Решение № 486 от 1.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 345/2024 г.

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 18 от 04.01.2024 г., постановено по т. д. № 1 666/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, с което съдът е осъдил на основание чл. 95, вр. с чл. 95 а ЗАПСП „Демарт“ ЕООД да заплати на “Кибела 28“ ЕООД обезщетение за нарушение на изключителното право на използване на стихотворения на М. П., под № №19 и 20 в стихосбирката „Македонски песни“, издадена през 1927 г. от литературна задруга „Хиперион“ - гр. София, чрез създаване на звукозапис, който е част от видео музикалното произведение - клип на песента “Гурбетчия“, изпълнявана от Д. Д., в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.09.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, осъдил е на основание чл. 95, вр. с чл.95 а ЗАПСП Д. П. Д. да заплати на “Кибела“ ЕООД обезщетение за нарушаване на изключителното право на ищеца за използва стихотворенията на М. П., под № № 19 и 20 в стихосбирката „Македонски песни“, издадена през 1927 г. от литературна задруга „Хиперион“ - гр.София, чрез следните проявни форми на нарушение, както следва: за възпроизвеждане на произведението - по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП в размер на 1 000 лв., ведно е лихвата върху тази сума, начина от 12.09.2023 г. до окончателното и заплащане; за разпространение на произведението сред неограничен кръг лица - по чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, начиная от 12.09.2023 г. до окончателното заплащане на сумата; за нарушение по чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП - чрез използване на аудио и видео музикално произведение (песента „Гурбетчия“, включваща съкратен и/или преработен вариант на текстовете на М. П., посочени по- горе), чрез разрешаване на медиите „Нова ТВ“, „7/8ТВ“, „БТВ“ и „БНТ“ да излъчват произведението по безжичен път, обезщетение общо в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.09.2022 г. до окончателното заплащане на сумата; за нарушение по чл. 18, ал. 2, т.10 ЗАПСП, осъществявано чрез интернет платформите- spotify, Apple Music, Deezer, Tidal, Facebook, YouTube и Amazon Music - обезщетение по 1 000 лв. за всяка от тези платформи - общо в размер на 7 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.09.22 г. до окончателното и заплащане; осъдил е на основание чл. 95 б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП ответниците „Демарт“ ЕООД и Д. П. Д. да преустановят използване на произведенията на М. П., представляващи стихотворения под № №19 и 20 в стихосбирката „Македонски песни“, издадена през 1927 г. от литературна задруга „Хиперион“ - гр.София, чрез използване на аудио и видео записи на песента „Гурбетчия“, включваща съкратен и/или преработен вариант на процесиите произведения; да преустановят евентуалното разпространение на записите, съдържащи тази песен в изпълнение на ответницата Д. П. Д.; да преустановят неправомерното използване на процесиите произведения чрез разрешаване на достъп до записаното произведение на „Нова ТВ“, „7/8ТВ“, „БТВ“ и „БНТ“, включително и да дават достъп тези медии до записаното произведение на техните интернет страници; да преустановят неправомерното използване на процесното произведение чрез предоставяне на достъп до интернет платформите- spotify, Apple Music, Deezer, Tidal, Facebook, YouTube и Amazon Music; осъдил е на основание чл. 95 б, т. 6 ЗАПСП ответниците „Демарт“ ЕООД и Д. П. Д. за тяхна сметка да разгласят диспозитива на това решение във всекидневниците „Телеграф“ и „24 часа“ и по телевизия „БТВ“ в часовия пояс от 17-19 часа и е осъдил на основание чл.78, ал. 1 ГПК, „Демарт“ ЕООД и Д. П. Д. да заплатят на “Кибела 28“ ЕООД разноски по водене на делото в размер на 2 695.51 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от представеният заверен препис от стихосбирка „Македонски песни“, издадена от литературна задруга „Хиперион“, че на стр. 23-24, под № 19 е публикуван процесният текст, а в брой 77 от октомври 2015 г. на списание „Литературен свят“, в който е публикуван текст на стихотворение наименовано „Гурбетчийски песни“, в които като автор е посочена М. П., като текстът е почти идентичен с този, представен с исковата молба и представляващ стихосбирка „Македонски песни“, издадена от литературна задруга „Хиперион“.

В показанията си свидетелката Р. П., племенница на М. П. твърди, че това е текст, написан от М. П., за разлика от текста, който се намира в дясно на съответната страница. Твърди, че текста е идентичен текста от книгата, събрала стихотворения на М. П., издадена през 1958 г. от издателство „Български писател“. По отношение на тази книга твърди, че е подарък от М. П. на нейната дъщеря и има посвещение: “На А. за Новата 1959 г. от баба М.“.

В показанията си свидетелят П. Д. твърди, че с настоящата му съпруга Б. Д., са ходили в Министерството на културата, за да разберат кои да авторите на песента „Гурбетчия“, която Д. е искала да включи в свой проект и там разбрали, че автор на текста е М. П.. От Министерството им дали адресите на наследниците и така се запознали с Б. (св. Б. М.), която представлявала останалите наследници на М. П. и сключили договора касателно текста на тази песен, който е авторски текст на М. П.. В показанията си свидетелката Б. М., снаха на дъщерята на М. П., потвърждава казаното от свидетеля Д., като изрично подчертава, че текстът на песента „Гурбетчия“ е авторски на М. П. и това е обстоятелство, които свидетелката знае от първо лице, като снаха във фамилията на М. П.. Твърди, че този текст присъства и е част от нейните стихосбирки, от книгите, които е написала и са издадени, които са част от библиотеката в дома, в който е живяла дъщерята на М. П. и свекърва на свидетелката М.. Категорично заявява, че до този момент никой не е оспорвал нейното авторство по отношение на този текст, който е включен в стихосбирката „Македонски песни“.

В показанията си свидетелката Н. Р. твърди, че текстът на песента и е познат и е близък до текста на песен, която е изпълнявана от нейната майка. Поради това дава показания, че в нейното съзнание този текст може да е народно творчество. Това й усещане се е потвърдило и от разговора, който е имала със своя вече покоен зет, който също знаел тази песен и това знание е получил от неговата майка.

В показанията си свидетелят Н. Н., който по професия е фолклорист- етнолог твърди, че по негово виждане текстът представлява компилация от много песни. Едновременно с това изразява своето учудване от обстоятелството, което е узнал, а именно, че М. П. е автор и на текста на друга много популярна песен „Ако зажалиш някой ден...“. Твърди, че процесната песен звучи много фолклорно и в първия момент е помислил, че това е народна песен. В тази връзка прави анализ на използваните образи и митологеми в текста, за които твърди, че са част от народното творчество. Едновременно с това, обаче, не изключва текстът да е авторски, но силно повлиян от народното творчество.

От заключението на допусната и изслушана съдебна експертиза, се установя, че произведенията, публикувани в стихосбирката „Македонски песни“ на М. П., издадени през 1927 година, под №№ 19 и 20, не са поеми, а стихотворения. Те са неозаглавени, което е типичен лирически похват и в подобни случаи ролята на заглавие поема първият стих от произведението, в случая: „Свещи ти запалих пред трона небесен“ (под № 19) и „В къщи ме остави с дете на ръцете“ (под № 20). Твърди, че за разлика от този типичен за лириката похват, фолклорните песни нямат заглавия. Вещото лице е категорично, че П. Р. С. не е създавал стихотворение „Гурбетчия“, Като аргумент за извода, че П. С. не може да е автор на този текст е и изтъкнатият довод за езикови и стихови несъответствия със стилистиката на П. С.. По отношение на темата на произведението и мотивът на същото, вещото лице прави професионален анализ на понятието и изрично подчертава, че основният мотив не е гурбетчийството, а жалбата на жена, чийто съпругът е заминал за гурбет. Изхождайки от множествеността, много вариантността и художественото разнообразие на записаните стотици хиляди записи на народни песни, част от българския песенен фолклор, вещото лице дава отправна линия на направените изводи, която намира изражение и се побира в термините „крайно невероятно“, а други - „принципно невъзможно“. По отношение на обекта на изследване, вещото лице посочва, че художественото произведение е текстът в неговата цялост, като в тази цялост попадат заглавие, тема, разработен сюжет; текстът с неговата особена лексика, композиция, поетика, изразни средства и др. Твърди, че обстоятелството, че дадено произведение разработва по своя начин фолклорни или чужди авторски сюжети не означава, че то не е авторско или не е оригинално. Това е така, тъй като литературата като изкуство цитира много, като ползва вече съществуващи сюжети, мотиви, преобръща ги, пародира ги или спори с вече съществуващи текстове; цитира явно или скрито чужди произведения и какво ли още не. Твърди, че всичко това не изключва оригиналността. Тъкмо обратното- цитирането на чужд тест много често значително обогатява мисълта на автора. С оглед на това вещото лице твърди, че наличието на частични сходства на изследваните произведения на М. П. с фолклорни песни, не са аргументи, които да оборят авторството върху процесиите произведения на М. П.. Въз основа на тези общи постановки вещото лице два следните заключения: двете произведения под №№ 19 и 20 от стихосбирката „Македонски песни“ на М. П., както и текстът на песента „Гурбетчия“, във варианта, изпълняван от Д. Д., не са фолклорни произведения, а са несъмнено авторски произведения.

Вещото лице подчертава, че този аргумент е абсолютно достатъчен, за да обоснове извод за изключване на възражението, че процесиите произведения са народно творчество, но към него добавя и допълнителни съображения, засягащи поетика, стихосложение, език и пр. на традиционната песен, от които възможни са следните: преждепосочените три произведения нямат нищо общо с поетиката (типични изразни средства в най-широк смисъл на думата) на традиционната фолклорна песен, чиято главна особеност е свръхпростотата - напр. описаната н първия стих ситуация „паля свещ под небето“ е вид „оригиналничене“, което е абсолютно чуждо на фолклора; използваните метафори като „трона небесен“, „свода небесен“, „Няма ли за мене слънце да изгрее?“ са с литературен произход и са непознати на фолклорната песен; водещите граматични времена във фолклорната песен са сегашно и минало време; бъдеще време се среща при особени обстоятелства (главно, ако не и единствено, в диалозите между персонажите); дори и да се допусне употреба на бъдеще време в народната песен, то то е нетипично; употребата на преизказано наклонение (“Казват бил си весел, карал си кат хала“) във фолклора се намира между невероятното и невъзможното; в народното творчество Халата може да бъде само персонаж, а не термин за сравнение/ нещо, с което се сравнява/. Прави извод, че изпълняваната от Д. Д. песен „Гурбетчия“ е изградена върху основата на стихотворенията на М. П. „Свещи ти запалих пред трона небесен“ (№19) и „В къщи ме остави с дете на ръцете“ (№20), поради което приема, че изпълняваната от Д. Д. песен е по стиховете на М. П.. От представеният по делото договор от 08.02.2018эг., сключен между наследници на М. П. и ищцовото дружество се установява, че подписалите договора наследници са предоставили на ищцовото дружество, като продуцент, изключително право да използва текста на песента „Гурбетчия“ по всички възможни начини, посочени в нормата на чл. 18, ал. 1, 2 и 3 от ЗАПСП, срещу възнаграждение, което продуцентът се задължава да плати, съобразно условията на договора. Видно от разпоредбата на чл. 1 от договора, страните са постигнали съгласие авторските права да се предоставят за ползване на територията на България е ексклузивитет и с правото за неограничена територия на транслиране чрез радио, телевизия или по друг технически начин, като срокът, за който е сключено това споразумение е 10 години.

Не се спори, а се установява и от представеното по делото удостоверение за наследници на М. П., че договорът е подписан от всички живи нейни наследници, с изключение на Д. А. М.. От представеното по делото удостоверение, издадено от сдружение „Музикаутор“ под изх. №108-1899/29.03.2022 г., се установява, че песента „Гурбетчия“ в базата данни на сдружението, е посочена като изпълнявана от Б. Д., с автор на текста М. П. и че на 27.03.2018 г., в базата данни на сдружението е регистриран договорът, сключен между настоящия ищеца и наследниците на М. П., въз основа на който дружеството „Кибела 28“ ЕООД, е придобило изключително право да използва текста на тази песен по предвидените в чл.18, ал. 1-3 ЗАПСП начини за срок от 10 години.

От представеният заверен препис от констативен протокол, съставен по реда на чл. 593 ГПК под №78 от помощник нотариус на нотариус М. Г., per. № ••• на НК се установява, че по молба ищцовото дружество е установено, че на посочената дата в 11: 00 часа молителят Д. е посетила електронните сайтове на посочените в протокола интернет адреси и е направила разпечатки на съдържанието на електронните сайтове, които са приложени към този констативен протокол. Към този протокол са представени хартиените носители на информацията, която се съдържа на тези адреси/страници, а именно: Фейсбук страницата на Д. Д., която съдържа покана да бъде гледана премиерата на новата и песен на 3-ти март, като е посочен и тийзър в Ютюб (тийзърът е вид рекламна стратегия) към клипа на песента; изявление от Д. Д., че на 3 март представя песента „Гурбетчия“ и презентиране на тази песен и създадения към нея клип; разпечатка от сайта на БТВ, от предаването „Преди обед“, в което е включена презентация на песента „Гурбетчия“ и видео с Д. Д.; разпечатка от „Шоуто на сценаристите“ в телевизия 7/8 от 08.03.2022година, отразяващо гостуване на Д. Д.; разпечатки от сайта на Нова телевизия, Ютюб канала на Д. Д. и др. От представеното писмо от БНТ от 25.04.2023 г. се установява, че певицата Д. Д. (Д. Д.) е предоставила на БНТ видеоклипа към песента „Гурбетчия“ за излъчване на 21.03.2022 г. в предаването „100% будни“ на БНТ.

От представеното писмо от сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артисти- изпълнители“ се установява, че по данни от медии звукозаписът е използван 3 пъти в посочения период от време като и 3- те пъти ползвател е БНР; общо за посочения период от време на ответника Д. Д. са изплатени общо 1, 88 лв. за права на артист-изпълнител за този звукозапис; не са постъпили данни за използване на този звукозапис през посочения период от време, при участия на живо; не са начисляване и изплащани суми за права на продуцент на звукозаписа, поради липса на данни за продуцентски права; тези данни обхващат периода 2018 - 2021 г., включително, тъй като съгласно чл. 94 м, ал. 1 ЗАПСП разпределението и изплащането на сумите за 2022 г. ще приключи до 30.09.2023 г., а за 2023 година - до 30.09.2024 г. От представените писма от „Нова броудкастинг груп“ ЕООД и „БТВ Медиа груп“ ЕАД се установява, че излъчването на 05.03.2022 г., респ. на 16.03.2022 г. в сутрешните блокове на двете телевизии видеоклип на песента и самата песен „Гурбетчия“ е излъчена въз основа на предоставен материал лично от Д. Д.. В същия смисъл е и даденият отговор от „Статис“ АД, а именно, че Д. Д. е имала участие в предаване, което е излъчено по телевизия 7/8 на 08.03.2022 г., за което предаване е предоставила на телевизията право да използва музикален видеоклип към песента „Гурбетчия“.

От заключението на допусната експертиза, изготвена от К. Б. се установява, че въз основа на представения на електронен носител клип на песента „Гурбетчия“, изпълнена от Д. Д. вещото лице е констатирало, че приложеният към делото диск съдържа видеозаписи, които от своя страна съдържат данни за изпълнителя на процесната песен и данни за наименованието на изпълняваната песен „Гурбетчия“, като според видеото изпълнител на песента е Д. Д., наименованието на изпълняваната песен е „Гурбетчия“, като диска съдържа информация за пет видеозаписи в пет ТВ участия. Вещото лице е констатирало, че не личат данни за манипулации, с изключение на видеото на „Лудо младо на сцената, излъчено по БНТ, в което предаване „Денят започва с Г. Л.“ има в долния десет ъгъл отразяване на календар за март 2018 г., но по виждане на вещото лице, това вероятно е хрумка на екипа на предаването на БНТ. Съпоставяйки заглавие и текст на песента с приложенията към исковата молба, вещото лице отразило разликите между текста, за който се твърди да е на М. П. и текста на песента, изпята от Д. Д. и идентичност на определени строфи. Вещото лице е удостоверило своите констатации и за наличност на видеоклипа на песента на посочени два линка в заключението, като за първия линк, твърди, че видеоклипът не е наличен, а по отношение на втория- наличен и съдържа звукозапис на песента „Гурбетчия“, изпълнена от Д. Д., при идентичност на текста и на двата звукозаписа на песента, като на втория видеоклип е посочен продуцент на видеоклипа – „Демарт“ ЕООД, касае платформата Ютюб.

В допълнителното заключение вещото лице е направил сравнения между видеоклипа, който е на адрес: https: // www.woutube.com/ watch 7v=rTgQDq3GCWM и с представения от ищците на диск, твърди, че при извършено сравнение между видеоклипа на канала в Ютюб, на посочения адрес и този, който е част от съдържанието на представения от ищеца диск, е налице идентичност на двата материала, като според информацията в Ютюб изпълнител на песента е Д. Д., а песента има заглавие „Гурбетчия“, като самият видеоклип не съдържа тази информация, тя е на обичайното за канала място- под видеоклипа, в статичен вид с обозначение, че е официално видео 2022 г. От представената кореспонденция между ответницата и управителят на ищцовото дружество, Б. Д., не оспорена в процеса се установява, че ответницата Д. не е оспорила обстоятелството, че изпълнява песента; направила е предложение да се сдобие в права за изпълнението на текста срещу 1 000лв. и спорът да се преустанови.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнение ищецът е предявил субективно и обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.95; чл.95а; чл.95б, ал.1, т.2и т.6 ЗАПСП.

По отношение на подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена в срок и от легитимирани лица. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

С атакуваното решение № 18 от 04.01.2024 г., постановено по т. д. № 1 666/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, с което съдът е осъдил на основание чл. 95, вр. с чл. 95 а ЗАПСП „Демарт“ ЕООД да заплати на “Кибела 28“ ЕООД обезщетение за нарушение на изключителното право на използване на стихотворения на М. П., под № №19 и 20 в стихосбирката „Македонски песни“, издадена през 1927 г. от литературна задруга „Хиперион“ - гр. София, чрез създаване на звукозапис, който е част от видео музикалното произведение - клип на песента “Гурбетчия“, изпълнявана от Д. Д., в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.09.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, осъдил е на основание чл. 95, вр. с чл.95 а ЗАПСП Д. П. Д. да заплати на “Кибела 28“ ЕООД обезщетение за нарушаване на изключителното право на ищеца за използва стихотворенията на М. П., под № № 19 и 20 в стихосбирката „Македонски песни“, издадена през 1927 г. от литературна задруга „Хиперион“ - гр.София, чрез следните проявни форми на нарушение, както следва: за възпроизвеждане на произведението - по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП в размер на 1 000 лв., ведно е лихвата върху тази сума, начина от 12.09.2023 г. до окончателното и заплащане; за разпространение на произведението сред неограничен кръг лица - по чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, начиная от 12.09.2023 г. до окончателното заплащане на сумата; за нарушение по чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП - чрез използване на аудио и видео музикално произведение (песента „Гурбетчия“, включваща съкратен и/или преработен вариант на текстовете на М. П., посочени по- горе), чрез разрешаване на медиите „Нова ТВ“, „7/8ТВ“, „БТВ“ и „БНТ“ да излъчват произведението по безжичен път, обезщетение общо в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.09.2022 г. до окончателното заплащане на сумата; за нарушение по чл. 18, ал. 2, т.10 ЗАПСП, осъществявано чрез интернет платформите- spotify, Apple Music, Deezer, Tidal, Facebook, YouTube и Amazon Music - обезщетение по 1 000 лв. за всяка от тези платформи - общо в размер на 7 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.09.22 г. до окончателното и заплащане; осъдил е на основание чл. 95 б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП ответниците „Демарт“ ЕООД и Д. П. Д. да преустановят използване на произведенията на М. П., представляващи стихотворения под № №19 и 20 в стихосбирката „Македонски песни“, издадена през 1927 г. от литературна задруга „Хиперион“ - гр.София, чрез използване на аудио и видео записи на песента „Гурбетчия“, включваща съкратен и/или преработен вариант на процесиите произведения; да преустановят евентуалното разпространение на записите, съдържащи тази песен в изпълнение на ответницата Д. П. Д.; да преустановят неправомерното използване на процесиите произведения чрез разрешаване на достъп до записаното произведение на „Нова ТВ“, „7/8ТВ“, „БТВ“ и „БНТ“, включително и да дават достъп тези медии до записаното произведение на техните интернет страници; да преустановят неправомерното използване на процесното произведение чрез предоставяне на достъп до интернет платформите- spotify, Apple Music, Deezer, Tidal, Facebook, YouTube и Amazon Music; осъдил е на основание чл. 95 б, т. 6 ЗАПСП ответниците „Демарт“ ЕООД и Д. П. Д. за тяхна сметка да разгласят диспозитива на това решение във всекидневниците „Телеграф“ и „24 часа“ и по телевизия „БТВ“ в часовия пояс от 17-19 часа и е осъдил на основание чл.78, ал. 1 ГПК, „Демарт“ ЕООД и Д. П. Д. да заплатят на “Кибела 28“ ЕООД разноски по водене на делото в размер на 2 695.51 лв. Решението е обжалвано само в частта, в която са уважени предявените искове, поради което в останалата отхвърлителна част същото е влязло в сила.

Релевираните от жалбодателя доводи са свързани с допустимостта и основателността на постановеното решение. Наведени са твърдения, че ищецът не е притежава на правата (материално-правна легитимация), както и че при постановяването на решението съдът е допуснал процесуални нарушения ( не е обсъдил всички въведени доводи от ответниците), както и че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Така релевираните от въззивника доводи за незаконосъобразност на атакуваният акт, съдът в настоящия си състав, намира за основателни по следните съображения:

Глава дванадесета на ЗАПСП урежда гражданскоправната защита на авторското право и на сродните му права при нарушаване на същите. В разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е уредено правото на обезщетение за нарушение на такова право, като е очертан фактическият състав и страните по правоотношението, от които възниква правото на обезщетение. По същия начин в чл. 95б, ал. 1 от закона е предвидено, че при използване на произведение в нарушение на разпоредбите на този закон носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да предяви някой от посочените искове: за установяване факта на нарушението (т. 1); за преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване (т. 2); за изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите (т. 3); за изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения (т. 4); за предаване на вещите по т. 3 (т. 5) и за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението (т. 6). В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на исковата молба и отправеното искане за защита ищецът е предявил обективно и субективно съединени искове с чл.95 б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП, чл. 95 б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП и чл. 95 от ЗАПСП.

Защитата на авторските права включва и възможността носителя на тези права да предяви иск с правно основание чл. 95 б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП - за преустановяване на неправомерно използване на същото. Съобразно нормата на чл. 95 б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП (в редакция на закона след ДВ, бр. 28/2018 г.), когато обект на авторското право се използва в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото може да иска по съдебен ред преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване. Със същите права разполага и лицето, на което е отстъпено изключителното право на ползване на произведението. Това означава, че носителят на авторското право и/или лицето на което е отстъпено изключителното право на ползване може да защитава обекта на авторското право, когато същият се използва неправомерно (без съгласие на автора или лицето с отстъпено право). За успешното провеждане на така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълното и главно доказване, че обектът на авторското право се използва от ответника. Едновременно с това за да се произнесе по така предявените обективно и субективно съединени искове съдът следва да се произнесе дали е налице нарушение на авторското право, което предпоставя установяване при условията на пълното и главно доказване, че ищецът е носител на правото и/или е лице, на което е отстъпено изключително право за използване, т. е. съдът е длъжен да установи факта на нарушението, макар и същият да не е изведен като самостоятелен иск. С оглед на цитирания текст на закона за успешното провеждане (установяване на факта на нарушението) ищецът следва да установи при условията на пълното и главно доказване, че е лице, носител на правото или е лице, на което му е отстъпено изключително право на използване на авторското право от създателя на посоченото от него литературно произведение, както и факта на нарушението (използване от страна на ответника по смисъла на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП по описания в исковата молба начин и време на извършване). В тежест на ответника е установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, като установи, че е имал разрешение от носителя на авторските права за използване на произведението на изкуството или право да използва същите, напр. хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП. С оглед на това настоящият състав намира, че за да се произнесе по така предявените искове е необходимо да разгледа релевираните във въззивната жалба твърдения, свързани с липсата на активна материално правна легитимация на ищеца. Наведените доводи в отговора на въззивната жалба, че тези възражения са преклудирани, тъй като не са своевременно заявени в отговора на исковата молба съдът намира за неоснователни.

Съгласно тълкувателните мотиви на ВКС, обективирани в тълк. решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/17 г. на ОСГТК на ВКС обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на което е разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК. Изключение в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК , възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. В конкретния случай за да се произнесе по отношение на притежаването на претендираното авторско право съдът е длъжен да приложи нормите, регулиращи правото на наследяване, които по своя характер са императивни. От друга страна съдът разглеждащ настоящия спор е длъжен да установи притежанието на авторското право, чието нарушение са претендира, като елемент от предявените искове за преустановяване на нарушението, разгласяване на решението и обезщетение, поради което настоящият състав намира, че следва да се произнесе по така въведеното възражение, с оглед на приложението на императивните правни норми, регулиращи наследяването.

Липсва спор по делото, че авторът на произведенията М. Д. П. е посинала17.05.1970 г. Спазвайки основния принцип на наследственото право съдът намира, че кръгът от наследници (вкл. и по отношение на авторското право) следва да бъде определен от закона, който е в сила към момента на откриване на наследството, а това е момента на смъртта на наследодателя. Ръководейки се от този принцип, ако автор е починал при действието на ЗАП, кръгът от наследници следва да бъде определен съгласно ЗАП, дори и в случаите, когато не е изтекъл срокът на защита. Аргумент в тази насока е разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗАПСП, съгласно която авторските права придобити до влизането на закона в сила се запазват. Тъй като се касае за наследяване на авторско право релевантен по отношение на наследяването им (с оглед датата на откриване на наследството) е ЗАП, в редакцията му ДВ. бр. 55 от 10 юли 1956 г. Наследяването е регламентира в разпоредбата на чл.18 от ЗАП. В тази редакция кръгът от наследници е един и същ с този предвиден в ЗН, но законодателят е предвидил определени допълнителни условия за да могат законните наследници да наследят авторското право. Всички други наследници освен преживелия съпруг и родителите могат да наследят авторското право само ако не са навършили пълнолетие (или в случай на следване до завършване на образованието, но не по-късно от 24 години) или ако същите са нетрудоспособни. Тези ограничения се отнасят до низходящите наследници на починалия автор. Непълнолетието и нетрудоспособността следва да са налице към момента на откриване на наследството. В този см. е становището на доктрината, изразено в Авторско право, учебник, проф. В. Е. Т., Българско наследствено право, Наука и изкуство Х. Т., както и статии, публикуване в Български законник. Липсва спор, че след смъртта си автора е оставил за законен наследник дъщеря З. М., която видно от представеното удостоверение за наследници е родена на 16.06.22 г., т.е. същата към момента на откриване на наследството е била пълнолетна. С оглед действаща разпоредба на ЗАП същата не е могла да наследи авторските права върху процесните произведения. Авторските права са преминали в полза на държавата, поради което същите не са могли да прехвърлени с договора за предоставяне на авторско право от 08.02.20.18 г., сключен от наследниците по закон (низходящи) на дъщерята З. М.. По изложените съображения настоящият състав намира, че ищецът не е носител на защитимото право, предмет на предявените искове. Релевираните други твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение не следва да се обсъждат, тъй като липсва първата предпоставка за уважаване на предявените искове – ищецът не е носител на защитимо авторско право, предмет на настоящето производство. С оглед на това предявените искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

По отношение на направените изявления за разноски съдът намира, че такива се дължат на въззивника. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника физическо лице сумата от 3 000 лв., предвид релевираното възражение за прекомерност, правната и фактическата сложност на делото, а в полза на ответника юридическо лице да заплати сумата от 600 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на двамата ответници сумата от 357.14 лв., представляващи внесена държавна такса за въззивното обжалване. За първоинстанционното производство ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответнците сумата от 800 лв., представляващи разноски, предвид изрично изявление, че разноски за адвокатско възнаграждение не са претендирани.