Решение № 2619 от 12.9.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 518/2024 г.

Производството е по глава Х, раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба рег. № 3068/17.0.2024 г., подадена от следните лица: чрез адв. Д. М. Д., АК Русе и съдебен адрес [населено място], [улица]срещу „ НАРЕДБА № 16 на Общински съвет - Русе за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе, респективно РЕШЕНИЕ № 258 от 30.05.2024 г. на Общински съвет - Русе, прието по ПРОТОКОЛ № 9 от 30.05.2024 г., по т. 37 от дневния ред, К. л. № 213 от 13.05.2024 г. „Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе“. Иска се от съда оспореното решение да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на императивни материални и процесуални правни норми. В съдебно заседание жалбоподателят М. Д. се явява лично и с адв. Д. Д., АК Русе; като последният представлява и жалбоподателят Т. С., който не взема участие в съдебното заседание. Жалбоподателят Д. и адв. Д. Д. поддържат жалбата на основания, изложени в нея и пледират за отмяна на оспореното решение на Общински съвет Русе, като желаят присъждане на разноски по представен списък. По делото са представени писмени бележки от жалбоподателя С. чрез процесуалния му представител адв. Д. Д. и писмени бележки лично от жалбоподателя Д.. Ответникът – Общински съвет (ОбС) Русе, редовно призован, не изпраща представител, ангажира писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура прави изявление за неоснователност на жалбата и иска решението да бъде оставено в сила.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Преди да пристъпи към излагане на фактите и обстоятелствата по делото съдът намира за необходимо да посочи, че с Разпореждане № 2081/03.07.2024 г. е оставил жалбата без движение и е дал указание на жалбоподателите Д. и С. да уточнят кой акт оспорват и в какво се състои искането им до съда. В указания срок Д. (с молба с вх. № 3410/08.07.2024 г.) и С. с молба (с вх. № 3411/ 08.07.2024 г.) са направили изявления, напълно идентични по съдържание, в което посочват, че „ОБЖАЛВАМ и моля да отмените НАРЕДБА № 16 на Общински съвет — Русе за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе, като незаконосъобразна в цялост или алтернативно в частта й на променените и допълнени правни норми на чл. 59, т. 51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.3в; чл. 59. т. 51.4в и добавената нова т. 51, 5в в чл. 59.“ В проведеното на 21.08.2024 г. съдебно заседание, жалбоподателят Д. е направил следното изявление „… обжалваме, не Наредбата в цялост, а по отношение на конкретно посочените нейни разпоредби в моя молба с вх. № 3410/08.07.2024 г., а именно в частта за променените и допълнени правни норми на чл. 59, т.51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.Зв; чл. 59, т. 51.4в и добавената нова т. 51, 5в в чл. 59. Моля да се счита оттеглена жалбата в останалата й част.“ Адв. Д. Д. като процесуален представител на жалбоподателя С. е направил същото изявление от името на последния. По изложените причини, с протоколно определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. П. С. и М. Й. Д. против Наредба № 16 на Общински съвет - Русе в частта по отношение на неоспорените разпоредби, с изключение на разпоредбите на чл. 59, т.51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.Зв; чл. 59, т. 51.4в и добавената нова т. 51, 5в в чл. 59, които разпоредби остават предмет на оспорване по настоящото дело, като е прекратил производството по адм. д. № 518/2024 г. по описа на Административен съд - Русе в същата част.

От събраните по делото доказателства се установява, че кметът на Община Русе е сезирал ОбС Русе с предложение с вх. № ОбС-601/13.05.2024 г. относно приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе (Наредба № 16). Предложението конкретно се отнася до чл. 59, т. 51.1, буква „в“ от Наредба № 16, която се отнася до цената за ползването на тенис кортове в Парка на младежта от граждани, на свободен достъп в делнични дни.

Предложението, съдържа няколко части, както следва:

Част „1.Причини и цели, които налагат приемането“ - изложени са причините за необходимостта от изменение на цената на този тип услуга, предлагана от общината. Като такива причини са посочени започващият тенис сезон; повишаване на минималната работна заплата; увеличаване на цените на електроенергията и консумативите; последната актуализация е била през 2022 г. Посочено е още, че за да продължи добрата поддръжка на тенис базата следва да бъдат осигурени допълнителни финансови средства. Въведено е твърдение, че повишаването на цените е в разумен размер и това не води до затруднение на заплащането й от практикуващите спорта тенис на корт, както и че тенис клубовете ще могат да планират бюджета си. Сочи се, че тази услуга се предоставя на гражданите и гостите на [населено място] на изключително високо ниво защото базата е добре поддържана и ежегодно се влагат инвестиции; трениращите имат безплатен достъп до тоалетни и бани с топла вода. Направено е сравнение с цената на тази услуга в други областни градове като Шумен, Велико Търново, Варна и Бургас, при което се установява, че дори увеличената цена е по-ниска в сравнение с тази, предлагани за ползване на услугата.

Част „2. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба“ – посочено е, че такива не са необходими.

Част „3. Очаквани резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива: “ – очаква се повишаване на приходите от посочените спортни съоръжения, което ще позволи те да продължат да бъдат поддържани качествено.

Част „4. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз: “ – посочено е, че липсва противоречие, защото предлаганото изменение на подзаконов нормативен акт е от изключителната компетентност на общинския съвет.

Позовавайки се на започващия тренировъчен сезон на общинската тенис база в Парка на младежта, кметът е предложил на основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове (ЗНА), предложенията и становищата относно изготвения проект за изменение на Наредба № 16 да се приемат в 14-дневен срок от публикуване на предложението. Към предложението е приложен и проект на решение, което да бъде прието от ОбС Русе.

От представения в административната преписка Контролен лист (К.л.) № 213/ 13.05.2024 г. се установява, че внесеното предложение е било разгледано от различни комисии на общинския съвет, като за водеща е определена Постоянната комисия по младежта и спорта. По делото са представени извлечения от протоколите за заседания на следните постоянни комисии:

Проектът на наредбата за изменение на Наредба № 16 е публикуван на интернет страницата на Община Русе на интернет адрес https: //obs.ruse-bg.eu/documents/%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b1%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b8-%d0%b4%d0%be%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd-8/ От представена по делото Справка с вх. № ОбС-689/29.05.2024 г. за отразяване на получените становища от проведеното обществено обсъждане се установява, че Сдружение „Тенис клуб Русе“ е предложило да отпадне новата т. 51.5в като вместо нея се приеме текст със следното съдържание: „ Цена на ползване на 7 и 8 корт /източно от централен корт/ през делнични и почивни дни от лицензирани спортни клубове за тренировъчни занимания на лица до [възраст] възраст – 8, 34 лв. на час “. Видно от становището на вносителя на предложението за изменение на Наредба № 16, предложението на сдружението не е прието и е определено като несъстоятелно по причина, че цялостното състояние на 7-ми и 8-ми корт не е като на останалите кортове, като се посочва, че предложената цена е в разумен размер.

На заседанието на 30.05.2024 г. на ОбС Русе е проведена дискусия по т. 37 от дневния ред във връзка с внесеното предложение за изменение на Наредба № 16. Видно от извлечението от Протокол № 9/30.05.2024 г., общинският съветник М. Д. (жалбоподател по настоящото дело) е взел участие в проведената дискусия, като е оспорил необходимостта от определянето на срок от 14 дни за провеждане на публично обсъждане. Д. е направил изявление, че „… с мен се свързаха хора, които искаха да правят предложения, обаче очевидно не можаха да се организират в този кратък срок. Нещото, което научавам, че с тези цени на тенис кортовете, правим дъмпинг на частния корт и той губи клиенти. Дали е така, не знам.“. Предложението, обективирано в Решение № 258/30.05.2024 г. е подложено на гласуване и при кворум 41 общински съветници, с обикновено мнозинство, е прието с 22 гласа „за“, при 4 „против“ и 15 „въздържали се“.

Приетото Решение № 258/30.05.2024 г. има следното съдържание:

„ РЕШЕНИЕ № 258 На основание чл. 79 от АПК и чл. 8 от ЗНА, чл. 21, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 6, ал. 2 и чл. 9 от ЗМДТ, Общински съвет - Русе реши:

1. П. Н. за изменение и допълнение на Наредба №16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Русе, както следва:

§1. Чл.59, т.51.1в придобива следната редакция: За ползване на тенис кортове в Парк на младежта от граждани на свободен достъп в делнични дни от 08: 00 часа до 17: 00 часа - 11, 67 лв. на час.

§2. Чл.59, т.51.2в придобива следната редакция: За ползване на тенис кортове в Парк на младежта от ученици в делнични ди и от 08: 00 часа до I7: 00 часа - 10 лв. на час.

§3. Чл.59, т.51.3в придобива следната редакция: За ползване на тенис кортове в Парк на младежта от ученици и граждани на свободен достъп в делнични дни от 17: 00 часа до 21 00 часа, както и през целия ден в събота и неделя - 15 лв. на час.

§4. Чл.59. т.51.4в придобива следната редакция: За ползване на 7 и 8 корт в Парк на младежта (източно от централен корт) през делнични дни от 08: 00 часа до 17: 00 часа от лицензирани спортни клубове за тренировъчни занимания на лица до [възраст] възраст - 8.34 лв. на час.

§5. В чл.59 се добавя нова т.51, 5в, както следва: За ползване на 7 и 8 корт в Парк на младежта (източно от централен корт) през делнични дни от 17: 00 часа до 21: 00 часа, както и пред целия ден и събота и неделя от лицензирани спортни клубове за тренировъчни занимания на лица до [възраст] възраст -12, 50 лв. на час.“.

При съобразяване на предмета на спора, изяснен окончателно в съдебно заседание на 21.08.2024 г., съдът приема, че жалбоподателите С. и Д. са сезирали съда с жалба срещу Решение № 258/30.05.2024 г. на ОбС Русе, като твърдят, че това решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на императивни материални и процесуални правни норми. Сочи се нарушение на чл. 26, ал. 4 от ЗНА поради липса на изключителни обстоятелства, които да обуславят обсъждането на проекта на Наредба за изменение на Наредба № 16 да бъде проведено в 14-дневен срок от публикуването на същия, вместо в общоприетия 30-дневен срок. Оспорват се мотивите на вносителя на проекта за наличие на изключителни обстоятелства. Твърди се още, че общинските съветници не са били информирани за направеното от Сдружение „Тенис клуб Русе“ предложение, нито за причините, поради което същото не е прието. Релевира се възражение за нарушение на чл. 69, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на ОбС Русе, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (Правилника) във връзка с чл. 28, ал. 4 от ЗНА. Посочено е още в жалбата, че Д. и С. като част от местната общественост използват общинската тенис база в Парка на младежта и по тази причина незаконосъобразното повишаване на таксите за нейното използване е щета за тях. Твърди се, че оспореното решение оказва влияние върху правната сфера на жалбоподателите, тъй като с приемането му за тях настъпват неблагоприятни правни последици. Отбелязва се наличие на пряк интерес „ защото със самата отмяна на оспорения административен акт за нас ще се отстрани една щета или по-скоро ще се предотврати настъпването на такава от изпълнението на административния акт. “ Прави се изявление, че интересът от оспорването е личен „ защото с отмяната на оспорения административен акт ще се защитят наши лични, субективни права и законни интереси.“. Заявено е още, че правният им интерес е и непосредствен „ защото обжалваният административен акт засяга нашата правна сфера като противозаконно уврежда нашите права и интереси. Ще бъдат незаконосъобразно увеличени таксите за ползване на общинската тенис-база в „Парк на Младежта“ в [населено място], което ни засяга пряко.“ Жалбата на Д. и С. приключва с изявлението: „ Нашият правен интерес е реален. Той не е хипотетичен, нито предполагаем, нито предпоставен от друг, чужд правен интерес, а е ПРЯК, ЛИЧЕН и НЕПОСРЕДСТВЕН правен интерес от оспорването на този административен акт - Наредба № 16 и Решение № 258 от 30.05.2024 г. по Протокол № 9.“ Постъпили са писмени бележки с вх. № 3861/14.08.2024 г. от надлежно упълномощен процесуален представител на ответника, в които е посочено, че жалбата е неоснователна. Развити са подробни доводи относно липсата на правен интерес от оспорване на приетото решение от жалбоподателя М. Д., който е общински съветник и е гласувал против приемането на решението. Излагат се разсъждения относно спазване на правилата за обявяване на проекта за обществено осъждане, регулирани от чл. 26 от ЗНА. Иска се от съда да отхвърли жалбата и да бъдат присъдени разноски в полза на ответника.

В проведеното единствено по делото съдебно заседание жалбоподателят М. Д. отново излага същите доводи във връзка с незаконосъобразността на оспореното решение, които вече е изложил в жалбата до съда. Допълнително се сочат аргументи само относно наличието на правен интерес от страна на Д. да оспори процесното решение на ОбС Русе по причина, че се засяга неговия патримониум – той заплаща таксата за ползване на тенис корта, а не общинския съвет. На въпрос на съдията докладчик дава отговор, че ходи да играе тенис от време на време, не членува в тенис клуб, ползва тенис корта. Не желае в тази връзка да бъде използвана думата „спортувам“ защото според него тя означава друго.

Адв. Д. Д. в съдебно заседание пледира за незаконосъобразност на обжалваното решение на основание противоречие с целта на закона и с материалноправни норми. Твърди, че с определянето на 14-дневен сок за публично обсъждане се „ нарушават правата на гражданите, които биха желали да дадат своите предложения и становища. Спортът е изключително важен за нашето общество и би следвало да се вземат под внимание и становищата на гражданите. От друга страна смятам, че има противоречие с целта на закона, а именно се създават пречки с вдигане на съответните такси хората да спортуват и вместо да стоят младите хора по заведения или пред компютъра с това вдигане на таксите се създава пречка да спортуват, не само на младите хора, а на всички хора, които желаят да се занимават с тенис или да прекарат времето си в спортни занимания. Допълнително посочва още, че „ … няма изключителни причини да се намали този срок от 30 на 14 дни, с което се е нарушило правото да се дадат предложения и становища и по същия начин създават и пречки за спортните клубове, които се занимават с тенис на територията на Община Русе, тъй като счетоводната година започва на 01.01.2024 г., те са си направили някакъв разчет и изведнъж на 30.05 се повишават цените и това би затруднило в изключителна степен изпълнението на бюджета, който са си предвидили. Не виждам никаква необходимост от вдигането на тази такса, при условие че по този начин ще се намалят желаещите да се занимават с тенис.“. Относно заниманията с тенис на жалбоподателя С. посочва, че той е „ млад мъж, на 30 години, занимава се с тенис, тренирал е, спортувал е тенис. В течение съм поради причината, че моята бивша жена е била тенисистка и е била трета на републиканско първенство в България. Даже момчето лично с мен е говорило да ги свържа да знае какво ще бъде най-доброто да тренира. В тази връзка Ви моля да бъде отменена Наредбата в посочената частта, в която се създават пречки за спортуващите като незаконосъобразна и в несъответствие с целта на закона.“. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Русе защитава тезата за неоснователност на разглежданата жалба. Излага съображения относно съдържанието на внесеното от кмета на общината предложение за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16 като посочва, че то отговаря по съдържание на изискването на закона защото съдържа причините за това предложение, има направен сравнителен анализ за цената на процесната услуга в други областни градове. Твърди, че липсват нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Иска от съда да остави жалбата без уважение.

Постъпили са писмени бележки с вх. №3971/23.08.2024 г., които на практика следва да се разгледат като състоящи се от две части. Първата част се отнася до становището на жалбоподателя С. относно незаконосъобразността на обжалваното решение, представени от неговия процесуален представител адв. Д. Д.. Сочи се, че приетата промяна в Наредба № 16 е създала големи пречки пред С., който твърди, че от две години редовно се занимава с тенис, има необходимата екипировка и посещава три пъти седмично тенис кортовете. Релевира се възражение, че С. е искал да участва в общественото обсъждане, но поради съкратения срок не е успял, като не се посочва причината защо не е успял да се вмести в обявения срок за обсъждане. Твърди, че към настоящия момент трудно си осигурява средства да спортува, а с увеличението на цените ще му бъде почти невъзможно. В останалата част писмените бележки преповтарят съдържанието на сезиращата съда жалба. Втората част на тези писмени бележки (условно наречена така от съда) и отбелязана като „ ІV.) “(без да има посочена друга предходна номерация) съдържа искане на адв. Д. Д. да бъдат присъдени разноските по делото, осъществени от жалбоподателя С. и представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. В тази част адв. Д. Д. е заявил и друго искане, а именно: „ Моля да ми бъде определено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за представителство, съдействие и защита по делото на жалбоподателят М. Й. Д. на основание правната норма на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.“.

Жалбоподателят М. Д. представя писмени бележки с вх. № 4006/ 26.08.2024 г. Отново са изложени вече представени от него доводи относно твърдяното незаконосъобразно съкращаване на срока за публично обсъждане от 30 дни на 14 дни, като се опитва да докаже, че липсва изключителен случай който да налага публичното обсъждане да се реализира в съкратен срок. В много голяма част съдържанието на писмените бележки се припокрива със съдържанието на сезиращата съда жалба и пледоарията на жалбоподателя в съдебно заседание. Новото е посочване на писмени доказателства, за които твърди, че са открити по-късно и иска съдът да се убеди в тяхната достоверност служебно. Представена е справка от 27.03.2024 г. относно обществено обсъждане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за финансово подпомагане на русенските спортни клубове и спортни дейности в Община Русе, като се твърди, че още тогава е имало опит за промяна на процесните разпоредби, внесени от друг общински съветник, като се прави извод, че още към тази дата проблемът с цените за ползването на процесната тенис база е бил известен на кмета на общината. Като доказателство в тази връзка е представен и Протокол № 7/28.03.2024 г. от заседание на ОБС Русе, като се цитират конкретни изказвания на кмета. Направен е генерален извод, че „ Кметът и администрацията му нямат право да черпят права от собствената си неизправност.“. Твърди се още, че „… въпрос на целесъобразност е кога кметът на Община Русе ще направи предложение за промяна цените за ползване на общинската тенис-база в „Парк на Младежта“ в [населено място], но незаконосъобразно е с тези целесъобразни аргументи да се обосновава изключителен случай само, за да бъде съкратен срока за обществени консултации на процесната Наредба 16 от 30 на 14 дни, поради проявена немарливост и късна реакция от страна на общинската администрация.“. Преповторени са съображенията, които според Д. обуславят неговия правен интерес от оспорване на Решение № 258/30.05.2024 г. на ОбС, като при това отново се сочи, че интересът на Д. е пряк, личен и непосредствен и се прави изявление „ Тази рефлексия е реална, а не е хипотетична “. В заключение Д. е поискал в негова полза да бъдат присъдени разноските по делото, като съдът съобрази и правната норма на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Решение № 258/30.05.2024 г., обективирано в Протокол № 9/30.05.2024 г. на ОбС Русе, с което се изменят разпоредбите на чл. 59, т.51.1в; чл. 59, т. 51.2в; чл. 59, т. 51.Зв; чл. 59, т. 51.4в и се добавя нова т. 51, 5в в чл. 59 в Наредба № 16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе.

Сезиращата съда жалба е подадена от двамата жалбоподатели Т. П. С. и М. Й. Д., като впоследствие всеки от тях е представял поотделно допълнително молби и писмени бележки.

