Решение № 19180 от 4.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3013/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК, срещу Решение № 618/17.02.2025г. по НАХД № 15209/2024г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, НО, 97- и състав, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № Р-10-173/03.09.2024г., издадено от Д. Й., в качеството си на изпълняващ правомощията на заместник- председател на Комисията по финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, определена на основание чл.10, ал.5 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/ с Решение на КФН №572/19.08.2024г. с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 644, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 106, ал. 2 от Кодекса на застраховането /КЗ/. Касаторът моли за отмяна на решението поради нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради явна несправедливост на наложеното наказание. С подробни аргументи излага доводи за липса на извършено нарушение. В условия на евентуалност претендира приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него НП. В съдебно заседание ответникът - заместник-председател на Комисията по финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа писмен отговор по същата. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура, прокурор П., моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Административен съд София-град, VI-ти касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение и обсъди, както наведените с касационната жалба основания, така и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в СРС от надлежно процесуално легитимирана страна в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на обжалваното решение /чл. 211, ал. 1 от АПК/. Разгледана по същество е неоснователна. Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 23.10.2023г. пред Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е заведена претенция с peг. № 0801-007871/2023-01 от М. В. В. по повод настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие от 21.10.2023г., при което са причинени увреждания на мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 600“, с per. № ОВ0552К. Отговорността на другия участник в ПТП- водач на мотоциклет „БМВ“ с per. № РВ9802А, е застрахована при жалбоподателя въз основа на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/30/123000546691. След завеждането на претенцията, на 25.10.2023г., собственикът на увреденото МПС е представил пред застрахователното дружество писмени документи, нужни за изплащане на застрахователно обезщетение. Сред тях са застрахователна полица, протокол за оглед на МПС, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС, двустранен констативен протокол и удостоверение /служебна бележка/ за валидна банкова сметка, които са отразени в двустранно подписаното „Уведомление за необходими документи“. В последното е отбелязано, че ползвателят на застрахователната услуга следва да представи още и контролен талон към знак за технически преглед. На 01.12.2023г. застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетение по претенцията на М. В., по повод на което последният е известен с уведомление с изх. № 6077 от същата дата. Предвид произнасянето на дружеството- застраховател В. подал жалба пред КФН с искане за предприемане на действия по компетентност. Във връзка с извършването на проверка по случая, заместник-председателят на Комисията е изискал от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да представи информация и писмени документи, съдържащи се по преписката. С писмо с вх. № 91-02-202 от 27.03.2024 г. по описа на КФН са представени изисканите документи, сред които и удостоверение за техническа изправност на мотоциклет „Сузуки ГСХР 600“ с per. № ОВ0552К С писмени уведомления от 29.03.2024г., 17.04.2024г. и 10.05.2024г. от застрахователя са изискани още и доказателства, удостоверяващи датата, на която е получено удостоверението за техническа изправност на превозното средство. В отговор на това, с няколко последователни писма жалбоподателят е декларирал пред КФН, че цялата необходима документация, постъпила по претенцията, вече е своевременно представена пред контролната институция, надлежно придружена от доказателства относно тяхното депозиране. С ново писмо от 17.06.2024г. пред КФН е подадена декларация от изпълнителните директори на застрахователното дружество с удостоверяване, че всички налични документи по преписката на заведената щета са били вече представени. След запознаване с представените пред контролния орган документи, свидетелят В. Ш. - на длъжност „главен експерт" в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ на КФН, приел, че в периода от 25.10.2023г. до 01.12.2023г. в [населено място] ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е извършило нарушение на чл. 106, ал. 2, предл. 2 от КЗ, изразяващо се в това, че не е регистрирало датата, на която е получило по претенцията удостоверение за техническа изправност на мотоциклет марка и модел „Сузуки ГСХ-Р 600“ е per. № ОВ0552К, поради което съставил акт за установяване на административно нарушение (AУAH) № Р-06-205/18.06.2024г. в присъствие на упълномощен представител на нарушителя и на двама свидетели, което е удостоверено с техните подписи. На датата на съставяне на AУAH, препис от същия е връчен на пълномощника, като в акта не са изложени възражения срещу него, а такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения AУAH е издадено наказателно постановление № Р-10-173/03.09.2024г. от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК е наложена имуществена санкция в размер 1000 лв. на основание чл. 647, ал. 2, чл. 644, ал. 1, т. 2 и чл. 648, ал. 1 от КЗ за нарушение по чл. 106, ал. 2 от КЗ. Съдът, в настоящия състав, намира за правилен изводът на СРС, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното от застрахователя нарушение. НП е издадено от компетентен орган, в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя, а материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ на юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635- 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя ѝ, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. С разпоредбите на чл. 106- чл. 108 КЗ законодателят е предоставил възможност на застрахователя да изиска и да се снабди с допълнителни доказателства от лицето, предявило застрахователната претенция, включително и от държавни органи и трети лица. Съгласно чл. 106, ал. 2 КЗ застрахователят е длъжен да регистрира датата на всяка заведена претенция, както и да регистрира датата на последващо получаване на всеки документ по нея, и да удостовери всяко от тези обстоятелства поотделно или под опис пред лицето, заявило претенцията. Видно от административната преписка, в Уведомление за необходими документи на 25.10.2023г. са представени– застрахователна полица, свидетелство за регистрация на МПС, СУМПС, двустранен констативен протокол и удостоверение /служебна бележка/ за валидна банкова сметка и е направен оглед на увреденото МПС. Срещу „контролен талон за технически преглед“ е отбелязано, че ще представи. Уведомлението е подписано от лицето, предало документите и лицето, което ги е приело. Както правилно е установил районния съд, с представените писмени уведомления от 29.03.2024г., 17.04.2024г. и 10.05.2024г. от застрахователя са изискани още и доказателства, удостоверяващи датата, на която е получено удостоверението за техническа изправност на превозното средство. В отговор на това, с няколко последователни писма същият е декларирал пред КФН, че цялата необходима документация, постъпила по претенцията, вече е своевременно представена пред контролната институция, надлежно придружена от доказателства относно тяхното депозиране. Доказателства за датата на представеното удостоверение за техническа изправност на ППС и/или неговата регистрация не са налични и не се твърдят от дружеството – застраховател. Правилно надзорните органи са посочили, че периодът, в който е следвало ЗК да отрази датата на получаване на съответния документ, поотделно или под опис, като и в двата случая се изисква да е пред лицето, заявило претенцията, е 25.10.2023г. /датата, на която този документ е изискан от увреденото лице, съгласно коментираното по-горе „Уведомление за необходими документи“/ - 01.12.2023г. /датата, на която застрахователното дружество се е произнесло по претенцията/. В този период ЗК е следвало да регистрира датата на получаване на документ, в случая удостоверение за технически преглед на мотоциклет „Сузуки ГСХ-П 600“ с рег.№ ОВ0552К, по конкретната застрахователна претенция. Надзорните органи са посочили периода на извършване на процесното изпълнително деяние, при условията на продължавано нарушение /чл. 6 ЗАНН/. Административнонаказаното лице е наясно за какво е била извършена проверката, а впоследствие в какво се изразява обвинението срещу него, както и кое е съставомерното поведение /бездействие и в какъв период/, за което е ангажирана и отговорността му. Формира се извод, че ЗК е извършило нарушение на чл. 106, ал. 2 КЗ, за което правилно му е наложено административното наказание „имуществена санкция“ в минимален размер. Съгласно чл. 106 от КЗ застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя, като се предвижда представянето на допълнителни доказателства от потребителя на застрахователната услуга. От този момент започва да тече 15-дневният срок, в който застрахователят следва да определи размера на обезщетението или мотивирано да откаже плащане, като в първия случай при положително становище да извърши и плащането. С нормата на чл. 108, ал. 1 КЗ се регламентира срокът за произнасяне по всяка една застрахователна претенция, предявена към застраховател, за изплащане на застрахователно обезщетение, без значение вида на застрахователното събитие, което подлежи на обезщетяване. Следователно, датата на последващо получаване на всеки документ по застрахователната претенция има значение за определяне на срока, в който застрахователят следва да се произнесе. Неотбелязването й води до невъзможност за определяне на началния момент на този срок, поради което именно законодателят е въвел това задължение. В конкретния случай не е ясна датата, на която застрахованото лице е представило удостоверение за технически преглед на мотоциклет „Сузуки ГСХ-П 600“ с рег.№ ОВ0552К, тъй като отразяване от застрахователното дружество не е направено нито към момента на предявяване на претенцията, нито впоследствие, в сочения от надзорните органи период. Именно и затова е ангажирана неговата отговорност, а именно по чл. 106, ал.2 КЗ. Застрахователните дружества изпълняват особено важна функция, като акумулират финансов ресурс, чрез който по определени правила да компенсират претърпените от застрахованите лица вреди. Неизпълнението на тази основна функция от страна на застрахователите в законоустановените срокове ще засегне имуществената сфера на тези лица и ще обезсмисли целта на застраховането – обезщетяване на вреди, настъпили в следствие на предвидени в съответните договори застрахователни събития. Наказанията по чл. 644 от КЗ са насочени именно към стимулиране на застрахователите да спазват предвидените в кодекса срокове за изпълнение на задълженията им, възникнали във връзка с поетите рискове, и при спазване целта на закона, изведена в чл. 2 от КЗ. Нарушението по чл. 106, ал. 2 от КЗ е формално, на просто извършване, тъй като законодателят не е предвидил в състава му настъпването на вредни последици, което обуславя и ирелевантността на липсата на такива. Във връзка с изложеното в случая не може да се приеме, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, в която посока е и утвърдилата се съдебна практика. Предвид изложеното касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно решение– оставено в сила. При този изход на спора и въз основа на направеното искане, на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция- юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изискванията на чл.63д, ал.5 от ЗАНН същото следва да се определи по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в минимален размер на 80 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София– град, VІ касационен състав,