Решение № 5695 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1910/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 02000224006385-091-001/17.07.2025г. и РА за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-02000225138416-003-001/22.07.2025г., издадени от началник-сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърдени с Решение № 86/03.10.2025г. на директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, с който, в тежест на СТАМАТОВИ-ГСН СИЕ СД, с.Трояново, обл.Бургас, са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018г. в размер на 26000лв., за 2019г. в размер на 49000лв., за 2021г. в размер на 84000лв. и за 2022г. в размер на 55000лв., поради непризнато право на преотстъпване на корпоративен данък по чл.189 б от ЗКПО поради неизпълнение на условията по чл.167 от с.з. Начислени са съответните лихви. С РА за поправка на ревизионен акт не са определени допълнителни задължения, а е поправена очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неотразяване в колона 12 на ред 3 от таблица 1 на РА на надвнесена сума от 62,85лв. Жалбоподателят СТАМАТОВИ-ГСН СИЕ СД оспорва ревизионния акт като възразява, че в края на всяка една от данъчните години е било възможно прихващане на задължения с декларираното за възстановяване ДДС, като издадените за целта впоследствие АПВ имат обратно действие към датата, на която двете вземания са били годни за компенсиране – преди 31.12. на всяка от ревизираните години. Счита също така, че е нарушен принципът на пропорционалност, като в тази връзка прави сравнение между стойностите на наличните задължения и размерите на преотстъпения данък, които в процентно съотношение варират между 4% и 30%. Прави възражение за настъпила погасителна давност относно установените задължения за 2018г. и 2019г. Иска се отмяна на ревизионния акт и този за неговата поправка. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, изрично уточнява, че тя е насочена против издадените ревизионни актове, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски. Ответникът – директор на Дирекция ОДОП – Бургас към ЦУ на НАП, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата, с доводи подробно развити в писмени бележки, видно от които поддържа становището, че към 31.12. на съответната година дружеството е имало непогасени задължения за осигурителни вноски, а тезата с обратното действие на прихващането счита за неприложима в случая, като посочва, че декларираната за възстановяване сума за ДДС за м.11, декларацията, за която се подава в периода 01-14.12., подлежи на възстановяване в 30-дневен срок от подаване на декларацията, като сумата за възстановяване става изискуема след изтичането на този срок, като в случая този срок изтича през следващата година. В годишните декларации търговецът некоректно е посочил, че няма публични задължения към 31.12. на съответната година. Претендира възнаграждение. Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за отхвърляне на оспорването. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното: Със Заповед № Р-02000224006385-020-001/03.12.2024г. на началник сектор в ТД на НАП – Бургас е възложено извършването на ревизия на търговското дружество СТАМАТОВИ-ГСН СИЕ СД с предметен обхват – установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2022г. Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02000224006385-092-001/22.05.2025г. Видно от съдържащите се в него констатации основен предмет на дейност на ревизираното лице е растениевъдство, като дружеството обработва около 15000дка земеделска земя, в землището на с.Трояново, общ. Камено, от които 5000дка собствена, а останалата - под аренда. През ревизираните години СТАМАТОВИ-ГСН СИЕ СД е упражнил правото на преотстъпване на корпоративен данък по смисъла на чл.189б от ЗКПО, като за 2018г. той в размер на 26000лв., за 2019г. е в размер на 49000лв., за 2020г. е в размер на 10500лв., за 2021г. е в размер на 84000лв. и за 2022г. е в размер на 55 000,00 лв. Органът по приходите е извършил проверка относно спазване на условията на чл.167, чл.182, ал.5, чл.189б и чл.190 от ЗКПО във връзка с извършеното преотстъпване на корпоративен данък през всички ревизирани години. Установил е наличието на задължения, подлежащи на принудително изпълнение към 31.12. в четири от петте ревизирани години, както следва - в размер на 7874,94лв. към 31.12.2018г., в т.ч. задължения за авансови вноски по ЗКПО и задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) по декларация обр.6 за м.11.2018г.; в размер на 7955,34лв. към 31.12.2019г., в т.ч. задължения за авансови вноски по ЗКПО и ЗОВ по декларация обр.6 за м.11.2019г.; в размер на 3442,88лв. към 31.12.2021г., представляващи задължения за ЗОВ по декларация обр.6 за м.11.2021г. и в размер на 5696,18лв. към 31.12.2022г., представляващи задължения за ЗОВ по декларация обр.6 за м.11.2022г. Задълженията за задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по съответната декларация обр.6 за горните периоди са прихванати от данък върху добавената стойност за възстановяване, деклариран от дружеството през м.12 на всяка от четирите години, както следва: С АПВ № П-02000218220151-004-001/09.01.2019г. от ДДС за възстановяване за м.11.2018г. в размер на 39 456,24лв., деклариран със СД по ЗДДС вх. № 02002803784/12.12.2018г., са прихванати задължения за данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за м.11.2018г. в размер на 961,41лв. съгласно декларация обр.6, вх. № 020021810673445/12.12.2018г., вноска за ДОО за м.11.2018г. в размер на 1870,49 лв., вноска за здравно осигуряване за м.11.2018г. в размер на 765,26лв. и вноска за ДЗПО за м.11.2018г. в размер на 463лв., всички съгласно подадена декларация обр.6, вх. № 020021810739907/14.12.2018г. С АПВ № П-02000219213244-004-001/09.01.2020г. от ДДС за възстановяване за м.11.2019г. в размер на 33075,68лв., деклариран със СД по ЗДДС вх. № 02003026221/12.12.2019г., са прихванати задължения за данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за м.11.2019г. в размер на 1138,23лв. съгласно декларация обр.6 вх. № 020021910615392/10.12.2019г., вноска за ДОО за м.11.2019г. в размер на 1812,45лв., вноска за здравно осигуряване за м.11.2019г. в размер на 740,20лв. и вноска за ДЗПО за м.11.2019г. в размер на 448,63лв., всички съгласно подадена декларация обр.6 вх. № 020021910617039/10.12.2019г. С АПВ № П-02000221213018-004-001/11.01.2022г. от ДДС за възстановяване за м.11.2021г. в размер на 38480,34лв., деклариран със СД по ЗДДС вх. № 02003504690/13.12.2021г., са прихванати задължения за вноска за ДОО за м.11.2021г. в размер на 2094,75лв., вноска за здравно осигуряване за м.11.2021г. в размер на 829,62лв. и вноска за ДЗПО за м.11.2021г. в размер на 518,51лв., всички съгласно подадена декларация обр.6 вх. № 020022110519193/14.12.2021г. С АПВ № П-02000222223460-004-001/12.01.2023г. от ДДС за възстановяване за м.11.2022г. в размер на 49211,25лв., деклариран със СД по ЗДДС вх. № 02003755398/12.12.2022г., са прихванати задължения за данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за м.11.2022г. в размер на 1575,87лв. съгласно декларация обр.6 вх. № 020022211031277/23.12.2022г., вноска за ДОО за м.11.2022г. в размер на 2487,75лв., вноска за здравно осигуряване за м.11.2022г. в размер на 1010,61лв. и вноска за ДЗПО за м.11.2022г. в размер на 621,95лв., всички съгласно подадена декларация обр.6 вх. № 02002211044142/23.12.2022г. При тези фактически данни органът по приходите е обосновал следните изводи: Когато по данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице са налични публични задължения, но съществуват и надвнесени суми, възниква въпросът за възможността за прихващането им, като то не може да се извърши с едностранно изявление на данъчния длъжник без съгласието на кредитора, което се обективира в нарочен акт – ревизионен или акт за прихващане или възстановяване. Посочил е, че прихващането има регламентираното в чл.104, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите действие - двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, като погасяването настъпва по силата на административния акт на органа по приходите, но има обратно действие – от датата, на която двете вземания се противопоставят, годни за компенсиране, като е отбелязал, че когато вземането на лицето от НАП е само изпълняемо, погасителният ефект на прихващането настъпва към датата на издаване на АПВ или РА, с