Съдебният състав намира, че следва да изложи мотиви във връзка с жалбата на С. и Д. поотделно, както следва:

Относно жалбата на М. Й. Д.:

Д. е сезирал съда с жалба, подадена в срок, която отговаря на изискванията за форма, реквизити и приложения, но е недопустима поради липса на правен интерес.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА Актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд. Съдът вече посочи съдържането на оспореното Решение № 258/30.05.2024 г. на ОбС Русе.

Не са спорни между страните следните факти:

При така изложените безспорни факти, може да се достигне до извод, че Д. има частен имуществен интерес, който защитава при изпълнение на служебните си задължения като общински съветник, в нарушение на изискването на чл. 37, ал. 1 от ЗМСМ, съгласно който Общинският съветник не може да участва при вземане на решения, когато се отнасят до негови имуществени интереси или до интереси на съпруг и роднини по права линия и по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително.

Нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА предвижда, че общинският съвет е орган на местно самоуправление, а според ал. 2 той се състои от избраните общински съветници. Правата и задълженията на общинските съветници са регламентирани в глава четвърта на ЗМСМА и възникват от деня на полагането на предвидената в ЗМСМА клетва (чл. 30, ал. 1 от ЗМСМА). Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА общинският съветник има право да участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета, което право Д. е упражнил както в посочената постоянна комисия, на която е член, така и на заседанието на общинския съвет. Нормативно е установено задължение за всеки общински съветник да не взема участие в приемането на решение, което засяга негови имуществени интереси. От съдържанието на жалбата се установява, че Д. твърди засягане на негов имуществен интерес с приемане на процесното решение, тъй като се повишава цената на ползването на тенис кортовете в Парка на младежта, стопанисвани от Община Русе и Д. твърди, че за него настъпва щета. Следователно, като не е уведомил надлежно общинския съвет за този свой имуществен интерес, на практика Д. е взел лично решение, че ще действа в качеството си на общински съветник и ще защитава интересите на населението на общината. Именно в тази връзка е било и изказването на Д. на проведеното заседание на ОбС, където той заявява, че „….с мен се свързаха хора, които искаха да правят предложения, обаче очевидно не можаха да се организират в този кратък срок. Нещото, което научавам, че с тези цени на тенис кортовете, правим дъмпинг на частния корт и той губи клиенти. Дали е така, не знам.“. При така изложените факти се достига до извод, че на заседанието Д. е действал в качеството си на общински съветник, който има право и задължение да брани обществения интерес. В този смисъл, независимо че е гласувал против приемането на решението, приетото с мнозинство решение става решение на колективния орган, независимо как е гласувал всеки общински съветник поотделно.

Жалбоподателят, в качеството си на общински съветник, не притежава самостоятелно право на жалба по отношение на административен акт на колективен орган, какъвто е общинският съвет и в чийто състав участва. Жалбоподателят, в качеството му на общински съветник, не разполага с правомощия, подобно на областния управител или кмета на общината по чл. 45, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА – за контрол на актовете на ОбС. Приложимият ЗМСМА не съдържа правна норма, която да допуска обжалване на решенията на общинския съвет от общински съветник. Съдебното оспорване законосъобразността на административните актове, в конкретния случай на решението ОбС Русе, винаги трябва да се основава на нормативно овластяване със закон. Общинският съветник не е индивидуален участник в административното правоотношение, което се развива от една страна между общинския съвет като колективен административен орган и от друга – субекта, адресат на административния акт. След като решенията изхождат от името на колективния орган като цяло, а не на отделни негови членове, то и общинският съветник не може да има правен интерес, различен от този на колективния орган. Неотносими към спора са основните възражения в жалбата, че при вземане на решението са били нарушени императивни процесуални и материални норми. В случая от първостепенно значение е наличието на правен интерес от оспорването, при което след като такова бъде констатирано се преценява жалбата и заявените в нея искания по същество.

Частният интерес на Д. произтича от възможността същия да окаже на себе си помощ и подкрепа, участвайки в обсъждането на внесения проект и гласуването на решението. В съдебно заседание и в писмените бележки Д. изрично сочи, че повишаването на цените на услугите, свързани с ползването на тенис кортовете е негова лична реална щета. На практика с гласуването против това предложение Д. е защитил личния си имуществен интерес.

А. Д. е искал да има право да обжалва процесното решение в качеството си на гражданин, чиито права са нарушени, е следвало своевременно да изпълни задължението си по чл. 37, ал. 1 от ЗМСМА и да не участва в гласуването на оспореното от него решение. Тогава за него щеше да бъде налице правен интерес да оспори това решение и подадената от него жалба щеше да бъде допустима за разглеждане.

Константна и непротиворечива е практиката на ВАС относно факта, че когато общинският съветник е взел участие в гласуването на решение на ОбС впоследствие той не може да го обжалва в лично качество – например Определение № 8739/21.09.2023 г. по адм. д. № 8628/2023 г.; Решение № 9196/09.07.2020 г. по адм. д. № 2275/2020 г.; Определение № 13893/13.11.2018 г. по адм. д. № 13560/2018 г. и много други.

Ответникът е заявил своевременно претенция за присъждане на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОбС Русе следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

По изложените причини жалбата на Д. (независимо, че е идентична като текст с тази на С.) като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото спрямо него да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК.

Съдът, предвид процесуалната активност на жалбоподателя Д., намира за необходимо да изложи допълнителни мотиви, както следва:

В жалбата, с която Д. сезира съда, са изложени доводи относно незаконосъобразността на оспореното решение, които се отнасят лично до Д., но и такива с които защитава права на лица (независимо физически или юридически), без да е надлежно упълномощен. Такива други лица са сочените като общо понятие граждани (всеки от които има самостоятелно право на жалба в конкретния случай); тенис клубовете, които извършват тренировъчни занимания на посочените тенис кортове (които също имат самостоятелно право на жалба, ако отговарят на легалната дефиниция за организация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК). В съдебно заседание Д. изрично посочи, че не членува в тенис клуб, поради което не може да заявява претенции от името на подобен клуб. В писмените си бележки Д. продължава да поддържа тезата, че са нарушени правата на гражданите (като общност) и на тенис клубовете; както и неговия правен интерес (личен, пряк, непосредствен и реален, защото той ще заплати дължимата такса за ползването на тенис корта). Именно в писмените бележки отново твърди, че реалната щета от повишените цени ще настъпи за него.

С писмените бележки за първи път Д. представя нови доказателства, за които твърди, че е открил по-късно и затова ги представя в този момент. Твърдението на Д. не отговаря на реалността защото видно от изказването му в заседанието на ОбС на 30.05.2024 г. същият посочва, че „Един път се опитахме да го внесем този материал като извънредна точка. Не го включихме в дневния ред, сега се опитваме да го внесем пак по един незаконосъобразен начин.“. Следователно, Д. е знаел за съществуването на тези доказателства още на 30.05.2024 г. и не е имало пречка същите да бъдат събрани. Тези доказателства не могат да бъдат приети по делото и да бъдат ценени, по причина, че жалбоподателят не е поискал отмяна на хода по същество по делото. Но, дори и да беше заявил подобно искане и тези писмени доказателства да бяха допуснати, жалбата на Д. остава недопустима.

Не на последно място съдът дължи да изясни въпроса и с поисканите от Д. за присъждане разноски по делото в негова полза. В проведеното съдебно заседание адв. Д. Д. представи Договор за правна защита и съдействие № 157077/21.08.2024 г., в който е посочено, че предметът на договора е „ оказване на правна защита и съдействие изразяващи се в: съдействие защита и съдействие по Адм. Д.№ 518/24 г.“, а в частта „Договорено възнаграждение“ е записано „ безплатно чл. 38 ал 1 т 3 ЗАдв близък “. След като правната услуга е предоставена безплатно, то няма как разноски да се присъдят в полза на жалбоподателя. Според чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата определеното възнаграждение от съда се присъжда на адвоката оказал безплатна правна помощ и съдействие, а не на жалбоподателя. В конкретния случай, предвид изхода на спора, искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

Относно жалбата на Т. П. С.:

С., като лице с правен интерес, е сезирал съда с жалба, подадена в срок, която отговаря на изискванията за форма, реквизити и приложения и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване.

Жалбата е процесуално допустима, като е налице и правен интерес у жалбоподателите при съобразяване на чл. 186, ал. 1 от АПК, доколкото правото на оспорване принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси за засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда права и задължения. Правният си интерес С. обосновава с твърдението, че като гражданин има възможността да ползва и реално ползва процесните тенис кортове, ситуирани в Парка на младежта в [населено място]. Допълнително, в представените на 23.08.2024 г. писмени бележки се сочи следното: „ Казвам се Т. П. С. и съм мъж на средна възраст, активно спортуващ.От две години редовно се занимавам с тенис, имам екипировка, посешавам три пъти в седмицата тенис кортовете “. Твърдение, че С. използва кортовете, е направено и от неговия процесуален представител в съдебно заседание „Жалбоподателят С. е млад мъж, на 30 години, занимава се с тенис, тренирал е, спортувал е тенис. В течение съм поради причината, че моята бивша жена е била тенисистка и е била трета на републиканско първенство в България. Даже момчето лично с мен е говорило да ги свържа да знае какво ще бъде най-доброто да тренира.“ Съдът не намира за необходимо да коментира установената драстична разлика относно възрастта на С. в неговите изявления и в това на адв. Д. като негов процесуален представител.

По изложените причини жалбата е допустима за разглеждане, но е неоснователна по същество.

Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА общинските съвети имат нормотворческа компетентност, ограничена по териториален и предметен обхват.

Обжалваното Решение № 258/30.05.2024 г. е прието от компетентен орган на основание няколко правни норми, както следва:

Достига се до извод за наличие на материална и териториална компетентност на ОбС Русе за издаване, респ. изменение и допълване на оспорения по съдебен ред нормативен административен акт. Не се спори между страните, че решението е прието от компетентен орган.

При приемането на решението, респ. обективираната в него наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16, е спазена изискуемата от закона специална форма. Спазени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и 4 от АПК – посочен е видът на акта, органът, който го е приел и е определен главният му предмет. Мястото и номерацията на оспорените текстове от наредбата съответстват на предвидения строеж на нормативните актове по Глава трета от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА във връзка с § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗНА. Съдът намира, че не са налице нарушения във формата на оспорения акт, а и жалбоподателят С. не сочи такива.

Един от основните спорни въпроси между страните е дали има съществено нарушение на административнопроизводствените правила в процедурата по приемане на решението. Жалбоподателят С. твърди, че такива има и те обуславят отмяната на атакуваното от него решение. Ответникът поддържа защитна теза, че такива нарушения не са налице.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице нарушения в административното производство, които да водят да порок на оспореното решение по следните причини: Процедурата по приемане на решението, в което е обективирана наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16, е регламентирана от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 26 от ЗНА е необходимо внасянето на проект на нормативния акт, което кмета на общината е сторил като е представил пред ОбС Русе Предложение с вх. № ОбС-601/13.05.2024 г. Спазено е изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА проектът да бъде публикуван на интернет страницата на органа на местното самоуправление, с което се дава възможност за неговото публично обсъждане и представяне на предложения и становища. Нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗНА предвижда, че Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Кметът, в своето предложение, е обосновал необходимостта да се приложи по-краткия срок от 14 дни.

На практика спорът между страните се свежда до това дали наистина е било необходимо да се приложи този по-кратък срок, вместо да се изчака стандартния 30-дневен срок. В предложението си като мотиви за прилагането на този срок кметът е посочил няколко фактора, както следва: започване на новия тренировъчен сезон; повишаване на минималната работна заплата; увеличаване на цените на електроенергията и на консумативите; необходимост от допълнителни финансови средства за осигуряване добра поддръжка на тенис базата. Представена е информация за цената на услугата в други областни градове.

В жалбата си С. оспорва всяко от посочените основания поотделно, като твърди, че не е налице изключителен случай, а именно: Отбелязано е, че тренировъчният сезон на общинската тенис база в Парк на младежта в [населено място] започва по едно и също време всяка година „ и това не може да бъде изключителен случай и обстоятелство, което да изненада кмета на Община Русе “. Посочено е, че тенис клубовете, които извършват тренировъчни занимания на посочената база не могат да планират адекватно бюджета си, защото той се планира в началото на бюджетната година, която съгласно Закона за счетоводството за всички юридически лица в България започва на 01.01.2024 г. Счита, че по-ранното повишаване на таксите за ползване на общинската тенис-база ще влоши бюджета на тенис клубовете. Въведено е и възражение, че „ Общинската тенис-база в „Парк на Младежта“ в [населено място] се ползва не само от тенис клубове, но и от граждани, включително и от нас.“ като С. има предвид себе си и другия жалбоподател М. Д.. В съдебно заседание същите възражения се поддържат от процесуалния представител на С.. Съдът не установява твърдяното от жалбоподателя С. нарушение на административнопроизводствените правила свързано с прилагането на предвидения в чл. 26, ал. 4 от ЗНА 14-дневен срок. В случаите, в които съответния орган на местно самоуправление счита, че са налице обстоятелства (без да е необходимо тези обстоятелства да са „ изненада “), които обуславят прилагането на този срок, той може да приеме решение и да обяви публично обсъждане именно за по-кратко време. Доколко посочените в предложението причини за прилагането на последния са обективни и реални е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Кметът и управляваната от него общинска администрация изготвят общинския бюджет и именно те разполагат с най-точна информация относно необходимостта от осигуряване на средства за неговото изпълнение. В този смисъл именно кмета преценя кои фактори влияят върху осигуряването на тези средства и как следва да се управлява общинското имущество. Доколко начините на осигуряването на необходимите бюджетни средства и начините на стопанисване на общинските имоти е рентабилно е друг въпрос. Законът изисква в представения проект да има посочване на мотиви в тази връзка, което в конкретния случай е изпълнено. Възраженията на С. ще бъдат обсъдени при преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт.

Не се спори между страните, че направеното предложение е обсъдено от различни постоянни комисии към ОбС Русе и всички те са изразили положително становище за приемането на изменението на Наредба № 16, като без значение е факта, че някои общински съветници са гласували „против“.

От представената справка за постъпили предложения с вх. № ОбС-689/29.05.2024 г. се установява, че е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 5 от ЗНА. Безспорно се установява по делото, че внесения проект/предложение отговаря на всички изисквания на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, а именно: Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Приемането на решението, в което е обективирана наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16 е реализирано при спазване на изискванията на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, съгласно който Решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. Решенията са приети с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, когато броят на гласувалите "за" общински съветници е по-голям от останалата част от присъстващите на заседанието съветници. Съветът може да реши гласуването да бъде и тайно. Изрично в проекта е посочено, че той се представя на основание чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА. Посочената точка не попада в изключенията, за които в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. Установява се от представеното извлечение от Протокол № 9/30.05.2024 г., че са присъствали 41 общински съветници, като 22 от тях са гласували „за“, 4 „против“ и 15 „въздържали се“, поради което решението е прието.

При така изложените мотиви съдът счита, че липсват нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт.

Настоящият съдебен състав приема, че оспорените норми на Наредба № 16, приети с Решение № 278/30.05.2024 г. (в което е обективирана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16) са съответни на материалния закон. Въведеното от жалбоподателя С. твърдение за нарушение на материалния закон е бланкетно и не е подкрепено с каквито и да са доводи. В жалбата до съда се сочи, че Решение № 258/30.05.2024 г. е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на императивни материални правни норми, но не се уточнява кои са те.

Според твърденията в жалбата е налице нарушение на чл. 28, ал. 4 от ЗНА, съгласно който Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за проект на закон или кодекс – и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния орган. Жалбоподателят С. е достигнал до извод, че към проекта на нормативния акт не са приложени мотиви, съответно доклад по ал. 2. Съдът в своето изложение до настоящия момент безспорно установи, че такива мотиви се съдържат в предложението на кмета на общинната, както и че самото предложение отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Фактът, че тези мотиви не се споделят от жалбоподателя, не означава, че такива липсват, както и не води до извод, че съдържанието на проекта не отговаря на нормативните изисквания.

С. се определя като част от местната общественост, респективно като ползвател на процесната общинска тенис база и твърди, че незаконосъобразното повишаване на таксата е щета за него, без да посочва в жалбата в какво точно се изразява тази щета. Твърди още, че от приетото решение, което оспорва в настоящото производство за него ще настъпят неблагоприятни правни последици и този акт оказва влияние върху неговата правна сфера, без да конкретизира в какво точно се изразяват последиците и влиянието. Предвид разпределената от съда доказателствена тежест, С. не ангажира доказателства във връзка с твърдяните от него факти, например относно посещението на процесните тенис кортове три пъти седмично.

В съдебно заседание адв. Д. Д. поддържа жалбата от името на Т. С., като излага доводи свързани принципно с повишаване на цената на услугата, а не конкретно с правния интерес на С.. Така например процесуалният защитник е заявил следното „ …същите норми са незаконосъобразни и противоречат с целта на закона и отделно с материалноправните норми. Считам че така определеният срок за предложения и становища по проекта за изменение на тази наредба е незаконосъобразно намален от 30 дни на 14 дни без да са обосновани и посочени изключителни обстоятелства и без да са посочени причините за съответното намаление. Смятам, че с това се нарушават правата на гражданите, които биха желали да дадат своите предложения и становища. Спортът е изключително важен за нашето общество и би следвало да се вземат под внимание и становищата на гражданите. От друга страна смятам, че има противоречие с целта на закона, а именно се създават пречки с вдигане на съответните такси хората да спортуват и вместо да стоят младите хора по заведения или пред компютъра с това вдигане на таксите се създава пречка да спортуват, не само на младите хора, а на всички хора, които желаят да се занимават с тенис или да прекарат времето си в спортни занимания. “. Липсва каквото и да е посочване на нарушена материална разпоредба, нито с какво точно се засягат правата на С.. В представените от името на С. писмени бележки (от адв. Д.) с вх. № 3971/23.08.2024 г. за първи път е направен опит да се посочи в какво се състои засягането на интересите на С.. Посочено е, че жалбоподателят има екипировка и посещава три пъти седмично процесните тенис кортове. Твърди се, че изменението на Наредба № 16 му е създало големи пречки, без те да са конкретизирани. Посочва се още, че С. е възнамерявал да участва в обсъждането на проекта, но не можал да се включи поради краткия срок – не са посочени други причини за неучастието му във възможния 14-дневен срок. След това е представено отново съдържанието на сезиращата съда жалба, което вече беше осъдено от съдебния състав. Сочи се нарушение на чл. 69, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Русе, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Цитираната правна норма има следното съдържание. За постъпилите становища и предложения от заинтересованите лица или гражданите се съставя протокол, който се внася за разглеждане в Общински съвет заедно с проекта за решение и становищата на постоянните комисии. Съдът счита, че несъставянето на изисквания протокол не е съществено нарушение, по причина, че е представена справка с изискваното съдържание, в което изрично е посочено становището на администрацията. Без значение е как точно ще бъде наименуван този документ.

При така изложените мотиви съдът не установява нарушение на приложими материалноправни норми, още по-малко наличие на нарушение на интересите на С.. При условията на пълно главно доказване жалбоподателят С. не успя да докаже незаконосъобразност на оспорения от него акт.

С жалбата, в съдебно заседание и в писмените бележки С. е поискал присъждане на сторените от него разноски по делото. Съдът като съобрази нормата на чл. 143 от АПК и изхода на спора намира, че разноски в полза на Т. П. С. не се следват.

Претенция за разноски е заявена със своевременно представените от процесуалния представител на ответника писмени бележки. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОбС Русе следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, тричленен състав на Административен съд – Русе