Решение № 3190 от 24.9.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 358/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 56, ал.2 и чл.56а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на „Де Кафе 2012” ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], /адрес/, чрез управителя Д. М. П., срещу изричен отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект на основание чл. 56, ал.2 от ЗУТ на Главен архитект на Община Плевен, постановен по заявление с вх. № ТСУ-26-4226-1/27.02.2026 г. Жалбоподателят сочи, че отказът е незаконосъобразен и моли да се отмени. Сочи, че съгласно чл. 56, ал.1 от ЗУТ, върху ПИ могат да се поставят преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности. Съобразно чл. 56, ал.2 от ЗУТ, за обектите по ал. 1, т.2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главен архитект на Общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта. Условията и реда за издаване на разрешение, за одобряването и за изискванията към схемата се определят с Наредба на общинския съвет, в случая Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен, в чл.1 от която са уредени условията и реда за поставяне и премахване на преместваеми съоръжения по чл. 56 от ЗУТ само върху поземлени имоти на Община Плевен. А разпоредбата на чл. 2 урежда реда за поставяне на преместваеми обекти в поземлени имоти - частна, общинска и държавна собственост. Счита за безспорно, че вендинг-автоматите са преместваеми съоръжения. Сочи, че в оспорения отказ се цитира чл. 22, ал.3, т.1 от Наредба № 15, че няма одобрена обща схема за съответния район на града, но според жалбоподателя отказът не е мотивиран, тъй като органът не е събрал необходимите и относими доказателства за изясняване на фактите, тъй като се касае за поставяне на вендинг автомат върху сграда - частна собственост, за която не се изисква обща схема. Счита, че органът е следвало да укаже на заявителя, да уточни върху поземлен имот ли се поставя вендинг автомата, върху сграда ли се поставя, съответно съгласие на собственика и/или договор. Счита, че чл. 22, ал.3 на Наредба 15 не е приложим за имоти, които са частна собственост, както и че следва да се прави разлика между индивидуална и обща схема. Твърди още, че Наредбата противоречи на ЗУТ, тъй като никъде в чл. 56 от ЗУТ не се изисква обща схема, а само индивидуална такава. Навсякъде в ал. 2 се говори за схема, т.е. индивидуална такава, като в чл. 56, ал. 5 изрично се посочва съгласие на собственика на поземления имот или писмен договор. Счита, че е налице съществено процесуално нарушение и нарушение на основни принципи на АПК - чл.5 - прилагане на нормативен акт от по-висока степен при противоречие, чл. 6, ал.2, ал.3, чл.9, чл.12, принципа за пропорционалност и съразмерност. Твърди, че не е посочено имотът частна или публична собственост е, за да се прилага Наредбата, както и дали искането е за поставяне върху ПИ или в или върху сграда, за което не се изисква разрешение и индивидуална схема. По този начин се нарушава свободната търговска инициатива, тъй като според главния архитект, след като липсва обща схема, то не би следвало да се поставят никакви преместваеми обекти. Сочи още, че съгласно чл.22, ал.3 от Наредба № 15, схемата се изработва и одобрява служебно от общинската администрация, а ако администрацията бездейства, то това не трябва да бъде в ущърб на гражданите и фирмите. В чл. 23, ал. 2 от Наредбата е налице одобряване на схеми в централната градска част от Гл. архитект и след приемането им от Общинския експертен съвет по устройство на територията. Сочи, че само за имоти публична общинска собственост, предназначени за озеленяване, за централна градска част и попадащи под разпоредбите на ЗКН, се изисква решение на Общинския съвет. От отказа също не става ясно, тази обща схема от кого трябва да бъде одобрена и приета и дали попада в изключенията по чл. 25 от Наредбата. Според жалбоподателя е налице липса на мотиви, на форма и само на това основание следва да бъде отменен отказа, като е допуснато и нарушение на материалния закон. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съгласно чл. 173, ал.2 от АПК, моли делото като преписка да се върне на органа за ново произнасяне с нов акт. Претендира сторените в производството разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С. с пълномощни на л.89 и л.130 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нищожност на оспорения отказ поради некомпетентност, алтернативно-за незаконосъобразност. Моли съда да прогласи нищожността му, алтернативно-да го отмени. Претендира разноски. С определение № 1512/12.05.2026 г. /л.43/ са конституирани страните, като в качеството на ответник е конституиран главен архитект на община Плевен, който е издател на оспорения акт. С определение №2761/17.08.2026 год. главният архитект е заличен като ответник и на негово място като ответник е конституиран заместник-кмета на община Плевен по „Териториално развитие“ при община Плевен - Х. Д. К., на основание чл.154, ал.1 във връзка с чл.153, ал.3 от ЗУТ, тъй като на него понастоящем са делегирани правомощия да издава актове по ЗУТ, т.е. той е органа, който понастоящем е овластен с компетентността да издава актове по ЗУТ. Ответникът, в придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда /л.2/ сочи чрез юрк.С., че жалбата е недопустима, алтернативно неоснователна. Недопустима е като подадена срещу акт, който няма краен характер. Обжалваното писмо с изх. № ТСУ-26-4226-2/12.03.2026 г. /точният номер е изх. № ТСУ-26-4226-1/12.03.2026 г./ на главен архитект на община Плевен не е мотивиран отказ за поставяне на преместваемо съоръжение. Писмото има информативен и инструктивен характер и в този смисъл не представлява краен административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Алтернативно счита жалбата за неоснователна като подадена срещу административен акт, който е издаден от компетентен орган, в рамките на служебните му правомощия, при съобразяване с фактите и обстоятелствата по преписката, както и с материалния, и процесуален закон. Моли в полза на община Плевен да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли. Административен съд гр. Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт и съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: „Де Кафе 2012” ЕООД е подало заявление за издаване на разрешение за ползване на място, публична общинска собственост, за извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез поставяне на съоръжения и елементи на основание чл.56а от ЗУТ /л.9-11/. Поискано е на основание чл.4, ал.1 от Наредба №15 издаване на разрешение за поставяне на вендинг автомат за продажба на топли напитки за срок от 4.03.2026 г. до 3.03.2027 г. с площ 1 кв.м, в имот- публична общинска собственост- [населено място], на ъгъла на [улица]и [улица], до читалище „Извор“. Към заявлението е приложена предходна схема за разполагане на преместваем обект – кафе-автомат, разположен на ъгъл на [улица]и [улица], до съществуващ павилион за вестници пред читалище „Извор“, [населено място], от 29.06.2016 г. /л.12/. В писмо от гл.архитект на л.53 се сочи, че към заявлението е представена стара схема за разполагане, при оглед вендинг автоматът е на различно място от посоченото в схемата, липсва одобрена част електро, липсва съгласие на общинския съвет и на НЧ „Извор“. Посочено е още в писмото, че заявлението не е внесено в ЕСУТ, тъй като не отговаря на изискванията за форма и не е придружено от необходимите технически документи. Подадено е допълнение към заявлението от 12.03.2026 г. /л.13/, към което е приложен инвестиционен проект /л.14-27/, включващ и конструктивно становище. По така подаденото заявление на дружеството е изпратено оспореното писмо, което е издадено от гл.архитект на община Плевен, с изх. № ТСУ-26-4226-1/12.03.2026 г. – л.8, което има следното съдържание: „Във връзка със Заявление с вх. № ТСУ-26-4226-1/27.02.2026 г., с искане за издаване на разрешение за поставяне на вендинг автомат за продажба на кафе и топли напитки с площ 1,00 м2, разположен пред фасадната плоскост на НЧ „Извор“, [улица], при пресечка с [улица], [населено място], Ви уведомяваме следното: Не се разрешава поставянето на вендинг автомати, тъй като към момента за съответния район на града няма одобрена обща схема за разполагането им, съгласно чл.22, ал.3, т.1 от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен. С такава схема, приета от Общинския съвет, се определят конкретните зони и параметри за разполагане на вендинг автоматите, както и начинът им на отдаване под наем. При липсата на одобрена схема за съответния район, издаването на разрешения за поставяне е недопустимо.“ По делото на л.98 е приобщена и План – схема за разположението на преместваеми обекти на основание чл.56 от ЗУТ. Видно от същата, с нея е одобрено разполагането на колички за продажба на царевица на пара, машини за пуканки, машини за сладолед, машини скрежина, витрини и фризери за сладолед. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Няма данни по делото кога процесното писмо с изх. № ТСУ-26-4226-1/12.03.2026 г. на главен архитект на община Плевен е получено от дружеството, въпреки че доказателства за това са изискани от съда. Жалбата срещу него е подадена на 26.03.2026 г., видно от вх.№ на общината /л.3/. С оглед на факта, че от датата на издаване на писмото до датата на подаване на жалбата има 14 дни, същата е в срок, още повече, че в писмото не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалвано /чл.140, ал.1 от АПК/. Съдът намира за неоснователни наведените от ответника твърдения за недопустимост на жалбата, поради следните съображения: Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съгласно чл. 214, т. 1 ЗУТ ИАА по смисъла на този закон са актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати. При преценка на характера на един административен акт значение има неговото съдържание и предизвиканите правни последици, а не наименованието или формата, в която е обективиран. В случая оспореното с жалбата писмо с изх. № ТСУ-26-4226-1/12.03.2026 г. на главен архитект на община Плевен /л.8 има следното съдържание: „Във връзка със Заявление с вх. № ТСУ-26-4226-1/27.02.2026 г., с искане за издаване на разрешение за поставяне на вендинг автомат за продажба на кафе и топли напитки с площ 1,00 м2, разположен пред фасадната плоскост на НЧ „Извор“, [улица], при пресечка с [улица], [населено място], Ви уведомяваме следното: Не се разрешава поставянето на вендинг автомати, тъй като към момента за съответния район на града няма одобрена обща схема за разполагането им, съгласно чл.22, ал.3, т.1 от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен. С такава схема, приета от Общинския съвет, се определят конкретните зони и параметри за разполагане на вендинг автоматите, както и начинът им на отдаване под наем. При липсата на одобрена схема за съответния район, издаването на разрешения за поставяне е недопустимо.“ В случая горното писмо е издадено по конкретно заявление на дружеството за издаване на разрешение по чл. 56а от ЗУТ. Видно от съдържанието му, със същото административният орган изрично е заявил, че не се разрешава поставянето на искания преместваем обект и че издаването на разрешение е недопустимо. Така обективираното волеизявление не представлява единствено уведомяване за наличието на фактически обстоятелства от значение за производството, а съдържа категоричен отказ да бъде удовлетворено направеното искане. С него се отрича възможността заявителят да получи исканото разрешение, поради което същото засяга пряко и непосредствено неговите права и законни интереси. Не се касае за междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Междинни са онези волеизявления, които са част от процедура по издаване на краен административен акт и нямат самостоятелно правно действие спрямо адресата. В случая процесното писмо не съдържа указания за отстраняване на нередовности, не изисква представяне на допълнителни документи и не насочва към продължаване на административното производство. Напротив, с него е формирана окончателна воля, че разрешение за поставяне не може да бъде издадено поради липсата на обща схема за съответния район. Процесното писмо представлява единствения акт, с който администрацията е реагирала на отправеното искане и който фактически препятства реализирането на претендираното право. За жалбоподателя не съществува друг ефективен способ за защита срещу това произнасяне. Приемането, че писмото не подлежи на съдебен контрол, би довело до ограничаване на гарантираното от чл. 120, ал. 2 от Конституцията право на съдебно обжалване на административните актове, засягащи права и законни интереси на гражданите и юридическите лица. Процесното писмо има белезите на индивидуален административен акт под формата на отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект и като такъв подлежи на самостоятелно съдебно оспорване. В този смисъл по отношение на допустимостта е и съдебната практика – например Определение № 7239 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2026 г. Следователно, жалбата е допустима за разглеждане, а по същество е и основателна. Съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредба №15 на Общински съвет-Плевен разрешенията за поставяне се издават от Кмета на община Плевен или упълномощено от него лице. Съгласно разпоредбата на чл.28, разрешение за поставяне се издава по реда и условията на Наредба 15 на собственика или ползвателя на преместваемия обект, въз основа на заявление, подадено лично от заявителя или негов представител с нотариално заверено пълномощно. Преместваемите обекти се поставят с разрешение на Кмета на Община Плевен или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на одобрена схема и проектна документация и представен документ за платена такса по чл. 72 от ЗМДТ или сключен договор за наем с общинското предприятие, стопанисващо терена или обекта. Следователно, компетентен да издава разрешение за поставяне на преместваем обект е кмета на община Плевен или упълномощено от него лице. В случая процесният отказ е издаден и подписан от арх.С. М. в качеството му на главен архитект на община Плевен, който е бил овластен от кмета на община Плевен с приложената на л.52 от делото Заповед №РД-12-366/20.10.2021 год. По силата на тази заповед кметът на община Плевен е възложил функциите и правомощията на кмета на община Плевен, по чл.56, ал.2 от ЗУТ и чл.28, ал.3 от Наредба №15 на ОС-Плевен, на архитект С. М.-главен архитект на община Плевен. Следователно, главният архитект на община Плевен е бил оправомощен с правомощията да се произнася по заявления за поставяне на преместваеми обекти. Затова и като ответник в настоящото съдебно производство първоначално е бил конституиран главният архитект на община Плевен в качеството му на издател на оспорената заповед, който е бил овластен за това с нарочна заповед от кмета на община Плевен. Със следваща Заповед №РД-10-1977/3.11.2025 год., обаче, функциите и правомощията на кмета на община Плевен като административен орган по Закона за устройство на територията, са възложени вече на Х. Д. К., заместник-кмет „Териториално развитие“ при община Плевен. Установява се от писмо с вх.№5148/14.08.2026 год. и Заповед №РД-10-775/19.05.2026 год., че считано от 19.05.2026 год., арх. С. К., заемащ длъжността Главен експерт в отдел „Териториално-селищно устройство и културно наследство“ при община Плевен, е определен да изпълнява функциите и правомощията, възложени на главния архитект на Община Плевен, до назначаването на служител след провеждане на конкурс. Изрично е уточнено в писмото с вх.№5148/14.08.2026 год., че главният архитект на община П. С. К. няма изрично пълномощно за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения. И тъй като овластяването на заместник-кмета по „Териториално развитие“ при община Плевен с правомощия по ЗУТ, макар и общо, включва всички правомощия по ЗУТ, той се явява органа, който, считано от 3.11.2025 год., е бил овластен с компетентността да издава всички актове по ЗУТ, в т.ч. и разрешения и откази за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми съоръжения. Ето защо и на това основание, главен архитект на община Плевен, е заличен като ответник и на негово място като ответник е конституиран заместник-кмета на община Плевен по „Териториално развитие“ при община Плевен - Х. Д. К., на основание чл.154, ал.1 във връзка с чл.153, ал.3 от ЗУТ, тъй като на него със Заповед №РД-10-1977/3.11.2025 год. са делегирани правомощия да издава актове по ЗУТ. Оспореното писмо, приложено на л.8 от делото обаче, е издадено на 12.03.2026 год., т.е. след оправомощителната заместник-кмета Заповед №РД-10-1977/3.11.2025 год. за делегиране нему на правомощия по ЗУТ. Тя е издадена и подписана от главния архитект, който към датата на подписване на писмото -12.03.2026 год. вече не е било овластен с правомощия да издава актове по подадени заявления за разрешаване поставянето на преместваеми съоръжения, поради което се явява невалиден, нищожен акт. Съдът следва да прогласи нищожността на тази заповед, страдаща от най-тежкия порок, засягащ неговата валидност и да изпрати преписката по подаденото заявление за произнасяне от компетентния орган. Писмото е издадено в предвидената в закона писмена форма, като съдържа мотиви, макар и лаконични. Същото се позовава на липсата на обща схема за разполагане на вендинг автомати. От приетото доказателство – план – схема на л. 98 е видно, че такава схема е налице за други преместваеми обекти, но не и за вендинг автомати. По отношение на спазването на съществените административно производствени правила съдът съобразява следното: Автоматите за топли напитки са преместваеми обекти за търговска дейност по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията, където изброяването е неизчерпателно и тези обекти могат да се поставят върху поземлени имоти. Според чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ за тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Обектите могат да се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране. Според чл. 56, ал. 5 ЗУТ - в чужди поземлени имоти, разрешение за поставяне на преместваеми обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Специален ред по отношение на преместваемите обекти е налице в чл.56а от ЗУТ. Съгласно същия, ал.1 и ал.2: