Решение № 674 от 10.2.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11528/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение от 25.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 59151/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 42 състав, ЗК „У." АД- гр. София /ЕИК •••••••/ е осъдено да заплати на основание чл.411 КЗ на „Б. И." АД- гр. София /ЕИК •••••••/ сумата 518.29 лева- изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1903029765, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 27.11.2020 г., до окончателното й изплащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 010 лева- разноски по делото. Постъпила е въззивна жалба от ЗК „У." АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, с присъждане на разноски по делото. Въззиваемата страна ЗД „Б. И.” АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спорно във въззивното производство, предвид наведените във въззивната жалба на ответника и в подадения от същия писмен отговор на исковата молба доводи, е дали към момента на настъпване на процесното ПТП на 27.08.2019 г. увреденият лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ ••••••• е бил застрахован по валидна имуществена застраховка „каско“ при застрахователя- ищец и респ. налице ли са били предпоставки за извършването на застрахователно плащане и съответно- за суброгиране на ищеца в правата на увреденото лице. Довод за липса на осигурено от застрахователя- ищец застрахователно покритие върху процесния лек автомобил „Шкода Рапид“ към датата на ПТП е въведен от ответника с подадения по делото писмен отговор на исковата молба и се поддържа и във въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд. Встъпването в правата на увредения от страна на застраховател, заплатил обезщетение в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/, е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по същия на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя- ответник. В случая по делото е представена рамкова застрахователна полица от 2.11.2018 г. /л.9 от делото на СРС/, въз основа на която не може да бъде направен извод за валидно възникване на застрахователно правоотношение между ищеца и посоченото в нея застраховано лице- Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР, с предмет процесния лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ •••••••, увреден при ПТП на 27.08.2019 г. Цитираният в полицата списък на застраховани от ЗД „Б. И.“ АД автомобили не е представен от ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване пораждащите спорното материално право факти. Представените по делото писмени доказателства: изходящо от ищеца удостоверение без дата /л.20 от делото на СРС/, издадена от МВР- Дирекция „УССД“ на 19.03.2021 г. справка, допълнително споразумение от 28.05.2019 г. към застрахователен договор от 15.08.2018 г. /несъответен на процесната застрахователна полица с дата 2.11.2018 г./, ведно с опис- приложение, в който е посочено, че предмет на застраховане /допълнително/ са 187 бр. МПС „Шкода Рапид“ /без индивидуализиращи белези като регистрационен номер, номер на рама или др./, и Заповед на Директора на Дирекция „УССД“- МВР от 21.06.2019 г.- за зачисляване към щата на ОДМВР- Велико Търново на 12 бр. новополучени леки автомобили, между които и увреденият процесен автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ ••••••• /л.69- л.74 от делото на СРС/, дори и преценени съвкупно, не са годни да установят релевантното за настоящия правен спор обстоятелство, че увреденият лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ ••••••• е бил обект на осигурена от ищеца застрахователна закрила към датата на процесното ПТП. По естеството си тези документи представляват частни документи, съдържащи изгодни за издателя си факти, и в този смисъл са непротивопоставими на ответника и нямат доказателствена стойност за установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Ползват се само с формална доказателствена сила- едИ.твено досежно обстоятелството, че издателят им е направил отразените в тях изявления. Не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и следва да бъдат преценени с оглед на всички други доказателства по делото. Същевременно цитираните удостоверение и справка не представляват и визираните в чл.344, ал.3 КЗ документи, издадени от застрахователя по искане на застрахованото лице. Съгласно императивната разпоредба на чл.344, ал.1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, а според ал.2 на същата норма може да е съставен и във формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. По искане на застраховащия, както и когато това е предвидено в закон, застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения застрахователен договор. Такъв сертификат може да бъде издаден и на застрахования при условията на чл.344, ал.3, изр.2 и изр. последно КЗ. В чл.345 КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор. Като неразделна част от този договор законът /чл.345, ал.2 КЗ/ е предвидил също писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска. Посочените разпоредби налагат извод, че предвидената в закона писмена форма е форма за действителност на застрахователния договор, а не форма за доказването му. Доказването на спазването на писмената форма за действителност на застрахователния договор и валидното възникване на застрахователно правоотношение се извършва чрез представяне на самата застрахователна полица, съответно писмения акт, с който е сключен договорът, или на изрично предвидените в Кодекса за застраховането /в сила от 2016 г./ други документи, служещи за доказване на договора за застраховка /без представяне на самата застрахователна полица/, каквито са визираните в чл.344 КЗ застрахователен сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, издадени от застрахователя по искане на застрахования. В настоящия случай доказване на пораждащото спорното материално право наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „каско“ относно процесния лек автомобил „Шкода Рапид“ по делото не е проведено, поради което и при събраните доказателства не може да се приеме, че застрахователят- ищец притежава регресно право срещу застрахователя- ответник по процесната щета, съответно- липсва основание за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на последния, поради което и искът на ЗД „Б. И.“ АД по чл.411 КЗ като недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен. При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и основателност на релевираните във въззивната жалба на ответника доводи обжалваното решение, което е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по чл.411 ГПК като недоказан и неоснователен. При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК въззиваемото дружество дължи да заплати на въззивника сумата 125 лв.- разноски за въззивното производство /за платена държ. такса и юриск. възнаграждение/. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД