Решение № 1198 от 10.8.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 67/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 85, ал. 7 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура /ЗЕСМФИ/. Образувано е по жалба на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД /ЮФБ/ с искане за прогласяване нищожността на т. 2 от Решение № 343/20.11.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС, комисията/ като приета в противоречие с влязло в сила Определение № 847/2025 г. на Върховен административен съд и Решение № 13284/06.12.2024 г. на Върховния административен съд. Алтернативно се иска отмяна както на т. 2, така и на акта в останалата му част като незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и целта на закона. В с.з. оспорващия се представлява от адв. Вътов и адв. Тренев, които поддържат жалбата. Съображения са изложени и в писмени бележки. Не се претендират разноски. Ответникът – Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Поддържа, че административното производство е проведено при спазване на всички процесуални правила, като на жалбоподателя многократно е предоставена възможност да представи необходимите доказателства относно разходите, въз основа на които претендира прилагането на нови ценови условия. Според ответника представените от дружеството документи не позволяват да бъде установена връзката между отделните разходи и конкретните активи, не осигуряват необходимата съпоставимост между входящите параметри на използвания разходен модел и съдържат множество несъответствия, поради което КРС правилно е приела, че не са налице достатъчно доказателства за икономическата обоснованост на предложените цени. Излага се становище, че при липсата на доказана разходна основа административният орган законосъобразно е приложил единствените окончателно установени и съдебно потвърдени ценови условия, действащи към 31.12.2022 г. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна – „ЦЕТИН България“ ЕАД /Цетин/, чрез адв. Нихризов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Съображения са изложени в писмени бележки. Иска се присъждане на направените разноски. СОП - редовно призована, не изпраща представител и не прави искане за встъпване в производството. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на оспорване е Решение № 343/20.11.2025 г. на КРС, с което на основание чл. чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗЕСМФИ, както и във връзка с искане вх. № 10-00-425/30.07.2025 г. от Цетин и Решение № 243/07.08.2025 г., комисията: 1. Приема резултатите от работата на специализираната комисия, определена с Решение № 243/07.08.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията; 2. Дава задължителни указания „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да прилага ценовите условия в сила към 31.12.2022 г., съгласно Таблицата (Приложение към решението), потвърдени окончателно с Решение № 5932/04.06.2025 г. по адм. дело № 3782/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС) до определяне на цени за услуги, съгласно одобрено Типово предложение за достъп до пасивна инфраструктура; 3. „ЮНАЙТЕД ФАЙБЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да възстанови заплатената от „ЦЕТИН България“ ЕАД такса за разглеждане на искането в размер на 900 лв.; 4. Разпорежда предварително изпълнение на настоящото решение. Административното производство пред КРС е образувано по искане с вх. № 10-00-425/30.07.2025 г. от Цетин за даване на задължителни указания по ЗЕСМФИ на ЮФБ. Искането е относно общите условия и ценовата листа на ЮФБ за ползване на физическа инфраструктура (подземната канална мрежа) съгласно ЗЕСМФИ. С Решение № 243/07.08.2025 г. на КРС е била определена специализирана комисия, която е провела процедурата по чл. 82-84 от ЗЕСМФИ. От фактическа страна е прието, че Цетин и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са имали сключен договор № 35612/29.05.2014 г. за ползване на физическа инфраструктура (канална мрежа). Цетин се явява универсален правоприемник на „София Комюникейшънс“ ЕАД, първоначална страна по посочения договор, в резултат на извършено на 01.12.2022 г. преобразуване чрез вливане по чл. 262 от Търговския закон на „София Комюникейшънс“ ЕАД в Цетин. Не е спорно между страните, че след отделянето на дейността по управление и експлоатация на пасивната електронна съобщителна инфраструктура от „Виваком България“ ЕАД (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), считано от вписването на 13.08.2024 г., ЮФБ е придобило качеството на самостоятелно предприятие, предоставящо достъп до собствена физическа инфраструктура. От Приложение 3.3. от решението за преобразуване е видно, че Договор № 35612/29.05.2014 г. е преминал към ЮФБ. От месец август 2024 г. фактурите, издадени на Цетин, са от ЮФБ. Не е спорно също, че ЮФБ е представило пред КРС документи относно формирането на предложените от него ценови условия, включително модел за разпределение на разходите, счетоводни справки, извлечения от системата SAP, фактури, договори, годишен финансов отчет и други документи, които според дружеството обосновават размера на претендираните разходи. От съдържанието на процесното Решение № 343/20.11.2025 г. се установява, че КРС е приела, че представените доказателства не са достатъчни да обосноват прилагането на предложените от ЮФБ цени, като е изложила съображения за наличие на несъответствия между отделни разходни позиции, липса на достатъчна проследимост между разходите и използваните активи, както и липса на необходимата документална обоснованост на част от представените разходи. В резултат на тези констатации комисията е постановила задължителни указания ЮФБ да прилага цените за достъп до каналната мрежа, прилагани от „Виваком България“ ЕАД към 31.12.2022 г. Решението е съобщено на 02.12.2025 г., а жалбата е подадена на 16.12.2025 г. По делото е допусната СИЕ, като заключението е изготвено въз основа на материалите по делото, представените от ЮФБ данни произхождат от системата САП (ЕRP система) на „Виваком България“ ЕАД, представляваща интегрирана система за управление на ресурсите на предприятието, чрез която се регистрират и съхраняват всички счетоводни операции. Съгласно поставената от съда задача вещото лице е извършило конкретизация на представените разходи, като е посочило за всеки разход съответния документ, категорията по Методиката и връзката му с конкретни активи и услуги. Заключението не съдържа констатации за липса на счетоводен източник на представените данни, нито установява несъществуване на посочените разходи. Експертизата не потвърждава и изводите на административния орган, че представените разходи не могат да бъдат идентифицирани по отношение на конкретните категории разходи, предвидени в Методиката. Вещото лице уточни, че е работило по Методиката приложена по адм. дело № 1469/24 г. При тези фактически установявания от правна страна, съдът намира следното: Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постановени решението адм. орган се е позовал на нормите на чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 82, ал. 1 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. С оспорваното в настоящото производство решение комисията: 1. Приема резултатите от работата на специализираната комисия, определена с Решение № 243/07.08.2025 г. на КРС; 2. Дава задължителни указания ЮФБ да прилага ценовите условия в сила към 31.12.2022 г., съгласно Таблицата (Приложение към решението), потвърдени окончателно с Решение № 5932/04.06.2025 г. по адм. дело № 3782/2025 г. на ВАС до определяне на цени за услуги, съгласно одобрено Типово предложение за достъп до пасивна инфраструктура; 3. ЮФБ да възстанови заплатената от Цетин такса за разглеждане на искането в размер на 900 лв.; 4. Разпорежда предварително изпълнение на настоящото решение. Съдът приема, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му със Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура правомощия за разрешаване на спорове между оператори на мрежи и оператори на електронни съобщителни мрежи относно достъпа до и съвместното ползване на физическа инфраструктура. Решението е постановено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не се установяват и други пороци от такъв характер и степен, които да обосноват извод за нищожност на акта или на част от него. Наведените в жалбата възражения касаят евентуалната му незаконосъобразност, но дори да бъдат приети за основателни, те не биха могли да доведат до извод за нищожност. В този смисъл, съдът не споделя довода на жалбоподателя за нищожност на т. 2 от акта поради противоречие с Определение № 847/2025 год. и Решение № 13284/06.12.2024 год. на ВАС. Посочените съдебни актове са постановени в различни административни производства, с различен предмет и относно различни административни актове. Те не разрешават спора по глава осма от ЗЕСМФИ, приключил с процесното Решение № 343/20.11.2025 г., нито съдържат разрешение по въпросите, които комисията е била длъжна да разреши в това производство. Жалбоподателят не сочи какво точно задължително указание е нарушила КРС. За да е налице подобно основание, следва съдът да е отменил административен акт и да е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона по чл. 173, ал. 2 от АПК, които административният орган впоследствие да е пренебрегнал. От изложеното от жалбоподателя не се установява подобна хипотеза. В този смисъл, правни изводи от тези актове не формират сила на пресъдено нещо относно настоящия административноправен спор. Силата на пресъдено нещо по чл. 177, ал. 1 от АПК обхваща единствено предмета на конкретното съдебно производство и не се разпростира върху други административни производства, основани на различно фактическо и правно основание. Ето защо искането за прогласяване нищожността на т. 2 от Решение № 343/20.11.2025 г. се явява неоснователно. Независимо от това съдът намира, че при постановяване на процесното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон, поради което същото подлежи на отмяна на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. На първо място съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност. От представената административна преписка се установява още, че КРС е отправила до ЮФБ искания за представяне на допълнителна информация и документи, на които дружеството е отговорило с множество писма и приложения. Независимо от това, в мотивите на процесното решение липсва конкретен анализ на отделните представени доказателства, както и обсъждане по какви съображения всяко едно от тях не е кредитирано. Комисията се е ограничила до общи констатации за липса на достатъчна обоснованост и наличие на разминавания, без да извърши индивидуална оценка на съдържанието и доказателствената стойност на представените документи. От мотивите на оспорения акт не се установява и по какъв начин административният орган е достигнал до извода, че именно цените на „Виваком България“ ЕАД към 31.12.2022 г. представляват икономически обосновани цени за дейността, осъществявана от ЮФБ към момента на постановяване на решението. Не е извършен анализ на разходната структура на ЮФБ, не са изложени съображения относно наличието или липсата на идентичност между използваните активи, нито е изследвано дали съществуват промени в организацията на дейността след отделянето на дружеството, които биха могли да окажат влияние върху размера на допустимите разходи. Комисията подробно е изложила съображения защо приема за недоказани разходите, заявени от жалбоподателя. Анализирани са представените счетоводни документи, разходният модел, входящите параметри, представените фактури, договорите и годишните финансови отчети, като е достигнато до извода, че представените доказателства не позволяват да бъдат установени действителните разходи на ЮФБ. Настоящият съдебен състав не споделя разбирането, че с този извод административният орган е изпълнил задълженията си по АПК. След като КРС е приела, че представените доказателства не позволяват установяване на действителните разходи на жалбоподателя, за нея е възникнало задължение да изясни релевантните факти в необходимата степен, така че постановеният административен акт да почива на пълна и обективно установена фактическа обстановка. Вместо това административният орган е формирал крайния си извод единствено въз основа на отрицателната констатация, че жалбоподателят не е доказал предложените от него цени, без да установи по положителен начин защо именно определените с процесното решение ценови условия съответстват на изискванията на закона. В случая липсва изследване дали към момента на постановяване на процесното решение цените, действащи към 31.12.2022 год., продължават да отразяват икономическите условия и действителните разходи за предоставяне на услугата. Не е анализирано какво значение има настъпилото отделяне на жалбоподателя като самостоятелно дружество, нито дали са настъпили промени в структурата на активите, организацията на дейността или разходите, които могат да окажат влияние върху определянето на цените. При наличие на такива неизяснени факти административният орган е постановил административния акт при непълна фактическа обстановка, което представлява съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Наред с това съдът намира, че процесното решение не отговаря и на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Действително мотивите подробно обосновават защо комисията не приема за доказани предложените от жалбоподателя разходи. Липсват обаче мотиви относно последващия решаващ извод, а именно защо именно цените, действащи към 31.12.2022 г., следва да бъдат приложени по отношение на жалбоподателя. Липсва икономически анализ, не са посочени конкретни фактически констатации и не са обсъдени относимите обстоятелства, въз основа на които комисията е приела, че именно тези ценови условия изпълняват критериите на чл. 81 от ЗЕСМФИ и Методиката. Обстоятелството, че това са последните влезли в сила и съдебно потвърдени ценови условия, само по себе си не представлява мотив за тяхната приложимост към настоящия спор. Влизането в сила на предходен административен акт удостоверява неговата законосъобразност към момента на постановяването му, но не освобождава административния орган от задължението във всяко следващо производство да изложи самостоятелни мотиви относно фактическите и правните основания за възприетия краен регулаторен резултат. КРС приема в мотивите си, че след отделянето ЮФБ представлява самостоятелно предприятие, чиито разходи следва да бъдат доказани самостоятелно. След като административният орган изхожда от тази предпоставка, той е следвало да изложи аргументи защо независимо от настъпилото преобразуване приема за приложими именно ценови условия, формирани въз основа на дейността на друго юридическо лице. Подобни мотиви липсват, а това препятства и съдебния контрол за законосъобразност, тъй като съдът не може да замества административния орган при формиране на неговата преценка. Следва да се има предвид, че липсата на мотиви относно избора именно на тези ценови условия не може да бъде преодоляна чрез доводи, изложени едва в хода на съдебното производство, нито чрез аргументацията, съдържаща се в писмения отговор по жалбата. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд мотивите на административния акт следва да съществуват към момента на неговото постановяване, като съдът не може да ги дописва или заменя с последващи обяснения на административния орган. Ето защо изложените в настоящото производство подробни съображения относно причините, поради които според ответника са приложими цените към 31.12.2022 г., не могат да санират липсата на такива мотиви в оспорвания акт. Изводите на съда не се променят и от заключението на назначената СИЕ. Вещото лице е конкретизирало използваните счетоводни документи, категориите разходи и тяхното отразяване в счетоводната система SAP. Независимо дали тези разходи биха били възприети като допустими в пълния им размер, експертизата опровергава извода, че липсва възможност за извършване на конкретна икономическа преценка. Същевременно следва да се отбележи, че заключението не дава отговор на въпроса дали определените с процесното решение ценови условия съответстват на действителните разходи на жалбоподателя. Подобна преценка не е извършена и от административния орган. Експертизата единствено потвърждава наличието на счетоводна информация, която е могла да бъде анализирана в административното производство, но не нито може да замести липсата на мотиви в самия административен акт, нито да санира допуснатите нарушения при постановяване на административния акт. Констатираните процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЕСМФИ цените за предоставяне на достъп до физическа инфраструктура следва да бъдат справедливи, разумни и съобразени с действителните разходи съобразно Методиката. В случая административният орган не е установил и не е мотивирал, че определените с процесното решение ценови условия изпълняват тези законови критерии. За да постанови задължителни указания относно конкретни ценови условия, комисията следва да разполага с положително установена фактическа основа, позволяваща да направи извод, че именно тези цени са икономически обосновани и съответстват на нормативните критерии. Подобен анализ в процесния административен акт липсва. Неоснователни са възраженията на ответника, че при липсата на доказани от жалбоподателя разходи единствената законосъобразна възможност е била прилагането на цените към 31.12.2022 год. Действително производството по глава осма от ЗЕСМФИ се развива по инициатива на заинтересованите предприятия и всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите твърдения и от които черпи благоприятни последици. В административното производство обаче този принцип действа съвместно със служебното начало, закрепено в чл. 9 и чл. 35 от АПК, поради което административния орган не е освободен от задължението служебно да изясни всички факти и обстоятелства, необходими за постановяване на законосъобразен административен акт. При упражняване на регулаторните си правомощия КРС не действа като арбитър между две равнопоставени страни, а като административен орган, който следва да постанови законосъобразен административен акт въз основа на обективно установените факти. Ето защо непълнотата на представените доказателства не освобождава органа от задължението да мотивира крайния си регулаторен извод и не може сама по себе си да служи като основание за определяне на конкретни ценови условия без необходимата фактическа обосновка. Още повече, че нито ЗЕСМФИ, нито Методиката съдържат правило, съгласно което при недостатъчност на представените доказателства комисията следва автоматично да приложи ценови условия, определени в друго производство и при различна фактическа обстановка. В случая не е извършена и оценка дали прилагането именно на тези цени води до резултат, съответстващ на принципите на разходната ориентираност, пропорционалността и недопускането на необосновано ограничаване на стопанската инициатива. Констатираните нарушения не са формални, тъй като ако административният орган беше изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК и беше изложил мотиви относно икономическата обоснованост на възприетите ценови условия, не може да бъде изключена възможността да достигне до различен краен резултат. Поради това процесното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, което обуславя неговата отмяна на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Предвид характера на констатираните нарушения и необходимостта първоначалната специализирана преценка да бъде извършена от компетентния административен орган, съдът не разполага с правомощие сам да разреши спора по същество чрез определяне на приложимите ценови условия. Поради това преписката следва да бъде върната на Комисията за регулиране на съобщенията за ново произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне административният орган следва не само да обсъди доказателствата, представени от страните, но и да изложи конкретни мотиви относно начина, по който достига до определените ценови условия, включително защо приема, че именно те съответстват на критериите по чл. 81 от ЗЕСМФИ и Методиката. При необходимост КРС следва да събере и допълнителни доказателства по реда на чл. 36 от АПК. При този изход от правния спор в полза жалбоподателя се дължат разноски, но такива не са претендирани, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока. Въз основа на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – София-област, втори състав