РЕШЕНИЕ

№ 18

гр. Кърджали, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140101349 по описа за 2024 година Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правни основания чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на В. М. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Кърджали, ••••••, за осъждането на ответника, по предявен частичен иск, да заплати на ищеца, сумата от 2 500 ( две хиляди и петстотин) лева – част от дължимата общо сума в размер на 134 576, 20 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, както и сумата 374, 79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2 500 лева, в периода от 01.09.2023 г. до 01.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба 01.10.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът с акт за встъпване в длъжност от 01.05.1991 г. съгласно Заповед •••••/28.03.1991 г. на МВР- •••• е встъпил в длъжност •••• със звание ••••в Отдел ••••при •••••• - Кърджали. С акт за встъпване в длъжност от 01.06.2009 г. съгласно решение от Протокол № ••••/13.05.2009 г. на ВСС ищецът е встъпил в длъжност ••••• в •••• при ••••••••••, с ранг •••••••. Съгласно Удостоверение••••••/2023 г. от 29.03.2024 г., издадено от •••••••••• ищецът има прослужено време в органите на съдебната власт, както следва: от 01.01.1995 г. до 01.06.2009 г.- •••••• - Кърджали; от 01.06.2009 г. до 14.11.2017 г.-•••••• в •••••; от 14.11.2017 г. до 24.06.2021 г.- ••••••• в ••••• и от 24.06.2021 г. до 15.07.2023 г., вкл.- „с•••••• в •••••, като общият му стаж на длъжността •••••• е 28 години 7 месеца и 15 дни. Твърди се, че на 16.06.2023 г. ищецът е подал молба с вх. № ••••/16.06.2023 г. по описа на ••••• за освобождаването му от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ, която молба е следвало да се счита за едномесечно предизвестие на основание чл. 166, ал. 1 във вр. с чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, като със Заповед •••••/14.07.2023 г. издадена от административния ръководител на •••• е бил прекратен актът за заемане на длъжност ••••••01.01.1995 г., считано от 16.07.2023 г. В Заповед••••/14.07.2023г. издадена от административния ръководител на••• Кърджали като причини за прекратяване на акта били посочени подадената молба и решение на П.К. на ВСС по т. 11 от Протокол •••/28.06.2023г., с което ищецът е освободен на основание чл. 160 вр. с чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ от заеманата длъжност •••••• •••••, считано от 16.07.2023 г. В същата заповед е посочено, че на ищеца следва да бъде изплатено еднократно обезщетение на основание чл. 225 от ЗСВ в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения, при произнасяне с нарочен акт при съобразяване на Решение за определяне на реда и начина на изчисляване на обезщетенията по чл. 225 от ЗСВ, прието с Решение на Пленума на ВСС по т. 52 от Протокол № 27/05.11.2020 г., както и на обезщетение на основание чл. 224 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск за 2023 г. Твърди се, че със Заявление от 04.07.2023 г. ищецът е поканил ответника •••-Кърджали да бъде определено и изплатено полагащото му се обезщетение по чл. 225 от ЗСВ, като поради неизплащане на обезщетението на 14.09.2023 г. подал ново заявление, с което посочил, че всички законови предпоставки за изплащане на обезщетението по чл. 225 от ЗСВ към 16.07.2023 г. са налице, но въпреки това към 31.08.2023 г. това обезщетение не е било определено по размер и не му е изплатено, като също така настоявал в срок до 30.09.2023г. дължимите суми да бъдат изплатени по банкова сметка. В отговор на тези заявления ищецът бил уведомен със Заповед •••/26.01.2024 г. издадена от административния ръководител на•••Кърджали, че не му се дължи обезщетение, тъй като не са налице изискуемите по т. 7 от Решение на Пленума на ВСС по ••••/05.11.2020 г. предпоставки да бъде изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, а са налице основанията по т. 6 от същото решение за неизплащане на обезщетението. В мотивите на тази заповед административният ръководител се е позовал на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, изр. I, предл. I от ЗСВ, подробно обсъждайки Решение ••••/08.11.2018г. на Конституционния съд по к.д. ••••/2018 г. и указанията дадени от главния прокурор на Република България, както и на одобреното споразумение за решаване на делото в съдебно производство по Протокол ••/05.01.2024г. по н.о.х.д. ••••/2023 г. по описа на СГС, с което на ищеца е наложено наказание „•••••“ за срок от 6 месеца, чийто изпълнение е отложено за срок от 3 години, както и наказание •••••. Ищецът сочи, че нормата на чл. 225, ал. 2, изр. I, предл. I от ЗСВ е неприложима, тъй като прекратяването на служебното му правоотношение с ответника е на основание чл. 165, ал. т. 2 от ЗСВ, а не на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗСВ. Обосновава се, че неправилно и в разрез със закона административният ръководител на ••••Кърджали е приел, че тази разпоредба е непълна и по аналогия, изхождайки от разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, е счел, че следва сам да я допълни. Напротив, в разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗСВ изрично и изчерпателно са посочени случаите, при които на •••••ите не се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, като се поддържа, че процесният случай не попада сред тях. Действително, както се сочи в Заповед •••••/26.01.2024г., издадена от административния ръководител на•••••-Кърджали, ищецът е бил привлечен като обвиняем, но това е станало както е посочено в заповедта на 25.08.2023 г., т.е. след освобождаването му от длъжност •••••• – на 16.07.2023 г. Твърди се, че към момента на привличането му като обвиняем ищецът вече повече от месец не е бил в системата на съдебната власт и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение на длъжността ••••••• нито е имал образувани против него нито дисциплинарни, нито наказателни производства. Предвид това, привличането му като обвиняем на един по-късен етап, когато не е бил •••••, не следва да окаже влияние върху възможността да получи обезщетение за заеманата длъжност ••••••“ за период от 28 години 7 месеца и 15 дни. Иска се осъждането на ответника и присъждането на разноски.

Ответникът ••••• – Кърджали, представлявана от •••••• административен ръководител, чрез процесуалния представител Ц. М., в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава изложените в исковата молба фактически положения, но посочва, че не се дължи обезщетение. В тази връзка релевира две основни възражения, а именно: 1) Възразява се, че на основание чл. 228, ал. 3 от КТ, вр. с чл. 229 от ЗСВ, обезщетението по чл. 225 от ЗСВ се изплаща не по- късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако не е уговорен друг срок. След изтичането на този срок работодателят дължи обезщетението със законната лихва. В разглеждания случай, при липса на пречки, изплащането на обезщетението е следвало да се случи най-късно на 31 август, 2023 г., към която дата ищецът вече е бил привлечен като обвием, което е пречка да бъде изплатено обезщетението. 2) Възразява се, че обезщетението по чл. 225 ЗСВ не се дължи, тъй като докато е заемал длъжността ••••• ищецът е извършил - на 15.06.2023 г., престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което с постановление, съставено на 25.08.2023 г., е привлечен като обвиняем по ДП № 270/2023 г. по описа на ••••••. В тази връзка се акцентира, че няма значение кога •••••ът е привлечен като обвиняем, дали преди или след освобождаване от длъжност. Важното е дали деянието, за което е привлечен е умишлено и дали е извършено по време на службата му като •••••. Обосновава се, че поведението на ••••••••••я е в разрез с изискванията за нравствени качества, които един ••••• следва да притежава, за да му се изплати „благодарствено“ обезщетение по чл. 225 от ЗСВ, тъй като с окончателно протоколно определение в протокол •••• от 05.01.2024 г. СГС е одобрил споразумение по••••••/2023 г., с което признава В. П. за виновен в това, че на 15.06.2023 г., около 13, 40 ч. в ••••• по ул. ••••••, в посока запад - изток, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка •••••, модел „••••••, peг. №•••••••, с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 42 на хиляда, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест“ - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Наложено е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни, като съображенията и доводите за това са следните:

По процесуалната легитимация на страните и допустимостта на процеса:

Съдът е сезиран с осъдителни искове по чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на гратификационно обезщетение и обезщетение за забава. В тази връзка следва да се посочи, че правоотношенията на съдии, прокурори и ••••••••••и представляват самостоятелен вид публични правоотношения по изпълнение на държавна служба при осъществяване на съдебната власт. Те не са нито трудови, нито служебни правоотношения, в който смисъл са съображенията, развити в решение № 1 от 31.01.2017 г. на КС по к. д. № 6/2016 г. ( ДВ, бр. 14 от 10.02.2017 г). Правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е поместено в Раздел V „Права и задължения” от Глава IX на ЗСВ, като според чл. 229 от ЗСВ за неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда. Законът за съдебната власт не регламентира изрично кой е процесуално легитимираният ответник при спор относно съществуването и изпълнението на правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, но изхождайки от препращането на чл. 229 ЗСВ настоящият съдебен състав приема, че това е съответният орган на съдебната власт, в който •••••ът полага труд. Това е така, тъй като разясненията на ТР № 1/2012 по ТД № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС предвиждат, че работодателят е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по исковете, произтичащи от трудовоправен спор, т.е. спор относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, а според легалната дефиниция, на §1, т.1 от ДР на КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни, където се полага наемен труд – пар.1 т.3 ДР на КТ/, което самостоятелно наема работници или служители за полагане на наемен труд по трудово правоотношение. •••••ите не са работници и/или служители, т.е. те нямат работодател, но съответното приложение на разпоредбите на Кодекса на труда, ведно с препращането по чл. 229 ЗСВ, сочи на извод, че пасивно легитимиран е съответният орган на съдебната власт, тъй като същият в най-голяма степен отговаря на дефиницията по §1, т.1 от ДР на КТ. В разглежданата хипотеза ищецът е заемал длъжност „••••••••••“ в ••••• в ••••••••••. •••••••, по аргумент от чл. 136, ал. 1 ЗСВ, са част от състава на съответната •••••• поради което •••••••••• е процесуално легитимираният ответник. В тази връзка следва да се изтъкне, че Прокуратурата на Република България, по мнение на настоящия съдебен състав, не е надлежен ответник по иска по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, тъй като, макар прокуратурата да е единна и централизирана, правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е уредено в полза на съдии, прокурори и ••••••••••и, а устройство на съдилищата не е централизирано, т.е. при предявен иск от съдия в аналогична хипотеза не би следвало да има съмнение, че ответник ще бъде съответният съд. Предмет на исковата претенция е неплатено трудово възнаграждение в широкия смисъл на това понятие.

По същество на правния спор:

Между страните не е налице спор относно фактите, които напълно се подкрепят от приетите писмени доказателства. Установява се, че на 16.06.2023 г. ищецът е подал молба за освобождаването му от длъжност като „••••••••••“ на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ - подаване на оставка. Молбата е уважена с решение на П.К. на ВСС по т. 11 от Протокол № 24/28.06.2023 г., по силата на което ищецът е освободен от заеманата длъжност „••••••••••“ на ОСлО в ••••••••••, считано от 16.07.2023 г., като въз основа на решението на ПК на ВСС е издадена Заповед ••••/14.07.2023 г. от административния ръководител на ••••. Един ден преди подаването на молбата за оставка на 15.06.2023 г. ищецът е заподозрян в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като при извършена проверка е установено, че същият, около 13, 40 ч., в ••••, в посока запад - изток, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка •••••• с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 42 на хиляда, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест“. По случая, по реда на чл. 212, ал. 3 НПК, е образувано досъдебно производство •••••/2023г. по описа на Второ РУ – •••••, което с Постановление от 16.06.2023 г. на прокурор при ••••• е изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура, тъй като съгласно чл. 35, ал. 4 НПК на Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от ••••••••••и. След изпращане на преписката е издадено Постановление от 25.08.2023 г., с което ищецът е привлечен като обвиняем. С протоколно определение• от 05.01.2024 г.по ••••••/2023 г. на СГС е одобрено споразумение, с което ищецът В. П. е признат за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.

Със заявление от 04.07.2023 г. ищецът е поканил ответника ••••••• да бъде определено и изплатено в негова полза обезщетение по чл. 225 от ЗСВ, като на 14.09.2023 г. е подал още едно заявление. В отговор на тези заявления е издадена Заповед ••••/26.01.2024 г. от административния ръководител на •••-Кърджали, с която е отказано изплащането на обезщетение, с довод, че са налице изискуемите по т. 7 от Решение на Пленума на ВСС по Протокол••••/05.11.2020 г. предпоставки да бъде изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ, а са налице основанията по т. 6 от същото решение за неизплащане на обезщетението. В мотивите на заповедта административният ръководител се е позовал на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, изр. I, предл. I от ЗСВ, обсъдил е Решение•••••/08.11.2018г. на Конституционния съд по к.д. ••••/2018 г. и указанията дадени от главния прокурор на Република България, като е взел предвид одобреното споразумение за решаване на делото в съдебно производство по Протокол ••••/05.01.2024г. по ••••••/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Според посочената разпоредба при освобождаване от длъжност ••••• или •••••••••• с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.

Правото по чл. 225, ал. 1 ЗСВ представлява имуществено право на •••••а, което възниква при посочените в законови предпоставки. Основанията да бъде отказано изплащането на обезщетение също са ясно очертани. Според чл. 225, ал. 2 ЗСВ обезщетението не се изплаща в случаите по чл. 165, ал. 1, т. 3 ЗСВ, т.е. в случай, че •••••ът е освободен от длъжност с оглед влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, а разпоредбата на чл. 225, ал. 3 ЗСВ предвижда, че в случаите, когато ••••• или •••••••••• е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното производство.

••••••••••но в хипотезата, при която •••••ът е привлечен като обвиняем, но е освободен от длъжност на друго основание, обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ се изплаща под отлагателно условие в зависимост от изхода на наказателното производство. Целта на закона е да се препятства възможността •••••, който е привлечен към наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода, да придобие право на обезщетение, ако бъде освободен от длъжност преди произнасянето на наказателния съд. Това е така, тъй като изплащането на обезщетение в полза на лице, за което могат да възникнат основанията за освобождаване от длъжност по чл. 163, ал. 1, т. 3 ЗСВ, противоречи на целта на закона. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ има благодарствен характер, доколкото същото не се дължи срещу положен труд, а представлява своеобразна положителна оценка за доброто изпълнение на служебните задължения на •••••а. Следва да се подчертае обаче, че правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ не е правна възможност, свързана със субективна положителна или отрицателна оценка на работата и/или поведението на •••••а. Същото е законово регламентирано имуществено право, което възниква, респ. не възниква, при настъпване на съответните юридически факти, регламентирани в Закона за съдебната власт.

Спорът по делото се свежда до това дали са били налице основанията по чл. 225, ал. 3 ЗСВ за отказ да бъде изплатено претендираното обезщетение. Ищецът обосновава, че има право на обезщетение, тъй като е привлечен като обвиняем на 25.08.2023 г., а е освободен от длъжност на 16.07.2023 г. Ответникът, изхождайки от характера на обезщетението по същество възразява, че приоритет следва да се даде на обстоятелството, че ищецът е извършил престъпление от общ характер по време, когато е бил действащ ••••• на 15.06.2023 г., като е подал оставка на 16.06.2023 г. Съдът намира, че тезите на страните относно приложението на чл. 225, ал. 3 ЗСВ не могат да бъдат споделени. За изхода на делото решаващо значение нямат обстоятелствата нито кога е издадено постановлението за привличане на обвиняем, нито това, че престъплението е извършено по време на заемане на •••••ска длъжност. Разпоредбите на чл. 225 ЗСВ уреждат имуществени последици, които са изцяло гражданскоправни, поради което законовите текстове следва да се тълкуват извън понятийните рамки на НПК. Смисълът на закона е, че основанието по чл. 225, ал. 3 ЗСВ - да бъде отказано изплащането на обезщетение, възниква тогава, когато •••••ът е заподозрян в извършването на умишлено престъпление, т.е. когато е уведомен или пък според обстоятелствата не е могъл да не знае, че срещу него се води разследване за конкретното престъпление. Фигурата на привлечен като обвиняем по смисъла на чл. 225, ал. 3 ЗСВ може да бъде налице, без оглед на това дали •••••ът е привлечен като обвиняем по реда и при спазване изискванията на НПК. Подобна хипотеза би могла да възникне и когато привличането по реда на НПК е осъществено при допуснато съществено процесуално нарушение, което опорочава това процесуално действие. В тази връзка следва да се посочи, че привличането на едно лице като обвиняем в наказателния процес представлява формален акт, който може да се осъществи по дава начина с постановлението по чл. 219, ал. 1 от НПК или със съставянето на протокола от първото действие по разследването по чл. 219, ал. 2 от НПК.

От гледна точка на гражданскоправните последици съдебната практика, постановена по искове по ЗОДОВ, обаче, константно приема, че е възможно да е налице разминаване между момента на формалното привличане на едно лице като обвиняем и момента на ангажиране на наказателна отговорност спрямо него. При образуване на ДП по чл. 212, ал. 2 от НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него – чл. 219, ал. 2 от НПК; при образуване на ДП по чл. 212, ал. 1 от НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на ДП с постановление по чл. 212, ал. 1 от НПК не е предвидено посочване в него на лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него – чл. 214, ал. 1 от НПК. Когато ДП в нарушение на това правило е образувано срещу конкретно лице и то е разпитано като свидетел, то това означава, че е извършено действие по разследване срещу него с участието му. До това положение се стига, въпреки че лицето не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред. ••••••••••но трябва да се приеме, че е ангажирана наказателната му отговорност. ( така. решение •••• от 11.04.2016 г. по гр. д. ••••••/2015 г. на ВКС, IV, г.о. ) Практика на СЕС, обективирана в решение по дело C‑209/22 г. и др., с което е разяснено кога едно лице следва да се счита „заподозрян“, макар и националното право да не познава това понятие, също придава правни последици и разграничава фактическото привличане към наказателна отговорност от формалното такова.

Не на последно място следва да се подчертае и това, че при тълкуването на чл. 6 от ЕКПЧ, ЕСПЧ, константно приема, че заподозрени лица, разпитвани за участието си в деяния, които представляват престъпление се смятат за „обвинени в престъпление” по см. на чл. 6 от Конвенцията, и могат да претендират за защита по чл. 6 от Конвенцията в наказателния му аспект.••••••••••••••••• Принципът за върховенството на международните договори, ратифицирани от Република България пред вътрешното законодателство е уреден в чл.5, ал.4 от КРБ, който гласи, че: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.” Ето защо следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 225, ал. 3 ЗСВ следва да се тълкува в светлината на чл. 6 ЕКПЧ.

В случая безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 15.06.2023 г. ищецът е заловен да шофира лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда промила, установена по надлежния ред чрез техническо средство. На същия ден, по реда на чл. 212, ал. 3 НПК, е образувано досъдебно производство, по което ищецът е разпитан като свидетел, и тъй като се е легитимирал като ••••••••••, с постановление от 16.06.2023 г. на прокурор при •••••• преписката е изпратена по компетентност на •••••••. В постановлението изрично е посочено, че компетентна е •••••, тъй като престъплението, за което е образувано ••••• е извършено от •••••. При това положение, както са сложени фактите по казуса, следва да се приеме, че още на 15.06.2023 г. срещу ищеца е предприето наказателно преследване, тъй като същият е заловен при извършване на престъплението, уведомен е за образуваното досъдебно производство и е разпитан като свидетел. Пречка за формалното повдигане на обвинение по реда на НПК е бил •••••••• статут на ищеца и обстоятелството, че •••• е от компетентността на ••••••, на която е изпратена преписката.

Обосновано може да се предположи, че именно с оглед на горните обстоятелства на следващия ден – 16.06.2023 г. ищецът е поискал освобождаване от длъжност, като е подал оставка. Тоест към 16.06.2023 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по смисъла на чл. 225, ал. 3 ЗСВ, поради което и с оглед осъждането му по повдигнато обвинение, не е придобил право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ.

Исковете подлежат на отхвърляне, като ищецът следва да бъде осъден да заплати юрк. възнаграждение в размер на 150 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, РС-Кърджали