Решение № 2703 от 19.7.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 6064/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП П.П.Ф. С.А., Париж”, рег. № 542097902, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление ••••••••••, с която против Х. Ц. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••, по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №342/26.01.2022 г. по ч.гр.д. № 677/2022 г. по описа на ВРС, за следните суми: - 540, 57 лева /петстотин и четиридесет лева и 57 стотинки/, представляваща главница, задължение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, с номер CARD-••••••••••, сключен на 31.07.2019 г., между „БНП П.П.Ф.“ като кредитор и Х. Ц. Х., ЕГН ••••••••••, като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2022 г., до изплащане на вземането; 166, 97 лева /сто шестдесет и шест лева и 97 стотинки/, възнаградителна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 13.04.2021 г.; 42, 97 лева /четиридесет и два лева и 97 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 06.04.2021г. до 16.01.2022 г. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: По силата на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-••••••••••, сключен на 31.07.2019 г., между страните, от разстояние, ищецът предоставя на кредитен лимит в размер на 700 лева. Сключването на договора е в съответствие с изискванията на ЗПФУР, като инициативата за встъпване в облигационното правоотношение е на ответника. Описва конкретните действия по сключване на договора. Сочи, че между страните е договорена възможността потребителят да се възползва от предоставени му допълнителни услуги – „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“, като за втората услуга е предвидено начисляване ГЛП и същата е включена в ГПР. В исковата молба се сочи, че на 13.08.2019 г. ответникът се е възползвал от тази услуга, като е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код CREX – 17179836 за закупуване на стоки и услуги на изплащане. До 15-то число на месеца кредиторът издава извлечение за извършените трансакции, което се изпраща на електронната поща на кредитополучателя. Последният е длъжен да погаси задължението на падежните дати – всяко 1-во число от месеца, когато се дължи фиксираната месечна вноска. На 01.06.2020 г. ответникът извършва последно плащане по кредита, като след тази дата не погасява задължения. С покана от 13.04.2021 г. ищецът обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. Предоставената на ответника кредитна карта е блокирана от страна на ищеца. В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител, представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва между страните да е налице валидно облигационно правоотношение, като заявява, че между страните не е възникнала връзка, основана на сочения от ищеца договор. Възразява срещу твърдението, че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита му е връчено. Намира за неясен начинът, по който са изчислени договорната възнаградителна лихва и мораторната лихва. Оспорва процесния договор като недействителен, като твърди наличие на неравноправни клаузи. Настоява за отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни. Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правана страна, следното: Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 вр. чл.84, ал.1 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им. Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 7573/2021 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №342/26.01.2022 г. по ч.гр.д. № 677/2022 г. по описа на ВРС, за следните суми: - 540, 57 лева /петстотин и четиридесет лева и 57 стотинки/, представляваща главница, задължение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, с номер CARD-••••••••••, сключен на 31.07.2019 г., между „БНП П.П.Ф.“ като кредитор и Х. Ц. Х., ЕГН ••••••••••, като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2022 г., до изплащане на вземането; 166, 97 лева /сто шестдесет и шест лева и 97 стотинки/, възнаградителна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 13.04.2021 г.; 42, 97 лева /четиридесет и два лева и 97 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 06.04.2021г. до 16.01.2022 г., както и сторените разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява претенцията си за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед. Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена или определяема парична сума, на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С определението по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че за изпълнение на това свое задължение не е необходимо да е налице възражение от страна на потребителя, независимо от обстоятелството, че твърдение за наличие на неравноправна клауза в процесния договор за кредит е въведено от особения представител на ответника, с отговора на исковата молба. По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която се установява, че процесният кредит е усвоен в размер на 540, 57 лева, като сумата е формирана от дължимия остатък към 27.05.2020 г., в размер на 501, 02 лева и начислената месечна такса при ползване на картата, в размер на 40 лева, за периода от 15.06.2020 г. до 15.03.2021 г., като е сумата е намалена с бонус от 0, 45 лв. В констативно- съобразителната част на експертизата, вещото лице е разяснило, че главницата се формира от изтеглените суми, извършените разплащания с картата, начислените такси, като с получените суми по кредитната карта, главницата се намалява. По делото е представен препис от договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – ••••••••••/31.07.2019 г., сключен по реда на чл.6 ЗПФУР. След текста на същия, в графа „кредитополучател“ е посочено, че е подписан електронно от Х. Ц. Х., на дата 31.07.2019 г., като доказателства в тази връзка не са представени. Съгласно договора, ищецът се задължава да предостави на ответника, револвиращ кредит с лимит 700 лева, при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в приложението, а именно: ГЛП – 35 %, ГРП – 44, 90 %, такса за теглене на пари в брой от банкомат – 2 лв. + 2 % от изтеглената сума; месечна такса за обслужване – 4 лв.; минимална погасителна вноска – 60 лева, дължима до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението /чл.13/. В чл.4 договора е предвидена възможността за използване на услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като е уговорено, че за всяка услуга ще се подписва приложение, съдържащо конкретните параметри на трансакцията. Предвидено е неплатените вноски по тази услуга да се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. По делото е представено и приложение CREX-17179836/31.07.2019 г., за усвоена сума в размер на 335, 71 лева, за закупуване на стоки на посочената стойност, като относимостта на това доказателство към предмета на спора не бе установена. В приложението към ССчЕ също липсват каквито и да е данни за тази сума. Не се установи да са спазени изискванията на чл.18 ЗПФУР, който поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр. 85/24.10.2017 г./. По делото нито се представиха, нито се ангажираха доказателства в тази връзка, като тежестта за установяване на горните обстоятелство е на ищеца. С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), е дадено определение на електронен документ – всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Не се установи да са спазени изискванията на Регламента, относно определяне на подписа на лицето, в процесния договор, като електронен, а именно – потребителят да е предоставил на кредитора данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Ищецът не сочи данните, които използва за валидиране на електронния подпис на потребителя. Съгласно §1, т.14 ДР ЗПУПС, издаването на платежни инструменти /какъвто е кредитната карта/ е платежна услуга, предоставяна от доставчик на платежни услуги, сключил договор с платеца за предоставяне на платежен инструмент за иницииране на платежни операции и за тяхната обработка. По делото не се доказа, а и не се твърди, между страните по делото да е сключен рамков договор – изискване на чл.60 ЗПУПС, както и ищецът, действащ като доставчик на платежни услуги, да е спазил изискването на законовия текст, а именно, преди ползвателят на платежни услуги да бъде обвързан с рамков договор или с предложение за сключване на такъв, да е представил на потребителя, изчерпателно изброената в законовия текст, предварителна информация /напр., но без да е изчерпателно - относно максималния срок за изпълнение на предоставяните платежни услуги; всички такси и комисиони, дължими от ползвателя на платежна услуга на доставчика, включително тези, които са свързани с начина и периодичността на предоставяне или осигуряване на разположение на информацията по този закон, както и разбивка по вид и стойност на тези такси, в случаите, в които това е приложимо; правото на ползвателя на платежни услуги да получи по всяко време условията на рамковия договор в съответствие с чл. 61, защитните мерки и пр./. Тук следва да се посочи, че освен към съдържанието, ЗПУПС поставя изисквания и към формата, в която информацията по чл.60 се представя на потребителя. Съгласно нормата на чл.61 ЗПУПС, същата следва да бъде предоставена на хартиен или друг дълготраен носител, във вид на разбираем текст, а когато рамковият договор е сключен чрез средства за дистанционна комуникация и не е налице възможност доставчикът на платежни услуги да спази изискванията на чл.60, той изпълнява задълженията си незабавно след сключване на рамковия договор. Съгласно изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Представеният договор е подписан от кредитора, като е вписано, че същият е подписан електронно от потребителя. Волята на последния, обаче, не е установена по какъвто и да е начин. От представените по делото писмени доказателства не може да се установи твърдяната от ищеца облигационна обвързаност с ответника, доколкото не се доказа осъществяването на правопораждащия юридически факт – сключване на договор за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта. От представения договор не могат да се установят съществените му условия; не може да се установи датата, на която договорът се счита сключен – на датата на соченото подписване или на датата на активиране на кредитната карта, както и на коя дата е извършена тази активация. Не се установи, на ответника да е била предоставена предварителна информация за договора чрез Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – изискване на чл.5, ал.2 вр. ал.1 ЗПК. По делото е представена обратна разписка по пратка №1051018862004, от която се установява, че на 12.08.2019 г., лице с имена Х. Ц. Х. е получил пратка с описание CARD – ••••••••••. Ищецът не твърди, а и по делото не са представени доказателства, чрез които да се установи, че пратката съдържа кредитна карта. Договорът, от който ищецът твърди, че черпи права е реален, поради което същият се счита за сключен с предаване на заемателя, на предмета му – пари или други заместими вещи /чл.240, ал.1 ЗЗД/. За да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение, заемодателят следва да установи, както наличието на съгласие за сключване на сделката, така и реалното предаване на платежния инструмент, с оглед усвояване на сумата по кредитния лимит. Доказателствената тежест за пълното и главно доказване на наличието на всички елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, като в процесния случай той не проведе успешно доказване – нито по отношение съгласието от страна на заемателя /кредитополучател/, нито относно реалното предаване на паричната сума и усвояването от ответника. На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, но в случая разпоредбата на чл.23 ЗПК е неприложима и установителният иск следва да се отхвърли изцяло. Разноски в полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК не следва да се присъждат, доколкото същият се представлява от особен представител. Водим от горното, съдът