Решение № 12687 от 25.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 69417/2024 г.

Гражданско дело № 20241110169417 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на В. Й. Й. и В. Й. Й. срещу „К Ж – К Б“ КТЧ, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 382, ал. 3 КЗ във връзка с чл. 134 ЗЗД и чл. 456, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на „УКФ“ ЕАД сумата от 16149,25 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в проведеното на 20.10.2025 г. съдебно заседание вместо първоначално предявената сума 15304,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение по групова застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „А“, сключена между „УКФ“ ЕАД, като застраховащ и кредитор на длъжника Й В.ов Й. по Договор за потребителски кредит № 5026165/25.04.202 г., и „К Ж – К Б“ КТЧ, като застраховател, дължима за периода след 20.10.2024 г. до края на срока на договора - 21.04.2029г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; както и за осъждане на ответника да заплати по равно на ищците сумата от 689,64 лв., представляваща заплатена от тях вноски за погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 5026165/25.04.2022 г. за месеците септември 2024 г. и октомври 2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че В. Й. и В. Й. са законни наследници при равни квоти на Й В.ов Й., починал на 11.09.2024 г. На 26.06.2022 г. Й Й. е постъпил по спешност в УМБАЛ „Света Екатерина“ с оплаквания от болка в гръдната област, като поставената му диагноза е „Аневризма на възходяща аорта и аортна дъга. Интрамурален хематом на задно-латерална стена на асцендентна аорта“. На 28.02.2024 г. Й Й. е постъпил в болницата със същите оплаквания, като е установено, че има протезен ендокардит на аортна механична протеза. Поради това, на 07.03.2024 г. Й Й. е постъпил в УМБАЛ „Света Екатерина“ за оперативни процедури при комплексни сърдечни малформации с много голям обем и сложност в условия на екстракорпорално кръвообращение. На 18.03.2024 г. е извършена операция ReAVR Carbomedics No 25. Sutura RA. След ново усложнение, на 05.09.2024 г. Й Й. отново е постъпил в УМБАЛ „Света Екатерина“, където са му извършени редица интервенции, като в ранните часове на 11.09.2024 г. след хемодинамичен срив и час на извършени ренимационни мероприятия, при невъзможност за възстановяване на спонтанна сърдечна дейност и зенити ареактивни на светлина, в 05:00 ч. е установена смъртта му. След смъртта на Й Й., служители на „УКФ“ ЕАД са потърсили двамата ищци, като последните са установили, че на 26.04.2022 г. баща им е сключил с дружеството договор за потребителски кредит № 5026165, по силата на който е получил в заем сумата в размер на 20301 лева за срок от 84 месеца при плаваща лихва, годишен лихвен процент: 9,56 %, годишен процент на разходите: 11,69 % с падеж 21-во число, считано от 21.05.2022 г. Към договора за кредит е сключена и застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „А“, съобразно която застрахователят и ответник „К – Ж – К Б“ се съгласява срещу застрахователна премия да покрие застрахователен риск „Смърт, настъпила в резултат на злополука“. Предвид настъпилата смърт при ответното дружество е заведена щета № 113389, като с писмо с изх. № 20906 от 01.10.2024 г. В. Й. е уведомен, че предявената застрахователна претенция е неоснователна, тъй като според представената медицинска документация баща му е починал вследствие на заболяване, като същото не било включено в обхвата на застрахователното покритие. Излагат съображения, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила вследствие на непредвидено, случайно и внезапно събитие с външен за него произход и против неговата воля, а не в резултат на заболяване, което не е включено в застрахователното покритие и не са налице хипотезите по чл. 408 КЗ за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложеното, молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски. С определение № 3058/20.01.2025 г. съдът е конституирал служебно „УКФ“ ЕАД като страна в процеса – съищец с оглед правилата на чл. 134, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ГПК. Съищецът поддържа, че дължимата сума по договора за банков кредит към 05.02.2025 г. е в размер на 15304,50 лв., към датата на предявяване на исковата молба – 20.11.2024 г. размерът на задължението е 14985,92 лв., а към 11.09.2024 г. размерът на непогасеното задължение по договора е 15056,14 лв. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове. Излага съображения, че съгласно сключената застраховка покрит риск е смъртта, настъпила при злополука, а от представените медицински документи се установява, че смъртта на Й Й. е настъпила в УМБАЛ „Св.Екатерина“, вследствие на заболяване, от което е бил лекуван около седмица, а преди това е претърпял и две сърдечни операции. Поддържа, че в КЗ “злополука” и “заболяване” са отделни застрахователни рискове, които са предмет на отделни видове застраховки, като съгласно чл. 459, ал. 2 КЗ и Общите условия злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Предвид изложеното, твърди, че смъртта в резултат на заболяване не се обхваща от понятието злополука. Поради това, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. В първото проведено съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител поясняват исковата молба като твърдят, че смъртта на наследодателя им Й Й. е настъпила в резултат на злополука, изразяваща се в не добре зашита аорта по време на втората му проведена операция в периода края на 02.2024 г.-03.2024 г. Същото било установено по време на последната операция, при която е имало летален край, и това е причината за смъртта. Поради горното отправят искане за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът, чрез пълномощника си сочи, че съгласно условията на застраховката „К Ж“ следва да заплати баланса по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие – в случая смъртта на наследодателя на ищците, съгласно дефиницията за баланс на кредита по условията на застраховката без значение дали се включва сумата към банката или пък междувременно изплатени кредитни вноски от страна на наследниците или трети лица. Счита, че претенцията е прекомерна, доколкото е в по-голям размер от баланса на кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие. Относно новото твърдение, че смъртта на наследодателя е настъпила в резултат на злополука заявява, че изложените съображения не кореспондират с представените медицински документи и дори да се приеме, че вероятно става въпрос за някаква интервенция, то тя пак е свързана със заболявания, които са лекувани. Поради това не се касае за злополука. По изложените съображения прави искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на разноски. Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна: С окончателния доклад по делото е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между „К Ж“ АД и „К – О З“ АД, от една страна и „УКФ“ ЕАД, от друга е сключена Групова застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет А на кредитополучателите на потребителски кредити, отпуснати от „УКФ“ ЕАД, като Й Й. е включен в застрахователното покритие по застраховката, в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 5026165/20.04.2022 г., за което му е издаден Застрахователен сертификат № 5026162. Горните обстоятелства освен, че са безспорни се установяват и от ангажираните по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № 5026165/20.04.2022 г., сключен между Й Й. и „УКФ“ ЕАД, по силата на който заемополучателят е получил в заем сумата в размер на 20301 лв. за срок от 84 месеца при плаваща лихва, ГЛП 9,56 %, ГПР 11,69 % с падеж 21-во число, считано от 21.05.2022 г. Към договора за кредит е сключена и застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „А“, което се удостоверява от сертификат № 5026165, съобразно която застрахователят и ответник „К Ж – К Б“ КТЧ се съгласява срещу застрахователна премия да покрие застрахователен риск „Смърт, настъпила в резултат на злополука“. Видно от приетата по делото декларация за определяне на изискванията и потребностите и за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс" пакет А от 26.04.2022 г., подписана от Й Й., включва следните покрития: 1. Смърт в резултат на злополука; 2. Трайно намалена или загубена работоспособност над 70% в резултат на злополука; 3. Временна неработоспособност над 30 дни в резултат на злополука; 4. Хоспитализация в резултат на злополука, продължила над три последователни дни. Същият е декларирал, че при настъпване на застрахователно събитие се задължава да уведоми „К Ж, К Б“ КЧТ или „КОЗ, К Б“ КЧТ в срок до 10 дни от датата на събитието, ката дава съгласие при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „УКФ“ ЕАД. Видно от приетия по делото Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет „А“ № 5026155 при застрахователен риск „Смърт, настъпила в резултат на злополука“ на застраховащия „УКФ“ ЕАД, се изплаща баланса по кредита кым датата на застрахователното събитие, а на застрахования или законните му наследници разликата между първоначалната сума на кредита и баланса на кредита. Приети по делото са Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протенция Плюс“, пакет А на кредитонолучателите на потребителски кредити, отпуснати от „УКФ“ ЕАД. Съгласно чл. 1 от същите Застраховка „Кредитна протекция Плюс“ се сключва при условията на чл. 382 КЗ застраховка за обезпечение на заем или банков кредит съгласно КЗ и предоставя на застрахованите лица застрахователна защита при настъпване на рисковете, посочени в тези Общи условия, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита, във връзка с който е сключена застраховката. жва надлежно погасителните вноски по кредита, във връзка с който е сключена застраховката. В член 2 от същите са посочени дефиниции, както следва: „Застрахован" е физическо лице гражданин или постоянно пребиваващ на територията на държави членки на Европейския съюз и Европейското Икономическо пространство, който в кредитополучател по потребителски кредит, отпуснат от „УКФ“ ЕАД, и е на възраст от 18 до 65 години към момента на приемане на застраховането и до 70 години към момента на изтичане на индивидуалното застрахователно покритие, като за възрастта между 65 навършени години и до навършване на 70 години покритите рискове са смърт и хоспитализация, и двете в резултат на злополука; „Баланс по кредита“ е непогасеният размер на кредита към датата на последното дължимо от застрахования плащане преди датата на застрахователното събитие, плюс лихвата върху този остатъчен баланс дължима кым него за периода между датата на последното редовно дължимо плащане по кредита до датата на настъпване на застрахователното събитие. Не се покриват просрочия на главница и лихви във връзка със забавено плащане от страна на застрахования; „Злополука“ означава непредвидено, случайно и внезапно събитие с външен за Застрахования произход, настъпило против неговата воля през срока на застрахователното покритие, което води до телесно увреждане на застрахования, причиняващо смърт. Безспорно между страните е и, че не е извършвана аутопсия на наследодателя на ищците Й Й., както и че същите са декларирали отказ от извършване на аутопсия. От представено по делото удостоверение за наследници от 17.09.2024 г. се установява, че след смъртта си на 11.09.2024 г. Й Й. оставя за свои законни наследници синовете си – ищците В. Й. и В. Й.. По делото са представени пет броя епикризи, издадени от УМБАЛ „Св.Екатерина“, както следва: за проведено лечение в периода 26.06.2022 г. – 06.07.2022 г. с окончателна диагноза : Аневризма на възходяща аорта и аортна дъга. Интрамурален хематом по задно-латерална стена на асцендентна аорта. СП. Нискостепенна аортна стеноза. Умерена АОИ. Умерена ТрИ. АХ -III ст. ХОББ. Операция: Ор. aа modo Wheat (Res Ao. Asc. et interpositiu unigraft Intergard No30; AVR Carbomedics No25). Постъпил в клиниката за оперативно лечение, по спешност, насочен от УМБАЛСМ „Пирогов“, където била установена аневризмално разширени аорта асценденс, аортна дъга и интрамурален хематом, с хемоперикард. Посочено е, че е налице анамнеза за дългогодишна артериална хипертония с неоптимален медикаментозен контрол и придружаващи заболявания: ХОББ. В периода 28.02.2024г.-07.03.2024 г. за лечение по клинична пътека (КП) № 29 - Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация, с окончателна диагноза: 150.0 CH II-III ф.к. по NYHA. Обс. Протезен ендокардит на аортна механична протеза. Състояние след Оp. a modo Wheat (Res Ao. Asc. et interpositiu unigraft Intergard No30; AVR Carbomedics No25)-26.06.2022г. по повод: Аневризма на възходяща аорта и аортна дъга. Интрамурален хематом по задно-латерална стена на асцендентна аорта. СП. Нискостепенна аортна стеноза. Умерена АоИ. Умерена Три. Р55 Синкоп. AV блок IIIст. ДББ. Брадикардия до 39у/мин. Имплантация на на временен ЕКС. В периода 07.03.2024г.-25.03.2024 г. за лечение по клинична пътека (КП) 119 Оперативни процедури при комплексни сърдечни малформации с много голям обем и сложност в условия на екстракорпорално кръвообращение, с окончателна диагноза: 133.0 Протезен ендокардит. 295.2 Съст. след Ор. a modo Wheat (Res Ao. Asc. et interpositiu unigraft Intergard No30; AVR Carbomedics No25) - 26.06.2022г. по повод Аневризма на възходяща аорта и аортна дъга. 171 Интрамурален хематом по заднолатерална стена на асцендентна аорта. 150.0 СН - II ФК по NYHA. R55 Съст. след Синкоп. 144.2 AV блок - III ст. R00.1 Брадикардия до 39у/мин. 145.1 ДББ. СП. 135.0 Нискостепенна аортна стеноза. 135.1 Умерена АоИ. 136.1 Умерена Три. 111.9 АХ -III ст. Придружаващи заболявания: J44.9 ХОББ. E66.9 Обезитас. В34.9 Съст. след ОВИ. Операция: ReAVR Carbomedics No 25. Sutura RA. В клиниката по Кардиология, от хемокултури е изолиран Streptococcus constelatus, като е започнато антибиотично лечение според антибиограмата и имплантиран временен, външен РМ. В периода 07.03.2024г.-25.03.2024 г. за лечение по клинична пътека (КП) 119 Оперативни процедури при комплексни сърдечни малформации с много голям обем и сложност в условия на екстракорпорално кръвообращение, с окончателна диагноза: 133.0 Протезен ендокардит. 295.2 Съст. след Ор. a modo Wheat (Res Ao. Asc. et interpositiu unigraft Intergard No30; AVR Carbomedics No25) - 26.06.2022г. по повод Аневризма на възходяща аорта и аортна дъга. 171 Интрамурален хематом по заднолатерална стена на асцендентна аорта. 150.0 СН - II ФК по NYHA. R55 Съст. след Синкоп. 144.2 AV блок - III ст. R00.1 Брадикардия до 39у/мин. 145.1 ДББ. СП. 135.0 Нискостепенна аортна стеноза. 135.1 Умерена АоИ. 136.1 Умерена Три. 111.9 АХ -III ст. Придружаващи заболявания: J44.9 ХОББ. E66.9 Обезитас. В34.9 Съст. след ОВИ. Операция: ReAVR Carbomedics No 25. Sutura RA. Посочено е, че от микробилогия от аортната протеза, взета интраоперативно, е изолиран Staph. Intermedius. В епикридата е посочено, че следоперативният възстановителен период е протекъл гладко. В периода 25.03.2024г.-29.03.2024 г. за лечение по клинична пътека (КП) 19.2 Постоянна електрокардиостимулация с имплантация на ресинхронизираща система за стимулация или автоматичен кардиовертер дефибрилатор, с окончателна диагноза: 142.0 ДКМП. 150.1 ЛК систолна дисфункция. 150.0 СН - ІІ ФК по NYHA. 144.2 AV блок -ІІІст. R00.1 Брадикардия до 39у/мин. 145.1 ДББ. 133.0 Протезен ендокардит. Съст. сл. ReAVR Carbomedics No 25 - 18.03.24г. 295.2 Съст. сл. Оp. a modo Wheat (Res Ao. Asc. et interpositiu unigraft Intergard No30; AVR Carbomedics No25) - 26.06.2022г. по повод Аневризма на възходяща аорта и аортна дъга. 171 Интрамурален хематом по задно-латерална стена на асцендентна аорта. СП. 135.0 Нискостепенна аортна стеноза. 135.1 Умерена АоИ. 136.1 Умерена ТрИ. 111.9 AX -III ст. Имплантация на постоянен електрокардиостимулатор мод CRT- P модел Enitra 8 HF-T, електрод за ЛК квадриполярен модел Sentus ProMRI OTW QP L-85, електрод за ДК модел Solia s60, електроод за ДП биполярен модел Solia S53 + CardioMessenger Smart 4G. Придружаващи заболявания: ХОББ, Обезитас. В34.9 Съст. след ОВИ. Посочено е, че пациентът е изписан хемодинамично стабилен. В периода 05.09.2024г., починал на 11.09.2024 г. за лечение по клинична пътека (КП) № 119 Оперативни процедури при комплексни сърдечни малформации с много голям обем и сложност в условия на екстракорпорално кръвообращение, с окончателна диагноза: 35.1 Умерена АоИ. 133.0 Инфекциозен ендокардит на AVR (механична протеза). Състояние след протезен ендокардит на AVR 02.2024г. Съст. след ReAVR Carbomedics No 25 - 18.03.24г. Z95.2 Съст. след Ор. a modo Wheat (Res Ao. Asc. et interpositiu unigraft Intergard No30; AVR Carbomedics No25) - 26.06.2022г. по повод Аневризма на възходяща аорта и аортна дъга. 171 Интрамурален хематом по заднолатерална стена на асцендентна аорта. СП. Високостепенна Мии. 135.0 Нискостепенна аортна стеноза. Нискостепенна ТРИ. БХ. 150.0 CH - III ФК по NYHА. 144.2 Състояние след имплантация на постоянен електрокардиостимулатор мод CRT-P модел Enitra 8 HF-T - 26.03.2024г, електрод за ЛК квадриполярен модел Sentus ProMRI OTW QP L-85, електрод за ДК модел Solia s60, електроод за ДП биполярен модел Solia S53 + CardioMessenger Smart 4G по повод AV блок - IIIст. R00.1 Брадикардия до 39у/мин. 145.1 ДББ.111.9 АХ - III ст. Операция: edo Sutura prosthesis v. Ao. Plastica v.mitr. cum Sovering No28; IABP; ACB x 1 RCA - s.v.д. КПР. По делото е представен болничен лист от 06.07.2022 г., издаден от ЛКК при УМБАЛ „Св. Екатерина“ за лицето Й Й., от който се установява, че последният е бил временно нетрудоспособен за периода 26.06.2022 г. до 05.08.2022 г., т.е.е за 41 дни, от които 11 – при болничен режим и 30 при домашен – амбулаторен, поради обощо заболяване с диагноза дисекция (всяка част на) аортата. Представени са три броя оперативни протоколи от УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД от извършените на Й Й. в лечебното заведение хирургични интервенции. По делото е представено съобщение за смърт № 99/11.09.2024 г., издадено от УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД, от което се установява като причина за смъртта „сърдечен арест“ и др., настъпила в следствие на заболяване, за чието установяване не е правена аутопсия на починалия. По реда на чл. 192 ГПК са изискани и от УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД е представена история на заболяването (ИЗ) № 3517/2024 на Й Й., постъпил в лечебното заведение на 05.09.2024 г. по КП 119. Видно от писмо изх. №20906/01.10.2024 г. „К Ж, К Б” КЧТ и „КОЗ, К Б“ КЧТ, във връзка със щета № 113389 по повод настъпило застрахователно събитие - смърт със застраховано лице Й Й. по застрахователен договор 5026165 уведомяват В. Й., че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по предявената застрахователна претенция, тъй като Й Й. е починал в следствие на заболяване, като същото не е в обхвата на застрахователното покритие. С писмо от 15.10.2024 г. „К Ж, К Б” КЧТ и „КОЗ, К Б" КЧТ уведомяват В. Й., че потвърждават отказа си за извършване на застрахователно плащане по щета № 113389. За установяване размера на непогасеното задължение по договор за потребителски кредит № 5026165/26.04.2022 г. е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От същата се установява, че към датата на предявяване на исковата молба - 20.11.2024 г. същото възлиза на 14985,92 лв., представляваща сбор от следните вземания: остатъчна главница - 14546,57 л в . , просрочена главница по вноска за 21.10.2024 - 215,86 лв., просрочена лихва по вноска за 21.10.2024 - 103,43 лв., редовна лихва за периода от 21.10.2024г. до 20.11.2024г. - 115,89 лв. и наказателна лихва за просрочие - 4,17 лв. Към 11.09.2024 г. непогасеното задължение по договора за кредит е в размер общо на 15056,14 лв., формирано като сбор от остатъчна главница 14 972,64 лв. и редовна лихва за периода от 21.08.2024г. до 11.09.2024г. - 83,50 лв. Експертът е констатирал, че на 21.09.2024 г. е внесена сума в размер на 333,47 лв., съставляваща вноска с падеж м.09.2024 г., от която главница 210,21 лв. и редовна лихва в размер на 123,26 лв., а на 21.10.2024 е заплатена сумата 14,18 лв., представляваща редовна лихва. Вещото лице сочи, че погасителните вноски за м.09.2024 г. и за м.10.2024 г. са постъпили с автоматична операция от сметката, обслужваща договора за потребителски кредит № 5026165 с IBAN: •••••, като съищецът кредитор не разполагал с информация за лицето, което е внесло сумите по сметка на починалия заемател. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ТВЙ.а (майка на ищците и бивша съпруга на починалия Й Й.) и п. К Н. (хирург, извършил последната операция на починалия Й Й.). От показанията на свидетелката Т Й.а се установява, че след развода са поддържали много добри отношения с Й, запозната е с трите му посещения в болница „Св. Екатерина“, където го е посещавала най-редовно. Първият път м. юни 2022 г. й се обадили негови приятели към 1:00 часа през нощта, че е получил силни болки в гърдите, постъпил в „Пирогов“ и там установили, че е със скъсана аорта, клапа и по спешност са свикали екип и го преместили в болница „Св. Екатерина“, където му била направена животоспасяваща операция. След операцията се възстановил доколкото било възможно, не трябвало да полага тежък физически труд, но бил дееспособен. След това февруари 2023г. постъпил отново по спешност в болница „Св. Екатерина“. Там казали, че се налага втора операция. След нея бил горе-долу добре, тъй като се оправял и се обслужвал сам. Свидетелката уточнява, че имало и трета операция. По думите на Й, на една от сутрешните визитации чул разговор между лекарите, че втората операция не е била проведена успешно – аортата не е била зашита както трябва и е сълзяла. След третата операция Т Й.а се чула с д-р Н. в 10 без нещо вечерта, включен по избор на пациента в екипа, за да й обясни по-подробно за състоянието на Й. Д-р Н. й казал, че положението е 50/50 за живота на Й, защото втората операция не е била проведена успешно и аортата сълзяла. Свидетелката сочи, че в 8:42-8:43 часа сутринта й позвънила психоложката на болница „Св. Екатерина“, като й казала, че Й е починал в пет часа сутринта както и че, всички органи били отказали. Т Й.а споделя, че не е била правена аутопсия, тъй като децата не позволили. Изяснява, че между 2-рата и 3-тата операция му се подувал много коремът и се втвърдявал. В края на юли, преди да постъпи за третата операция, лежал 45 дни, вливали му само „Хепарин“ за разреждане на кръвта. При най-малките усилия при правене на 2-3-5 крачки се задушавал и не можел да диша. Това го нямало преди втората операция. Свидетелката заявява, че децата един път внесли сумата от 348 лв., а втората сума била внесена от нея, а парите й дали те. Сочи, че вноските са направени на банкомат. Й си бил дал картата и пин кода, а те внасяли парите на банкомат. Уточнява, че според нея съобщението за смърт било взето в Централните гробища за предоставяне на мястото. От показанията на свидетеля д- р Г Н. се установява, че си спомня да е извършил третата операция на Й Й., като в предходните две опрецации не е участвал. Й е бил опериран за първи път, при което е била сменена аортната клапа. След това развил инфекциозен ендокардит - инфекциозно заболяване, което засяга клапата и води като усложнение разкъсване на тъканите около клапата, така че се появявала една недостатъчност – започва да се връща кръв обратно от аортата в лявата камера, което н е било нормално. Последното имало и клинично представяне със съответна уморяемост, сърдечна недостатъчност и т.н. Поради това той бил опериран втори път, като била сменена аортната клапа и всичко е било направено така, както трябва да се направи. С течение на времето се получило пак същото усложнение с аортна недостатъчност в резултат на разкъсване на част оттам където са конците и освен това била налице и още една митрална недостатъчност, която била много голяма, която позволявала на кръвта ненормално да се връща от лявата камера към белия дроб и затруднявала работата и на белия дроб, като наред с това се появило стеснение на дясната коронарна артерия. Състоянието му било безперспективно, ако не се оперира отново. Рискът бил особено висок. Свидетелят сочи, че показателят, даващ степента на риска, който е бил изследван „юро скор“, който бил обективен и се получавал на базата на състоянието на всички органи на организма, а не само на сърцето, но и на мозък, на черен дроб, на бъбреци, бял дроб и т.н. в зависимост от това как работят и какви патологични отклонения имат. Седем процента „юро скор“ се считал за особено висок риск, като неговият бил 21%, но въпреки това решили, че трябва да се оперира, защото не е имал друг шанс. Операцията продължила 10 ч., което не било нормално за сърдечната хирургия. Свидетелят споделя, че състоянието на пациента Й. било резултат от това, че са се получили усложнения от първите операции, коет о било изключение. Един бактериален ендокардит се случвал в горе-долу 3% от случаите в световен мащаб, а в случай, че към него се наслагвала и тази парапротезна регургитация (покрай изкуствената клапа се получава малък отвор, през който кръвта минава обратно така, както не трябва да се получава) , при инфекциозен протезен ендокардит – какъвто бил в случая и се случвал от 25-30% от случаите. Свидетелят сочи, че няма спомен да е говорил с близките на пациента, но принципно след всяка операция говори с близките. Д-р Н. изяснява, че няма как да има сълзене, защото имало сраствания, тъй като това била трета операция. Като отворили гръдната кост не можело да се разбере къде е сърцето. Това затруднявало всичко, но така наречено сълзене при тези сраствания не можело да има, защото всичкото било един блок и трябвало да се намери сърцето къде е, за да се продължи. Заявява, че няма спомен за сълзене, а и в оперативния протокол не е бил отбелязано. Свидетелят уточнява, че при операцията е установил, че има т.нар. парапротезна регургитация, тоест че клапата на определено място е разшита, защото инфекциозният процес е действал и е унищожил тъканите на това място, но това не било ненормално и това не било грешка при наличие на инфекциозен процес. Когато нямало инфекциозен процес и имало такова разкъсване можело да се мисли, че недостатъчно добре са сложени шевовете, но това било много сериозна спекулация, защото можело да има естествена слабост на тъканите и да доведе до това без да има техническа грешка, но в случая проф. Н. изяснява, че изобщо не ставало дума за такова нещо. Митралната недостатъчност, която била установена, тя нямало как да има връзка със самата операция – с поставянето на клапата, по простата причина, че тя била резултат от това, че камерата полека, полека се разширявала. Като се разширявала се разширявал и пръстенът на митралната клапа и се получавала недостатъчност, т.е. връща се обратно кръв, което усложнение било не толкова техническо, колкото патофизиологично от процеса. По същия начин бил и байпасът, който трябвало да се направи, поради което счита, че не би трябвало да има връзка с първата операция и няма връзка с нея и с втората. Целият проблем бил този инфекциозен процес, който се е развил на аортната клапа след първата операция. Подчертава, че дали аортата е зашита или не е зашита не можело да се разбере по простата причина, че всичко е било в един блок. Ако непосредствено след първата и втората операция е имало кървене и са направили ревизия и са видели, защото тогава е нямало сраствания и са видели, че има нещо незашито – това бил друг въпрос, но при третата операция да се разбере дали има нещо такова това било невъзможно. По делото е прието основно и допълнително заключение на изговена съдебно медицинска експертиза, които съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно, пълно и обективно изготвени. От първоначалното заключение се установява, че се касае за болестно обусловена причина за настъпване на смърт, като пряка непосредствена причина за смъртта следва да се приеме остра/обострена хронична сърдечно-съдова недостатъчност. Вещото лице д-р Г. е посочил, че като болест или болестно състояние довели до настъпване на смъртния изход следва да се приеме развилият се ендокардит от бактериална инфекция. Ендокардитът е заболяване, при което е възпален вътрешният слой на сърцето – ендокардът. Най-често се причинявал от бактерии, а когато възпалението било в резултат на инфекция, състоянието се наричало инфекциозен ендокардит. Инфекциозният ендокардит е заболяване към което са предразположени най-вече хора с лош зъбен статус, създаващ условия за транзиторни бактериемии, имунокомпрометирани пациенти, пациенти на хемодиализа и такива с имплантирани пейсмейкърни устройства и предходни клапни интервенции. В конкретния случай от приложени по делото медицински документи се установявало, че при Й. са налице сигурни данни за заболяване, протичащо с преходни бактериемии на фона на лошо саниран зъбен статус /след постъпване на 05.09.2024 г. се е наложило изваждане на 4 зъба за инфекция/, като това е най-вероятната причина за настъпване на рецидивите на ендокардит. При него имало и други значими предпоставки за развитие на ендокардит - проведени интервенции с поставен пейсмейкар и проведена операция за ендопротезиране на аортна клапа. Заболяванията на съзъбието и проведените оперативни интервенции следва да се приемат, като предхождащи усложнения и заболявания, които са довели до горепосоченото състояние със заболяване от ендокардит. Експертът е посочил като други важни и значими заболявания, които са благоприятствали настъпването на усложнения са доказано заболяване от преди 2022 г. от артериална хипертония, ддоколкото към 2022 г. артериална хипертония била от 3-та степен, т.е. авансирала с голяма давност), както и хронична обструктивна белодробна болест, също заболяване с голяма давност от преди постъпване в болница на 26.06.2022 г. На 26.06.22 г. от изследване е доказано остро развил се процес на аневризма на възходяща аорта и аортна дъга с данни за дисекация - интрамурален хематом по задно-латерална стена на асцендентна аорта. Тогава са регистрирани с ехография и данни за нискостепенна аортна стеноза и аортна инсуфициенция – обуславящи сърдечна недостатъчност. Аневризмите на аортния корен на практика били необичайно разширение или „балон“ в стената на аортата, главния кръвоносен съд, който пренася кръв от сърцето към тялото. Тя можело да се развие както в гръдния кош (както в конкретния случай), така и в корема (абдоминална аневризма). Често състоянието е безсимптомно, но може да причини разкъсване на аортата, водещо до животозастрашаващо кървене и смърт. При тези пациенти е наложително протезирането на възходящата аорта и ако е възможно реимплантирането на собствената аортна клапа, каквато операция била проведена на пациента на 26.06.2022 г. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че преди третата операция Й Й. е доведен до добро общо състояние на хемодинамичните показатели и тогава едва е разрешил анестезиологът да се пристъпи към анестезиологичната интервенция. Непрекъснато са правени динамични проследявания и след хирургичната интервенция. След трета поредна хирургична интервенция в областта на гръдния кош се образуват такива сраствания, за които говорел и свидетелят Н.. Тези сраствания заличавали нормалната анатомична структура. При починалия Й настъпил възпалителен процес в мястото, където е протезирана клапата на аортата, който възпалителен процес е с дентален произход. Това било установено и лекувано с антибиотици, но независимо от всичко упоритостта на инфекцията е една от възможните причини за изпускане на този шев. Операцията е била единствена алтернатива, за да се предотврати смъртта му. Оправдана е самата хирургична интервенция по обем и сложност, и настъпването на смъртния изход е било въпреки нея. Експерътт изтъква, че втората операция е проведена при болничното му лечение от 07.03.2024 г. до 18.03.2024 г., т.е. значително време преди да се наложи последната хоспитализация м. септември. Като на 18.03.2024 г. е извършена операцията за замяна на аортарната клапа, а на 25.03.2024 г. е изписан. Вещото лице уточнява, че през този интервал от време няма как да бъде проследена дали е имало някакви усложнения. Ако в медицинския документ е отразено, че е изписан с подобрение /хемодинамично стабилен със спокойна оперативна рана/ и е назначена терапия за у дома, това дава основание да се смята, че е имало успешна оперативна намеса. Вещото лице подчертава, че трябва да се приеме болестна причина за смърт. Това е можело да се ревизира, ако се смята, че е имало някаква друга причина само с провеждане на съдебно медицинска аутопсия при съмнение за лекарска грешка. На такава не била проведена. От приетото по делото допълнително заключение на СМЕ се установява, че от извършения анализ на представените медицински документи - оперативни протоколи не са констатирани данни за допусната „грешка“, извършена от медицинските екипи провели операциите. Същите проследяват една изключително сложна медицинска ситуация с поредица от тежки операции и настъпили усложнения, характерни за този тип патология, което се потвърждавало от приложените по делоот епикризи и разпито на свидетеля проф. Н.. Съобразно представение документ от последната операция (10.09.24 г.) с диагноза. „Redo Sutura prosthesis v. Ao“ следва да се приеме, че е извършено „повторно зашиване (ресутура) на аортната протеза“. Когато това е станало при пациент с протезен ендокардит (инфекция на клапата), тъканите около протезата стават рехави, чупливи и инфектирани. Това самостоятелно и често води до т.нар. „разшиване“ или парапротезни течове, независимо от това, че при проведената операция същите са наложени правилно. Пердвид горното вещото лице достига до извода, че на база тези документи няма основание да се приеме, че първият хирургичен шев е бил „грешен“, а съгласно записа е отразено, че обусловеното от инфекция състоянието на пациента е довело до компрометиране стабилността на протезата, което е наложило спешна повторна хирургична намеса за нейното укрепване. Видно от останалите документи Й В.ов Й. е претърпял изключително тежки интервенции: смяна на аортна клапа, смяна на възходяща аорта (Unigraft), пластика на митрална клапа, байпас (ACB) и поставяне на вътреаортна балонна контрапулсация (IABP). Наличието на интрамурален хематом и дилатирана аортна дъга (до 48 мм) показвало категорично, че стената на аортата е била структурно увредена още преди последната операция тип Wheat и редо-операциия. Същевременно от описанието се отчитат и наличие на т.н. рискови находки още от предоперативната оценка. Наличното описание, че „десните сърдечни кухини прилежат плътно към стернума“, е сигнал за повишена опасност и хирургичен риск. При повторно отваряне на гръдния кош (Redo) имало вече огромен риск от разкъсване на сърцето или аортата поради липса на разстояние между костта и органите. Установеният плевралният излив (42 мм) и застойни промени в белия дроб сочели, че е била налице развиваща се сърдечна недостатъчност още преди влизането в операционната. Постъпването в реанимация след операцията с поставяне на „тройна катехоламинова подкрепа“ и с IABP (контрапулсатор) означава, че след интервенцията сърцето е било в състояние на тежка кардиогенна дисфункция и е имало нужда от максимална медикаментозна и механична помощ, за да поддържа кръвообращението. От медицинска гледна точка, оперативния протокол описва опит за борба с усложненията на протезния ендокардит, а не установена техническа грешка при поставянето. Инфекцията на протезата е едно от най-тежките усложнения в кардиохирургията и е с много висока смъртност, при което тъканите буквално не „държат“ шевовете. От представеното по делото съобщение за смърт като непосредствена причина е посочено: „Сърдечен арест“. Експертът разяснява, че това буквално означава, че сърцето е спряло да изпомпва кръв. В медицината това се счита за „начин на умиране“, а не за първопричината. На практика истинската причина според анализа на този документ се крие в изброените предхождащи състояния. Съобразно отразеното в съобщението следва на практика да се приеме, че смъртта е настъпила в резултат на тежка, комплексна сърдечна недостатъчност при пациент с авансирали хронични заболявания и проведени множество минали операции на сърцето. В раздел предхождащи причини са изброени кардиохирургични интервенции и спешни мерки, които на практика показват критичното състояние на сърцето. При операцията на посочения метод пациентът е претърпял мащабна реконструкция на аортата (заради аневризма) и подмяна на сърдечните клапи (аортна и митрална), в случая била проведена повторна хирургична намеса (ревизия) на аортната протеза /което е много рискова и сложна процедура/. Пациентът е бил с поставен специален пейсмейкър за синхронизираща терапия, т.е. е имал е предхождаща последната криза тежка форма на сърдечна недостатъчност, както и е бил състояние след поставен е вътреаортен балонен контрапулсатор – устройство, което механично помага на сърцето да изпомпва кръв, когато то самото не успява. Отразеното в раздела състояния, способстващи за настъпване на смърт, на практика са фактори благоприятстващи смъртния изход. Именно те са обусловили почти невъзможно възстановяване. ХОББ е хроничното белодробно заболяване затруднява насищането на кръвта с кислород. Обезитас /затлъстяване/ е състояние, което натоварва допълнително сърцето и дишането. АВ- блок и ДББ дават основание за извод, че пациента е имал тежък проблем с електрическата проводимост на сърцето водеща до аритмии. При това описание следва да се приеме, че причина за смъртта е изчерпване на сърдечния резерв. Сърцето е било тежко структурно увредено от заболявания, множество операции, клапни пороци, аневризма и въпреки механичната подкрепа (IABP) и апаратната вентилация, то не е успяло да поддържа живота. При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Предявяни са иск с правна квалификация чл. 382, ал. 3 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД за заплащане на обезщетение по застраховка, сключена в полза на кредитор за обезпечаване изпълнението на задължения на длъжник по договор за потребителски паричен кредит, съединен с искове с правно основание чл. 356, ал. 1 КЗ. По иска с правно основание чл. 382, ал. КЗ вр. с чл. 134 ЗЗД За основателността на предявения иск с правно основание чл. 382, ал. 3 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка, сключена между ответника и кредитора на наследодателя на ищците - „УКФ“ ЕАД, като застраховащ и ползващо се лице за обезпечение на вземанията му по реда на чл. 382 КЗ, с който кредитополучателят и застрахован, се е съгласил писмено; 2) настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора; 3) че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила вследствие на покрит застрахователен риск; 4) че от страна на ищците е заявена претенция пред ответниците за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на търговската банка под формата на оставащите вноски по договора за потребителски, като е постановен отказ за изплащане на обезщетение от страна на застрахователя; 5) размера на задълженията по договора за кредит към датата на настъпване на смъртта /главница, възнаградителна лихва, такси, комисионни/. В тежест на ответника е да докаже възражението си, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила вследствие на риск, който не се покрива от застрахователния договор. Съгласно нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ, в случай на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователен договор, по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. Съобразно ал. 1 на същата разпоредба, при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице – длъжник, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението. Съобразно действащия КЗ, е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката, е страна по сключен договор за застраховка, като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание, за заплащане на застрахователно обезщетение, при настъпване на покрит застрахователен риск, по сключен договор за застраховка, с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит. С тази разпоредба се защитава интереса на наследниците /и съдлъжниците/ на застрахования кредитополучател, при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда изричната възможност същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице /кредитора/ - чл. 382, ал. 3 КЗ. В конкретния случай налице са предпоставката на чл. 134 ЗЗД, доколкото банката – ползващо се лице по застраховката, не е упражнила правото си срещу застрахователите, а това бездействие застрашава имуществената сфера на наследниците, които са встъпили в задълженията по кредита. Именно в този смисъл е и практиката на ВКС по Решение № 60063/30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г., І т. о., която настоящият състав споделя, според която наследникът на застрахования има правен интерес да упражни по реда на чл. 134 ЗЗД правото на банката-бенефициер срещу застрахователя, когато не е налице извънсъдебно плащане и бездействието на банката застрашава имуществената му сфера. По делото са безспорно установени наличието на валидни правоотношения - въз основа на сключването на договор за потребителски кредит, както и въз основа на сключването на валиден договор за застраховка, по които договори страна кредитополучател, съответно застрахован - е наследодателят на ищците – Й Й., починал на 11.09.2024 г. Безспорен е по делото и фактът, че конституираният от съда като съищец – „УКФ“ ЕАД, има качеството на трето ползващо се лице по договора за застраховка. Няма спор и че от страна на ответника и „К – О З“ АД като застрахователи няма изплащане на застрахователно обезщетение в полза на третото ползващо се лице банката. Не е спорно също, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че наследодателят Й Й. се е запознал и е приел Общите условия към договора за застраховка. Срокът на застраховката в случая, както е видно от издадения сертификат, е равен на срока на кредита или до 21.01.2029 г. Няма спор, че процесното събитие е настъпило в периода на застрахователното покритие. Между страните не е формиран спор, че ответникът е бил уведомен за настъпването на застрахователното събитие, като е отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, както и че последният е отказал изплащането на обезщетение, поради това, че наследодателят на ищците е починал в следствие на заболяване, като същото не е в обхвата на застрахователното покритие. Основният спорен между страните по делото въпрос е дали е настъпил покрит застрахователен риск, доколкото ответникът се позовава на ненастъпил застрахователен риск „смърт при злополука“, съгласно Общите условия на застрахователното покритие, неразделна част от договора, и оттам дължи ли се заплащането на застрахователно обезщетение. Процесната застраховка е сключена за покриване на риска „смърт при злополука“. Съгласно чл. 459, ал. 2 КЗ злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Съгласно приетата в Общите условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“, пакет „А“ на кредитополучателите на потребителски кредити, отпуснати от „УниКредит Консютър Файненсинг“ ЕАД дефиниция „злополука“ означава непредвидено, случайно и внезапно събитие с външен за застрахования произход, настъпило против неговата воля през срока на застрахователното покритие, което води до телесно увреждане на застрахования, причиняваща смърт. Според Тълковния речник на Република България „злополука“ означава „нещастен случай, причинен от непредвидени обстоятелства, обикн. придружен с човешки жертви или нараняване“, съответно „заболяване“/„болест“ означава „нарушение на нормалната жизнена дейност на организма или на негов орган, система“. От събраните по делото писмени документи безспорно се установява, че наследодателят на ищците е страдал от дългогодишна артериална хипертония с неоптимален медикаментозен контрол, видно от анамнезата към епикиризата за проведено болнично лечение в периода 26.06.2022 г. – 06.07.2022 г., както е имал и придружаващи заболявания ХОББ, обезитас. При съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени, гласни доказателства и изслушаното първоначално и допълнително заключение на съдебномедицинската експертиза настоящият съдебен състав намира, че причината за настъпването на смъртта на наследодателя на ищците е болестно обусловена, като пряка непосредствена причина за смъртта следва да се приеме остра/обострена хронична сърдечно-съдова недостатъчност, т.е. смъртта е настъпила в резултат на тежка, комплексна сърдечна недостатъчност при пациент с авансирали хронични заболявания и проведени множество минали операции на сърцето. В тази връзка съдът изцяло възприема заключението на вещото лице д-р Г., което е компетентно, обективно и задълбочено изготвено, в което е посочено, че като болест или болестно състояние довели до настъпване на смъртния изход следва да се приеме развилият се ендокардит от бактериална инфекция. Ендокардитът е заболяване, при което е възпален вътрешният слой на сърцето – ендокардът. Най-често се причинявал от бактерии, а когато възпалението било в резултат на инфекция, състоянието се наричало инфекциозен ендокардит. Инфекциозният ендокардит е заболяване към което са предразположени най-вече хора с лош зъбен статус, създаващ условия за транзиторни бактериемии, имунокомпрометирани пациенти, пациенти на хемодиализа и такива с имплантирани пейсмейкърни устройства и предходни клапни интервенции. В конкретния случай от приложени по делото медицински документи се установява, че при Й. са налице сигурни данни за заболяване, протичащо с преходни бактериемии на фона на лошо саниран зъбен статус /след постъпване на 05.09.2024 г. се е наложило изваждане на четири зъба за инфекция/, като това е най-вероятната причина за настъпване на рецидивите на ендокардит. При него имало и други значими предпоставки за развитие на ендокардит - проведени интервенции с поставен пейсмейкар и проведена операция за ендопротезиране на аортна клапа. Заболяванията на съзъбието и проведените оперативни интервенции следва да се приемат, като предхождащи усложнения и заболявания, които са довели до горепосоченото състояние със заболяване от ендокардит. С оглед на гореизложеното остана недоказано твърдяното от ищците като причина за настъпването на смъртта на Й Й. недобре зашиване на аортата при втората операция. Напротив свидетелят Г Н., чиито показания съдът кредитира като непортиворечиви, последователни и почиващи на лични възприятия на свидетеля, изрично изтъква, че при отварянето на пациента при третата операция не е могло да бъде видяно подобно състояние, в това число и „сълзене на аортата“, тъй като е било налице страстване на тъканите, получило се в следствие на предходните две хирургични интервенции. Свидетелят уточнява, че при операцията е установил, че има т.нар. парапротезна регургитация, тоест че клапата на определено място е разшита, защото инфекциозният процес е действал и е унищожил тъканите на това място, но това не било ненормално и това не било грешка при наличие на инфекциозен процес. Когато нямало инфекциозен процес и имало такова разкъсване можело да се мисли, че недостатъчно добре са сложени шевовете, но това било много сериозна спекулация, защото можело да има естествена слабост на тъканите и да доведе до това без да има техническа грешка. Според св. Н. целият проблем бил развилия се след първата операция инфекциозен процес на аортната клапа. Данни за т.нар. сълзене нааортата се установяват единствено от показанията на св. Т Й.а, които съдът кредитира по чл. 172 ГПК, отчитайки родствената й връзка с ищците, като съобразява, и че последното й е споделено както от починалия Й, така и от д-р Н.. В тази връзка настоящият съдебен състав взема предвид и изявлението на свидетеля Н., че няма спомен да е говорил с близките на пациента от една страна, а от друга, че не е възможно да е казал подобно нещо, че аортата не ен била зашита, доколкото е имало страствания и изибщо не е можело да се разбере дали аортата е зашита или не е зашита. Ето защо и съдът не кередитира показанията на свидетелката Й.а в тази част, като намира, че същите са останали изилирани. Съгласно заключението на вещото лице при третата операция е извършено „повторно зашиване (ресутура) на аортната протеза“ при пациент с протезен ендокардит (инфекция на клапата), в които случаи тъканите около протезата стават рехави, чупливи и инфектирани. Това състояние самостоятелно и често водело до т.нар. „разшиване“ или парапротезни течове, независимо, че при проведената операция същите са наложени правилно. В тази насока са и показанията на свидетеля Н.. Следователно в случая по делото не се установиха данни за допусната „грешка“, извършена от медицинските екипи провели операциите, в това число и за твърдяна от ищците като причина за настъпилата смърт на техния наследодател недобре зашиване на аортата. В процесния случай не може да се говори за злополука, поне с оглед възприетото значение на това понятие в приложимите между страните Общи Условия, тъй като за наличието на същото се изисква произходът на събитието (покрит риск) да бъде външен („който е вън, отвън, на повърхността; чужд, страничен“) за застрахования – например природно бедствие или действия на други лица, на което условие болестният процес, развил се вътре в организма на застраховния, несъмнено не отговаря. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че по делото не се установява настъпилата смърт на наследодатеял на ищеце Й Й. да е в причинноследствена връзка с настъпила злополука, доколкото по делото безспорно се установи смъртта да е причинена от заболявания на посоченото лице, благоприятствано от придружаващите такива ХОББ и обезитас. Наред с това така усатновената инфекция (инфекциозен ендокартид, респективно инфекция с дентален произход, също не може да се възприеме като злополука по смисъла на чл. 459, ал. 2 КЗ, респективно на дефиницията в ОУ на застрахователя – ответник. В случая се касае за случаи, при които отнапред застрахователят е обявил, че няма да носи риска от настъпване на вредоносното събитие (в този решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 55/29.01.2024 г. по гр. д. № 730/2023 г. на ВКС , IV г. о. и др.). Поради изложеното съдът приема, че процесната застраховка няма покритие при настъпилото процесно събитие – смъртта на застрахования кредитополучател Й Й. и не е налице настъпил застрахователен риск. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 382, ал. 3 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По иска по чл. 456, ал. 1 КЗ Съгласно разпоредбата на чл. 456 КЗ когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Т.е. посочената правна норма урежда хипотезата на пряк иск при вече извършено плащане от длъжника към кредитора. В тежест на ищците по предявените искове с правно основание чл. 456, ал. 1 КЗ е да установят при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Живот" в полза на кредитор; 2) настъпването на покрития застрахователен риск; 3) качеството си на наследници по закон на застрахованото лице и плащането към кредитора. По делото се установи, че ищците са заплатили на „УКФ“ ЕАД сумата от общо 347,65 лв. Доколкото до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не се установи настъпването на покрития застрахователен риск „смърт при злополука“ във връзка с процесния договор за застраховка, съдът намира, че ищците не доказаха пълно и главно основанието на предявените искове. Поизложените съображения предявениете от В. Й. и В. Й. искове с правно основание чл. 456 КЗ следва да бъдат отхвърлени. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички присъдени суми следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1, 95583 лева за 1 евро. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият е направил искане за присъждане на разноски за платено възнаграждение за вещо лице по допуснатата СМЕ в размер на 230,08 евро, както и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1644,03 евро. Насрещната страна своевременно е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Следва да се съобрази, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е била приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, изм. и доп. с ДВ. бр.17/13.02.2026г., съгласно която, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, чийто размер е 1000 евро. В случая съдът намира, че възражението е неоснователно, доколкото същото не е мотивирано, както изисква цитиранта по-горе редакция на закона. По отношение на възражението на ищците досежно присъждането на дължимото адвокатско възнаграждение с начисляване на ДДС настоящият съдебен състав намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски, в това число и за заплатеното адвокатско възнаграждение, което в случая възлиза на сумата 1644,03 евро (3215,44 лв.) видно от представените фактура и платежно нареждане. Така мотивиран, съдът