Решение № 680 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 489/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.198, ал.2 във вр. с ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по жалба на М. Г. Х., с адрес [населено място], [жк], Затвора – Стара Загора, против Заповед № Л 1945 от 29.04.2025 г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, с която заповед на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС е постановено осъденият М. Г. Х. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор без замяна“, при специален режим. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за издаването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. В представеното по делото писмено становище от жалбоподателя се поддържа и че заповедта е нищожна, тъй като той не изтърпява наказание доживотен затвор, а доживотен затвор без право на замяна, и немотивирана; издадена била при неизяснена фактическа обстановка и в несъответствие с целите на закона. В нея се обследвал атестационен период от 23.05.2023 г. до месец април 2025 година, тоест тя била постановена в противоречие с регламентирания едногодишен срок. Решаващият орган не бил изискал справка за поведението му в затвора гр.Бургас. По същество мотивите противоречали на изискването на чл. 218 от ППЗИНЗС. Не можело да се възприеме становището в нея, че той получавал по-голям брой пратки от допустимите, с което заобикалял закона. Не бил се водил с него от затворническата администрация поправителен процес. Оценката на риска му била неправилно определена. Мотив за това бил множеството съдебни дела, които той водил. Жалбоподателят твърди, че при произнасянето си по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС Началникът на Затвора – Стара Загора не е извършил преценка относно поведението му. По подробно изложени съображения, вкл. за постановяване на оспорения административен акт при несъобразяване с целта на закона, е направено искане Заповед № Л-1945 от 29.04.2025 г. на Началника на Затвора – Стара Загора да бъде отменена като незаконосъобразна, при връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. От назначения, по предоставена правна помощ, за процесуален представител на жалбоподателя адв. Ст. С. от АК – Стара Загора, се оспорват като необосновани обуславящите издаването на заповедта фактически констатации, съотв. като неправилни направените от решаващия орган изводи за липса на основание за промяна на определения специален режим на изтърпяването на наказанието на осъдения на доживотен затвор без замяна М. Х.. С оглед на което е направено искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед. Ответникът по жалбата – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, в съответствие и при правилно приложение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС и при съобразяване с целта на закона. Произнасянето на решаващия административен орган е извършено след изискването и представянето на писмени становища /доклади/ от длъжностните лица, посочени в чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, които еднозначно установявали, че поведението, личностните особености и нагласи на осъдения на доживотен затвор без замяна сочат на липса на трайна положителна промяна в поведението на осъденото лице. С оглед на което счита, че обективираната в заповедта преценка, че М. Х. на този етап трябва да продължи да изтърпява наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“ в зона с повишена сигурност при специален режим, се явява надлежно обоснована, вкл. от гл.т на фактическите основания за възприетото административно решение, съществуването на които фактически основания не били опровергани от събраните по делото доказателства. По съображения за материалната, формална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед е направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор: Жалбоподателят М. Г. Х. е осъден с влязла в сила присъда на доживотен затвор без замяна, като е постановен специален режим на изтърпяване на наказанието, което изтърпява в Затвора - Стара Загора. Осъденият е настанен в Зона с повишена сигурност ІІ, където пребивава и към момента на издаване на оспорената заповед. Във връзка с провеждането през 2025 г. на процедура по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения на доживотен затвор без замяна М. Х., от Началника на Затвора – Стара Загора са изискани становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност, на психолога и на ИСДВР.В представеното от Зам. началника РНОД в Затвора – Стара Загора становище хронологично са описани постановените спрямо М. Х. присъди; престъпленията, за които е осъден, и наложените му наказания, като е посочено, че общото наказание „доживотен затвор без замяна“ е приведено в изпълнение, считано от 18.01.2005 г. Сочи се, че за периода 2017 г. – 2025 г. има наложени 17 дисциплинарни наказания, а за атестационния период от 2023 г. – м. април 2025 г. – три. Според становището допуснатите нарушения от Х. били индикация за устойчив модел на незачитане на общоприети правила, институционални норми и авторитети. Поведението му в условия на изолация било пряко следствие от присъщите му личностово-психологическите особености, свързани с повишен егоцентризъм, ниска емпатийност и негативизъм, които бил склонен да проявява, когато събитията и другите не били в синхрон с неговите очаквания. Тези прояви до голяма степен затруднявали реализирането на смислена и ефективна консултативно-корекционна дейност. Оценката му на риск от рецидив била 70 бала. Не били налични категорични и съдържателни тенденции за положителна промяна в поведението на Х.. Наказанието лишаване от свобода имало за цел да поправи, превъзпита и промени отрицателните черти от характера на осъдения /специалната превенция/. Доказателствата за постигането следвало да бъдат единни и непротиворечиви, а такива не са установени в становището. Съгласно представеното становище на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в атестационния период рискът от вреди, предвид множеството насилствени деяния, за които е осъден Х., и очертания личностен профил е определен като висок, идентифициран и непосредствен, насочен към обществото и към отделни личности. Рискът от вреди към служители и други лишени от свобода също е определен като висок. Общата стойност на оценката на риска от рецидив се запазва в рамките на средното ниво – 70 бала. При актуалната преоценка за разглеждане на правното положение на лицето се отчитали ново повишение на стойността в зона междуличностни проблеми, породено от характера па допуснатите от него дисциплинарни нарушения за периода - обиди към длъжностно лице и към друг осъден на доживотен затвор от зоната с повишена сигурност. Общата стойност на риска от рецидив нараства от 69 бала на 70 бала. Липсвала самокритичност към извършените деяния и осъзнаване па факторите, довели до наложеното му наказание Рискът от вреди, обусловен от комплексната преценка па фактори, касаещи криминалното минало па лицето, неговите личностови особености, цялостното му поведение и нагласи но време на изтърпяване на наказанието и наличието на история на агресивни прояви в затвора, оставал от висока стенен, идентифициран и непосредствен. За периода не са отчетени прояви на физическа агресия, но се наблюдавала тенденция за вербално агресивни прояви и конфликтност във взаимоотношенията на лицето със служители, както и с част от другите осъдени, настанени в зоната с повишена сигурност. Отчетено е наличие на агресивни диспозиции. В заключение е изразено становище за продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказанието на осъдения М. Х.. В изготвения доклад от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ на доживотно осъдените, настанени в Зона с повишена сигурност ІІ в Затвора – Стара Загора, се сочи, че Х. е настанен в Зоната с повишена сигурност от 15.03.2002 г., като е поставен на специален режим за изтърпяване на наказанието на 17.08.2009 г. В доклада са описани първоначалната и последващите оценки по профила и стойностите на отчетения риск от рецидив и риск от вреди. Осъденият на доживотен затвор Х. е с позиция във високи слоеве на своеобразната затворническа йерархия. С добро за средата ниво на интелект и образованост (средно образование) и много добре развити вербална култура и когнитивни способности. Комбинативен и манипулативен, стреми се да доминира във взаимоотношенията с останалите. Енергичен, демонстрира лидерски амбиции, присъства стремеж да провежда собствено влияние в общността. Честолюбив и егоцентричен, с високо самочувствие и завишена самооценка. Упорито отстоява личния си интерес. Трудно понася ограничения, неглижира нормите. Проявява всячески стремеж към заобикаляне на правила и норми с цел извличане на личен интерес. Прието е, че спрямо затворническата администрация демонстрира крайно негативно отношение, предвид и наложеното му наказание за периода. Общува избирателно с доживотно осъдени в ЗПС, воден единствено от собствения си интерес и опит за негативно влияние. Изготвеното от инспектор психолог психологическо становище за М. Х. се основава на проведено през м. май 202 5г. психодиагностично интервю. Сочи се, че Х. е има добре развит практичен интелект и умения, инициативен и прагматичен, умее да увлича съмишленици за своите каузи. Изградил е свои критерии за справедливост. Прецизен в дейността си. Упорито отстоява своите възгледи и следва целите си. Трудно понася поражение. Вярва в своята правота и му е трудно да приеме различна гледна точка. Признава, че има неща, за които не може да прости и да забрави. Когато не е в състояние да контролира, става раздразнителен. Той се справял със стреса чрез вербална агресия. Прието е, че лицето е склонно да отхвърля формалните авторитети и изразява крайни категорични мнения. Мнението на психолога е на този етап специалният му режим да бъде продължен. Отделно в становище обяснява методиката, по която се извършва изследването, а именно с психологическото изследване с въпросници от специализираната психологическа платформа, поддържана от ГДИН, които са използвани при проведеното психодиагностично изследване на М. Х. и притежават значителна обективност, защото се основават на стабилни и еднозначни критерии, заложени в програмата на изследването. Те са стандартизирани чрез проучването на достатъчно репрезентативни групи. Х. отказал да отговори на част от въпросите, поради което това изследване не било проведено. От свидетелските показания на М. И. Г., направила психологическото изследване на актуалното психично и емоционално състояние на М. Х., и справката, която е постъпила по делото, се установи, че Х. е следвало да попълни формуляра по електронен път с определен брой въпроси и не се валидира, ако лицето не е отговорило правилно на всички въпроси. Това е методика, утвърдена от Главна дирекция. Прилага се от 12-13 г. към всички лишени от свобода във всички места за лишаване от свобода. Това е психодиагностика, въпросниците се обработват със самооценъчни въпроси, което било посочено в справката. В експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на Х. била написала лични впечатления, въз основа на своите професионални качества като психолог. Процедурата, по която е изследвала жалбоподателя, била въз основа на методическите указания, утвърдени от главния директор, и експертна оценка на актуалното психичното и емоционално състояние. Тази процедура трябвало да следва всеки един психолог. Първо е снела психичен статус – това означава да констатира лицето дали е в норма. Например, дали осъзнава и дали прави причинно-следствени връзки, дали има ориентация за време и собствена личност и това се установява при пряк контакт с лицето. След това експертът /в случая психологът/, който оценява, има тази възможност да използва набор от психодиагностични въпросници, утвърдени също от главния директор, прилагани във всички затвори, т.е. тя била използвала цялата методика. В справката била посочила, че в първия въпросник от 26 айтема има 4 без отговор, на втория въпросник от 36 без отговор са 2 айтема и на последния, големия въпросник, са дадени 154 айтеми. Тя работи от 2024 г. с лишени от свобода в ЗПСТ и не е участвала с ИСДВР в ЗПС в екип по препланиране на присъдата Х.. Не може да прецени дали жалбоподателят представлява опасност за лишените от свобода, за други граждани или за обществото, а относно престоя в Бургас не е осъществявала контакт с други колеги. Наборната информация, която има за Х., била ограничена, но наблюденията и информацията от други служители, които работят пряко и косвено с него, я навеждали на мисълта, че води доста активен живот в затвора. Неговата кореспонденция е много активна, контактувал с лишените от свобода от зоната доста активно, давал им правни съвети, излизал на престой на открито 2 пъти на ден, имал възможност да спортува. С оспорената в настоящото производство заповед № Л-1945 от 29.04.2025 г., издадена от Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС е постановено осъденият М. Г. Х. да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален режим. От фактическа страна оспореният административен акт се основава на становищата на зам. началника РНОД, на Началник сектор СДВР и на инспектор-психолога и доклада на ИСДВР на осъдените, настанени в ЗПС ІІ, мотивирали формирания краен извод, че замяната на режима от „специален“ на „строг“ със сигурност би намалило възможностите за засилен контрол върху поведението на Х., както и ефективността на силно затруднения корекционен процес. Работата с доживотно осъдения следва да продължи именно за постигане на утвърдени и всеобхватни доказателства, касаещи промяна в неговото поведение. Прието е, че в лишения от свобода продължава устойчиво да присъства стремеж към заобикаляне на норми и правила. Рискът от вреди оставал от висока степен, идентифициран и непосредствен, насочен към обществото и към отделни личности. За периода от 29.11.2023 г. до 09.05.2024 г. началникът на затвора [населено място] нямал пряко наблюдение върху поведението на осъденото лице, тъй като със заповед на главния директор на ГДИН на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС доживотно осъденият е приведен за доизтърпяване на наказанието в затвора в [населено място] Като доказателства са представени и приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорената заповед, както и заверени копия на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на М. Х.; заверени копия на подавани от Х. заявления и молби и образуваните във връзка с тях преписки; и други. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово регламентирания срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от материално компетентния административен орган по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС – Началника на Затвора - Стара Загора, при спазване на установената от закона писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС след изтърпяване на една година от наказанието доживотен затвор или доживотен затвор без замяна началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, като в чл. 198, ал.4 от ЗИНЗС е предвидено произнасянето относно продължаването на изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при специален режим да се извършва периодично, но не по-късно от една година от предходното произнасяне. Производството по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС се образува и развива служебно, като законът регламентира като императивно изискване произнасянето относно основанията за продължаване на специалния режим да се извършва след вземането на становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. В този случай този срок не е спазен. Не може да се сподели становището , че процесната заповед е нищожна, защото в нея е посочено, че Х. изтърпява наказание „ доживотен затвор“. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал. 5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен, и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не са налице условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма за издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на първоначално определения на доживотно осъдените специален режим на изтърпяване на наказанието в по-лек е свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение. Действително наличието (съотв. липсата) на грубо или системно нарушаване на установения ред, респ. дали доживотно осъденият влияе отрицателно върху останалите лишени от свобода и доколко представлява реална опасност за сигурността им, са релевантни обстоятелства, но те не са определящи и обвързващи при формирането на фактическите констатации и правните изводи досежно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения, съотв. с тях не се изчерпва дължимата се преценка при произнасянето на решаващия административен орган по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ППЗИНЗС замяната на постановения от съда първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор без замяна“ в по-лек е законова предвидена възможност, която възможност се преценява конкретно за всяко осъдено лице и е обусловена от оценката за наличие на добро поведение на доживотно осъдения, изтърпяващ наказанието при специален режим. Следователно правно релевантни за облекчаване на режима на доживотно осъдените са действия и бездействия на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, извършени в период след предходното произнасяне, и направена оценка на поведението (риска) като цяло. „Добро поведение“ е морална категория, която, макар да не е дефинирана за целите на националното наказателно право, се подчинява на нормативна регламентация относно доказването за поправяне и в частност доброто поведение на осъдения. Съгласно чл. 439а от НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви, като доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за определянето му като „добро поведение“ по см. на чл.218 от ППЗИНЗС и съотв. обуславя изменение на режима на изтърпяване на наказанието е предоставена изцяло на решаващия административен орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е общите и специалните изисквания за законосъобразност на административния акт. В този смисъл в случая съдебната проверка както за обосноваността, така и за материалната законосъобразност на заповедта по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, следва да обхване преценката дали формираните фактически и правни изводи за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения са основани на извършени установявания въз основа на законово определените като доказателства източници на информация по чл. 439а от НПК и доколко направените и обективираните в заповедта фактически констатации са релевантни за произнасянето по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, съотв. обуславят и мотивират ли в достатъчна степен възприетото административно решение. В случая в обстоятелствената част на обжалваната Заповед № Л-1945 от 29.04.2025 г. на Началника на Затвора – Стара Загора подробно са описани постановените спрямо М. Х. присъди; престъпленията, за които е осъден, наложените му наказания, като е посочен моментът, считано от който Х. изтърпява наказанието „доживотен затвор без замяна“ при специален режим. Мотивната част на административния акт се основава, като възпроизвежда основни моменти от становищата на зам. началника РНОД, на началник сектор СДВР и на инспектор-психолога, както и от доклада на ИСДВР на доживотно осъдените, настанени в ЗПС ІІ. Възприетото административно решение за постановеното осъденият М. Х. да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор без замяна“ при специален режим най-общо е обосновано с три групи съображения: 1. оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС; 2. личностни характеристики и особености и психологична оценка на личностните и поведенчески черти и нагласи в отношенията на осъдения към останалите лишени от свобода и към пенитенциарната администрация; и 3. извършени дисциплинарни нарушения и наложени дисциплинарни наказания. Сочи се, че нивата на готовност за агресивно поведение, както и рискът от вреди, идентифициран и непосредствен, насочен към обществото и към отделни личности, оставали високи. Тази констатация обаче не е обоснована с посочването на каквито и да е било конкретни факти и обстоятелства, нито в обжалваната заповед, нито в обуславящите я становища от длъжностните лица по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. Доколкото преценката по чл.218 от ППЗИНЗС при периодичното произнасяне по чл. 198, ал. 1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС следва да се основава на конкретни проявления в поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието – действия и бездействия, извършени в периода след предходното произнасяне на началника на затвора, при липсата на данни, още по-малко на доказателства за каквато и да е форма на участие на Х. в атестационния период в междуличностни конфликти с други лишени от свобода или със служители от пенитенциарната администрация или за проявена форма на агресивно поведение и/или отношение, очевидно констатацията за „високи нива на готовност за агресивно поведение“ и „висока степен на идентифициран и непосредствен риск, насочен към отделни личности“, се явява необоснована и недоказана. Ако и оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС законът да определя като едно от доказателствата от значение за произнасянето на административния орган по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, високата степен на риска от вреди, насочен към обществото, основана на характера и множеството извършени от Х. престъпления, не може да бъде обуславяща или определяща при преценката за наличието или липсата на основание за продължаване изтърпяването на наказанието „доживотен затвор без замяна“ при специален режим. От една страна, характерът и тежестта на извършените от Х. нарушения са обусловили налагането на наказание „доживотен затвор без замяна“ и определения при прилагането на императивната норма на чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС специален режим за изтърпяване на това наказание, при законова регламентирана възможност за замяна на така определения задължителен първоначален специален режим, при условията на чл.218 от ППЗИНЗС, основана на „добро поведение“ на изтърпяващото наказанието лице. Отделно от това, в утвърдените със Заповед № ЛС-04-103/26.02.2020 г. на Министъра на правосъдието Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди регламентираното функционално предназначение на тази оценка при смяна на режима на изтърпяване на наказанието е за подпомагане вземането на решението, а не за определяне на това решение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че при липса на обвързване на обуславящите произнасянето по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС констатации за „високи нива на готовност за агресивно поведение“ и „идентифициран и непосредствен риск, насочен към отделни личности“, с конкретни фактически данни от поведението на лишения от свобода през атестирания период, възприетото административно решение за продължаване изтърпяване на наложеното на М. Х. наказание „доживотен затвор без замяна“ при специален режим, основано на извършената оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, се явява необосновано. Втората група изложени съображения за мотивиране на постановеното осъденият М. Х. да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор без замяна“ при специален режим се основават на личностните характеристики и особености на Х. и на психологична оценка на личностните и поведенчески черти и нагласи в отношенията на осъдения към останалите лишени от свобода и към пенитенциарната администрация. Ако и в заповедта и в обуславящите нейното издаване становища на длъжностните лица по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС подробно да са описани характеристиките на личността на доживотно осъденото лице и психологическия му профил, нито са посочени, още по малко са обосновани конкретни факти и обстоятелства, релевиращи проявление на тези личностни характеристики и нагласи в поведението на Х. през атестирания период. Не е ясно и каква е обвързаността на някои от посочените характеристики на личността с преценката по чл.218 от ППЗИНЗС и по какъв начин обуславят произнасянето по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. По никакъв начин не са мотивирани с посочване на конкретни обективни данни от поведението на Х. констатациите, че осъденият „има негативно отношение към затворническата администрация“ и че заобикаля правилата чрез искане на допълнителни хранителни пратки, още по неясно е защо изобщо следва да се обсъжда каква религия изповядва Х.. Принципно съдът споделя становището, че преценката по чл.218 от ППЗИНЗС при произнасянето по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС следва да се основава на цялостния психологически и поведенчески профил на осъдения, отразяващ психологичното и социално функциониране на лицето, и че тази преценка няма как да бъде извършена, без да се отчетат предишни проявления на лицето, представляващи обективен израз на произтичащи от психологическия му профил субективни нагласи в неговото поведение. Вярно е и че наличието на условието по чл.218 от ППЗИНЗС за „добро поведение“ следва са се преценява в контекста на специалната превенция на наказанието /да поправи и превъзпита осъдения да спазва законите и добрите нрави/, като в този смисъл поправянето, разглеждано като положителна промяна в осъдения по време на изтърпяване на наказанието, не следва да е инцидентно или временно. Но с регламентираната с нормата на чл.198, ал.4 от ЗИНЗС периодичност на произнасянето за продължаване изтърпяването на наказанието при специален режим /не по-късно от една година от предходното произнасяне/, очевидно законът обуславя произнасянето от извършване на оценка на поведението на осъдения в рамките на този едногодишен атестационен период и съотв. от преценката дали това поведение може да се разглежда като настъпила или като трайна тенденция за настъпила положителна промяна в поведението на лицето. В случая такава преценка не е направена. Констатацията, че не се отчита трайна позитивна промяна и корекция на поведението, е необоснована. Липсва посочване и обосноваване в обжалваната заповед изпълнението на коя от целите или от задачите на индивидуалния план за изпълнение на присъдата по причини, основани на поведението на Х., е било възпрепятствано, затруднено или неосъществено. Относно сочената в обжалваната заповед продължаваща необходимост от изолиране и наблюдение на доживотно осъдения в строго контролирана среда - Зона с повишена сигурност, следва да се отбележи, че това съображение не представлява релевантно такова за извършваната преценка при произнасянето на Началника на затвора относно продължаване изтърпяване на наказанието „доживотен затвор без замяна“ при специален режим. Предвидената в чл.198, ал.5 от ЗИНЗС възможност поставените на строг режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна да се настаняват с мотивирана заповед на началника на затвора в общи помещения с останалите лишени от свобода и да участват във всички дейности заедно с тях, представлява законово предвидено изключение от правилото по чл.71, ал.3 от ЗИНЗС осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна, поставени на строг режим, да се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, като прилагането на което изключение е обусловено изцяло от преценката на началника на съответната пенитенциарна институция в рамките на неговата оперативна самостоятелност. Предвид изложеното съдът намира, че в тежест на административния орган е да докаже, при цялостната оценка на поведението на осъденото лице през атестационния период, че то не показва добро поведение по смисъла на чл. 218 от ППЗИНЗС във връзка с чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС, като предпоставка за определяне на режима. По делото липсват конкретни доказателства и основания за нужда да бъде продължен специалният режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" на жалбоподателя. Въз основа на горното съдът приема, че при произнасянето по чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС с обжалваната Заповед № Л-1945 от 29.04.2025 г. формираният от решаващия административен орган извод за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения М. Х. се явява фактическо и доказателствено необоснован, като направените фактически констатации нито се основават на извършена цялостната оценка и обективирана преценка на поведението на осъдения през атестационния период, нито обуславят и мотивират в достатъчна степен възприетото административно решение, вкл. от гл.т. на това дали продължаването на специалния режим се явява оправдан по смисъла на приетото в Решение от 17.11.2015 г. на ЕСПЧ по делото Р. срещу България, а именно по конкретни причини и въз основа на доказателства, свързани със застрашена сигурност. С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да бъде върната на Началника на Затвора – Стара Загора за ново произнасяне с мотивирана заповед относно основанията за продължаване изтърпяването на наказанието при специален режим на осъдения на доживотен затвор без замяна М. Х., при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд