Решение № 5122 от 4.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2738/2025 г.

Във връзка с получена в РДНСК Пловдив жалба с вх. № Ц-4592-08-020 от 28.11.2023г., подадена от С. И. /л.42/, относно извършено строителство в жилищна сграда с административен адрес: [населено място], район „Централен“, кв. „Съдийски“, [улица]на 10.10.2024 г., комисия длъжностни лица от общинска администрация при район „Централен“-Община Пловдив, в състав: инж. Л. С. – гл. инспектор РСК; инж. Ц. Б.- ст. инспектор РСК и техн. И. Г. – инспектор РСК, всички служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, са извършили проверка на строеж: „Преустройство без засягане на конструкцията, на таванско помещение в жилищно, разположено в източния край на сградата, над жилище - СОС с [идентификатор] и с административен адрес Пловдив, [улица], ет.4 (3-ти жил.), изразяващо се в изграждане баня-тоалетна". За установеното при проверката е съставен Констативен акт /КА/ № 42 от 10.10.2024г. /л. 22 и сл./, към който е приложена окомерна скица /л.23/.

Относно собствеността на имота в КА е посочено, че съгласно справка в имотния регистър, ПИ с [идентификатор] е в режим на частна съсобственост. Описано е, че съгласно Договор за делба на недвижим [имот номер], том.4, peг. № 7092 от 05.10.1988г. собственик на таванското помещение е М. И.. Р.. Изрично в КА е посочено, че при огледа на място е установено, че таванското помещение е разположено в източния край на сградата. Обзаведено е с легло, мебели, кухненска мивка и уреди. В ниша на помещението е изградена обзаведена баня-тоалетна. Според отразеното в КА, таванското помещение се ползва за живеене и е настанен наемател.

От проверката по документи, длъжностните лица установили, че за сградата е налична одобрена на 23.11.1983г. проектна документация, като строежът на сградата е започнал на 26.10.1983г. с подписване на Протокол №77 за дадена строителна линия и определено ниво. Според проектната разработка предназначението на таванското помещение е за „склад". В КА е посочено, че нишата, в която е изградена баня-тоалетната е била вход към помещението, а изградената баня-тоалетна е разположена върху част от спалнята на жилището намиращо се под нея. Изложено е още, че в проекта не е предвидено наличие на водопроводна инсталация на таванския етаж, като вертикалните канализационни клонове излизат над покривните повърхнини.

При огледа на място и проверката по документи от длъжностните лица при районната администрация е установено, че за да бъде извършено преустройство на таванското помещение от складово в жилищно, са извършени редица видове СМР. Посочено е, че е била изградена нова преградна стена с врата в нея, за да отдели баня-тоалетната от стаята и в съществуващата стена между таванското помещение и общия коридор е бил направен отвор за врата. Изложено е в КА, че според предоставена нотариално заверена декларация, в обследваното таванско помещение била изградена водопроводна мрежа „още със строителството на сградата“. Според длъжностните лица, въпреки липсата на строителни книжа за годината на извършване на описаното преустройство с промяна на предназначението, може да се направи извод, че същото е извършено след 26.10.1983г. В КА е посочено, че в резултат на извършеното преустройство с промяна на предназначението е изградена баня-тоалетна, обслужваща таванското помещение, разположена върху жилищно помещение (част от спалня), което принадлежи на друг самостоятелен обект - жилище.

Прието е, че процедираният обект има характеристиките на строеж (преустройство на таванско помещение с промяна на предназначението - от складово в такова за жилищни нужди с изграждане на баня-тоалетна) по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, който строеж не попада нито в приложното поле на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ, нито в това на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ поради обстоятелството, че описаното преустройство, извършено в представената фактическа обстановка, не е било допустимо по време на изпълнението му, не с допустимо и по сега действащите правила и наредби. Строежът е определен като такъв – 4-та категория. Като установено нарушение в КА е посочено, че строителството е извършено без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл.225а, ал.2 от ЗУТ, а като нарушени разпоредби - чл.148, ал.1 от ЗУТ. В КА е отразено, че предвид установените нарушения, констативният акт е основание за административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ.

Пак във връзка с получената в РДНСК Пловдив жалба от 28.11.2023г., подадена от С. И. е извършена проверка от същата комисия от длъжностни лица при район „Централен“ Община Пловдив на строеж: „Преустройство без засягане на конструкцията, на таванско помещение в жилищно, разположено в западния край на сградата, над жилище - СОС с [идентификатор] и с административен адрес: Пловдив, [улица], ет.4 (3-ти жил.), изразяващо се в изграждане баня-тоалетна”. За установеното при проверката е съставен Констативен акт /КА/ № 43 от 10.10.2024г. /л. 25 и сл./, към който е приложена окомерна скица /л.26/.

Относно собствеността на имота в КА е посочено, че съгласно справка в имотния регистър ПИ с [идентификатор] е в режим на частна съсобственост. Описано е, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том №118, дело №25601 от 12.12.2008г. вх. peг. №37390/12.12.2008г. /л.91/, издаден от служба по вписванията - [населено място] собственик на таванското помещение е М. И.. Р. /М. И. И. според удостоверение за идентичност на имена на л.92/..

Според отразеното в КА, при огледа на място е установено, че: таванското помещение е разположено в западния край на сградата; обзаведено е с хладилник, стенен отоплителен уред, кухненски шкафове и мивка; налична е посуда; в помещението, непосредствено до кухненските шкафове, е изградена и обзаведена баня-тоалетна. От проверката по документи е установено, че за сградата е налична одобрена на 23.11.1983г. проектна документация, като строежът на сградата е започнал на 26.10.1983г. с подписване на Протокол №77 за дадена строителна линия и определено ниво. Според проектната разработка предназначението на таванското помещение е за „склад”. Описано е, че не е било предвидено наличие на баня-тоалетна или друго „мокро” помещение”, както и че изградената баня-тоалетна е разположена върху част от банята на жилището намиращо се под нея. Изрично е посочено, че в проекта не е предвидено наличие водопроводна инсталация на таванския етаж, а вертикалните канализационни клонове излизат над покривните повърхнини.

При огледа на място и проверката по документи от длъжностните лица при районната администрация е установено, че за да бъде извършено преустройство на таванското помещение от складово в жилищно са изпълнени редица видове СМР, като при оформянето на баня-тоалетната са били изградени 2 нови преградни стени и е бил изграден повдигнат под. Констатирано е при проверката, че са били изградени допълнителни ел. и ВиК инсталации за обслужване на баня-тоалетната и кухненската мивка, като е монтиран стенен отоплителен уред.

В КА е изложено, че според предоставена нотариално заверена декларация, в обследваното таванско помещение е била изградена водопроводна мрежа „още със строителството на сградата“. Според проверяващите служители, въпреки липсата на строителни книжа за годината на извършване на описаното преустройство с промяна на предназначението и събраните писмени и устни сведения, може да се направи извод, че същото е извършено след 12.12.2008г. - датата на придобиване от страна на М. И. на таванското помещение. В КА е посочено, че процедираният обект има характеристиките на строеж (преустройство на таванско помещение с промяна на предназначението - от складово в такова за жилищни нужди с изграждане на баня-тоалетна) по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, за който строеж е прието, че не попада нито в приложното поле на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ, нито в това на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради обстоятелството, че описаното преустройство, извършено в представената фактическа обстановка, не е било допустимо по време на изпълнението му, не с допустимо и по сега действащите правила и наредби. Строежът е определен като такъв – 4-та категория. Като установено нарушение в КА е посочено, че строителството е извършено без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл.225а, ал.2 от ЗУТ, а като нарушени разпоредби - чл.148, ал.1 от ЗУТ. В КА е отразено, че предвид установените нарушения, констативният акт е основание за административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ.

Констативен акт № 42 от 10.10.2024г. и КА № 43 от 10.10.2024г. са съобщени по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение № КА-42,43 от 10.10.2024г. /л.15/ на 22.11.2024 г. на дворната врата на имот с административен адрес [улица], [населено място] и чрез поставяне на информационното табло на район „Централен” с административен адрес: [улица], за което по делото е представена служебна бележка /л.16/. Срещу Констативен акт № 42 от 10.10.2024г. и № 43 от 10.10.2024г. е подадено възражение с вх. № АК-Ц 450

Със Заповед № РДЦ-25-44/15.01.2025г. на Кмета на Район „Централен“-Община Пловдив, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Преустройство без засягане на конструкцията на таванско помещение в жилищно, разположено в източния край на сградата, над жилище СОС с [идентификатор] и с административен адрес Пловдив, [улица], ет.4 (3-ти жил.), изразяващо се в изграждане баня-тоалетна“, като следва да се възстанови първоначалното положение, съгласно одобрената от 23.IX.1983г. проектна документация. В заповедта е направено позоваване на съставения Констативен акт № 42 от 10.10.2024г. и е посочено, че след извършена служебна проверка в техническия архив не е установено наличие на проектна документация и разрешение за строеж, относима към описаното преустройство. Въпреки липсата на строителни книжа за годината на извършване на описаното преустройство с промяна на предназначението, е прието от административния орган, че същото е извършено след 26.10.1983г. Административният орган се е позовал на действащите към 1983 г. ЗТСУ и Наредба №5 от 1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство или Наредба №5 от 1995г. за правила и норми по териториално и селищно устройство или по време на действието на ЗУТ и Наредба №5 от 2001г. за правила и нормативи за устройство на територията или Наредба №7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като е посочил, че във всяка една от изброените наредби е записано, че санитарно помещение (баня-тоалетна) над жилищно помещение (спалня), се допуска само в жилището, което обслужва (Наредба №5 от 1977г - чл.58. ал.1; Наредба №5 от 1995г. - чл.95. ал.4; Наредба №5 от 2001г. - чл.134. ал.З; Наредба № 7 от 2003г. - чл.110. ал.З).

Посочено е също, че в обследвания случай, в резултат на извършеното преустройство с промяна на предназначението, е изградена баня-тоалетна, обслужваща таванското помещение, която баня-тоалетна е разположена върху жилищно помещение (част от спалня), което принадлежи на друг самостоятелен обект - жилище с [идентификатор]. Формиран е извод, че обект „Преустройство без засягане на конструкцията, на таванско помещение в жилищно, разположено в източния край на сградата, над жилище - СОС с [идентификатор] и с административен адрес Пловдив, [улица], ет.4 (3-ти жил.), изразяващо се в изграждане баня- тоалетна”, представлява „строеж” по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ (преустройство на таванско помещение с промяна на предназначението - от складово в такова за жилищни нужди с изграждане на баня-тоалетна), за изпълнението на което е необходимо наличието на одобрени проекти и издадено Разрешение за строеж. Описаното в процесната заповед преустройство на таванско помещение е определено като строеж - 4 категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, д) от ЗУТ. Прието е, че процедираният строеж не попада пито в приложното поле на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ, нито в това на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ поради обстоятелството, че описаното преустройство, извършено в представената фактическа обстановка, не е било допустимо по време на изпълнението му, не е допустимо и по сега действащите правила и наредби.

Описано е също, че собственик на таванския етаж, който се състои от самостоятелно обособени тавански помещения, съгласно НА №80, т.118, дело 25601/18г., вх. №37390 от 12.12.2008г е М. И.. И. /и съгласно удостоверение за идентичност на имена/. Подаденото срещу КА № 42 от 10.10.2024г. възражение е обсъдено в заповедта и е прието за неоснователно.

Със Заповед № РДЦ-25-51/15.01.2025г. на Кмета на Район „Централен“-Община Пловдив, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Преустройство без засягане на конструкцията на таванско помещение в жилищно, разположено в западния край на сградата, над жилище СОС с [идентификатор] и с административен адрес Пловдив, [улица], ет.4 (3-ти жил.), изразяващо се в изграждане баня-тоалетна“, като следва да се възстанови първоначалното положение, съгласно одобрената от 23.IX.1983г. проектна документация. Ответния орган се е позовал на КА № № 43 от 10.10.2024г. и е посочил, че след извършена служебна проверка в техническия архив на район „Централен” не се е установило наличие на проектна документация и разрешение за строеж, относима към описаното преустройство. Въпреки липсата на строителни книжа за извършване на описаното преустройство с промяна на предназначението и събраните писмени и устни сведения, ответният орган е приел, че същото е извършено след 12.12.2008г. - датата на придобиване от страна на М. И. на таванското помещение. Обсъдено е подаденото от И. възражение и същото е оставено без уважение.

Според ответния орган извършеното строителство на обект „Преустройство без засягане на конструкцията, на таванско помещение в жилищно, разположено в западния край на сградата, над жилище - СОС с [идентификатор], изразяващо се в изграждане баня- тоалетна”, представлява „строеж” по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ (преустройство на таванско помещение с промяна на предназначението - от складово в такова за жилищни нужди с изграждане на баня-тоалетна), за изпълнението на което е необходимо наличието на одобрени проекти и издадено Разрешение за строеж. Прието е, че процедираният строеж не попада пито в приложното поле на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ, нито в това на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ поради обстоятелството, че описаното преустройство, извършено в представената фактическа обстановка, не е било допустимо по време на изпълнението му, не е допустимо и по сега действащите правила и наредби. Според ответния орган строежът е IV (четвърта) категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.

Посочено е, че собственик на таванския етаж, който се състои от самостоятелно обособени тавански помещения е М. И.. Р. /М. И. И., съгласно удостоверение за идентичност на имена/.

По делото от страна на ответника са представени: Заявление с вх. №АК-Ц 450

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Оспорените заповеди са издадени от компетентен административен орган - кмет на Район „Централен“- Община Пловдив, надлежно оправомощен със Заповед № 24-ОА-964 от 24.04.2024г. на кмета на Община Пловдив /л.48/.

И при двата оспорени акта е спазено изискването за писмена форма. В заповедите са изложени фактически и правни основания за издаването им, като няма спор, че възложител на обектите, определени като строежи по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ е М. И., които обектите с процесните заповеди са индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така и по описание, като подробни мотиви в тази връзка ще бъдат изложени по-долу в настоящото решение.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.225а от ЗУТ, които да обуславят отмяна на оспорения акт. Видно от приложените по делото Констативен акт № 42 от 10.10.2024г. и № 43 от 10.10.2024г., в съответствие с изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ е извършена проверка от компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ – служители по контрол на строителството в Район „Централен“ - Община Пловдив всички служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ, за което по делото са представени длъжностните им характеристики /л.85-л.89/ и заповед № РДЦ-24-430 от 28.05.2024г. на кмета на община Район „Централен“-Община Пловдив, с която посочените длъжностни лица са определени като служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ /л. 94/.

По делото са налице доказателства, че и двата КА са съобщени на жалбоподателя И., която в срок е подала възражение, което е обсъдено от ответния орган и прието за неоснователно с подробно изложени мотиви.

Предмет на оспорване в настоящето производство са две заповеди, с предмет премахване на незаконен строеж: „Преустройство без засягане на конструкцията на таванско помещение в жилищно, разположено в източния край на сградата, над жилище СОС с [идентификатор] и над жилище СОС с [идентификатор] и двата строежа с административен адрес Пловдив, [улица], ет.4 (3-ти жил.), изразяващи се в изграждане на баня-тоалетна“.

Със Заповед № РДЦ-25-44/15.01.2025г. е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Преустройство без засягане на конструкцията на таванско помещение в жилищно, разположено в източния край на сградата, над жилище СОС с [идентификатор] и с административен адрес Пловдив, [улица], ет.4 (3-ти жил.), изразяващо се в изграждане баня-тоалетна“, като следва да се възстанови първоначалното положение, съгласно одобрената от 23.IX.1983г. проектна документация. Няма спор между страните по делото, че жалбоподателката е собственик на посоченото таванското помещение.

Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж.

Констатирано е, че строежът на сградата е започнал на 26.10.1983г. с подписване на Протокол №77 за дадена строителна линия и определено ниво. Според проектната разработка предназначението на таванското помещение е за „склад". Установено е, че в резултат на извършеното преустройство с промяна на предназначението е изградена баня-тоалетна, обслужваща таванското помещение. Тази баня-тоалетна е разположена върху жилищно помещение (част от спалня), което принадлежи на друг самостоятелен обект - жилище.

С другата оспорена Заповед № РДЦ-25-51/15.01.2025г. е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Преустройство без засягане на конструкцията на таванско помещение в жилищно, разположено в западния край на сградата, над жилище СОС с [идентификатор] и с административен адрес Пловдив, [улица], ет.4 (3-ти жил.), изразяващо се в изграждане баня-тоалетна“, като следва да се възстанови първоначалното положение, съгласно одобрената от 23.IX.1983г. проектна документация.

Според съдържанието на КА №43 от 10.10.2024г. при проверката по документи е установено, че за сградата е налична одобрена на 23.11.1983г. проектна документация. Строежът на сградата е започнал на 26.10.1983г. с подписване на Протокол №77 за дадена строителна линия и определено ниво. Според проектната разработка предназначението на таванското помещение е за „склад”. По отношение на този обект е прието, че преустройството е извършено след 12.12.2008г. - датата на придобиване от страна на М. И. на таванското помещение.

По отношение на обектите, предмет на оспорените заповеди, експертът по назначената СТЕ е направил заключение, че „Таванско помещение в югоизточната част с площ 22.48 кв.м." и „Таванско помещение в северозападната част с площ 24.20 кв.м", не отговарят на изискванията за „жилище“ посочени в раздел III на Наредба 7/ЗУТ и не отговарят и на изискванията за самостоятелен обект в сграда (СОС).

Посочено е, че монтажът на една лека преградна стена с дължина 2.18м. (в югоизточно) и две с дължини 1.39м и 1.90м общо 3,29 м. (в северозападно) не попадат в приложното поле на чл.154, ал.2 от ЗУТ, т е. не е съществено изменение. Описано е, че те принадлежат и са неразделна част от жилищата (дял 5 и дял 1 по окончателния договор - тавански помещения, и съгласно приложения по делото архитектурен проект (лист 46) разпределение на изба и таван, тези помещения са „складове". Констатирано е, че към момента на огледа и двете помещения не се използват.

Според вещото лице материалите, които са използвани в мокрите помещения са видимо не съвсем съвременни, но не може да се каже кога са монтирани. С оглед използваните материали и по обективни външни признаци експертът сочи, че няма как да се определи времето на реализиране на мокрите помещения.

Според СТЕ, обектите предмет на обжалваните заповеди са „строежи“ (§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ), тъй като се касае за промяна предназначение на склад в помещение за обитаване. Според вещото лице, обектите не попадат в приложното поле на чл. 9 от Наредба 1 от 30.07.2003г., тъй като не могат да бъдат определени като „реконструкция“ или „основен ремонт“ (§ 5, точка 42 от ДР/ЗУТ). Според заключението на експерта те са „несъществени изменения“ по смисъла на чл.154, ал.3 ЗУТ, тъй като не попадат в приложното поле на чл.154, ал.2, където са описани съществените изменения.

По отношение на обектите предмет на процесните заповеди, вещото лице сочи, че извършената промяна на предназначение и обособяване на мокри помещения в двете тавански помещения са: без строителни книжа (няма приложени по делото) съгласно ЗУТ, както и без съгласие на Общото събрание на Етажната собственост (няма данни по делото) съгласно ЗУЕС.

В отговор на въпроса от процесуалния представител на жалбоподателя, кога е изграден санитарния възел и имало ли е предвидени в проектната документация от 83г. изводи за права и обратна вода, експертът е посочил, че по делото не е приложен първоначалния проект по част: ВиК инсталации, от който да е видно дали са били водоснабдени (имало ли доведена „права“ вода) таванските помещения. Относно канализационните отклонения (обратна вода) е посочено, че канализационите тръби се обезвъздушават над нивото на покрива, поради което те преминават през всички етажи, и не е проблем в тях да се заустят (включат) тоалетните в подпокривното пространство - тавански етаж.

В о.з. на 05.03.2026 г. вещото лице е посочило, че в одобрения проект, който е приложен на лист 46 и лист 47 от делото има нанесени мокри помещения /тоалетна, пране и баня/ в другите жилищни етажи, които са типови и всички етажи би трябвало да изглеждат по този начин. Според експерта, по проекта на лист 46 на таванския етаж няма посочени мокри помещения, изводи за ВиК, докато в избения етаж предвид, че има ПРУ /противорадиационни укрития/ по изисквания тогава, там има и медицинска стая и санитарен възел в избата, но в таванския етаж няма показани. Според вещото лице, ако има изменение в проекта на таванските етажи би трябвало собствениците да имат екзекутив, в който се нанасят несъществените изменения и се приемат със съответния протокол.

Спорът между страните се свежда до годината на изграждане на обектите, предмет на процесните заповеди, както и дали обектите са изградени в съответствие с одобрените проекти и съобразно изискванията на законите и подзаконовите нормативни актове, действали към момента на изграждане на обектите. Съответно и може ли да се приеме, че процесните строежи са „търпими“ и не подлежат на премахване.

На премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието "строеж".

Според доказателствата по делото, предмет на заповедта представляват строежи по смисъла на § 5, точка 38 от ДР на ЗУТ, тъй като се касае за промяна предназначение на склад в помещение за обитаване. Въпреки посоченото от вещото лице, че обектите не могат да бъдат определени като „реконструкция“ или „основен ремонт“, а са „несъществени изменения“ по смисъла на чл.154, ал.3 от ЗУТ, настоящия съдебен състав счита, че същите са строежи 4 категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, д) от ЗУТ - вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им.

В тази посока следва да се посочи, че дори неправилното определяне на категорията на строежа от административния орган като такъв не влияе на валидността на административния акт, тъй като кметът на общината( района) е компетентен да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за строежи от четвърта до шеста категория (в този смисъл Решение № 9184 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14851/2018 г., II о., Решение № 13255 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2021 г., II о и Решение № 4736 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7387/2023 г., II о.).

По отношение на обекта нареден за премахване със Заповед № РДЦ-25-44/15.01.2025г., въпреки липсата на строителни книжа за годината на извършване на описаното преустройство с промяна на предназначението, ответния орган е приел, че същото е извършено след 26.10.1983г., като в тази насока са и показанията на разпитаните свидетели, а и самият жалбоподател в жалбата си посочва същата дата на изграждане.

Ответния орган е направил преценка относно допустимостта на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която е правилна.

С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства следва да се приеме, че преустройството на таванското помещение в жилищно, изразяващо се в изграждане на баня – тоалетна, разположено над жилище СОС с ид. 56784.524.437.1.5 е изградено през 1983 година, поради което за да бъде извършена преценка за търпимост на строежа следва да се обсъди разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Установено е от заключението на вещото лице, че от графично приложение № 1, както и от Констативен протокол № 42/10.10.2024г. на служителите в Район „Централен“ община Пловдив (лист 23) е видно, че в южната част „на таванско помещение в югоизточната част с площ 22.48 кв.м описано в дял пети по окончателен договор за делба на недвижим имот от 05.10.1988г. (листове 31 - 35) е обособено мокро помещение - баня с тоалетна (с една лека преградна стена), което мокро помещение е над жилищно помещение спалня, но над жилището, което обслужва, то е прилежаща част към него.

В тази връзка вещото лице посочва, че на таванския етаж, в проекта на лист 46 от делото няма посочени мокри помещения, изводи за ВиК, докато в избения етаж предвид, че има ПРУ – противорадиационни укрития по изисквания тогава, там има и медицинска стая и санитарен възел в избата, но в таванския етаж няма показани.

Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като в разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ са посочени изключения, при които е допустимо строеж да се осъществи без разрешение за строеж. Извършените ремонтни дейности не биха могли да се квалифицират като "текущ ремонт", за извършването на който съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Съгласно т. 43, "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

По делото се установява, че е променено предназначението на съществуващите помещения от склад в помещение за обитаване. Вещото лице в с.з. посочва, че в одобрения проект /приложен на лист 46 и лист 47/ има нанесени мокри помещения в другите жилищни етажи - тоалетна, пране и баня. На таванския етаж, в проекта на лист 46 от делото няма посочени мокри помещения, изводи за ВиК.

Съгласно чл. 108, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7), жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. Алинея 2 на същата норма посочва, че в жилището се предвиждат две групи помещения, както следва: т. 1 – жилищни помещения (помещения с основно предназначение за обитаване) - дневни, спални, детски стаи и трапезарии и т. 2 - помещения със спомагателно и обслужващо предназначение. Според т. 2б помещения за санитарно-хигиенно обслужване са бани, тоалетни и бани-тоалетни, а според т.2г складови помещения са дрешници и килери и др. (във или извън жилището).

Съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ, "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В приложение № 4 към чл. 16, ал. 3, т. 4 Самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура, към Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е предвидено, че жилище, апартамент в жилищна сграда или такава със смесено предназначение представлява самостоятелен обект на кадастъра с код 500, а преустроеният обект е "друг самостоятелен обект", който е с код "690", следователно след обособяването на този обект със санитарно помещение и спалня е сменено предназначението на обекта, поради което не отговаря на критериите за "текущ ремонт", като за изпълнението му е необходимо наличие на одобрени проекти и разрешение за строеж.

Към 1983 г. са действали нормите на ЗТСУ /Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973г., в сила от 1.06.1973 г., отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001г./, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г., отм. 26.07.1995 г./.

От представените по делото доказателства се установява, че изпълненото преустройство не съответства на изискванията, регламентирани в нормата на чл. 58, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г./, забраняваща разполагането на санитарни помещения над стаи за живеене, кухни или килери за хранителни продукти, като това правило не се прилага само за еднофамилни сгради (каквато не е процесната, където се намира обекта предмет на премахване).

По отношение на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, не е изпълнено второто кумулативно условие за търпимост на строежите, предвидено в тази разпоредба. Заедно с изискванията за допустимост на строежите по правилата и нормативите, действали към момента на извършването им или съгласно ЗУТ, цитираната разпоредба въвежда като кумулативна предпоставка деклариране на строежа пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая няма данни това да е направено, поради което строежът не може да се определи като търпим по см. на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ.

Разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ е неприложима, тъй като каза се строежът е започнат преди 30 юни 1998 г.

Режимът на търпимост в нормата §127, ал.1 от ПР на ЗИДЗУТ, не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на §16 от ДР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г/, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. От това следва, че разпоредбата на §127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ е неприложима в случая, тъй като тя касае строежи, изградени през нов четвърти период, а нареденият за премахване със Заповед № РДЦ-25-44/15.01.2025г. строеж е изграден през 1983г.

Според разпоредбата на чл. 95, ал.4 от действалата в периода 26.05.1995 г. - 05.06.2001 г. Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми за териториално и селищно устройство (Наредба № 5/1995г, отм.), санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват. В случая, новоизградената баня – тоалетна над жилище СОС 56784.524.437.1.5 обслужва преустроеното в жилище таванско помещение.

Идентично според разпоредбата на чл. 134, ал.3 от действалата в периода 05.06.2001 г. - 13.01.2004 г. Наредба № 5 от 21.05.2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията (Наредба № 5/2001 г., отм.), санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват.

Строежът противоречи и на действащите към настоящия момент разпоредби на чл. 40, ал.2 от ЗУТ и чл. 110, ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно които "Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват". В случая е преустроено помещение склад, което не е жилищно в жилищно, като е изградено санитарно помещение баня-тоалетна. Жилището под обекта разпореден за премахване със Заповед № РДЦ-25-44/15.01.2025г. е собственост на жалбоподателя, но с промяната на предназначението на таванското помещение, изградената баня-тоалетна не обслужва жилището под него, а обслужва само таванското вече жилищно помещение. По делото няма данни, а и не се твърди, че жалбоподателят И. няма изградена баня в жилището си и изградената на таванското помещение баня-тоалетна обслужва именно него.

В конкретния случай в резултат на извършеното преустройство с промяна на предназначението е изградена баня-тоалетна, обслужваща таванското помещение. За да се оформи баня-тоалетната е била зазидана съществуващата врата на таванското помещение. Била е изградена нова преградна стена с врата в нея, за да отдели баня-тоалетната от стаята. В съществуваща стена между таванското помещение и общия коридор е бил направен отвор за врата, т.е преустроено е помещение, което вече не е обслужващо жилището на жалбоподателя и става жилищно, като е изградено санитарно помещение баня-тоалетна. Видно от снимките към СТЕ в помещението има мебели, кухненска мивка и уреди. Освен това към момента на проверката е имало наемател.

Сега действащата Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, предвижда, че не се допуска водопроводните инсталации да се проектират по стени, подове и тавани на жилищни помещения, стаи в почивни домове и хотели, спални помещения в детски заведения, общежития и лечебни заведения, където не се предвиждат водочерпни кранове. Идентично е посочено и в чл. 36, ал. 1 от Нормите за проектиране на водопроводни и канализации инсталации в сгради (обн., ДВ, бр. 69/1986 г., изм., ДВ, бр. 6/1985 г., бр. 74/1991 г., бр. 62/1995 г. и бр. 15/1996 г.). В с.з. вещото лице посочи, че на таванския етаж в проекта на л.46 по делото няма посочени мокри помещения и изводи за ВиК, а канализационните тръби се обезвъздушават над нивото на покрива, поради което те преминават през всички етажи.

Дори и да се приеме, че санитарното помещение е изградено над жилищно помещение, което обслужва, установи се по делото, че строежът предмет на Заповед № РДЦ-25-44 от 15.01.2025г. е извършен без строителни книжа и без съгласие на етажните собственици, както е отразено и в заключението на вещото лице. За така извършено преустройство на таванското помещение от складово в жилищно и оформяне на баня-тоалетната е била зазидана съществуващата врата на таванското помещение, а в съществуваща стена между таванското помещение и общия коридор е бил направен отвор за врата. В случая при преустройството е прокарана нова ВиК и електрическа инсталация и е необходимо изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части - чл. 186, ал. 1 ЗУТ.

Съгласно чл.56, ал.6 от ЗТСУ, не се иска съгласие на останалите собственици от етажна собственост при преустройства на собствени помещения или промяна на предназначението им, когато това става за задоволяване личните нужди на собственика или на членовете на неговото домакинство и не се изменя значително видът на общите части на сградата и не се вземат части от помещения, предназначени за общо ползуване. Доколкото по време на проверката е установено, че в помещението е имало наемател, то в случая промяната на предназначението не е за задоволяване на лични нужди на собственика или на членовете на неговото домакинство.

С оглед горното се установява, че строежът предмет на Заповед № РДЦ-25-44 от 15.01.2025г. не е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, доколкото същия не е бил допустимо по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ.

По отношение на обекта нереден за премахване със Заповед № РДЦ-25-51/15.01.2025г., според предоставена нотариално заверена декларация, в обследваното таванско помещение е била изградена водопроводна мрежа „още със строителството на сградата“, но ответния орган е приел, че изграждането на баня-тоалетна е извършено след 12.12.2008г. - датата на придобиване на таванското помещение от М. И..

Видно от представения НА за покупко-продажба от 2008г. Р. С., М. С. и Е. С. продават на М. Р. изцяло притежаваната от тях идеална част от НИ, представляващ тавански етаж, който се състои от самостоятелно обособени тавански помещения, разположени в обема на жилищната сграда, а именно 1/6 ид.част от таванския етаж на описаната жилищна сграда, с реално ползване на северозападното таванско помещение с площ 24,20 кв.м. Видно от приложената към КА № 43 от 10.10.2024г. окомерна скица на разположението на строежа, според одобрения проект не е било предвидено процесното преустройство.

Показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви по отношение на това дали М. И. е закупила таванското помещение с изградена баня. Майката на жалбоподателя заяви в с.з., че не си спомня кога са изградени банята и тоалетната на другия таван, като е възможно и след 2000г. да е построена. Ето защо за времето на изграждане на обекта нареден за премахване със Заповед № РДЦ-25-51/15.01.2025г. следва да се приеме след 12.12.2008г. - след закупуването на това таванско помещение от М. И., поради което са неприложими разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Според проектната разработка предназначението на таванското помещение е за „склад”. Не е било предвидено наличие на баня-тоалетна или друго „мокро” помещение”. Изградената баня-тоалетна е разположена върху част от банята на жилището намиращо се под нея. В проекта не е предвидено наличие водопроводна инсталация на таванския етаж. Вертикалните канализационни клонове излизат над покривните повърхнини, като в тази насока вещото лице посочи, че канализационите тръби се обезвъздушават над нивото на покрива, поради което те преминават през всички етажи.

Процесният строеж преустройство на таванско помещение в жилищно, чрез изграждане на баня-тоалетна е изграден без строителни книжа, следователно строежът е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като за същия се изисква разрешение по чл. 148 от ЗУТ, доколкото не се касае до строителни и ремонтни работи по см. на чл. 151 от ЗУТ.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че строежът е законен, тъй като е извършен в хода на строителството на сградата въз основа на изменени инвестиционни проекти, които общинската администрация е загубила. Както е посочило и вещото лице, при наличие на екзекутивни документи с такива, следва да разполагат и собствениците на обектите. Строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж - чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. При извършеното вътрешно преустройство е променено предназначението на помещенията – от склад в помещение за обитаване, което изисква разрешение за строеж.

С молба от 30.04.2026г., процесуалният представител на жалбоподателя е направил доказателствено искане, ведно с искане за отмяна хода на делото по същество. Партидното досие във ВиК ЕООД Пловдив не е ново обстоятелство, като в жалбата и в съдебно заседание не се сочи наличие на отделни водомери в процесните две тавански помещения. По делото са проведени три съдебни заседания, като с определението за насрочване е указана доказателствената тежест на страните, включителни и че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването. Това доказателствено искане не е своевременно, като с молбата от 01.04.2026г. е поискано само допускане на свидетел за установяване на обстоятелството дали е налична екзекутивна документация.

В дейсвтителност, както разрешението за строеж, така и протоколът за строителната линия се съхраняват безсрочно от общинската администрация (чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 2 от ППЗТСУ . Но дори и да се приеме, че общинската администрация не е съхранила протокол образец 16 и екзекутивна документация (ако такива е имало) в нарушение на изискванията на чл.155 от ЗУТ, чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 2 от ППЗТСУ, законодателят е предвидил възможност за възстановяване на изгубени документи – чл. 145, ал. 5 от ЗУТ и чл.231б, ал.1 от ППЗТСУ. По делото няма данни за започната такава процедура. Не могат да обосноват друго и свидетелските показания на свидетелите И. и К., тъй като в тях се съдържат изявления за факти, чието доказване следва да се извършва само с писмени доказателства - чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК.

По тези съображения, съдът намира оспорените актове за издадени от компетентен административен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу тях е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Съдът