Решение № 192 от 25.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 971/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по: 1. Въззивна жалба вх. № 90853/09.10.2023 г. от „НАК МАШ 97" ООД, ЕИК 122058078, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. „Индустриална“, № 2Б срещу Решение № 1098/14.09.2023 г., по т.д. № 1036/2022 г., на СГС, ТО, VI-10 с., в частта с която е отхвърлен иска за осъждане на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“, № 159, Бенч Марк Бизнес Център, да заплати разликата над уважения размер от 10351.27 лв. до претендирания размер от 32658.00 лв., частичен иск общо в размер на 65316.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни вреди, изразяваща се в загуби, както и сумата 30100.00 лв., частичен иск общо в размер на 60200.00 лв., обезщетение за претърпяни вреди, изразяващи се пропуснати ползи, които вреди са настъпили поради неизпълнение на задълженията на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277985, по Договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия № 1202800111/28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от предявяването на иска до окончателното изплащане на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД.

Въззивникът атакува решението с оплаквания за неправилност, необоснованост и немотивираност. Излага резюме на безспорно установените по делото обстоятелства. Счита за неправилен и неподкрепен от събраните доказателства извода на СГС, че ответникът е изпълнил задължението си да оповести по начин, предвиден в договора прекъсването на електрозахранването за 29.11.2021 г. Счита, че този извод не се подкрепя от заключението на СКТЕ и от изслушването му в съдебно заседание. Счита, че ответникът е нарушил задължението си да не прекъсва захранването за повече от 24 часа като реално прекъсването е продължило през периода 9: 20 ч. на 29.11.2021 г. до 16: 20 ч. на 30.11.2021 г., поради което обезщетение се дължи за двата дни. На следващо място счита, че за неправилни изчисленията извършени от първоинстанционния съд при определяне на дължимото обезщетение за 30.11.2023 г., тъй като неправилно не са били взети предвид разходите за материали и изчисленията са извършвани за 30 дни, а не за 22 работни дни. По отношение на иска за пропуснати ползи счита, че същият неправилно не е бил уважен. По същество моли за отмяна на съдебния акт, в атакуваните му части и уважаване на претенциите в цялост. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, депозира писмен отговор вх. № 104033/10.11.2023 г., в който излага становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното решение в атакуваната му част. От своя страна репликира твърденията на въззивника досежно безспорно установените между страните факти като счита, че не е било безспорно доказано мястото на осъществяване на дейност от страна на ищеца. Счита, че надлежно е извършено уведомяване на абонатите за необходимостта на прекъсване на захранването. Сочи, че Договорът, на който ищецът основава претенцията си е сключен с „Металообработване и зъбопроизводство“ АД, в ликвидация, а представеният Договор за наем от 15.11.2017 г. бил с изтекъл срок. Прави извод, че не било доказано, че в идентификатор 05815.303.280, който бил предмет на Договора за достъп и пренос от 28.12.2017 г. ищецът упражнява твърдяната дейност. Счита, че присъединяването на имот 280 било извършено при заявено и резервно захранване (заявление от 21.02.2014 г. на „Металообработване и зъбопроизводство“ АД, в ликвидация), поради което и ако ищецът е наемател в имота би следвало да разполага с такова захранване, а в случай, че не разполага с такова, прави извод, че схемата на свързване е била променена и ищецът сам е станал причина за настъпване на вреди. Счита, че ищецът не е извършил проучване на условията за присъединяване на отделената от предишния завод част от обекта и отделянето му със самостоятелно присъединяване към ел. мрежата, така че да отговаря на техническите условия и изисквания, поради което е в неизпълнение на нормативните изисквания и правила за присъединяване, което е довело до липса на резервно захранване. Счита, че по делото били събрани доказателства, че енергийния обект, през който ищецът получава ел. енергия ще бъде изключен за ремонт след 29.11.2021 г., а ответникът нямал отношение към извършвания от „ЕСО“ ЕАД, ремонт. По същество моли за оставяне без уважение на въззивната жалба.

2. Въззивна жалба вх. № 91484/10.10.2023 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“, № 159, Бенч Марк Бизнес Център срещу Решение № 1098/14.09.2023 г., по т.д. № 1036/2022 г., на СГС, ТО, VI-10 с., в частта с която е осъдено да заплати н а „НАК МАШ 97" ООД, ЕИК 122058078, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ул. „Индустриална“, № 2Б сумата 10351.27 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяваща се в загуби, настъпили в резултат на прекъсване на електроснабдяването на 30.11.2021 г., поради неизпълнение на задълженията на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК 130277985, по Договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия № 1202800111/28.12.2017 г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД.

Въззивникът сочи, че от събраните доказателства не се установява имотът, в който ищецът твърди да се намира производствената му база с № 298, който обаче не се обхващал от представения Договор за достъп и пренос от 28.12.2017 г. Последният касаел присъединяване на имот № 280, с площ от 15519 кв.ч. Отново излага доводите за наличие на резервно захранване у ищеца. Прави извод, че обекта на ищеца не е бил присъединен пряко към ПС „Зелин“. Отново излага доводите за необходимостта от извършване на проучвания на условията за присъединяване и предписване на такива при закупуването на имотите, собственост на „Металообработване и зъбопроизводство“ АД, в ликвидация и извода, че ищецът е в неизпълнение на техническите изисквания за присъединяване, довело до липса на резервно захранване, т.е. сам е станал причина за настъпване на вредите. Счита за неправилен извода на съда за липса на уведомяване на абонатите за прекъсването на 30.11.2021 г. като сочи, че уведомяването е извършено за след 29.11.2021 г. като на 30.11.2021 г. не е налице ново прекъсване, а просто извършвания ремонт продължавал. Счита, че неправилна е методиката, по която е формиран размера на претенцията за вреди, тъй като вредите не би следвало да представляват разходи извършвани при обичайната дейност на търговеца. По същество моли за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на предявения иск.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „НАК МАШ 97" ООД, ЕИК 122058078, не депозира отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание, страните чрез процесуални представители, поддържат въззивните си жалби, по изложените в тях оплаквания и доводи.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното: Пред СГС е бил предявен частичен иск от ”НАК МАШ 97" ООД за осъждането на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предходно наименование "ЧЕЗ разпределение България" АД), да заплати обезщетение за вреди, настъпили в резултат на преустановяване подаването на ел. енергия за периода 29.11.2021 г., 09: 20 ч. – 30.11.2021 г., 16: 20 ч., в размер на сумата 32658.00 лв., от общо дължима сума 65316.00 лв., представляваща претърпяни загуби, изразяващи се в разходи за дейността, както и сумата 30100.00 лв., от общо дължима сума 60200.00 лв., представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани продажби, ведно със законната лихва върху всяка сума от предявяването на исковете до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е ползвател на ел.енергия с кл. № 520002690026, по силата на сключен с ответника Договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа № 1202800111/28.12.2017 г. и Общи условия към него. Сочи, че съгл. чл. 2 от Договора, ответникът се е задължил да осигурява достъп до и пренос през ел.разпределителната мрежа на ел. енергия до следните обекти на ищеца – ид. № 32Z1030011203841 и ид. № 32Z103001120408U, находящи се в гр. Ботевград, ул. „Индустриална“, № 2Б. Излага, че в периода 29.11.2021 г., 09: 20 ч. - 30.11.2021 г., 16: 20 ч., подаването на ел.енергия от страна на ответника било преустановено, изненадващо, без предупреждение и информация. След сигнал до подстанция „Зелин“, гр. Ботевград, поддържана от „ЕСО“ ЕАД, станало ясно, че се касае за планово спиране за ремонт, което ще продължи до 12.12.2021 г., за който ищецът не би предварително уведомен. В хода на изясняване на ситуацията узнал, че обектите му след 2017 г. са били заличени от схемата на ЧЕЗ, по неясни за него причини. След подаване на заявление, на 30.11.2021 г., 16: 20 ч., обектите на ищеца били прехвърлени към алтернативно захранване.

В резултат на спирането на захранването за два дни, ищецът твърди, че са му причинени загуби, както следва: - разходи за амортизации – 7664.00 лв.; - разходи за заплати – 9372.00 лв.; разходи за лихви – 300.00 лв., - разходи за материали – 39180.00 лв., - разходи за външни услуги – 7000.00 лв., - разходи за социални осигуровки – 1800.00 лв. Тези загуби били формирани, въз основа на направените разходи от съответния вид през м. ноември 2021 г., като общата сума била разделена на броя работни дни през месец ноември, а резултата умножен по броя дни без електричество.

По причина спиране на захранването дружеството не успяло да произведе и стоки, които да реализира по сключените договори с трети лица, предмет на втората частична претенция, както следва:

1. по договор с Construction Tools GmbH, 45143 Essen - Germany, VAT:

DE 176132009:

• Housing MG 400/500 (Тяло присъединително) - 21 бр.; - Mounting Set MG 500 (Комплект кофи 500) - 6 бр.; 2. по договор с RamBooms Oy, 15170 Lahti - Finland, VAT: FI08575597: - Lift Boom (повдигаща стрела) - 4 бр. - Pedestal (Основа) - 2 бр. - Lower Frame (Долна рамка) - 2 бр. - Slew Bracket (въртяща скоба) - 1 бр.; 3. по договор с Witte Pumps Technology GmbH, 25436 Tornesch - Germany, VAT: DE 814045417& - Pump Cover (капак на помпа) - 4 бр. - Pump Housing (корпус на помна) - 8 бр.; 4. по договор с Liebherr-Hydraulikbagger GmbH, 88457 Kirchdorf/Iller - Germany, VAT: DE 811120044:

• Schwenkarm (Въртящо се рамо) - 9 броя.

В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЕРМ Запад“ АД, депозира отговор вх. № 47028/25.07.2022 г., в който оспорва исковете. Сочи, че подст. „Зелин“ е собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, от който на 18.11.2021 г. е получило заявка за извършване на ремонтни дейности в подстанцията, което налагало изключване на извод „ЗРЧ“ на 29.11.2021 г. Сочи, че посочената хипотеза е уредена в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Договора от 28.12.2017 г., според който разпределителното предприятие е длъжно предварително за уведоми ползвателя на мрежата за времето и продължителността на прекъсването, което следвало да се извърши най-късно 48 часа, предварително, чрез съобщение на интернет страницата на дружеството, както и в централни или местни медии (печатни или електронни). Настоява, че това изискване е било изпълнено, тъй като на 27.11.2021 г., е уведомил абонатите си за предстоящото планово прекъсване на електроподаването за региона на гр. Ботевград. На същата дата било публикувано и уведомление за предварително прекъсване на електрозахранването на 29.11.2021 г. и на интернет адреса на електронната медия „3eNews” - онлайн платформа с медийно съдържание и национално покритие. Сочи, че възможността за преустановяване снабдяването с ел.енергия след предварително уведомление е съобразно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗЕ и чл. 24, ал. 2, т. 1 Наредба № 10/09.06.2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с ел. енергия, топл. Енергия или природен газ.

Възразява за ищеца да е възникнало правото на обезщетение по реда на чл. 82, ал. 1 ЗЗД, тъй като ответникът няма задължение да доставя ел. енергия, а облигационно отношение между ищеца и ответника касае разпределението на електрическа енергия, доколкото съгл. т. 2.5 от Лицензията за разпределение на ел.енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., ответникът- лицензиант не може да извършва други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Оспорва се реалното настъпване на вредите, както и начина на тяхното остойностяване.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 52833/19.08.2022 г., в която се оспорват твърденията на ответника. Акцентира, че правото на ответника временно да преустанови захранването не се оспорва, а се оспорва това да е извършено съобразно предвидените изисквания за предварително уведомяване. Настоява, че е налице неизпълнение на сключеният Договор от 28.12.2017 г., тъй като е бил преустановен преноса на ел. енергия за посочения период.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 60917/27.09.2022 г. Сочи, че при сключване на Договора от 28.12.2017 г. ищецът е поискал достъп и пренос за осигуряване на доставка на ел. енергия за обекти, които не са негова собственост като се е позовал на Договор за наем от 15.11.2017 г., сключен с „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (в ликвидация), който не е действал към момента на настъпване на твърдяните вреди. Счита, че имота, където се твърди да са настъпили вредите не е бил индивидуализиран в достатъчна степен. Твърди, че ищецът не е собственик на имот, чието захранване е предмет на Договора от 28.12.2017 г., съответно и на производственото оборудване, поради което искът подлежал на отхвърляне, тъй като предмет на договора бил имот с ид. 05815.303.280, в който не се упражнявала твърдяната производствена дейност, а дори и последния не бил собственост на ищеца. Съгласно сключеният Договор имало две точки на доставка, поради което и не било ясно къде точно се твърди, че е осъществява дейността на ищцовото дружество, съответно са настъпили вредите. Още сочи, че съгласно Заявление от 21.02.2014 г., при сключване на договор, „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (в ликвидация), е заявило необходимост от основно и резервно захранване, което било съгл. правилата на Наредба 3/09.06.2004 г. за устройството на ел. уредби и ел.проводните линии. От посоченото извежда, че частичното прехвърляне на договора към ищеца би следвало да е при същите параметри, т.е. и с резервно захранване ако се е считало, че спиране на захранването може да доведе до настъпване на вреди и след като схемата на свързване е била променена, така че резервно захранване не е налице, то ищецът сам е станал причина за настъпване на вредите.

Още сочи, че при разпродаване чрез обособяване на отделни части, на имотите на „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (в ликвидация), по отношение на които в съвкупност е бил сключен Договор от 2014 г., ищецът е следвало да извърши проучване на условията за присъединяване като на осн. чл. 12, т. 2, вр. чл. 5, 7 и 9 от Наредбата, операторът на ЕРМ следвало да издаде становище за начина на присъединяване, в което да определи изискванията към начина на присъединяване. След като ищецът не е извършил проучването, то бил в неизпълнение, което било довело до липса на съгласувани схеми на присъединяване, при което не можело да се гарантира непрекъсната доставка и бързо възстановяване при преустановяване на доставка, поради което и ответникът не носел отговорност ако ищецът е претърпял вреди. Излага допълнителни доводи във връзка с чл. 74, ал. 2 ЗЕ като сочи съдебна практика, която счита за относима.

Допълнително с молба вх. № 76343/14.11.2022 г., ищецът уточнява, че осъществява производствена дейност в имот с ид. 05815.303.298. Сочи, че Договорът от 28.12.2017 г. засяга имоти, придобити от ищеца по силата на договори за покупко-продажба, сключени с „Металообработване и зъбопроизводство“ АД, обективирани в нот. акт № 8, т. I, рег. № 72, д. 6/2016 г. и нот. акт № 17, т. I, рег. № 839, д. 17/2018 г. С молба вх. № 80800/28.11.2022 г., ответникът от своя страна твърди, че посоченият от ищеца имот № 298, в който твърди да се намира производствената му база, не попада в предмета на сключеният Договор от 28.12.2017 г. Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Представена по делото е Лицензия за разпределение на електрическа енергия за обособена територия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с настоящо наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Качеството на лицензиант на ответника не е било предмет на спор между страните.

Представено по делото е Заявление № 1201406968/21.02.2014 г., от което се установява, че „Металообработване и зъбопроизводство“ АД е заявило предоставяне на достъп до ел. разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на обект с административен адрес гр. Ботевград, ул. „Индустриална“, № 1. Заявени са три обекта на достъп, с две основни и едно резервно захранване.

Представен по делото е Договор за наем от 15.11.2017 г., сключен между „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (в ликвидация) и „Нак Маш“ ООД, по силата на който за временно възмездно ползване, за срок от 6 месеца., е отдаден имот с ид. 05815.303.280, с площ от 15519 кв.м. и застроени помещения с площ от 5515 кв.м., находящ се в гр. Ботевград, ул. „Индустриална“, № 1.

Представено по делото е Заявление № 1202800111/14.12.2017 г., изходящо от ищеца, в което са посочени обекти – две производствени бази с ид. № 322103001120384I и ид. № 32Z103001120408U.

Представен по делото е и Договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа № 1202800111/28.12.2017 г., сключен между страните по делото, в чл. 2 от който е уговорено, че същият се отнася до обектите с ид. № 322103001120384I и ид. № 32Z103001120408U.

Представени по делото са и ОУ на договорите за използване на ел.разпределителната мрежа на ЕРМ Запад като не е имало спор, че същите са приложими в отношенията между страните.

От представеното Удостоверение за сключен Договор за балансиране № УКБ-2017-12-07-2788, изд. от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, се установява, че „Нак маш 97“ ЕООД има сключен Договор за балансиране № 5216/07.12.2017 г. и Договор за доставка (продажба) на ел. енергия № 52216/07.12.2017 г., за обекти с №№ 322103001120384I, находящ се в гр. Ботевград, ул. „Индустриална“, № 2Б и 32Z103001120408U, находящ се в гр. Ботевград, ул. „Индустриална“, № 1.

По делото е представен Нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижими имоти на осн. ЗППДОП и съдебно решение, № 44, т. III, рег. № 2814, д. № 362/2014 г. от 11.07.2014 г., по силата на който „Металообработване и зъбопроизводство“ АД е признато за собственик на: 1. Поземлен имот, с ид. 05815.303.241, по КК и КР на гр. Ботевград (стар ид. 05815.303.236), целия с площ 34391 кв. метра, заедно с построените в него 23 бр. производствени обекти; 2. Поземлен имот, с ид. 05815.303.238 (стар ид. 05815.303.219), целият с площ 12859, заедно с построените в него 5 бр. промишлени сгради; 3. Поземлен имот, с ид. 05815.303.235, (стар ид. 05815.303.219), целият с площ 6051 кв. метра, заедно с построеният в него производствен обект; 4. Поземлен имот, с ид. 05815.303.228 (стар ид. 05815.303.37), целият с площ 5115 кв.м.; 5. Поземлен имот, с ид. 05815.303.240 (стар ид. 05815.303.236), целият с площ 3649 кв.м.; 6. Поземлен имот, с ид. 05815.303.237 (стар ид. 05815.303.219), целият с площ 1179 кв.м. Представен по делото е и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 8, т. I, рег. № 72, д. 6/2016 г. от 18.01.2016 г., по силата на който „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (л) продава на „Накмаш- 97“ ООД, УПИ с ид. 05815.303.256, с площ 8596 кв.м., който имот е образуван от част от ПИ с ид. 05815.303.241, заедно с намиращите се в него 3 бр. Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 108, т. IV, рег. № 4720, д. 615/2017 г., от 01.11.2017 г., от който се установява, че „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (л) е продало на „Техноинженеринг 96“ ЕООД, Поземлен имот-проектен имот с ид. 05815.303.279, с площ 10210 кв. метра, който имот е образуван от имот с ид. 05815.303.255, със стар ид. 05815.303.241.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 17, т. I, рег. № 839, д. № 17/2018 г., от 16.04.2018 г., се установява, че „Металообработване и зъбопроизводство“ АД (л) продава на „Накмаш-97“ ООД, Поземлен имот, с ид. 05815.303.289, с площ 15519 кв.м., стар ид. 05815.303.255, заедно с построените в него 11 бр. сгради, който имот по документ на собственост на продавача е част от ПИ с ид. 05815.303.241, целия с площ 34391 кв. м., от своя страна със стар ид. 05815.303.236.

От представената Скица № 15-347909/27.04.2020 г. за ПИ с ид.

05815.303.298, с площ 24115 кв.м., собственост на „Нак Маш 97“ ООД, се установява, че имотът е с предишни идентификатори 05815.303.256 и 05815.303.289.

Не е било предмет на спор между страните, а се установява и от представената разменена кореспонденция, между страните, че в периода от 09: 20 ч., на 29.11.2021 г. до 16: 20 ч., на 30.11. 2021 г. е прекратен достъпа на електрическа енергия до обектите, собственост на ищеца.

Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представените доказателства, че подст. „Зелин“, чрез която се осигурява достъпа до ел. разпределителната мрежа, е собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, съгл. КНА № 158, т. II, рег. № 4020, д. № 338/2006 г. Не е било предмет на спор и обстоятелството, че прекъсването на достъпа, е свързано с необходимостта от осъществяване на ремонтни дейности, по искане на „ЕСО“ ЕАД, последното видно и от представената заявка № 495/18.11.2021 г. За установяване изпълнение на задължението за уведомяване на абонатите по делото са представени извлечения от страницата на електронната медия 3eNews, поддържана от третото лице „Лимаас“ ЕООД и от интернет страницата на ответното дружество. От извлеченията се установява, че на 27.11.2021 г. на страницата на електронната медия 3eNews, е публикувана статия със заглавие „ЧЕЗ Разпределение България АД - Планирани прекъсвания за 29.11.2021 г.“, към която е прикачен файл с това наименование. Същият файл е качен и на интернет-страницата на ответника.

В тази насока са събрани и специални знания, посредством изслушаната СТЕ, което неоспорено от страните е кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и безпристрастно дадено. Експертът е установил, че “ЕРМ Запад” АД използва SAP софтуер за организиране на документите си, както и за администриране на сайтове за крайни потребители. Системата е уеб базирана, което позволява всички служители, на които е разрешен достъп до нея, да я достъпват от всички точки на света. Системата се „хоства“ на отдалечен сървър, който обслужва работата на организацията. От заключението се установява механизма на работа със системата и работата на самата система:

1.

През браузер отговорните служители записват датите и часовете на планираните ремонти, като това се прави от всички подразделения.

2.

Няколко дни преди съответната дата системата автоматично генерира PDF файл, който публикува на уеб страницата на “ЕРМ Запад” АД. Файлът е видим за потребителите и може да бъде изтеглен.

Вещото лице е установило, че за дата 29.11.2021 г. файл с наименование “ЧЕЗ Разпределение България АД - планирани прекъсвания за 29.11.2021.pdf’, е публикуван на сървъра на 26.11.2023 г., в 18: 05: 30 ч. на следния електронен а д р е с https: //info.electrohold.bg/webint/vok/avplan.php?PLAN=FYI. От визуализирания от експерта файл (стр. 6 от заключението), е видно, че прекъсване ще е налице за част от Ботевград с продължителност от 08: 30 ч. на 29.11.2021 г. до 16: 16 ч. на 29.11.2021 г. Експертът още сочи, че от клиентска гледна точка при достъпване на сайта https: //ermzapad.bg/bg/ се визуализират възможностите за проверка на прекъсвания, в т.ч. и за конкретен обект. При натискане на опцията „Планирани прекъсвания“ се визуализира списък на PDFфайлове, подредени по дата низходящо, измежду които и дата 29.11.2021 г. При натискане на съответния файл се дава възможност за отварянето или изтеглянето му. При разглеждане на файла експертът е установил, че същият е генериран на 26.11.2021 г. в 20: 05 ч., посочената разлика експертът обяснява, че сървърът, който генерира файла и този, който публикува файла са в различни часови зони.

В с.з. на 23.05.2023 г., експертът е пояснил, че датата на файла е взета от машината или компютъра, на който е бил създаден първоначално файла, както и, че по принцип датата на всяка една машина би могла да бъде променяна ръчно от човека, който администрира тази машина. Вещото лице е посочило, че не е имало въпрос да изследва дали са налице данни за смяна на датата на файловете.

Експертът е пояснил още, че на реда, касаещ част от Ботевград, при отварянето на линка за индивидуална проверка „Натиснете тук“, системата отвежда към празна страница, на която няма никаква конкретна информация.

За установяване твърдяните имуществени вреди в границите на производството са събрани специални знания, посредством заключение на ССЕ, заключението е кредитирано от първоинстанционния съд и се цени от въззивната инстанция като компетентно и безпристрастно дадено.

Заключението е оспорено от ответника досежно начина на изчисляване, без да са направени други искания. Вещото лице е посочило, че калкулирането на извършени разходи за конкретни дни е възможно единствено на база определяне на среднодневни стойности на месечна база, предвид спецификата при начина на осчетоводяване на различните разходи, според техния вид. Така експертът след извършване на изчисления е установил, че за 29-ти и 30- ти ноември 2021 г. общо начислените разходи възлизат на сумата 49435.95 лв. На база реализираните продажби на ищеца за целия м. ноември 2021 г. експертът е изчислил, че средния размер на продажбите за работен ден възлиза на сумата 29091.31 лв. или 58182.62 лв. за двата работни дни. В с.з. експертът пояснява, че изчисленията на разходите са извършени при база 20дни, като при база 22 дни сумата възлиза на 67412.66 лв. Експертът е извършил изчисления за среднодневния размер на осъществените през м. ноември продажби от страна на ищеца, на база общия размер на извършените през този месец продажби и е стигнал до извода, че среднодневния размер на продажбите възлиза на сумата 29091.31 лв.

Във връзка с твърденията на ищеца за наличие на договорни отношения с трети дружества са представени писмени доказателства и са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. А. Л. А., управител и съдружник в „Анди Солид“ ООД.

При тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Разпореждане № 63/10.01.2024 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Предявеният иск е правилно квалифициран като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД и произнасянето съответства на заявените за разглеждане частични осъдителни претенции, поради което решението е и допустимо.

Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращите жалби.

Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря. Съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а в случаите на недобросъвестност на длъжника, последния отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, което се определя с оглед на предполагаемото развитие, която работите на увредения биха имали, ако договорното задължението би било изпълнено по уговорения между страните начин. За да е налице пропусната полза, трябва да е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото. За да е налице претърпяна загуба следва да се настъпило влошаване на имущественото състояние на кредитора. За основателност на такава претенция, ищецът следва да установи, че е изправна страна по договора, че ответникът е изпълнил неточно задължението си, респ. не е изпълнил задължение по договора, в резултат от което за първия са настъпили предвидими към дата на сключване на договора вреди, според техния вид и, че същите са в причинно следствена връзка с неточното изпълнение.

В конкретния случай, както вече бе посочено в установеното по фактите, между страните не е било предмет на спор, качеството на ответника на лицензиант и, че са обвързани от валиден Договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа № 1202800111/28.12.2017 г., сключен между страните по делото, в чл. 2 от който е уговорено, че същият се отнася до обектите с ид. № 322103001120384I и ид. № 32Z103001120408U. Посочените идентификационни номера съответстват на подаденото от ищеца Заявление във връзка със сключване на договора. Вярно е, че в сключеният между страните Договор по-подробна индивидуализация на обектите на ищеца не е налице. Такава индивидуализация обаче е възможна посредством коментираното във фактическата установеност Удостоверение издадено от „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, от което се установява, че ищецът има сключен Договор за балансиране № 5216/07.12.2017 г. и Договор за доставка (продажба) на ел. енергия № 52216/07.12.2017 г., за обект с № 322103001120384I, находящ се в гр. Ботевград, ул. „Индустриална“, № 2Б и № 32Z103001120408U, находящ се в гр. Ботевград, ул. „Индустриална“, № 1. Доколкото същите два обекта са предмет и на Договор за достъп и пренос, а и доставка на ел. енергия е фактически невъзможно без предоставен достъп и пренос, то се налага извода, че този договор обхваща обектите на ищеца, на посочените административни адреси, без значение в поземлен имот с какъв идентификатор по КК и КР попадат същите, доколкото предмет на договорите за достъп, пренос и продажба на енергия са конкретни обекти на производствена дейност, а не поземлени имоти. Възраженията на ответника в това отношение се преценяват като неоснователни.

Като неоснователно се преценява и оплакването, че ищецът следвало да има осигурено резервно захранване. Както бе посочено във фактическата обстановка обектите на дружеството „Металообработване и зъбопроизводство“ АД за които е предоставен достъп и пренос са отразени като трета категория по осигуреност на захранването. Доколкото ищецът е придобил правата си от това дружество, се налага извод, че обектите на ищеца също попадат в тази категория. Разпоредбите на чл. 37 – 47 от р. III от Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, са разписани категориите на потребителите на електрическа енергия по осигуреност на електроснабдяването, видовете и броя източници, от които същите се електроснабдяват, както и допустимия период на прекъсване на електроснабдяването. Видно от разпоредбата на чл. 46 е, че потребителите от трета категория, в която попада и предприятието на настоящият ищец, се електроснабдяват от един източник на захранване при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент от системата на електроснабдяване, не надвишава 24 часа. Следователно за тази категория не са налице изисквания за наличие на два и повече източници, единия от които резервиращ, за разлика от потребителите от нулева, първа и втора категории. Междувпрочем цитираната разпоредба от Наредба № 3, дословно е възпроизведена в чл. 6, ал. 1 от Договора и следователно между страните е постигнато съгласие по този въпрос.

Отделно от посоченото наличието или липсата на резервиращ източник на електрозахранване, не може да освободи ответника от изпълнение на задълженията му по сключения договор.

Що се касае до оплакването, че ищецът бил променил схемата на свързване на обектите си, подобни кореспондиращи доказателства не са налице. На самостоятелно основание следва да бъде посочено и, че видно от сключеният между страните Договор, неразделна част от него е и Приложение № 1 - Декларация за съответствие на електрическите инсталации на Ползвателя, с изискванията за безопасност и техническите норми. При всички положения ответникът е имал възможност да извърши проверка на засвидетелстваните в декларацията данни, както преди сключването на договора, така и в хода на неговото изпълнение, в съотв. с правото му, разписано в чл. 19, т. 6 от Договора.

В р. VII от Договора страните са постигнали съгласие относно условията и хипотезите в които достъпа до и преноса през ел. мрежата може да бъде ограничаван или преустановяван. Така в чл. 34, страните са постигнали съгласие, че при извършване на действия, налагащи прекъсване или ограничаване на достъпа и преноса и подлежащи на предварително планиране, разпределителното предприятие е длъжно предварително да уведоми ползвателя за времето и продължителността на тези действия, като уведомлението следва да е най-късно 48 часа, предварително, чрез съобщение на интернет страницата на дружеството, в централни или местни медии (печатни или електронни), а там където такива не се издават, чрез съобщения до органите на местната власт и местното самоуправление. или по друг подходящ начин. Такова задължение за разпределителното предприятия е закрепено и в чл. 20, т. 4 от Договора. Същото задължение е разписано и в чл. 50 от ОУ, които няма спор са приложими в отношенията между страните. Правото на оператора на разпределителната мрежа на временно преустановяване преноса на ел. енергия, с предварително предизвестие при планови ремонти, е закрепено и в разпоредбата на чл. 122 ЗЕ.

Това е и един от основните спорни въпроси в настоящото производство – изпълнено ли е задължението на ответника да уведоми ищеца за предстоящото планово прекъсване на достъпа и преноса и спазен ли е изискуемия часови диапазон преди това и по предвидения в сключеният договор начин.

Между страните не е налице спор за периода на прекъсването - 29.11.2021 г., 09: 20 ч. - 30.11.2021 г., 16: 20 ч., както и е установено, че се касае за прекъсване, поради планов ремонт на съоръжения, извършван от „ЕСО“, последното е видно от коментираната във фактическата обстановка заявка № 495/18.11.2021 г. Видно от този документ е, че заявката за прекъсване е за времето от 08: 00 ч. на 29.11.2021 г. до 16: 30 ч. на 14.12.2021 г. Тази заявка е била задължителна за изпълнение от страна на ответника по силата на чл. 109, ал. 2 ЗЕ.

От представените по делото доказателства и събрани специални знания се установява, че съобщение за планирано прекъсване е било публикувано на интернет страницата на ответното дружество на 26.11.2021 г. във формат с разширение.pdf като след отваряне или изтегляне на файла се визуализира списък на части от населени места, за които е планирано прекъсване за датата 29.11.2021 г. Видно е, че в този списък е включена и „част от Ботевград“, с отбелязан период 08: 30 ч. на 29.11.2021 г. до 16: 16 ч. на 29.11.2021 г. Според обясненията на експерта в с.з., при натискане на опцията „За инвидидуална проверка натисни тук“ системата отвежда потребителя до празна страница. От събраните доказателства се установява и, че по същия начин е била публикувана информацията и на сайта на електронната медия 3eNews. Както бе посочено при обсъждане на заключението, че при достъпване на от клиентска гледна точка на сайта на ответника е възможна проверка за текущи и планирани прекъсвания, в т.ч. и такава за конкретен обект. При тези данни съставът на въззивния съд намира, че ответникът е изпълнил задължението си за предварително уведомяване на ищеца като ползвател на мрежата, но само за датата 29.11.2021 г. Безспорно е, че по-подробна индивидуализация на характера на уведомлението в договора не е налице. При всяко положение обаче уведомлението следва да е такова, че да съдържа достатъчно информация, така щото ползвателите на мрежата, безпрепятствено да могат да се информират попадат ли те в посочените в уведомлението части от населени места, обхванати от предстоящото спиране. В случая при наличието на съобщение, че за периода 08: 30 ч. на 29.11.2021 г. до 16: 16 ч. на 29.11.2021 г. е налице планирано прекъсване на достъпа до мрежата, за част от Ботевград и при наличие на възможност за проверка по конкретен обект, се налага извода, че всеки ползвател на мрежата би могъл безпрепятствено да провери дали обектът му попада в зоната на планираното спиране. Не би могъл да бъде направен подобен извод за датата 30.11.2021 г. След като заявката на „ЕСО“ ЕАД се отнася за периода 08: 00 ч. на 29.11.2021 г. до 16: 30 ч. на 14.12.2021 г., то подобно уведомление следва да е налице и за 30.11.2021 г. В тази насока ответникът е изразил становище, че за 30.11.2021 г. уведомление не било необходимо, тъй като плановият ремонт „просто бил продължил“. Това становище не намира опора в Закона, Общите условия на ответното дружество и в сключеният договор с ищеца.

В заключение, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора надлежно да уведоми ищеца като негов ползвател за необходимостта от прекъсване достъпа до мрежата, поради необходимост от планов ремонт, за датата 30.11.2021 г. и отговорността му за репариране на причинените в резултат на това неизпълнение вреди следва да бъде ангажирана.

Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора.

В този смисъл, по претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени загуби кредиторът следва да докаже настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и, че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.

В случая, претенцията на ищеца се основава на твърдения, че в резултат на липсата на уведомяване за прекратяване на достъпа до ел.мрежата за периода 29-30.11.2021 г., същият е направил: - разходи за амортизации – 7664.00 лв.; - разходи за заплати – 9372.00 лв.; разходи за лихви – 300.00 лв., - разходи за материали – 39180.00 лв., - разходи за външни услуги – 7000.00 лв., - разходи за социални осигуровки – 1800.00 лв. Съдът намира, че от така посочените пера, формиращи претърпяната загуба, в пряка връзка с неизпълнението на ответника, са само разходите за заплати на персонала, доколкото ищецът ги е направил, без възможност срещу тях да бъде положен труд. Останалите твърдяни разходи или не са реално направени - разходите за материали, напр. или са в причинна връзка с други обстоятелства - търговската дейност на ищеца, по отн. на разходите за външни услуги, наличието на трудови правоотношения с работниците, по отн. разходите за осигуровки и др. социални разходи, изтичането на определен период през който машините се експлоатират, по отн. на амортизациите.

За да бъдат изчислени реално претърпяните от ищеца загуби под формата на заплатени възнаграждения на работниците и служителите за 30.11.2021 г. съдът намира, че направените през м. ноември 2021 г. разходи по това перо, които видно от заключението на експерта възлизат на сумата 103096.24 лв., да бъдат разделени на броя работни дни през този месец – 22, тъй като трудово възнаграждение се дължи за отработени дни, а не за календарни такива. При което среднодневния разход би възлязъл на сумата 4686.19 лв. Това е размера на реално претърпяната загуба от ищеца за 30.11.2021 г. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.

Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. (в посочения смисъл мотивите на ТР № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС) Съобразно разрешението на въпроса дадено в ТР № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, пропуснатите ползи от неизпълнение на договорно задължение следва да бъдат доказани със сигурност.

В случая, претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи е обоснована с твърдения за невъзможност ищецът да произведе конкретни стоки, които следвало да реализира по сключените договори с трети лица, както следва: 1. по договор с Construction Tools GmbH, 45143 Essen - Germany, VAT: DE 176132009: - Housing MG 400/500 (Тяло присъединително) - 21 бр.; - Mounting Set MG 500 (Комплект кофи 500) - 6 бр.; 2. по договор с RamBooms Oy, 15170 Lahti - Finland, VAT: FI08575597: - Lift Boom (повдигаща стрела) - 4 бр.; - Pedestal (Основа) - 2 бр.; - Lower Frame (Долна рамка) - 2 бр.; - Slew Bracket (въртяща скоба) - 1 бр.; 3. по договор с Witte Pumps Technology GmbH, 25436 Tornesch - Germany, VAT: DE 814045417: - Pump Cover (капак на помпа) - 4 бр.; - Pump Housing (корпус на помна) - 8 бр.; 4. по договор с Liebherr-Hydraulikbagger GmbH, 88457 Kirchdorf/Iller - Germany, VAT: DE 811120044: - Schwenkarm (Въртящо се рамо) - 9 броя.

В хода на процеса обаче пълно и главно доказване на тези твърдения не е проведено. Макар и в хода на процеса да са представени доказателства за наличие на договорни отношения с чуждестранни дружества, не са налице доказателства, че посоченият брой и вид артикули е следвало да бъдат произведени точно в посочените два дни, както и какъв е размера на пропуснатите от това ползи. Представеният Договор от 23.08.2021 г., сключен с „Анди Солид“ ООД и свидетелските показания на представляващия по закон това дружество, няма да бъдат обсъждани, доколкото твърдения за пропуснати ползи от сключен с това дружество договор, в процеса не са били въведени в границите на процесуалните срокове.

С оглед посоченото по-горе, че пропуснатите ползи следва да бъдат доказани със сигурност не могат да бъдат ценени и изчисленията на експерта в тази връзка, извършени на база среднодневния размер на приходите от реализирана от ищеца продукция и/или услуги през м. ноември 2021 г. В заключение искът подлежи на уважаване до размера на сумата 4686.19 лв., представляваща претърпяна загуба по причина неизпълнение на договорно задължение от ответника, а за разликата до заявения за разглеждане частичен размер 32658.00 лв. от целия 65316 лв. искът като неоснователен подлежи на отхвърляне. Като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен искът и за сумата 30100.00 лв., от целия размер 60200.00 лв., представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани продажби, по причина неизпълнение на същото договорно задължение.

На осн. чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД върху сума се дължи законната лихва считано от предявяване на иска до изплащането, както е заявена.

При този резултат постановеното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно, ще следва да бъде отменено за разликата над сумата 4686.19 лв. до уважения размер от 10351.27 лв. като искът бъде отхвърлен. До размера на сумата 4686.19 лв., в която част искът е уважен, постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено. Решението ще следва да бъде потвърдено и в отхвърлителната част, с която искът е отхвърлен за разликата над 10351.27 лв. до заявения за разглеждане частичен размер 32658.00 лв. от общо 65316.00 лв., както и в частта за сумата 30100.00 лв., частичен от общо 60200.00 лв.

По разноските. В съответствие с изхода от спора, атакуваното решение ще следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. Така, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за първа инстанция, съразмерно на уважената част от предявения иск, които възлизат на сумата 619.79 лв. Следващите се на ответника за производството пред СГС, разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, възлизат на 888.32 лв. като при изчисляването им е включено служебно определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лв.

За въззивното производство разноски на ищеца не се следват предвид неоснователност на въззивната му жалба. За въззивното производство на ответника се следват разноски, съразмерно с уважената част от въззивната му жалба и при отчитане на обжалваемия интерес по нея, които възлизат на сумата 239.18 лв. като при изчисляването им е включено служебно определено от съда юрисконсултско възнаграждение в в размер на 230.00 лв.

Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд