Решение № 185 от 5.5.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 517/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Община Бобошево, представлявана от процесуалния представител по пълномощие адв. И. Е. от САК, с адрес: гр. София, •••, кантора 151, срещу решение № 252/ 03.06.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№ 1559 /2021 г. по описа на същия съд. С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е осъдил, на основание чл. 34 ЗМСМА, ОБЩИНА БОБОШЕВО, да заплати на И. Б. М., ЕГН: ••••••••••, сумата в размер на 7 011, 65 лева, представляваща възнаграждение за участията му в заседания на Общинския съвет - Бобошево и неговите комисии за периода септември 2019 г. – юли 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния претендиран от ищеца размер от 10 959, 78 лева, е отхвърлил иска, като неоснователен. Осъдил е, на основание чл. 86 ЗЗД, ОБЩИНА БОБОШЕВО да заплати на И. Б. М., сумата в размер на 705, 99 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 7 011, 65 – дължимо възнаграждение на ищеца за участие в заседания на Общинския съвет - Бобошево и неговите комисии за периода септември 2019г. – юли 2021г., като за разликата над тази сума до пълния претендиран от ищеца размер от 839, 69 лева или за сумата от 133, 70 лева е отхвърлил иска, като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати деловодни разноски на ищеца, изчислени по компенсация и възлизащи на сумата от 523, 25 лева, както и сумата от 368, 84 лева, представляваща държавна такса върху уважения размера на исковете и възнаграждение за вещо лице. Поради частично отхвърляне на исковите претенции ищецът също е осъден да заплати на ответната община деловодни разноски, изчислени по компенсация и възлизащи на сумата от 380, 53 лева. Жалбоподателят обжалва изцяло решението на районния съд, релевирайки доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и необосноваността му. Акцентира на обстоятелството, че неправилно районният съд е приложил общия закон, а именно чл.81, изр. 2 от ЗЗД, вместо специалните норми, уредени от ЗМСМА и ЗПФ. Сочи, че последните строго регламентират разходването на публични финанси и контролните производства, свързани с това. Пояснява, че кметът на общината, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, съгласно чл.102, ал.1 ЗПФ, не може да извършва разходи за текущата година, надхвърлящи утвърдените такива в приетия бюджет. С чл.128 от ЗПФ е въведена категорична забрана за извършване на разходи на публични средства извън предвидения размер в приетия годишен бюджет на общината. Обосновава своята защитна теза с доказаната в производството липса на актуализация на бюджетите за 2019 г. и 2021 г. за съответната дейност – Общински съвети, както и че за 2020 г. липсвал приет общински бюджет, като отговорността за това била в тежест на Общинския съвет. Изложеното водело до извод за неизпълнение на задължението на колективния орган, вменено му с разпоредбата на чл.94, ал.2 ЗПФ. Доказано било, че претендираното от ищеца възнаграждение, не е изискуемо, тъй като по законов ред е спряно неговото плащане. Счита, че всяко друго плащане, извън Бюджетната рамка, от страна на общинската администрация, би довело до отговорност на кмета. По изложените съображения поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – И. Б. М., чрез процесуалния представител по пълномощие – адв. В. В. от САК, депозира отговор по въззивната жалба. Оспорва основателността на жалбата и поддържа искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендира деловодни разноски. Прави просторно изложение на установената в производството фактическа обстановка, при което заключава, че правилно исковата претенция е била уважена. На тази плоскост се позовава на нормата на чл. 34 от ЗМСМА, нормираща право на общинския съветник да получи възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и неговите комисии. Акцентира на обстоятелството, че процесните възнаграждения са приравнени на трудовите, при което е недопустимо забавяне в изплащането им. Оспорват се въведените от жалбоподателя аргументи за неприет бюджет. Именно от кмета на общината зависело внасянето на общинския бюджет за гласуване, а последния го саботирал, поради влошените му отношения с общинските съветници. По този начин ответникът се позовал на собствено виновно поведение. Отделно от това се сочи, че за първия мандат имало приет бюджет, а за втория, при неприет такъв, се ползвал стария до приемането на нов. С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното: Производството пред РС – Дупница е образувано по предявена искова молба от И. Б. М., ЕГН: ••••••••••, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ••• чрез адв. В. В. срещу Община Бобошево ул. ••• гр. Бобошево представлявана от кмета К. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗМСМА и чл. 86, ал 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца искова претенция в общ размер на 11 799, 47 лева, представляваща, както следва: 10 959, 78 лева неизплатени възнаграждения, в качеството му на избран общински съветник за участие в заседанията на Общинския съвет - гр. Бобошево и на неговите комисии за периода от септември 2019 год. до юли 2021 година на основание чл. 34 oт ЗМСМА, ведно със законната лихва върху тази сума считано от депозиране на исковата молба до изплащане на сумата, формирана по месеци, подробно описани в исковата молба, и 839, 69 лева мораторна лихва за забава върху горната сума, на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от септември 2019 год. до юли 2021 година. В исковата молба се сочи, че след проведени местни избори през 2015 година ищецът бил избран за общински съветник в община Бобошево, видно от Решение № 113/26.10.2015 год. на Общинската избирателна комисия за избиране на общински съветници, с което са установени и обявени резултатите от гласуването за общински съветници в община Бобошево и Протокола на Общинската избирателна комисия за избиране на общински съветници от 26.10.2015 год. Впоследствие ищецът бил избран за Председател на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност, младежта, спорта и туризма на община Бобошево с Решение № 013 на Общинския съвет - гр. Бобошево, за член на Постоянна комисия по бюджет, местни данъци и такси, регионално развитие, инвестиции, евронтеграция и бизнес среда, икономическа дейност и европейска политика с Решение № 006 на Общинския съвет - гр. Бобошево и за член на Постоянна комисия по устройство и развитие на територията, инфраструктурата и общинската собственост с Решение № 008 на Общинския съвет - гр. Бобошево. С Решение № 73 на Общинския съвет - гр. Бобошево, прието на редовно заседание, проведено на 02.03.2016 год. /Протокол № 7/ се взело решение председателите на постоянни комисии да получават 60 % от средното брутно възнаграждение на общинска администрация за съответния месец, а членовете на постоянните комисии да получават 50 % от средното брутно възнаграждение на общинска администрация за съответния месец. Ищецът твърди, че не му е заплатено възнаграждението за участие в постоянни комисии на Общинския съвет - гр. Бобошево за месец септември 2019 година. Сочи, че след проведените местни избори през 2019 г., ищецът отново бил избран за общински съветник в ответната община, видно от Решение № 121/28.10.2019 год. на Общинската избирателна комисия за избиране на общински съветници, с което са установени и обявени резултатите от гласуването за общински съветници в община Бобошево. Избран бил за член на Постоянна комисия по бюджет, местни данъци и такси, регионално развитие, инвестиции, евроинтеграция, еврофондове и бизнес среда, икономическа дейност и европейска политика с Решение № 005 на Общинския съвет - гр. Бобошево, за член на Постоянна комисия по местно самоуправление и социални дейности, противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество с Решение № 009 на Общинския съвет - гр. Бобошево и за член на Постоянна комисия по образование, култура, здравеопазване и културно-историческо наследство с Решение на Общинския съвет - гр. Бобошево. С Решение № 012 на Общинския съвет - гр. Бобошево, прието на редовно заседание, проведено на 28.11.2019 г. /Протокол № 2/ било взето решение Председателите на постоянни комисии да получават 70 % от средното брутно възнаграждение на общинска администрация за съответния месец, а членовете на постоянните комисии да получават 60 % от средното брутно възнаграждение на общинска администрация за съответния месец. Съгласно Решение № 21 на Общинския съвет - гр. Бобошево, прието на редовно заседание, проведено на 23.12.2019 г. /Протокол № 3/ било взето решение изплащането на месечните възнаграждения на Общинския съвет - гр. Бобошево да става на 25-число от месеца, следващ отчетния месец, като на всяко 10-то число от месеца, кметът на община Бобошево да изпраща до председателя на Общински съвет - Бобошево заверена справка за средна брутна работна заплата на общинската администрация за предходния месец. Ищецът твърди, че общо неизплатените му възнаграждения за двата мандата до този момент възлизат на 10 959, 78 лева за периода от месец септември 2019 г. до юли 2021 г. Във връзка с това той депозирал изрична покана за доброволно изпълнение вх. № 2397/20.07.2021 г., въпреки която и към момента на депозиране на исковата молба той не бил получил заплащане на дължимото му се възнаграждение. Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който се изразява становище за неоснователност на предявената претенция по изложените в отговора подробни съображения. Твърди се, че задължението на общината за изплащане на възнаграждението на ищеца за членството в постоянните комисии към ОС не е изискуемо. Аргументира се, че съгласно приетия за 2019 г. бюджет на общината в дейност 123 „Общински съвети“ били заложени средства 85 700 лв., като разплатените средства във връзка с изпълнението на бюджета възлизали на 85 747 лева и се позовава на чл. 102, ал. 1 и чл. 128 от ЗПФ. Относно искането за изплащане възнаграждения за календарната 2020 г. сочи, че бюджет на Общината за финансовата 2020 г. към момента все още не е приет, предвид оспорването му пред АдмС – Кюстендил от областния управител и се позовава на разпоредбата на чл. 34 ал. 9 от ЗМСМА. Във връзка с претендираните възнаграждения за м. 04-05-06.2021 г. акцентира върху влошеното финансово състояние на общината, наличието на финансова криза и ръст на разходите относно приоритетни дейности като социална, комунална и др. което налагало отлагане на част от разплащанията, като подчертава, че възнагражденията ще се изплатят съгласно приетите в съответния бюджет разходи. Твърди, че за сочения в и.м. период за календарната 2021 г. на ищеца са изплатени дължимите възнаграждения. С обжалваното решение РС – Дупница е осъдил, на основание чл. 34 ЗМСМА, Община Бобошево да заплати на И. Б. М. сумата в размер на 7 011, 65 лева, представляваща възнаграждение за участията му в заседания на Общинския съвет - Бобошево и неговите комисии за периода септември 2019 г. – юли 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния претендиран от ищеца размер от 10 959, 78 лева или за сумата от 3 948, 13 лева, е отхвърлил иска, като неоснователен. Осъдил е, на основание чл. 86 ЗЗД, ОБЩИНА БОБОШЕВО да заплати на И. Б. М., сумата в размер на 705, 99 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 7 011, 65 – дължимо възнаграждение на ищеца за участие в заседания на Общинския съвет - Бобошево и неговите комисии за периода септември 2019г. – юли 2021г., като за разликата над тази сума до пълния претендиран от ищеца размер от 839, 69 лева или за сумата от 133, 70 лева, е отхвърлил иска, като неоснователен. Осъдил е ответната община да заплати деловодни разноски на ищеца, изчислени по компенсация и възлизащи на сумата от 523, 25 лева, както и сумата от 368, 84 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете и възнаграждение за вещо лице. Ищецът също е осъден да заплати на ответната община деловодни разноски, изчислени по компенсация, поради частично отхвърляне на исковите претенции и възлизащи на сумата от 380, 53 лева. Настоящата въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд, със следните уточнения: Не се спори между страните, че въззиваемият е бил избран за общински съветник при община Бобошево, както и за председател и член на посочените по-горе комисии за исковия период. Не се спори, че същият е отправил покана до въззивната община за заплащане на исковата сума. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Г.В. се установява какъв е размерът на средната брутна работна заплата на общинската администрация за процесния период; вещото лице е изчислило какъв е размера на възнаграждението на въззиваемия, в качеството му на общински съветник, председател и член на постоянни комисии в ОбС Бобошево, както и размера на мораторната лихва върху тези суми – общо и помесечно. Подробно са посочени начислените суми, дължими от въззивната община на въззиваемия за процесния период както и заплатени и незаплатени суми – вещото лице е изчислило дължимо нетно възнаграждение за период от м. ноември 2019 г. до м.юли 2021 г. в размер на 7 011, 65 лева. В заключението си вещото лице е посочило като незаплатени и дължими суми начислени за месеци, които не са включени в исковия период, за който искът е предявен, а именно: възнаграждение за м. ноември 2019 г. в размер 423, 13 лева и за м. декември 2019 г. в размер на 509, 25 лева, /или сума в общ размер 932, 38 лева/. Всички претендирани за 2021 г. суми са отразени като заплатени от работодателя в хода на първоинстанционното производство – на 29.07.2021г. /заплатено възнаграждение за м. април 2021 г./, на 31.08.2021г. / заплатено възнаграждение за м. май 2021 г./, на 29.09.2021г. - /заплатено възнаграждение за м. юни 2021 г./ и на 29.10.2021 г. /заплатено възнаграждение за м. юли 2021 г./ Изчислената лихва за забава за периода е в размер общо на 705, 99 лева. От предвидените в бюджета на общината средства за издръжка на общинския съвет за 2019 г. – 85 700 лева, са разходвани 85 747 лева. Като причината за незаплащане на претендираното възнаграждение за м. септември 2019 г. вещото лице е посочило липсата на актуализация на приетия бюджет за 2019 г. до приключване на същата година, като възнаграждението остава дължимо, доколкото труд е положен. За календарната 2020 г. вещото лице е установило, че възнаграждение за м. януари е изплатено на 25.08.2020 г. в размер на 516.12 лева, а възнаграждение за м. март 2020 г. не се дължи, доколкото във връзка с рестрикциите, свързани с предотвратяване разпространението на COVID 19 в страната, заседания на общинския съвет не са провеждани. Като причина за неплащане на начислените за останалите месеци от годината възнаграждения, е установена по делото липса на приет бюджет на общината за 2020 г., предвид оспорването му от областния управител по адм. д. № 384/2020 г. на АС – Кюстендил с искане за отмяна решенията на ОбС за приемане на бюджет 2020 г./ Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на експертизата бюджет 2020 г. не е приет, доколкото решението по адм. д. № 384/2020 г. се обжалва пред ВАС. Доказателства, оборващи факта, че липсва приет бюджет за 2020 г., както и актуализация на бюджета за 2019 г., по делото не са представени При така установената по делото фактическа обстановка КнОС намира от правна страна следното: Дупнишкият районен съд е бил сезиран с обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 34 ЗМСМА и чл. 86 ЗЗД. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано, при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Доказателствата са обсъдени в съвкупност, мотивите са ясни и последователни. Спорният момент се концентрира върху обстоятелството дали при липсата на актуализация на приетия бюджет за 2019 г. /при разходване на предвидените в него средства/, както и липса на приемане на бюджета на общината за 2020 г. вземането за плащане на възнаграждение на общинските съветници е изискуемо. Според разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безпротиворечиво се установява, че ищецът - въззиваем е бил общински съветник в Общински съвет - Бобошево за процесния период, участвал е в проведените през този период заседания на общинския съвет, както и в работата на комисиите, в които е бил член. Съгласно разпоредбата на ал. 9 на чл. 34 ЗМСМА при неспазване на срока по чл. 94, ал. 2 от Закона за публичните финанси, свързан с приемане на бюджета на общината, на председателя на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок до приемането на бюджета на общината, а дължимите за този период възнаграждения се изплащат, след като общинският съвет приеме бюджета на общината. Това спиране на изплащането, обаче, не е равнозначно на недължимост на възнаграждение. Следва да се отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 34, ал. 9 от ЗМСМА е неприложима за дължимите възнаграждения за 2020 г., тъй като както бе посочено за тази календарна година по посочените по-горе причини / отмяна решенията на ОбС/ изобщо не е приет бюджет. Посочената разпоредба има предвид случаи, в които не е спазен срока, в който е следвало да бъде приет съответния бюджет а общината, а не случаи на неприет бюджет. Освен това цитираната разпоредба предвижда спиране на плащанията за определен срок, а не изобщо неплащане. Безспорно в случая липсата на приет бюджет за 2020 г. на Община - Бобошево по законоустановен ред, дава основание за спиране изплащането на съответното възнаграждение на И. М. за ковкретен период, но отложеното изпълнение на това задължение на въззивника за изплащане на възнаграждение не представлява нито правоунищожаващ, нито правопогасяващ вземането факт. Спирането ще касае периода до приемането на следващия бюджет, тъй като изрично в цитираната законовата разпоредба не е посочено, че касае приемането на бюджета за същата календарна година. В случая е безспорно, че бюджет за 2021 г. е приет, поради което с приемане на бюджета за следващата календарна година пречката е отпаднала, респ. дължимото възнаграждение за предходната година е станало ликвидно и изискуемо. Неоснователни са възраженията на въззивната община за недължимост на претенцията, обосновани с разпоредбите на чл. 102 и чл. 128 от ЗПФ. Няма пречка дължимите суми да бъдат предвидени в бюджета за следващата година. Обстоятелството, че ответникът не разполага с парични средства, поради изчерпване на предвидените в бюджета средства или липса на бюджет, не освобождава длъжника от задължението да заплати парично задължение./арг. на чл. 81, ал. 2 ЗЗД/. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да се произнесе в рамките на търсената защита. Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством която се индивидуализира спорното материално право. В настоящия случай, първоинстанционният съд се е произнесъл относно дължимост на суми за месеци, които не са включени в исковия период за възнаграждение за м. ноември 2019 г. в размер 423, 13 лева и за м. декември 2019 г. в размер на 509, 25 лева, /или сума в общ размер 932, 38 лева/. В исковата молба са изложени обстоятелства за това, че не е платено дължимото възнаграждение за м. септември, 2019 г., съответно посочена е конкретно дължима сума за този месец, без да са посочени други месеци за календарната 2019 г. Предвид това неправилно е уважен искът за разликата над сумата 6079, 27 лева до присъдения размер от 7011, 65 лева, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и искът отхвърлен за тази разлика.. Предвид изложеното настоящият въззивен състав счита, че предявените искове са основателни и доказани до размер от 6079, 27 лева, като решението следва да бъде потвърдено в осъдителната му част до този размер, а в частта над 6079, 27 лева до уважения размер 7011, 65 леваискът следва да бъде отхвърлен. По отношение на разноските в производството пред КнРС: С оглед изхода на спора и частичното потвърждаване на първоинстанционното решение, респективно частично отхвърляне на иска, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за присъдените в първоинстанционното производство разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение за сума до размер от 460, 04 лева, а в полза на ответника следва да бъдат присъдени допълнително 184.65 лева разноски за адвокатско възнаграждение. По отношение на разноските в производството пред КнОС: При този изход на спора право на разноски във въззивното производство имат и двете страни с оглед частичната отмяна на решеиието и отхвърляне на иска за сумата от 932, 38 лева. Въззивникът е представил доказателства за извършени разноски за въззивното производство в общ размер на 1495, 23 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред КнОС. Въззиваемата страна претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК в размер на 800 лева. Предвид горното, при изхода на спора, Община Бобошево следва да бъде осъдена да заплати в полза на И. Б. М. сумата от 703, 35 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред КнОС, а И. Б. М. следва да бъде осъден да заплати на Община Бобошево сумата от 180, 64 лева разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Воден от горното, КнОС