Решение № 31 от 27.2.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 546/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение на ОС-Добрич № 45/5.03.2025, поправено с решение № 132/21.03.2025г, и двете постановени по гр.д.№ 38/2025 СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ДЪРЖАВАТА, представлявана от М-ра на РРБ, чрез пълномощник Обл. управител на област Добрич, срещу „АЛБЕНА“АД ЕИК 834025872 със седалище и управление: с. Оброчище, общ. Балчик, обл. Добрич, к.к. „Албена“ - адм. сграда, представлявано от Изп. директор К.С., обективно кумулативно съединените положителни установителни искове за собственост за установяване в отношенията между страните, че ДЪРЖАВАТА е собственик по силата на закона - чл.13 ал.1 т.4 от ЗВодите, на 8бр. водовземни съоръжения – СОНДАЖИ за минерални води, както следва:

1. СОНДАЖ №С- 1 в с. Оброчище;

2. СОНДАЖ №С- 2 в с. Рогачево;

3. СОНДАЖ №С- 3 в с. Рогачево;

4. СОНДАЖ № С-4 в с. Рогачево;

5. СОНДАЖ № С-5 в с. Рогачево

6. СОНДАЖ № С-6 в с. Кранево;

7. СОНДАЖ № С-7 в с. Кранево;

8.СОНДАЖ № С-8 в с. Кранево, всичките подробно индивидуализирани в диспозитива на решението;ОСЪДЕНА Е ДЪРЖАВАТА да заплати на „АЛБЕНА“АД съдебно-деловодни разноски в размер на 4 600лв, от които 2 400лв /с ДДС/ - заплатено адв. възнаграждение и 2 200лв - заплатени възнаграждения за в. лица.

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ищеца: ОБЩИНА БАЛЧИК, „ВиК ДОБРИЧ“АД и МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ /МОСВ/.

Срещу решението на ОС-Добрич са подадени жалби от ищеца ДЪРЖАВАТА с вх.№ 1859/20.03.2025, от ТЛП МОСВ с вх.№ 2231/

2.04.2025, както и от ТЛП „ВиК ДОБРИЧ“АД с вх.№ 2233/ 32.04.2025.

В жалбата си ДЪРЖАВАТА, представлявана от М-ра на РРБ, чрез Обл. управител на област Добрич, излага несъгласие с постановеното решение, като счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като в мотивите не било обсъдено следното:

1.1 твърдяното от ищеца, че процесните съоръжения представляват вещ - принадлежност по предназначение към главната вещ, призната за изключителна държавна собственост - минералната вода.

1.2. процесните съоръжения са специфичен вид водовземни съоръжения, от които се добива само и единствено минерална вода.

Съгл.чл.14 ал.2 ЗВ минералните води по списъка от Прил.№ 2 са изключителна държавна собственост.

По делото няма спор, че добиваната от съоръженията вода е включена в списъка по Прил.№ 2 от ЗВ. Тези съоръжения нямат достъп до други води, освен минералните. След като служат единствено за добив на такъв вид вода, то те имат обслужващ характер и се явяват вещ - принадлежност към главната вещ - минералната вода.

Отчитайки тази специфика на съоръженията, в чл.90 ал.2 от Наредба № 1/10.10.2007 за проучване, ползване и опазване на подземните води Законодателят изрично е посочил, че съоръженията за минерална вода са недвижими вещи - принадлежност към минералната вода.

Макар е подзаконов нормативен текст, Наредбата е част от обективното право, с нейните повели следва да се съобразяват всички правни субект, вкл. и съдът. Затова същият следва да се съобрази с горепосочения текст. Този аргумент е различен от коментираното от съда „придобиване ех lege”. Тук собствеността на Държавата е изведена от характера на съоръженията като вещ - принадлежност към главната вещ – минералната вода. Фактът, че тази характеристика на процесните съоръжения е намерила нормативно уреждане, задължава съда да се съобрази с нея.

2. Неправилно приложен материален закон:

2.1. Посочената зависимост между минералната вода и съоръженията, изградени единствено да служат за добив на същата, води до пряко приложение на чл.98 от ЗС, съгласно който принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.

Цитираната разпоредба на чл.90 ал.2 от Наредба № 1/10.10.2007 е в унисон с основания текст на чл.98 от ЗС - вещта, предназначена само и единствено да обслужва главната вещ, следва нейната собственост. А главната вещ - добиваната със съоръженията минерална вода, е изключителна

държавна собственост.

2.2. Противоречи и на изричния текст на чл.17а ал.2 от Закон за водите, съгласно който водовземните съоръжения стават собственост на Държавата от момента на въвеждането им в експлоатация.

2.3. Най-същественото противоречие с материалния закон решението допуска при интерпретацията на чл.17а от ЗППДОбП /отм/. След като ответникът в ПО се позовава на правоизключващото възражение, заявявайки самостоятелни права на собственост, то носи тежестта да докаже това. В тази насока са били и указанията на ОС-Добрич, дадени с доклада по делото – ответникът да докаже реализирането на фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП/отм./. Такова доказване не е било проведено.

Съгласно разясненията, дадени от ВКС в ТР № 4/14.03.2016 по т.д.№ 4/2014г, преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество по чл.17а от ЗППДОбП /отм./ и съгласно чл.1 от ПМС 201/25.10.1993г, действително представлява самостоятелен придобивен способ, включващ сложен фактически състав:

• Държавата да е собственик на конкретно имущество;

• държавното имущество да е предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие;

• имуществото да не е изрично изключено при преобразуване на ДП в ТД

Първата предпоставка не се оспорва от ответника.

Втората предполага изричното предоставяне на съответния актив за стопанисване или управление.

Ответникът не е доказал нито едно от горните обстоятелства:

• не е предоставил по делото /нито пред нотариуса при съставяне на КНА/ акт, с който съоръженията са били предоставени за стопанисване и управление.

• ДФ „Албена“ не е имала право да се разпорежда със съоръженията, тъй като предметът й на дейност не съвпада с предназначението на съоръженията.

Дружеството е осъществявало дейност в сферата на туризма, ресторантьорството, а не в сферата на ВиК-услугите.

Този елемент от фактическия състав, на който се позовава ответникът - чл.17а ЗППДОбП /отм./, е бил обект на тълкувателна дейност от ВКС. В т.2г от цитираното по-горе ТР ВКС приема /възприето и от ДОС/, че стопанисването и управлението на активите е елемент от ФС на способа. Следователно, за да намери приложение разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП /отм./, ответникът е необходимо да докаже, че стопанисването и управлението на процесните съоръжения е било предоставено на ДФ „Албена“. Как следва да стане това е разяснено от ВКС: а/ чрез преки доказателства - нарочен акт. В случая такъв липсва, констатирано и от ДОС ; б/ чрез непреки доказателства, като напр. АДС, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие; разделителни протоколи имотни ведомости; записвания в инвентарните книги на ДП и др. подобни.

Ответникът не е ангажирал доказателства от гореизброените. Въпреки това, ДОС е предположил „логично“, че процесните съоръжения са били предоставени на ответното дружество /без да са представени доказателства в тази насока/, тъй като били изградени за нуждите на комплекса.

От примерното изброяване в ТР на ВКС възможните непреки доказателства за предоставяне на стопанисване и управление прави впечатление, че всички предложени доказателства са писмени документи, като не се допуска предоставянето на управлението на активите на държавното дружество да е въз основа на предположение, а следва изрично да бъде записано в документ. Касае за съоръжения, които се отбелязват в счетоводството на фирмите /както сега, така и преди/ като ДМА. Всяка година ДМА на дружества се прехвърлят от стария отчет към новия. Невъзможно е да липсват записи или те да не се пазят. Не става въпрос за случайно писмо или кореспонденция с държавен орган, която да се е изгубила, а е част от самото стопанисване на активите.

Недопустимо е елемент от фактическия състав на придобивен способ да се предполага, че бил налице, след като не може да бъде доказан по делото.

Съображенията, че сондажите били изградени, за да обслужват комплекса, не доказват предоставянето на стопанисването. В тази връзка ДОС е констатирал и това, че действително предметът на дейност на ДФ „Албена“ не е бил свързан с услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, респ. няма качеството „съответно“ по см. на чл.19 ал.1 от Закона за водите /отм./. След което съдът е направил заключение, че „и съоръженията не са били предназначени за това“.

Съдът е коментирал заключението на ССчЕ. Тъй като представеното такова от в. лице Д. Дойчева като неясно и двусмислено не давало еднозначен отговор на поставената задача, затова в о.с.з. на 11.02.2025г са й би поставени доуточняващи въпроси относно инвеститора на сондажите. От устното й обяснение става ясно, че такъв е била Държавата в лицето на ДСК „Отдих и туризъм“ - част от Министерството на тежката промишленост, а непосредственият изпълнител е било ДСО „Геоложко проучване“-гр.Ямбол. Това обяснение не е било взето предвид от съда. Заключението на в.л. Е.Й. съдът е тълкувал в обратен смисъл, като е посочил, че в приватизационния договор на дружеството имало индикации за два сондажа с някаква стойност и че същите били вписани по баланса на ДФ „Албена“, но поради липсата на документи, в. лице не можело да индивидуализира въпросните сондажи и да установи идентични ли са двата предполагаеми актива на процесните съоръжения. Не ставало ясно и дали посочените само два сондажа в приватизационния договор дали имат нещо общо с процесните или не.

Недоказани твърдения и обстоятелства следва да се приемат за неосъществили се.

Третият елемент от ФС на чл.17а ЗППДОбП /отм./ също не е доказан. Не са представени документи, от които да е видно дали процесните съоръжения не са били изрично изключени при преобразуване на ДФ в „Албена“ АД. От решението на ДОС е видно, че са били прехвърлени всички активи на ДФ „Албена“, с изключение на тези на поделенията. Доколкото в решението изрично е посочено, че част от активите не преминават към „Албена“ АД, то ответникът е следвало да докаже, че въпросните съоръжения не са попадали в активите на тези поделения, за което отново не са представени доказателства.

Поради изложеното въззивникът счита, че придобивният способ по реда на чл.17а ЗППДОбП /отм./ за нереализиран поради недоказаност на втората и третата предпоставки. При незавършен фактически състав ответникът не би могъл да стане собственик.

Приемайки обратното, ДОС е постановил незаконосъобразно и немотивирано решение, в противоречие на указанията по приложението на чл.17а ЗППДОбП /отм./, дадени от ВКС в т.2г от ТР №4/14.03.2016 по тълк.д. № 4/2014г.

Освен горното се позовава на това, че до 2022г, т.е. повече от 20 години след преобразуването на ДФ „Албена“, ответникът не се е легитимирал като собственик по никакъв начин. Едва през 2022, снабдявайки се с КНА за собственост върху сервитутно право върху изграден водопровод, дружеството изпратило писмо до Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр. Варна, твърдейки, че е собственик.

От своя страна, Държавата като реален собственик е стопанисвала процесните съоръжения, отдавала ги е за ползване, включвала ги е в редица регистри, програми, списъци, подробно изброени в ИМ, предоставяла ги е за стопанисване и управление на Община Балчик, отбелязвала ги е, създала е Акт за изключителна държавна собственост - АДС № 1809/1.03.2024г, т.е. активно е манифестирала собствеността си върху тях по всички възможни начини.

Впоследствие ответникът решил да придобие и водовземните съоръжения, при това чрез поправка - допълнение към първоначално издадения КНА.

Предвид изложеното моли за отмяна решението на ДОС и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на предявените от Държавата положителни установителни искове за собственост върху процесните 8 бр водовземни съоръжения за минерални води – сондажи под №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7,8.

Моли, на осн.чл.537 ал.2 ГПК, за отмяната на издадения на ответното дружество КНА за собственост № 73 т.IV per.№ 2125 н.д.№ 383/ 2022г, както и НА за добавка на КНА № 152 т.VI per. № 3750, н.д. № 603/2022г на нотариус Обр. Обретенов, per. № 109.

Моли, на осн.чл.84 ал.1 ГПК, за освобождаване от заплащане на държ. такса предвид, че процесните водовземни съоръжения са публична държавна собственост по см.чл.13 ал.1 т.4 от ЗВодите.

Моли, на осн.чл.78 ГПК, за присъждане сторените по делото съдебноделоводни разноски и юриск. възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна „АЛБЕНА“ АД, представлявано от Изп. директор К.С., е подала писмен отговор вх.№ 2813/28.04.2025, със становище за неоснователност на жалбата, като се излагат следните доводи:

Още с ПО била оспорена активна материалноправна легитимация на ищеца - процесните вещи не били публична държавна собственост и затова Държавата не е техен собственик по силата на закона чл.13 ал.1 т.4 от ЗВодите. Същевременно е заявило собствени права върху спорните съоръжения на осн.чл.17а от ЗППДОП /отм /. От твърдяното в ИМ и писмените доказателства по делото ставало ясно, че процесните имоти били построени, т.е. въведени в експлоатация, в периода 1969г-1977г. Нормите, от които ищецът черпи правото си на публична държавна собственост ex lege, са уредени в Закона за водите, обн. ДВ 1999г, който няма обратно действие, т.е. статутът на обектите, изградени в период преди приемането и влизането в сила на коментирания закон, би следвало да се урежда от действалия към момента на изграждането на съоръженията Закон за водите, обн.ДВ бр.29/1969г. Според същия за държавна собственост са обявени самите води, но не и водовземните съоръжения, т.е. по аргумент от чл.7 ал.2 от ЗВ /отм/ се допуска собствеността върху тези съoръжения да бъде различна от държавната, т.е. на стопански организации и държавни предприятия.

Доколкото се касае за съоръжения, изградени по време на действието на стария ЗВ, и без новия ЗВ да предвижда изрично преуреждане собствеността на съществуващите преди приемането му имоти, то твърдения статут на публична държавна собственост не намирал нормативна опора. Дори и да се приеме, че следва да се приложи сега действащият ЗВ (в сила от 28.01.2000г), то разпоредбата на чл.13 ал.1 т.4 изисква водовземните съоръжения да са изградени с държавни средства. Ищецът по никакъв начин не доказал изпълнението на това условие. Точно обратното - от представените доказателства било видно, че тези съоръжения били изградени от ТК "Балкантурист" - Албена.

Правилното тълкуване на чл.13 ал.1 т.4 от ЗВ е, че по-скоро Законодателят въвежда с тази разпоредба изключение - кога едно водовземно съоръжение не е публична държавна собственост - когато то не е изградено с държавни средства. Относно своята материалноправна легитимация в писмения си отговор ответната страна „Албена“ АД е преповторила твърденията си за фактите, за които има представени писмени доказателства: Разпореждане № 260/10.11.1965г на МС на НР България ; Решение № 2/24.04.1990г на К-та по туризъм ; Решение на ОС-Толбухин по фирм.д.№ 473/1990г за вписване във ФР преобразуването на ДФ“Албена“ в „Албена“; Правен анализ към приватизационната сделка на „Албена“; Служ. бележка на „Геология, проектиране и проучване“ АД – гр.Варна. Счита, че като ги е съобразил, ОС Добрич е поставил правилно и законосъобразно решение и затова въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Претендира сторените по делото разноски.

В писмения отговор на ТЛП ОБЩИНА БАЛЧИК вх.№ 5306/6.08.2025 е изразено становище за основателност на подадената от Държавата въззивна жалба, като се споделят изложените доводи и моли за уважаването й.

Въззивната жалба от ТЛП МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА

СРЕДА И ВОДИТЕ в първата й част съдържа оплакване за пропуск на съда да постанови решението си при участието на третите лица помагачи. По този повод е проведено производство по отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, приключило с решение, което не е обжалвано и е влязло в законна сила. Ето защо по тази част настоящият съд не дължи произнасяне.

В останалата част от жалбата са изложени оплаквания, касаещи порочността на решението.

1.1. Неправилно ОС-Добрич е отрекъл съществуването правата на ищеца, като е приложил нормата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./. Същата не е съществувала към датата на процесното преобразуване (30.10.1991г) на ДФ „Албена“ в „Албена“ ЕАД. Нормата е неприложима, тъй като преобразуването на ДФ „Албена“ е извършено на осн.чл.1 ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ, отм./, а не на осн.чл.17а ЗППДОбП/отм./. Последната не намира приложение спрямо вече преобразували се държавни предприятия по реда на чл.1 ал.1 ЗОЕТДДИ /отм./. Нормата на чл.17а ЗППДОП /отм./ би била приложима по отношение на преобразуващите се държавни предприятия след влизането на закона в сила.

Като е отрекъл правата на ищеца, позовавайки се на времево неприложим закон и приемайки за осъществено придобивното деривативно основание по чл.17а ЗППДОбП /отм./ в полза на ответника, съдът е постановил неправилен съдебен акт.

1.2. Неправилно ОС-Добрич е тълкувал и приложил материалноправната норма от чл.17а от ЗППДОбП /отм./ в противоречие с цитираните от самия него постановки от т.2г от ТР от 14.03.2016 по тълк.д. №4/2014 на ОСГК на ВКС и в противоречие с принципа за законност по чл. 5 ГПК. Неправилно е приел, че е налице вторият елемент от ФС - държавното имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие. От една страна самият съд е приел, че липсвали преки доказателства - нарочен акт за предоставянето за стопанисването и управлението на съоръженията на ДФ „Албена“. Изводът на съда, че било логично, след като стопанисването на процесните съоръжения, чието предназначение било да задоволяват нуждите от вода на държавния курортен комплекс във връзка с извършваната от него стопанска дейност, да е било предоставено на самия него, не почива на конкретни факти. Съдът го е извел по косвен път от това, че ищецът „е заявил невъзможност“ да изложи твърдения за начина на стопанисване и управление на процесиите сондажи. Така ОС-Добрич е допуснал съществено процесуално нарушение, вменявайки на ищеца доказателствената тежест от недоказването на този елемент от фактически състав. Доказателствената тежест от недоказването на който и да е от елементите на ФС по чл.17а от ЗППДОбП лежи върху ответника, тъй като той се позовава на това придобивно основание, домогвайки се да отрече придобивното основание на ищеца. Ответникът така и не е провел главно и пълно насрещно доказване на елемента от съдържането на ФС на чл.17 ЗППДОбП - че процесните сондажи С-1, С-2, С-3, С-4, С- 5, С-6, С-7 и С-8 са били предоставени за стопанисване и управление на ДФ „Албена“. Приемайки обратното, и то по неясен косвен път, ДОС се е произнесъл неправилно.

Допуснато е съществено процесуално нарушение на чл. 202 ГПК при оценка на заключенията по СТЕ и ССЕ. Неправилно е оценено заключението на в.л.Йорданова по ССЕ, като не е взето предвид изрично посоченото, че въз основа на представените от „Албена “АД документи, експертизата не може да установи дали са били/или не включени процесните съоръжения в търговските книги на праводателя ДФ „Албена“, към датата на преобразуването й през 1991г. Неправилно е оценено и заключението на в.л. Г. по СТЕ - не е взел предвид данните от приложената справка към заключението, въз основа на които е направен извод, противоположен на формирания от съда, а именно – че сондажните кладенци С-1 до С-8 служат за захранване с вода на абонати, които се намират и в други населени места - с. Оброчище, т.е. с изградената ВиК инфраструктура не се осигурява водоснабдяването единствено и само за нуждите на к.к. „Албена“.

1.3. Неправилно ОС не съобразил, че вещи – изключителна държавна собственост не могат да се придобиват на осн.чл.17а ЗППДОбП/отм./. Процесните сондажи С-1, С-2, С-3, С-4, С-5, С-6, С-7 и С-8 винаги са имали статут на изключителна държавна собственост, в т.ч. и към датата на твърдяното деривативно придобиване чрез преобразуване /30.10.1991г/. Правото на собственост върху същите следва по смисъла на чл.98 ЗС правото на собственост върху Находище № 101 Район „Варненски басейн“ – подземни води от еоценския водоносен хоризонт. Нито с акт за преобразуване по чл.1 ал.1 ЗОЕТДДИ /отм./, нито с акт за преобразуване по чл.17а ЗППДОбП /отм./, е допустимо да се предоставя в собственост на новообразуваното ЕТД имущество, което е изключителна държавна собственост, стопанисвано и управлявано от държавното предприятие преди преобразуването му.

1.4. Неправилно ОС-Добрич не е тълкувал и приложил относимата норма от чл.98 ЗС, съгласно която принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. Принадлежността към вещ не представлява самостоятелна вещ и затова не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ.

Процесните сондажи С-1, С-2, С-3, С-4, С-5, С-6, С-7 и С-8 са принадлежности по см.чл.98 ЗС към главната вещ - находище № 101 Район „Варненски басейн“ - подземни води от еоценския водоносен хоризонт. Основното предназначение на сондажите (С-1 в с.Оброчище, С-2 в с.Рогачево, С-3 в с.Рогачево, С-4 в с.Рогачево, С-5 в с.Рогачево, С-6 в с.Кранево, С-7 в с.Кранево, С-8 в с.Кранево) е да се достигне находището на водоизточника, намиращо се в земните недра (участък ,,Балчик, обл.Добрич, общ. Балчик“ от находището № 101 Район „Варненски басейн“ – подземни води от еоценския водоносен хоризонт). Сондажите представляват изграждането на дупка в земната кора, която се създава чрез сондажна машина, за да достигне находището на водоизточника. Извън необходимостта да обслужват разкриването на водите от находището, самостоятелното ползване на процесните сондажи е лишено от смисъл. Същите нямат самостоятелно съществуване без главната вещ - участъкът „Балчик, обл. Добрич, общ. Балчик“ от находището № 101 р-н„ Варненски басейн“ - подземни води от еоценския водоносен хоризонт. Когато главната вещ по см.чл.98 ЗС е изключителна публична държавна собственост, то и принадлежностите по см. на чл.98 ЗС към тази вещ са изключителна публична държавна собственост. В процесния случай главната вещ (участък ,,Балчик - обл. Добрич, общ. Балчик“ от находището № 101 Район „Варненски басейн“ - подземни води от еоценския водоносен хоризонт) винаги е имала статута на изключителна държавна собственост.

Всички води, вкл. минералните и лековитите, изворите на естествена сила, т.е. надземни и подземни води в пределите на НРБ, вкл. териториалните и вътрешните морски води, са държавна - общонародна собственост по силата на чл.5 ЗС (в редакцията, обн. ДВ. бр.92/16.11.1951г. Този извод се налага и от чл.7 ал.1 Конституцията на НРБ от 1947г /обн.ДВ бр.284/6.12.1947/, и от чл.16 ал.1 от К на НРБ от 1971г в ред. ДВ бр.39/18.05.1971/. След като всички подземни води в този период са били държавна общонародна собственост, в т.ч. и Находище № 101 Район „Варненски басейн“ - подземни води от еоценския водоносен хоризонт, то и сондажите, разкриващи и достигащи до тези води, като принадлежност към тях по чл.98 ЗС се явяват държавна общонародна собственост. Изводите за приложимост на чл.98 ЗС се доказват и от действащата в момента норма от чл.90 ал.2 от Наредба № 1/10.10.2007 за проучване, ползване и опазване на подземните води. Съгл.чл.90 ал.2 от Наредба № /10.10.2007г „съоръженията за минерални води са недвижими вещи, принадлежност към минералната вода“. Видно е, че Законодателят, при действието на ЗВ, в сила от 28.01.2000, изрично е уредил едно законово положение, което и при действието на отменения Закон за водите се е извеждало от чл.98 ЗС и което законово положение за вещно-правния статус на съоръженията (водно-стопански обекти) , което винаги е било безспорно. Публична държавна собственост са обектите и имотите по чл.18 ал.1 КРБ, определени със закон за изключителна държавна собственост (по арг. от чл.2 ал.2 т.1 ЗДС). Предвид това, посочените сондажи се явяват публична държавна собственост. Ето защо предназначението на спорните сондажи не е водоснабдяването на КК„Албена“ с цел функционирането му.

1.5. ОС не е изложил мотиви за формирания извод, че не е налице соченото от ищеца придобивно основание (ех lege) и че с влизането в сила на действащия ЗВ (в сила от 28.01.2000г) не била уредена собствеността върху заварените водовземни съоръжения за минерални води, които продължават да бъдат изключителна държавна собственост. Липсват и мотиви за времевото действие на действащия ЗВ и защо в процесния случай се явяват (според съда) неприложими спрямо заварените съоръжения (процесните сондажи) нормите от чл.13 ал.1 т.4 ЗВ, чл.17а ал.2 ЗВ, чл.90 ал.2 от Наредба № 1/10.10.2007 за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Поради изложеното моли за отмяна изцяло на постановеното от ДОС решение, вкл. и на издадените в полза на ответника КНА и КНА за допълване на първия. В писмените отговори, подадени от ТЛП „ВиК Добрич“ АД с вх.№ 2748/24.04.2025г и Община Балчик с вх.№ 2749/ 24.04.2025г са обективирани становища в подкрепа на изложеното в жалбата на МОСВ. С писмения отговор вх.№ 3045/28.05.2025 на отв. дружество „ АЛБЕНА “ А Д е оспорена жалбата със становище за нейната неоснователност с аргументи, аналогични на изложеното в писмения му отговор срещу жалбата, подадена от Държавата.

Въззивната жалба от ТЛП „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД също е против постановеното от ОС-

Добрич решение с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде прието, че собственик на процесните сондажи е Държавата.

Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържат се изложеното от ищеца в неговата жалбата, че в противоречие с материално-правните норми съдът е направил извод, че спорните сондажи С-1, С-2, С-3, С-4, С-5, С6, С-7 и С-8, не представлявали изключителна държавна собственост, макар чрез тях да се разкриват минерални води. Допуснато е и нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички твърдения и възражения, както и представените доказателства в тяхна подкрепа, че спорните съоръжения представляват изключителна държавна собственост и не могат да бъдат собственост на физически или юридически лица. Въпросните сондажи са специфични водовземни съоръжения и от тях се добива минерална вода, а неин изключителен собственик е Държавата, която ги е изградила, въвела ги е в експлоатация и ги е стопанисвала.

Водовземните съоръжения са вписани във водения от Басейнова дирекция „Черноморски район“ регистър по чл.118г, ал.З от Закона за водите по силата на подадено от „ВиК Добрич" АД заявление вх.№ РКС- 657/10.11.2006г и са описани като ВС за минерални води от среден еоцен и в Приложение № 1 на издадено от МОСВ Разрешително за водоползване № 0378/22.06.2001 с титуляр „ВиК-Добрич" ЕООД. С писмо изх.№ 26-00- 6217/АЗ/07.06.2022 от БДЧР във връзка с писмо изх.№ № 05-08- 1648/04.11.2021 на МОСВ и с писмо изх.№ 26- 006217/22.11.2021г „ВиК Добрич“ АД е била уведомена от Басейнова дирекция Черноморски район /БДЧР/, че, процесните сондажи, находящи се в общ. Балчик, обл. Добрич, разкриват минерални води - изключителна държавна собственост от участък „Балчик-област Добрич, общ. Балчик“ на Находище на минерална вола № 101 - Район „Варненски басейн“- подземни води от еоценския водоносен хоризонт с температура, по - висока от 20`С. В та зи връзка същите сондажите С-1, С-2, С-3, С-4, С-5, С-6, С-7 и С-8 са били прехвърлени в Регистрите на минерални съоръжения с Решение № 52/16.06.2020г на Директора на БДЧР, поради което са публична държавна собственост и същите следва да бъдат предадени в полза на Държавата. Сондажни кладенци са разположени в имот № 39459.4.159 – държавна собственост, в землището на с.Кранево, обш.Балчик, обл. Добрич и се намират в защитена територия местност Балтата. Същите са предадени е инвентарни номера 10681/01.09.1969г и инв.№ 10685/01.09.1977г.

Нарушенията на материалния закон: от постановеното решение не става ясно какво е установил съда от фактическа и правна страна, доколкото единствено пространно са преразказани исковата молба и отговорите на ответника и третите лица помагачи.

Според ОС-Добрич спорният въпрос е дали правото на собственост на Държавата се е погасило защото по силата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ е преминало в патримониума на праводателя на ответника - „Албена“ ЕАД с държавно имущество.

Съдът е приел, че ищецът не твърдял да е упражнявал правата си чрез другото, както и че нямало данни с акта за преобразуване на ДФ „Албена“ в ЕАД процесните съоръжения да са изрично изключени от имуществото на търговското дружество /няма и данни да са били включени/ Този извод на съда противоречи на действителното правно положение, след като ответникът не доказва с нарочен писмен документ, че процесните съоръжения са били включени като ДМА в активите на ответника, както и че именно на него е предоставено стопанисването и управлението на съоръженията.

Счита, че неправилно и погрешно е била възприета фактическата обстановка, а и не посочва конкретните доказателства, въз основа на които е направил своите правни изводи.

По делото няма представени от ответника писмени доказателства, установяващи правото му на собственост, макар съдът да е направил извод, че било „логично“ стопанисването на процесните съоръжения, чието предназначение било да задоволява нуждите от вода на държавния курортен комплекс във връзка с извършваната от него стопанска дейност, свързана с вътрешния и международния туризъм, да бъдело предоставено на самия него. От друга страна е прието от съда, че по делото нямало преки доказателства - нарочен акт за предоставянето за стопанисването и управлението на съоръженията на ДФ “Албена и нямало данни с акта за преобразуването на ДФ „Албена“ в ЕАД процесните съоръжения да били изрично изключени от имуществото на търговското дружество.

В настоящия случай е налице сложен правен казус, тъй като от една страна ВиК-операторът е единственият на обособената територия на обл. Добрич и предоставя услуга от първа необходимост - от съществено значение за живота и здравето на хората, а от друга страна, ответното дружество с предмет на дейност хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска дейност, в съответствие с действащото законодателство и след получаване на необходимите разрешения, без да е ВиК-оператор, заявява да е собственик на сондажите само поради факта, че били изградени за нуждите на курорта през 1969г.

Ответникът се е позовал на придобиване правото на собственост на осн.чл.17а ЗППДОбП /отм./, заявено в ПО, което е без значение, след като същият се е снабдил с КНА през 2022г, което е недопустимо - от една страна придобил правото на собственост чл.17а ЗППДОбП /отм./, а от друга страна - въз основа на придобивна давност.

Сондажите не са били заприходени в баланса нито на държавното предприятие и нито на приватизираното дружество, нито пък са се използвали от „Албена“ АД, доколкото сондажите изначално и понастоящем са стопанисвани от ВиК-оператора.

Ответникът не е представил самия приватизационен договор, а в нарушение на процесуалните правила съдът прие като доказателство по делото приложение № 4 към приватизационен договор, приложено към заключението на в. лице, представено единствено за целите на ССчЕ, което, обаче, не може да бъде част от доказателствения материал. Приетото от ОС Добрич противоречи на посочената задължителна практика на ВКС по прилагането на чл.17а ЗППДОбП /отм./, която следва да намери приложение и по настоящото дело.

В случая от приетите по делото експертизи стана ясно, че инвеститор на съоръженията е била Държавата чрез Държавен строителен комбинат /ДСК/ „Отдих и туризъм“, което е част от Министерства на тежката промишленост, а непосредствен изпълнител е било Държавно строително обединение /ДСО/„Геоложко проучване“ Ямбол. Това е било категорично установено, но не е било обсъдено от съда.

По отношение изготвеното от в.л. В.Н.Г. заключение ТЛП „ВиК- ДОБРИЧ“АД категорично е възразило за приемането му по делото, тъй като било оспорено от него, на осн. чл.200 ал.З ГПК, доколкото било хаотично, необосновано и не давало отговор на поставените въпроси, но съдът възприел същото.

С решение № РД-02-14-2234/22.12.2009 на Министъра на РРБ, на осн.§ 34 от ПЗР на ЗИД Закона за водите /ДВ.бр.47/2009/ във връзка с чл.198а от ЗВ са обявени обособените територии на действие на ВиК операторите, както и техният обхват и граници. С това решение е определена обособената територия на ВиК-оператора под № 14, съвпадаща с адм. граници на област Добрич и включваща общини: Добрич-град, Балчик, Генерал Тошево, Добричка (села), Каварна, Крушари, Тервел и Шабла. Съгласно чл.198 б т.2 от ЗВ, управлението на ВиК-системите се осъществява от асоциацията по ВиК, в която участват Държавата и една или повече общини-когато собствеността на ВиК системите в границите на обособената територия е разпределена между Държавата и общините или между няколко общини.

Безспорно е, че правото на собственост на Държавата е възникнало с реализирането на фактическото и правното основание за придобиване, като ищецът доказа и установи фактите, които го пораждат. Неправилно съдът посочва, че ищецът не бил оспорвал да е бил собственик на процесните съоръжения. Категорично се твърди, че Държавата е собственик на процесните съоръжения, изградила ги е със свои средства и само тя може да бъде техен собственик съгласно ЗВ. Налице в случая е обществен интерес, тъй като от сондажите се захранват потребители на ВиК-оператора и само той има право да извършва доставка и отвеждане на вода, а не „Албена“ АД. Поради изложеното моли за отмяната изцяло на решението на ОС-Добрич като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, като бъде постановено друго за уважаване на предявените от Държавата искове.

По повод на жалбата са постъпили писмени отговори от другите две трети лица помагачи - МОСВ и Община Балчик с доводи, аналогични на изложените от тях в писмените им отговори по гореописаните жалби.

Въззиваемата страна „АЛБЕНА“ АД е оспорила въззивните жалби, като счита същите за неоснователни и моли за потвърждаване решението на ОС-Добрич.

Претендира присъждане на разноски.

В о.с.з. страните не са се явили и не са изпратили процесуални представители. Докладвани са постъпилите писмени становища от :

1/ ДЪРЖАВАТА, представлявана от М-ра на РРБ, чрез Областния управител на област Добрич, като се поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяната решението на ДОС, като бъде постановено друго за признаване за установено по отношение на „Албена“ АД, че Държавата е собственик на процесните 8 броя водовземни съоръжения и на осн. чл.537 ал.2 ГПК бъде отменен съставеният в полза на ответната страна КНА № 73 т.ІV рег.№ 2125 н.д.№ 383/2022 на н-с Обр. Обретенов, рег.№ 109. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение.

2/ МОСВ, с което поддържа своята въззивна жалба.

Поддържа, че нормата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ е създадена едва с влизането в сила на § 13 от ЗИД на ЗППДОбП /нов, ДВ бр.51/1994г/, на която Законодателят не е придал обратно действие. Към датата на преобразуване на ответника /30.10.1991 г./ не е съществувало правно основание, аналогично на по-късно приетия чл.17а ЗППДОбП /отм./.

Моли за отмяната на решението и за уважаване иска на Държавата, като се признае, че процесните водовземни съоръжения за минерални води са собственост на Държавата по силата на закона /ex lege/, и за отмяна на издадения КНА.

3/ „ВиК–Добрич“ АД поддържа същото. Позовава се на разпоредбите на чл.17 ал.2 Закона за водите и чл.28 ал.1 от Закона за собствеността. Моли, на осн.чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на „Албена“ АД, че Държавата е собственик на водовземните съоръжения. Претендира присъждане на разноски.

4/ ОБЩИНА БАЛЧИК поддържа всички свои изявления пред първата и въззивната инстанции, като поддържа доводите, изложени от Държавата и затова жалбата й е основателна. Съгласно нормативната уредба главната вещ , каквато е участък Балчик - област Добрич, община Балчик от находище № 101 р-н „Варненски басейн“ – подземни минерални води от еоценския водоносен хоризонт, винаги е имала статут на изключителна държавна собственост. Затова и процесните сондажи е следвало винаги да са имали статут на изключителна държавна собственост, като правото на собственост върху тях следва правото на собственост върху горепосоченото находище № 101 район Варненски басейн – подземни минерални води. Съгласно чл.14 т.2 чл.15 и Прил.№ 2 /т.100 б.„е“, т.101 б.„б“/ от Закона за водите, изключителна държавна собственост са находищата на минерални води по списък и в Приложение № 2, както и водовземните съоръжения за тях.

С исковата си молба ДЪРЖАВАТА, представлявана от М-ра на РРБ, чрез Областния управител на област Добрич отправя искане да се признае за установено по отношение на ответната страна „Албена“ АД, , че Държавата е собственик на процесните водовземни съоръжения, а именно:

1/ СОНДАЖ № С-1 „Албена“ , село Оброчище, на самоизлив при съществуващо оборудване, с технически възможен дебит на водовземното съоръжение от 0,07л/сек. с температура на водата 23 градуса по Целзий, за който е отреден пояс І-ви с обща площ от 165,00 /сто шестдесет и пет/ квадратни метра. Сондажът е изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 53120.109.29 /пет, три, едно, две, нула, точка, едно, нула, девет, точка, две, девет/ по кадастрална карта и кадастрални регистри на село Оброчище, Община Балчик, Област Добрич, с адрес на поземления имот: село Оброчище, местност Кумбаалар, с площ 5 275,00 /пет хиляди двеста и седемдесет и пет/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За вилна сграда, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 109029, при съседи съгласно кадастрална карта: ПИ № 39459.507.404, ПИ № 53120.109.10, ПИ № 53120.109.1, ПИ № 53120.109.64 и ПИ № 53120.109.66. Сондажът притежава: Координатен регистър според Координатната система БГС 2005: Х- 4807137.00; У-707560.70 и Координатен регистър според Координатната система WGS 84: B 43º 22ʹ 17.518ʺ; L 28º 03ʹ 40.802ʺ;

2/ СОНДАЖ № С-2 „Албена“ , село Рогачево, на самоизлив при съществуващо оборудване, с технически възможен дебит на водовземното съоръжение от 0,59 л/сек. с температура на водата 22,8 градуса по Целзий, за който е отреден пояс І-ви с обща площ от 789,00 /седемстотин осемдесет и девет/ квадратни метра. Сондажът е изграден в Поземлен имот с кадастрален идентификатор № 62788.34.12 /шест, две, седем, осем, осем, точка, три, четири, точка, едно, две/ по кадастрална карта и кадастрални регистри на село Рогачево, Община Балчик, Област Добрич, с адрес на поземления имот: село Рогачево, местност Чаира, с площ от 880 /осемстотин и осемдесет/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Територия, заета от води и водни обекти, с начин на трайно ползване: За извор на прясна вода, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 034012, при съседи съгласно кадастрална карта: ПИ № 62788.34.17, ПИ № 62788.34.11 и ПИ № 62788.34.18. Сондажът притежава: Координатен регистър според Координатната система БГС 2005: Х-4806793.64; У-707211.21 и Координатен регистър според Координатната система WGS 84: B 43º 22ʹ 06.740ʺ; L 28º 03ʹ 24.824ʺ;

3/ СОНДАЖ № С-3 „Албена“ , село Рогачево, на самоизлив при съществуващо оборудване, с технически възможен дебит на водовземното съоръжение от 1,22 л/сек., с температура на водата 21,5 градуса по Целзий, за който е отреден пояс І-ви с обща площ от 184,00 /сто осемдесет и четири/ квадратни метра. Сондажът е изграден в Поземлен имот с кадастрален идентификатор № 62788.34.10 /шест, две, седем, осем, осем, точка, три, четири, точка, едно, нула/ по кадастрална карта и кадастрални регистри на село Рогачево, Община Балчик, Област Добрич, с адрес на поземления имот: село Рогачево, местност Чаира, с площ от 276,00 /двеста седемдесет и шест/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Територия, заета от води и водни обекти, с начин на трайно ползване: За извор на прясна вода, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 034010, при съседи съгласно кадастрална карта: ПИ № 62788.34.3, ПИ № 62788.34.22 и ПИ № 62788.34.9. Сондажът притежава: Координатен регистър според Координатната система БГС 2005: Х-4807164.98; У-707220.89 и Координатен регистър според Координатната система WGS 84: B 43º 22ʹ 18.757ʺ; L 28º 03ʹ 25.753ʺ;

4/ СОНДАЖ № С-4 „Албена“ , село Рогачево, на самоизлив при съществуващо оборудване, с технически възможен дебит на водовземното съоръжение от 7,56 л/сек., с температура на водата 25 градуса по Целзий, за който е отреден пояс І-ви с обща площ от 218,00 /двеста и осемнадесет/ квадратни метра. Сондажът е изграден в Поземлен имот с кадастрален идентификатор № 62788.34.6 /шест, две, седем, осем, осем, точка, три, четири, точка, шест/ по кадастрална карта и кадастрални регистри на село Рогачево, Община Балчик, Област Добрич, с адрес на поземления имот: село Рогачево, местност Чаира, с площ от 9 167,00 /девет хиляди сто шестдесет и седем/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Друг вид ливада, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 034006, при съседи съгласно кадастрална карта: ПИ № 62788.33.18 и ПИ № 62788.34.21. Сондажът притежава: Координатен регистър според Координатната система БГС 2005: Х-4806720.99; У- 706860.86 и Координатен регистър според Координатната система WGS 84: B 43º 22ʹ 04.730ʺ; L 28º 03ʹ 09.173ʺ;

5/ СОНДАЖ № С-5 „Албена“ , село Рогачево, на самоизлив при съществуващо оборудване, с технически възможен дебит на водовземното съоръжение – неизвестен, с температура на водата 17,5 градуса по Целзий, за който е отреден пояс І-ви с обща плащ от 125,00 /сто двадесет и пет/ квадратни метра. Сондажът е изграден в Поземлен имот с кадастрален идентификатор № 62788.33.9 /шест, две, седем, осем, осем, точка, три, три, точка, девет/ по кадастрална карта и кадастрални регистри на село Рогачево, Община Балчик, Област Добрич, с адрес на поземления имот: село Рогачево, местност Чаира, с площ от 180,00 /сто и осемдесет/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Територия заета от води и водни обекти, с начин на трайно ползване: За извор на прясна вода, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 033009, при съседи съгласно кадастрална карта: ПИ № 62788.33.8 и ПИ № 62788.33.10, ПИ № 62788.33.18, ПИ № 62788.33.6. Сондажът притежава: Координатен регистър според Координатната система БГС 2005: Х-4806276.94; У-706896.17 и Координатен регистър според Координатната система WGS 84: B 43º 21ʹ 50.313ʺ; L 28º 03ʹ 10.145ʺ;

6/ СОНДАЖ № С-6 „Албена“ , село Кранево, на самоизлив при съществуващо оборудване, с технически възможен дебит на водовземното съоръжение от 0,63 л/сек., с температура на водата 22,1 градуса по Целзий, за който е отреден пояс І-ви с обща площ от 118,00 /сто и осемнадесет/ квадратни метра. Сондажът е изграден в Поземлен имот с кадастрален идентификатор № 39459.507.404 /три, девет, четири, пет, девет, точка, пет, нула, седем, точка, четири, нула, четири/ по кадастралната карта и кадастрални регистри на село Кранево, Община Балчик, Област Добрич, с адрес на поземления имот: село Кранево, Защитена местност Блатно кокиче, с площ от 760 957,00 /седемстотин и шестдесет хиляди деветстотин петдесет и седем/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Защитена, с начин на трайно ползване: Резерват, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 000001, при съседи съгласно кадастрална карта: ПИ № 62788.33.18, ПИ № 39459.1.30, ПИ № 39459.4.152, ПИ № 39459.507.18, ПИ № 53120.109.62, ПИ № 53120.109.63, ПИ № 53120.109.50, ПИ № 53120.109.2, ПИ № 53120.109.40, ПИ № 53120.109.31, ПИ № 53120.109.20, ПИ № 53120.109.10, ПИ № 53120.109.1, ПИ № 53120.109.29, ПИ № 53120.109.66,

ПИ № 53120.109.15, ПИ № 39459.507.20 и ПИ № 62788.34.22. Сондажът притежава: Координатен регистър според Координатната система БГС 2005: Х-4805877.04; У- 706986.64 и Координатен регистър според Координатната система WGS 84: B 43º 21ʹ 37.273ʺ; L 28º 03ʹ 13.624ʺ;

7/ СОНДАЖ № С-7 „Албена“ , село Кранево, на самоизлив при съществуващо оборудване, с технически възможен дебит на водовземното съоръжение от 6,30 л/сек., с температура на водата 24,1 градуса по Целзий, за който е отреден пояс І-ви с обща площ от 158,00 /сто петдесет и осем/ квадратни метра. Сондажът е изграден в Поземлен имот с кадастрален идентификатор № 39459.4.159 /три, девет, четири, пет, девет, точка, четири, точка, едно, пет, девет/ по кадастралната карта и кадастрални регистри на село Кранево, Община Балчик, Област Добрич, с адрес на поземления имот: село Кранево, Защитена местност Блатно кокиче, с площ от 23 993,00 /двадесет и три хиляди деветстотин деветдесет и три/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Защитена, с начин на трайно ползване: Водно течение, река, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 000206, при съседи съгласно кадастрална карта: ПИ № 39459.4.156, ПИ № 39459.3.37, ПИ № 39459.3.38, ПИ № 39459.3.39, ПИ № 39459.4.160, ПИ № 39459.4.152. Сондажът притежава Координатен регистър според Координатната система БГС 2005: Х-4805469.45; У-707286.92 и Координатен регистър според Координатната система WGS 84: B 43º 21ʹ 23.778ʺ; L 28º 03ʹ 26.406ʺ;

8/ СОНДАЖ № С-8 „Албена“ , село Кранево, на самоизлив при съществуващо оборудване, с технически възможен дебит на водовземното съоръжение от 3,50 л/сек., с температура на водата 23 градуса по Целзий, за който е отреден пояс І-ви с обща площ от 71,00 /седемдесет и един/ квадратни метра. Сондажът е изграден в Поземлен имот с кадастрален идентификатор № 39459.4.159 /три, девет, четири, пет, девет, точка, четири, точка, едно, пет, девет/ по кадастралната карта и кадастрални регистри на село Кранево, Община Балчик, Област Добрич, с адрес на поземления имот: село Кранево, Защитена местност Блатно кокиче, с площ от 23 993,00 /двадесет и три хиляди деветстотин деветдесет и три/ квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Защитена, с начин на трайно ползване: Водно течение, река, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 000206, при съседи съгласно кадастрална карта: ПИ № 39459.4.156, ПИ № 39459.3.37, ПИ № 39459.3.38, ПИ № 39459.3.39, ПИ № 39459.4.160, ПИ № 39459.4.152. Сондажът притежава Координатен регистър според Координатната система БГС 2005: Х-4804946.62; У-707485.41 и Координатен регистър според Координатната система WGS 84: B 43º 21ʹ 06.649ʺ; L 28º 03ʹ 34.514ʺ.

Твърди се, че при извършена служебна справка в Имотен регистър към АВп било установено, че с КНА за собственост № 73 том IV рег.№ 2125 от 14.06.2022г, съставен от нотариус Обр. Обретенов, рег.№ 109, „Албена“ АД ЕИК 834025872 е призната за собственик върху: СЕРВИТУТНО ПРАВО ЗА ИЗГРАДЕН ПОДЗЕМЕН ВОДОПРОВОД, извеждащ водата от собствените на „Албена“ АД водовземни съоръжения с №№ С-1 „Албена“, С-2 „Албена“, С-3 „Албена“, С-4 „Албена“, С-5 „Албена“, С-6 „Албена“, С-7 „Албена“ и С-8 „Албена“.

Ищецът Държавата счита, че тези водовземни съоръжения притежават статут на публична държавна собственост.

Водовземните съоръжения са вписани в регистъра по чл.118г ал.3 от Закона за водите за стопанска дейност, като водовземни съоръжения разкрили води от еоценския водоносен хоризонт по силата на подадено от „ВиК– Добрич“ АД заявление с вх. № РКС-657/10.11.2006 г в БДЧР. Същите са описани като ВС за минерални води от среден еоцен и в Прил. № 1 на разрешително за водоползване № 0378/22.06.2001г с титуляр „ВиК-Добрич“ ЕООД, изд.от МОСВ.

Видно от Прил.№ 1 „Публични активи“ към Договор за стопанисване, поддържане е експлоатация на ВиК-системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 7.03.2016г, процесните водовземни съоръжения са въведени в експлоатация още през 1969г и 1977г това се установява от извадка от инвентарната книга на „ВиК Добрич“ АД, като е посочено, че сондажен кладенец 1 Албена е въведени в експлоатация на 1.09.1969г, а сондажни кладенци 7 бр Албена са въведени в експлоатация на 1.09.1977г.

Позовавайки се на чл.17 ал.4 от Конституцията на РБ във връзка с чл.13 ал.1 т.4 от Закона за водите, както и на чл.28 ал.1 от Закона за собствеността, ищецът твърди, че водовземните съоръжения са публична държавна собственост.

С КНА № 73/14.06.2022, вписан в СлВП-Балчик под акт № 42 том V вх.рег.№ 1797/14.06.2022г, дело № 748/2022г, „Албена“ АД е призната за собственик на сервитутно право за изграден подземен водопровод, извеждащ водата от собствените на „Албена“ АД описаните подробно по-горе водовземни съоръжения – сондажи под №№ С-1, С-2, С-3, С-4, С-5, С-6, С-7, С-8.

С НА за добавка на КНА № 152/24.08.2022г, том VI рег. № 3750 н.д.№ 603/2022. на Росица Христова - помощник-нотариус на н-с Обр. Обретенов, рег.№ 109, вписан в СлВп–Балчик вх. рег.№ 2994/24.08.2022г, акт № 137 том VІІ, н.д. № 1208/2022, на стр.5-та от КНА № 73/14.06.2022 е добавено сл. изречение: „С настоящия нотариален акт се признава право на собственост на титуляра „Албена“ АД и по отношение на водовземните съоръжения, подробно описани от буква „А“ до буква „З“ в акта.

