Решение № 1755 от 7.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1920/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба на адвокат Г. М. Ю., с [ЛНЧ], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, против Решение № 94-00-122/03.12.2024 г. на Изпълнителния директор на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ (МБАЛ) – Благоевград“ АД, с което на оспорващата е отказан достъп до информация, поискана със заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-122/07.11.2024 г. и е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Твърди се в жалбата, че оспореният отказ е изцяло незаконосъобразен поради липса на мотиви съгласно изискванията на АПК и ЗДОИ и необоснован. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на Изпълнителния директор на „МБАЛ – Благоевград“ АД и да се задължи ответника да предостави исканата информация. В съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, оспорващата, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата. Излагат се съображения, че „МБАЛ – Благоевград“ АД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ, исканата информация безспорно представлява обществена такава, същата представлява служебна информация – която се събира, създава и съхранява по повод дейността на органите и техните администрации, не представлява държавна или друга защитена от закона тайна, а е свързана с дейността на лечебното заведение, финансирана със средства на консолидирания държавен бюджет и средства от фондове от Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Сочи се, че в конкретния случай не са налице ограничителните условия на чл. 37 от ЗДОИ, като административният орган не е изследвал наличието или липсата на същите, не е изследвал и в оспореното решението липсват мотиви налице ли е или не надделяващ обществен интерес. В този смисъл се твърди, че оспореният отказ е изцяло немотивиран. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък, който се представя. Ответникът Изпълнителният директор на „МБАЛ – Благоевград“ АД, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, оспорва жалба и излага съображения, че оспореното решение отговаря на всички условия на чл. 59 от АПК, като са изложени фактически и правни основания за издаването му. Сочи се, че доколкото оспорващата води дела срещу „МБАЛ – Благоевград“ АД и има качеството адвокат, това качество по съществото си предполага и представлява основание за неправомерен достъп до вътрешно-търговска информация на дружеството. Твърди се, че нито в заявлението, нито в жалбата, нито в съдебното производство са изложени съображения и твърдения за защита на обществен интерес. Твърди се, също така, че с оглед упражняваното качество адвокат от оспорващата, обстоятелството, че същата води дела срещу „МБАЛ – Благоевград“ АД и с оглед характера на търсената информация безспорно е установено в производството и се налага изводът за наличие на лична цел за получаване на тази информация, в този смисъл безспорно не е налице обществен интерес в конкретния случай, който да обосновава разкриване на вътрешна информация от самото дружество. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Административен съд - Благоевград, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора: Със заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-122/07.11.2024 г. по описа на „МБАЛ – Благоевград“ АД адвокат Г. М. Ю. е поискала да й бъде предоставена следната информация и документи: „1. Надлежно заверени копия от сключените договори за правно представителство на “МБАЛ – Благоевград“ АД за периода от 01.02.2024 г. до датата на предоставяне на исканите документи и справки; 2. Справка за сключен/и трудов/трудови договори, респективно граждански такива с юристи, съответно адвокати, ведно с копия от същите за посочения в т. 1 период; 3. Справка за участието на назначените юристи/адвокати в процедури, организирани и проведени от лечебното заведение за посочения в т. 1 период.“ Заявителката е посочила предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, а именно копия на хартиен и копия технически носител. С оспореното Решение № 94-00-122/03.12.2024 г. Изпълнителният директор на „МБАЛ – Благоевград“ АД е отказал достъп до поисканата информация на основание чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 2 от ЗДОИ. Като мотиви за издадения отказ е посочено, че, тъй като оспорващата Г. М. Ю. упражнява адвокатска професия дълго време и поисканата информация и документи се припокриват с упражяваната от същата дейност, в конкретния случай с поисканата информация се преследват лични цели с оглед получаване на конкурентна информация, касаеща пряко упражняваната от заявителя дейност. Решение № 94-00-122/03.12.2024 г. на Изпълнителния директор на „МБАЛ – Благоевград“ АД е съобщено на оспорващата на 03.12.2024 г. видно от приемо-предавателен протокол на л. 5 от делото. Жалбата е подадена в Административен съд – Благоевград 17.12.2024 г. По делото е прието становище на юрисконсулт в „МБАЛ – Благоевград“ АД, съгласно което след проведен разговор с адвокатите, които в посочения период са предоставили на „МБАЛ – Благоевград“ АД правна помощ и обслужване, същите са изразили несъгласие за предоставяне на поисканата информация. По делото е установено, също така, и не е предмет на спор между страните, че адв. Ю. е процесуален представител на ищеца по гр.д. № 987/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, един от ответниците по което е „МБАЛ – Благоевград“ АД. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт, доколкото се касае до решение, постановено по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ по повод на заявление за достъп до обществена информация, направено от жалбоподателя, което решение подлежи на обжалване пред съд съгласно чл. 40 от ЗДОИ, подадена е от заявителя в административното производство, засегнат от постановения отказ и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. “МБАЛ – Благоевград“ АД е лечебно заведение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ и публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Следователно е задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация – чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, чрез изпълнителния директор, като управителен орган на лечебното заведение – чл. 69, ал. 1 от ЗЛЗ, съответно изпълнителният директор, като представляващ дружеството, се явява компетентен орган да се произнесе по подадено искане за предоставяне на достъп до обществена информация. В този смисъл съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. В цитираната разпоредба на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е регламентирано изрично задължението на публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации да осигурят достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от тях. Насрещно на това задължение е правото на гражданите на достъп до обществена информация. Правото да се търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, като това право обхваща и корелативното задължение на държавните органи да осигурят достъп до обществено значима информация, изключая нормативно уредените ограничения на правото. В действащото законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Съответно в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Под „обществен живот“ се разбира животът на обществото като група хора. За да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел. Под обществен интерес следва да се разбира интересът на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за него управленски решения. Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачни и видими за обществото действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията „официална обществена информация“ и „служебна обществена информация“ и е определен предметният обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. Т.е. обществената информация бива официална такава, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 от ЗДОИ) и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като законът предвижда ограничение, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. В конкретния случай, исканата информация по заявлението, според настоящият състав на съда, следва да се квалифицира като обществена. Предвид тази законодателна уредба и тези легални определения и предвид наличната информация по делото настоящият съдебен състав намира, че информацията, поискана от оспорващата със заявлението от 07.11.2024 г., по отношение на която е постановен отказ за предоставяне със сега оспореното решение, е служебна по своя характер, тъй като е свързана с дейността на „МБАЛ – Благоевград“ АД, създава се и се съхранява по повод дейността на ответника във връзка с правното обслужване и в областта на процесуалното представителство на „МБАЛ – Благоевград“ АД, респективно разходването на обществени средства. Страните не спорят по факта, че поисканата със заявлението на адвокат Г. Ю. информация е обществена по определението, дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ със служебен характер и, предвид бюджетната издръжка на задължения субект, същата касае изразходване на публични държавни средства, което е определя като свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая исканата информация не попада в ограниченията по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, което също не е предмет на спор между страните. Исканата информация, в това число и във вид на справки (т. 2 и т. 3 от искането), се отнася за данни, съхранявани от задължения субект, тъй като той е задължено лице по сключените договори. Търсената информация не предполага съставяне на нови документи, а систематизирането на такива, без да е необходимо допълнителна обработка, изменение или допълнение на същите. Ответникът по делото не отрича наличието на информацията. В настоящия случай, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ. Безспорно ЗДОИ не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи, но в конкретния случай не може да бъде споделено и застъпеното твърдение за наличие на „лични цели“. На първо място обстоятелството, че заявителят упражнява дейността „адвокат“ не е законова причина за отказ за достъп до исканата информация. Упражняваната от заявителя дейност не е достатъчно основание за формулиране на извода за наличие на „лични цели“. Това обстоятелство не се установява и от гр.д. № 987/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград. В конкретния случай значимите за преценката обстоятелства са естеството на данните, чието предоставяне се изисква. Информацията, която заявителят претендира да получи по реда на ЗДОИ, касае именно дейността на „МБАЛ – Благоевград“ АД във връзка със сключването на договори за правно обслужване, касае се за информация, свързана с обществения живот в РБългария, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по ЗДОИ субекти и в частност – начина на разходване на публични средства и прозрачността при сключването на договори, свързани с правното обслужване на „МБАЛ – Благоевград“ АД, както бе посочено и по-горе. Т.е. дотолкова, доколкото исканата информация е обществена задълженият субект дължи предоставяне на поисканата информация, при спазване на ограничителните условия на ЗДОИ, които не се установяват в конкретния случай. Доколкото ответникът по жалбата е приел, че не следва да се обсъжда наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, то и не е изложил и мотиви относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, с което е постановил незаконосъобразен отказ. Задължението за излагане на мотиви за липса/наличие на надделяващ обществен интерес тежи върху административния орган, в който смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика. При произнасянето си задълженият субект следва да съобрази и нормите на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, дефиниращ кога е налице надделяващ обществен интерес, както и нормата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ относно преценката за съдържащото се в писмените бележки твърдение относно характера на исканата информация, а именно дали тя съдържа или не търговска тайна, съответно може ли да бъде оборена въведената в текста оборима презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес в посочените хипотези. За всички тези обстоятелства следва да бъдат изложени убедителни мотиви. Съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя (т. 1); описание на исканата информация (т. 2); предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация (т. 3); адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление (т. 4); отказ на заявителя за публикуване на платформата за достъп до обществена информация на заявлението му, подадено чрез електронна поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 и на решението и предоставената обществена информация по него (т. 5). Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, то се оставя без разглеждане (чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ). Следва изрично да бъде посочено, че заявителят не е длъжен да мотивира в заявлението си с какво търсената информация ще допринесе да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект - този извод следва както от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, така и от целта на закона, обективирана в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Видно е от подаденото от оспорващата заявление, че същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа наименованието на заявителя, описание на исканата обществена информация и адреса за кореспонденция със заявителя, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДОИ за съдържание, което обстоятелство не е предмет на спор между страните в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ сезираният задължен субект или изрично определеното от него лице, при редовно подадено заявление, т. е. извън хипотезата на чл. 29, има две правни възможности – да вземе решение за предоставяне на достъп или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми за това заявителя. Законово регламентираната форма за произнасяне на задължения субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е писмена форма - решение с изискуеми реквизити при предоставяне на достъп по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, респективно при отказ за предоставяне чл. 38, ал. 1 от ЗДОИ. Във всички случаи, независимо дали достъпът се разрешава или се отказва, следва да е налице решение в писмена форма, при това с указаното в закона съдържание и при спазване на принципите, прогласени в чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ за откритост, достоверност и пълнота на предоставената информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. В конкретния случай Изпълнителният директор на „МБАЛ – Благоевград“ АД се е произнесъл с оспореното решение. Законосъобразна е формата на акта. По аргумент от чл. 38 от ЗДОИ компетентният административен орган се произнася по искане за достъп до обществена информация с акт в писмена форма – решение. Съдът счита, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът намира, обаче, че административният акт е постановен в противоречие с приложимите материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона. На първо място, по силата на чл. 38 от ЗДОИ административният орган е задължен в решението си за отказ за предоставяне на обществена информация да посочи правното и фактическо основание за отказ по този закон, при наличие на изпълнена процедура по глава Трета от закона (чл. 24 и сл.). Нарушаването на така установената в закона форма и съдържание на произнасянето на задължения по закона субект по отправено до него искане за достъп до обществена информация представлява нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК. В настоящия случай, в оспорения административен акт е налице противоречие между фактическите и правни основания за издаването му. Оспореното решение е издадено на основание чл. 37, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДОИ, като, на първо място, липсва посочване кое конкретното основание от установените в чл. 37 от ЗДОИ е възприето от издателя на оспореното решение. Като фактическо основание, от друга страна, Изпълнителният директор на „МБАЛ – Благоевград“ АД се е задоволил единствено да посочи, че търсената информация противоречи на целите на ЗДОИ, тъй като с поисканата информация се преследват лични цели, предвид упражняваната от заявителя дейност. Липсва изложение на онези отрицателни материалноправни предпоставки, които, според преценката на органа, са предвидени в приложимите норми като пречки за предоставяне на достъп до исканата обществена информация. В конкретния случай става въпрос за служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, като на основание чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен. Достъпът до исканата информация не може да се ограничава, на основание чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, при наличие на надделяващ обществен интерес. В този смисъл ответникът е бил длъжен да извърши преценка налице ли е надделяващ обществен интерес, който е абсолютна пречка за отказ да се разкрие достъп до търсената информация. Такава преценка в случая не е била извършена. Презумпцията за съществуването на такъв означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. Неоснователни са изложените от процесуалния представител на ответника съображения в този смисъл. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено от издателя на оспореното решение. Законът за достъп до обществена информация е предоставил на всеки гражданин на Република България право на достъп до обществена информация и е създал реципрочно задължение на субектите по чл. 3, ал. 1 да му я предоставят при условията и по реда, определени в този закон. Не е необходимо да се мотивират причините, поради които се иска тази информация. Нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ регламентира основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон (т. 1); достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес (т. 2); исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца (т. 3). В административното производство липсват установявания и не се твърди наличие на ограничителните предпосатвки на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ също липсва като правно основание за постановения отказ за достъп, но от мотивите изложени в акта и приобщените към административната преписка документи може да се направи извод, че исканата информация не е предоставена и поради засягане правата на трети лица. Съгласно нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Т. е., за да се постанови отказ от достъп до обществена информация в тази хипотеза, следва достъпът да засяга интересите на третото лице, да е налице изричен негов отказ за предоставяне на исканата обществена информация и да липсва надделяващ обществен интерес. Първите два юридически факта следва да са налице кумулативно, за да се постанови отказа като тяхното действие се проявява само, когато не е налице третият юридически факт – да не е налице надделяващ обществен интерес. Действително, информацията, така както е поискана, касае трети лица – адвокати и адвокатски дружества. Несъгласието на третото лице, обаче, има действие, т. е. е пречка за предоставяне на информация само ако не е налице надделяващ обществен интерес, а такъв се презюмира до доказване на противното, като тежестта за това е на задължения субект - ответника. Когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. В процесния случай, в оспорваното решение, както бе посочено и по-горе, не са изложени мотиви в този смисъл, независимо, че в горецитираното становище на юрисконсулт в „МБАЛ – Благоевград“ АД е посочено несъгласие на третите лица, такива доказателства в административната преписка липсват. Едновременно с това чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ предвижда, че при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по ал. 1 или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Т. е. законът не предвижда липсата на съгласие или отказ да се даде съгласие да води автоматично до отказ за предоставяне на информация. Законът предвижда, че в тези случаи следва да се предостави исканата информация, като се заличат данните на третите лица. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, съгласно която информацията, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В ал. 3 на чл. 17 от ЗДОИ изрично е предвидено, че когато отказват достъп до обществена информация на основание ал. 2, задължените субекти следва безусловно да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците, което в настоящия случай не е сторено. Едновременно с това разкриването на търговската тайна действително е възможно да доведе до нелоялна конкуренция. В случая, обаче, законодателят е преценил, че прикриването на обществена информация при наличие на надделяващ обществен интерес ще доведе до по-големи вреди, поради което е дал приоритет на изискването за нейното разкриване и предоставяне пред евентуалното проявление на нелоялна конкуренция. В настоящия случай съдът намира, че е налице и „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, с оглед на въведената с пар. 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ оборима презумция за наличието на такъв и ограничението по чл. 37, т. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ не намира приложение. Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай в оспореното решение не е посочено защо се счита, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. Съгласно Пар. 5 от ДР на ЗДОИ не представляват „производствена или търговска тайна“ факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя: дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии (б. „а“); улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1, съответно – чл. 3а, ал. 1, т. 1 и 2, относно вземаните от тях решения (б. „б“); гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3 или чл. 3а (б. „в“); разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица (б. „г“); опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси (б. „д“); е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 или чл. 3а (б. „е“). Съгласно Пар. 6 от ДР на ЗДОИ „Надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 или чл. 3а. Надделяващият обществен интерес се презюмира, тъй като предметът на информацията е свързан със законното осъществяване на дейността на „МБАЛ – Благоевград“ АД посредством правното й обслужване, защитата на интереса при осъществяваното правно обслужване и съответно разходите на „МБАЛ – Благоевград“ АД като публичноправна институция за тази дейност. Предоставянето на тази информация винаги допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на „МБАЛ – Благоевград“ АД пред обществото. Исканият достъп касае прозрачността и отчетността на дейността на „МБАЛ – Благоевград“ АД като задължен по ЗДОИ субект, във връзка с вземаните от него решения. Сумите по договорите за правно обслужване са платими от бюджета на „МБАЛ – Благоевград“ АД, след като са за осъществяване на правното й обслужване, съответно е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на закона от предоставяне на исканата информация. В конкретния случай, исканата информация по заявлението следва да се квалифицира като обществена. Действително, посредством нейното предоставяне се цели създаване възможност да се състави мнение относно дейността на задължения субект, във връзка с дейността на „МБАЛ – Благоевград“ АД в областта на правното обслужване, разходването на обществени средства. Действително, информацията така, както е поискана касае трети лица – адвокати и адвокатски дружества, но в случая е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето й. По силата на чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, което обосновава материалната незаконосъобразност на обжалвания отказ, тъй като законовата презумпция за съществуването на надделяващ обществен не е оборена от Изпълнителния директор на „МБАЛ – Благоевград“ АД. Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачност за обществото относно действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. Именно поради тази причина субективното право да се търси и получава информация е закрепено в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. В този смисъл оспореният пред съда административен акт не съответства и на целта на закона, която може да се изведе по тълкувателен път от нормите на чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ - да се осигури възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти чрез гарантиране на правото им да получат навременна, ясна, достоверна и пълна информация. Ограничаването на това право трябва да почива на ясно обявена и защитена в мотивите на органа легитимна цел. По тези съображения съдът намира, че подадената жалба се явява основателна и оспореното решение следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Преписката следва да се върне на Изпълнителния директор на „МБАЛ – Благоевград“ АД за ново произнасяне по подаденото от адв. Г. М. Ю. заявление. С оглед изхода на спора, искането на оспорващата за присъждане на направените в производството разноски е основателно съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК. Такива са своевременно поискани и доказани в размер на 610 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и внесената държавна такса. По изложените съображения на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 и 3 от ЗДОИ Административен съд - Благоевград