който се извършва прихващането. Поради това, при наличието на надвнесени от лицата суми (изискуемо и изпълняемо вземане) и изискуеми публични вземания, а в определени случаи и изпълняеми, е възможно да бъде извършено прихващане, но ако бъде издаден съответният административен акт. Посочил е, че в конкретния случай, актове за прихващане или възстановяване на задълженията на ревизираното лице са били издадени в законоустановените срокове през месец януари, в сроковете за възстановяване на ДДС за месец декември за предходната година, като погасяването на двете насрещни задължения е в годината, следваща годината, за която се претендира ползване на преотстъпване на корпоративен данък, т.е. към 31.12. публичните задължения на жалбоподателя са изискуеми и подлежащи на принудително изпълнение. С тези мотиви е преценил, че за отчетните 2018г., 2019г., 2021г. и 2022г. ревизираното дружество не е изпълнило условията на чл.167 от ЗКПО и няма право на преотстъпване на корпоративен данък за 2018г. в размер на 26000лв., за 2019г. в размер на 49000лв., за 2021г. в размер на 84000лв. и за 2022г. в размер на 55000лв. За данъчната 2020г. е посочено, че условията на чл.167 от ЗКПО са изпълнени, но не са изпълнени условията на чл.189б, ал.1 от с.з., тъй като преотстъпеният данък е надвишил максималния размер на преотстъпване със сумата от 1281,72лв. Превишение за останалите години не е констатирано. Направена е също и констатация, относима за всички ревизирани години, касаеща предоставени парични заеми на физически лица, по които не са били начислени приходи от лихви, във връзка с което е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение с неотчетените приходи от лихви. На основание горните фактически констатации е издаден процесният Ревизионен акт № 02000224006385-091-001/17.07.2025г. от началник-сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, с който, в тежест на СТАМАТОВИ-ГСН СИЕ СД е определен допълнително дължим корпоративен данък за 2018г. в размер на 26213,50лв., в т.ч. 26000лв. в резултат на непризнато преотстъпване на данък на основание чл.167 от ЗКПО, за 2019 г. в размер на 49302,09лв., в т.ч. 49000лв. в резултат на непризнато преотстъпване на данък на основание чл.167 от ЗКПО, за 2021г. в размер на 84430,50лв., в т.ч. 84000лв. в резултат на непризнато преотстъпване на данък на основание чл.167 от ЗКПО и за 2022г. в размер на 55448,09лв., в т.ч. 55000лв. в резултат на непризнато преотстъпване на данък на основание чл.167 от ЗКПО. Начислени са съответните лихви. Издаден е и РА за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-02000225138416-003-001/22.07.2025г., с който не са определени допълнителни задължения, а е поправена очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неотразяване в колона 12 на ред 3 от таблица 1 на РА на надвнесена сума от 62,85лв. При обжалването по административен ред жалбоподателят е оспорил ревизионния акт само в частта относно отказаното право на преотстъпване на корпоративен данък в 2018г., 2019г., 2021г. и 2022г., като с постановеното Решение № 86/03.10.2025г. на директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, са потвърдени определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018г. в размер на 26000лв., за 2019г. в размер на 49000лв., за 2021г. в размер на 84000лв. и за 2022г. в размер на 55000лв., ведно с начислените лихви. Горестоящият орган е възприел даденото тълкуване на механизма на прихващането, като е посочил следните допълнителни аргументи: Прихващането е институт на гражданското право, уреден в чл.103 и сл. от ЗЗД, като то е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Данъчното право заимства института на прихващането от гражданското право с някои особености, когато се касае за публични вземания, каквито са и в случая вземанията за данъци и осигурителни вноски, като съгласно чл.105 от ЗЗД не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания за данъци. Посочил е, че докато по ЗЗД за компенсаторното изявление не е регламентирана специална форма, то съгласно ДОПК формата е специален административен акт на орган по приходите, чрез който се изявява изискуемото от чл.105 на ЗЗД „съгласие“ на кредитора - акт за прихващане или възстановяване или РА. Тъй като ДОПК не съдържа разпоредба, дерогираща нормата на чл.104, ал.2 от ЗЗД, то прихващането има регламентираното в същата норма действие – двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, поради което погасяването ще настъпи по силата на издаден в резултат на производството по чл.129, ал.2, т.1 или т.2 от ДОПК акт, като същото ще има обратно действие – от датата, на която двете вземания се срещупоставят, годни за компенсиране. В тази връзка е посочил като основно правило, че прихващането има погасителен ефект към датата на изискуемост и на двете насрещни вземания, като предвид обстоятелството, че обичайно падежите на двете насрещни задължения не съвпадат, това би била датата на изискуемост на задължението с по-късен падеж. Когато тази дата предхожда издаването на АПВ или РА, с който се извършва прихващане, се проявява обратното действие на прихващането, като в този случай двете задължения се считат погасени на датата на падежа на задължението с по-късен падеж. Посочил е също, че преди да може да се изисква от лицето плащане, обичайно съществува период, който предхожда изискуемостта на задължението, но през този период лицето може да извърши правно валидно плащане с погасителен по отношение на това задължение ефект, като този период започва от началния момент, към който едно задължение е декларирано от лицето и завършва на датата, предшестваща датата на неговия падеж. По отношение на насрещното вземане (задължението на НАП за възстановяване на суми на лицето) е посочил, че то става изпълняемо от момента на постъпване в НАП на искане или декларация на лицето за възстановяване с посочена сума за възстановяване, до деня, предшестващ деня на неговата изискуемост, като през този период задължението за възстановяване не е изискуемо, но е изпълняемо. То става изискуемо от деня на падежа – денят на крайния срок, в рамките на който сумата следва да се възстанови на лицето. Отбелязано е, че в конкретния случай, и през четирите години, за данъчен период м.11 на съответната година дружеството е подало справка-декларация по ЗДДС през м.12 с деклариран данък върху добавената стойност за възстановяване, като за дружеството е изпълнена хипотезата на чл.92, ал.3, т.2 от ЗДДС, за която законът предвижда 30-дневен срок за възстановяване на данъка, считано от подаване на справка-декларацията. Това задължение на НАП става изпълняемо от датата на подаване на справката – декларация, което в случая е на 12.12.2018г., на 12.12.2019г., на 13.12.2021г. и на 12.12.2022г., но то става изискуемо на 30-ия ден от подаването  и ако АПВ или РА е издаден извън този срок, то прихващането би имало обратно действие към 30-ия ден от подаването на декларацията. Посочил е също, че органът по приходите би могъл да извърши прихващане и към по-ранна дата – когато вземането на лицето от бюджета е изпълняемо, но все още не е изискуемо, какъвто е и настоящия случай, като в този случай, погасителният ефект на прихващането ще настъпи към датата на издаване на АПВ, с който се извършва прихващането, респ. на тази дата се считат за погасени задълженията на дружеството по декларация обр. 6, а предвид факта, че издаването на АПВ предхожда датата на изискуемост на вземането, не съществува възможност извършеното прихващане да бъде отнесено към по-ранна дата. Обосновал е извод, че към 31.12. на 2018г., 2019г., 2021г. и 2022г. дружеството е имало изискуеми, с настъпил преди тази дата падеж, данъчни и осигурителни задължения и няма основание тези задължения да се считат за погасени преди тази дата, както и че за 2018г. и 2019г. освен прихванатите задължения по декларации обр. 6, жалбоподателят е имал и задължения за авансови вноски за корпоративен данък, които не са били предмет на прихващане с издадените АПВ. Обсъдил е и възражението за изтекла давност, което е намерил за неоснователно. Ревизионният акт е законосъобразен. Спорът по делото е относно приложението и тълкуването на чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО в хипотеза на извършено прихващане по реда на ДОПК - отговаря ли ревизираното дружество на общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък по посочената норма и в частност - към кой момент са погасени публичните задължения в посочените размери по подадените декларации за осигурителни вноски. Съгласно посочената норма По реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е това, което е изискуемо и ликвидно. Такива са задълженията по процесните подадени декларации за задължителни осигурителни вноски и данък общ доход, които на основание чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК са изпълнително основание, чийто падеж е настъпил на 25.12. (чл.7, ал.1 от КСО, чл.40, ал.1 от ЗЗО, чл.65, ал.11 ЗДДФЛ), като не е спорно, че те не са били погасени чрез плащане към 31.12. на процесните години. Спорът е дали са били погасени чрез прихващане с ефект към 31.12. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Общата материалноправна уредба се съдържа в чл.103-чл.105 от ЗЗД, видно от които, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, като прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата, двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, като не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания за данъци. Институтът е приложим и в данъчните правоотношения, като процесът е уреден в чл.128-чл.129 от ДОПК. Приложението е съответно поради особеностите на публичните вземания. При тях държавата не е равнопоставен кредитор, изявлението на длъжника не поражда автоматичен правен ефект и за разлика от прихващането в гражданските правоотношения, където е достатъчно изявлението, при прихващането по ДОПК се изисква специална форма - издаване на нарочен акт за прихващане или възстановяване в 30-дневен срок от постъпване на искането. С издаването на АПВ настъпва правното действие на прихващането, респ. има конститутивен ефект, поради което има действие ex nunc и в този смисъл АПВ не констатира нещо, което вече е настъпило по силата на закона, а създава правния ефект на прихващането. В този смисъл погасителният ефект на прихващането е настъпил в деня на издаване на АПВ. В случая, за всички процесни години актовете за прихващане са били издадени през м.01 на следващата година, т.е. към 31.12. на съответната година публичните задължения за задължителни осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ не могат да се считат за погасени в резултат на прихващане, респ. налице са били подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО. Становището на жалбоподателя, че и по отношение на публичните задължения следва да се отнесе ретроактивното действие на прихващането – към момента когато е могло да бъде извършено, съдът счете за неоснователно. Член 104, ал.2 от ЗЗД регламентира частноправно прихващане между равнопоставени субекти – там прихващането настъпва автоматично, когато са налице предпоставките, едностранното изявление на длъжника е декларативно и правният ефект е ex tunc. ДОПК изключва автоматичното действие, допълва предпоставките, в резултат на което се променя механизма, т.е. ДОПК използва „прихващане“ като термин, но не и като еднакво приложим правен механизъм от ЗЗД. Публичните задължения изискват ясен и еднозначен момент на погасяване и това е датата на издаване на АПВ. Горните мотиви са приложими по отношение на всички процесни години, но по отношение на задълженията, установени в отчетната 2022г. е налице и самостоятелно основание за неоснователност на жалбата поради следните мотиви: С изменение в ЗКПО, ДВ, бр.99 от 13.12.2022г., в сила от 01.01.2023г., е създадена новелата на ал.2, съгласно която Не са налице задължения по ал. 1, когато към 31 декември на съответната година същите не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите. Независимо че нормата е в сила от 01.01.2023г. изменението е приложимо и по отношение на задълженията в 2022г. на основание § 6 от ПЗР на ЗИДЗКПО, съгласно който Параграф 1 относно чл.167, ал.2 се прилага и при преотстъпване на корпоративния данък за 2022г., съответно при намаляване на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за 2022г. Не е спорно по делото, че към 31.12.2022г. в данъчно-осигурителната сметка на дружеството е отразено задължението за задължителни осигурителни вноски и ДОД, поради което на това основание следва да се приеме, че е налице задължение по алинея 1. Видно е, че с това изменение на закона вече се въвежда обективен критерий — наличие на задължение в данъчноосигурителната сметка или предявяване за принудително изпълнение, което ще обезпечи предвидимостта и правната сигурност. Неоснователно съдът счете възражението за нарушен принцип на пропорционалност. Данъчното облекчение под формата на преотстъпване на данъка е приложим по отношение на изрядните данъкоплатци. Непогасените публични задължения на жалбоподателя към 31.12.2018г. са в размер на 4089,60лв., към 31.12.2019г. са в размер на 4170,29лв., към 31.12.2021г. са в размер на 3455,31лв. и към 31.12.2022г. са в размер на 5721,02лв. Видно е, че търговецът не е напълно изряден, а размерите на задълженията като абсолютна стойност не може да се счете за незначителен, за да се обоснове извод за непропорционалност. Неоснователно съдът счете и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията, установени за 2018г. и 2019г. Видно от нормата на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. Задължението за 2018г. е следвало да се плати през 2019г., а това за 2019г. е следвало да се плати през 2020г. Съобразно цитираната норма на чл.171, ал.1 от ДОПК давностният срок за задължението за 2018г. започва да тече от 01.01.2020г. и съответно изтича на 01.01.2025г., а давностният срок за задължението за 2019г. започва да тече от 01.01.2021г. и изтича на 01.01.2026г. Ревизионното производство е започнало въз основа на ЗВР № Р-02000224006385-020-001/03.12.2024г., връчена на същата дата, поради което към този момент давността не е изтекла за нито едно от двете задължения, като на основание чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК е настъпило спиране на давността, което не е продължило повече от една година, тъй като ревизионният акт е издаден на 17.07.2025г. От тази дата е настъпило прекъсване на давността съгласно чл.172, ал.2 от кодекса, а на основание следващата алинея 3 е започнала да тече нова давност. Назначената по делото експертиза съдът не обсъжда, тъй като от една страна спорът е по приложението на материалния закон, а от друга страна поставените по нея въпроси не се спорни по делото, фактическите установявания на вещото лице възпроизвеждат данните от ревизионния доклад. За пълнота на изложението съдът коментира мотива на органа по приходите и горестоящия орган относно наличието на задължение за невнесени авансови вноски по ЗКПО за 2018г. и 2019г. в размер на 3800лв., които не са били прихванати с издадените АПВ. Авансовите вноски за корпоративен данък за трето тримесечие на всяка от процесните години нямат характер на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО, тъй като годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, с която се декларира размер на авансовите вноски по чл.87, както и декларацията по чл.88 от с.з за тяхната промяна, не представляват изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, те попадат в хипотезата на чл.162, ал.1, т.1 от ДОПК като „други вноски за бюджета“, но не подлежат на принудително изпълнение. Ако те не са били внесени до 31.12. на съответната година те се трансформират в задължение за корпоративен данък и се установяват с ревизионен акт. На основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, като съобразно този изход на делото в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото в размер на 230,08евро (450лв.) възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.24 от НЗПП, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.161, ал.1 от ДОПК. Страната поиска възнаграждение в размер на 345,12евро, като вероятно се позовава на хипотезата на чл.25, ал.2 от НЗПП, която съдът счете за неприложима. Нормата на чл.24 от НЗПП, изр.второ, изрично урежда възнаграждението за представителство по административни дела с материален интерес. Нормата на чл.25, ал.2 се прилага само във връзка с алинея 1 на чл.25, която не сочи представителство по административни дела с материален интерес, поради което съдът не може да приложи по аналогия увеличение с 50 на сто и по отношение на възнаграждение по административни дела, след като препратката не се отнася до чл.24 от НЗПП. Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, 9-и състав,