С писмения си отговор ответната страна „Албена“АД оспорва материално-правната легитимация на Държавата като собственик на процесните водовземни съоръжения, като навежда правоизключващото

възражение – заявява самостоятелни права на собственост върху водовземните съоръжения – процесните сондажи под №№ С-1, С-2, С-3, С-4, С-5, С-6, С-7, С-8 на основание правоприемство от „Албена”ЕАД с държавно имущество, съответно от държавна фирма „Албена“ и осъществяване на фактическия състав на чл.17а от ЗППДОб/отм./ с §12 от ПЗР на Закона за приватизация и след приватизационен контрол /ДВ бр.28/2002г/, доколкото в акта за преобразуване съоръженията не са изключени от активите на дружеството и предвид обстоятелството, че ДФ“Албена“ е универсален правоприемник на ТК „Балкантурист“-Албена, от който били изградени.

Конкретно излага, че процесните съоръжения са изградени при действието на отменения Закон за водите, обн.ДВ, бр.29/1969г, който обявява за държавна собственост самите води, но не и водовземните съоръжения, а също и поради липсата на изрично преуреждане от действащия от 28.01.2000г Закон за водите на собствеността на съществуващите преди приемането му имоти.

Не било доказано и условието на чл.13 ал.1 т.4 от действащия ЗВ – водовземните съоръжения да са изградени с държавни средства.

Позовава се на обстоятелствата, че водовземните съоръжения са изградени от ТК“Балкантурист“-Албена, с което наименование до 1990г съществувало създаденото с разпореждане № 260/ 10.11.1965г на МС на НР България, считано от 1.12.1965г, предприятие към ДСО“Турист“-София под наименование ДТП“Балкантурист“ със седалище в гр.Толбухин. Със същото разпореждане са били предоставени сгради и терен за изграждане на курортен комплект „Албена“, чието строителство започнало през 1969г.

С решение № 2/24.04.1990г на Комитета по туризъм и във връзка с Указ № 56 за стопанска дейност и ППУСД била учредена ДФ“Албена“/ф.д.№ 473/1990г на ОС-Толбухин/, която се явявала правоприемник на ТК“Балкантурист“-Албена, приела активите и пасивите по баланса му към 24.04.1990г. С решение на ОС-Толбухин по ф.д.№473/1990г било вписано преобразуването на ДФ „Албена“ в „Албена“ЕАД с държавно имущество, което преобразуване е осъществено на база решение № 30/30.10.1991г. на Комитета по туризъм. „Албена“ЕАД била пълен правоприемник на ДФ“Албена“ с изключение на поделения в Балчик, Добрич, Учебнопромишлено предприятие-Албена и Автотранспорт Албена.

Водовземните съоръжения били изградени на база строителни книжа и проекти за водоснабдяване на к.к.Албена с допълнителни количества прясна вода от местността „Батова“, за което свидетелствало писмо на Министерство на народното здраве и социални грижи №ІІІ-2228/01.06.1968 и писмо до Балкантурист Албена вх.№44/20.01.1971г., в което се изразявала готовност два от сондажите в поречието на река Батова да се предадат на Балкантурист Албена, както и справка за стойностите на изградените като І етап обекти за външно ВиК и ел.захранване на к.к.Албена.

Изграждането им, ведно с прилежащия им водопровод, посочен в проектната документация като напорен тръбопровод, станало на два етапа.

В периода 1972/1973г. били изградени сондажни кладенци с проектни наименования Тх-1, Тх-2, Тх-3, а впоследствие били изградени и останалите четири сондажни кладенци с наименования Тх-5, Тх-6, Тх-7 и Тх-8, въведени в експлоатация през 1976г., като Акт № 16 бил от 30.12.1975г. Изградени били по възлагане и със собствени средства на ТК Балкантурист-Албена,

финансирани от генералната сметка на к.к.Албена.

Според обяснителна записка на Министерство на тежката промишленост, ДСО Геоложки проучвания-Ямбол, в края на 1971г. било взето решение за започване на хидрогеоложки сондажи за търсене и проучване на пресни подземни води за питейни цели от долноеоценския водоносен хоризонт в района на к.к.Албена. Предвидени били 8бр.сондажи. Предвидено било експлоатацията на сондажите да се изпълнява при естествено самоизливане, за което били направени и допълнителни каптажни камери, които да служат за утайници и за контролни измервания на дебита на водата, като извеждането на водата било предвидено да става с водопровод до събирателния резервоар на помпената станция.

Изградените от ТК Балкантурист-Албена водовземни съоръжения били идентични по параметри на посочените в заповед № 797/09.08.2021г. на Министъра на околната среда и водите. Променено било наименованието им от Тх-… на С-…

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, с оглед пределите на настоящото производство, очертани с въззивните жалби, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимите правни норми закон, приема за установено от фактическа и правна страна :

Обект на заявените и от двете страни собственически права са 8бр сондажи за водовземане /подробно индивидуализирани по-горе/, без тръбопроводите, отвеждащи водата до Помпена станция „Бункерна“, а оттам към Пречиствателна станция „Албена“ АД и на територията на самия комплекс.

По отношение на същите Държавата заявява собственически права по силата а закона, като има издаден АДС № 1809/1.03.2024г /л.л.637, гръб,и сл. , в том от делото/, с посочено основание чл.18 ал.1 от Конституцията на РБ ; чл.69 и чл.71 ЗДС; чл.14 т.2 и чл.17 т.2 Закона за водите. Ответното дружество се позовава на чл.17а ЗППДОП /отм./, като се е снабдило с КНА № 152/24.08.2022г, посочен като добавка към съставения КНА от 73/14.06.2022г.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на в. лице инж. Велислав Гроздев по допусната СТЕ /л.721-828, т.3-ти от 1- инст.д./, прието от съда, се установява, че процесните сондажи са били изградени през периода 1972-1975г от Министерство на тежката промишленост, Държавно стопанско обединение /ДСО/„Геоложко проучване“-Ямбол по възлагане от инвеститора Държавно стопанско обединение /ДСО/„Отдих и туризъм“-Толбухин.

Същите представляват стоманобетонни обекти, трайно закрепени за терена, като в о.с.з. на 24.09.2024г в. лице пояснява, че имат бетонни оградни стени, покрити са с плоча и имат желязна врата /онагледени са на снимковия материал към СТЕ/. Така създаденото помещение на всяко съоръжение е разделено от стена, висока от около 1м., зад която е резервоарът за вода, естествено образуван от оградните стени на съоръжението и разделителната стена. Пред разделителната стена има тръба, чийто долен край е в сондажа, а в горния край на самоизлив, т.е. без използване на техническо средство помпа или друго, излиза водата, която се влива в резервоара. Водата, която се събира в резервоара на съоръженията, по гравитачен път, на самотек /без използване на техническо средство/ по тръби, свързани в мрежа, от сондаж № 8 към № 7 /т.е. с начало сондаж № С-8/, след това в № 6, в № 5, в № 4 и в № 3 и директно от № 2, се събират в Помпена станция „Бункерна“, откъдето се изпомпва /тласка/ към пречиствателна помпена станция „Албена“ /сх.3 на л.11 от СТЕ – л.731, т.3 от делото/. Без съществуването на водовземните съоръжения съществуването на ПС „Бункерна“ е безпредметно, тъй като тя събира вода само от тези сондажи. Извън тази мрежа е само кладенец № 1, който директно трябвало да излива водата в ПС „Албена“, но понастоящем съоръжението е сухо, вероятно пресъхнало по мнението на в. лице. Предназначението на ПС „Албена“ чрез помпи да изтласка водата, събрана от всички водовземни съоръжения към резервоари с вместимост 1000куб.м. и 10 000куб.м. във високата местност „Маджарлъка“ на кота 111м. Мрежата от сондажни кладенци от С-1 до С-8, помпени станции ПС„Бункерна“ и ПС„Албена“, водоемите с обем 1000куб.м. и 10 000куб.м. в м-ст „Маджарлъка“, както и свързващите ги водопроводи и тласкатели били проектирани, построени и експлоатирани за нуждите на к.к.“Албена“. Водоемът с обем 10 000куб.м. е разположен на кота 111м, за да покриел нуждите от вода на х-л „Добруджа“ от 9-ти етаж нагоре. За целта е бил изграден водопровод от етернит /АЦ/ ф 150- висока зона. Понастоящем, след като били предадени за стопанисване и експлоатация на „ВиК Добрич“ АД по силата на Договора по чл.198п ал.1 от ЗВ от 7.03.2016г, тази мрежа захранва, освен к.к.„Албена“, и част от с.Оброчище, местностите „Маждарлъка“ и „Кумбаалар“ на с. Оброчище, вилна зона “Панорама“ и част от вилна зона “Фиш-фиш“ – видно на Прил.№ 2 към заключението.

След извършен оглед на място, и въз основа на писмените документи, вещото лице е посочило местонахождението на сондажите, всички извън територията на курортния комплекс “Албена“АД, които са изградени по терасата на р. Батова, в резерват „Балтата“, както следва:

СОНДАЖ № С-1 в с. Оброчище, общ. Балчик, попада в частен имот в урбанизирана територия /скица на л.199 от делото/;

СОНДАЖ №С-2 в с. Рогачево, м-ст “Чаира“, общ. Балчик, попада в територия заета от води и водни обекти /скица на л.198 от 1-инст.д./

СОНДАЖ №С-3 в с. Рогачево, м-ст “Чаира“, общ. Балчик, попада в територия заета от води и водни обекти /скица на л.196 от 1-инст.д./

СОНДАЖ № С-4 в с. Рогачево, м-ст “Чаира“, общ. Балчик, попада в територия земеделска ливада/ ск. на л.195 от 1-инст.д./

СОНДАЖ № С-5 в с. Рогачево, м-ст “Чаира“, общ. Балчик, попада в територия заета от води и водни обекти /скица на л.197 от 1-инст.д./

СОНДАЖИТЕ под номера С-6 , С-7 и С-8 в с. Кранево, общ. Балчик, от тях първият попада в защитена територия за резерват, а последните два – в защитена територия водно течение на река.

В тази връзка следва да бъдат анализирани правните норми, действали от тогава насам спрямо водите и съответно на водовземните съоръжения за тях, какъвто характер имат сондажните кладенци.

С приемането на Конституцията на НРБ от 1947г, отм. 21.05.1971г, Гл.II „Обществено-стопанско устройство“, чл.6 е прието, че средствата за производство в НРБ принадлежат на Държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица. Съгласно чл.7 всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са държавна, т. е. общонародна собственост. На същата е придадено приоритетно значение съгл.чл.8 - „общонародната собственост е главната опора на Държавата в развитието на народното стопанство и се ползува с особена закрила. Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, намиращи се в нейни ръце“. В съответствие с тази норма, е приетото в чл.5 от Закона за собствеността в редакцията, обн. ДВ. бр.92/16.11.1951г – „всички води, вкл. минералните и лековитите, изворите на естествена сила, т.е. надземни и подземни води в пределите на НРБ, вкл. териториалните и вътрешните морски води, са държавна собственост“.

С последващата Конституция на НРБ от 1971г, влязла в сила на 21.05.1971г и отменила предходната, до съществените промени в нея от 1990г, включително и в заглавието, съгласно чл.14 формите на собственост в НРБ са: държавна (общонародна), кооперативна, собственост на обществените организации и лична собственост. Отново отново приоритет е придаден на държавната /общонародната/ собственост, закрепен в чл.15 – същата е „висша форма на социалистическата собственост и съставлява единен фонд. Тя определя социалистическия характер на собствеността на кооперативните и обществените организации и се ползува с особена закрила“. В нормата на чл.16 изрично са изброени обектите на държавна собственост, сред които са заводите и фабриките, водите, а съгл.чл.17 ал.1 Държавата осъществява правото си на собственост, като образува стопански и други организации и участва в държавно-кооперативни предприятия, на които предоставя имоти за стопанисване и управление, както и чрез дейността на тези организации при осъществяването на предоставените им или придобити права. Според ал.2 Държавата може да предоставя на кооперативни и обществени организации и на граждани право на ползуване върху определени държавни имоти. В ал.3 е предвидена възможността ползването на водите и другите изрично изброени обекти да бъде предоставено на кооперативни организации и граждани, което подлежи на уреждане със закон. По отношение на държавните стопански организации , обаче, изрично е посочено в чл.18 , че осъществяват дейността си съобразно принципите на стопанската сметка.

