Решение № 11169 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1356/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба с вх. док. 9077/24.06.2024 г. от Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, подадена чрез К. П. Б. – Председател на УС, срещу Решение за достъп до обществена информация /ДОИ/ № 1 от 12.06.2024 г. на директора на Териториално поделение /ТП/ на Държавно горско стопанство /ДГС/ – Плачковци, [населено място]. Оспорващият от името на представляваното от него сдружение излага доводи за незаконосъобразност на административния акт, като сочи следното: на 13.05.2024 г. е депозирал пред ответника заявление за достъп до обществена информация вх. № РД05119, доуточнено с второ заявление от 03.06.2024 г. с поставени три въпроса. На зададените Въпрос № 1 и Въпрос № 3 ответникът е постановил, че „отклонява искането“, каквато правна възможност, според оспорващия, не е предвидена в приложимия закон – ЗДОИ. Това намира за достатъчно да се обоснове извод за незаконосъобразност на административния акт в тези части. По отношение на същите въпроси заявява още, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 32 ЗДОИ, а вместо това е указал на заявителя като представляващ оспорващото СНЦ да търси исканата информация в съответната Служба по вписванията, в общината или в областната администрация. Изтъква се, че поставеният в заявлението Въпрос № 3 е важен, доколкото темата се дебатира в медиите и във вестник „Българска гора“, бр. 5 от м. декември 2023 г. – издание на съюза на лесовъдите (в България), и мнението на ответника е поискано именно в тази връзка. Твърди, че по Въпрос № 2 от заявлението за ДОИ ответникът не е посочил за какви имоти се отнасят издадените разрешителни за сеч и къде се съхраняват превозните билети в писмен вид. Искането е да се отмени актът и да се задължи ответникът да изпълни закона. Към жалбата са приложени извадка от кадастрално-административната система на АГКК в частта досежно [ПИ], област Габрово, община Трявна, [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-437/21.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК; покана на Съюза на лесовъдите в България (СЛБ) за свикване на Общо събрание на 07.03.2024 г.; Извадка от вестник „Гора“, издание на СЛБ, бр. 5 от м. декември 2023 година. В съдебно заседание оспорващото СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ се представлява от – К. П. Б., председател на Управителния съвет /УС/ на сдружението, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Ответната страна – Директорът на ТП на ДГС – Плачковци, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Н. М., член на АК – Габрово. В писмено становище с.д. № 11342 от 13.08.2024 г. и в пледоарията в хода на устните състезания същият излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и отправя искане съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на ответника на сторените от него съдебноделоводни разноски, за които представя списък. Въз основа на представените от страните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 13.05.2024 г. от Сдружение „ОТВОРЕН ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ НА ПРОТЕСТИРАЩИТЕ“ чрез К. П. Б. – председател на УС на сдружението, е подадено заявление вх. № РД05119 по ЗДОИ до директора на ТП на ДГС – Плачковци. Със заявлението са формулирани 3 въпроса, с които е поискана следната информация: 1/ Чия собственост е теренът около язовир Нейковци, изключая поземлените имоти – частна собственост, и коя институция ще извърши сечта в чашата на язовира? 2/ Има ли издадени разрешителни за добив на дървесина в землището на язовира и респективно – в землището на [населено място]? 3/ Обсъждан ли е с Вас (директора на ТП на ДГС - Плачковци) въпросът за трансформирането на държавните горски стопанства в търговски дружества? В заявлението изрично е поискано, ако органът не разполага с нужната информация, да приложи чл. 32 от ЗДОИ, т.е. да препрати искането на компетентния орган. Не е указан предпочитания от представляващия Сдружението начин за предоставяне на информацията. След запознаване със заявлението, в срока за произнасяне, установен в чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, ответникът изпраща до Председателя на УС К. Б. писмено уведомление изх. № РД05027, в което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от същия закон, е поискано поставените в заявлението от 13.05.2024 г. въпроси да бъдат уточнени и конкретизирани. Изрично са указани неблагоприятните за заявителя последици от неизпълнение на указанията на органа в 30-дневен срок, по аргумент от чл. 29, ал. 2 ЗДОИ. На 03.06.2024 г. постъпва писмо, именовано от К. Б. „заявление“. Същото е заведено в деловодството на ответника с вх. № РД05029. С него са направени следните уточнения: След направените от страна на сдружението-заявител уточнения ответникът е издава оспореното Решение № 1 от 12.06.2024 г., с което: 1/ Отклонява искането за предоставяне на достъп до обществена информация по поставения в заявлението от 13.05.2024 г. Въпрос № 1 и заявление от 03.06.2024 г. с мотив, че доколкото същият не е достатъчно конкретизиран. Посочено е, че всеки гражданин има възможност и свободен достъп до имотните регистри, които по смисъла на чл. 92 и чл.93 ЗКИР съхраняват информация за отделни имоти по партида, като всеки заинтересован може да направи устна или писмена справка. Пояснено е, че ТП ДГС - Плачковци не съхранява информация относно собствеността на имоти – както за държавна, така и за общинска собственост. Когато по искането за достъп до обществена информация се налага задълженият субект да набира и обобщава информация, която се съдържа в регистри, които са с публичен достъп, тези действия не са такива по предоставяне на достъп до публична информация. На също основание, съгласно чл. 62, ал.2 от ЗОС актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредба на съответната община. Позовавайки се на чл.77 от ЗДС, се посочва, че Актовите книги за имотите - държавна собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона. В този дух на поставените въпроси директорът на ТП ДГС Плачковци указва на заявителя, че информацията, която е поискана от задължения субект с поставения въпрос №1 в заявление с вх. № РД 05119/13.05.2024г. и заявление № РД05029/03.06.2024г. не може да бъде предоставена. Такава може да бъде достъпна за заявителя за конкретна партида имот от съответната Служба по вписвания, по местонахождение на имота, както и от съответната община или областна администрация, за имоти общинска и държавна собственост. 2/ Предоставен е достъп до търсената обществена информация по Въпрос № 2. В допълнение на отговора е посочено, че от началото на 2024г. до 07.06.2024г. на територията около язовир „Нейковци“ и землището на [населено място] са издадени 4 бр. разрешителни за сеч, като същите са индивидуализирани с конкретен № и дата на издаване. Пояснено е, че информацията за съответните позволителни за сеч се генерира изцяло в електронен формат. На заявителя са указани конкретните стъпки, които следва да извърши в информационната система на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, достъпна на интернет адрес: [интернет адрес] Index.cai, в която информацията се актуализира с всяко въведено и потвърдено позволително за сеч на територията на страната. С оглед на това, че представляващият сдружението-заявител не е посочил предпочитания от него начин на получаване на информацията, както и че същата не се съдържа на хартиен носител, а се генерира на посочения интернет адрес на ИАГ в електронен формат е посочено, че тя няма да бъде предоставена на хартиен носител. На заявителя е указан срок от 30 дни, считано от деня на получаване на Решението, в който представляващият го управител на УС да се яви в ТП на ДГС- Плачковци на посочения адрес, където ще му бъде осигурена възможност, чрез компютърна система, на достъп до всички разрешителни да се запознае с искана от него информация. 3/ Отклонява искането за предоставяне на достъп до обществена информация по поставения в заявлението от 13.05.2024 г. и заявление от 03.06.2024 г. Въпрос № 3. Според ответника, този въпрос не съдържа искане за предоставяне на достъп до обществена информация. По естеството си искането представлява търсене на служебна информация и като такава на основание чл.13, ал.2, т.2 ЗДОИ подлежи на ограничаване на достъпа до нея. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна страна: Жалбата изхожда от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“. Видно от приложената на л. 6 от делото извадка от Търговския регистър относно актуалното състояние на сдружението, председател на неговия Управителен съвет е лицето К. П. Б.. Същият е лицето, депозирало пред ответника Заявление вх. № РД05119/13.05.2024 г., както и допълнително представеното Заявление вх. № РД05029 от 03.06.2024 година. От същото лице изхожда жалбата, във връзка с която в Административен съд – Варна е образувано настоящото съдебно производство. СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ е адресат на оспорения индивидуален административен акт. Писмото, с което оспореното Решение по ЗДОИ е изпратено до представляващия Сдружението, е получено на 15.06.2024 г., предвид известие за доставяне. Жалбата срещу акта е постъпила в съда на 24.06.2024 г., т.е. в срока по чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, вр. чл. 149, ал. 1 АПК. Изложеното по-горе обуславя извод за допустимост на жалбата. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съобразно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, вр. чл. 163, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 173, ал. 1 и чл. 174, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) и с оглед представените с административната преписка Договор за управление № ДУ-07/01.07.2021 г. и пълномощно от директора и представляващ дружество с фирма „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП, задължен субект по смисъла на чл. 3, ал.2, т. 1 ЗДОИ и компетентен да се произнесе по заявлението на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ за достъп до обществена информация е директорът на ТП ДГС- Плачковци, доколкото, формално погледнато, поисканата информация е относно дейността на ръководеното от него териториално поделение на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП. Оспореният отговор по заявлението за достъп до обществена информация е в предписаната от закона писмена форма и съдържа в достатъчна степен фактическите и правните основания за неговото издаване, за да позволи осъществяването на съдебен контрол. Не се споделя изразеното в жалбата становище за незаконосъобразност на Решението по ЗДОИ предвид начина, по който ответникът е формулирал отговорите си на Въпроси № 1 и № 3 „отклонява искането за предоставяне на ОИ“, с аргумент, че в приложимия закон няма предвидена такава възможност. Константно е схващането в административното право за предимство на съдържанието пред формата. Използваният от ответника начин на формулиране на диспозитивната част от оспорения административен акт не внася съмнения относно неговата воля да откаже предоставяне на ОИ по посочените два въпроса. Мотивите за това са различни. Самият факт, че решението е оспорено в тези конкретни части, недвусмислено сочи, че волята на органа е правилно възприета от адресата именно в този смисъл. Независимо от непрецизното формулиране на диспозитивна част на решението, това би било основание за неговата отмяна единствено и само, ако тази словесна формулировка бе довела до неяснота относно волята му, до двусмислие или изобщо до липса на произнасяне по същество. Настоящият случай не попада в тези хипотези. Уточняващото заявление на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ е постъпило в деловодството на ответника на 03.06.2024 година. Оспореното решение е постановено на 12.06.2024 г., т.е. спазен е 14-дневния срок, установен в чл. 28, ал. 1 ЗДОИ след удължаване на срока в хипотезата на чл. 29, ал. 1 от същия закон. Предвид горното, не са налице формални пороци на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, налагащи отмяната му само на това основание. Неоснователно в жалбата се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 32 ЗДОИ да препрати заявлението за достъп до обществена информация до компетентния орган в случай, че не разполага с исканата информация (отговор на Въпрос № 1). Текстът на ал. 1, изр. I-во от цитираната правна норма гласи, че когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. Анализът на нормата сочи, че органът, който е сезиран със заявлението, ако не разполага с търсената информация, следва да я препрати на съответния компетентен орган. Това задължение за органа обаче не възниква автоматично при всяка възможна хипотеза. За да възникне такова задължение за органа, е поставено допълнително условие – той да разполага с данни за нейното местонахождение. В противен случай за органа липсва такова задължение. Законът не допуска да се презумира наличието у органа на знание къде точно се съхранява търсената от заявителя информация. Ето защо в разглеждания случай, като е насочил заявителя към данните от имотния регистър, който се поддържа в актуално състояние от АГКК и до който лицата имат свободен достъп, както и към Службата по вписванията или съответната общинска или областна администрация, ответникът е изпълнил законово вмененото му задължение. Не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила. Решение е и материално законосъобразно. По смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на задължените по закон субекти. Правото на достъп до обществена информация е по принцип свободно, но разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 ЗДОИ предвиждат възможност това право да е изключено, пълно или частично ограничено по силата на друг закон. Съгласно чл. 4, ал.1 ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По въпрос № 1 Въпреки, че в оспорения акт ответникът сочи, че и след представените от сдружението–заявител уточнения по този въпрос са останали някои неясноти, ответникът е дал отговор на запитването в смисъла, в който го е възприел, което не е нарушение на закона. В жалбата липсва оплакване, че поставеният въпрос № 1 е неправилно разбран от ответника, което навежда на извод, че за органа не е възникнало задължение да иска отново конкретизиране на въпроса, по аргумент от чл. 29, ал. 1 ЗДОИ. След като търсената информация по този въпрос не е налична при задължения субект по смисъла на чл. 3, ал.2, т. 1 от приложимия закон, то очевидно той обективно е възпрепятстван да я предостави на заявителя. Именно в този смисъл е формулиран отговорът на ответника. Въпреки това са указани институциите, в които е възможно информацията да бъде открита. Настоящият състав на съда счита, че е налице още по-силно основание за отхвърляне на жалбата в тази част. Както правилно е посочил ответникът в оспореното решение, данните относно собствеността върху имотите в Република България е публично достъпна според ЗКИР и другите подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейността на Агенцията по Геодезия, картография и кадастър, което по аргумент от цитирания по-горе в мотивите чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, прави този закон неприложим. По въпрос № 2 По този въпрос ответникът е разрешил достъп до търсената от сдружението- заявител обществена информация. Доколкото, обаче, както в първоначално подаденото заявление, така и в уточнителното такова от 03.06.2024 г., от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, не е посочен предпочитания начин за получаване на информацията и с оглед, че тази информация се генерира електронно, правилно на основание чл. 27, ал. 2 вр. с чл. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗДОИ ответникът указва, че същата ще бъде предоставена при лично явяване на представляващия сдружението в сградата на ТП ДГС – Плачковци в [населено място] в законово регламентирания 30-дневен срок. В съдебно заседание, на поставения от съда въпрос дали К. П. Б. в качеството му на представляващ оспорващото Сдружение се е явил в седалището на ответника в [населено място], за да получи информацията, до която му е разрешен достъп, същият отговаря, че не е ходил. Тъй като не знаел какво точно ще му предоставят, не счел за необходимо отново да ходи до [населено място]. С оглед това изявление на представляващия сдружението съдът намира, че по поставения въпрос № 2 за оспорващия е отпаднал правният интерес от получаване на информацията, поради което и в тази част жалбата е неоснователна. По въпрос № 3 Съдът счита за правилно становището на ответника, че формулираният от представляващия Сдружението въпрос не представлява искане за предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, а попада в приложното поле на чл. 13 от същия закон, регламентираща искането на достъп до служебна обществена информация и по-конкретно в хипотезата на ал. 2, т. 2 от същата правна норма, налагаща някои ограничения в достъпа до обществена информация. Не е налице хипотезата на ал. 4 от цитирания чл. 13 на ЗДОИ, според която достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. В проведеното на 10.10.2024 г. открито съдебно заседание представляващият СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ К. П. Б. заявява пред съда, че е родом от този край (има се предвид територията на ТП на ДГС - Плачковци) и има наследствен имот там, в близост до язовир Нейковци, поради което е счел, че вероятно и други хора имат интерес да зададат същите въпроси. Изложеното мотивира съда да приеме, че по делото не са представени и събрани категорични доказателства, обосноваващи извод за наличие на надделяващ обществен интерес, който изключва ограничаване правото на достъп до служебна обществена информация по смисъла на ал. 4 на чл. 13 от приложимия закон. Напротив! От това изявление на представляващия сдружението прозира наличието на негов личен интерес от получаване на търсената информация, а не на обществен такъв, още по-малко са налице основания същият да се квалифицира като такъв с надделяващ обществен интерес. Още повече, че в качеството си на собственик на имот, представляващият Сдружението би бил заинтересовано лице при предприемане на действия спрямо имота му. Предвид факта, че исканата информация по въпрос № 1 от заявлението не е създадена и не се съхранява от задължения субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и има достъп до нея по друг ред, че по формулирания въпрос № 2 интересът на сдружението е отпаднал, а търсената по въпрос № 3 информация няма характеристиките на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, нито е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 13, ал. 4 от същия закон, жалбата на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ срещу Решение за достъп до обществена информация № 1 от 12.06.2024 г. на Директора на ТП ДГС – Плачковци е неоснователна по всички пунктове и като такава следва да се отхвърли. Съответно – неоснователно е искането за връщане преписката на ответника за ново произнасяне. При този изход на спора и доколкото ответната страна е представлявана от адвокат и претендира разноски като представя доказателства за извършването им, с настоящото решение оспорващото СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ следва да бъде осъдено да заплати на ТП на ДТС – Плачковци сума в размер на 840 (осемстотин и четиридесет) лева. С т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В разглеждания случай тези условия са изпълнени. Неоснователно е възражението на Председателя на УС на оспорващото Сдружение, че размерът на претендираното възнаграждение е прекомерен. От една страна, съдът ползва само за ориентир чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която норма предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв., т.е. повече от претендираното от ответника. От друга страна, следва да се съобрази обемът на предоставената правна помощ, конкретно извършените процесуални действия от пълномощника – подаването на писмено отговор по жалбата, явяване в открито съдебно заседание, качеството на предоставената правна помощ – наличие на обосноваване на неоснователността на всички твърдения на оспорващия. С оглед на което претендираният от ответника размер на адвокатското възнаграждение не може да се определи като прекомерен. На основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, съдът