Решение № 505 от 28.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5138/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. П. К., ЕГН ••••••••••, подадена чрез адв. Й. А. от ВАК, срещу НП № 23-0439-000700 от 07.06.2023 г., издадено от Началника на Трето РУ при ОДМВР – Варна, с което са й били наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП – „глоба“ в размер на 50лв. за нарушение на чл. 104а от ЗДП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДП – „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДП – „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДП. В жалбата си въззивницата сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, навежда твърдения както за допуснати нарушения на процесуалните правила (липсвала фактическа обстановка, не били посочени обстоятелствата при които били извършени нарушенията), така и за нарушение на материалния закон като оспорва извършване на нарушенията за които са наложени санкции. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски. В съдебното производство въззивницата се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява ,че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, на основанията изложени в жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозирани са писмени бележки от юк. К. Л. - А., в които същата оспорва жалбата изразява становище за правилност и законосъобразност на НП и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност и в случай, че се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален размер. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 09.05.2023 г. около обяд, въззивницата управлявайки л.а. „Киа Авела делта“ с рег. № ••• се движела по ул. „Акад. Курчатов“ в гр.Варна, в посока ул. „Козница“ когато в близост до Хлебозавода била спряна за проверка от свидетелите С. и Ж., и двамата полицейски служители в ІІІ РУ при ОД на МВР Варна. В хода проверката полицаите установили, че въззивницата използва мобилен телефон по време на управление без наличие на устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете; че не носи контролния талон към свидетелството за управление и не е представила ППС на технически преглед. За констатираните нарушения св. С. съставил срещу въззивницата АУАН № 891422/09.05.2023год. АУАН в който посочил, че въззивницата е нарушила разпоредбите на чл. 104а, ал.1 т.1 от ЗДП ; чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и чл. 147 от ЗДП. Актът бил надлежно предявен на въззивницата, която го подписала без възражения. Писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не били подадени и на 07.06.2023год., въз основа АУАН началника на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП, в което приел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, приел е че въззивницата е нарушила разпоредбите на чл. 104а, ал.1 т.1; чл. 100, ал.1 т.1 и чл. 147 от ЗДП и й наложил следващите им се за тях адм. наказания, а именно глоба в размер на 50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДП за първото нарушение; глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1 т.1, пр.2 от ЗДП за второто нарушение и глоба в размер на 50лв. на основание чл. 181, т.1 от ЗДП за третото нарушение. Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, докладни записки, Заповеди и справка за нарушител- водач. По делото са разпитани свидетелите С. (актосъставител) и Ж. (свидетел вписан в акта), а по искане на защитата и св. В.. В показанията си пред съда свидетелите С. и Ж. заявяват, че нямат ясен спомен за случая, но поддържат изцяло констатациите описани в АУАН. Св. В. твърди, че е била в автомобила на въззивницата когато са били спрени за проверка. Сочи, че преди да бъдат спрени за проверка въззивницата била говорила със сина си по телефона, че се ядосала и го хвърлила отпред на таблото, че той паднал между таблото и стъклото и тя се присегнала да го вземе и точно тогава когато ги спрели за проверка. Заявява, че се качила в автомобила на въззивницата на магазин „Технополис“ и докато спирането им от полицаите не са спирали никъде. Както показанията на разпитаните свидетели така и приложените писмени доказателства съдът кредитира като непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи: Съдът счете, че жалбата е допустима с оглед липсата на каквито и да било доказателства НП да е било връчено на въззивницата. Що се касае до направеното в НП отбелязване същото да се счита за връчено на 29.12.2023год. по чл.58 от ЗАНН то определено не се приема от съда по следните съображения: Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая видно от приложеното към преписката НП в същото не се съдържа отбелязване нито, че лицето не е намерено на посочения адрес, нито че новият му адрес е неизвестен. И след като НП не е било връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на въззивницата до датата на съдебното заседание, то подадената от нея жалба не би могла да бъде просрочена. В горния смисъл е налице константна съдебна практика на АС Варна по подобни казуси. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Доколкото с НП на въззивницата са наложени санкции за три нарушения съдът намира, че следва да обсъди всяка част от НП отделно. По т.1 от НП. С тази част на НП на въззивницата е наложено наказание за нарушение на чл. 104а от ЗДП. Разпоредбата на чл.104А от ЗДП забранява използването на мобилен телефон по време на управление на превозно средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използване на телефона без участие на ръцете. Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП е лице с качеството водач по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на действие. В обс. частни на АУАН и НП се пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай, въззивницата има качеството водач, тъй като е въвела в движение и управлявала процесното МПС към момента на спирането за проверка от страна на полицейските служители. Ползвала е мобилен телефон в момент, в който управлява описаното в АУАН и НП МПС. Горното се установява от констатациите отразени в приобщения към преписката АУАН (поддържани от актосъставителя и свидетеля по акта), който в тази си част се ползва с презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП, както и от показанията на св. В. ангажирана от защитата, която не само, че не разколебава констатациите в АУАН досежно това деяние, ами ги подкрепя. Същата сочи, че въззивницата е говорила със сина си по телефона, ядосала се и го хвърлила, навела се да го вземе и точно тогава била спряна. Следва да се посочи още, че понятието „използване“ по смисъла на чл. 104а от ЗДП не обхваща единствено провеждането на разговор по телефона, а обхваща всяко боравене с устройството, което ангажира ръцете на водача. В контекста на горното съдът счете, че въззивницата е нарушила забраната, предвидена в чл. 104а от ЗДП и е осъществила състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДП, поради което и правилно е ангажирана отговорността й като й е наложено и съответното административно наказание във фиксирания в нормата размер – глоба в размер на 50лв.. Доколкото нарушението е типично и не се отличава със степен на опасност по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Отделен е въпроса, че видно от справката за нарушител приложена към преписката въззивницата е многократно наказвана за нарушения по ЗДП. С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП в частта на т.1 е правилно и законосъобразно постановено и като такова следва да бъде потвърдено. По т.2 от НП. С тази част на НП на въззивницата е наложено наказание за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП. Посочената разпоредба в редакцията към датата на нарушението посочена в АУАН и НП вменява в задължение на водачите на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В случая отговорността на въззивницата е била ангажирана за това, че не носи КТ към СУМПС като в обст. части на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото й нарушение. От събраните по делото доказателства (АУАН поддържан изцяло от показанията на свидетелите С. и Ж.) се установява, че към момента на проверката въззивницата не е носила КТ към СУМПС, поради което и е нарушила разпоредбата на чл. 100, ал.1 т.1, пр.2 от ЗДП и е осъществила състава на чл. 183, ал.1 т.1 от ЗДП. Към настоящия момент обаче е налице законодателна промяна. С ДВ бр. 63/25.7.2023год. нормата на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДП е променена като от същата е отпаднало задължението за носене на контролен талон към СУМПС, съответно в нормата на чл. 183, ал.1 т.1 от ЗДП не е предвидена санкция за неносене на КТ. С други думи отпаднала е наказуемостта на това деяние. Налице е влязъл в сила нов по-благоприятен за дееца закон който по силата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН следва да намери приложение. В контекста на изложеното по-горе в частта на т.2 НП се явява издадена в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. По т.3 от НП. С тази част на НП на въззивницата е наложена санкция за нарушаване нормата на чл.147, ал.1 от ЗДП. Съгласно цитираната норма регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Очевидно е, че нормата е бланкетна и препраща към друг нормативен акт регламентиращ реда за извършване на технически прегледи на МПС. В случая както в акта така и в НП бланкетния състав не е запълнен с норма регламентираща конкретно задължение. На следващо място в обстоятелствените части на акта и НП липсват обстоятелства и факти, които изобщо да сочат на извод за извършено нарушение наказуемо по чл. 181, т.1 от ЗДП както е счел АНО. В тази връзка факти сочещи на това кога е бил предходния преглед на автомобила, съответно до коя дата е следвало най-късно той да премине отново на технически преглед не са изложени. Тези факти обаче са от съществено значение за преценката има ли или не извършено нарушение и кога е извършено нарушението ако има такова, доколкото задължението за представяне на МПС на преглед е с фиксиран срок, съответно нарушението е формално, на просто извършване и съгласно константната съдебна практика е довършено в деня след изтичане на срока. Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП в частта на т.3 на процес. основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивницата. Същият е лишена от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинена, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В случая липсата на минимален обем от факти води до пълна неяснота във волята на АНО, съответно до невъзможност за съда да изрази становището си досежно приложението на материалния закон. Що се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в това, че с НП били отнети 8 контролни точки като не било посочено въз основа на кой законов текст се отнемали точките и за кое нарушение, то не се споделя от съда най-малкото защото отнемането на контролни точки не е санкция и поради това не подлежи на самостоятелно обжалване, а фактически следва влязлото в сила наказателно постановление, с което е наложено наказание, за което се отнемат контролни точки. Отнемането на точки е с контролноотчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. Същото няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. За пълнота на мотивите обаче съдът намира за нужно да отбележи, че в случая да, в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 17 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение в атакуваното НП е било отбелязано отнемането на 8 точки доколкото точно толкова точки се отнемат съобразно цитирания по-горе текст от наредбата за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДП - за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача. По разноските. Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивницата така и от въззиваемата страна. По искането на въззивницата за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че случая по делото са налице доказателства за направени от въззивницата разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 245евро с ДДС (сума дори по-ниска от предвидената в наредбата за адвокатската работа за този вид дела - минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 204.52 евро без ДДС, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа или 245.42евро с ДДС.), както и това, че жалбата е била частично уважена /НП е отменено в едната част, с която на въззивницата е наложно общо наказание в глоба размер на 60лв. (30.68евро), то след аритметични изчисления се получава сумата от 80.00лв. (133.65евро с ДДС) възнаграждение за уважената част на жалбата. По искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивницата също следва да бъде осъдена да плати разноски на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 130лв. до 190лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично нито в едно съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки непосредствено преди последното съдебно заседание съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (50лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 59.09лв. (30.21евро) като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивницата Н. П. К. в полза на ОД на МВР Варна. Воден от горното, съдът