С изменението на същата Конституция от 1990г с чл.14 ал.2 е прогласено, че всички видове собственост /държавна, общинска, кооперативна, на обществени организации, на юридически лица, частна и лична/ се ползват с еднаква закрила от закона и с равни възможности за развитие. Съгласно чл.15 държавната собственост съставлява единен фонд, а в чл.16 изрично са посочени обектите, които са само държавна собственост и сред тях са водите.

Приетата през 1991г и действаща понастоящем Конституция на РБ визира в чл.17 ал.2, че собствеността е частна и публична; режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон – ал.4. В чл.18 е прогласено изрично кои са обектите на изключителна държавна собственост, сред които са водите. Според ал.5 условията и редът, при които Държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.

В съответствие с посочената норма е приет сега действащият Закон за водите, обн. ДВ бр.67/1999г, в сила от 28.01.2000г. Съгласно Чл.14 още в първоначалната му редакция, действаща от влизането на закона в сила, е посочено, че изключителна публична държавна собственост, която не може да бъде преобразувана в частна, са: 1/ вътрешните морски води и териториалното море; 2/ минералните води по списък, съгласно Прил.№ 2 - неразделна част от този закон. В същото, в първоначалната му редакция под т.101. са посочени минералните води от Район "Варненски басейн" - подземни води от еоценския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20° С - област Варна и област Добрич, а с изменението ДВ бр.55/2018, касаещо посочената точка, са посочени същите води с участъци: а) Варна – област Варна, община Варна; б) Балчик – област Добрич, община Балчик.

Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че процесните сондажи са за находища на подземни минерални води, намиращи се Район „Варненски басейн“ – подземни води от еоценския водоносен хоризонт с температура по-висока от 20 градуса, в участък Балчик, област Добрич, община Балчик, които минерални води са изключителна държавна собственост по силата на Конституцията на Република България и Закона за водите. Разпоредбата на §1 т.6 от ДР към ЗВ съдържа легалното определение за „водоносен хоризонт“., а т.17 - за "минерални води"; това са посочените в Прил.№ 2 към закона; в останалите случаи - за които има издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването.

Процесните сондажи представляват водовземни съоръжения за минерални води по см. на действащия ЗВ - с § 1 т.7 от ДР към ЗВ е дадена легална дефиниция за „водовземане" - обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти.

Съгласно чл.13 ал.1 т.4 ЗВ водовземните съоръжения за минерални води-изключителна държавна собственост, както и наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства, са публична държавна собственост. Тази редакция на разпоредбата е приета със ЗИД ЗВ, обн. ДВ бр.95/2009г, публ. на 1.12.2009. Същата е влязла в сила три дни след обнародването, т.е. считано от 5.12.2009г. Съобразно дотогава действащата редакция на същата разпоредба публична държавна собственост са наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства. Така, смисълът на действащата понастоящем редакция на чл.13 ал.1 т.4 ЗВ е, че публична държавна собственост са всички водовземни съоръжения за минерални води, имащи статута на изключителна държавна собственост, а не само съоръженията, изградени с държавни средства, както се твърди от ответната страна. Изразът „изградени с държавни средства“ се отнася само за наблюдателните сондажи. Този извод следва и от разпоредбата на чл.17а ал.1 от ЗВ, съгласно която водовземни съоръжения за минерални води по чл.13 ал.1 т.4 могат да се изграждат от Държавата, общини, когато са им предоставени за управление минерални води-изключителна държавна собственост, както от и за сметка на лицата, на които е предоставено право за водовземане от минерални води, чрез ново съоръжение по реда на този Закон или концесия за добив на минерална вода. Съгласно ал.2 от чл.17а ЗВ водовземните съоръжения по ал.1 стават собственост на Държавата от датата на въвеждането им в експлоатация. Следователно, държавна собственост стават всички водовземни съоръжения за минерални води по силата на чл.13 ал.1 т.4 от ЗВ, без значение с какви средства са били изградени.

Съгласно чл.90 ал.2 /в сила от 30.10.2007г/ от Наредба № 1/10.10.2007г за проучване, ползване и опазване на подземните води съоръженията за минерални води по чл.10 ал.1 т.4 от ЗВ /каквито са водовземните съоръжения за минерални води - публична държавна собственост/ са недвижими вещи, принадлежност към минералната вода – изключителна държавна собственост. От това следва, че волята на Законодателя е тези водовземни съоръжения да се считат за вещи, обслужващи главната вещ - минералната вода, която е изключителна държавна собственост, и затова същите ще следват статута на главната вещ съобразно нормата на чл.98 ЗС.

Изводът е, че сега действащата редакция на чл.13 ал.1 т.4 от ЗВ не допуска частна собственост върху водовземните съоръжения за минерални води – изключителна държавна собственост, като тези водовземни съоръжения имат статута на публична държавна собственост, съгласно ЗВ, без значение кога и с какви средства са били изградени.

Въз основа на всичко изложено може да се направи извод, че в нито един момент през периода от 1947г до 1991г, а и след това статутът на водите на територията на държавата не е бил променен и същите са били държавна собственост.

След като статутът на минералните води, намиращи се в Район „Варненски басейн“ – подземни води от еоценския водоносен хоризонт с температура по-висока от 20 градуса, в участък Балчик, община Балчик, област Добрич, е на изключителна държавна собственост, то и статутът на обслужващите ги съоръжения /процесните водовземни съоръжения - сондажи С-1, С-2, С-3, С-4, С-5, С-6, С-7 и С-8/, необходими за извличането на водите от подземния водоносен слой, като вещи, обслужващи главната вещ, ще следват нейния статут съобразно общата разпоредба на чл.98 ЗС. Това вече изрично законово е закрепено с изменението на ЗВ, в сила от 5.12.2009г. Така с новия Закон за водите е въведен различен режим по отношение различните водни обекти, като от коментираните по-горе разпоредби следва, че след като Законодателят е извадил от гражданския оборот изрично посочените в Прил.2 минерални води, то и водовземните съоръжения за тях не могат да бъдат частна собственост, а само публична държавна.

Да се мисли, че по отношение на процесните сондажи би била приложима нормата на чл.92 ЗС /за принципа на приращението/ понеже са трайно прикрепени към земната повърхност, поради което следват статута на земята, е несъстоятелно. Това идва в противоречие с тяхното единствено предназначение за извеждане на намиращата се подземни водни слоеве на земната повърхност. Без наличието на такива подземни води, съществуването на тези водовземни съоръжения е безпредметно. При това, местонахождението им в имоти – собственост на различни правни субекти, би дало основание да се счита, че принадлежат на различните собственици на земята. Аргумент в подкрепа на тези разсъждения може да се изведе и от разпоредбата на чл.11 ЗВ. В същия са посочени водите и водните обекти - публична държавна собственост, вкл. и подземните такива /с изключение на минералните, които пък са изключителна държ. соб-ст/, като е без значеине това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост. При това положение за подземните минералните води - изключителна държ.собственост, това следва да важи на още по-голямо основание.

Всичко гореизложено е достатъчно, за да се приеме предявеният от Държавата положителен установителен иск за собственост върху процесните сондажи за основателен. Но, за пълнота на изложението следва да се отговори и на въпроса дали ответното дружество се легитимира като собственик на същите, позовавайки се на правоприемство на активите и пасивите на ТК „Албена“, преобразуван в ЕАД “Албена“ по силата на чл.17а ЗПДОП и по този начин изключва правото на собственост на Държавата върху тях.

Няма спор, че процесните сондажи са били направени при създаването на курортен комплекс „Албена“. С Разпореждане № 260/10.11.1965г на МС на НРБ, считано от 1.12.1965 се създава предприятие към държавно стопанско обединение /ДСО/ “Турист“-София под наименованието Държавно туристическо предприятие /ДТП/ “Балкантурист“ със седалище гр.Толбухин /сега гр.Добрич/ и с предмет на дейност – експлоатация на хотели и ресторанти и др. дейности за нуждите на международния и вътрешен туризъм. Със същото разпореждане са били предоставени сгради и терен за изграждането на к.к. „Албена. До 1990г предприятието е съществувало под наименованието Туристически комплекс /ТК/ “Балкантурист“-Албена.

По делото е прието заключението на вещото лице Д.Д.Д. /л.902-911/, съдържащо описание на намиращите се по делото документи в тяхната хронологична последователност, описани и от вещото лице Гроздев, за анализа на които не са необходими специални знания и съдът може сам да формира правни изводи въз основа доказателствената стойност на същите.

По първоинстанционното дело е приложено копие от нотариалното дело по съставения КНА № 73/14.06.2022г. Приложена е молбата с искане за признаване на „Албена“ АД за собственик на Група I - водовземни съоръжения, трайно прикрепени към земята, разкриващи минерални води от участък „Балчик“, като са описани процесните 8 броя, и Група II - сервитутно право на водопроводно съоръжение – водопровод, извеждащ водата от сондажите от Група I до Помпена станция „Албена“

При съставянето на КНА № 73/2022г от нотариус О. Обретенов са описани представените пред него писмени документи - от т.1 до т.24, от които относимите са, както следва:

т.1 Писмо от М-во на народното здраве и соц. Грижи /МНЗСГ/ № III- 2228/1.06.1968г /л.498, том 2 от делото/

т.2 Писмо до „Балкантурист“-Албена вх.№ 44/20.01.1971г /л.499, том 2 от делото/

т . 3 Списък на ВК строителство на к.к.“Албена“, предвидени за изграждане за 1973г; /л.507, том 2 от делото/

т.4 Списък на обектите на ВиК, включени в генералната сметка на КК „Албена“ за 2-ри етап /л.508, том 2 от делото/

т.5 Справка за стойността на обектите , външно ВиК и ел. захранване на КК “Албена“- 1-ви етап /л.500, том 2 от делото/

т.8 Извлечение от анализ на правното състояние на „Албена“ ЕАД от м.11.1994г за приватизация на дружеството /л.524-530, том 2 от делото/

т . 1 4 Опис справка на завършени обекти капитално строителство „Албена“ /л.618-627, том 2 от делото/

т.15 Обяснителна записка с екзекутивен чертеж за предаване на сондажи Тх-1, Тх-2, Тх-2, Тх-4 /л.569, том 2 от делото/

т.16 Протоколи и актове за включване в експлоатация на сондажи Тх-5, Тх-6, Тх-7, Тх-8 /л.607-617, том 2 от делото/

По т.1 - С писмо от 1.06.1968г М-во на народното здраве уведомява Комитета по туризъм при МС за това, че идейният проект за водоснабдяване на ТК „Албена“ с водоизточници от м-ст “Батова“ са били съгласувани с Държавната санитарна инспекция към МНЗСГ.

По т.2 - От съдържанието на писмото от 20.01.1971г /по т.2/, адресирано до ТК “Албена“ и изходящо от Инвеститорска дирекция „Балкантурист“ /т.2/ е видно, че последната е заявила готовността да бъдат предадени за ползване два сондажа, намиращи се в долината на река Батова, чрез които на самоизлив тече долноеоценска вода. Посочено е, че за правилното използване на сондажите, същите трябва да бъдат каптирани. Каптажите могат да бъдат изградени от Инвеститорска дирекция „Балкантурист“.

По т.3 - в Списъка на обекти, чието завършване е следвало да стане през 1973г са посочени :

А/ Водоснабдяване, сред описаните са посочени помпени станции /т.1 и т.3/, както и включване сондажи Тх-1 /т.5 от списъка/ и включване сондажи Тх- 2 и Тх-3 /т.6 от списъка/

Б/ Канализация – пречиствателна станция /т.7 от списъка/

По т.4 – От съдържанието на списъка става ясно, че описаните в него обекти нямат касателство към предмета на спора.

