качеството си физическо лице е сключил с ответното дружество „ЮтеКредит България“ – ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление в гр. София, Договор за кредит № 346081/ 03.04.2024 г., по който дължи суми и е в просрочие на някои или на всички погасителни вноски, и се претендира срещу него плащане в размер на 3 568.89 лева; отрича да е и искал или получавал паричен заем от дружеството; предполага, че неизвестно лице е злоупотребило с личните му данни; за злоупотребата подал жалба вх. № 2026/ 20.08.2024 г. в РП – Разград, ТО – Кубрат за образуване на наказателно преследване срещу неизвестния му извършител; счита цитирания в уведомлението договор за кредит за нищожен, тъй като не е изразявал съгласие за сключването му, поради което и не е получавал изпълнение по него, поради което предявява установителен иск за установяване нищожност на Договор за кредит № 346081/ 03.04.2024 г., с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, срещу насрещната по договора страна - „ЮтеКредит България“ – ЕООД. Заявява искане за присъждане срещу ответника на направените от него разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Ответникът – „ЮтеКредит България“ – ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление в •••, представлявано от управителя И. К., на който е редовно връчено съобщение на 25.09.2024 г., изпраща писмен отговор в срока за това – постъпил с вх. № 3481/ 15.10.2024 г., с който заявява становище за допустимост, а по същество за неоснователност на исковата претенция срещу дружеството; счита сключения с ищеца договор за действителен, сключен и подписан от разстояние, при спазване всички изисквания на ЗПК, в съответствие с принципа за добросъвестност и справедливост, респ. добрите нрави, по силата на който на ищеца е дадена в заем сумата 3 000.00 лева, със срок за погасяване до 20.06.2026 г., при фиксиран лихвен процент – 30 %, и ГПР – 35.39 %, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, поради неплащане на погасителни вноски с повече от 50 дни. Заявява искане за отхвърляне на исковата претенция и претендира в тежест на ищеца да бъдат поставени направените от дружеството разноски по делото.

Кубратският районен съд, като взе предвид поотделно и в съвкупност събраните доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от надлежна страна – срещу ищецът извънсъдебно се претендира от ответното дружество изпълнение на договорно задължение за плащане на сумата 3 568.89 лева, съставляващо връщане на дадена му в заем сума пари в размер на 3 000.00 лева, както и задължение за плащане на възнаградителна лихва и такси, каквито задължения ищеца оспорва да е поемал, отричайки да е и искал и получавал паричен заем от ответното дружество; последното е пасивно легитимирано по исковата претенция, тъй като твърди че е кредитор по сключен между тях Договор за кредит № 346081/ 03.04.2024 г., легитимиращ го като кредитор – заемодател.

Разгледан по същество искът е основателен.

От фактическа страна: Видно от приложеното към исковата молба Уведомление за прекратяване на договор за потребителски кредит № 346081 от 10.07.2024 – л. 6 от делото, несъмнено връчено на ищеца, „ЮтеКредит България“ – ЕООД, ЕИК 205559807 претендира срещу него за плащане сумата 3 568.89 лева, съставляваща изпълнение на неговия задължения по цитирания в уведомлението договор за потребителски кредит, както следва: 2 862.96 лв. – невърната главница; 185.52 лв. – неплатена възнаградителна лихва; 22.59 лв. – неплатена комисионна по договора; 481.44 лв. – такси; 1.28. лв. – обезщетение за забава; 15.00 лв. – разходи за отлагане на вноски.

Към писмения си отговор ответното дружество прилага на хартиен носител твърдяния като сключен между страните Договор за кредит № 346081 от 03.04.2024 г., по силата и в изпълнение на който на ищеца е дадена в заем сума в размер на 3 000.00 лева, със срок на погасяване до 20.06.2026 г., при фиксиран лихвен процент 30.00 % и ГПР 35.39 %, подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура.

Ответното дружество не е изпълнило задълженията си на основание чл. 190 ГПК, за които е уведомена с връчено му на 06.11.2024 г. Определение № 465/ 24.10.2024 г., да представи по делото всички налични документи във връзка с твърдения като сключен между страните Договор за потребителски кредит № 346081/ 03.04.2024 г., включително да представи от кой IP адрес е подадено заявлението за кредит, в полза на кого е изплатена дадената в заем сума, на коя дата и къде, както и да представи неприложените към писмения отговор документи, посочени като т.2, т. 3 и т. 4 от „доказателства“ към писмения отговор, които не са налични в ССЕВ като приложения, въпреки че са цитирани в писмения отговор.

От правна страна: Съгласно чл. 26 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства; които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.

Процесният договор за кредит е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му, изразено от ищеца, посочен като клиент.

В приложения от ответното дружество Договор за кредит № 346081 от 03.04.2024 г., или в стандартен европейски формуляр, не е посочено, че е предоставена финансова услуга от разстояние; съдържанието му не удостоверява, че е отпуснат кредита по реда на ЗПФУР, такова съдържание липсва и в отправеното на ищеца уведомление, приложено към исковата молба, където липсва каквото и да е твърдение за предоставяне на финансова услуга от разстояние. С разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗПФУР, императивно е въведена забрана да се предоставя финансова услуга от разстояние на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна. Такова изрично и предварително искане на клиента – длъжник, към писмения отговор не е твърдяно и не е доказано от ответника.

На представения договор за кредит липсва саморъчно поставен подпис на клиента - длъжник. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Закона за ел. документ и електроните удостоверителни услуги е предвидено, че правна сила на ел. подпис и усъвършенстван ел. подпис е равностойна на саморъчен подпис, но само когато между страните има такава договорка. В казуса няма каквито и да са данни за такава уговорка между страните.

Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от разстояние - чл. 6 от ЗПФУР. Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик с оглед особеностите на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на сключването и изпълнението на договора - член 18 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи доказателства, какви са специфичните изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на член 143 - член 148 от Закона за защита на потребителите. Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете п о член 12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване на договора. Следователно за предоставените финансови услуги от разстояние, за доказване сключването на договор за кредит следва да бъдат представени и документите по чл. 18 от ЗПФУР. По делото не са представени доказателства относно съгласието на потребителя за сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или изявления, направени чрез електронна поща по сключване на договора. При действието на член 18, ал. 1 и по аргумент от член 18, ал. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съдът приема, че доставчикът не е представил годни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на процесния договор за кредит от страна на посочения в него клиент, а именно ищеца С. Г. В., ЕГН •••••••••• с пост./наст. адрес в с. Божурово, общ. Кубрат.

Дори след подробните указания на съда ответникът не е ангажира годни доказателства – експертизи, за установяване на тези факти; не се установява по делото, че отпуснатата сума по кредита реално е предоставена на ищеца – клиент, заемател; няма данни за усвояването на сумата по някой от способите предвидени в Раздел VI от Общите условия – превод по банкова сметка или предаване в брой в офис; липсват положени подписи - физически или електронни, от ищеца под който и да е от документите във връзка с кредита. Няма доказателства, че ищецът има регистрация в платформата на ответното дружество, че е кандидатствал за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е получил необходимите книжа на траен носител, че е усвоил сумата, че са му изпращани някакви имейли и т. н. Не са направени доказателствени искания в тази насока, въпреки указанията на съда. Всички представени от ответното дружество документи са едностранно съставени, поради което и не могат да бъдат противопоставени на ищеца, сочен и твърдян като клиент на ответника - заемател.

Ответното дружество, твърдящо положително наличието на съгласие от страна на ищеца за сключване на процесния договор за кредит, както и изпълнението си по него в полза на ищеца, не установи пълно и главно в процеса фактите, за които носи доказателствена тежест, поради което и исковата претенция следва да се уважи, като основателна. Главният елемент от съдържанието на сделката са волеизявленията на страните, а в случая, с оглед характеристиката му като реален, и реално изпълнение на задължението за предаване от кредитора на кредитополучателя посочената в договора сума – 3 000.00 лв., поради което за последния не е възникнало задължение за връщането й като главница по нищожен договор. В случая липсва валидно волеизявление на ищеца, посочен в процесния договор като клиент, а по същество кредитополучател. Материализираната в приложения към писмения отговор на ответника договор за кредит сделка е недействителна и не е породила целения от ответника ефект – да очаква изпълнение от ищеца на задължения, които последния не е поемал, както и не се установява той самия да е получил изпълнение.

Неоснователно е възражението на ответника, че между страните има заведено досъдебно производство с пр. вх. № 290000-6841-2024 г. и пр. пр. 2606/ 2024 г. по описа на РП – Разград, както и заявеното искане за спиране на производството по настоящото до завършване на досъдебното производство, тъй като на първо място предмет на предварителна проверка е налице ли е злоупотреба с личните данни и/ или електронен подпис на ищеца и установяване на извършителя на това деяние, а не действителността на приложения към писмения отговор на исковата молба договор за кредит, и това не освобождава ответника, в качеството му на кредитор, претендиращ извънсъдебно изпълнение на задължения срещу ищеца с връчено му уведомление, в твърдяното негово качество на длъжник, от необходимостта да обоснове наличието на твърдения като действителен, сключен именно между тях договор за кредит в инициираното от ищеца съдебно гражданско производство, използвайки годните по ГПК доказателствени средства за установяване действителността на процесния договор; на следващо място, не са налице писмени доказателства за образуване и предмета на твърдяното досъдебно наказателно производство, което се претендира съдът да приеме за основание за спиране на производството по настоящото по реда и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 5 ГПК.

Относно разноските по делото: предявени са насрещни искания за присъждане на разноски, но основателно предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК е искането на ищеца, който установява такива в размер на платени 142.76 лева – държавна такса за образуване на делото, и 660.00 лева – адвокатско възнаграждение на един адвокат.

Заявеното от ответното дружество възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира за неоснователно, тъй като делото съставлява правна сложност, а упълномощения от ищеца адвокат е извършил всички необходими действия за подготовка на документите, изготвяне на искова молба и е осъществил процесуалното представителство в негова полза в проведените няколко з.с.з., както и в открито такова, поради което съдът приема, че договореното между ищеца и адвоката му възнаграждение е в справедлив и обоснован размер по см. на чл. 36 ЗА.

Искането на ответното дружество за присъждане на разноските му по делото в тежест на ищеца е неоснователно с оглед изхода на делото, съставляващ уважаване на исковата претенция и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Воден от изложеното, съдът