Решение № 16 от 17.8.2026 г. на Районен съд - Средец по дело № 187/2026 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по повод предявена жалба от М. А. Ж., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, •••••, чрез адв. И. Р. К. при БАК, с адрес: гр. Бургас, •••••••, адв. кантора, против Наказателно постановление № 26-0269-000007 от началник група при ОД на МВР – гр. Бургас, РУ – гр. Средец. В с. з. жалбоподателят редовно призован не се явява лично . Адв. И. К. при БАК, редовно упълномощен, не се явява. Постъпило е становище, с което поддържа жалбата и моли съдът да отмени НП. АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. Не се изразява становище по предявената жалба. След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното: По делото безспорно се установява, че на 01.01.2026 г., около 17:54 ч., в гр. Средец, на Път Втори клас II-79 километър 68.190 с посока на движение с. Драчево, Г. Я. Н., младши полицай при РУ – гр. Средец, ОД на МВР – гр. Бургас, спрял за проверка л. а. марка „Пежо“ модел „206“ с рег. № ••••, собственост на М.Г.К., който бил управляван от жалбоподателя М. А. Ж.. След направена справка с РСОД-АИС АНД се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 28.10.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Актосъставителят съставил на място против водача М. А. Ж. АУАН с сер. GA/АКТ№4568402 от 01.01.2026 г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. В срока по чл. 44 ЗАНН, жалбоподателят не е подал възражение, по така съставения АУАН. По случая била извършена и проверка по пр. пр. №377/2026 г. по описа на БРП с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 15.01.2026 г. на прокурор при РП – гр. Бургас за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. По преписката няма данни, собственикът на лекия автомобил да е бил уведомяван за извършената служебна дерегистрация. След получаването на постановлението на РП – гр. Бургас и преценка на събраните доказателства, Началникът на грипа в ОД на МВР – гр. Бургас, РУ – гр. Средец, издал обжалваното Наказателно постановление в което квалифицирал фактическия състав на установеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и наложил на жалбоподателя наказания, както следва: глоба в размер на 255,65 евро (501.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. По делото не се събраха данни за връчване на обжалваното наказателното постановление. В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителят. Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и външна съгласуваност с останалите доказателствени източници, актосъставителят Г. Я. Н. пресъздава своите непосредствени възприятия от проверката на жалбоподателя на 01.01.2026 г., като описва в основни линии фактите и обстоятелствата, относими към констатираното нарушение, квалифицирано по чл. 140, ал. 10 от ЗДвП. Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, по отношение на които доказателства съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна съгласуваност. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на група към ОД на МВР – гр. Бургас, РУ – гр. Средец . АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Наведеното възражение за липса на дата на издаване на наказателното постановление във връчения препис на жалбоподателя се явява неоснователно, тъй като от представеното такова с административнонаказателната преписка съдържа дата на издаване, а именно 22.01.2026 г. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба. И в АУАН, и в НП ясно е посочено, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано, като регистрацията на същото е била служебно прекратена на 28.10.2025 г. Иначе казано, посочени са всички съставомерни признаци на вмененото деяние. Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство. По приложението на материалния закон: Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е така. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателят не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от М. А. Ж. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини: Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, в действалата към датата на нарушението редакция /изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в относимата редакция /изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.): "Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т. д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща устойчиво разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл: "В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно." В цит. Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално разрешение на правния въпрос, което гласи: "Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Впрочем това разрешение е застъпено и развивано и в константната практика на Адмс-Бургас. Следва да се има предвид, че по аргумент на по-силното основание, след като в случая липсват доказателства за действително уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация, няма как да се идентифицира съставомерен субективен признак по отношение на трето лице, каквото е жалбоподателят водач на процесната дата 01.01.2026 г. Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал собствения на М.Г.К. лек автомобил марка „Пежо“ модел „206“ с рег. № •••• на посочените в АУАН и НП дата и място. Не е спорно още и, че по време на проверката на 01.01.2026 г. в 17:54 ч. процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /съобразно визираното в НП/, с което са реализирани в пълен обем елементите на обективната съставомерност от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, е несъмненото установяване на субективната съставомерност на това нарушение с цел покриване на минималните критерии за съответствие на обвинителната теза с фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В случая собственик на превозното средство не е жалбоподателят, а М.Г.К.. Напълно отсъства проведено пълно и главно доказване на предварителната предпоставка, а именно собственикът е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство от Сектор ПП при ОД на МВР-Бургас, с оглед задължението й по чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата. Видно от фактическите обстоятелства, установими от изпратената административно-наказателна преписка, до собственика на процесния автомобил е било изпратено уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ с дата на изпращане 30.04.2026 г., като липсват доказателства относно датата на получаване на уведомлението. И с изтичане на визирания в чл. 574, ал. 10 КЗ срок Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция "КИС"МВР да прекрати регистрацията на посоченото МПС. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП /действаща редакция от 07.09.2025г., изменение обнародвано с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т.е. към момента на прекратяване на регистрацията посочената норма е изменена, като не съществува законоворегламентирано задължението за уведомяване на лицето за прекратяване на регистрацията на автомобила му. Към посочената дата това задължение продължава да съществува в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра, в хипотезата на прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 от същата разпоредба. Относимата разпоредба в случая е на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Безспорно жалбоподателят не е бил уведомен, а както е посочено в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика се налага следния извод: "В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ . В цитираното тълкувателно постановление още е посочено, че липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, което води до горния извод за несъставомерност. Съобразно чл. 14 от НК, приложим в административно-наказателните производства по ЗАНН на основание чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. При съобразяване на изложената правна регламентация и изложените фактически обстоятелства се налага извода за несъставомерност на извършеното деяние чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което е материално-правна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. Неустановяването на тази предпоставка, доколкото административният орган действа при условията на обвързана компетентност, води до издаването на незаконосъобразен акт. По аргумент за по-силното основание липсва конкретна информация, указваща, че жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него на 28.10.2026 г. автомобил, собственост на трето физическо лице. Както вече бе споменато, с поред разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. При липса на доказаност по делото, че по отношение на собственика на автомобила, е извършено уведомяване, респ. че ползвателят - нарушител е бил осведомен за настъпилата служебна дерегистрация, категорично не може да се приеме знание за обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача, на когото собственикът е предоставил превозното средство за управление. Аналогична правна теза за задължителна доказаност на знанието у нарушителя, което следва да се простира в цялостния обхват на признаците от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се обосновава и в Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 957/2022 г.: Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при хипотезата на ал. 1, т. 8 на текста. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 01.01.2026 г. жалбоподателят е управлявал автомобила, собственост на М.Г.К., знаейки, че същият е със служебно прекратена регистрация. Последното не може да се основава на презумптивно въведени съждения, а следва да се установи несъмнено, чрез доказване осъществяването на предвиденото в закона нарочно уведомяване. В разглеждания случай не бяха приведени доказателствени данни за надлежно уведомяване на собственика, респ. доказателства за последваща осведоменост на жалбоподателя за прекратяването на регистрацията на МПС на 28.10.2025 г. След като уведомяването по отношение на собственика не е реализирано, то не може да се вмени в дълг на трето лице, какъвто е жалбоподателят, да е в известност за това обстоятелство, респ. не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. / в т. см. Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 957/2022 г., Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1561/2022 г. /. В идентично концептуално-правно направление са и формулираните разрешения в Решение № 1300 от 11.11.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1246/2022 г. В т. см. е и актуалната съдебна практика на касационния съд в Решение № 11205 от 16.12.2025 г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2183/2025 г.: "След като на Б., на 20.10.2025 г., не е било известно, че процесният автомобил е дерегистриран, той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на МПС и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Следователно липсва както умисъл, така и небрежност от страна на водача. Отсъствието на доказателства за осъществен субективен елемент от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, предпоставя извод за несъставомерност на деянието" Нещо повече, видно от приобщените чрез разпита на актосъставителя гласни доказателствени средства, в конкретния случай, регистрационните табели на МПС са били на предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. По отношение на разноските: Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производството пред първата инстанция страните имат право на присъждане на разноски. По делото жалбоподателят е направил такова искане. Представено е пълномощно и договор за правна помощ, с което жалбоподателят е упълномощил адв. И. Р. К. от Адвокатска колегия-Бургас да го представлява в настоящото производство. С т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС е въведено задължителното тълкуване в практиката, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От представения по делото договор за правна помощ се установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой. По делото е депозирано възражение от АНО против размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 67д, ал. 2 от ЗАНН /в редакцията му от 13 Февруари 2026г./ ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв./255.65 евро/. С обжалваното НП № 26-0269- 000007/22.01.2026 г. от началник група при ОД на МВР – гр. Бургас, РУ – гр. Средец при ОД на МВР Бургас на жалбоподателя са наложени две административни наказания -„глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, следователно претенцията му за присъждане на разноски попада в обхвата на нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата, доколкото не попада в хипотезата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Предвид размера на наложеното наказание, правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че делото протече в само едно открито съдебно заседание, както и своевременно направеното възражението за прекомерност от страна на АНО, което съдът намира за основателно, то сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да се редуцират до минималния размер посочен в чл.18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), а именно 255.65 евро /500.00 лева./. Поради това, следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя, но в размер на 255.65 евро. Мотивиран от горното и на основание, съдът