По т.5 – В справката за стойността на обектите, външно ВиК и ел. захранване на КК “Албена“- 1-ви етап са описани, както следва:

1/ Външно водоснабдяване, включващо:

Водоснабдяване от каптаж „Одърски чешми“

Водоснабдяване от каптаж „Батово II“

Водоснабдяване от каптаж „Градинарски извори“

Водоснабдяване от каптаж „Атбунар“

Водоснабдяване от СШ2 до водоем 3000м3

Водоснабдяване от каптаж „Фиш-фиш“ до водоем 3000м3

Вътрешна мрежа „Албена“ водоснабдяване

Събирателни шахти № 1, № 2 и „Одърски чешми“

Водоем 3000м3

2/ Външна канализация, включваща профил 18, профил 15 и гл. колектор 1

3/ Пречиствателна станция с описаните компоненти

По т.8 - Анализ на правното състояние на Албена „ЕАД“ от м.11.1994. От съдържанието на същия /л.524, гръб/ се установява, че една от поставените задачи е да бъде направен анализ на правния статут на недвижимите имоти. В р-л II „Анализ на правния статут на недв. имоти и др. дълготрайни материални активи, включени в капитала на дружеството /л.527,т.2 от делото/ е посочено : едноличен собственик на капитала на „Албена“ ЕАД е държавата в лицето не Комитета по туризъм. След извършената преоценка по ПМС № 179/1991г и направената съдебна пререгистрация, в капитала на дружеството са включени всички ДМА, посочени по баланса му, за което е приложен обобщен инвентаризационен опис . От представената документация е установено, че в курортния комплекс /КК/ са включени различни по характер недв. имоти, като земя. сграда, постройки, крайбрежна плажна ивица, площ и от Държавен горски фонд.

По отношение на земята е посочено, че териториалният обхват на КК “Албена“ включва три площадки : Площадка 1 - основна, върху която е изграден КК ; Площадка 2 – складова база, разположена в близост до с. Оброчище; Площадка № 3 – пречиствателна станция, разположена в близост до с. Кранево.

По отношение начина на придобиване на терена за строителство са описани документите, представени от „Албена“ ЕАД -- цитираното по-горе Разпореждане № 260/10.11.1965г на МС за безвъзмездно предаване на Главно управление по туризма при МС на земя и постройки от различни държавни предприятия, организации и пр., като в т.т.2, 3, 4 от същия анализ са описани размерите на площите, а т.5 и т.6 касаят предоставянето на земя за изграждането на пречиствателна станция „Албена“ и за разширяването й.

Правният статут на тези земи, предадени по силата на горепосочените актове, е на държавни такива, предоставени на държавна стопанска организация за стопанисване и управление, който извод произтича от действалите към него момент нормативни разпоредби: чл.16 от Закона за държавните предприятия /ДВ бр.90/1960г, отм./, съгласно който държ. предприятие получава основни средства чрез предоставяне или преразпределение от съответните държавни органи или чрез придобиване за сметка на свои източници, предназначени за капитални вложения.

Компетентен да предостави основни средства от едно предприятие на друго от различни министерства или ведомства, е Министерски съвет / горецитираното Разпореждане 260/1965г/ или натоварен от него орган, какъвто е бил Комитетът за стопанско координиране, съществувал през периода 1969-1971 / разпореждане , касаещо т.2 и т.5/ .

Чл.16 ал.2 от Закона за държавните предприятия /обн.ДВ бр.90/8.11.1960г, отм. бр.95/12.12.1975г/ дава възможност при съгласие на министерствата и ведомствата, основните средства от предприятие към едно министерство /ведомство/ да се предоставят на друго предприятие към друго министерство /ведомство/, в който случай не се е изисквало сезиране на МС. Именно на това основание м-рът на М-во на земеделието и хранителната промишленост е разпоредил ДЗС да предаде на ДСО “Балкантурист“ 824дка земя /т.3/, тъй като и двете са имали качеството на държавни предприятия. Затова предаването от едното на другото на посочената земя е ставало на посоченото основание.

По отношение на т.5 и т.6 /касаещи пречиствателна станция „Албена“ е прието, че е имало редовно отреждане.

Включените на посочените площи земя в строителните граници на КК “Албена“, и терените, предоставени за обслужването на КК, са дали основание за актуването на земите като държавни, съгл.чл.20 и чл.21 от Инструкциите за прилагане на действалия към него момент Правилник за държавните имоти /ДВ бр.9/1964г, отм./. В този смисъл е била и разпоредбата на чл.77 от действалата към 1994г /изготвянето на правния анализ/ Наредба за държавните имоти /отм./, чл.81 ал.3 и ал.4 в отд. към 23.03.1994г /ДВ бр.23/1993/. По този повод земите на площадки №№ 1,2,3 са били актувани като държавни имоти. Площите от Държавен горски фонд са били предоставени за ползване, без право на ползване на дървесината, съгл.чл.8 и чл.9 от Закона за горите. Направеният въз основа на анализа извод е, че „Албена“ ЕАД има право само върху изградените от нея обекти. Правният статут на земята е държавна собственост. Теренът е записан като ДМА в Баланса и част от него е внесен като непарична вноска в капитала на дружеството.

По т.14 В Опис-справка на завършени обекти - капитално строителство „Албена“, етап I по т.т.21, 22, 23 са посочени външен водопровод; канализация с помпена станция и пречиствателна станция ; към етап II – отново пречиствателна станция.

По т.15 От съдържанието на Обяснителна записка, изготвена от М-во на тежката промишленост, ДСО “Геоложки проучвания“ от 1973г /л.569, том 3 от делото/ е видно, че такива хидро-геоложки от 30.12.1971г е започнало прокарването на хидрогеоложки сондажи за търсене и проучване на пресни подземни води за питейни цели от долноеоценския водоносен хоризонт. От предвидените 8бр сондажи до предаването на обяснителната записка са били прокарани 4 бр сондажи – Тх1, Тх-2, Тх-3, Тх-4; в работа е бил сондаж Тх-7. Спазено е изискването залагането на сондажите да стане съгласувано с ДСО “Балкантурист“. Техническото изпълнение на сондажите, документацията, одобряването, изпитанията и каптирането им са извършени от Клона на „Геоложки проучвания“ - Ямбол. Изложено е още, че всички сондажи са оставени да текат на самоизлив и да им се правят режимни наблюдения до приемането от инвеститорите за включване в мрежата за водоснабдяване на КК “Албена“.

Останалото изложение касае описание и анализ на техническите параметри на сондажите, спазване технологичните изисквания за изграждането им и препоръки за последващо им използване и поддръжка.

По т.16 е приложена техническата документация, касаеща сондажите Тх-5, Тх-6, Тх-7, Тх-8 - двустранни актове от 1976г за приемане на подложени на водно налягане участъци. В същите за инвеститор е посочен ДСО “Отдих и туризъм“-Толбухин и организационен изпълнител ДСУ “Монтажен инст. район“-Толбухин.

Не е спорно между страните, че така описаните в документацията, представена от ответното дружество пред нотариуса, сондажи със сигнатури Тх-1, Тх-2, Тх-3, Тх-4, Тх-5, Тх-6, Тх-7 са идентични по параметри със сондажите, описани в Заповед № 797/9.08.2021г на М-ра на околната среда и водите със сигнатури С-1, С-2, С-3, С-4, С-5, С-6, С-7, С-8. Първите три сондажа са били въведени в експлоатация през 1971г, а последните четири – през 1976г.

Не се установява, обаче, същите да са били изградени по възлагане и/или със собствени средства от ТК“Балкантурист“-Албена, както се твърди от отв. страна. От описаните по-горе документи става ясно, че изграждането на сондажите е било финансирано централно от Държавата чрез Комитета по туризъм, Държавен стопански комбинат /ДСК/„Отдих и туризъм“ към Министерството на тежката промишленост, а непосредственият изпълнител е било ДСО „Геоложко проучване“-гр. Ямбол като специализирано в извършването на такава дейност. На това сочат изводите и на вещото лице в заключението му и дадените устни обяснения в о.с.з. Последващите етапи до въвеждането на сондажите в експлоатация са били свързани със съгласуване с други предприятия и институции, касаещи проверка на техническите им характеристики, дебита на водата, химическия й състав, пречистването й и годността за пиене.

Що се отнася до писмото от 20.01.1971г /по т.2/ , същото е изходящо от Инвеститорска дирекция „Балкантурист“, т.е. централният орган, който е заявил готовност за предаването за ползване на два сондажа . На първо място, не може да се направи извод за идентичност с някои от процесните сондажи. На сл. място, „предаването за ползване“ не обосновава извод за собственост на ТК “Балкантурист“-Албена предвид действалите към него момент законови разпоредби – чл.1 Закона за държавните предприятия /обн. ДВ бр.90/8.11.1960г и отм. ДВ бр 95/12.12.1975/, съгласно който държавните предприятия са държавни стопански организации, които извършват своята дейност на основата на общонародната собственост /т.е. държавната/ върху средствата за производство. Те управляват и стопанисват по план и съобразно с началата на стопанската сметка предоставените им от Държавата и придобитите от тях имущества. Казано с други думи, всички държавни предприятия са били стопанстващи субекти, които не притежават право на собственост, а само им се е предоставяло стопанисването и управлението на държавното имущество.

От документа по т.3 не може да се направи извод, че се отнася за самите сондажи, след като е посочено „включване сондажи Тх-1, Тх-2 и Тх-3“, което семантично следва да се разбира свързване към водопровод.

От описания по т.5 документ – справка за стойностите на обектите от 1- ви етап, в която под т.1 са посочени водоснабдявания от каптажи с различни наименования, отново не може да се направи извод за идентичността им с процесните, с изключение евентуално на посочения „Батово II“. При това, отново не става въпрос за самите водовземни съоръжения /сондажи/, а се касае за водопроводите, отвеждащи водата от каптажите към помпената станция, респ. към пречиствателната станция, след като в следващи позиции са посочени самите помпена и пречиствателна станции. Както водопроводите, така и двете станции, обаче, са извън предмета на делото ,тъй като за тях очевидно няма спор, че са собственост на „Албена“ АД.

В подкрепа на изложеното е и представеният Протокол от 13.07.1993г /л.760-761, том 2, идент с л.954, том 3 по делото/, от чието съдържание е видно, че са описани всички издадени строителни разрешения, включително за външен водопровод, вътрешна водопроводна мрежа, за канализация с пречиствателна станция и помпена станция, но никъде не са посочени строителни разрешения, издадени на ТК “Балкантурист“ Албена за извършването на сондажи.

Изложеното налага извод, че водовземните съоръжения са били държавна собственост доколкото са били необходими за извличането на минералната вода от подземните слоеве към земната повърхност, която към него момент също е била държавна собственост по силата на действалите към него момент разпоредби, коментирани по-горе.

При това, в правния анализ по т.8, съдържащ извод за статута на терените, описани като площадки под №№ 1, 2, 3, е посочено, че са държавна собственост, но никъде там не са споменати терените, в които попадат сондажите, които са извън територията на КК“Албена“, т.е. не попадат в посочените площадки, а се намират на територията на с.Рогачево, с.Кранево и с.Оброчище, община Балчик.

В тежест на ответната страна е да представи доказателства за наличието на нарочен акт за предоставянето за стопанисването и управлението на процесните водовземни съоръжения на ТК “Албена“, щом като черпи права от този факт. Такива, обаче, по делото липсват.

Макар създаването на процесните съоръжения да е било с цел осигуряване нуждите от вода на държавния ТК“Албена“, стопанисването и управлението на водните съоръжения е стояло извън предмета на дейност на КК “Албена“, при положение, че основният такъв, за който е бил създаден ТК “Албена“, е предоставянето на туристически услуги и в този смисъл е издаденото от МС Разпореждане от 1965г. А стопанисването и управлението на водите и водните съоръжения като специфична дейност е било възложено на друго държавно стопанско предприятие „ВиК“-Добрич.

По въпроса дали процесните водовземни съоръжения са станали част от капитала на образуваното ЕТД с държавно имущество “Албена“ ЕАД.

Въз основа решение № 2/24.04.1990г на Комитета по туризъм и във връзка с Указ № 56 за стопанска дейност /обн.ДВ бр.4/13.01.1989 и отм. 1.07.1996/ и ППУСД, с решение от 25.04.1990г по ф.д.№ 473/1990г на ОС- Толбухин /гр.Добрич/ е регистрирана ДФ “Албена“, като от датата на обнародването в ДВ решението на ОС е прекратено като юридическо лице съществувалият ТК “Балкантурист“-Албена. Предметът на дейност на ДФ “Албена“ е хотелиерство и ресторантьорство, външно-икономическа дейност, продажба на вноски и местно производство стоки срещу лева и валута, организиране на музикално-артистична дейност, предоставяне на транспортни, информационни, комунално-битови услуги, рекламни, спортни, анимационни, културни и др. видове допълнителни услуги, свръзани с международния и вътрешен туризъм. Посочено е, че ДФ “Албена“ поема съответната част от активите на ТК “Балкантурист“.

По делото липсват данни за коя част от активите се отнася правоприемството. При обнародването в ДВ на горепосоченото решение е посочено, че ДФ поема активите и пасивите по баланса към фирмата към 24.04.1990г, както и други права и задължения.

Пак по същото ф.д.№ 473/1990г впоследствие е постановено Решение № 1333/12.12.1991г за преобразуването на ДФ „Албена“ в „Албена“ ЕАД като еднолично търговско дружество с държавно имущество, въз основа Решение на Комитета по туризъм № 30/30.10.1991г, на осн. чл.159 ал.2 ТЗ вр.чл.1 ЗОЕТДДИ /отм./. Посочено е, че „Албена“ЕАД е правоприемник на всички активи и пасиви на ДФ“Албена“ с изключение на тези на поделенията /л.л.504 и 927-928 от делото/

Самото ответно дружество сочи, че се касаело за поделенията в Балчик, Добрич, Учебно-промишлено предприятие-Албена и Автотранс порт-Албена.

Представено е и Разпореждането на МС № 30/30.10.1991г за преобразуването на фирми в ЕАД по прил.№ 1 /л.930, том 3 от делото/. В т.5 е Посочено, че активите и пасивите на ДФ “Албена“ се поемат от ЕАД – Прил.1.24. Последното е приложено като доказателства на л.934, том.3 от делото. От съдържанието на същото е видно, че се поемат всички активи и пасиви на ДФ “Албена“, като е посочен общият капитал на дружеството от 101 505 000лв, разпределен по акции от 1000лв всяка.

С последваща Заповед № 120/11.05.1994г на Комитета по туризъм при МС, изд. на осн.чл.221 т.2 и чл.192 от ТЗ, чл.10 ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на Държавата в предприятията, приет с ПМС № 8/25.01.1994г, и на чл.29 от ЗСч, Председателят на К-та по туризъм е наредил увеличаването на капитала на дружеството на 2 414 904лв в резултат оценката на имуществото на държавни и общински предприятия и включването в капитала правото на собственост върху земята /л.936, том 3 от делото/.

В тази връзка е бил изготвеният Анализ на правното състояние на „Албена“ ЕАД, коментиран подробно по-горе като част от документите, представени пред нотариуса по т.8. Идентично копие от същия се съдържа и на л.л. 939-944, том 3 от делото.

Намиращите се на л.л. 954-991, 1002-1012 от том 3 на делото, копия от документи са идентични на представените пред нотариуса и съдържащи се по нотариалното дело, коментирани по-горе, поради което не се налага обсъждането им.

В приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ в. лице Е.Й. /л.1013, том 3 от делото/, въз основа на представените от счетоводството на „Албена“ АД документи, не може да даде категоричен отговор дали процесните водовземни съоръжения са били включени или не в търговските книги на праводателя ДФ „Албена“ към датата на преобразуването й в „Албена“ АД през 1991г. Към заключението е приложено копие от баланса на дружеството към посочената година

Въз основа на изложеното се налагат следните изводи:

От коментираните по-горе документ става ясно, че преобразуването на ДФ „Албена“ в ЕАД с държавно имущество „Албена“ е станало през 1991г по реда на чл.159 ал.2 ТЗ във вр. с чл.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ/, а не по реда на ЗППДОбП /отм./, обн. в ДВ на 8.05.1992г, като едва с изменението му от 1994г е приета разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП /§ 13 от ЗИД на ЗППДОбП ДВ бр.51/1994г/, съгласно която при преобразуваните държавни предприятия в ЕТД с държ. имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. На посочената норма не е придадено обратно действие.

Съобразно Чл.1 ЗОЕТТДИ (ДВ бр.55/12.07.1991г, в сила от 1.07.1991, редакция, действала до отмяната й с ДВ бр.38/1992, образуването и преобразуването на държавните предприятия като ЕАД се извършва с акт на Министерския съвет, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала по чл.147 и 159 ал.2 от ТЗ. Управлението на ЕТД с държавно имущество се възлага с договор за управление по ред, определен от МС.

При положение, че предпоставките за преобразуването по двата закона ЗОЕТДДИ и ЗППДОбП са сходни, в случая следва намерят приложение задължителните разясненията, дадени в т.2г от ТР № 4/ 14.03.2016 по т.д.№ 4/2014г на ВКС, ОСГК относно преценката за кумулативното наличие на елементите от смесения фактически състав на придобивния способ, за да се приеме, че вещните права на Държавата са преминали в патримониума на отделното юридическо лице , в случая -ДФ „Албена“. И това са:

1/ Държавата да е собственик на конкретно имущество;

2/ това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държ. предприятие в търговско дружество

3/ това имущество да не е изрично изключено от имуществото, включено в капитала на търговското дружество.

Пак в ТР е посочено, че, за да се приложи нормата на чл.17а от ЗППДОП /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е бил заприходен в баланса на ДП към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното ТД. Предоставянето на държ. имущество за стопанисване и управление на държ. предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанската си дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с адм. актове, с които след образуването на държ. предприятие допълнително са му били

преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността.

В съответствие с горното анализът на събраните по делото доказателства сочи, че по делото няма представен административен акт, по силата на който Държавата да е предоставила процесните водовземни съоръжения за стопанисване и управление на ТК “Балкантурист“-Албена като праводател на ДФ “Албена“, макар същите да са били държавна собственост. Нито един от представените пред нотариус О. Обетенов и приложени към нот. дело № 383/2022г на н-с Обретенов писмени документи, коментирани подробно по-горе, не представлява такъв административен акт. Същите не съставляват дори и непреки доказателства, каквито биха били АДС, в който изрично да е записано, че процесните сондажи като държавна собственост са предоставени за стопанисване и управление на ТК “Балкантурист“-Албена; не са представляват и разделителни протоколи или имотни ведомости, записвания в инвентарни книги на държ. предприятие и др. подобни.

В тази посока и в.л. Ел .Йорданова в заключението си по ССчЕ не може да направи категоричен извод дали същите са били включени или не в търговските книги на праводателя на ДФ „Албена“ към датата на преобразуването й през 1991г. Посочено, че в приватизационния договор от 1997г имало индикации за два сондажа с някаква стойност и че същите били вписани по баланса на ДФ „Албена“, но поради липсата на документи, не може да ги индивидуализира и да установи идентичност с част от процесните съоръжения, също не обоснове извод в обратната посока. Следва да се посочи, че самият приватизационен договор е сключен доста по-късно, през 1997г, т.е. след преобразуването на предприятието, и нито създава вещни права, нито може да прехвърли такива, след като те не са съществували в патримониума на дружеството – праводател.

На сл. място. След като сондажите не са били включени в обектите, предоставени за стопанисване и управление, без значение е дали са били изрично изключени от имуществото, съставляващо капитала на търговското дружество. Но, дори да се допусне да са били включени, то изхождайки от обясненията на самия ответник, че от капитала на ТК “Балкантурист“-Албена изрично са били изключени поделенията в Балчик, Добрич, Учебнопромишлено предприятие-Албена и Автотранс порт-Албена, и след като сондажите попадат на територията на община Балчик, то може да се мисли, че същите не са останали в патримониума на праводателя на ответника.

В допълнение може да се изложи и това : В случай, че „Албена“ АД се е считала за собственик на процесните сондажи като водовземни съоръжения за подземни води, за които не са й били предоставени права за използване на водите, по силата на § 122 от ПЗР към ЗИД на ЗВ / ДВ бр.65/2006г, в сила от 11.08.2006г/ , в срок до 3м от влизането в сила на посочения параграф, е следвало да подаде в съответната басейнова дирекция /в случая Басейнова дирекция „Черноморски район“/ заявление за вписването на съоръженията в регистъра по чл.118г, което не е било сторено. По силата на същата разпоредба водовземните съоръжения са били вписани в регистъра по чл.118г ал.3 ЗВ към БДЧР за стопанска дейност като водовземни съоръжения, разкрили води от еоценския водоносен хоризонт, въз основа подадено от „ВиК–Добрич“ АД заявление с вх.№ РКС-657/10.11.2006г и разрешително за водоползване от № 0378/22.06.2001г, изд. от МОСВ, тогава с титуляр „ВиК- Добрич" ЕООД. Данни за сондажите се съдържат и в инвентарната книга на „ВиК Добрич“ АД и Прил.№ 1 „Публични активи“ към Договор за стопанисване, поддържане е експлоатация на ВиК-системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 7.03.2016г.

Всичко изложено по-горе отново налага извода, че стопанисването и управлението на сондажните кладенци за извличане на подземните води е било предоставено от Държавата на специалзираното за тази дейност предприятие ДП „ВиК“, а сега „ВиК-Добрич“ АД. По отношение на последното - по силата на решение № РД-02-14-2234/22.12.2009 на М-ра на РРБ, на осн.§ 34 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /ДВ.бр.47/2009/ във вр.чл.198а ЗВ за обявяване обособените територии на действие на ВиК-операторите, техния обхват и граници. С него е определена обособената територия на ВиК- оператора под № 14, съвпадаща с адм. граници на обл. Добрич и включваща изброените общини, сред които е и община Балчик.

Доколкото, със законовите изменения от 1990г в Закона за собствеността и впоследствие приемането на ЗДС и ЗОС от 1996г са въведени разграничения във видовете собственост – държавна и общинска и всяка от тях бива публична и частна, то до изменението на ЗВ от 2006г собствеността и ползването на водите, както и водовземните съоръжения, отчасти е било децентрализирано. С изменението на чл.14 от 2006, с което минералните води, описани в Прил.1 са обявени за изключителна държавна собственост, а с това от 2009г на чл.13 т.4 водовземните съоръжения за тези води са обявени за публична държавна собственост, то собствеността отново е преминала от патримониума на община Балчик в този на Държавата по силата на закона. Видно от писмата на МОСВ изх.№ № 05-08-1648/4.11.2021 и изх.№ 26- 006217/ 22.11.2021г, „ВиК Добрич“АД е била уведомена от Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/, че процесните сондажи, находящи се в общ. Балчик, обл. Добрич, разкриват минерални води-изключителна държавна собственост от участъка „Балчик–обл.Добрич, общ.Балчик“ на Находище на минерална вода № 101-Район „Варненски басейн“- подземни води от еоценския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20`С, и затова следва да бъдат прехвърлени в Регистрите на минерални съоръжения, като с Решение № 52/16.06.2020г на Директора на БДЧР са били предадени на Държавата. А що се отнася до тези под № С-6, С-7, С-8, същите попадат в имот № 39459.4.159 – държавна собственост, в землището на с.Кранево, обш. Балчик, обл. Добрич и се намират в защитена територия местност „Балтата“, с инвентарни номера 10681/1.09.1969г и инв.№ 10685/ 1.09.1977г.

Като краен се налага изводът за доказаност по основание на предявения от Държавата положителен установителен иск за собственост, което налага отмяната на постановеното от ОС-Добрич Решение № 45/05.03.2025, поправено с Решение № 132/ 21.05.2025г, по гр.д.№ 38/2023г и вместо това да бъде постановено друго за уважаването на иска по чл. 124 ал.1 ГПК

Основателността на главния иск обуславя основателността и на предявения акцесорен такъв с правно осн.чл.537 ал.3 ГПК за отмяната на КНА за собственост № 73/14.06.2022г, том IV рег.№ 2125 дело № 383/2022г на О. Обретенов – нотариус с рег. № 109 на НК, с район на действие РС- Балчик, вписан в СлВп - гр. Балчик под акт № 42 том V вх. рег. № 1797/14.06.2022г дело № 748/2022г, и допълнен с НА за добавка на КНА № 152/24.08.2022г том VI рег.№ 3750 дело № 603/2022г на Росица Христова, помощник-нотариус по заместване при Обретен Обретенов – нотариус с рег. № 109 на НК, с район на действие – РС-Балчик, вписан в Службата по вписванията – гр. Балчик вх. рег. № 2994/24.08.2022 г., акт № 137, том VІІ, дело № 1208/2022г в частта има, с която „Албена АД е призната за собственик на процесните 8 бр сондажи.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото за двете инстанции разноски, както следва:

За първата инстанция е представен списък по чл.80 ГПК /л.1024, том 3 от делото/ и доказателства, от които е видно, че същите възлизат общо в размер на 2210,09лв, съответни на 1130евро

Поискано е и юриск. възнаграждение от 360лв, каквото следва да бъде присъдено.

За въззивното производство юриск. възнаграждение следва да бъде в същия размер от 360лв, определен в съответствие с чл.78 ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.25 ал.1 НПП.

С оглед влизане в сила на ЗВЕРБ, съгл.чл.11, всички горепосочени суми следва да бъдат конвертирани в евро, което е сторено с помощта на Евро Калкулатор – Конвертор EUR ⇄ BGN и следва да бъде отразено в диспозитива на решението.

Воден от горното, СЪДЪТ