Решение № 38 от 11.2.2026 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 479/2025 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Депозирана е въззивна жалба от адв.Д., пълномощник на „АЙКО МУЛТИ КОНСЕПТ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Връбница“, бул. „Сливница“, № 441 против решение № 805/07.10.2025г. по гр.д. № 5562/2024г. на РС- С., с което по предявения иск с правно основание чл.36, ал.4, вр.чл.33, ал.4 ЗПЦСЦУПС, вр.чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД жалбоподателят е бил осъден да заплати на Д. Д. К., ЕГН: •••••••••• от гр.С., кв.“Д. Г.“, бл.••, вх.*, ет.*, ап.•• по банкова сметка BG••••••••••••••••••••••••, сума в размер на 3 377.20лв., представляваща платена сума по развален договор от 18.11.2023г. за продажба на холна гарнитура „УИЛЯМ“ с ляв подлакътник, с функция за сън и ракла 268/216/88Н сива естествена кожа с кат. номер: 13553016325, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2024г. до окончателното плащане. Със същото решение въззивникът е бил осъден да заплати на Д. К. сумата от 1 159.29лв. деловодни разноски. Решението е обжалвано изцяло като необосновано, неоснователно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място жалбоподателят твърди, че съдът е извършил неправилна правна квалификация на предявения иск като в доклада си на исковата молба е посочил, че предявеният иск е по чл.33, ал.4 , т.4 от ЗПЦСЦУПС, а в решението е обсъждал и преценял основателността на иск по чл.36, ал.4, във вр. с чл.33, ал.4 от ЗПЦСЦУПС, във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Недопустимо било едва с решението по същество за първи път да се разшири правната квалификация по делото. Така страните не можели да изградят защитата си правило. Съдът се бил произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, което водело до недопустимост на постановеното решение. Съдът бил определил предмет на делото въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се бил позовал. Твърденията на ищцата били за Липсващо краче на дивана; Лошо поставен телбод; Протрита, надраскана, увита/усукана кожа на дивана; Лошо сковано дървено скеле; Незатворено дъно на холовата гарнитура; Основа на раклата от начупен шпертплат; Опасение от невъзможност да се изпълнява функцията „сън“. Тези твърдения били останали недоказани. Те очертавали границите на спора и съдът не следвало да коментира други недостатъци на доставената холова гарнитура. Като бил събирал доказателства за качеството/липсата на качество на доставената холова гарнитура съдът бил нарушил принципа за равенство на страните. На следващо място в жалбата се сочи, че съдът неправилно не бил допуснал своевременно направено доказателствено искане – да приеме писмено доказателство – Писмо на КЗП № Ц – 03-1251/26.02.2024г., което установявало, че претенциите на ищцата са неоснователни. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд бил приел експертиза, която била оспорена от него. Счита, че експертизата не е била изготвена безпристрастно. ВЛ било посетило ищеца два пъти и нито един път негов магазин/склад. Съдът бил длъжен да назначи повторна експертиза или поне допълнителна експертиза, с която да бъде установено, с каква опаковка се доставя диванът. ВЛ не било поискало съдействие от служителите на жалбоподателя. То не било отговорило на всичко поставени му въпроси. Заключението му било необосновано. В него било посочено, че размерът на дивана е с 11 см. по- голям от необходимото за да може да влезе свободно в жилището на ищцата, при условие, че истинската разлика между вратата на жилището на ищцата и ширината на дивана била 23см. Освен това диванът бил доставян опакован и така не било възможно да се притисне само меката част от него при вкарването му в жилището. Самото допускане на експертиза било неправилно, тъй като съществувал подписан тристранен протокол, че диванът е приет без забележки. Неправилно съдът бил допуснал въпроси поставени от ищцовата страна извън срока, в който това е следвало да бъде направено. Съдът се бил произнесъл единствено по искането на жалбоподателя за назначаване на повторна експертиза, а не и по това за назначаване на допълнителна експертиза. По – нататък във въззивната жалба се съдържат оплаквания за това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а само тези, които ползват ищцата. Съдът не бил безпристрастен. Жалбоподателят намира, че оплакванията за ниско качество на дивана отразени в исковата молба са останали недоказани. Дори да имало някакви несъответствия те били получени следствие неправилното внасяне на дивана. Потребителят нямал право да развали договора ако несъответствията са незначителни. Твърдените от ищцата недостатъци били явни и те следвало да се посочат още с получаването на дивана. Възможността да се позове на тях за да развали договора била преклудирана с приемането на холната гарнитура на 19.12.2023г. Другата възможност да се развали договора по смисъла на разпоредбата на чл.50, т.2 от ЗЗП също била преклудирана преди подаване на исковата молба (14 дни от приемане на стоката – 02.01.2024г.). Освен това жалбоподателят бил предвидил 30 дн. срок за връщане на стоката, който срок също бил изтекъл към момента на депозиране на исковата молба. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените против въззивната страна искове. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.П., пълномощник на Д. Д. К., ЕГН •••••••••• от гр.С., кв. „Д. Г.“, № •• – * - ••, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Обжалваното решение било правилно, валидно и законосъобразно. Съдът бил разпределил правилно доказателствената тежест и постановил решението си при съобразяване със събраните по делото доказателства. По отношение възражението на жалбоподателя за нова правна квалификация дадена от съда едва с постановяване на обжалваното решение, въззиваемата страна посочва, че това твърдение не е вярно. Пред РС бил предявен иск с правна квалификация чл.33, ал.4, т.4 от ЗПЦСЦУПС за връщане на сумата от 3337.20лв. по развален договор за продажба. Разпоредбата на чл.36 от ЗПЦСЦУПС регламентирала процедурата, по която се реализират правата по чл.33, ал.4, т.4 от ЗПЦСЦУПС (да се приведе стоката в съответствие, да замени стоката, да получи по – ниска цена, д развали договора). Позоваването на съда на разпоредбата на чл.36 от ЗПЦСЦУПС не било въвеждане на нова квалификация на иска, нямало въведен нов иск. Страната посочва също, че исковата претенция е била посочена в петитума на исковата молба и тя е да бъде върната сумата платена по развален договор за продажба на стока, която не отговаря на изискванията за съответствие. Всички събирани в хода на делото доказателства са целели да се докажат твърденията на страните : на ищеца, че договорът е бил развален поради липса на съответствие на доставената стока и на ответника, че не е било налице несъответствие, а забележките са били във връзка с незначителни недостатъци или че същите са били получени вследствие неправилно съхраняване на получената стока. В отговора се твърди, че ищцовата страна е доказала изцяло своите твърдения със събраните в хода на делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертизи. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение. По направените от въззивната страна доказателствени искания, съдът се е произнесъл с мотивирано становище в определение за насрочване на въззивното дело като ги е отхвърлил. В с.з. въззивната страна не се представлява. В с.з. въззиваемата страна не се явява. Представлява се от представител по пълномощие адв.П., който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства. Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него. Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Пред РС – С. е била депозирана искова молба от въззиваемата Д. К. против въззивната страна „АЙКО МУЛТИ КОНСЕПТ“ ООД. От изложението в обстоятелствената част на исковата молба и от петитума и става ясно, че е бил предявен иск за връщане на сумата от 3337.20лв., платена като цена по развален договор за продажба на холна гарнитура УИЛЯМ с ЛЯВ ПОДЛАКЪТНИК С ФУНКЦИЯ ЗА СЪН И РАКЛА. В определение №8/03.01.2025г. съдът е дал правна квалификация на иска съобразно изложеното в исковата молба – чл.33, ал.4, т. 4 от ЗПЦСЦУПС. При разглеждане на така предявения иск ищецът е следвало да докаже сключването на договор за доставка на процесната холова гарнитура он лайн. Той е следвало да докаже, че получената стока не е отговаряла на цифровото съдържание на сайта на продавача, обстоятелството, че са били налице основания за разваляне на договора за продажба, че същият е бил развален и че купувачът е върнал закупената стока, поради което има право да получи заплатената за нея цена. В случая е приложим ЗПЦСЦУПС като специален закон спрямо ЗЗД. Следва да се отбележи, че в постановеното решение съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.36, ал.4 от ЗПЦСЦУПС. По този начин обаче съдът не е променил правната квалификация на иска. Разпоредбата на чл.36, ал.4 от ЗПЦСЦУПС няма материално- правен характер, тя е процесуална норма, която обяснява реда за връщане на заплатената цена. С упоменаването и в решението на РС, не е дадена нова правна квалификация на иска, а е посочен редът по който исковата претенция по чл.33, ал.4 от ЗПЦСЦУПС ще бъде реализирана. Правото на защита на страните не е засегнато. Във връзка с направените възражения на въззивника следва да се отбележи, че изложеното от него във въззивната жалба относно предмета на делото е некоректно. Действително в изложението си ищецът е посочил, че е констатирал редица недостатъци при извършения първоначален преглед на дивана, но неговите оплаквания не се ограничават само с посочените от въззивника. В крайна сметка оплакванията за констатирани недостатъци са във връзка с мотивацията му да развали договора и да иска връщане на платеното по него. Предметът на делото не е отделният констатиран недостатък, а наличието на развален договор по ЗПЦСЦУПС и връщането на заплатената от купувача цена. Съдът намира, че оплакванията на въззивната страна за неправилно допусната СТЕ по инициатива на съда са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ГПК вещо лице се назначава, по искане на някоя от страните или на съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая без никакво съмнение, съдът не е разполагал с необходимите знания за да прецени качеството на доставената на ищцата холова гарнитура, както и дали тя е отговаряла на цифровото съдържание изложено в сайта на продавача. Вещото лице изготвило СТЕ е компетентно в областта си, отговорило е изчерпателно и ясно на всички поставени от страните въпроси и е обосновало извода си за недобре изпълнени конструктивна и тапицерска част на холовата гарнитура. Вещото лице е категорично в заключението си, че нито един от констатираните от него недостатъци не се дължи на неправилно внасяне на гарнитурата в жилището на ищцата, на нейното съхранение или експлоатация. Недостатъците се дължат на недобре свършена работа от страна на дърводелеца и тапицера произвели холовата гарнитура. В заключение може да се каже, че от данните по делото е безспорно установено наличието на облигационно правоотношение между страните, във връзка, с което въззивникът е доставил на въззиваемата страна процесната холова гарнитура. Същата е имала съществени недостатъци, част от които не са били видими при външен оглед (конструктивни недостатъци). Друга част са били установени от ищцата, но не са били отстранени в разумен срок от ответната страна (липсващо краче). Доставената холова гарнитура не е отговаряла на изискванията посочени в разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗПЦСЦУПС. Член 31, ал.1 от ЗПЦСЦУПС предвижда, че продавачът отговаря за всяко несъответствие на стоката, което съществува в момента на доставяне на стоката и което се появи в рамките на две години, считано от доставката. Когато стоката не отговаря на индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие – ремонт или замяна, да получи пропорционално намаляване на цената или да развали договора / чл.33, ал.1/. Потребителят има право да развали договора за продажба, когато продавачът е заявил или от обстоятелствата е ясно, че няма да приведе стоката в съответствие в разумен срок или без значително неудобство за потребителя / чл.33, ал.4, т.4/. В разпоредбата на чл.36 ЗПЦСЦУПС е предвидено, че потребителят упражнява правото си да развали договора, чрез заявление до продавача, като връща стоката в 14 дневен срок от уведомяването за сметка на продавача. В случая развалянето на договора е станало с отправянето на искане за връщане на заплатената сума от ищцата до ответника на 31.10.2024г. Отговор от ответника на този имейл за дата и час за приемане на стоката не е върнат, поради което ищецът е поставен в обективна невъзможност да изпълни задължението си за връщане на закупената холна гарнитура. Предявеният иск е основателен и доказан изцяло. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивната фаза на производството. Такива са доказани в размер на 700.00 лева / 357.90 ЕВРО По тези съображения, съдът