Решение № 5646 от 23.6.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 572/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/. Делото е образувано по жалба на И. Н. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. П. Г. против разпореждане [номер]-40-172/07.02.2025 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС) при НОИ, с което е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г. вкл. – начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения в размер на 4 004, 40 лева, от които ЗОВ за сметка на лицето – 551, 82 лева, данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ – 3 452, 58 лева, данък по чл. 42 от ЗДДФЛ – 345, 26 лева и сума за изплащане 3 107, 32 лева. В жалбата се излагат твърдения, че с обжалвания административен акт на практика има неизпълнение на влязлото в сила Решение № 4772 по адм. дело 1253/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, потвърдено с Решение № 13573/13.12.2024 г. по адм. дело 9613/2014 г. по описа на ВАС – Шесто отделение, с което е отменено предходно разпореждане [номер]-40-83/19.04.2023 г. на Директора на Фонд „ГВРС“ и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество. Сочи се, че при новото произнасяне административният орган отново не е извършил необходимите проверки по чл. 5 и чл. 9 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /Наредбата/, вкл. проверки в масивите на НАП/НОИ и в счетоводството на работодателя. Също така от страна на административния орган не е отчетено и влязлото в сила Решение № 1709/2023 по гр. д. 20225330101088/2022 по описа на Районен съд – Пловдив. По така подробно изложени съображения се иска отмяна на акта като незаконосъобразен, тъй като в разпореждането не е включен размера на гарантираното вземане на брутно трудово възнаграждение на жалбоподателя за м. октомври 2021 г. в размер на 2 595, 90 лв. и брутния размер на обезщетението за неизползван отпуск в размер на 1 880, 06 лв. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Г., която в позиция по същество поддържа жалбата. Навежда доводи за незаконосъобразност на административния акт, както и за несъобразяване на ответника с влезлите в сила решения. Претендира се сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Ответникът по жалбата – Директор на фонд „ГВРС“ редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище поддържа, че подадената жалба е неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира сторените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекометност на адвокатското възнаграждение с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Съдът, като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: На 01.03.2023 г. в Търговския регистър е вписано Решение № 87/28.02.2023 г., постановено по търговско дело № 684/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХVI състав, с което е обявена неплатежоспособността на „КОД КОДА“ ЕООД, ЕИК 204600471, определена е началната ѝ дата – 31.12.2021 г.; открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството; постановена е обща възбрана и запор върху неговото имущество; обявено е в несъстоятелност; постановено е прекратяване дейността на предприятието и е спряно производството по несъстоятелност. Със Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-15-26/31.03.2023 г. (Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1) и в срока по чл. 25 от ЗГВРСНР, жалбоподателят И. Н. И. е поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като е декларирал следните обстоятелства: работил е при работодател „КОД КОДА“ ЕООД, ЕИК 204600471 от 14.09.2019 г. на длъжност „програмист уеб сайтове“, като трудовото му правоотношение е прекратено от 28.10.2021 г. Посочил е банкова сметка за изплащане на гарантираните вземания и като приложения към заявлението са посочени – Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове; документ за самоличност (за справка или копие от него, когато заявлението се подава чрез лицензиран пощенски оператор); изпълнителен лист № 975, който удостоверява обективно установено по безспорен начин от съда вземане, което декларира, че не е получил. От приложената към заявлението Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и труди нормативни актове с изх. № 1 от 21.03.2023 г., издадена от „КОД КОДА“ ЕООД, се установява, че на жалбоподателя: - за м. октомври 2020 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595, 90 лева, като са изплатени 1 922, 80 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 673, 10 лева; - за м. ноември 2020 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595, 90 лева, като са изплатени 1 922, 80 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 673, 10 лева; - за м. декември 2020 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595, 90 лева, като са изплатени 1 922, 80 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 673, 10 лева; - за м. януари 2021 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595, 90 лева, като са изплатени 1 934, 20 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 661, 70 лева; - за м. февруари 2021 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595, 90 лева, като са изплатени 1 934, 20 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 661, 70 лева; - за м. март 2021 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595, 90 лева, като са изплатени 1 934, 20 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 661, 70 лева. По делото няма данни същата да е оспорена по надлежния ред. От страна на И. е представен Изпълнителен лист № 975/23. 05.2022 г., издаден по гр. дело № 1088/2022 г. по описа на ПРС, „КОД КОДА“ ЕООД е осъдено да заплати на И. Н. И. сумата 6 458, 16 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода м. юли – м. октомври 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума, както и сумата 1 880, 06 лева, представляваща обезщетение за 16 работни дни, неползван платен годишен отпуск за 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума, както и направените по делото разноски. По заявлението Директорът на Фонд „ГВРС“ се е произнесъл разпореждане [номер]-40-83/19.04.2023 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР е отпуснал гарантирано вземане в размер на 4 004, 40 лева, като при определяне на размера на гарантираното вземане е посочено, че е взето предвид, че в трудово правоотношение с работодател „КОД КОДА“ ЕООД, прекратено от 28.10.2021 г. на И. са начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г. вкл. в размер на 4 004, 40 лева; данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ – 3 452, 58 лева; данък върху дохода – 345, 26 лева и сума за изплащане – 3 107, 32 лева. С Решение № 4772 по адм. дело 1253/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, потвърдено с Решение № 13573/13.12.2024 г. по адм. дело 9613/2014 г. по описа на ВАС – Шесто отделение е отменено разпореждане [номер]-40-83/19.04.2023 г. на Директора на Фонд „ГВРС“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В изпълнение на указанията на съда е извършена нова проверка на осигурител „КОД КОДА“ от контролните органи на ТП на НОИ–Пловдив резултатът, която е обективирана в Констативен протокол № КВ-5-15-01789167/10.01.2025 г. В КП е установено, че за И. е реализирана хипотезата на чл. 3 от ЗГВРСНР - налични са начислени и неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения, съгласно чл. 22, ал. 1 от същия закон. При повторната проверка е изследвана документацията за начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения по КТ на И. Н. И. за периода от м.април 2020 г. до м. октомври 2021 г., за които е установено, че съгласно Заповед на основание чл. 119 от КТ е променено едностранно от работодателя основното трудово възнаграждение на И.. Извършената повторна проверка на ведомостите за лицето е установила, че посочените в тях данни отговарят напълно на данните за лицето, подадени в Регистър на осигурените лица и на отразеното в Регистър трудови договори. Посочено е, че с оглед спазване на посочените в решението по гражданското дело следващи възнаграждения на И. за периода м. април 2020 г. –м. март. 2021 г. са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-01330806/30.03.2023 г. за корекция на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, които са изпълнени. В КП е посочено още, че плащанията на възнагражденията на И. И., начислени във ведомостите за работни заплати, са извършвани по банков път през Уникредит Булбанк и ПИБ, като последното плащане е от 25.11.2021 г., т.е. преди постановяването на Решение № 1709/18.05.2022 на Районен съд - Пловдив, постановено по гр. дело № 1088/2022 г. Сочи се още, че съгласно представената оборотна ведомост към 31.12.2022 г. е отразеното задължение към Персонал/счетоводна сметка 421/ е в размер на 10 517, 84 лв., като е установено, че има две лица, за които са изготвени справки за начислени, но неизплатени възнаграждения. Няма представени документални доказателства за изплатени в брой или преведени по банков път доначисления за възнаграженията на И. за периода м.април 2020 г.-м.март 2021 г. и поради тези обстоятелства и спазвайки постановеното в Решение №1709/18.05.2022 г. доначисление на възнагражденията за посочения период в Справката за начислени, но не изплатени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ са приети включените разликите за последните 6 месеца, т.е. периода м.октомври 2020 г.-м.март 2021 г., напълно съобразявайки се в констатациите от Констативен протокол № КГ-5-15-01330839/30.03.20223 г., с указанията на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ в ЦУ на НОИ дадени с отговор № 4005-15-72#2/22.03.2022 г. Сочи се още, че съгласно представените в хода на предходната проверка и в предходното производство пред Административен съд-Пловдив, копия от нареждания за касови парични преводи към И. И., възнагражденията за м.юли 2021г, м.август 2021 г. и м.септември 2021 г. са изплатени. За възнаграждението за м. 10.2021 г. и обезщетението по чл 224 от КТ, е посочено, че същите са изплатени лично на лицето видно от представените по административната преписка ведомостите за работни заплати и фиш за изплатено възнаграждение. Директорът на „ГВРС“ се е произнесъл с оспореното в настоящото производство разпореждане [номер]-40-172 от 07.02.2025 г., с което в изпълнение на Решение №4772/29.05.2024 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1253/2023 г., с което е отменено разпореждане [номер]-40-83/19.04, 2023 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, потвърдено с Решение № 13573/13.12.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 9613/2024, след ново разглеждане на всички доказателства, съдържащи се в административната преписка и при преценката им в тяхното единство и взаимовръзка и във връзка със заявление-декларация, вх. № 4502-15-26 от 31.03.2023 г. е отпуснал гарантирано вземане в размер на 4 004, 40 лева; данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ – 3 452, 58 лева; данък върху дохода – 345, 26 лева и сума за изплащане – 3 107, 32 лева. За така определения размер на гарантираното вземане, административния орган е възприел изцяло констатациите на контролния орган. На основание чл. 10, ал. 3 от Наредбата за помесечното определяне размера на гарантирано вземане, включващо осигурителни вноски и данък върху доходите е определено: за м. октомври 2020 г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1922, 80 лв., нетно възнаграждение - 1492.06 лв./изплатено/, следва да бъде - брутно трудово възнаграждение 2595, 90 лв. - остатък за изплащане 673, 10 лв., представляващо гарантирано вземане, осигурителни вноски за сметка на лицето общо по фондове- 92, 76 лв., данък по чл. 42 от ЗДДФЛ - 58, 03 лв. - остатък за изплащане 522, 30 лв.; за м. ноември 2020 г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1922, 80 лв., нетно възнаграждение - 1492.06 лв./изплатено/, следва да бъде - брутно трудово възнаграждение 2595, 90 лв. - остатък за изплащане 673, 10 лв., представляващо гарантирано вземане, осигурителни вноски за сметка на лицето общо по фондове- 92, 76 лв., данък по чл. 42 от ЗДДФ/1 - 58, 03 лв. - остатък за изплащане 522, 30 лв.; за м. декември 2020 г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1922, 80 лв., нетно възнаграждение - 1492, 06лв./изплатено/, следва да бъде брутно трудово възнаграждение 2595, 90 лв. - остатък за изплащане 673, 10 лв., представляващо гарантирано вземане, осигурителни вноски за сметка на лицето общо по фондове- 92, 76 лв., данък по чл. 42 от ЗДДФ/1 - 58, 03 лв. - остатък за изплащане 522, 31 лв.; за м. януари 2021 г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1934, 20 лв., нетно възнаграждение - 1500.90лв, /изплатено/, следва да бъде брутно трудово възнаграждение 2595, 90 лв. - остатък за изплащане 661, 70 лв., представляващо гарантирано вземане, осигурителни вноски за сметка на лицето общо по фондове- 91, 18 лв., данък по чл. 42 от ЗДДФ/1 - 57, 05 лв. - остатък за изплащане 513, 47 лв.; за м. февруари 2021 г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1934, 20 лв., нетно възнаграждение - 1500.90 лв./изплатено/, следва да бъде брутно трудово възнаграждение 2595, 90 лв. - остатък за изплащане 661, 70 лв., представляващо гарантирано вземане, осигурителни вноски за сметка на лицето общо по фондове- 91, 18 лв., данък по чл. 42 от ЗДДФ/1 - 57, 05 лв. - остатък за изплащане 513, 47 лв.; За м. март 2021 г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1934, 20 лв., нетно възнаграждение -1500, 90 лв./изплатено/, следва да бъде брутно трудово възнаграждение 2595, 90 лв. - остатък за изплащане 661, 70 лв., представляващо гарантирано вземане, осигурителни вноски за сметка на лицето общо по фондове- 91, 18 лв., данък по чл. 42 от ЗДДФЛ - 57, 05 лв. - остатък за изплащане 513, 47 лв. В съдебното производство са приети доказателствата, представени с административната преписка от ответника, представените от жалбоподателя, както и са приобщени материалите по адм. дело № 1253/2023 г. на Административен съд – Пловдив. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, адресат на обжалваното разпореждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР. Според разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори (т. 1), както и начислени и неизплатени парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт (т. 2), като правото на гарантирано вземане възниква при кумулативното проявление на предпоставките по чл. 4 и чл. 6 от същия закон. По делото не е спорно, че жалбоподателят, И. И., има право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР и че той е упражнил правото си в законоустановения срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Според е единствено въпросът относно размера на гарантираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на жалбоподателя който касае трудовото възнаграждение за месец октомври 2021 г. и обезщетение за неизползван платен отпуск на основание чл. 224 от КТ. Редът и условията за отпускане и изплащане на гарантираните вземания са подробно регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, като спазването им е гаранция за правилното определяне на дължимите суми по чл. 3 от ЗГВРСНР. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в срок до 21 дни от вписване на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР в Търговския регистър работодателят изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно приложение № 1, а съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата справката се изготвя в 3 екземпляра - за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя. Екземплярът за работника или служителя се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция) е предвидено, че в едномесечен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР в Търговския регистър контролните органи на НОИ извършват проверка по реда на Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт при работодателя по изготвените справки и съставят Констативен протокол в 3 екземпляра - един за работодателя и два за ТП на НОИ. Към Констативния протокол се прилагат изготвените от работодателя справки за ТП на НОИ, копие от съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и документи, удостоверяващи упражняването на дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата работниците и служителите могат да оспорят данните в справката по чл. 4, като подадат възражение пред работодателя в срока по чл. 5, ал. 1. Работодателят информира контролните органи на НОИ за получените възражения и дава становище по тях в хода на проверката. Той преценява основателността на възраженията и издава или отказва да издаде нова справка до приключване на проверката по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, като контролните органи на НОИ са длъжни да оказват съдействие на работниците и служителите за правилното изготвяне и оформяне на справките. Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи правото на гарантирано вземане, са регламентирани в чл. 8, ал. 1 от Наредбата, като едни от основните от тях е Справката по чл. 4 от Наредбата и възражението по чл. 6, ако има такова. Както бе посочено по-горе, към заявлението на жалбоподателя е приложена Справка по чл. 4 от Наредбата, която се установява, че е издадена на 21.03.2023 г. Действително, няма данни да е била връчена на лицето, но доколкото същата е представена лично него, следва да се приеме, че му е била надлежно връчена. Липсват твърдения и доказателства данните в справката да са оспорени от жалбоподателя по реда на чл. 6 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. На следващо място се установява, че е извършена и задължителната проверка по изготвената Справка, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Съставен е Констативен протокол относно верността на данните за вида и размера на гарантираните вземания на лицето. Извършено съпоставяне на данните от приложените към заявлението-декларация документи с данните от Регистъра на осигурените лица и от Регистър „Трудови договори“, както изисква правилото на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, като е посочено, че данните в Справката напълно съответстват с проверяваните регистри, с оглед на изпълнените Задължителни предписания № ЗД-1-15-01330806/30.03.2023 г. за корекция на данните по чл. 5, ал. 4. т. 1 от КСО. С оглед на задължението по чл. 22 от ЗГВРСНР, контролните органи на НОИ са изследвали цялата счетоводна документация на работодателя, и са извършили проверка на всички ведомости за заплати за относимия период съгласно чл. 22 от ЗГВРСНР. Взети са предвид и цитираните по-горе в настоящото изложение, съдебни решения. От така изложеното се установява, че изложените от страна на жалбоподателя твърдения за несъобразяване с мотивите на съдебно решение, се явяват неоснователни. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и органът се е съобразил с дадените задължителни указания при предходното съдебно производство. Що се отнася до невключването трудовото възнаграждение за месец октомври 2021 г. и обезщетение за неизползван платен отпуск на основание чл. 224 от КТ в размера на гарантираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на жалбоподателя, следва да се съобрази следното: От съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 3 и чл. 22 от ЗГВРСНР е видно, че в приложното им поле се включват единствено начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ и то само за периода и в размерите по чл. 22 от ЗГВРСНР. От представените писмени доказателства не се установява наличието едновременно на начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на работника, които да не са включени в размера на гарантираното от фонда вземане. Действително от приложеното по делото съдебно решение по гражданско дело на ПРС, и издадения ИЛ е видно, че на жалбоподателя са признати вземания за трудови възнаграждения за м. юли 2021 г. и м. октомври 2021 г., както и за парично обезщетение по чл. 224 от КТ, но видно от доказателствата /налични както в кориците на настоящото дело, така и в приложеното адм.д. 1253/2023/, тези вземания са начислени във ведомостите за заплати на работодателя, и същите са заплатени на лицето. Що се касае до направеното оспорване на фиш, подписан от жалбоподателя и които касае изплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2021 г. и обезщетение за неизползван платен отпуск на осн. чл. 224 от КТ, следва да се посочи, че същото се явява преклудирано. В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл. 193 - 194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на присъдено нещо спора относно неговата истинност. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок - най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила - в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание. Пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. От така изложеното следва, че възможността на жалбоподателя да оспори истинността на частния документ е преклудирана още в производството по адм. д. 1253/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и настоящия състав не дължи произнасяне. При това положение следва да се приеме, че не са налице надлежни доказателства, които да оборват фактическите констатации в обжалвания акт. Както вече се посочи, в представеното по делото съдебно решение на ПРС, действително на жалбоподателя са признати вземания за трудови възнаграждения за м. октомври 2021 г., както и за парично обезщетение по чл. 224 от КТ и видно от доказателствата, тези вземания са начислени във ведомостите за заплати на работодателя, и същите са заплатени на лицето. В обжалваното разпореждане изрично е посочено защо не са включени признатите със съдебното решение вземанията за трудовите възнаграждения за м. юли и м. октомври 2021 г., както и присъденото обезщетение. С оглед гореизложеното, не са налице основания за отмяна като незаконосъобразно на оспореното разпореждане на директора на фонд „ГВРС“. С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът