Решение № 115 от 31.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 125/2025 г.

С Решение № 23/ 19.02.2025 г. по т.д. № 39/ 2024 г. на ОС – Русе съдът:

• е признал за установен факта на нарушение на авторските права на „Тераком“ ООД гр. Русе от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД гр. Русе, А. Е. П. и М. Г. П. върху компютърни програми и части oт тях за управление нa програмируеми универсални устройства за мониторинг и контрол, както и на сензори за дистанционен мoнитopинг, осъществено чрез неправомерното им използване без съгласието на автора;

• е осъдил „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД да заплати на „Тераком“ ООД обезщетение за претърпените вреди в резултат на нарушаване нa авторските му пpaвa в размер на сумата 100 000 лв., частично oт общо дължимите 200 000 лв., ведно със законната лихва от 20.02.2024 г. до окончателното плащане;

• e осъдил „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД гр. Русе, А. Е. П. и М. Г. П. дa преустановят неправомерното използване на компютърни програми и части от тях за управление нa програмируеми универсални устройства за мониторинг и кoнтpoл, както и на сензори за дистанционен мoнитopинг, пo отношение на които носител на авторските права е „Тераком“ ООД гр. Русе, включително, нo не само, като преустановят производството, рекламата и търговията на едро и дребно със следните продукти: универсални устройства за мониторинг и кoнтpoл: IPS3000 Ethernet контролер - QUAD IO; IPS2225P Ethernet контролер; IPS2222P и IPSW2210 Ethernet контролери; както и сензори за дистанционен мониторинг: CLT420 Сензор токов кръг 0- 20mA/4-20mА; VS60 Напреженов сензор 0-60VDC; ТРТ100 Температурен сензор РТ100; STH102 Сензор за температура и влажност, включително и като преустановят предлагането им на сайта www.ip-sens.com, в сайта за онлайн тьрговия www.eBay.com, както и чрез трети лица – посредници, дистрибутори и други;

• e забранил на основание чл.95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП на „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, А. Е. П. и М. Г. П., лично или чрез трети лица да осъществяват дейности, представляващи неправомерно използване на компютърни програми и части от тях, пo отношение на които „Тераком“ ООД гр. Русе е носител на авторски права, включващи производството, рекламата и търговията на едро и дребно със следните продукти: универсални устройства за мониторинг и контрол: IPS3000 Ethernet контролер -QUAD IO; IPS2225P Ethernet контролер; IPS2222P и IPSW2210 Ethernet контролери; както и сензори за дистанционен мониторинг: CLT420 Сензор токов кръг 0-20mА/4-20mА; VS60 Напреженов сензор 0-60VDC; ТРТ100 Температурен сензор РТ100; STH102 Сензор за температура и влажност, включително и кaтo им се забрани предлагането на сайта www.ipsens.com, в сайта за онлайн тьрговия www.eBay.com, както и чрез трети лицa – посредници, дистрибутори и други;

• е разпоредил да се изземат и предадат на „Тераком“ ООД гр.Русе намиращите се в държане нa „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, А. Е. П. и М. Г. П., у трети лица – дистрибутори, както и в търговската мрежа неправомерно произведените устройства за мониторинг и контрол, както и произведените сензори зa дистанционен мониторинг, с тьрговски наименования IPS3000 Ethernet контролер - QUAD IO; IPS2225P Ethernet контролер; IPS2222P и IPSW2210 Ethernet кoнтpoлepи; както и сензори за дистанционен мониторинг: CLT420 Сензор токов кръг 0-20mА/4-20mА; VS60 Напреженов сензор 0- 60VDC; ТРТ100 Температурен сензор РТ100; STH 102 Сензор за температура и влажност;

• е разпоредил изземване oт употреба и предаване на „Тераком“ ООД на всички устройства, на кoитo се съхранява информация /компютърни програми, софтуер и други/, използвана за извършване нa нарушението, както и предаване на „Тераком“ ООД нa управлението нa съдържанието на сайта ip-sens.com и нa DDNS акаунта ipsensor.ddns.net.;

• е постановил да се разгласи диспозитивът на решението на съда в два всекидневника, за сметка на „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, А. Е. П. и М. Г. П..

Производството пред ВТАС е образувано по депозиранa въззивнa жалба против решението от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, А. Е. П. и М. Г. П.. Жалбоподателите считат същото за недопустимо или евентуално неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Недопустимостта на акта обосновават с нередовност на исковата молба, в която не били изложени фактически твърдения в какво се състоят сходствата между използваните в устройствата на двете дружества компютърни програми, а също и с разглеждането на иска по отношение на физическите лица – управители на дружеството, за които липсвали твърдения да са извършвали търговската дейност с процесните устройства. По същество на спора съдът формирал изводите си за сходства между използваните в устройствата на двете дружества компютърни програми на базата на свидетелски показания на заинтересовани от изхода на спора лица – служители на ищеца, което било недопустимо, защото поставените въпроси били от компетентността на вещо лице. Същевременно вещото лице, изготвило приетата по делото експертиза, основало изводите си на предоставеното му от св. С. Р. заключение. Съдът допуснал нарушение във връзка с възлагането на съдебно-техническата експертиза, като допуснал въпроси на експерта, формулирани от ищеца с допълнителна молба, без да даде възможност за заемане на становище по тях, а същевременно не включил в експертизата въпроси, поставени от ответниците. Заключението било прието въпреки направените оспорвания и възражения, въпреки изявленията на вещото лице, че не е изследвало предоставените му компютърни програми – фърмуерите на устройствата, които следвало да бъдат съпоставени за отговор на въпроса дали са налице сходства между тях, въпреки факта, че вещото лице, че не знае за какво служи кварцът и как функционира, въпреки че то е базирало изводите си на становище на трето заинтересовано лице. Поддържат, че заключението не е годно за изясняване на спорните по делото факти. Отделно крайният извод на съда противоречал на констатациите и отговорите на вещото лице, поради което решението му било необосновано. Дори да се приемело, че между част от продуктите на двете фирми имало сходство, то определеният размер на обезщетението бил необоснован – нито бил съобразен с максималния размер, предвиден в чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП, нито било доказано ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, нито било установено какви устройства са били продадени от ответника и в какво количество, за да се прецени действителната печалба на дружеството. Молят решението да бъде отменено и исковете претенции – отхвърлени като неоснователни. Претендират присъждане на направените по делото разноски. В депозирана писмена защита поддържат, че събраните по делото доказателства не водят до извод за наличие на твърдяната в исковата молба идентичност между фърмуерите на процесните устройства, а напротив, установяват, че сходството произтича от използваните фабрични настройки, въведени от производителите на частите, от които са конструирани, и използването на създадени от тях библиотеки с компютърни кодове. Наличието на отделни, изолирани прилики в част от кода не се равнявало на доказана идентичност на фърмуерите. Считат, че заключението на приетата пред въззивната инстанция експертиза не подкрепя твърденията на ищеца, а напротив, дава

отрицателен отговор на въпроса дали устройствата на едното дружество могат да работят, използвайки фърмуера на другото. Разликата в хардуера на устройствата правела разликите на фърмуерно ниво съществени и фундаментални, което водело не просто до несъвместимост, но и до принципна невъзможност за използване на фърмуера на конкурентните устройства.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Тераком“ ООД със становище за нейната неоснователност. Счита решението на ОС – Русе за допустимо и законосъобразно, постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства. Посочва, че надлежно е упражнило правото на иск, като в исковата молба и допълнителната такава достатъчно ясно и пълно са отразени всички факти, на които основава претенциите си, че произвежданите и предлагани от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД и негови представители програмируеми устройства – контролери и сензори – се управляват от идентични или несъществено модифицирани компютърни програми, върху които ищецът притежава авторски права. Правилно, при липса на забрана по чл.164 ГПК и при преценка за последователност и непротиворечивост, съдът кредитирал свидетелските показания за факти от обективната действителност, възприети лично от свидетелите. Направил е подробен анализ на събраните гласни доказателства, установяващи основателността на иска му. Възразява да са допуснати от съда нарушения при възлагане и приемане на съдебно-техническата експертиза. Счита, че вещото лице е дало компетентно и обосновано заключение. Сочи, че не му е поставяна задача да сравни представен от ответника софтуер с компютърните програми, по отношение на които ищецът е носител на авторски права, като поначало подобна съпоставка нямало да доведе до изясняване на спора и установяване на обективната истина, защото предоставеният софтуер е могъл да бъде променян многократно след завеждане на иска, за което можело да се съди от цялостното поведение на ответниците в хода на производството. Направен е подробен анализ на констатациите и изводите на вещото лице. По отношение на присъденото обезщетение счита, че размерът му е определен правилно, при анализ на събраните доказателства и съобразяване с разясненията в ТР № 3/ 01.08.2024 г. по т.д. 3/ 2022 г. на ВКС и съдебната практика. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата

недопустимост и оплакванията на жалбоподателите в обратния смисъл са неоснователни. Съдът се е произнесъл по редовна искова молба, като е разгледал спора, с който е сезиран, а дали жалбоподателите са материалноправно легитимирани да отговарят по иска е въпрос по основателност, а не по допустимост на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, в рамките на предметния обхват на въззивното производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба, намира следното:

По делото не е спорно, че „Тераком“ ООД гр. Русе има за основен предмет на дейност производство и търговия с програмируеми универсални устройства за мониторинг и контрол на различни параметри и конкретно: TCW241 Ethernet I/O модул, TCW220 Ethernet логер, TCW210ТН логер за температура и влажност, ТCW122В-СМ дистанционен I/O модул, TCW240B Ethernet контролер, както и сензори за дистанционен мониторинг: TSA200 – преобразувател на токов кръг 1-Wire, TSV200- 60i 1-Wire – напреженов сензор, TST200 1-Wire Pt100 – преобразувател за температура, TSH202 1-Wire и TSH200 1-Wire – сензори за температура и влажност. Тези универсални устройства са с възможност за свързване през интернет – с Ethernet свързаност /I P мрежи/, като е установено чрез събраните доказателства, че компютърните програми за управлението им са разработени, поддържани, развивани и обновявани от служители на дружеството и по възлагане от него. Св. С. Р. подробно описва работата си по създаване на софтуер за дистанционен мониторинг и контрол по възлагане от дружеството-ищец и участието му в доработки на други програмисти. Посочва, че между „Тераком“ ООД и неговата фирма „Дата-промишлено-компютърни системи“ ООД съществува договорно правоотношение от 2013 г. за правата на дружеството върху изработения от него по задание софтуер. Установено е, че „Тераком“ ООД търгува с програмируемите устройства в цял свят, като получава директни заявки или чрез дистрибутори. Не е спорно, че „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, чиито управители са А. Е. П. и М. Г. П., произвежда и продава програмируеми контролери и сензори както следва: IPS3000 Ethernet контролер – QUAD IO, IPS2225P Ethernet контролер, IPSW2210 Ethernet контролер, IPS2222P Ethernet контролер, CLT420 – сензор токов кръг 0-20mA/4-20mA, VS60 – напреженов сензор 0-60VDC, TPT100 – температурен сензор РТ100 и STH102 – сензор за температура и влажност. От ангажираните гласни и писмени доказателства и приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническата компютърна експертиза е установено, че продуктите са предлагани на сайтовете www.ip-sens.com, който е бил изтрит на 10.02.2024 г., www.iotech-italia.net в секция ip-sens, откъдето продуктите са свалени към датата на експертизата, както и в eBay.com, където са били продадени 735 артикула, предлагани не от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, което не притежавало акаунт в еВау.com и не оперирало с такъв в PayPal за извършване на разплащанията в сайта, а от акаунта alexhifi1 – личен акаунт на управителя на дружеството А. П., съществувал до 20.01.2024 г. Закупените от свидетелите К. Ф. и Е. С. по възлагане от „Тераком“ ООД предлагани на тези сайтове продукти били придружени от документи, удостоверяващи, че са произведени от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, и със сертификат за произход, подписан от управителя П.. Безспорно е установено, че служител на „Тераком“ ООД Е. И., работил в дружеството от 1995 г. до 30.01.2024 г., със специалност „Изчислителна техника“ и трудови функции, свързани с разработването и поддръжката на компютърните програми за управление на устройствата, има пряко отношение към произвежданите от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД продукти. Св. Р. дава показания, че във връзка с възложените му задания за изработване на компютърни програми е комуникирал основно с И., с когото понякога съвместно пишели софтуера, друг път му предавал написаното, вършели техническа работа заедно. Установено е, че И. е заплащал чрез свой акаунт в PayPal таксата за хостинг на услугата за поддържане на сайта www.ip-sens.com, той и съпругата му А. И. са закупували хардуерни компоненти, влагани в производството на процесните устройства. Непосредствено преди прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят е предприел спрямо него дисциплинарна процедура във връзка с осъществяване на конкурентна дейност и предоставяне на поверителна информация.

Вещото лице по приетата пред ОС – Русе техническа експертиза е дало заключение, че при тестване на продуктите на двете дружества се наблюдават множество сходства и съществени съвпадения, които се дължат на компютърните програми за управлението им, и се налага извод, че устройствата на „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД работят въз основа на фърмуер /специализиран софтуер, тясно свързан с хардуера/, създаден от „Тераком“ ООД и използван в устройствата на това дружество, т.е. за идентичност между компютърните програми, които управляват работата на устройствата на двете дружества. Оплакването на жалбоподателите, че вещото лице е основало изводите си на предоставената му от св. С. Р. информация и заключение е неоснователно. Дори да е черпил информация от свидетеля, експертът е извършил собствена проверка и е обосновал изводите си с детайлни сравнения на приемана и предавана информация на физическо ниво и на логическо ниво чрез комуникационните интерфейси и WEB-интерфейса на устройствата при конкретни ситуации и протоколи; на конкретни файлове, свързани с работата им; на грешките в работата им; на вложените хардуерни компоненти. Констатирал е, че при свързване с DynDNS-сървър контролерите на ответника докладват като потребител на услугата „Тераком“. Посочил е, че при програмиране на процесорите на контролерите на ответника IPS3000 и IPS2225P с козметично променен заради портовете и кварца фърмуер на контролера на ищеца TCW241, контролерът на ответника ще работи, комуникира и чете данни от сензори, от цифрови и аналогови входове и ще управлява релетата; че този контролер разпознава и работи със сензора TSA200 на „Тераком“ ООД, което потвърждава, че са от една „съб-фамили“ група; че при програмиране на процесора на сензора за температура и влажност на ответника STH102 с козметично променен фърмуер на сензора на ищеца TSH200, той чете данни, комуникира и предава измерените данни към продукт на „Тераком“ ООД; че в софтуера на сензорите на „Тераком“ ООД съществува специфична команда, на която отговарят и сензорите на „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД; че няма разлика във времевите интервали за комуникация на контролерите и сензорите на двете страни въпреки заложения в серийния интерфейс за обмен на данни между устройствата – 1-wire – широк диапазон. Обяснил е, че разликите в хардуера на устройствата са наложили промени в софтуера им, но последните били незначителни – „козметични“ – програмите били напълно идентични или идентични в големи техни части.

Предвид оспорването на кредитирана от ОС – Русе съдебно-техническа компютърна експертиза, пред настоящата инстанция бе изслушана и приета допълнителна и повторна експертиза, като на вещите лица бяха предоставени за изследване процесните контролери и сензори. Вещите лица са изискали от страните сорс кода на фърмуера на устройствата, за да съпоставят програмните реализации на спорните продукти. Те обясняват /л.5 от закл. и в съдебно заседание/, че сорс кодът е написан от програмист софтуер, който не може да бъде изпълняван директно от микроконтролера, а се компилира от специална програма „компилатор“ и се преобразува в машинен код, представляващ фърмуера. Излагат /л.8-9 от закл./, че ако са разполагали със сорс кода на двете дружества, те биха могли директно да сравнят програмните реализации на продуктите, но такъв им е предоставен само от „Тераком“ ООД и това е направило невъзможно сравняването чрез този метод, съответно е наложило прилагането на значително по-трудоемък метод, който не позволява категорично заключение относно идентичност на алгоритми, структури и програмни реализации и налага използване на цифров анализатор и други инструментални средства. Цифровият анализатор позволявал измерване на времеви диаграми на интерфейси, анализ на последователност от операции, сравнение на времеви зависимости и протоколни реализации, установяване на характерни поведенчески модели.

На база на сравнителните изследвания и анализи вещите лица дават заключение, че сравняваните продукти са почти идентични, като едните са вследствие на промяната на другите. Те обясняват, че поради пазарна конюнктура хардуерът на продуктите, включващ активни и пасивни компоненти, е еднакъв в огромна степен, а където се различава, разликите са незначителни. Посочват, че са разглеждали контролерите като компютър, като логическо устройство, което извършва определени действия. Използваният от страните хардуер имал определени разлики, но като логическо устройство финално, на 99%, контролерите били еднакви. Според експертите е нормално фърмуерът им да съвпада в една голяма част, защото при процесорите – основен компонент на контролерите – се използват готови софтуерни модули и шаблони от „библиотеки“ на производителя, но не може да има пълно съвпадение. Излагат, че когато един производител произвежда конкретен процесор, в него той залага стандартизирани модули, които смята за необходими за работата на контролера, а програмистите имат възможност да изготвят свой, нестандартен в някакъв аспект сорс код или протокол, но в заложените от производителя рамки, защото извън тях той ще спре да работи. В случая фърмуерът на контролерите на двете дружества не съвпадал на 100%, но съвпадал „твърде много“. Констатирани са характерни съвпадения, за които експертите твърдят, че не могат да бъдат обяснени само с използването на стандартния I²C протокол или с еднакъв хардуер, тъй като те представлявали допълнителна разработка и включвали конкретни програмни решения, които не произтичат от спецификацията на чипа и не са част от неговата стандартна функционалност, т.е. не било логично да съществуват във фърмуерите на сравняваните продукти, защото се касаело до нестандартно реализирани функции в резултат от виждането на конкретния програмист. Вещите лица са констатирали следните съвпадения, които, обсъдени поотделно и в съвкупност, според тях представляват категорична индикация, че сравняваните устройства използват общи части от кода или произхождат от един и същ източник фърмуер: 1. При свързване с DynDNS-сървър контролерите IPS3000 и IPS2225P, произведени от „Ей Пи Ел Хай-Фай“ ООД, се идентифицират с името „Тераком“ и видимо програмната реализация в сорс кода е на това дружество, включително структурата на низа, разделителите, позицията на версията и заложеното име /в.1 и в.2.1 от закл./. 2. При 1-Wire комуникацията устройствата на двете дружества разпознават и реагират на нестандартни команди 0х93 и 0х95, които не съществуват в официалната документация на Dallas/ Maxim и се приемат за съществено отклонение от протокола, като наличието им е признак на уникалност и е невъзможно това съвпадение да се дължи на независима разработка. 3. В контролера на ответника CLT420 е установено наличието на „мъртъв“ или ненапълно адаптиран код – устройството реагира на команда 0х95, като изтрива собствения си софтуер и се блокира необратимо, която грешка в изпълнение на командата се дължи на това, че инсталираният в устройството софтуер не кореспондира напълно с неговия хардуер. Това се приема за индикатор, че използваният софтуер не е разработен за този контролер, а е адаптиран от подобен контролер, чийто хардуер не съвпада напълно с този на CLT420 /в.3.2. – т.3 от закл./.; 4. Въпреки че 1-Wire стандартът допуска изключително широки времеви толеранси, измерените времеви параметри за обмен на данни на контролерите IPS3000 и IPS2225P /на ответника/ и TCW241 /на ищеца/ съвпадат до микросекунда, при устройствата CLT420 и VS60 /на ответника/ и TSA200 /на ищеца/ разликите са под 0.5%, при контролерите IPS2222P /на ответника/ и TCW240В /на ищеца/ разликите са под 1.1%, което е характерно за една и съща софтуерна реализация, а не за две независими решения. В тази връзка вещите лица са направили сравнение и привели примери с разликата във времевите параметри при сравнение с контролери на трета страна.; 5. Макар че устройствата на IPS3000, IPS2225P и IPS2210P /на ответника/, програмирани с фърмуера на устройствата на ищеца, няма да функционират поради различната им хардуерна архитектура, с незначителна от техническа гледна точка адаптация на фърмуера, без да се променя основната му част, тези устройства ще работят /в.1.4. и в.2.3. от закл./. Поначало, независимо от използването на различни процесори и контролери, се касаело до логически съвместими близки модели, произведени от един производител, което позволявало лесно адаптиране на програмния код към различните хардуерни конфигурации /в.6.3. от закл./. Според вещите лица невъзможността за директна работа на компилирания фърмуер върху чужд хардуер по никакъв начин не изключва заимстване на програмни модули и сорс код, а адаптирането на съществуващ код към нова хардуерна конфигурация – „портване“ представлява стандартна процедура /стр.30 от закл./; 6. Контролерите IPS3000 на „Ей Пи Ел Хай-Фай“ ООД и TCW241 на „Тераком“ ООД имат един и същи софтуерен дефект „бъг“, който се проявява по идентичен начин в двете устройства, а софтуерните грешки са уникални и е невъзможно да са в резултат на независима разработка.; 7. При сравнение на поведението на сензорите на двете страни и референтен сензор DS18B20 на фирмата, специфицирала 1-Wire протокола, при специфична ситуация референтният сензор продължава да спазва спецификацията на протокола, но сензорите на страните демонстрират абсолютно еднакво аномално поведение, което се отклонява от стандартната спецификация – те блокират в състояние на очакване и игнорират последващите RESET команди. От техническа гледна точка било невъзможно сензорите да работят по този специфичен начин, ако тази част от софтуера/фърмуера им не е идентична.

Изводът на вещите лица е, че продуктът на „Тераком“ ООД е първичният, защото информацията за техните контролери е налична по-рано във времето и е поизчерпателна, фърмуерът има възможност за update, докато при „Ей Пи Ел Хай-Фай“ ООД тази опция не функционира и най-вече защото във фърмуера за четене на сензорите на „Ей Пи Ел Хай-Фай“ ООД е изписано името „Тераком“, което е авторски идентификатор и няма логическо обяснение да съществува в конкурентния продукт.

Във връзка с претенцията на ищеца за обезщетение на претърпените имуществени вреди по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че ответното дружество е произвеждало контролери и сензори от 2017 г. до месец януари 2024 г., но това производство не е основна, a допълнителна дейност, устройствата не са произвеждани серийно, а само поръчаните от клиенти чрез сайтове за електронна търговия количества, поради което в счетоводството не е водена аналитична отчетност пo видове на произведена и продадена продукция. Счетоводните данни за продажба на готова продукция в периода 2019 г. – 2023 г. били в обобщен и синтезиран вид и имали само стойностно изражение. Плащанията от клиентите по фактyрите за продажби на контролери и сензори били осчетоводени пo счетоводна с/ка 504 „Разплащателна сметка във валута“ и били осъществени пo банков път. Посочено е също, че данните за използваните материали за производството на процесната стока са посочени само стойностно в счетоводна сметка 601 „Материали“, подсметка 2 – контролери и от обобщена информация, предоставена от счетоводстото на ответника. В заключението е посочено, че приходите от продажбата на 1 843 бр. контролери и сензори по счетоводни данни възлизат на 164 494.79 лв., като в съдебно заседание поради допълнително предоставени на вещото лице фактури, тази стойност е увеличена на 174 666.96 лв. Установено е, че печалбата, реализирана от ответника, след приспадане на себестойността на продуктите, за периода 2019 г. – 2023 г. е 12 809.89 лв. В посоченото количество продадени устройства не са включени продадените от А. П. чрез акаунт alexhifi1 735 бр. съгласно констатациите на вещото лице по първоначалната експертиза /т.10 от закл./. Тези продажби не са документално отразени в счетоводството на дружеството. Вещото лице е дало и заключение в различни варианти какви приходи би реализирал ищецът от продажбата на същото количество устройства – 1 843 бр. за съответните години, като сумите варират от 177 458.96 лв. до 291 544.88 лв.

При изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция изцяло споделя формирания от първоинстанционния съд извод за допуснато от жалбоподателите „Ей Пи Eл Xaй – Фай“ OOД и А. Е. П. нарушение на авторското право, чийто носител е „Тераком“ ООД, върху компютърни програми и части oт тях за управление нa процесните програмируеми универсални устройства за мониторинг и контрол и оттам, за основателност спрямо тях на исковата претенция по чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП. Поради съвпадане на правните изводи относно нарушението на авторското право от сочените двама ответници, на основание чл.272 ГПК, въззивния съд препраща към изложените от ОС – Русе мотиви. Спрямо М. Г. П. обаче същата претенция е неоснователна, тъй като за разлика от установеното по отношение на А. Е. П., по делото не са ангажирани доказателства тя да е извършила нарушението в лично качество, извън качеството си на законен представител на дружеството-нарушител. Решението по този иск е неправилно спрямо нея и следва да бъде отменено, а искът срещу нея – отхвърлен като неоснователен. На същото основание са неоснователни спрямо нея и претенциите за осъждането й дa преустанови неправомерното използване на обектите на авторското право на „Тераком“ ООД, включително като преустанови производството, рекламата и търговията на едро и дребно на процесните продукти и преустанови предлагането им на сайта www.ip-sens.com, в сайта за онлайн тьрговия www.eBay.com, както и чрез трети лица – посредници, дистрибутори и други, и за разгласяване на диспозитива на решението на съда в два всекидневника, за нейна сметка. Решението и в тези части следва да бъде отменено.

Безспорно е, че компютърните програми и части oт тях са закрилян от ЗАПСП обект на авторското право съгласно чл.3, ал.1, т.1 от закона като създадени в резултат на творческа дейност. Компютърните програми за процесните продукти на ищцовото търговско дружество са интелектуална собственост на последното и то е носител на авторското право върху тях в качеството му на работодател на лицата, разработили същите, и на възложител по договор за поръчка по отношение на авторите – трети лица, т.е. на основание чл.14 ЗАПСП и чл.42, ал.1 ЗАПСП. Съгласно чл.18, ал.1 ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Съгласно ал.2, т.8 за използване по смисъла на ал.1 се смятат преработката и синхронизацията на произведението, като преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение.

По делото е доказано по безспорен начин, че „Ей Пи Eл Xaй – Фай“ OOД е извършило действия, с които пряко е нарушило авторското право на „Тераком“ ООД, като в продължение на години е произвеждало и предлагало на пазара устройства, функциониращи на базата на компютърни програми, авторските права върху които се притежават от „Тераком“ ООД, без ищецът да му е предоставял право на ползване на този софтуер. Нарушение е допуснато и от законния представител на дружеството, за който се установи, че в лично качество е предлагал за продажба и реализирал продажба на процесните устройства. Заключенията на вещите лица по двете приети експертизи, които съдът кредитира като компетентно дадени, подробно обосновани и съответстващи си в констатациите, са категорични, че процесните продукти на двете дружества, въпреки хардуерните си различия, са на 99% идентични на логическо ниво, като са налице характерни съвпадения, които не е логично да съществуват във фърмуерите на сравняваните продукти, защото не се дължат на използването на стандартния I²C протокол, а на допълнителна разработка и конкретни програмни решения в резултат от виждането на създателя им. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателите, че сходството произтича от използваните фабрични настройки, въведени от производителите на частите, от които са конструирани, и използването на създадени от тях библиотеки с компютърни кодове. Според експертите констатираните съвпадения са до такава степен значими, че следва да се приемат за категорична индикация, че сравняваните устройства използват общи части от кода или произхождат от един и същ източник фърмуер. Неоснователно жалбоподателите се позовават на дадения от вещите лица отрицателен отговор на въпроса дали устройствата на едното дружество могат да работят, използвайки фърмуера на другото, в подкрепа на защитната си теза. Те некоректно използват само част от отговора на въпроса, защото според вещите лица причината да не

функционират е само различната им хардуерна архитектура, но с незначителна от техническа гледна точка адаптация на фърмуера, без да се променя основната му част, тези устройства ще работят. Както бе посочено, приспособяването и внасянето на промени в произведението – в случая частичното адаптиране на оригиналния фърмуер за ползването му от избрания хардуер – представлява използване на чуждото произведение и когато липсва разрешение на автора за такова ползване, налице е нарушение на ЗАПСП.

Категорично е заключението на експертите, че продуктите на „Ей Пи Eл Xaй – Фай“ OOД са вследствие на промяната на тези на „Тераком“ ООД, т.е. последните са първичният продукт. Този извод е обоснован с налична по-рано във времето и поизчерпателна информацията за контролерите на „Тераком“ ООД, възможността за update на фърмуера им, която опция при „Ей Пи Ел Хай-Фай“ ООД не функционира и най-вече защото във фърмуера за четене на сензорите на „Ей Пи Ел Хай-Фай“ ООД има авторски идентификатор, сочещ името на конкурентната фирма „Тераком“. Извън заключенията на вещите лица, аргументи в подкрепа на извода, че компютърните програми, които управляват произвежданите от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД програмируеми устройства, не са създадени от лице или лица по възлагане на дружеството или придобити от него на легално правно основание, са обстоятелствата, че по делото не са ангажирани никакви доказателства и въобще липсват изложени твърдения относно създателя им; че дългогодишният служител на „Тераком“ ООД Е. И., който притежава нужната квалификация и е запознат с разработките в дружеството, като включително лично е участвал в писането на програми за устройствата, е свързан с ответника и има пряко отношение към процесните продукти; неоказването на съдействие на вещите лица за нуждите на възложената пред ВТАС експертиза за предоставяне на сорс кода на фърмуера на устройствата, което е направило невъзможно директното сравнение на програмните реализации на спорните продукти; действията на ответниците непосредствено преди предявяването на иска по деактивиране на акаунта alexhifi1, закриване на сайта www.ip-sens.com, от които са предлагани продуктите, и свалянето на същите от сайта www.iotech-italia.net.

С оглед установения факт на нарушение на авторското право на „Тераком“ ООД, основателна е претенцията на дружеството за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.

С ТР № 2 от 1.08.2024 г. по т.д. № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че с оглед характера на авторското право – единно, сложно, от смесен вид – обезщетението се претендира и определя общо, като освен че следва да е справедливо, т.е. да съобразява всички обстоятелства във връзка с нарушението и да поправя всички последици от него, размерът му следва и да въздейства предупредително и възпиращо както на нарушителя, така и на останалите членове на обществото. Въвеждането на тази допълнителна функция изисква присъжданото обезщетение да надхвърля компенсацията на реално претърпените вреди, ако е възможно същите да бъдат установени. Разяснено е, че доколкото всеки автор има право съгласно чл.18 и чл.19 ЗАПСП да получи възнаграждение за използване на произведението му, в патримониума му със сигурност настъпва вреда от неразрешеното ползване, като по аргумент от чл.38, ал.2, ал.3 и ал.5 ЗАПСП обезщетението не може да се базира само на възнаграждението, което авторът би могъл да получи, ако бе дал съгласие за ползване на обекта на авторското право. На автора се дължи обезщетение на база действителната печалба на ответника, извлечена от нарушението, и при съобразяване пропуснатата от ищеца печалба. Ако авторът не би разрешил използването (на ответника или изобщо), обезщетението следва да бъде допълнително завишено. В настоящия казус относно размера на справедливото обезщетение съдът съобрази следните обстоятелства: В случая е несъмнено, че „Тераком“ ООД не би разрешил използването на компютърните програми от конкуриращо го на пазара дружество, тъй като основния му предмет на дейност е производството и търговията с продукти, които се управляват от тези програми – обект на авторското му право. Нарушението е извършено с участието на дългогодишен служител на ищеца и ответното дружество е било наясно с това обстоятелство. Нарушението датира назад във времето повече от 7 г., през който период то е рефлектирало пряко върху търговската дейност на ищеца – върху осъществените от него продажби и съответно реализираната печалба. Със заключението на вещото лице по счетоводната експертиза са установени, макар и с вероятност, а не категорично, реализираните приходи от ответното дружество през последните 5 г., както и приходите, които би получил ищецът, ако той беше извършил продажба с конкретното количество продукти и е видно, че пропуснатите от него ползи са в значителен размер. При това е установено, че осъществените продажби далеч надвишават счетоводно документираните, предвид реализирани продажби от управителя на ответника П. от личния му акаунт, които не са отчитани в дружеството. Безспорно се установява от ангажирани пред въззивния съд доказателства, че след преустановяване на продажбите на процесните устройства от „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, „Тераком“ ООД е получил запитвания – заявки за аналогични такива от бивши клиенти на ответника. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 100 000 лв. е справедливо и адекватно репарира претърпените от ищеца вреди, като едновременно с това е годно да въздейства и предупредително както на нарушителите, така и на останалите членове на обществото. Решението на ОС – Русе следва да бъде потвърдено в частта за присъдения размер на обезщетението.

Предвид допуснатото нарушение на авторското право основателни са исканията на ищеца за налагане на предвидени в закона мерки за закрила и санкции по чл.95б, ал.1 ЗАПСП, а именно: по т.2 – нарушителите „Ей Пи Eл Xaй – Фай“ OOД и А. Е. П. дa преустановят неправомерното използване на компютърните програми и части от тях за управление нa програмируеми универсални устройства за мониторинг и кoнтpoл, както и на сензори за дистанционен мoнитopинг, пo отношение на които носител на авторските права е „Тераком“ ООД, включително като преустановят производството, рекламата и търговията на едро и дребно и предлагане на сайтове за онлайн тьрговия и чрез трети лица; по т.2 – забраняване на „Ей Пи Eл Xaй – Фай“ OOД, А. Е. П. и М. Г. П., лично или чрез трети лица, да осъществяват дейности, представляващи неправомерно използване на процесните обекти на авторско право на ищеца, включващи производството, рекламата и търговията на едро и дребно, предлагането им на сайта www.ipsens.com, в сайта за онлайн тьрговия www.eBay.com, както и чрез трети лицa. Забраната се налага и по отношение на М. Г. П., която в качеството си на управител на дружеството и съпруга на нарушителя А. Е. П. има достъп до процесните обекти; по т.3 и т.5 – изземване и предаване на „Тераком“ ООД на неправомерно произведените устройства за мониторинг и контрол и сензори зa дистанционен мониторинг, намиращи се в държане нa „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД, А. Е. П., М. Г. П., трети лица – дистрибутори, както и в търговската мрежа; по т.6 – за разгласяване на диспозитива на решението на съда в два всекидневника, за сметка на „Ей Пи Ел Хай – Фай“ ООД и А. Е. П.. Решението в тази му част следва да бъде потвърдено.

Съдът намира за неоснователна претенцията на „Тераком“ ООД за изземване oт употреба и предаване на „Тераком“ ООД на всички устройства, на кoитo се съхранява информация /компютърни програми, софтуер и други/, използвана за извършване нa нарушението, като счита, че тази мярка освен че е неконкретизирана, което не позволява да бъде изпълнено решението, не кореспондира с предвидената мярка в т.4 на чл. 95б, ал.1 ЗАПСП във вр. и с ал.2 на нормата, неподходяща е и дори при конкретизация е практически неизпълнима. На първо място не става ясно кои са тези „всички устройства“, които да бъдат иззети. Касае се до компютърни програми/софтуер, които е възможно да се съхраняват в компютри, сървъри, флаш памет, хард диск, оптичен носител, вкл. облак, който няма материален носител и не би могъл да бъде „иззет“. Ако се касае до материални носители, няма основание за изземването на същите, доколкото в тях се съдържа и обем от друга информация, несвързана с авторското право на ищеца, и с изземването на устройството, при това без изначално да е ясно какво се съдържа в него, с голяма вероятност ще се засегне недопустимо правната сфера на ответника. Отделно от това, устройствата могат да бъдат укрити. И не на последно място, с наложената забрана на ответниците да осъществяват дейности, представляващи неправомерно използване на процесните обекти на авторско право на ищеца, се постига целеният резултат, защото дори и да разполагат с компютърните програми, те не могат да ги използват. по изложените съображения решението в тази му част следва да бъде отменено и искането на „Тераком“ ООД следва да бъде отвхърлено.

По разноските: При този изход на спора пред въззивния съд на „Тераком“ ООД следва да бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство – за заплатени адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещите лица, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в размер на сумата 5 611.41 евро.

Водим от горното, съдът