Решение № 6331 от 1.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1240/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на "Синистър" ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. Р. А., против Ревизионен акт № Р-16001624004058-091-001/24.03.2025г, издаден от С. М. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. И. Й., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 159/22.05.2025 г. на Директора на дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, с който по отношение на "Синистър" ЕООД допълнително са установени следните задължения в общ размер на 109 524,46 лв. - главница и 44 096,30 лв. - лихва, както следва: непризнат данъчен кредит за периода 01.12.2018г. - 31.12.2023г. в размер на 71 162,41 лв. - главница и 29 349,77 лв. - лихва; Корпоративен данък за 2018г. в размер на 6567,72 лв. - главница и 4428,55 лв.-лихва; Корпоративен данък за 2019г. в размер на 6396,42 лв. - главница и 3 664,47 лв.-лихва; Корпоративен данък за 2020г. в размер на 5625,81 лв. - главница и 2 510,33 лв.-лихва; Корпоративен данък за 2021г. в размер на 3 544,17 лв. - главница и 1 222,10 лв.-лихва; Корпоративен данък за 2022г. в размер на 9 567,89 лв. - главница и 2 260,81 лв.- лихва; Корпоративен данък за 2023г. в размер на 6 660,04 лв.-главница и 660,27 лв.-лихва

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен процесния РА, като неправилен и незаконосъобразен.

Възраженията се свеждат до липса на мотиви в частта за непризнатото право на данъчен кредит по ЗДДС, като се твърди, че всички материали са използвани изцяло във връзка с основната дейност на дружеството. В частта по ЗКПО се твърди, че неправилно с РА не са признати нормативно признати разходи по чл. 26, т.1 и т.2 от ЗКПО, като се сочи, че процесните фактури документират разходи изцяло свързани с дейността и не са налице основания за преобразуване на счетоводния финансов резултат в увеличение, както и че неправилно е преобразуван финансовия резултат по отношение на разходите по чл. 26, т.2 от ЗКПО, като се сочи, че в хода на ревизията са представени доказателства, включително и от доставчика „А -Томи“, че процесните фактури са надлежно осчетоводени, както и се възразява, че приходните органи не са съобразили обстоятелството, че закупените стоки по процесните фактури участват и формират основните разходи, свързани с дейността на дружеството-спедиторски услуги. Жалбоподателят моли да се отмени оспорения ревизионен акт изцяло. Навежда доводи за необоснованост на констатациите на приходната администрация и за нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът - Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са представени в писмена защита.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001624004058-020-001/12.08.2024г.,издадена от С. А. Г., в качеството й на заместник на С. М. И. на длъжност началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-522/22.03.2024г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 13.08.2024 г., чрез електронно съобщение(л.2696).

Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16001624004058-020-002/12.11.2024г., издадена от компетентния орган, срокът за приключване на ревизията е продължен до 13.01.2025г. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 12.11.2024г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001624004058-092-001/27.01.2025г., срещу който в съответния законов срок са постъпили възражения от ревизираното лице.

В срока по чл.119, ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД и след разглеждане на възраженията, е издаден процесния Ревизионен акт №16001624004058-091-001/24.03.2025г., редовно връчен на 31.03.2025г., който по жалба на РЛ с решение № 159/22.05.2025 г. на контролния орган е потвърден в цялост.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК по делото са представени удостоверения за електронни подписи и заповеди:, № РД-09-192/06.02.2024г., ведно с приложенията към нея както и заповеди № РД-09-519/22.03.2024г., № РД-09-522/22.03.2024г., № 21-2271/23.05.2024г., № 8099 от 29.07.2024г., № ЗОД-63 от 29.07.2024г. - всички на директора на ТД на НАП - [населено място].

В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Документите са представен на цифров носител, позволяващ справка за валидността на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Следва в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповедта за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извод за спазени принципи за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.

Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Предмет на ревизията е определяне на данъчните задължения по ЗДДС за периоди от 01.12.2018г. до 31.12.2023г. и по ЗКПО за 2018г. 2019г., 2020г., 2021г. 2022г. и 2023 г.

От приходните органи е установено, че РЛ осъществява дейността си в предоставени от възложителя („СПИДИ“ АД) обекти, намиращи се в [населено място], [улица], [улица] [улица], „РИВА ЦЕНТЪР“.

Посочено е, че предмет на дейност, съгласно регистрацията в Търговски регистър е: покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; търговско представителство и посредничество; агенство; комисионни, спедиционни и превозни сделки; консултантски, рекламни, информационни, програмни или други услуги; както и всяка друга дейност, незабранена със закон.

Установено е, че в подадените си ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г., 2019г., 2020г., 2021 г., 2022г. и 2023г. „СИНИСТЪР" ЕООД е декларирало основна извършвана дейност с код 5320 по КИД 2008, а именно - други пощенски и куриерски дейности. В подадените Уведомления по чл.62 от КТ за назначени служители, ревизираното дружество е декларирало през 2018г., 2019г. и 2020г. извършване на дейност с код 5320 по КИД 2008 - други пощенски и куриерски дейности, както и извършване на дейност с код 4778 по КИД 2008 - търговия на дребно с други нехранителни нови стоки. След 01.11.2020г. всички подадени Уведомления по чл.62 от КТ за назначени служители са с декларирана основна икономическа дейност с код 5320 по КИД 2008 - други пощенски и куриерски дейности.

От приходните органи е констатирано, че дружеството е ползвало фискални устройства, регистрирани от възложителя, по които се отчитат изпратените пратки, получените пратки, наложените платежи и пощенските парични преводи. Ревизиращият екип е посочил, че „СИНИСТЪР“ ЕООД не отчита приходи и разходи за предоставени и получени пратки, а получава единствено възнаграждение от възложителя за извършваните услуги и осъществената работа. Към датата на издаване на РД задълженото лице няма налични недвижими имоти, моторни превозни средства, машини, оборудване, стопански инвентар и стоки.

Във връзка с ИПДПОЗЛ от РЛ 10.09.2024г. са представени документи и писмени обяснения, с вх. № 15570/10.09.2024г., в това число справки от № 1 до № 5; Обяснение относно вида на извършваната дейност; Декларация за наличните фискални устройства на дружеството; Декларация за осигуряваме на здравословни и безопасни условия на труд, фактури, банков извлечения за периода 01.01.2018г. -30.09.2023г.;Договор за партньорство от 01.09.2021г. със „СПИДИ" АД ведно със съответните приложения; Договор за опериране на обект „СПИДИ ПАРСЕЛ ШОП" от 01.10.2019г. със „СПИДИ" АД ведно с Приложение 1; Договор за партньорство от 01.09.2017г. със „СПИДИ" АД ведно със съответните приложения; Договор от 01.09.2021 г. между „СПИДИ" АД и к „СИНИСТЪР" ЕООД за покупко - продажба на МПС; Договор от 20.09.2017г. между „ТДС 2017" ЕООД и купувача „СИНИСТЪР" ЕООД за покупко - продажба на МПС; Договор за счетоводно обслужване от 01.01,2017г. с „КОСЕНА - ДЖИ" ЕООД; финансови отчети за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г.; Справки за трудови договори и ведомости за заплати за 2018г., 2019г., 2020г., 2021 г., 2022г. и 2023г.; Счетоводни ведомости и справки за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г.; Главни книги за 2018г., 2019г., 2021г. и 2022г.; 8бр. Договори за консултантски услуги с „КОСЕНА - ДЖИ" ЕООД, Договор за консултантски услуги с „ДЖИ 94" ЕООД.

Във връзка с ИПДПОЗЛ № Р- 16001624004058-040-002/13.12.2024г. от РЛ са представени с писмо с вх. № 16001624004058-ПРД-007-И/23.12.2024г. документи и писмени обяснения, подробно описани в РД, в това число: счетоводни справки и банкови извлечения от фирмената банкова сметка за периода 01.10.2023г. - 31.12.2023г.

С Протокол Кд-73 № Р-16001624004058-ППД-001/19.08.2024г. са присъединени документи и доказателства от друго контролно производство, с УИН № П-16001624003642, подробно описани на стр. 9-10 от РД.

С Протокол КД-73 №Р-16001624004058/13.01.2025г. към ревизионното производство са присъединени всички извършени справки от страна на органа по приходите в ПП на НАП относно „СИНИСТЪР" ЕООД, подробно описани на стр. 15 от РД.

С Протокол за присъединяване на документи №.; Кд-73 № Р-16001624004058-ППД-001/19.08.2024г. към ревизионното производство на ревизираното дружество са присъединени документи, подробно описани на стр. 10-11 от РД.

С Протокол КД-73 № Р-16001624004058/13.01.2025г. към ревизионното производство са присъединени всички извършени справки от страна на органа по приходите в ПП на НАП относно „СИНИСТЪР" ЕООД, подробно описани в РД на стр.15-16

I. По Закона за данък върху добавената стойност

По чл. 71, т. 1 от ЗДДС

В хода на ревизията е установено, че „СИНИСТЪР“ ЕООД е включило в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - „дневник за покупките“, касаещ данъчния период м.05.2021 г. фактура № 5101029055/31.05.2021г. с данъчна основа 45,00 лв. и начислен ДДС в размер на 9,00 лв., издадена от доставчика „СПИДИ“ АД, [населено място], с идентификационен номер на ЮЛ 131371780 и предмет на доставката „наем“. Органите по приходите са констатирали, че първичен счетоводен документ със същия номер, дата, стойност на данъчната основа и размер на начисления ДДС е съставен от „СПИДИ“ АД, но като получател в него фигурира „С. ЕКСПРЕС“ ЕООД, [населено място], и предмет на доставката „Наем на офис“ за м.05.2021 г.

Предвид наличието на горното обстоятелство ревизиращият екип е приел, че е налице неизпълнение хипотезата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и на това основание на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер 9,00лв.

Решаващият орган, възприемайки изцяло изводите на приходните органи, е формирал извод, че издаденият ревизионен акт в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 9,00 лв., следва да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен, ведно с начислените за периода от 15.06.2021 г. до 24.03.2025 г. прилежащи лихви, от 4,06 лв., установени за дължими за периода м.05.2021 г.

Чл. 70. ал. 1, т. 2 от ЗДДС

В хода на извършената ревизия органите по приходите са установили определени факти и обстоятелства от обективната действителност, подробно описани в текстовата част на съставения РД, въз основа на които е извършена промяна в размера на декларирания от дружеството данъчен кредит по фактури, касаещи покупки на стоки, за които е констатирано, че не са свързани и нямат отношение към извършваната от него икономическа дейност.

На РЛ е отказани данъчен кредит в общ размер от 57 528,87 лв. по фактури и доставчици, както следва:

1. 631,10 лв. по 57 бр. фактури, издадени през определени данъчни периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. от различни доставчици, с посочен предмет на стопанската операция - домакински пособия, душ система, прибори за хранене, салфетки, бебешки шампоан и бебешка пяна, сушилник за дрехи, албуми за снимки, коледна и великденска украса, свещи, студен чай, пликове за фризер, кутия за кучета, селфи стик, закачалка, кантар, калъф за дрехи, лосиони, топка, душ гел, плажен чадър, сламена постелка, саксии, мивка за къмпинг, гел и таблетки за съдомиялна. флумастери, блокче за рисуване, детска пейка, детска люлка и др., подробно описани в РД.

В хода на ревизията от страна на РЛ не е било представено обяснение, нито писмени доказателства, удостоверяващи че въпросните стоки са били предмет на последващи облагаеми доставки, по които дружеството се явява „изпълнител“. От страна на приходните органи на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на задълженото лице не е признато правото на данъчен кредит в посочения размер.

2. 32 319,43 лв. по 41 бр. фактури, издадени през м. 12.2018 г. и определени периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. от доставчиците „ГЛОПАКС“ ЕООД, „БЛОКБАСТЕР БРАДЪРС“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД, „КОСЕНА - ДЖИ“ ЕООД, „ИНВИКТА ГРУП“ ЕООД, „ЕВАН 007“ ЕООД и „АСИТОНИЯ“ ЕООД, с предмет на доставката - значителни по обем количества хартия, палетен стреч, чанти, торби, хартиени пликове, кашони, ПВЦ фолио, картонени кутии, ролки фолио, опаковки, амбалажна хартия, найлони с балончета, пакети и др., подробно описани в РД.

В отговор на връчено по време на ревизията ИПДПОЗЛ с № Р-16001624004058-040- 001/13.08.2024 г. от страна на „СИНИСТЪР“ ЕООД са представени сключени със „СПИДИ“ АД договори за партньорство от 01.09.2017 г. и 01.09.2021 г., ведно с приложенията към тях.

Съгласно договори за партньорство и за опериране на обекти „СИНИСТЪР" ЕООД, съответно от 01.09.2017 г„ от 01.10.2019 г., от 01.09.2021 г., извършва своята куриерска дейност като подизпълнител на дружество „СПИДИ" АД, като използва негови обекти, транспортни средства /с възможност за закупуването им/, оборудване, работно облекло, опаковки и други, брандирани с логото на възложителя. За предоставените от възложителя транспортни средства и помещения /обекти/ за осъществяване на дейността, изпълнителя заплаща наем. За извършените от РЛ услуги, същото получава възнаграждения и бонуси, с оглед на което е прието, че се касае за бизнес модел, при който собственик на успешна марка и бизнес концепция предоставя правата за ползване на своя бизнес модел, търговска марка и ноу-хау на друг предприемач, в случая „СПИДИ” АД на „СИНИСТЪР" ЕООД.

Съгласно договор за партньорство и за опериране на обекти от 01.09.2017 г. и за извършване на дейностите, предмет на същия, изпълнителят използва задължително следното оборудване и работни средства съобразно броя на ангажираните служители:

•предоставен от възложителя или осигурен от изпълнителя собствен или лизингован автомобил с монтирани за сметка на възложителя GPS УСТРОЙСТВО И алармена система, в одобрен от възложителя жълт/бял цвят, брандиран съгласно изискванията и за сметка на възложителя - лекотоварен автомобил (пикал или бус) с общо тегло до 3.5 тона, не по-стар от 5 г.. или товарен автомобил с общо тегло над 3.5 тона, не по-стар от 10 г.: мобилен компютър (Pocket PC), предоставен от възложителя мобилно фискално устройство/принтер, предоставени от възложителя; мобилен телефон със SIM-карта, предоставен от възложителя; карта за зареждане с гориво в обекти на одобрен от възложителя доставчик, предоставена от възложителя; мобилен преобразувател на напрежение от 9 на 220 волта, предоставен от възложителя; ПОС терминал, предоставен от възложителя;

Съгласно договор за партньорство и за опериране на обекти от 01.10.2019 г. /обект „СПИДИ ПАРСЕЛ ШОП”/ изпълнителят получава от възложителя и използва задължително следното оборудване и работни средства: 1 бр. фискално устройство; 1 бр. SIM-карта и телефонен апарат; електронна везна; лазерен принтер; четец за баркод; етикетен принтер; компютърна конфигурация; офис оборудване: бюро, стол, стелажи, информационни табла; денонощно видео-наблюдение на офиса; рутер.

Според Договор за партньорство и за опериране на обекти от 01.09.2021 г. на Изпълнителя „СИНИСТЪР" ЕООД са предоставени 6 транспортни средства, описани в договора, както и комплект прилежащо оборудване за всеки автомобил, описан в договора.

Според същия договор на ревизираното дружество е предоставено оборудване офис, описано в договора, в това число компютърна конфигурация, принтер, телевизор, климатик, мобилен апарат, униформено облекло /стандартен комплект, мебели и др.

При анализ на представените от РЛ документи е прието от приходните органи, че „СПИДИ“ АД възлага на „СИНИСТЪР“ ЕООД да съдейства на възложителя при доставянето на куриерски пратки, като извършва транспорт и доставка на пратки от/до адрес на офис на „СПИДИ“ АД до/от адрес на крайни получатели/клиенти, по конкретно задание на възложителя.

Прието е също, че възложителят „СПИДИ“ АД е длъжен да снабдява своевременно и в нужните количества на изпълнителя с браднирани консумативи за работа - фирмени картонени пликове за документи, полиетиленови пликове с размер А2, АЗ, А4 и С5, товарителници, стикери и печатни тарифи. В договорите е посочено също, че всички опаковки за пратките на възложителя са за сметка на възложителя, като наличността им се следи чрез работния софтуер и изпълнителят периодично се снабдява с нови опаковки,

От приходните органи е формиран извод, че „СИНИСТЪР“ ЕООД не следва да осъществява доопаковане на пратките със собствени материали, тъй като по силата на сключените със „СПИДИ“ АД договори за партньорство, „изпълнителят“ следва да използва единствено опаковките, брандирани и представени му от „възложителя“.

Във връзка с изпратено ИПДПОЗЛ, от „СИНИСТЪР“ ЕООД е представено писмено обяснение, в което е посочено, че същите представляват допълнителни материали за доопаковане на пратките на възложителя „СПИДИ“ АД.

Според приходните органи така представените писмени обяснения противоречат на клаузите в сключените между двете дружества договори за партньорство от 01.09.2017 г. и 01.09.2021 г. В тази връзка е посочено, че съгласно договорите цената на опаковките следва да намери отражение в цената на услугата, а такава не е отчетена от задълженото лице. Констатирано е, че материалите за опаковане, закупени от „СИНИСТЪР“ ЕООД през ревизирания период са изписвани, без срещу тях да е налице отчетена продажба на съответните опаковки. Според приходните органи, фактурирането на допълнителна цена на опаковка, ако същата не е собственост на възложителя, ще доведе до намаляване на наличностите на опаковките в работния софтуер, което ще активира нова доставка на опаковки от страна на възложителя. В случай че закупените от страна на ревизираното дружество материали за доопаковане са предоставени безвъзмездно на клиентите на възложителя, то същите ще са закупени за осъществяване на безвъзмездни доставки и ще се считат за извършени покупки извън икономическата дейност на дружеството.

В РД са описани подробно съответните процесуални действия по съставяне и връчване на искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, представени от „СПИДИ“ АД доказателства (договори са партньорство и сътрудничество със „СИНИСТЪР“ ЕООД, договори за обектите и за транспортни средства, приложения и допълнителни споразумения към тях. опис на фактури, писмени обяснения и др.), като информацията в тях е подробно коментирана и анализирана от страна на органите по приходите.

Органите по приходите са констатирали, че според представен Договор за опериране на обект „СПИДИ ПАРСЕЛ ШОП" от 01.10.2019г. всички опаковки за пратките на Възложителя са за сметка на Възложителя, като Възложителя следи за тяхната наличност и периодично снабдява Изпълнителя с нови опаковки.

Прието е също, че даденото обяснение от РЛ, че му се налага да закупува допълнителни материали за доопаковане на пратките, противоречат на клаузите от посочения договор, подробно описано на л. 35 от РД.

В тази връзка е прието за установено, че закупуваните от страна на ЗЛ „СИНИСТЪР" ЕООД работно облекло, ръкавици, юношески тениски, комплекти облекло, тишу, еспадрили, обувки и др. не представляват разходи, свързани с основната икономическа дейност на дружеството по извършване на куриерски услуги като Изпълнител на „СПИДИ" АД, както и че закупеното от страна на „СИНИСТЪР" ЕООД оборудване на наетия офис категорично не е свързано с извършваната основна икономическа дейност на дружеството по сключения Договор със „СПИДИ" АД и извършените разходи за закупуване на оборудване, което вече е предоставено от Възложителя, не представляват разходи, свързани с дейността на РЛ.

При тези обстоятелства е формиран извод, че извършените от „СИНИСТЪР“ ЕООД покупки на стоки (материали за доопаковане) по коментираните 41 бр. фактури не са свързани и нямат отношение към стопанската му дейност по извършване на куриерски услуги, както и не са свързани с извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и нямат отношение към осъществяваната от същото дружество икономическа дейност или с последващо извършени облагаеми доставки, поради което на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на ревизираното лице не се признава правото на данъчен кредит в посочения размер.

3. 980,00 лв. (частично) по фактура № 0000000499/31.08.2020 г., издадена от „ДЖИ 94“ ЕООД, [населено място].

Приходните органи са констатирали, че ревизираното дружество притежава и е включило посочения първичен счетоводен документ в отчетния регистър „дневник за покупките“ за периода м.08.2020 г. с данъчна основа 5 000,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 000,00 лв. с посочен предмет на доставката - консултантски услуги (данъчна основа - 100,00 лв. и ДДС - 20,00 лв.) и 490 бр. хартия (данъчна основа - 4 900,00 лв. и ДДС - 980,00 лв.).

Доставката на консултантски услуги с данъчна основа на стойност 100.00лв. и ползван данъчен кредит в размер на 20.00лв. са признати на РЛ за данъчни цели.

Въз основа на констатираните обстоятелства на „СИНИСТЪР“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 980,00 лв. поради изпълнение хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС с мотиви, че ревизираното дружество не доказва закупената от него 490 бр. хартия да е свързана с икономическата му дейност.

4. 9 248,79 лв. по 50 бр. фактури, издадени през определени периоди на 2019 г., 2020 г„ 2021 г., 2022 г. и 2023 г. от различни доставчици, с предмет на стопанската операция - облекла, юношески шорти и тениски, еспадрили, луксозни обувки, боти, маратонки, чанти, дънки, ръкавици, пуловери, якета, ризи и др., подробно описани в РД.

От приходните органи е посочено, че съгласно представените документи и договори от страна на задълженото лице и на „СПИДИ“ АД, служителите на „СИНИСТЪР“ ЕООД по време на изпълнение на своята дейност по оказване на куриерски услуги съгласно сключените договори със „СПИДИ“ АД следва задължително да носят предоставеното от възложителя фирмено работно облекло според сезона. Описано е, че всички наети от „СИНИСТЪР“ ЕООД лица на трудови правоотношения през ревизираните периода са назначени на длъжност „куриер“ и едно лице на длъжност „технически организатор“.

Констатирано е, че според буква е) на чл.5.1 на Договора от 01.09.2017г. Възложителя предоставя на наетите служители на Изпълнителя брандирано работно облекло, което съгласно чл.5.8 от Договора служителите задължително носят по време на изпълнение на своята дейност. Съгласно чл.3.1 и чл.3.2 от Договора Изпълнителя следва стриктно да спазва условията, вътрешните правила, работните инструкции, процедури и други изисквания на Възложителя. Прието е от приходните органи, че обяснението на РЛ, че има закупувано допълнително облекло, което е предоставил на своите служители противоречи на Договора, според който неговите служители задължително носят брандирано облекло на Възложителя по всяко време от своята работа. В тази връзка е установено, че закупуваните от страна на РЛ „СИНИСТЬР" ЕООД работно облекло, ръкавици, юношески тениски, комплекти облекло, тишу, еспадрили, обувки и др. не представляват разходи, свързани с основната икономическа дейност на дружеството по извършване на куриерски услуги като Изпълнител на „СПИДИ" АД.

Описано е в РД е също, че съгласно раздел чл.7.2 на Договора за партньорство от 01.09.2017г. с Възложителя „СПИДИ" АД: „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ си запазва правото: а) да осъществява постоянен ежеседмичен контрол относно изпълнението на възложеното по Договора, съгласно количествените и качествени параметри, утвърдени от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ и б) да извършва месечна и/или тримесечна оценка за изпълнение на дейността по Договора, в това число и за покриване на планираните цели и въведените стандарти".

Прието е, че закупуваното допълнително облекло от страна на ревизираното дружество не представлява униформено облекло на възложителя и същото не следва да се носи от служителите му по време на работния процес.

Направен е извод, че закупуваните от страна на „СИНИСТЪР" ЕООД работно облекло, юношески тениски, юношески шорти, блузи, ръкавици, еспадрили, обувки, маратонки, дънки, пуловери, якета и ризи не представляват покупки, свързани с основната икономическа дейност на дружеството по извършване на куриерски услуги в качеството му на „изпълнител“ на „СПИДИ“ АД.

От приходните органи е формирано заключение, че извършените от страна на задълженото лице разходи за облекло и обувки не са свързани със стопанската му дейност или с последващо осъществени от него облагаеми доставки. С оглед на това е формирано заключението, че за „СИНИСТЪР“ ЕООД не възниква право на приспадане на данъчен кредит в посочения размер, поради изпълнение хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

5. 340,00 (частично) по фактура № 0000002171/31.03.2022 г., издадена от доставчика „КОСЕНА - ДЖИ“ ЕООД. [населено място].

Ревизиращият екип е констатирал, че „СИНИСТЪР“ ЕООД е отразило посочената фактура в отчетния регистър „дневник за покупките" за периода м.03.2022г. с данъчна основа 1 915,60 лв. и начислен ДДС в размер на 383,12 лв. с предмет на доставката - ксерокс услуги (данъчна основа - 115,60 лв. и ДДС - 23,12 лв.), канцеларски материали (данъчна основа - 100,00 лв. и ДДС - 20,00 лв.) и 30 бр. комплекта долнище и горнище с цип (данъчна основа - 1 700,00 лв. и ДДС - 340,00 лв.).

Извършената покупка - ксерокс услуги и канцеларски материали с данъчна основа на обща стойност 215.60лв. и ползван данъчен кредит в общ размер на 43.12лв. е призната на РЛ за данъчни цели.

Предвид доводите, изложени по-горе в настоящото решение относно предоставянето на фирмено работно облекло, брандирано от страна на „възложителя“ на куриерските услуги „СПИДИ“ АД. на „СИНИСТЪР“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 340,00 лв. поради изпълнение хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС с аргумента, че ревизираното дружество не доказва закупените от него 30 бр. комплекта да имат отношение към икономическата му дейност.

6. 1 745,74 лв. по 7 бр. фактури, издадени през определени периоди на 2019 г„ 2020 г., м.11.2021 г. и м.01.2023 г. от доставчиците „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД, „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, „ХЕДИ КОМПЮТЪРС“ ЕООД, „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „НЮ ФОУН 2014" ЕООД, с предмет на стопанската операция - мобилни апарати и аксесоари към тях, подробно описани в РД.

Установено е от приходните органи, че през ревизираните периоди от 01.12.2018г. до 31.12.2023г. в подадените СД за ДДС и „Дневници за покупките" на „СИНИСТЪР" ЕООД са декларирани извършени покупки на стоки с предмет на доставката мобилни телефони и аксесоари с право на приспадане на данъчен кредит, които не са свързани с извършваната дейност от страна на РЛ, описани на стр. 151 от РД.

С Протокол Кд-73 № Р-16001624004058-ППД-001/19.08.2024г. са присъединени документи и доказателства от друго контролно производство с УИН № П-16001624003642, подробно описани на стр. 187 и сл. от РД.

При анализ на представените Договор за опериране на обект „СПИДИ ПАРСЕЛ ШОП" от 01.10.2019г. и Договор за партньорство от 01.09.2021г., сключени между РЛ и „СПИДИ" АД от приходните органи е прието за установено, че цялото оборудване на наетия/тите офис/и, в това число и SIM-карти и мобилни телефонни апарати се предоставя от Възложителя „СПИДИ" АД и се използва задължително в дейността на Изпълнителя „СИНИСТЪР" ЕООД по извършването на куриерски услуги. Според приходните органи извършените покупки от страна на „СИНИСТЪР" ЕООД на мобилни телефони, които изрично са изброени като предоставени на РЛ в подписаните Договори със „СПИДИ" АД, не представляват покупки, свързани с основната икономическа дейност на дружеството по извършване на куриерски услуги като Изпълнител на „СПИДИ" АД.

Въз основа на представените в хода на ревизионното производство договори за партньорство от 01.09.2017 г. и 01.09.2021г., както и договор за опериране на обект „СПИДИ ПАРСЕЛ ШОП“ от 01.10.2019г., сключени между „СИНИСТЪР“ ЕООД и „СПИДИ“ АД, органите по приходите са констатирали, че цялото оборудване на наетия/тите офис/и, в това число и SIM-карти и мобилни телефонни апарати се предоставя от възложителя „СПИДИ“ АД и се използват задължително в дейността на изпълнителя „СИНИСТЪР" ЕООД във връзка с извършването на куриерските услуги.

Прието е, че посочените мобилни телефони и SIM-карти се предоставят от възложителя, защото същите използват за телефонни разговори централата на „СПИДИ“ АД и в последствие възложителят заплаща извършените разходи за телефонни разговори, свързани с дейността, а несвързаните с дейността се префактурират на задълженото лице.

С оглед така установените обстоятелства, ревизиращият екип е формирал извод, че извършените от „СИНИСТЪР“ ЕООД покупки на мобилни телефони по обследваните 7 бр. фактури не са свързани с основната икономическа дейност на дружеството по повод извършване на куриерски услуги. Поради това на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на ревизираното лице не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в съответния размер.

7. 7 190,58 лв. по 16 бр. фактури, издадени през определени периоди на 2019 г., м.08.2021 г„ м. 10.2022 г. и 2023 г. от доставчиците „КОСЕНА - ДЖИ“ ЕООД, „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, „В. ГРУП“ ЕООД, „МЕБЕЛИ В.“ ЕООД, „ДИМАНЕ“ ЕООД, „И. С. - 2004“ ООД и „М ДИЗАЙН 2019“ ЕООД, с предмет на стопанската операция - дивани, трапезни столове, нощни шкафчета, климатик, столове, рафтове, шкафове, дистанционно и др, подробно описани в РД.

Посочено в РД е, че съгласно представения договор за опериране на обект „СПИДИ ПАРСЕЛ ШОП“ от 01.10.2019 г. е установено, че цялото оборудване на наетия офис - фискално устройство, SIM-карти и телефонни апарати, електронна везна, принтер, четец, етикетен принтер, компютърна конфигурация, офис оборудване (бюро, стол, стелажи, информационни табла) и други се предоставя от възложителя и се използва задължително в дейността на изпълнителя „СИНИСТЪР“ ЕООД.

Прието е от приходните органи, че закупеното от страна на ревизираното лице след 01.10.2019г. оборудване няма отношение към икономическата дейност на дружеството, свързана с извършване на куриерски услуги. Според приходните органи, От представените договори за партньорство се констатира, че цялото оборудване на трите наети офиси - компютри, монитори, мишки и клавиатури, UPS, 8 point switch, принтери А4, принтери за етикети, преходници UPS към шуко, USB hub, VPN рутери и USB 4G/5G модеми, USB кабели, таблети за вземане на подписи, FHD телевизори, касови апарати, устройства Raspberry Pi за връзка към телевизор, SSD диск за база данни, разклонители 6 входа, ПОС устройства за офис от банка, баркод безжичен/жичен четец, ел. везни, ролетки еталон, климатици, метални каси за пари, мебели (комплект по проект, вкл. бюро/а, шкафове за пратки, информационно табло и др.), столове, сигнално охранителни и известителни системи (СОТ) с монтирани паник бутони, системи за видео наблюдение, мобилни телефонни апарати, SIM-карти и други, по процесните фактури, описани на стр. 152 от РД, се предоставя от възложителя „СПИДИ" АД и се използва задължително в дейността на изпълнителя „СИНИСТЪР“ ЕООД.

Формиран е извод, че придобития от „СИНИСТЪР” ЕООД по процесните 16 бр. фактури стопански инвентар, за който дружеството твърди, че е използван в наетите офиси, не е свързан с осъществяваната от него икономическа дейност. Поради това на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в съответния размер.

8. 812,00 лв. (частично) по фактура № 0000000333/10.11.2023 г., издадена от доставчика „ЕВРО БОЛКАН“ ЕООД, [населено място].

Ревизиращият екип е констатирал, че „СИНИСТЪР“ ЕООД е отразило визирания първичен счетоводен документ в отчетния регистър „дневник за покупките“ за периода м.11.2023 г. с данъчна основа 4 582,65 лв. и начислен ДДС в размер на 916,53 лв. с предмет на доставката - смесител (данъчна основа - 380,00 лв. и ДДС - 76,00 лв.). 10 бр. первази (данъчна основа - 142,65 лв. и ДДС - 28,53 лв.) и гардероб, шкаф, огледало и часовник (данъчна основа - 4 060,00 лв. и ДДС - 812,00 лв.).

При анализ на представените договори, приходните органи са формирали извод, че извършените от „СИНИСТЪР“ ЕООД доставки по процесната фактура, не са свързани с основната икономическа дейност на дружеството по повод извършване на куриерски услуги.

Поради това на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на ревизираното лице не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в съответния размер.

9. 4 261,23 лв. по 54 бр. фактури, издадени през определени периоди на 2019 г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. от различни доставчици, с посочен предмет на стопанската операция – кафе, кафемашина, минерална вода, бонбони, хладилник, захар, студен чай, енергийни напитки, душ гел, шампоан, носни кърпи, перилни препарати, омекотител и др., подробно описани на стр. 157-158 от РД.

В отговор на връчено ИПДПОЗЛ № Р-16001624004058-040-001/13.08.2024г., с писмо от 10.09.2024 г. от страна на дружеството е представено писмено обяснение, в което е посочено, че ревизираното дружество работи като подизпълнител (партньор) към Спиди АД. Във връзка с договора си, който е приложен, изпълнява куриерска дейност от името на Спиди АД. Отговаря за определен от него район и офиси. Във връзка с дейността получава възнаграждение, което е определено в договора. За дейността са назначени служители, които също са одобрени от фирмата възложител. Описано е, че за да получи възнаграждение по договора, трябва да покрие количествени и качествени показатели, определени в него. Посочено е, че с възнаграждението, което получава по фактура от Спиди АД покрива всички разходи по обезпечаване на служителите и транспортните средства, с който извършва дейността. За да постигне поставените количествени и качествени резултати се налага да използва външни доставчици за негова сметка, например допълнителни опаковки за привеждане на пратките в състояние, подходящо за сигурен транспорт. Посочено в писмените обяснения е, че за да не доопакова и да понесе санкции по договора, ако пратката се увреди и да загуби клиент.

Във връзка с работното облекло е посочено, че дружеството получава по договор от възложителя работно облекло за точно определен брой персонал, заложен в договора, което той и служителите му са длъжни да носят по договор, но спрямо текучеството и натовареността на процеса, то е било крайно недостатъчно, защото през годината напускат определен брой работници и съответно назначавам нови, за да достигна брой персонал, заложен в договора и се налага да осигурявам такова за собствена сметка.

Описано е също, че във връзка отново с проблема с текучеството и за това, че работят при специфични условия на труд, във времето съм се е опитвал да предостави на служителите „допълнителни стимули" като разхладителни напитки, кафе, закуски и други за моя сметка с цел да го намаля ... Посочено е, че материалите, които е ползвал във времето за доопаковане, ги е съхранявал в офисите и склада /гараж на фирмата на [улица]/. Количеството е било съобразено с очакваният брой пратки от клиенти и не е застоявало. Около Ковид пандемията 2020/2021 имало по- висок обем пратки от типа на дезинфектанти и предпазни дисплеи и съответно по-голям брой материали за доопаковане от типа на кашони и бабъл стреч.

Представени са декларация. Заповед № 1 от 02.01.2019г., Заповед № 1 от 02.01.2020 г. и Заповед № 1 от 04.01.2021 г. в изпълнение на чл. 285, ал. 2 от КТ и Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и добавки към нея.

При анализ на представените документи и писмени обяснения, органите по приходите са формирали извод, че осъществяваната от „СИНИСТЪР“ ЕООД дейност (куриерски услуги) няма специфичен характер за полагане на труд от страна на работниците и служителите, поради което за дружеството не са изпълнени условията и предпоставките, визирани от законодателя в чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от КТ, както и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 11/21.12.2005 г.

Констатирано е също, че съгласно подадените от „СИНИСТЪР“ ЕООД данни в декларация (обр. 1) за всички ревизирани периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г., назначените лица по трудово правоотношение в дружеството лица са с деклариран вид на осигуряване „01“ и същите са осигурявани на 8-часов работен ден.

Формиран е извод, че извършените от задълженото лице покупки на стоки - напитки (вода, кафе, безалкохолни, студен чай, енергийни напитки и др.) не са свързани с икономическата му дейност и няма данни същите да са били предмет на последващи облагаеми доставки, за които „СИНИСТЪР“ ЕООД в качеството си на „доставчик“ да е начислил косвен данък. Поради това на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в съответния размер.

За да потвърди обжалваният РА в тази му част, директорът на Дирекция ОДОП Пловдив е приел, че представените от страна на управителя на ревизираното дружество документи и писмено обяснение не кореспондират с клаузите на сключените между „СПИДИ“ АД и „СИНИСТЪР“ ЕООД договори за партньорство.

Изложени са мотиви, че според представените договори „възложителят“ предоставя на „изпълнителя“ както нужните количества брандирани опаковки за работа, съдържащи логото „SPEEDY“, които задължително трябва да се използват, така и фирмено работно облекло за съответния сезон, което следва задължително да се носи от наетите от „изпълнителя“ служители, а също и мобилни телефони със SIM-карта и цялото офис оборудване (компютри, бюра, столове, стелажи, везни, принтери, фискални устройства, четец за баркод, информационни табла и др.), намиращо се в офисите на „СПИДИ“ АД.

С оглед на това е прието, че всички необходими количества опаковъчни материали се предоставят от куриерското дружество на „СИНИСТЪР“ ЕООД и последното осъществява възложената му дейност в съответните помещения, които са обзаведени с необходимия инвентар и оборудване за нормално осъществяване на дейност, свързана с оказване на куриерски услуги.

Според мотивите на решаващия орган дори хипотетично да се приеме, че ревизираното дружество е извършвало някакво доопаковане на пратки с цел тяхното „подходящо транспортиране", то предполагаемото количество използван опаковъчен материал категорично не съответства с огромното количество (стотици хиляди бройки опаковъчни материали и амбалажна хартия), което е фактурирано от съответните доставчици на „СИНИСТЪР" ЕООД и се твърди, че е използвано в стопанската му дейност.

По отношение на доставките на стоки по фактури с предмет: бебешки шампоан, бебешка пяна, душ гел, шампоани, носни кърпи, перилни препарати, омекотител, албум за снимки, коледна и великденска украса, свещи, кутия за кучета, селфи стик, топки, плажен чадър, блокче за рисуване, детска пейка и детска люлка, нощни шкафчета, трапезни столове, кафе машина, хладилник, дивани, огледало (на стойност 312,00 лв.), часовник (на стойност 540,00 лв.) са изложени мотиви, че в хода на ревизионното производство не са представени документи и писмени обяснения как описаните стоки са използвани, използват се или ще бъдат използвани в осъществяваната от него стопанска дейност, свързана с оказване на куриерски услуги по силата на сключени със „СПИДИ" АД договори за партньорство.

Относно фактурите с предмет на доставката - дрехи - облекла, шорти, еспадрили, луксозни обувки, боти, маратонки, тениски, чанти, дънки, ръкавици, пуловери, якета, ризи, долнища и горнища с цип, от решаващия орган са изложени мотиви, че както количеството, така и вида на въпросните облекла и обувки нямат характер на специално работно облекло, което „СИНИСТЪР“ ЕООД в качеството си на работодател следва безплатно да предоставя на свои работници и служители по силата на чл. 284, ал. 1 от КТ.

Посочено е, че в конкретния случай осъществяваната от „СИНИСТЪР" ЕООД дейност не предполага предоставяне на безплатно специално работно облекло още повече, че по силата на сключените със „СПИДИ“ АД договори за партньорство, „възложителят” предоставя на „изпълнителя" сезонно работно облекло с логото на „SPEEDY“, което съответните служители са задължени да носят при осъществяване на служебните си задължения.

По отношение на фактурите с предмет доставка на покупката на кафе, минерална вода, бонбони, захар, студен чай и енергийни напитки, в решението на Директора на ОДОП са изложени мотиви, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от КТ, предвид обстоятелството, че работниците и служителите на „СИНИСТЪР“ ЕООД не полагат труд в специфични условия, поради което е прието, че ревизираното дружество не е задължено да предоставя безплатна храна и/или добавки към храната. Във връзка с възраженията на жалбоподателя в хода на ревизията е посочено, че при справка в информационната система на НАП, е установено, че към момента на постановяване на настоящото решение на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] „СИНИСТЪР“ ЕООД не разполага с нито едно лице, наето по трудово правоотношение.

С оглед изложеното, Директорът на Дирекция ОДОП е приел за правилни обосновани и законосъобразни направените от ревизиращия екип констатации, въз основа на които не е признато упражненото право на данъчен кредит в общ размер на 57 528,87 лв. за м. 12.2018 г. и съответните данъчни периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и е потвърдил оспореният PA с № Р- 16001624004058-091-001/24.03.2025 г. и в тази част, ведно с начислените на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК прилежащи лихви следва да бъде потвърден с настоящото решение на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място].

В. Констатации, мотивирани с разпоредбата на чл. 70. ал. 5 от ЗДДС

ЗДДС Ревизиращите органи са отказали на „СИНИСТЪР“ ЕООД правото на данъчен кредит в общ размер на 13 624,54 лв. по следните фактури, издадени от определени доставчици, подробно описани в РД

1. 2 925,20лв. по фактури с №0600000610/19.04.2022г.,№ 0600000795/06.07.2023г. и № 0600000802/20.07.2023 г., издадени от „А-ТОМИ“ ЕООД. и предмет на доставките - 100 бр. белина, 48 бр. ароматизатори, 14 бр. обезмаслители, 120 бр. чувала, 96 бр. препарат „Medix“, 40 бр. сапуна, 68 бр. тоалетна хартия, 54 бр. домакински ролки, 10 бр. моп, 5 бр. салфетки, 84 бр. почистващ препарат „Sano“, 240 бр. пакети С, 540 бр. пакети X и 260 бр. пакети П 500.

С Протокол № Р-16001624004058-ППД-001/19.08.2024г. са присъедини документи и доказателства от друго контролно производство с УИН № П-16001624003642, имащи значение за настоящото ревизионно производство, а именно Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001624041594-141-001/26.03.2024 г. при ТД на НАП Пловдив.

В отговор на ИПДПОЗЛ с № П-16001624041594- 040-001/05.03.2024 г. от „А-ТОМИ“ ЕООД от управителя на дружеството-доставчик - М. Л. Е. са представени документи писмено обяснение, в което е посочено, че дружеството „А - ТОМИ“ ЕООД не е издавало никакви фактури на фирма „СИНИСТЪР" ЕООД". Описано е, че М. Л. Е. е установила, че счетоводителя, който е водил счетоводното обслужване на фирмата има общо с издаване и осчетоводяване на много фактури и злоупотреби спрямо дружеството „А - ТОМИ" ЕООД и е уведомила други държавни органи и към момента тече проверка. Приложени са писмените обяснения, в които М. Л. Е. е декларирала, че е собственик и управител на дружество „А - ТОМИ" ЕООД - [населено място] от 2007г. Посочено е, че дружеството „А - ТОМИ" ЕООД има предмет на дейност търговия с разнообразни стоки, от типа „магазин за един лев" като същото стопанисва 2 магазина, единия на територията на [населено място], а вторият на територия на [населено място], област Бургас. Счетоводител на фирмата от нейното създаване е С. З.

Посочено е, че през м.02.2024 г. е получила две писма от НАП, в които били цитирани номера на неизвестни за нея фактури и непознати две фирми. Във фактурите е посочено „А - ТОМИ" ЕООД е издател. М. Е. пояснява, че има програма, в която следи какви фактури за какво е издала и получила и след като е направила проверка се оказва, че такива фактури не фигурират. Счетоводителката на дружеството С. З. не е упълномощавана да издава фактури от името на „А - ТОМИ" ЕООД. М. Е. е проверила какви данни е изпращала в НАП счетоводителката С. З. и е установила фирми, с които няма никакви финансови отношения;

В отговор на изпратено до „СИНИСТЪР" ЕООД ИПДПОЗЛ относно процесните фактури, издадени от „А - ТОМИ" ЕООД, от РЛ са представени екземпляри на обследваните 3 бр. фактури, придружени с приемо-предавателен протокол, счетоводни статии с кореспонденция: дебит сметка 302 - Материал и 4531 - ДДС покупки/кредит сметка 401 - Доставчици и фискален бон за извършено плащане по касов път на сумата от 3 597,12 лв. по фактура № 0600000610/ 19.04.2022 г.

При анализ на представените документи и писмени обяснения приходните органи са формирали извод, че при проследяване на процесните фактури с предмет разнородни по вид и количество стоки, не се установява реалното им престиране, а е налице само документално оформяне на стопански операции, без те реално да са осъществени от посочения доставчик. Поради това е прието, че в конкретния случай не е изпълнена хипотезата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а отразеният в спорните първични счетоводни документи косвен данък се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от същия закон. На това правно основание във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от материалния закон на „СИНИСТЪР“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 925,20 лв., в т.ч. 599,52лв. за м.04.2022 г. и 2 325,68 лв. за м.07.2023 г.

2. 1 000,00 лв. по фактура № 0000000083/13.05.2022 г., издадена от „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД, [населено място], с предмет на доставката - 3 бр. вентилатори. 5 бр. изсушители, 4 бр. компресори и 9 бр. маслени филтри.

На дружеството-доставчик е била извършена ревизия по ЗДДС, за което е съставен PA № Р- 16001622004182-091-001/01.03.2023 г., който не е обжалван от „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД и е влязъл в законна сила

От приходните органи е установено, че процесният доставчик не е разполагал с офис, складови помещения или търговски обекти за съхранение и търговия със стоки, както и с моторни превозни средства. Декларираната от „ПМ ТРЕЙДИНГ 22" ЕООД основна дейност е предоставяне на работна сила, като към ревизираните данъчни периоди (от 01.03.2022 г. до 30.06.2022 г.) дружеството не е разполагало с нито един работник или служител. Посочено е, че дружеството не е представило на съответните ревизиращи органи както покупни и продажни фактури, така и счетоводна отчетност. Установено е, че основни доставчици на процесния доставчик са „ЕЙ ЕНД ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД и „ПАРА ПРОДАКШЪН ЕЙЧ АР“ ООД, като според данните в отчетните регистри, двете дружества фактурират „стоково- материални запаси“.

При извършени насрещни проверки на „ЕЙ ЕНД ДЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД и „ПАРА ПРОДАКШЪН ЕЙЧ АР“ ООД е установено, че и двете дружества са със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, като е констатирано, че част от издадените от тях към „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД фактури са издадени след датата на дерегистрацията им по материалния закон и съответно не са намерили отражение в отчетния регистър ..дневник за продажбите“ и справка-декларация по ЗДДС.

Относно издадената от „ПМ ТРЕЙДИНГ 22" ЕООД фактура № 000000083/13.05.2022 г. от страна на „СИНИСТЪР“ ЕООД е представен оригинален екземпляр на същата, ведно с приемо-предавателен протокол и фискален бон за извършено плащане в брой на сумата от 6 000,00 лв.

Установено е, че сочения доставчик е декларирал една извършена покупка на стойност 5 000.00лв. съгласно Фактура № 0000000083/13.05.2022г. с предмет на доставката - авточасти /3бр. вентилатор, 5бр. изсушител, 4бр. компресор и 9бр. маслен филтър/, към която е представен Приемо - предавателен протокол и фискален бон. Не са представени документи за транспортиране на стоката - товарителници, пътни листа, експедиционни бележки и др.

При анализ на представените писмени доказателства от приходните органи е формирано заключение, че наличието на фактура, съпроводена с протокол не е достатъчно основание, за да се приеме, че същият документира прехвърляне на собственост върху посочените стоки. Прието е, че за удостоверяване на това обстоятелство е необходимо наличието на доказателства, че посоченият доставчик е разполагал с тези стоки, за да може да прехвърли тяхната собственост на „СИНИСТЪР“ ЕООД, да разполага с материална и кадрова обезпеченост, необходима за изпълнение на стопанска дейност и в частност на обследваната доставка, както и да са налице документи, удостоверяващи транспортирането на фактурираните стоки - 3 бр. вентилатори, 5 бр. изсушители, 4 бр. компресори и 9 бр. маслени филтри. Ревизиращият екип е посочил също, че всички документи, удостоверяващи прехвърлянето на право на собственост върху процесиите стоки, следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на доставките и да установяват по един категоричен начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурата, издадена от посочения доставчик, по която „СИНИСТЪР“ ЕООД претендира данъчен кредит.

С оглед обстоятелството, че по време на осъщественото на „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД ревизионно производство е констатирана липсата на данни за извършвана от него стопанска дейност за периода от 01.03.2022 г. до 30.06.2022 г., в който попада и съставената фактура № 0000000083/13.05.2022 г., както и непредставени от страна на „СИНИСТЪР“ ЕООД в качеството му на „получател“ на годни доказателства, удостоверяващи реално извършена доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, то на основание чл. 70,. ал. 5 във връзка с чл. 68. ал. 1. т. 1 и чл. 69. ал. 1, т. 1 от същия закон на ревизираното лице е отказано за м.05.2022 г. правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 000,00 лв. по издадения от „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД първичен счетоводен документ.

3. 8 299,34 лв. по 10 бр. фактури, издадени през м.01.2022 г., м.04.2022 г., м.07.2022 г.. м.08.2022 г„ м. 10.2022 г. и м.03.2023 г. от „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД, предмет на доставките - 6 бр. комплект структура, 2 бр. крепеж, 1 бр. КР бутон, 2 бр. мобилни телефони, 325 бр. ПВВ, 526 бр. опаковки, 800 бр. газирани напитки, 200 бр. пакета X, вода, както и различни по вид и количество авточасти.

Органите по приходите са направили констатация в текстовата част на РД, че обследваните 10 бр. фактури, които са съставени от „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД са различни от тези, по които не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по определени фактури, издадени от същия доставчик.

В хода на осъществената ревизия е установено, че на въпросния доставчик е било извършено контролно производство по ЗДДС, обхващащо данъчните периоди от 01.06.2019 г. до 30.09.2023 г., за резултатите от което е бил издаден PA № Р-16001624000185-091-001/ 13.11.2024г. Същият е бил обект на административно обжалване, като на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК е постановено Решение № 27/28.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], с което визираният акт е потвърден като законосъобразен. От мотивната част на посочения РА е видно, че на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в особено голям размер по фактури от 14 бр. доставчика поради липсата на доказателства за реално осъществени покупки на стоки, както и липсата на доставки от страна на задълженото лице към неговите клиенти, но с оглед разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС начисленият от „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД косвен данък не е коригиран от съответните контролни органи.

От страна на „СИНИСТЪР“ ЕООД са представени само оригинални екземпляри на издадените от „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД фактури, придружени с протоколи и фискални бонове.

С Протокол Кд-73 № Р-16001624004058-ППД-001/19.08.2024г. са присъединени документи и доказателства от друго контролно производство с УИН № П-16001624003642, подробно описани в РД.

В отговор на ИПДПОЗЛ от страна на сочения доставчик са представени писмени обяснения и документи с вх. № РД-20- 1879/28.03.2024г., в това число издадени фактури към "СИНИСТЪР" ЕООД, ведно с приемо-предавателни протоколи; Справка „Кореспонденции" за клиент "СИНИСТЪР" ЕООД; Справка за сметка 604 - Разходи за заплати; Справка за сметка 602 - Външни услуги; Справка за сметка 702 - Постъпления от продажби; Справка за сметка 501 - Каса; Справка за сметка 411 - Клиенти; Аналитична справка за състояние на сметка 302 „Материали"; Аналитична справка на сметка 3041 „Стоки"; Справка за издадени документи към клиент "СИНИСТЪР" ЕООД; Справка за лица по трудови правоотношения; Оборотна ведомост и главна книга. Констатирано е от приходните органи, че при проверката не са представени никакви документи за закупуването на стоките, обект на последващи доставки към "СИНИСТЪР" ЕООД. Установено е също, че освен посочените констатации са получените стоки извън изброените по-горе, като авточасти, пакети, ПВВ, структури и др.

Установено от приходните органи е, че от страна на доставчика „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС" ЕООД не са представени никакви документи за закупуване на стоката, предмет на последваща продажба. Констатирано е също, че на доставчика е извършено ревизионно производство за периода 01.06.2019г. - 30.09.2023г., от което е установено, че при лицето липсват доставки на получени стоки, във връзка с извършените от него облагаеми доставки, поради което и извършените доставки не са реални, а данък е дължим на основание чл.85 от ЗДДС.

С оглед така установената фактическа обстановка ревизиращият екип е оспорил реалността на доставките на въпросните стоки по издадените от посочения доставчик 10 бр. фактури, аргументирайки се с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС с довода за липсата на доказателства „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД да е разполагало със същите, както и достоверни данни за реално осъществено прехвърляне на собственост върху тях и транспортирането им.

4. 1 400,00 лв. по фактури с № 1000000002/02.09.2022 г. и № 1000000004/07.09.2022 г„ издадени от доставчика „Б. 94" ЕООД, [населено място], с посочен предмет на стопанската операция - рекламни торби, рекламни подложки, пакети, опаковки, тиксо, енергийни напитки и др.

В констативната част на съставения РД е отразено, че на посочения доставчик е била извършена ревизия по ЗДДС за периодите от 01.06.2022 г. до 30.09.2023г., за която е издаден PA № Р-16001624000191-091-001/05.09.2024 г. Същият е бил обект на административно обжалване, като на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК е постановено Решение № 461/ 08.11.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], с което горният акт е потвърден като законосъобразен. От мотивната част на посочения РА е видно, че на дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури от доставчиците „А-ТОМИ“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС" ЕООД, „ИНВИКТА ГРУП“ ЕООД, „АКА 5“ ЕООД, „ВИД 7“ ЕООД, „М КАР - С“ ООД, „ ЕВАН 007“ ЕООД, „ПЕКАСУС ХОРС“ ЕООД и „[улица]“ ЕООД поради липсата на доказателства за реално осъществени покупки на стоки, както и липсата на доставки от страна на задълженото лице към неговите клиенти, породена от липсата на получени доставки на дружеството от неговите доставчици през периода от 01.06.2022 г. до 30.09.2023 г.

Установено е, че от страна на „СИНИСТЪР“ ЕООД са приложени единствено оригинални екземпляри на издадените от „Б. 94“ ЕООД две фактури, придружени с фискални бонове, приемо-предавателен протокол от 07.09.2022г. и статии на определени счетоводни сметки.

Констатирано от приходните органи е, че не са представени документи за транспортиране на стоката - товарителници, пътни листа, експедиционни бележки и др.

С оглед изложеното и с оглед липсата на информация, данни и конкретни писмени доказателства относно превоза на фактурираните количества стоки (пакети, опаковки, тиксо, енергийни напитки и др.) от обект на „Б. 94“ ЕООД до обект на „СИНИСТЪР“ ЕООД, органите по приходите формирали извод, че няма реално извършена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС от страна на доставчика „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС" ЕООД, за ревизираното лице „СИНИСТЪР" ЕООД не е осъществен състава на чл. 68 - 69 от същия закон. Предвид гореизложеното и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, както и чл.6 от същия закон, се отказва правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 299.34лв. по цитираните по-горе фактури с данъчна основа на обща стойност 41 496.68лв. от доставчика „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС" ЕООД.

За да потвърди обжалвания РА в тази му част, Директорът на Дирекция ОДОП –Пловдив е приел, че за процесните фактури, издадени от „А-ТОМИ“ ЕООД, „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД и „Б. 94“ ЕООД, които имат за предмет отразени продажби на разнородни стоки, които по своя характер са вещи, определени по своя род не са представени доказателства за прехвърлянето на собственост върху стока, както и не е безспорно установено, че отразените в представените ППП обстоятелства и факти, отговорят на обективната действителност и са наистина осъществени. Прието е, че не са представени доказателства за реално и фактическо движение на фактурираните количества стоки от обект на съответните доставчици до търговски обект на „СИНИСТЪР“ ЕООД, както и доказателства сочените доставчици Липсват също така и доказателства доставчиците да са притежавали стоките, които са били предмет на последващи разпоредителни сделки към получателя „СИНИСТЪР“ ЕООД.

Посочено е също, че в хода на осъщественото ревизионно производство не са представени доказателства, че управителят и едноличен собственик на капитала на „А-ТОМИ“ ЕООД е имал търговски взаимоотношения и е издавал фактури на „СИНИСТЪР“ ЕООД, като са установени и обстоятелства за наличие на данъчни злоупотреби от страна на счетоводителя на дружеството - С. В. З.- К. , за което са били уведомени директора на ТД на НАП Пловдив и отдел „Икономическа полиция“ при Областна дирекция на МВР Пловдив.

Формиран е извод, че съставените от „А-ТОМИ“ ЕООД, „ ПМ ТРЕЙДИНГ 22" ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД и „Б. 94“ ЕООД фактури не документират реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, т.е. същите са издадени без основание от процесните доставчици.

II. По Закона за корпоративното подоходно облагане

1. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018 г., 2021 г. и 2022 г. по реда на чл. 26. т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10 от ЗКПО съответно в размер на 3 350.00 лв., 45,00 лв. и 23 670.46 лв.

Посочените суми представляват отчетени разходи за материали и външни услуги по фактури, издадени от „СПИДИ“ АД, А-ТОМИ“ ЕООД, „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД и „Б. 94“ ЕООД, както следва:

За 2018 г. финансовият резултат е преобразуван, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходи за материали на стойност 3 350 лв.. по фактура №1000000148/05.09.2018 г., издадена от „А ТОМИ” ЕООД.

За 2021 г. финансовият резултат е преобразуван, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходи за наем на стойност 45 лв. по фактура №5101029055/31.05.2021 г., издадена от „СПИДИ” АД, с получател друго юридическо лице „С. ЕКСПРЕС” ЕООД.

Констатирано е, че е от РЛ е осчетоводена фактура № 5101029055/31.05.2021 г. с данъчна основа 45,00 лв., издадена от „СПИДИ“ АД е с получател „С. ЕКСПРЕС“ ЕООД, а не ревизираното дружество.

За 2022 г. финансовият резултат е преобразуван, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, с разходи на обща стойност 27 170,46 лв.. в т.ч:

Разходи за материали /чаши, опаковки, рекламни подложки, пакети, бутилки, бульони, химикали, бележник/, на стойност 3 500 лв., по фактура №1000000004/07.09.2022 г., издадена от „Б. 94” ЕООД

Разходи за материали /домакински потреби и почистващи препарати/, на стойност 2 997,60 лв., по фактура №600000610/19.04.2022 г., издадена от „А ТОМИ” ЕООД. ЕИК BG160136034:

Разходи за материали на обща стойност 15 672,86 лв., по фактури издадени от „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС” ЕООД, описани подробно в РД.

Разходи за материали на стойност 5 000 лв., по фактура №83/13.05.2022 г./ авточасти/, издадена от „ПМ ТРЕИДИНГ 22” ЕООД.

За 2023 г. финансовият резултат е преобразуван, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, с разходи на обща стойност 18 546,40 лв.. в т.ч:

Разходи за материали на обща стойност 11 628,40 лв. по фактури, издадени от „А ТОМИ” ЕООД по фактури, описани подробно в РД

Разходи за материали на обща стойност 6 918 лв. по фактури, издадени от „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС” ЕООД, описани подробно в РД

Констатирано е, че предмет на доставка по спорните фактури са наем и различни по вид материални запаси (комплекти, опаковки, напитки, пакети, авточасти, тоалетна хартия, домакински ролки, почистващи препарати, чували, белина, вентилатори, изсушители, компресори, рекламни торби, опаковки и др.).

В хода на ревизията са предприети съответните процесуални действия за извършване на насрещни проверки на посочените доставчици, извършени са и съответните служебни проверки, присъединени са доказателства от други контролни производства, подробно описани в РД.

Относно доставките от „А-ТОМИ“ ЕООД, управителят на дружеството М. Л. Е. е представила писмено обяснение, че „дружеството „А-ТОМИ“ ЕООД не е издавало никакви фактури и няма никакви отношения с „СИНИСТЪР“ ЕООД“; за това е уведомен отдел „Икономическа полиция“ при Областна дирекция на МВР [населено място].

За доставчика „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД е установено, че не разполага с материална и кадрова обезпеченост, необходима за изпълнение на стопанска дейност и в частност изследваните материални запаси (3 бр. вентилатори, 5 бр. изсушители, 4 бр. компресори и 9 бр. маслени филтри). Констатирано е, че е налице получена фактура от доставчика „ПМ ТРЕЙДИНГ 22" ЕООД, във връзка с която не са представени доказателства за действително протекли стопански операции и процеси, съгласно извършено ревизионно производство на доставчика. Според приходните органи липсват данни за действително протекли стопански операции и процеси, съгласно извършено ревизионно производство на доставчика.

Посочено е, че е декларирана една извършена покупка на стойност 5 000.00лв. съгласно Фактура № 0000000083/13.05.2022г. с предмет на доставката - авточасти /3бр. вентилатор, 5бр. изсушител, 4бр. компресор и 9бр. маслен филтър/, към която е представен Приемо - предавателен протокол и фискален бон. Констатирано е, че не са представени документи за транспортиране на стоката - товарителници, пътни листа, експедиционни бележки и др.

В тази връзка е прието, че е налице липса на доставка на стоки по отношение на получената Фактура № 0000000083/13.05.2022г. от „ПМ ТРЕЙДИНГ 22" ЕООД към РЛ и начислените разходи за материали по посочената фактура не се признават за данъчни цели, тъй като не са документално обосновани съгласно разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО и не отразяват вярно извършена стопанска операция.

По отношение на „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС" ЕООД е установено, че са налице извършени разходи за материали отчетени по счетоводна сметка 302 - „Материали” на обща стойност 15 672.86лв., които не са признати за данъчни цели съгласно разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО, с мотиви, че същите не са документално обосновани по получени фактури от доставчика „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС" ЕООД.

По отношение на фактурата, издадена от „Б. 94" ЕООД е прието, че липсват данни за действително протекли стопански операции и процеси, съгласно извършено ревизионно производство на доставчика. Констатирано от приходните органи е, че закупените материали опаковки, напитки, пакети, препарати, чаши, бульони, рекламни подложки, торби, химикали, бележници и др. по Фактура № 1000000004/07.09.2022г. според предмета на доставката не са свързани с дейността на „СИНИСТЪР" ЕООД по извършване на куриерски услуги и съгласно чл. 26, т.1 от ЗКПО, поради което посочените разходи не са признати за данъчни цели.

Относно доставките на стоки от „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД и „Б. 94“ ЕООД е установено от приходните органи, че нито издателите на фактурите, нито ревизираното лице са представили доказателства за реално прехвърляне на материални запаси, както и информация, данни и конкретни писмени доказателства за превоза на фактурираните количества активи (комплекти, опаковки, напитки, пакети, авточасти и др. от обект на „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД до обект на „СИНИСТЪР“ ЕООД), респ. (пакети, опаковки, тиксо, енергийни напитки и др. от обект на ,.Б. 94" ЕООД до обект на „СИНИСТЪР" ЕООД).

За да потвърди РА в тази му част решаващият орган е възприел изцяло констатациите на приходните органи за непризнаване за данъчни цели на процесните разходи и законосъобразно увеличение на счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане, като е посочил, че представените първичните счетоводни документи не отразяват вярно осъществени стопански операции. Формиран е извод, че недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права, поради което е прието, че разходът не е документално обоснован.

2. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018 г., 2019 г„ 2020 г„ 2021 г., 2022 г. и 2023 г. по реда на чл. 26. т. 1 от ЗКПО. съответно в размер на 62 327.16 лв., 63 964.25 лв., 53 206,38 лв., 27 946.35 лв., 67 827,27 лв. и 44 044,42 лв.

В хода на ревизията е установено, че през посочените периоди в счетоводството на РЛ са изписвани разходи за материали на основание фактури, издадени от множество доставчици с посочен предмет на стопанската операция (домакински пособия, душ система, прибори за хранене, салфетки, бебешки шампоан и бебешка пяна, сушилник за дрехи, албуми за снимки, коледна и великденска украса, свещи, студен чай, пликове за фризер, кутия за кучета, селфи стик, закачалка, кантар, калъф за дрехи, лосиони, топка, душ гел. плажен чадър, сламена постелка, саксии, мивка за къмпинг, гел и таблетки за съдомиялна, флумастери, блокче за рисуване, детска пейка, детска люлка, мобилни апарати, облекла, мебели, дивани, рафтове, кафемашина, бонбони, напитки и др.), за която от страна на ревизираното дружество не са представени обяснения относно връзката на посочените разходи с извършваната дейност.

Прието е, че според представените документи от страна на РЛ и на третото лице „СПИДИ" АД - Договор за партньорство от 01.09.2017г., Договор за опериране на обект „СПИДИ ПАРСЕЛ ШОП" от 01.10.2019г. и Договор за партньорство от 01.09.2021 г., се установява, че всички опаковки за пратките на Възложителя „СПИДИ" АД и печатни материали са за сметка на Възложителя, като същия следи тяхната наличност и периодично снабдява Изпълнителя с нови опаковки и материали. В тази връзка, според приходните органи извършените разходи за опаковки и печатни материали не са свързани с икономическата му дейност и същите не следва да се признаят за данъчни цели съгласно разпоредбата на чл.26, т.1 от ЗКПО.

Посочено е, че ако закупените материали от страна на РЛ за доопаковане са предоставени безвъзмездно на клиентите на Възложителя, то същите ще са закупени за осъществяване на безвъзмездни доставки и отново ще се считат за извършени разходи извън икономическата дейност на дружеството.

На следващо място е посочено, че според посочените договори транспортирането на пратките на Възложителя се извършва само с предоставен от него амбалаж. В тази връзка е прието, че извършените собствени разходи за амбалаж от страна на Изпълнителя „СИНИСТЪР" ЕООД, не са свързани с икономическата дейност на лицето и същите не се признават за данъчни цели съгласно разпоредбата на чл.26, т.1 от ЗКПО;

По отношение на разходите за облекло е прието, че според договорите със „Спиди“ АД служителите на Изпълнителя „СИНИСТЪР" ЕООД по време на изпълнение на своята (дейност по куриерски услуги съгласно сключените Договори със „СПИДИ" АД следва задължително да носят предоставеното от Възложителя фирмено работно облекло. Всички наети лица на трудови правоотношения в дружеството през ревизираните периода са назначени на длъжност куриери и едно лице на длъжност технически организатор. С оглед на това е прието, че закупуваното допълнително облекло от страна на ЗЛ, не представлява униформено облекло на Възложителя и същото не следва да се носи от служителите му по време на работния процес.

Прието е, че извършените разходи за материали отчетени по счетоводна сметка 302 - „Материали" не се признават за данъчни цели съгласно разпоредбата на чл.26, т.1 от ЗКПО, тъй като същите не са свързани с икономическата дейност на лицето.

Посочено е, че разходите за облекло и обувки в това число - 200бр. еспадрили, 50бр. обувки и 228бр. комплект облекло не са признават за данъчни цели, тъй като същите са осигурени на РЛ от неговия Възложител - „СПИДИ" АД, както и че закупеното количество материали също не отговаря на броя на наетия персонал за съответната година.

Приходните органи са изложили мотиви, че ревизираното дружество не отговаря на условията на чл.285 от КТ и на изискванията на Наредба № 11/21.12.2005г. дружеството „СИНИСТЪР" ЕООД. С оглед на това е прието, че разходите за храни и напитки /вода, кафе, безалкохолни, студен чай, енергийни напитки и др./ се определят като несвързани с дейността на дружеството и същите не се признават за данъчни цели съгласно разпоредбата на чл.26, т.1 от ЗКПО.

В тази връзка според чл.26, т.1 от ЗКПО не са признати за данъчни цели и извършените разходи за предоставянето, съхранението и създаване на храни и напитки като извършените разходи за закупуване на чаши, чинии, прибори, хартии, салфетки, кафемашина, ел. кана за топла вода, хладилник, филтри и кани за вода и други.

Относно разходи по фактури за доставка на смартфон, дигитална рамка, препарат за петна, бебешки шампоан и др., описани подробно в РД, е прието, че същите не се признават за данъчни цели съгласно разпоредбата на чл.26, т.1 от ЗКПО, тъй като същите не са свързани с икономическата дейност на лицето - куриерски услуги видно от самия предмет на доставката.

Констатирано е също, че в счетоводните регистри са отчетени разходи за материали по фактури, издадени от „ГЛОПАКС“ ЕООД, „БЛОКБАСТЕР БРАДЪРС“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД, „КОСЕНА - ДЖИ“ ЕООД, „ИНВИКТА ГРУП“ ЕООД, „ЕВАН 007“ ЕООД, „АСИТОНИЯ“ ЕООД и „ДЖИ 94“ ЕООД с предмет на сделката огромни количества хартия, палетен стреч, чанти, торби, хартиени пликове, кашони, ПВЦ фолио, картонени кутии, ролки фолио, опаковки, амбалажна хартия, найлони с балончета, пакети и др., за които ревизиращите органи са счели, че не са свързани с дейността, тъй като е прието, че съгласно сключения договор за партньорство със „СПИДИ“ АД (възложител) възложителят е длъжен да снабдява своевременно и в нужните количества на изпълнителя с брандирани консумативи за работа.

От приходните органи е установено също, че от страна на дружеството „СИНИСТЪР" ЕООД извършените разходи за материали са отчетени директно по счетоводна сметка 601 - „Разходи за материали" в кореспонденция със счетоводна сметка 401 - „Доставчици", които не са признати за данъчни цели съгласно разпоредбата на чл.26, т.1 от ЗКПО, тъй като същите не са свързани с икономическата дейност на лицето - куриерски услуги видно от самия предмет на доставката

Формиран е извод, че разходите за опаковки, печатни материали и амбалаж не се признават за данъчни цели, тъй като същите са осигурени от „Спиди“ ЕООД съгласно сключения договор за партньорство от 01.09.2017 г.

Относно разходи на обща стойност 97.00лв. за електронна винетка от 01.01.2018г., за МПС - автомобил с peг. № [рег. номер] е констатирано, че през ревизираният период 01.01.2018г. - 31.12.2018г. ревизираното дружеството не притежава превозно средство с такъв регистрационен номер, а самото превозно средство при извършена справка в базата данни на КАТ е установено, че е регистрирано на ФЛ.

В този смисъл е посочено, че ако разходът, намалил печалбата на предприятието за отчетния период, не е документално обоснован по надлежния ред, той не се признава за данъчни цели и счетоводният финансов резултат се преобразува по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

За да потвърди РА в тази му част решаващият орган е приел, че липсват конкретни доказателства и надлежно съставени документи, че процесните разходи са били осъществени и действително извършени във връзка с дейността на РЛ, както и че от РЛ не са представени доказателства, че същите са свързани с дейността на дружеството и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО.

Формиран е извод, че тъй като от РЛ не са предоставени документи и доказателства за връзката на спорните разходи с осъществяваната дейност може да се приеме, че е изпълнена хипотезата на посочената норма на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

3. Относно корекцията в декларираното намаление на счетоводния финансов резултат за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, съответно в размер на 3 051.75 лв., 7 450.40 лв.. 4 181.18 лв. и 22 556.06 лв.

В хода на ревизията е констатирано, че декларираните счетоводни и данъчни амортизации в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за посочените отчетни периоди съвпадат. Установено е, че от страна на ревизираното лице не е представен данъчно амортизационен план, от който да се определи датата на завеждане и експлоатация на активите, за които са начислени данъчни амортизации.

От приходните органи е констатирано, че през ревизираните 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. дружеството е начислило счетоводни разходи за амортизации по счетоводна сметка 603 - Разходи за амортизации на заведените активи (по сметки 203 - Сгради, 205 - Транспортни средства и 206 - Стопански инвентар) съответно общо на стойност 8 006,84 лв., 12 456,39 лв., 8 604,62 лв. и 25 636,00 лв.

Констатирано в хода на ревизията, че от РЛ е закупен гараж с площ 18.54кв.м. на 18.06.2020г. на стойност 10 753.20лв., заведен по счетоводна сметка 203 - „Сгради", по отношение на който върху отчетените разходи за ремонт на посоченият гараж в размер на 43 852.89лв. е начислена амортизация през 2023г.

При анализ на представената „Кореспонденция" на счетоводна сметка 613 - „Разходи за придобиване" за периода от 01 до 12. 2023г. е установено, че повишението на стойността на актива - сграда е извършено на 31.12.2023г., с оглед на което е прието, че разходите за амортизация следва да се начисляват от първо число на следващия месец съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗКПО. Формиран е извод, че начислените разходи за амортизация на повишението на стойността на вече съществуваща сграда - гараж не следва да се признаят за данъчни цели.

Органите по приходите са извършили подробен анализ на счетоводните сметка като са изследвали придобиването, използването, отписването и амортизирането на транспортните средства, заведени в счетоводството на дружеството.

Констатирано в хода на ревизията е, че ревизираното дружеството е начислило разходи за ремонт на наличните транспортни средства, набрани по счетоводна сметка 613 - „Разходи за придобиване", с които разходи е увеличена стойността на заприходените транспортни средства по счетоводна сметка 205 - „Транспортни средства",

С оглед констатираното в хода ревизионното производство за част от начислените разходи за ремонт на посочените транспортни средства, не са признати за данъчни цели чл.26, т.2 от ЗКПО като документално необосновани, е прието, че са реално извършени разходи за придобиване /ремонт/, с които следва да се повиши стойността на наличните автомобили.

С оглед изложеното част от начислените разходи за ремонт на посочените транспортни средства, описани подробно в РД не са признати за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО като документално необосновани.

В хода на ревизията е установено, че „СИНИСТЪР" ЕООД има закупувано различно обзавеждане, оборудване и инвентар. Констатирано е, че една част от това оборудване е заприходено като дълготрайни активи в счетоводството и дейността на дружеството, а друга част, при която прага на същественост е под допустимия, е отчетена като извършени разходи за материали. Прието е от приходните органи, че според Договора за партньорство от 01.09.2021 г. цялото оборудване на трите наети офиси се предоставя от Възложителя и се използва задължително в дейността на Изпълнителя „СИНИСТЪР" ЕООД.

Констатирано е, че през ревизираните периоди дружеството има закупени и заприходени оборудване и обзавеждане по счетоводна сметка 206 - „Инвентар", като е прието, с оглед констатациите по чл. 26 ЗКПО, че не всички заприходени активи по посочената сметка са използвани за дейността на РЛ - извършване на куриерски услуги.

Отделно от това относно закупен от ревизираното дружество хладилник на стойност 665.83лв., закупен на 16.06.2020г. е посочено, че същият не е данъчно амортизируем актив, тъй като същия е под определения праг на същественост от 700.00лв., определен в чл.50, ап.1, т.2 от ЗКПО, поради което не са признати за данъчни цели начислените счетоводни разходи за амортизация на посочения актив.

Установено е още, че по отношение на част от амортизируемите активи, подробно описани в РД, за които ревизираното дружество е начислило разходи за амортизация, срокът за амортизация е до 31.12.2020г. и към края на 2020г. съответният актив е амортизиран напълно.

Формиран е извод, че закупеното от страна на „СИНИСТЪР" ЕООД оборудване, обзавеждане и инвентар за наетите офиси, което е изброено в посочения Договор за партньорство от 01.09.2021 г. със „СПИДИ" АД и неговите Приложения, не е свързано с икономическата дейност на дружеството по извършване на куриерски услуги и за същото не следва да се признават начислените разходи за амортизации, тъй като същите отново не са свързани с икономическата дейност на лицето.

Във връзка с начислените от дружеството разходи за амортизация на ДМА, са установени отклонения от законовите разпоредби, тъй като не са спазени изискванията на чл.55 от ЗКПО за признаване на данъчни разходи за амортизации съгласно определените категории данъчно амортизируеми активи и годишни данъчно амортизационни норми, подробно описани в РД. Прието е, че РЛ има право да начисли счетоводни разходи за амортизации в определени от него размери и норми съгласно възприетата счетоводна политика на дружеството.

Констатирано е, че подробно описаните в РД разходи за придобиване /ремонт/, представляват разходи за материали, набирани по сметките за материали през цялата година и същите са прехвърлени по счетоводна сметка 613 на към 31.12.2023г. видно от счетоводните справки и записвания на дружеството. Установено е, че счетоводна сметка 613 - „Разходи за придобиване” е приключена също на 31.12.2023г. и така натрупаните по сметката разходи за ремонт на наличните транспортни средства са заприходени по счетоводна сметка 205 - „Транспортни средства", с което е повишена нейната стойност.

В тази връзка е прието, че след като повишението на стойността на активите - транспортни средства е извършено на 31.12.2023г., то разходите за амортизация следва да се числят от първо число на следващия месец съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗКПО. В тази връзка начислените разходи за амортизация на повишението на стойността на вече наличните транспортни средства не са признати за данъчни цели.

При преглед на представените документи и счетоводни регистри е установено, че дружеството е начислило счетоводни разходи за амортизации над определените годишни данъчно амортизационни норми по ЗКПО.

Формирано е заключение, че РЛ е използвало за данъчни цели възприетите счетоводни разходи за амортизации, видно от подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО, в които счетоводно признатите разходи за амортизации отговарят на данъчно признатите разходи за амортизации. Прието е, че в счетоводството на предприятието липсва достоверност на извършваните стопански операции от страна на ревизираното лице, поради което е и непълно тяхното счетоводно отчитане.

Поради непредставяне на данъчен амортизационен план при съобразяване с нормите на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО от ревизиращите органи са определени годишни данъчни амортизации за тези активи съответно общо в размер на 4 955,09 лв., 5 005,99 лв., 4 423,44 лв. и 3 079,94 лв. С изчислената разлика между декларираните данъчни амортизации и установените съгласно разпоредбите на ЗКПО е намалено декларираното намаление на счетоводния финансов резултат по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.

За да потвърди РА в тази му част Директорът на Дирекция ОДОП е възприел изцяло изводите на приходните органи, като е посочил, че в случая от ревизираното дружество не е представен данъчен амортизационен план, поради което не може безспорно да се установи дали са спазени изискванията на чл. 50, чл. 52, чл. 58 и чл. 59 от ЗКПО. Посочено е, че независимо, че не е представен задължителният регистър по ЗКПО - данъчен амортизационен план, ревизиращите органи са извършили анализ на всички активи, на които са начислявани счетоводни амортизации, съобразили са извършваната от лицето дейност и са изчислили размер на годишната данъчна амортизации за всеки един актив, респ. определена е годишна данъчна амортизации по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, която следва да се признае при определяне на данъчния финансов резултат за ревизираните 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

В хода на съдебното производство са прието с възражения заключение на вещо лице по допуснати и изготвени Съдебно-счетоводна и допълнителна Съдебно-счетоводна експертизи.

В отговор на поставените въпроси експертът е описал всички фактури, по които не е признато право на приспадане на с правно основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС /разходи, несвързани с дейността/, както и кои от разходите /респективно закупени ДМА/ по т. 1 са свързани с осъществяваната от дружеството дейност, предвид действащото счетоводно законодателство и счетоводни стандарти.

На следващо място експертът е описал всички фактури, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит с правно основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и след извършена проверка в счетоводството на доставчиците е посочил как са осчетоводени в счетоводствата на доставчиците, както и всички съпътстващи доставките документи, в това число данни за материалната и техническа обезпеченост на фирмите.

В отговор на поставените задачи ВЛ е описало номерата на ЕКАФП, посочени във фискалните бонове към процесните фактури, регистрирани ли са фискалните устройства в НАП и в кои търговски обекти, като са описани всички доказателства, касаещи стопанисването на тези търговски обекти от дружествата доставчици, както и дали дружествата-доставчици са разполагали със счетоводни наличности на материални запаси, предмет на продажбите по процесните фактури и по кои счетоводни сметки са били налични стоките/материалите.

Експертът по допълнително заключение на допълнителна ССчЕ е изчислил съответните изчисления за дължимият корпоративен данък и дължимото ДДС.

След преглед на представените доказателства, ВЛ е отразило в табличен вид фактурите, стойностите, както общата сума на непризнатия ДК по реда на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 70, ал.5 ЗДДС, съответно е посочило, че общият размер на отказания ДК в РА по чл. 70, ал. 1 т. 2, чл. 70, ал. 5 и чл.71, т. 1 от ЗДДС е 71 162,86 лв.

Общо отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т.2, чл.70, ал. 5 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС според ВЛ по ССчЕ е 17 863,80 лв. и лихви 6 865,71 лв.

Експертът е изготвил 2 варианта на заключение, като първия вариант е на базата на установеното от експертизата по чл. 70, ал. 1, т. 2 и и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Единият вариант е с фактури от „А-Томи“ ЕООД и „ПМ ТРЕЙДИНГ 22” ЕООД, а другият вариант е без тях.

ВЛ е описало в табличен вид общия размер на непризнати разходи със ССЕ на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, като е изготвило заключението в два варианта и е изчислило, че за 2018г. разходите са в размер на 9 993,60 лв./съотв. 6643.60 лв.,

за 2019г.- 13 797,12 лв.,( за 2019 г. експертът е посочил, че не е констатирал непризнати разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО).

За 2020 г. установените от експерта разходи на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО са в размер на 7 802,28 лв.

Общият размер на непризнатите разходи със ССЕ за 2021 г., на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО е 4,418,47 лв. /4 373,47 лв. + 45 лв././ респ. 4 373,47 лв.

Общият размер на непризнатите разходи със ССЕ за 2022 г., на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО е 35 611,53 лв. /27 613.93 лв. + 7 997.60 лв./., респ. 35 611,53 лв.

Общият размер на непризнатите разходи на основание чл. 26 от ЗКПО за 2023 г. със ССЕ е 15 054,40 лв.

На следващо място ВЛ е описало в табличен вид данъчните амортизации (ДА), като е посочило, че за 2018 г. ДА са в размер на 3213,75 лв., за 2019г. – 3997,60 лв., за 2020 г. ДА са в размер на 4137,11 лв., за 2021г.-3478,47лв.;за 2022г.-3727,53 лв.; за 2023г.-8705,37 лв.

Съдът кредитира заключенията на ВЛ като компетентно и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат коментирани в хода по същество на спора.

От правна страна съдът намира за установено следното:

РА е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила.

Производството е приключило в срока, установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, възложил ревизията. Ревизионният доклад е съставен и връчен на данъчния субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.

При обсъдената фактическа обстановка, не е спорно, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е получател.

Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните доставки, т. е. обективирането им като проявени юридически факти, така като се твърди от ревизираното лице.

Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, на лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съда на ЕС /СЕС/, а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т. 13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.

Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т. т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.

Тук следва да се има предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР ДОПК, т. е. лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 "Разходи за външни услуги", с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо - предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др.

Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС.

Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.

При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Ако няма уговорено друго, предаване на родово определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на предаване на стоката на спедитора, превозвача или купувача /чл. 68, б"в" от ЗЗД/.

Съгласно чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността, респ. такива, които не са документално обосновани. Тоест разходи, за които не може да се установи как се отнасят и как допринасят към осъществяваната от задълженото лице дейност и генерирането на настоящи или бъдещи ползи. Иначе казано за неприсъщи разходи следа да се считат всякакви разходи, които не създават изгода за дейността на данъчно задълженото лице, като разходи за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или за актив, който не се използва в дейността на данъчно задълженото лице, или се ползва от съдружник, собственик, свързано лице, управител на дружеството и неговото семейство и др.

Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

I. По Закона за данък върху добавената стойност

Констатации, мотивирани с разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС

Видно от представената фактура № 5101029055/31.05.2021 г. с данъчна основа 45,00 лв. и начислен ДДС в размер на 9,00 лв., ведно с начислените лихви, издадена от доставчика „СПИДИ“ АД, като получател не е посочено РЛ, а „С. ЕКСПРЕС“ ЕООД, [населено място]

След като не е представена фактурата, по която РЛ е ползвало РЛ, в случая не е налице едно от кумулативно изискуемите се условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от ревизирания. Изводите на приходните органи са в съответствие с чл. 71, т. 1 ЗДДС, който точно транспонира чл. 178, § б. а) от Директива 2006/112. Същият изисква данъчно задълженото лице да притежава данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114, за да упражни правото си на приспадане на ДДС. Тази формална предпоставка задължително трябва да е налице (виж в този смисъл Решение от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 41 и цитираната там практика). Според т. 27 от решението на СЕС по делото Barlis 06 целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. Липсата на фактура и данни за вида на доставката са пречка за извършването на проверка относно наличието на доставка и използването й за следващите облагаеми доставки от получателя, което е достатъчно основание за отричане на претендираното данъчно предимство. С оглед на това следва да се приеме, че РА е законосъобразен в тази му част.

Констатации, мотивирани с разпоредбата на чл. 70. ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

По време на осъщественото на „СИНИСТЪР“ ЕООД ревизионно производство органите по приходите са установили определени факти и обстоятелства от обективната действителност, подробно описани в текстовата част на съставения РД, въз основа на които е извършена промяна в размера на декларирания от дружеството данъчен кредит по фактури, касаещи покупки на стоки и доставка на услуги, за които е констатирано, че не са свързани и нямат отношение към извършваната от него икономическа дейност.

Според Съюзното и националното позитивно данъчно право предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит включват материалноправните условия доставчикът и получателят да са данъчнозадължени лица, а получените стоки или услуги по доставката да се използват за последващи облагаеми сделки; формалното условие е ДЗЛ да притежава фактура с необходимите реквизити (вж. т. 26 от решението на Съда по дело С-281/20). Дефинираните от Съда предпоставки за данъчното предимство са установени в чл. 68, ал. 1, т. 1; чл. 70, ал. 1, т. 2 /изискването за отреждане на полученото за независимата икономическа дейност на ДЗЛ е формулирано негативно като ограничение в правото на приспадане/ и чл. 71, т. 1 ЗДДС.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са изрично изброени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, поради което и следва да се установи дали спрямо стоките, предмет на процесните фактури, са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, което в конкретния казус означава, че в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже, че активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност, т. е. ще се използва за извършване на облагаеми доставки. Понятието "икономическа дейност" е дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и се определя като всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, т. е. има се предвид стопанската дейност на съответното предприятие. При дадената дефиниция за икономическа дейност, ограничението на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС ще е налице, когато стоките и услугите се придобиват за извършване на стопанска дейност, различна от икономическата дейност на конкретното данъчно задължено лице. Въведеното ограничение е пряко свързано с принципа на облагане с ДДС и характера на данъка. По дефиниция, ДДС е общ данък върху потреблението, чиято тежест изцяло се носи от крайния потребител. До стадия на крайния потребител данъчно задължените лица, които участват в процеса на производство и разпределение, превеждат на данъчната администрация начисления на клиентите си ДДС, като се приспада платения ДДС на техните доставчици. При положение, че данъчно задълженото лице придобива стоки и услуги за облагаеми доставки, а не като краен потребител, му се предоставя право да приспада ДДС, с който се облага придобиването на стоките и услугите. ДДС се характеризира със своя неутралитет на всички стадии на производството и разпределението, като по силата на принципа на неутралитет, лицето понася тежестта на данъка само, когато той се отнася за стоки или услуги, които по никакъв начин не обслужват икономическата му дейност, т. е. нито пряко, нито косвено се отнасят към извършваните от лицето облагаеми доставки. В тази връзка, целта на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е да се предотврати ползването от страна на данъчно задълженото лице на привилегии спрямо обикновените потребители. Определението "дейност, различна от икономическата дейност на лицето", включва икономическа дейност различна от тази, формираща оборота на данъчно задълженото лице, а не всяка нестопанска дейност. Ако даден актив обслужва дейността на субекта, той участва косвено в облагаемия оборот. За да възникне за този актив право на приспадане на начисления при закупуването данък, следва категорично да е установена обвързаността на съответния актив с икономическата дейност - настояща или бъдеща. Ако изначално един актив, независимо, че е включен в стопанските активи на данъчно задълженото лице, е предназначен за неикономическа дейност (т. е. извън обхвата на ЗДДС), или за дейност, различна от тази, която формира облагаемия оборот на лицето, то за данъчно задълженото лице няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит. Релевантен от гледна точка на признаването на правото на данъчен кредит е не въпросът дали за определен период лицето е развивало дейност, а как активът или стоката, за които лицето претендира право на данъчен кредит се включват в тази дейност, която безспорно няма пречки да е бъдеща.

Правилни са изводите на приходните органи по отношение на отказан данъчен кредит в размер на 631,10 лв. по 57 бр. фактури, издадени през определени данъчни периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. от различни доставчици, с посочен предмет на стопанската операция - домакински пособия, душ система, прибори за хранене, салфетки, бебешки шампоан и бебешка пяна, сушилник за дрехи, албуми за снимки, коледна и великденска украса, свещи, студен чай, пликове за фризер, кутия за кучета, селфи стик, закачалка, кантар, калъф за дрехи, лосиони, топка, душ гел, плажен чадър, сламена постелка, саксии, мивка за къмпинг, гел и таблетки за съдомиялна. флумастери, блокче за рисуване, детска пейка, детска люлка и др.

ВЛ по допуснатата ССЕ е дало заключение, че покупките на стойност 3 155,26лв., за които в РА не е признат ДК в размер на 631,10 лв., посочени подробно в Справка №1.1 /бебешки продукти, домакински пособия, сушилник за дрехи, душ слушалки, душ комплекти, пликове за фризер, прибори за хранене, кутия за кучета и др. подобни/, нямат връзка с дейността на дружеството.

Правилни са изводите на приходните органи и по отношение на отказан данъчен кредит в размер на 9 248,79 лв. по 50 бр. фактури, издадени през определени периоди на 2019 г., 2020 г„ 2021 г„ 2022 г. и 2023 г. от различни доставчици, с предмет на стопанската операция - облекла, юношески шорти и тениски, еспадрили, луксозни обувки, боти, маратонки, чанти, дънки, ръкавици, пуловери, якета, ризи и др.

Правилно не е признато право на данъчен кредит на РЛ и по следните фактури:

• по фактура № 0000002171/31.03.2022 г., издадена от доставчика „КОСЕНА - ДЖИ“ ЕООД. [населено място], в размер на 340,00 (частично), с предмет 30 бр. комплекта долнище и горнище с цип.

Правилни са изводите на ревизиращия екип за отказан данъчен кредит и за следните фактури в размер на:

• 7 190,58 лв. по 16 бр. фактури, издадени през определени периоди на 2019 г., м.08.2021 г„ м. 10.2022 г. и 2023 г. от доставчиците „КОСЕНА - ДЖИ“ ЕООД, „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, „В. ГРУП“ ЕООД, „МЕБЕЛИ В.“ ЕООД, „ДИМАНЕ“ ЕООД, „И. С. - 2004“ ООД и „М ДИЗАЙН 2019“ ЕООД, с предмет на стопанската операция - дивани, трапезни столове, нощни шкафчета, климатик, столове, рафтове, шкафове, дистанционно и др. ВЛ е посочило също, че покупките на стойност 953,33 лв., за които с РА не е признат ДК в размер на 190,67 лв. /диван, трапезни столове, нощни шкафчета/ по ф-ри: №3400019654/.06.09.2019 г., №3400019653/26.09.2019 г., №3400328807/30.10.2022 г., издадени от „В. ГРУП” ЕООД, не са свързани с дейността на дружеството, като е посочило, че мебелите нямат характер на офис обзавеждане.

• 812,00 лв. (частично) по фактура № 0000000333/10.11.2023г., издадена от доставчика „ЕВРО БОЛКАН“ ЕООД, гр. Пловдив Експертът по назначената ССЧЕ е дал заключение, че покупки на стойност 4 060 лв., за които с РА не е признат ДК в размер на 812 лв. /обзавеждане - шкаф, огледало, гардероб и часовник/ по фактура №200000333/10.11.2023 г., издадена от „ЕВРО БОЛКАН” ЕООД и посочена в справка №1.8, не са свързани с дейността, като според заключението на експерта обзавеждането няма характер на офис обзавеждане.

• 4 261,23 лв. по 54 бр. фактури, издадени през определени периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. от различни доставчици, с посочен предмет на стопанската операция – кафе, кафемашина, минерална вода, бонбони, хладилник, захар, студен чай, енергийни напитки, душ гел, шампоан, носни кърпи, перилни препарати, омекотител и др.

Правилно е отказан данъчен кредит на 1 745,74 лв. по 7 бр. фактури, издадени през определени периоди на 2019 г., 2020 г., м.11.2021 г. и м.01.2023 г. от доставчиците „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД, „ЕМАГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, „ХЕДИ КОМПЮТЪРС“ ЕООД, „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „НЮ ФОУН 2014“ ЕООД, с предмет на стопанската операция-мобилни апарати и аксесоари към тях.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В тази връзка следва да бъде посочено, че е необходимо да се установи с каква цел са били закупени съответните стоки, как същите се ползват и свързани ли са с дейността на РЛ, което не е сторено, като в хода на ревизията и в хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства, с които да се установи, че въпросните стоки – напр. бебешки продукти, домакински пособия, сушилник за дрехи, душ слушалки, душ комплекти, пликове за фризер, прибори за хранене, кутия за кучета се ползват за икономическата дейност на дружеството.

По отношение на отказан данъчен кредит по процесните фактури с предмет на доставката - облекла, юношески шорти и тениски, еспадрили, луксозни обувки, боти, маратонки, чанти, дънки, ръкавици, пуловери, якета, ризи и др.

Този предмет сам по себе си не изключва възможността за реалност на доставките, но при липса на доказателства за конкретното им използване в дейността на жалбоподателя той създава необходимост от още по-прецизно доказване на фактическото им движение и икономическата им връзка с дейността на дружеството. В случая такава връзка не е установена.

За да не признае право на данъчен кредит посочените фактури, приходните органи са се позовали на сключените от РЛ договори за партньорство със „Спиди“ЕАД, като не са приели писмените обяснения на лицето, че според клаузите към Договора за партньорство от 01.09.2021 г. с възложителя „СПИДИ" АД не се налага да закупува допълнителни работно облекло за назначените си служители, тъй като облеклото на Възложителя е недостатъчно. В тази връзка е установено, че закупуваните от страна на ЗЛ „СИНИСТЪР" ЕООД работно облекло, юношески тениски, юношески шорти, блузи, тениски, комплекти облекло, тишу, ръкавици, еспадрили, обувки, маратонки, дънки, пуловери, якета и др. не представляват покупки, свързани с основната икономическа дейност на дружеството като Изпълнител на „СПИДИ" АД.

Приспадането на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС т. е. правото на приспадане на данъчен кредит е в зависимост от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

Правилно е прието от приходните органи, че служителите на „СИНИСТЪР” ЕООД по време на изпълнение на своята дейност по куриерски услуги съгласно сключените Договори със „СПИДИ" АД следва задължително да носят предоставеното от Възложителя фирмено работно облекло. Всички наети лица на трудови правоотношения в дружеството през ревизираните периода са назначени на длъжност куриери и едно лице на длъжност технически организатор. Закупуваното допълнително облекло от страна на ЗЛ, не представлява униформено облекло на Възложителя и същото не следва да се носи от служителите му по време на работния процес. В тази връзка е установено, че закупуваните от страна на РЛ „СИНИСТЪР" ЕООД работно облекло, юношески тениски, юношески шорти, блузи, тениски, комплекти облекло, тишу, ръкавици, еспадрили, обувки, маратонки, дънки, пуловери, якета и др. не представляват покупки, свързани с основната икономическа дейност на дружеството по извършване на куриерски услуги като Изпълнител на „СПИДИ" АД.

По отношение на закупените гардероб, шкаф, огледало, часовник, не може да се счете, че представляват обзавеждане необходимо за наетия офис на дружеството, както и че използването им ще послужи за последващи облагаеми доставки, поради което правилно е било отказано приспадане на данъчен кредит и по тази фактура. В този смисъл са и изводите на ВЛ.

Въпреки дадената възможност жалбоподателят не е установил по какъв конкретен начин всеки един от спорните доставки е използвана за целите на независимата икономическа дейност на дружеството. Само общото твърдение, че телефоните са били необходими за дейността, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице пряка връзка между всяка конкретна доставка и последващи облагаеми операции. Следователно правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за тези периоди.

За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в случаи като процесния по доставки с предмет услуги, е необходимо да се установи извършването на услугите от доставчика от една страна и от друга - използването им от получателя за последващи облагаеми доставки на стоки или услуги, или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност /арг. от чл. 68, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 9 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО/. Преценката за наличието на тези две предпоставки следва да се извърши на базата на всички обективно установени факти по делото въз основа на редовно и надлежно събраните доказателства.

Правилни са изводите на приходните органи, че не са налице основанията по чл. 285 КТ, съответно неоснователни са възраженията на РЛ, че същото в качеството си на работодател е длъжен да осигурява безплатна храна и добавки към нея на работниците съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

Както непротиворечиво се приема в посочената съдебна практика "работата при специфичен характер на труда по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11/2005 г. /обвързана с въздействието на фактори на работната среда/ се различава от работата при специфична организация на труда по чл. 2, ал. 2 от Наредбата, за която определящи са продължителността на работното време, непрекъсваемия процес на работа и работа в отдалечени обекти без възможност за ползване на заведения за хранене. Съюзът "и" в чл. 285, ал. 1 от КТ не означава, че само при кумулативното наличие на специфичен характер на труда и специфична организация на същия е налице предвиденото задължение за работодателя.".

Според представените декларации и заповеди № 1/02.01.2020г. и №1/04.01.2021г. дружеството „СИНИСТЪР" ЕООД нарежда „1/да се изготви и въведен Списък на категориите работници и служители, които имат право на тонизиращи и ободряващи напитки съгласно чл.4 от Наредба № 11/21.12.2005г.; 2/Списъка по т.1 да се изготви до 06.01.2021г. в съответствие с условията на чл.2, ап.1 и 2 от наредбата след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина, като в него се определи и вида на напитките; З/Ha работниците и служителите да се осигуряват тонизиращи или ободряващи напитки на стойност не повече от 3.00 лева на ден и 4/Разходите за осигуряване на тонизиращи или ободряващи напитки да се отчита като разход за издръжка на дружеството съгласно чл.6 от Наредба № 11/21.12.2005г. ”.

Съгласно чл. 140, ал. 3 КТ работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд, а съгласно чл. 2, ал. 1, т. 6 от Наредба № 11 за специфичен характер на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят под въздействие на експозиция над установените норми на: канцерогени или мутагени, силикозоопасен прах, тежки метали, органични разтворители и биологични агенти, химически агенти, прах, шум и вибрации. Чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредбата предписва, че за работа при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време или работят в производства с непрекъсваем процес на работа.

Работата при специфичен характер на труда по чл. 2, ал. 1 от Наредбата /обвързана с въздействието на фактори на работната среда/ от работата при специфична организация на труда по чл. 2, ал. 2 от Наредбата, за която определящи са продължителността на работното време, непрекъсваемия процес на работа и работа в отдалечени обекти без възможност за ползване на заведения за хранене. Използваният съюз "и" в чл. 285, ал. 1 от КТ не сочи на кумулативност на изискванията за едновременно проявена специфика на характера и на организацията на труда. Решение № 11502 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6992/2025 г., VIII о.)

Видът на храната е част от факултативното съдържание на заповедта по чл. 7 от Наредбата, тъй като не дисквалифицира правото на работниците по чл. 4 от нея, а има за последица преминаването върху тях на избора на вида храна. (Решение № 4630 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9376/2017 г., I о., докладчик съдията Б. Ц.

С оглед цитираните разпоредби съдът намира, че в случая не е приложим чл. 140, ал. 3 от КТ, тъй като е различно основанието за предоставяне на безплатна храна на работниците и нейният режим не попада в обхвата на чл. 285 от КТ, който поставя като условие характерът или условията на труд да бъдат специфични, тоест да се характеризират с фактори, които по ал. 1 на чл. 2 от Наредба № 11 са свързани с повишен риск от увреждане на здравето, а по ал. 2 от с.з. са свързани с невъзможност за достъп до храна на работника/служителя поради продължителността на работното време, мястото на полагане на труд и други критерии, посочени изчерпателно в наредбата.

Или от една страна не само, че липсват определени работниците и служителите, които имат право на безплатна храна, но също така не е отразен и вида на безплатната храна, което съобразно цитираната съдебна практика има значение, точно при спор относно самото извършване на разхода именно в хипотезата на чл. 285 от КТ, какъвто е настоящият случай.

Следва да бъде посочено също, че видът на храната и количествата, които се сочи да са раздадени, изключват възможността да се касае до изпълнение на задължение по чл. 285 от КТ.

Или на лице е документно оформяне с цел създаване на привидност относно изпълнение от работодателя на негово задължение по чл. 285 от КТ с цел ползване на правото на данъчен кредит, респ. увеличаване на съпоставимите на отчетените приходи разходи, с цел стопяване на печалбата от дейността и неплащане на корпоративен данък в пълен размер.

Съдът отчита, че по делото са налице счетоводни записвания и фактури. Тези доказателства обаче не са достатъчни. Счетоводното отразяване следва да бъде последица от реално извършена стопанска операция, а не нейно самостоятелно доказателство. Ако липсват данни за фактическото движение на стоките, самото им счетоводно завеждане не може да създаде реалност на доставката. Счетоводството не може да замести липсващото предаване на стоката, липсващия транспорт, липсващия складов документ или липсващата последваща реализация.

В този смисъл съдът кредитира частично заключението на съдебно-счетоводната експертиза, но същото не води до извод, благоприятен за жалбоподателя. Напротив, заключението потвърждава основните констатации на приходната администрация, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Доколкото така отчетените разходи не са документално обосновани, следва на основание чл. 26, т.1 и т. 2 ЗКПО били регулирани и била извършена корекция на финансовия резултат.

Неправилни обаче са изводите на приходните органи относно непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС по следните фактури:

• 32 319,43 лв. по 41 бр. фактури, издадени през м. 12.2018 г. и определени периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. от доставчиците „ГЛОПАКС“ ЕООД, „БЛОКБАСТЕР БРАДЪРС“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД, „КОСЕНА - ДЖИ“ ЕООД, „ИНВИКТА ГРУП“ ЕООД, „ЕВАН 007“ ЕООД и „АСИТОНИЯ“ ЕООД, с предмет на доставката - значителни по обем количества хартия, палетен стреч, чанти, торби, хартиени пликове, кашони, ПВЦ фолио, картонени кутии, ролки фолио, опаковки, амбалажна хартия, найлони с балончета, пакети и др.;

-980,00 лв. (частично) по фактура № 0000000499/31.08.2020 г., издадена от „ДЖИ 94“ ЕООД, [населено място] с предмет 490 бр. хартия (данъчна основа - 4 900,00 лв. и ДДС - 980,00 лв.). Предвид доводите, изложени по-горе в настоящото решение, на „СИНИСТЪР“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 980,00 лв. поради изпълнение хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС с аргумента, че ревизираното дружество не доказва закупената от него 490 бр. хартия да е свързана с икономическата му дейност.

Приходните органи са приели като единствено основание за отказ за данъчен кредит представените договори за партньорство от 01.09.2017 г. и 01.09.2021 г., ведно с приложенията към тях, сключени със „СПИДИ“ АД, като са посочили, че според клаузите от сключените договори за партньорство, всички опаковки за пратките на възложителя са за сметка на възложителя, като наличността им се следи чрез работния софтуер и изпълнителят периодично се снабдява с нови опаковки, съответно „СИНИСТЪР“ ЕООД не следва да осъществява доопаковане на пратките със собствени

Дори при наличие на договор, по който куриерската фирма предоставя определено количество опаковъчни материали, ако РЛ поради спецификата на своята дейност (куриерски услуги) е принудено да закупи допълнителни опаковки (хартия, кашони, амбалаж и др.) за доопаковане, то тези разходи следва да бъдат признати за данъчни цели и да се ползва данъчен кредит, при условие, че са надлежно документирани и свързани с икономическата дейност на РЛ.

Отказът на данъчен кредит само с мотив, че куриерската фирма предоставя всички материали и РЛ няма право на други разходи, не е достатъчен, ако РЛ представи обосновани писмени обяснения и доказателства за необходимостта от допълнителни разходи, които не са покрити по договора не обосновава единствения извод, че РЛ не следва да обезпечава дейността си с допълнителни доставки на стоки( опаковки, хартия, кашони и др.), свързани с основната му дейност

В случая според представените писмени обяснения, че стоките по фактурите представляват допълнителни материали за доопаковане на пратките на възложителя „СПИДИ“ АД.

Безспорно установено по делото е каква е основната дейност на ревизираното дружество (покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; търговско представителство и посредничество; агенство; комисионни, спедиционни и превозни сделки; консултантски, рекламни, информационни, програмни или други услуги; както и всяка друга дейност, незабранена със закон, вкл. куриерски услуги, пощенски парични преводи, извършване на куриерски услуги съгласно договор за франчайз със „Спиди“ ЕАД). Не са налице констатации, а и не са направени изводи от приходната администрация, че спорните доставки не са свързани с тази основна дейност и с извършването на последващи облагаеми доставки от ревизираното лице.

В хода на съдебното производство е допуснато и прието заключение на ВЛ по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Съгласно заключението покупките, на стойност 163 297,97 лв., за които с РА не е признат ДК в размер на 32 319,57 лв., посочени подробно в справка №1.2 /хартия, палетен стреч, чанти, торби, ПЕ пликове, кашони, ПВЦ фолио, картонени кутии, амбалажна хартия, тоал. хартия, препарати, течен сапуни и др./, като група разходи предвид предмета им, могат да се класифицират като свързани с дейността на дружеството. ВЛ е посочило, че покупки на стойност 4 900 лв., за които с РА не е признат ДК в размер на 980 лв. /хартия/, предвид предмета им, могат да се определят като свързани с дейността на дружеството.

Предмет на доказване по спора е фактическият въпрос относно реалното извършване на доставките.

За да бъде отказан данъчен кредит на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, приходните органи трябва да посочат конкретни и обосновани фактически и правни основания, а не само да се позовават на наличието на договор, без да анализират реалните обстоятелства и доказателства. ( В този смисъл и Решение № 5790/ 03.06.2025 г. по адм. дело №4005/2025 г. на ВАС).

В този смисъл Съдът не кредитира заключението ВЛ по назначената ССчЕ в частта по ЗКПО, че закупените с фактури №1491/17.10.2019 г. и №1503/18.11.2019 г., издадена от „ГЛОПАКС” ЕООД, - 13 600 бр., не са свързани с дейността с оглед изложените по горе мотиви.

В останалата част, в която ВЛ е посочило, че закупените опаковъчни материали през 2020г., 2021г., 2022г., 2023г. представляват разходи за опаковане на изходящите/предадените пратки и част от входящите/приетите, са свързани с дейността, съгласно действащото счетоводно законодателство и счетоводни стандарт., доколкото изводите на експерта съответстват на представените по делото доказателства.

С оглед изложеното Съдът приема, че в частта, в която на „СИНИСТЪР“ ЕООД е отказано право на ДК по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, РА е незаконосъобразен относно отказано право на ДК в общ размер на 33 299, 43 лв. по 41 бр. фактури, издадени през м. 12.2018 г. и определени периоди на 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. от доставчиците „ГЛОПАКС“ ЕООД, „БЛОКБАСТЕР БРАДЪРС“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД, „КОСЕНА - ДЖИ“ ЕООД, „ИНВИКТА ГРУП“ ЕООД, „ЕВАН 007“ ЕООД и „АСИТОНИЯ“ ЕООД, с предмет на доставката - значителни по обем количества хартия, палетен стреч, чанти, торби, хартиени пликове, кашони, ПВЦ фолио, картонени кутии, ролки фолио, опаковки, амбалажна хартия, найлони с балончета, пакети и др., както и по фактура № 0000000499/31.08.2020 г., издадена от „ДЖИ 94“ ЕООД.

Следва да се посочи, че Съдът констатира, че е налице разминаване между общата сума, посочена в решението на Директора на Дирекция ОДОП и ССчЕ и в допълнителните въпроси към допълнителната ССЧЕ в частта относно непризнатия данъчен кредит по чл. 71, т. 2 ЗДДС, съответно в ССчЕ е посочено, че общата сума на непризнатия данъчен кредит по реда на чл. 70, ал.1, т.2 ЗДДС според РА е 58 929, 32 лв., а в решението на Директора на ОДОП е посочено, че общата сума е 57 728, 78 лв.

Констатира се също, че в допълнителната ССчЕ на стр. 6 е посочена сума за непризнат ДК в размер на 9248, 93 лв. по 50 фактури, описано в заключението, а в решението на Директора на ОДОП на стр. 7 е посочена за непризнат ДК в размер на 9248, 79 лв. по 50 фактури за периода 2019г.-2023г.

С оглед на това, съобразявайки, че предмет на обжалване е процесния РА, потвърден с решение на Директора на ОДОП-Пловдив, предвид забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК да не се влошава положението на жалбоподателя (ревизираното лице). досежно установените задължения по чл.71, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, предмет на разглеждане ще бъдат сумите, посочени в решението на Директора на Д „ОДОП“ Пловдив, а именно сумата в общ размер на 37 862.84 лв.

Констатации по чл. 70. ал. 5 от ЗДДС

Правилни са констатациите на ревизиращите органи относно отказ на правото на данъчен кредит в общ размер на 13 624,54 лв. по фактури, издадени от „А-ТОМИ“ ЕООД, „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД и „Б. 94“ ЕООД поради липсата на доказателства за реално осъществени покупки на стоки, както и липсата на доставки от страна на задълженото лице към неговите клиенти, породена от липсата на получени доставки на дружеството от неговите доставчици през периода от 01.06.2022 г. до 30.09.2023 г.

Настоящият съдебен състав намира, че ревизиращият екип правилно е приложил разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по отношение непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Предмет на установяване и преценка е фактът на реално осъществяване на доставката на услуги, по начина, по който е декларирана от РЛ, а именно от съответния доставчик – издател на фактурите, притежаващ съответния материален, технически и кадрови капацитет.

Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода за неизвършени реално доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице носи тежестта да докаже материалноправните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане.

В хода на извършеното ревизионно производство, приключило с издаване на оспорения РА, органите по приходите са предприели процесуални действия във връзка с правилното и законосъобразно установяване размера на данъчните задължения по ЗДДС на дружеството жалбоподател. По повод реалността на фактурираните доставки, доказателства в тази насока са изискани както от РЛ, така и от горепосочените доставчици, събрана е информация от трети лица, данни от ИС на НАП. След подробен анализ на събраните доказателства, установените обстоятелства и факти са дали основание на ревизиращия екип да направи обоснован извод, че издадените от посочените доставчици фактури не документират реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Реалното наличие на такива не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневника за продажби и счетоводните регистри за съответния период, както и вземането на съответните счетоводни операции във вторичните счетоводни регистри. В настоящия случай са подложени на проверка именно данните в съпътстващите доставката документи, декларираните от доставчиците обстоятелства на ползване под наем на складови помещения, ползване под наем на автомобили, ангажиране на лица по трудови правоотношения за изпълнение на дейностите по продажба на стоките, по товаро-разтоварни работи и по транспорт.

Наред с това е необходимо да се установи обективността на извършените доставки, посочени като предмет в процесните фактури след анализ на всички събрани и относими доказателства, в т.ч. наличие на трудов, технически, материален ресурс. В тази връзка, на първо място следва да бъде разгледано поведението на жалбоподателя и на преките доставчици за непредставяне или за частично представяне на изисканите документи и писмени обяснения в хода на ревизионното производство, представяне на множество документи след издаване на РД, т.е. след запознаване на констатациите в него.

По отношение на фактурата издадена от „А-ТОМИ" ЕООД, във връзка с изпратено в хода на ревизията ИПДПОТЛ, собственикът на дружеството М. Е. е дала писмени обчяснения, че дружеството й не е издавало никакви фактури на „СИНИСТЪР“ ЕООД, както и че е установила, че счетоводителят, който е водил счетоводството на фирмата, има общо с издаване и осчетоводяване на много фактури и злоупотреби спрямо „А-ТОМИ" ЕООД.

Съдът намира за обосновани изводите на органите по приходите за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД и „Б. 94“ ЕООД. Ревизираното лице не ангажира нужните доказателства, за да бъде надеждно проследен стоковият поток и разплащането по тези доставки. Каза се както при доставчиците, така и при РЛ липсва аналитична отчетност по количества и вид на доставена стока, което възпрепятства проследяването на движението на стоките и установяване факта на придобиването на собствеността.

Предметът на спорното правоотношение в тази част се свежда до удостоверяване на факта на реалното престиране на стоките от конкретните доставчици. Анализирани поотделно и в съвкупност, събраните в хода на съдебното дирене доказателства сочат формално установени облигационни отношения между страните и нереален стоков поток.

Настоящият състав на съда намира, че представените приемо – предавателни протоколи като частните свидетелстващи документи не отразяват реален стоков поток между РЛ и преките му доставчици. В подкрепа на този извод са налице и данни за образувани досъдебни производства срещу лицата – управители на дружествата – доставчици, чиито предмет е установяване на данъчни престъпления и съставяне на документи с невярно съдържание.

При нормалното развитие на взаимоотношенията между доставчика и получателя, следва да съществуват информационни следи за юридическия факт, пораждащ правната връзка, като например търговска кореспонденция. Такива не са представени нито от страна на жалбоподателя, нито от страна на доставчиците.

Не става ясно как са договаряни различните стоки по количества и видове, тяхното качество, в каква опаковка, срок на доставка и срок на плащане, срок за рекламации и неустойки при неизпълнение. Не са представени оферти и заявки. Не са ангажирани доказателства за поръчване на стоките, както от РЛ към преките доставчици, така и от доставчиците към предходните доставчици.

Не са ангажирани и никакви доказателства за транспортирането на стоките. . Ревизираното лице не е представило документална отчетност, удостоверяваща превоз на съответните количества стоки и материали, които са посочени като предмет на доставките

При претенция на РЛ, че транспортът на стоките е извършван за лична сметка и със собствено превозно средство, в доказателствена тежест на същото е да представи нужния набор от документи, с които да удостовери настъпването на положителния за него факт по получаване на собствеността върху стоката. В случая тази задача не бе изпълнена. Липсата на яснота как е получена и транспортирана стоката и липсват на аналитична отчетност по видове и количества стоки прекъсват стоковата верига и не позволяват да се добие нужната степен на увереност, че заявените от РЛ търговски взаимоотношения са се развили именно както са отразени в съставените счетоводни и частни свидетелстващи документи.

Наличието на счетоводство е задължително при осъществяване на търговска дейност и неосчетоводяването на приходите и разходите, липсата на аналитична отчетност, липсата на индивидуализирано заприходяване на стоките, липсата на доказателства за транспортирането на стоките и данните за възможна данъчна измама по веригата на доставките, правилно е обусловило извода на приходните органи, че претендираното право на приспадане на данъчен кредит не се дължи в посочените по – горе размери и периоди.

По отношение на всички описани доставки на стоки дружеството - жалбоподател не е представил доказателства, от които да се установи защо и по какъв начин тези стоки са били необходими за дейността му, къде са били съхранявани, кога са били използвани, дали са били вложени в конкретни проекти, предоставени на клиенти, използвани като материали или реализирани в последващи продажби. Липсата на такава индивидуализация не позволява да се приеме, че стоките са получени и използвани за целите на облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от ЗДДС.

С оглед изложеното РА, в частта, в която по отношение на РЛ са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 71 162, 41 лв, ведно със законните лихви в размер на 29 349,77лв. следва да бъде потвърден,в частта за отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал.1, т.1, т. 2 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС за допълнително установени задължения по ДДС в общ размер на 37 862,98 лв., ведно със съответната законните лихви за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2023 г. в размер на 15 615,97 лв., определени по простото тройно правило.

1.Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018 г„ 2021 г. и 2022 г. по реда на чл. 26. т. 2 от ЗКПО. във вр. с чл. 10 от с.з.. съответно в размер на 3 350.00 лв., 45,00 лв. и 23 670.46 лв.

Посочените суми представляват отчетени разходи за материали и външни услуги по фактури, издадени от „СПИДИ“ АД, А-ТОМИ“ ЕООД, „ПМ ТРЕЙДИНГ 22“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД и „Б. 94“ ЕООД.

Относно допълнително определения корпоративен данък, РА и в тази обжалвана част се явява правилен, тъй като финансовият резултат на РЛ законосъобразно е коригиран. Не може да се признаят разходи, които не са осчетоводени и не са отчетени приходи срещу тези разходи. Подобно водене на счетоводството на РЛ е нарушение на принцип на съпоставимост между приходи и разходи.

2.Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. по реда на чл. 26. т. 1 от ЗКПО. съответно в размер на 62 327.16 лв., 63 964.25 лв., 53 206,38 лв.. 27 946.35 лв., 67 827,27 лв. и 44 044,42 лв.

Каза се, съгласно чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността, респ. такива, които не са документално обосновани. Тоест разходи, за които не може да се установи как се отнасят и как допринасят към осъществяваната от задълженото лице дейност и генерирането на настоящи или бъдещи ползи. Иначе казано за неприсъщи разходи следва да се считат всякакви разходи, които не създават изгода за дейността на данъчно задълженото лице, като разходи за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или за актив, който не се използва в дейността на данъчно задълженото лице, или се ползва от съдружник, собственик, свързано лице, управител на дружеството и неговото семейство и др.

Съгласно чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 6 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

В областта на данъчното облагане и конкретно при претендиране признаването на данъчно предимство следва да са налице конкретни данни, чрез които да се установи точният вид и обем на твърдените за осъществени доставки, фактът на действителното им изпълнение от сочения във фактурата доставчик и как е определена тяхната стойност.

Както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции, съответно за документална обоснованост на извършените във връзка с тях разходи. Информация, извлечена от използвана система за управление на търговската дейност, представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и следва да бъде ценен наред с останалите събрани по делото доказателства. В случай че сделките са сключени на цени и при условия, отличаващи се от пазарните и при съществено отклонение, разходите не се признават за данъчни цели.

Следователно тук се включват всякакви разходи, които не са присъщи или иначе казано са чужди или потенциално не създават доход за дейността на данъчно задълженото лице, напр. разходи за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или за актив, който не се използва в дейността на данъчно задълженото лице, или се ползва от съдружник, собственик, управител на дружеството и неговото семейство, или др. подобни. Данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране на целите и предмета на дейност на предприятието. В хода на ревизията са изискани доказателства и обяснения относно процесните разходи, отчетени по съответните и за тяхната относимост към дейността на дружеството.

В случая, след като иска да бъдат признати процесните разходи за данъчни цели, в тежест на жалбоподателя е да докаже, че същите са свързани с дейността му и по отношение на тях са спазени изискванията на ЗСч. и ЗКПО.

Ревизираното лице не предоставя достоверна информация за част от фактурите, в кои активи са вложени описаните стоки, респ. да са пряко свързани и да обслужват дейността му и конкретно с какви приходи са свързани и съпоставими. Логично е направен извод, че същите задоволят лични нужди или са за дейности, които не са свързани с икономическата дейност на РЛ.

С оглед посоченото в мотивната част относно реалността на доставките, са незаконосъобразни изводите на приходните органи отчетени разходи за материали по фактури, издадени от „ГЛОПАКС“ ЕООД, „БЛОКБАСТЕР БРАДЪРС“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД, „КОСЕНА - ДЖИ“ ЕООД, „ИНВИКТА ГРУП“ ЕООД, „ЕВАН 007“ ЕООД, „АСИТОНИЯ“ ЕООД и „ДЖИ 94“ ЕООД с предмет на сделката огромни количества хартия, палетен стреч, чанти, торби, хартиени пликове, кашони, ПВЦ фолио, картонени кутии, ролки фолио, опаковки, амбалажна хартия, найлони с балончета, пакети и др., за които ревизиращите органи са счели, че не са свързани с дейността, с оглед изложените по горе мотиви в частта по чл. 70, ал.1, т.2 ЗДДС.

В останалата част и по мотиви, изложени в мотивната част по чл. чл. 70, ал.1, т.2 ЗДДС и чл. 70, ал.5 ЗДДС, изводите на приходните органи са правилни, съответно, с правилно е увеличен финансовия резултат с разходите по фактурите, които не са признати за данъчни цели.

С оглед установеното в частта относно данък добавена стойност РА е частично незаконосъобразен, по отношение определените задължения в частта по ЗКПО, предвид установената реалност на спорните доставки, съответно вярното отразяване на посочените във фактурите стопански операции, с оглед което не са налице основанията на чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за увеличение на декларирания финансов резултат на ревизираното лице за процесните периоди на 2018г., 2019г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и 2023г. и отчетените разходи по спорните фактури следва да бъдат признати за данъчни цели.

С оглед изложеното се установява, че общият размер на непризнати разходи за на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, съответно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството е: за 2018 г.- 6576,79 лв.; за 2019г. - 11 545,24лв; за 2020г.- 10322,01 лв.; за 2021 г.- 8937, 26 лв.; за 2022г.- 65 544, 53 лв.; за 2023 г. – 27 569,42 лв.

3.Относно корекцията в декларираното намаление на счетоводния финансов резултат за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. по реда на чл. 54, ал. 1 от с.з., съответно в размер на 3 051,75 лв., 7 450,40 лв., 4 181,18 лв. и 22 556,06 лв.

Правилни са констатациите на приходните органи, които са съобразили извършваната от лицето дейност и правилно са изчислили размер на годишната данъчна амортизации за всеки един актив, респ. определена е годишна данъчна амортизации по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, която следва да се признае при определяне на данъчния финансов резултат за ревизираните 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

От страна на ревизираното лице не е представен данъчно амортизационен план (ДАП), от който да се определи датата на завеждане и експлоатация на активите, за които са начислени данъчни амортизации. Същевременно със счетоводните разходи за амортизации за този период се увеличава финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. На основание чл. 50 от ЗКПО понятието за данъчни дълготрайни материални активи се обвързва с изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно НСС. Съгласно т. 3. 1 от СС 16 ДМА, един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато отговаря на три условия: отговаря на определението за дълготраен материален актив; стойността на актива може надеждно да се изчисли; предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива. Съгласно т. 2 от съшия счетоводен стандарт, дълготрайни материални активи са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които имат натурално-веществена форма, използват се за производство и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или други цели и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период. Съгласно т. 2 от СС 4 "Отчитане на амортизациите" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. По аргумент на противното описаните активи на дружеството не са амортизируеми по смисъла на т. 2 от СС 4, поради което за тях не следва да бъдат признавани данъчни амортизации. В случая, след като иска да бъдат признати процесните амортизации на активите за данъчни цели, в тежест на жалбоподателя е да докаже, че същите са свързани с дейността и по отношение на същите са спазени изискванията на ЗСч и ЗКПО.

Общите правила на материалния данъчен закон - ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г., касаещи амортизациите са, че с данъчно признатия размер на разходите за амортизации се намалява финансовия резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. Същевременно със счетоводните разходи за амортизации за този период се увеличава финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКПО. На основание чл. 50 от ЗКПО понятието за данъчни дълготрайни материални активи се обвързва с изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно НСС. Съгласно т. 3. 1 от СС 16 ДМА, един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато отговаря на три условия: отговаря на определението за дълготраен материален актив; стойността на актива може надеждно да се изчисли; предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива. Съгласно т. 2 от същия счетоводен стандарт, дълготрайни материални активи са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които имат натурално-веществена форма, използват се за производство и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или други цели и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период. От така изложеното е видно, че констатациите на органите по приходите в процесния ревизионен акт относно определени годишни данъчни амортизации за тези активи съответно общо в размер на 4 955,09 лв., 5 005,99 лв., 4 423,44 лв. и 3 079,94 лв. са правилни и законосъобразни. С изчислената разлика между декларираните данъчни амортизации и установените съгласно разпоредбите на ЗКПО е намалено декларираното намаление на счетоводния финансов резултат по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО.са правилни, мотивирани и законосъобразни. Обективно и задълбочено е изследвана цялостната фактическа обстановка, което налага извода за пълна обоснованост на изводите на ревизиращия екип.

В тази връзка не са събрани никакви доказателства за твърденията на РЛ, че тези активи се ползват във връзка с икономическата дейност на дружеството. Доказателствената тежест за доказване на твърденията в жалбата, така както е разпределена от съда с определението за насрочване на делото, лежи върху дружеството-жалбоподател. При неангажиране на никакви доказателства в подкрепа на своите твърдения, включително и непредставен данъчно амортизационен план, дружеството няма как да черпи позитиви от пасивната си процесуална позиция.

В този смисъл Съдът не кредитира заключението на ВЛ доколкото експертът е изготвил ДАП, но същите, с оглед липсата на представен от самото РЛ ДАП, не опровергават изводите на приходните органи.

С оглед това съдът счита, че доводите на жалбоподателя са неоснователни. Фактическите констатации на приходната администрация в тази връзка не следва да се считат оборени и жалбата срещу РА следва да се отхвърли, съответно РА следва да бъде потвърден в тази му част.

С оглед изложените по горе констатации във връзка с процесните фактури, разходите по които не са документално обосновани, следва да се преизчисли и счетоводния финансов резултат.

Като краен резултат, корекцията в увеличение на декларирания СФР за 2018г. възлиза на сумата в размер на 7164,01 лв.

Като краен резултат, корекцията в увеличение на декларирания СФР за 2019 г. възлиза на сумата в размер на 11 545,24 лв.

Като краен резултат, корекцията в увеличение на декларирания СФР за 2020 г. възлиза на сумата в размер на 18 328,85 лв.

Като краен резултат, корекцията в увеличение на декларирания СФР за 2021 г. възлиза на сумата в размер на 21 393,65 лв.

Като краен резултат, корекцията в увеличение на декларирания СФР за 2022г. възлиза на сумата в размер на 74 149,15 лв.

Като краен резултат, корекцията в увеличение на декларирания СФР за 2023 г. възлиза на сумата в размер на 53 205,42 лв.

Видно от тях, можело да се счете, че процесните разходи не са доказани, по фактури, да са били действително извършени във връзка с дейността на РЛ.

Формирането на данъчния финансов резултат се извършва чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (Чл. 18 ал. 1 от ЗКПО; Чл. 22 от ЗКПО).

С оглед констатациите в частта по чл. 26, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗКПО и след преобразуване на счетоводния финансов резултат съобразно установените в хода на настоящето съдебно производство разходи, непризнати за данъчни цели, като се съобразят съответно увеличенията на СФР, а именно разходите, несвързани с дейността, и/или документално необосновани разходи съгласно чл. 26, т. 1 и 2 от ЗКПО и начислените счетоводни разходи за амортизация съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКПО, както и съответните намаления, а именно признатите годишни данъчни амортизации, определени по реда на ЗКПО, съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, се формира данъчния финансов резултат-данъчна печалба.

Върху така формираната данъчна печалба (положителен данъчен финансов резултат) се прилага данъчна ставка от 10% за определяне на дължимия корпоративен данък, като се приспада внесения от РЛ КД. За неплатените в срок задължения се дължи лихва за забава съгласно чл. 175 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, изчислена на база основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта.

Съгласно чл. 175, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер на основния лихвен процент (ОЛП) на Българската народна банка (БНБ) плюс 10 процентни пункта.

С оглед горното и след обобщаване на резултатите по основания от ЗКПО и данъчни амортизации, се установиха следните задължения за корпоративен данък.

За 2018 г. – главница в размер на 651,22 лв. и лихва в размер на 412,66лв.

За 2019 г. – главница в размер на 1 154.52лв. и лихва в размер на 581,14лв.

За 2020 г. – главница в размер на 1337,37лв. и лихва в размер на 497,15лв.

За 2021 г. – главница в размер на 1638,77лв. и лихва в размер на 430,81лв.

За 2022 г. – главница в размер на 6 972,57лв. и лихва в размер на 1 547,49лв.

За 2023 г. – главница в размер на 5012,54 лв. и лихва в размер на 463.58лв.

Съответно Ревизионен акт № Р-16001624004058-091-001/24.03.2025 г., издаден на „СИНИСТЪР“ ЕООД следва да бъде потвърден в частта, относно допълнително установените задължения в общ размер на 54629,97лв. - главница и 19 548,80лв. - лихва, за следните данъци и лихви, както следва:

Непризнат данъчен кредит за периода 01.12.2018 г.- 31.12.2023 г. в размер на 37 862,98 лв. - главница и 15 615,97 лв. - лихва;

Корпоративен данък за 2018 г. в размер на 651,22 лв. - главница и 412,66 лв.- лихва;

Корпоративен данък за 2019 г. в размер на 1 154,52 лв.-главница и 581,14 лв.-лихва;

Корпоративен данък за 2020 г. в размер на 1337,37 лв.-главница и 497,15 лв. лихва;

Корпоративен данък за 2021 г. в размер на 1638,77 лв.-главница и 430,81 лв.-лихва;

Корпоративен данък за 2022 г. в размер на 6 972,57 лв.-главница и 1 547,49 лв. лихва;

Корпоративен данък за 2023 г. в размер на 5012,54 лв.-главница и 463,58 лв. -лихва.

В останалата част като незаконосъобразен, РА следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 3623,93 евро. Съгласно представен списък разноските се констатираха в размер на общо 7007,75 евро, от които 6135,50 евро - платено адвокатско възнаграждение, 25,56 евро-платена ДТ и 846,49 евро - заплатен депозит за ВЛ.

С оглед изхода на спора на ответната администрация се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. На основание чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то се констатира в размер на 2665,11 евро.

Ето защо, Пловдивски административен съд,