Решение № 10 от 18.3.2025 г. на Районен съд - Първомай по дело № 46/2023 г.

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съдът е сезиран с Жалба вх. № 23039082/18.04.2023 г. (по описа на ДИТ – Пловдив), с която „Кьостер плюс” ЕООД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление: ••••••••••••, процесуално представлявано по пълномощие от адв. Д. К. Н.-А., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ••••••••••••, моли за отмяна на Наказателно постановление 16-2300036/23.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ), с възражения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Релевира се, че актът за установяване на административно нарушение е издаден след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя, доколкото актосъставителят фактически е разполагал с необходимата информация за констатиране на нарушението и на неговия субект още през месец август 2022 г., а не едва на 15.12.2022 г., когато се е снабдил с преписи от протоколи за разпит на свидетели и заключение на техническа експертиза, приобщени по воденото по процесния случай досъдебно производство. Сочат се и допуснати и съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на наказаното дружество в смисъл, че актът и наказателното постановление не са съобразени с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не съдържат описание на деянието и конкретни обстоятелства, при които е извършено, а позоваване на доказателствени материали от гореспоменатото предварително разследване, без да се обсъждат данните, събрани при проверката от служителите на ДИТ – Пловдив. Отделно, в разрез с чл. 42, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗАНН в акта не са отразени изложените от жалбоподателя обяснения. Изтъква се и липса на основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. В открито съдебно заседание оспорващият чрез пълномощника си поддържа жалбата с излагане и на допълнителни аргументи за недоказаност на административнонаказателното обвинение, а въззиваемата страна чрез довереника си навежда съображения за нейната неоснователност. Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема от фактическа страна следното: По силата на Договор за възлагане на поръчка, сключен на 31.05.2022 г. с „Хелиос ойл“ ООД – Първомай, ЕИК: •••••••, като „Възложител”, жалбоподателят, представляван от своя управител П. А. А., от друга като „Изпълнител”, се задължило да реализира строително-монтажни работи по направа на хидроизолация със системи Кьостер на покриви в производствената база на възложителя, находяща се в гр. Първомай, ул. „Братя Миладинови-юг” № 84, съгласно офертата по Приложение № 1 към контракта, а съобразно клаузата на чл. 5.13.2. от него – да осигури здравословни и безопасни условия на труд както на своите работници и служители, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират в или в близост до работната площадка. Във връзка с така поетата поръчка с Граждански договори от 24.07.2022 г. и от 25.07.2022 г. възложил на свидетелите Г. П. Ч. и И. М. Й. срещу възнаграждение съответно от 800, 00 лева и 300, 00 лева извършването, както следва: на първия – доставка със собствен транспорт на технически средства до и от гореописания производствен обект от 30.07.2022 г. до 05.08.2022 г., а на втория – почистване и опаковане за натоварване на отпадъци на същото място от 02.08.2022 г. до 04.08.2022 г. Разяснил им, че следва да превозят до въпросната фабрика и качат на покрива й материал (гума) и инструменти – мастари, клещи, чукове, тесли, крепежи, болтове и др., да съберат отпадъчния материал (изрезки от гумата) и да го транспортират до стопанството на „Кьостер плюс“ ЕООД. Свид. Ч. предложил на свой познат в лицето М. С. М., ЕГН: •••••••••• (починал на 02.08.2022 г.), а последният се съгласил да помогне за по-бързото приключване на работата срещу част от обещаното заплащане – а именно 300, 00 лева. За изпълнение на ангажимента двамата свидетели и М. М. посетили фабриката на „Хелиос ойл” ООД два пъти, без да бъдат инструктирани по безопасност на труда – първия път в края на месец юли 2022 г., а втория – на 02.08.2022 г. В следобедните часове на посочената дата, докато работел на покривното пространство на триетажния склад за кюспе в основната постройка на предприятието, където били оставени автомат за заваряване на хидроизолационни мембрани „Uniroof AT” марка „Leister” със сериен № •••••••, перфоратор „Raider”, три броя удължители (разклонители), един от които тип макара с надпис „Garant 220 Vol Art № 113001, и били небрежно положени множество кабели, М. М. внезапно паднал на земята, а щом го видял, свид. Й., който бил отдалечен от него на 25-30 метра, се приближил, бързо дръпнал кабела на машината „Uniroof AT” от контакта на разклонителя и веднага позвънил за помощ на телефон 112. Свид. Ч., който междувременно събирал и сортирал изрезки от гума на петия етаж на производствения цех, чул вик, надвесил се, видял лежащия мъж, слязъл незабавно при него, побутнал го и след като той не реагирал, заедно със свид. Й. излязъл на двора пред сградата. Скоро там се отзовал както екип за спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на пострадалия, така и полицейски служители от Районно управление (РУ) – Първомай, сред които и разследващ полицай. Същият пристъпил към оглед на местопроизшествието, при който били открити и иззети гореизброените уреди и удължители и с който било образувано Досъдебно производство № 144/2022 г. по описа на РУ – Първомай, наблюдавано по Прокурорска преписка № 8680/2022 г. по описа на Районна прокуратура (РП) – Пловдив, за престъпление по чл. 122, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 02.08.2022 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, е причинена по непредпазливост смъртта на М. С. М. ЕГН: ••••••••••. Същевременно свидетелите Й. и Ч. били отведени в местния полицейски участък за разпит в това им качество, който продължил в интервала съответно от 18: 30 часа до 19: 04 часа и от 19: 10 часа до 19: 37 часа, и бил документиран в Протоколи за разпит от 02.08.2022 г. по гореспоменатото предварително следствие. Към 16: 00 часа по устно нареждане на Директора на ДИТ – Пловдив за предприемане на проверка на постъпилия в подконтролното му учреждение от диспечер на телефон 112 сигнал за злополуката свид. Д. А. Т. и колегата му Ж. Д. Н., заемащи длъжност „Главен инспектор” в ДИТ – Пловдив, също пристигнали на мястото на инцидента и се осведомили от представители на „Хелиос Ойл“ ООД, че починалият и още двама души са работници на „Кьостер плюс” ЕООД, договорно обвързано с монтаж на хидроизолация на покрива, а от разследващия полицай – че вероятната причина за фаталната случка е токов удар, че последните двама се намират в РУ – Първомай и че електроуредите, с които са боравили, са вече иззети като веществени доказателства. Инспекторите отишли в полицейското подразделение в гр. Първомай с намерение да беседват с тях, но поради напредване на времето не изчакали приключването на разпитите им, като били уверени от разследващия орган, че ще получат оформените за провеждането им протоколи и информация за насрочването на повторното явяване на лицата до седмица. На следващия ден – 03.08.2022 г., отново посетили злополучния обект, където посредством замервания със служебна апаратура, констатирали, че електрозахранването, осигурено от възложителя за нуждите на хидроизолационните мероприятия по инструкции на изпълнителя „Кьостер плюс” ЕООД, е в норма, а след това – и РУ – Първомай с искане да се снабдят с копие от протоколите за разпит на двамата свидетели, но им било отказано с обяснението, че предоставянето на материали от разследването трябва да се разреши от наблюдаващия го прокурор. В рамките на протеклата проверка по случая свид. Т. изпратил до жалбоподателя Призовка изх. № 2225360/03.08.2022 г., която му била връчена на 04.08.2022 г. по делегация от служители на ДИТ – Костинброд, и електронно писмо от 09.08.2022 г. с Искане по чл. 402, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда (КТ). В отговор на 08.08.2022 г. адресатът представил по електронен път от своята електронна поща p.aleksiev@koster-bg.com до служебната такава на ДИТ – Пловдив набор от документи, а на 10.08.2022 г. – писмено обяснение, озаглавено „Отговор на призовка”, че не е наемал на работа и не е сключвал договор със загиналото лице във връзка с изпълнението на този с „Хелиос Ойл” ООД. Приложената на 08.08.2022 г. документация включвала, както следва: Договора за възлагане на поръчка от 31.05.2022 г. и двата упоменати по-горе граждански договора; Досие за оценка на риска относно обект „Направа на хидроизолация със системи Кьостер на покриви в производствена база на „Хелиос ойл“ ООД – Първомай“, съдържащо Методика за оценка на риска, Списък на работните дейности, Комбинирани карти за идентификация на опасностите и карти за оценка на риска, Програма за управление на риска, Заповед № 16/02.06.2022 г. на управителя на „Кьостер плюс” ЕООД за сроковете и причините за актуализация на оценката на риска, издадена на основание чл. 11 от Наредба № 5 за реда, начина и перидичността за извършване на оценка на риска и Списък на нормативните документи по здравословни и безопасни условия на труд; Заповед № 11/04.02.2020 г. за видовете инструктажи, които ще се провеждат в „Кьостер плюс” ЕООД, издадена от управителя на дружеството на основание чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.); Заповед № 17/11.04.2022 г., издадена от управителя на „Кьостер плюс” ЕООД на основание чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 (обн. ДВ, бр. 88/1999 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 40/2008 г.) и чл. 499 от ПБТЕЕУС за възлагане нему като притежаващ трета квалификационна група по безопасност на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения да следи за изправността на ръчните и преносимите електрически инструменти, използвани в обектите на дружеството, като ежемесечно извършва проверки на изолацията на тоководещите части, здравината на корпусите, изправността на изолацията на ръкохватките, състоянието на захранващите кабели и здравината на щепселните съединения на ползваните преносими електрически инструменти, уреди и удължители, като резултатите от проверките да отразява в специален дневник, който да съдържа най-малко следните данни: наименование на проверяваното изделие, фабричен (инвентарен) номер, резултат и дата на проверката, име и подпис на проверяващия; извлечения от страници на Дневник на „Кьостер плюс” ЕООД за проверка на състоянието на преносимите електрически инструменти, уреди и/или удължители/разклонители за автомат за заваряване „Uniroof АТ” •••••••, перфоратор Н12T1-TE 3-C № 69153 и удължител 20 м с 3 гнезда, в които се съдържат отметки за изправност на захранващия кабел, щепсела и ръкохватките на двата уреда и на удължителя към 04.05.2022 г., 06.06.2022 г. и 05.07.2022 г. и за прибиране на първия от тях на ремонт и връщането му от такъв, годен за употреба, съответно на 26.07.2022 г. и на 28.07.2022 г.; две фотоизображения на посочения автомат за заваряване; извлечение от страници на Книги на „Кьостер плюс” ЕООД за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален и извънреден към 03.08.2022 г., в които свидетелите Ч. и Й. и пострадалият не фигурират; утвърдени от управителя на „Кьостер плюс” ЕООД Програми за провеждане на начален, ежедневен и периодичен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; Протокол № А 0000002700/28.07.2022 г. за извършен ремонт, издаден от „КОБО БГ” ЕООД, ЕИК: •••••••, в уверение на годността за употреба на автомат „Uniroof AT” •••••••; издадени от Център за професионално обучение „СТС Инженеринг” – София Удостоверения № № 5551/14.12.2021 г., 5552/14.12.2021 г. и 5550/14.12.2021 г. за успешно положен тест за проверка на знанията и практическите умения съответно на К. Х. Х., М. Г. Д. и П. А. А. в качеството им на лица, които ръководят и управляват трудовите процеси във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № РД-07- 2/16.12.2009 г. В Досието за оценка на риска било отразено, че дейността по направа на покривната хидроизолация обхваща подготовка и транспортиране на работното оборудване до обекта, товаро-разтоварни дейности и подготовка на материалите, почистване на основата, разкрояване и полагане на ТРО хидроизолационна мембрана Кьостер, армирана със стъклофибърна вложка, обработка с автомат за заваряване на хидроизолационната мембрана за термосъединяване на застъпването и термичното свързване и уплътняването й към бетоновата повърхност на покрива, доставка и монтаж на воронки, управление на моторно превозно средство за достъп до обекта, и се изпълнява от до петима общи работници и монтажници, които са оборудвани с чук, клещи, макетен нож, резачки, притискащи ролки, перфоратор, удължители за електрически ток, електрически преносими инструменти – пистолет за горещ въздух, апарат за заваряване, и моторни превозни средства и за които се идентифицира потенциална опасност от електрошок и изгаряне от индиректен допир при нарушени параметри на временната електрическа инсталация, неизправности на тоководещите части на ползваните електрически уреди – преносими и стационарни, автомата за заваряване, контакти и удължители, както и при незаземен апарат за заваряване. За управление на очертания риск били заложени следните мерки: използване на стандартни уреди и удължители, проверка на тоководещите части на инструментите преди започване на работа, ежемесечна поддръжка и проверка на инструментите, защита при влага и спиране на работа, кв. група по електробезопасност, аптечка за първа долекарска помощ на пострадал. Известно време след злополуката актосъставителят повторно поискал съдействие за среща със свидетелите Ч. и Й. от разследващия полицай, който обещал да ги призове, но впоследствие бил уведомен от него, че не били открити на известните им адреси. С Писма изх. № № 22071271/04.08.2022 г., 22085185/13.10.2022 г. и 22094820/05.12.2022 г. от името на Директора на ДИТ – Пловдив, първото и последното до Окръжна прокуратура (ОП) – Пловдив, а второто до РП – Пловдив, доставени съответно на 08.08.2022 г., 14.10.2022 г. и 07.12.2022 г. видно от Известия за доставяне ••••••••••••, •••••••••••• и •••••••••••• на „Български пощи” ЕАД, свид. Т. изискал протоколите от разпитите им и експертното заключение за техническото състояние и изправност на иззетите при огледа автомат за заваряване на хидроизолационни мемрани „Uniroof”, перфоратор и три броя удължители. Първото искане останало без отговор. Във връзка с второто на 20.10.2022 г. в запитващата институция постъпило Писмо изх. № 8680/2022/18.10.2022 г. и вх. № 22109082/20.10.2022 г. от наблюдаващия прокурор при РП – Пловдив за отказ, по причина че делото е предоставено на вещи лица за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, а по повод третото – на 15.12.2022 г. Писмо изх. № 8680/2020/12.12.2022 г. и вх. № 22123002/15.12.2022 г. от същия представител на прокуратурата, придружено от преписи на следните книжа от досието на Досъдебно производство № 144/2022 г. по описа на РУ – Първомай: Протоколи за разпити на свидетелите Ч. и Й. от 02.08.2022 г., в които са документирани сведения, че заедно с тях починалият работил за дружеството жалбоподател на обекта и че към момента на инцидента си служил с перфоратор „Raider”, който бил включил в удължител тип макара, и заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено на 14.10.2022 г. от експерта К. И. И. и регистрирано в деловодната номенклатура на РУ – Първомай с УРИ 325000-5395/04.11.2022 г., че е пострадал от токов удар при досег с електрическа машина „Uniroof АТ” •••••••, чийто метален корпус бил офазен след включването й в електрическата мрежа чрез свързване на щепсела й към контактно звено на разклонител (удължител) тип макара с надпис „Garant 220 Vol Art № 113001”, снабден с кабел с дължина 25 м и четири гнезда на контакти тип „Шуко”, който е бил в неизправно състояние поради нарушена схема на щепсела му в резултат на немарлива човешка манипулация в отклонение на Инструкция за безопасна работа с подвижните електрически съоръжения и удължители. След запознаване със свидетелските показания и експертните изводи актосъставителят установил, че поради неизправност на единия електрически удължител и автомата за заваряване на хидроизолационни мембрани – собственост на „Кьостер плюс” ЕООД, свързването помежду им е довело до токов удар, причинил смъртта на лицето М. С. М., наето от същото дружество, и на 23.02.2023 г. на основание чл. 416, ал. 1 от КТ съставил срещу него в присъствието на законния му представител и това на Ц. Г. М. и К. М. Т. като свидетели и връчил на първия екземпляр от Акт № 16-2300036/23.02.2023 г. за установяване на административно нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 1999 г.), за това че, на 02.08.2022 г. на територията на цех за производство на нерафинирано олио на „Хелиос Ойл” ООД в гр. Първомай, ул. „Братя Миладинови – юг” № 84, в качеството си на работодател не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на М. С. М., като е допуснал същият да работи с предоставените от дружеството неизправни по отношение на електробезопасност автомат за заваряване на хидроизолационни мембрани „Uniroof” и електрически удължител, създаващи риск от индиректен контакт с електрически ток. В акта било удостоверено изявление на санкционирания, че ще възрази в срок, което и сторил с подадено Възражение вх. № 23019803/01.03.2023 г. до ДИТ – Пловдив за наличие на процесуални недостатъци, изразяващи се в неспазване на срока по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4, т. 8 и т. 10 и чл. 40, ал. 1, във вр. с ал. 3 от ЗАНН. След като разгледал така наведените оспорвания и преценил, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и чл. 415в, ал. 1 от КТ, и възприемайки изцяло фактическата и юридическата обосновка на акта, Директорът на ДИТ – Пловдив, оправомощен със Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда” на основание чл. 5, ал. 3 от Устройствения й правилник, издал Наказателно постановление № 16-2300036/23.03.2023 г., връчено на жалбоподателя на 29.03.2023 г. по пощата, съгласно Известие за доставяне •••••••••••• на „Български пощи” ЕАД, с което на основание чл. 55 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 416, ал. 5 и с чл. 413, ал. 2 от КТ му наложил за извършеното провинение, установено на 15.12.2022 г., имуществена санкция в размер на 6 000, 00 лева с мотиви, че нарушителят е юридическо лице „работодател” по смисъла на §1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, и че характерът и тежестта на нарушението, което породило непосредствена опасност за работещите и летален изход на един от тях, обуславят по-висок размер на санкцията – а именно над минималния, но под средния, предвиден в чл. 413, ал. 2 от КТ. В текущия процес с оглед всестранното изясняване на значимите за предмета на доказване обстоятелства, чието изясняване изисква специални знания, по почин на съда са изслушани заключения на първоначална и повторна еднолични съдебно-технически експертизи съответно от 15.09.2023 г. и 06.10.2023 г., първото от които не е прието поради недостатъчна обоснованост, пораждаща съмнение в неговата правилност. Според второто, което се възприема като обективно, пълно, добросъвестно и професионално изготвено след проучване на гласните и писмени доказателства по делото и протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства и на фотоалбумите към тях по Досъдебно производство № 144/2022 г. по описа на РУ – Първомай, техническата причина за настъпване на злополуката на 02.08.2022 г. е офазяване на металната дръжка на електрическа машина „Uniroof АТ” •••••••, годна за безопасна работа, от протекъл ток с напрежение от 220 волта по осъществени поотделно два затворени токови кръга в резултат на включването на щепсела на захранващия й кабел в контакта на компактна макара (разклонител) с надпис „Garant 220 Vol Art № 113001”, снабдена с 25- метров кабел и четири гнезда на контакти тип „Шуко”, която е била потенциален източник на опасност поради неизправност, дължаща се на промяна на стандартната схема на електрическия щепсел от типа „Шуко” на захранващия й кабел, извършена в несъответствие с изискванията за техническа безопасност, заложени в БДС 3676: 1980, Съединения щепселни със спирачни защитни устройства за битови електрически инсталации до 16 A, 250 V, и в Инструкцията за безопасна работа с подвижните електрически съоръжения и удължители. Изложената фактическа обстановка се явява безспорно изяснена от материалите по приложената административнонаказателна преписка, част от които са допълнително представени от въззиваемата страна в открито съдебно заседание и с Писмо изх. № 23058965/23.06.2023 г. и вх. № 2173/27.06.2023 г., от Писмо УРИ 325000-2964/21.06.2023 г. и вх. № 2102/21.06.2023 г. от РУ – Първомай, както и от показанията на свид. Д. А. Т. изцяло и на свидетелите Г. П. Ч. и И. М. Й. отчасти. Тези, изложени от свид. Т., чиято незаинтересованост от изхода на делото не се подлага на съмнение, са обстоятелствени, последователни, правдиви и съответстващи на писмените доказателствени източници. За разлика от него другите разпитани свидетели са очевидци на случката, но прочитът на разказите им не позволява пълен кредит на доверие. В най-съществена им част относно обстановката на злополуката и действията на пострадалия непосредствено преди настъпването й са изключително повърхностни, фрагментарни и недостатъчно логически свързани, поради което съдът им отдава доказателствено значение единствено досежно фактите, за които кореспондират с констатациите на свид. Т. и с наличната документация. В този контекст е от значение да се изтъкне, че и двамата свидетели назовават уреда, който вещото лице сочи като източник на фаталния токов удар и който свид. Й. е изключил от контакта на разклонителя, „бормашина” и „перфоратор” – преносими електрически инструменти, които са съвършено различни по външни характеристики и функционално предназначение от апарата за заваряване на хидроизолационни мембрани „Uniroof АТ”, за чиято находка на работната площадка впрочем въобще не съобщават. Твърденията на свид. Й., че не забелязвал какво върши пострадалия и дали борави с електрическо съоръжение и че не е чул звук от работа с такова с обяснението, че на мястото било много шумно, също се оказват неправдоподобни, след като сам той споменава, а и се потвърждава от свид. Ч. и от сведенията, събрани от актосъставителя, че други работещи на покрива на промишлената сграда не е имало. Поради липса на всякаква доказателствена подкрепа не се цени с доверие и заявеното от последния, че загиналият е полагал труд там без знанието и съгласието на управителя на „Кьостер плюс” ЕООД. При така очертаните фактически положения съдебният състав намира жалбата за допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество – и основателна. Оспореното Наказателно постановление № 16-2300036/23.03.2023 г. е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от Директора на ДИТ – Пловдив в кръга на неговата административнонаказателна компетентност, произтичаща от оправомощаване по реда на чл. 416, ал. 5 от КТ със Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда”, въз основа на Акт № 0009187/05.08.2022 г. за установяване на административно нарушение, съставен от длъжностно лице, нормативно овластено, съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ във вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ, при спазване на срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Възражението за тяхното пропускане, наведено в жалбата, не се споделя. Редакцията на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН забранява образуване на административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършването му. Съобразно постановките на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС визираните срокове са давностни, с тяхното изтичане се погасява възможността да бъде реализирано материалното санкционно правоотношение изобщо и за тях съдът следи служебно. Релевантен в случая е по-краткият, доколкото другият касае хипотеза, когато самоличността на нарушителя е изначално неизвестна. Процесуалният закон разграничава понятията „откриване на нарушителя”, което поставя началото на давностния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН, и „установяване на нарушението”, което е последваща дейност, относима към реализирането на административнонаказателната отговорност и нейната индивидуализация. В Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., е разяснено, че под „откриване на нарушителя” в смисъла, вложен в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, следва да се разбира установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение. Правната доктрина и съдебната практика безпротиворечиво поддържат, че това е моментът, когато компетентният орган разполага с необходимите материали и/или информация, от които е възможно фактически и юридически да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 ЗАНН ще започне да тече от тогава, когато обективно са налице условия за такава преценка от длъжностното лице по „чл. 37, ал. 1, б. „а” и „б” ЗАНН на база получени в администрацията му достатъчно данни за нарушението и авторството му, а не когато съществува възможност такива да бъдат издирени, нито от фактическото намиране на дееца или осъществяването на контакт между него и актосъставителя (съответно административнонаказващия орган). В казуса наказанието е наложено за деяние, квалифицирано по чл. 413, ал. 2 от КТ, който е приложим по изричната препратка на чл. 55 от ЗЗБУТ. Текстът му гласи, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция, ако е юридическо лице, по аргумент от чл. 412а, т. 2 от КТ, или глоба, ако е физическо, в размер от 1500 до 15 000 лева. Очевидно санкционната норма е бланкетна, което неминуемо предполага, че обективните признаци от регулирания с нея наказуем състав подлежат на запълване с тези специфични мерки за безопасност, които законодателят е разписал за съответната среда и естество на работа. С процесното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (наричана Наредба № 7), с оглед на това, че на 02.08.2022 г. на територията на цех за производство на нерафинирано олио на „Хелиос Ойл” ООД в гр. Първомай, ул. „Братя Миладинови – юг” № 84, в качеството си на работодател не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на М. С. М., като е допуснал същият да работи с предоставените от дружеството неизправни по отношение на електробезопасност автомат за заваряване на хидроизолационни мембрани „Uniroof” и електрически удължител, създаващи риск от индиректен контакт с електрически ток. Разпоредбите на чл. 275 от КТ и чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ задължават работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, така че опасностите за живота и здравето им да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като прилага необходимите мерки, включително: 1. превенция на професионалните рискове; 2. предоставяне на информация и обучение; 3. осигуряване на необходимата организация и средства, а чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ разпростира задължението му за всички случаи, свързани с работата, както по отношение на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. В чл. 2, ал. 1 от ЗЗБУТ е изрично казано, че законът се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението. В §1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗБУТ са поместени дефиници на: т. 1 „здравословни и безопасни условия на труд” – това са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица; т. 2 „работодател” – лицето по §1, т. 1 от ДР на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията, като §1, т. 1 от ДР на КТ визира всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, и т. 2а. „работещ” – всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите – за времето на обучение, стаж и практика. Според §1, т. 4 от ДР от Наредба № 7, която е посветена на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване, към него се причислява всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа, а чл. 197 от тази наредба повелява то да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток. При такава правна рамка, при която работодателят е ангажиран да осигури безопасни условия на труд за всяко място, където се извършва трудова дейност, за всички случаи, свързани с работата, и спрямо всички работещи и всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места, за да се счете открит нарушителят на разглежданото провинение по разума на чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН, до служебното знание на компетентното длъжностно лице е необходимо и достатъчно да достигнат данни относно времето и мястото на извършеното, качеството на дееца на „работодател” по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗБУТ и обстоятелството, че възложена от него работа е изпълнявана с оборудване, създаващо риск от контакт с електрически ток. Още в злополучния ден от оглед на мястото на произшествието и от беседа с представители на „Хелиос Ойл” ООД и с разследващия полицай, а в периода от 08.08.2022 г. до 10.08.2022 г. и от електронна кореспонденция с жалбоподателя, актосъставителят е събрал категорични сведения, че на 02.08.2022 г. на покрива на склада за кюспе в производствената база на посоченото дружество в гр. Първомай, ул. „Братя Миладинови – юг” № 84 лицето М. С. М. е загинало в резултат на досег с електричество по време на работа, извършвана в полза на жалбоподателя във връзка с изпълняваните от него строително-монтажни дейности по направа на хидроизолация по Договор за възлагане на поръчка от 31.05.2022 г. За обосноваване на отговорността на юридическото лице по чл. 413, ал. 2 от КТ предвид обективния й характер и нейния персонален и териториален обхват не са били нужни доказателства за фактическите взаимоотношения по наемане на пострадалия. Фактът, който е установен от свид. Т. непосредствено след инцидента, че по време на настъпването му потърпевшият е престирал труд в интерес на „Кьостер плюс” ЕООД, сам по себе си придава профил на последния на „работодател”, а на загиналия – на „работещ”. Противното важи обаче за останалите обективни съставомерни белези, а именно – към момента на вредоносното събитие служил ли си е пострадалият и с какво оборудване и носило ли е то за него опасност от директен или индиректен контакт с електричество. С информация за тях актосъставителят се е сдобил едва на 15.12.2022 г., когато с Писмо изх. № 8680/2020/12.12.2022 г. и вх. № 22123002/15.12.2022 г. от РП – Пловдив в ДИТ – Пловдив е постъпило заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено на 14.10.2022 г. от експерта К. И. И. по Досъдебно производство № 144/2022 г. по описа на РУ – Първомай. От него за първи път се изяснява механизмът на злополуката и се идентифицира източникът на реализиралия се риск. Действително свид. Т. е узнал, че от местопроизшествието са иззети и приобщени като веществени доказателства по въпросното разследване автомат за заваряване на хидроизолационни мембрани „Uniroof”, перфоратор и три броя удължители, за което говори написаното в първото му Писмо изх. № 22071271/04.08.2022 г. до ОП – Пловдив. Освен това на 08.08.2022 г. е получил от работодателя и Протокол № А 0000002700/28.07.2022 г. за извършен ремонт, издаден от „КОБО БГ” ЕООД, ЕИК: •••••••, в уверение на годността за употреба на автомат „Uniroof AT” ••••••• и извлечения от страници на Дневник на „Кьостер плюс” ЕООД за проверка на състоянието на преносимите електрически инструменти, уреди и/или удължители/разклонители за същия автомат, за перфоратор Н12T1-TE 3-C № 69153 и за удължител 20 м с три гнезда, както и Досието за оценка на риска за конкретния работен обект, от което е видно, че от такъв род са инструментите, посредством които ще се изпълняват хидроизолационните мероприятия. Но кое точно съоръжение, как и защо е причинило смъртта на работещия, са били въпроси, за чиито отговори актосъставителят обективно е могъл да формира представа едва на 15.12.2022 г., когато от прокуратурата му е предоставен препис от експертното заключение. Това е първоначалният момент, в който е разполагал с потребните и достатъчни данни за установяване на фактическия състав на нарушението в неговата цялост и за идентифициране на нарушителя. Както вече се изтъкна по-горе, дали е могъл да ги набави по-рано, например чрез предприемане на допълнителна проверка, упражнявайки властническите си правомощия по чл. 402, ал. 1 от КТ, не е от значение за течението на давността по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН, която броена с начало от 15.12.2022 г., не е изтекла към датата на издаване на акта. Впрочем за съставянето му не е съществувала и пречката по чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, доколкото с него е привлечено да отговаря юридическо лице, което е субект, различен от този, спрямо когото е било насочено паралелно воденото по същия случай наказателно преследване. Все пак служебната ревизия на законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим по изричното препращане на чл. 416, ал. 6 от КТ е подчинен на ЗАНН, открива процесуални недостатъци от категорията на съществените. По предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН датата и мястото на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е било извършено, са абсолютно необходими и задължителни реквизити както на акта за неговото установяване, така и на наказателното постановление. За да реализира нарушителят пълноценно правото си на защита срещу официалното обвинение, което му се предявява със съставянето на установителния акт, съдържанието му следва да индивидуализира времето, мястото и начина на извършване на деянието в кореспонденция с фактическите положения, наведени от актосъставителя като относими към съставомерните му признаци. Описанието на наказуемата проява следва да е конкретно и небудещо съмнение и не би могло да се извлича по пътя на формалната и/или правна логика или от наличните доказателства. След като дружеството се наказва за неизпълнение на задължението му да осигури на работещия безрисково електрическо оборудване, актът и наказателното постановление трябва да съдържат назоваване на неговите характеристики – вид, търговска марка, номер и др., и то по начин, който позволява еднозначната му индивидуализация. В случая като неизправни по отношение на електробезопасност са изброени автомат за заваряване на хидроизолационни мембрани „Uniroof” и електрически удължител. Ако първата вещ е пределно ясно обозначена, то втората е посочена само по вид – електрически удължител. Експертното заключение, въз основа на което е изградена административнонаказателната теза и което е поддържано от назначения експерт и в текущия процес, идентифицира като техническа причина за злополуката ползването на неизправен разклонител (удължител) тип макара с надпис „Garant 220 Vol Art № 113001”, снабден с кабел с дължина 25 м и четири гнезда на контакти тип „Шуко”. Наред с него от местопроизшествието са били иззети още два, чиито спецификации не са изяснени нито от актосъставителя, нито в хода на настоящото производство. При дадената фактическа формулировка на обвинението остава неясно за кой от всички разклонители, намерени на работната площадка, е предявено то. Въпросното обстоятелство е ключово за установяване на неговата издържаност и за защитата на нарушителя. Без конкретизация на носещия риск технически прибор се препятства възможността да се определят приложимите правила за безопасна експлоатация, спазването на които работодателят трябва да обезпечава, а и тази на последния да противопостави адекватни възражения – било като оспори предоставянето на средството, било за извършена външна неправомерна намеса в схемата му на свързване, наличие на каквато впрочем се доказва от експертизата, и др. В тази връзка е уместно да се спомене, че е представил по преписката извлечения от страници на Дневника си за проверка на състоянието на преносимите електрически инструменти, уреди и/или удължители/разклонители за удължител с кабел, дълъг 20 м, и с три гнезда, а вредоносният е с кабел с дължина 25 и четири гнезда. Както вече се изтъкна, недопустимо е липсващите в акта и наказателното постановление факти, попълващи признаците на наказуемата проява, да се черпят от наличните материали или да се предполагат. Затова и допуснатата неяснота разкрива особено съществен процесуален порок на наказателното постановление и мотивира решение за неговата отмяна без разглеждане на административнонаказателния спор по същество. Предвид крайния правен резултат при предпоставките на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК въззиваемото учреждение следва да бъде осъдено да възстанови в полза на бюджета на съдебната власт разноските за изготвяне на назначената повторна съдебно-техническа експертиза в размер на 320, 00 лева, а на жалбоподателя – тези за адвокатско възнаграждение. За неговата прекомерност от въззиваемата страна е възразено по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН основателно. Съгласно Договор за правна защита и съдействие от 03.04.2023 г. е престиран хонорар от 1 500, 00 лева. След като отчете, че минималният такъв, пресметнат по реда на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 900, 00 лева, а същевременно производството се отличава с известна по-висока фактическа и правна сложност предвид изслушването на трима свидетели и две съдебно-технически експертизи в проведени четири открити заседания, съдът счита, че подлежащите на присъждане разходи за процесуално представителство на жалбоподателя следва да се намалят на 1 200, 00 лева. Водим от горното, съдът