Решение № 83 от 4.3.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1284/2025 г.

На основание чл.431, ал.3 НПК, съдът

Мотиви към Решение 83/04.03.2023 г. по в.ч.н.д. № 1284/2025 г. на ОС- Благоевград

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Б. в качеството й на защитник на К. Ц. М., с ЕГН •••••••••• против Определение № 2648/14.11.2025 г., постановено по ч.н.д.№1537/202 5 г. по описа на РС – Благоевград, с което по отношение на М. е взета принудителна медицинска мярка по чл.89, б. „а“ НК – предаване на близките – неговата леля Драга К. Бахчеванова с ЕГН •••••••••• с поемане на задължението за лекуването му под наблюдение на ЦПЗ Благоевград

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. В тази връзка се поддържа неправилно тълкуване и прилагане на чл.89, б. „а“ НК. Сочи се, че по делото са събрани гласни и писмени доказателства, установяващи наличието на медицинския критерий, а именно, че М. страда от разстройство вследстивие употреба на психоактивни вещества, като към момента е в медикаментозна ремисия и не е опасен за обществото и близките си. Подчертава се, че след извършеното от него общественоопасно деяние, М. е започнал доброволно лечение, като на 29.11.2024 е постъпил в психиатричното отделение на ВМА и след изписването му на 19.12.2024 г. е продължил лечението си като се е явявал на ежемесечни контролни прегледи. Посочва, че от показанията на майката и лелята на М. се установява, че той приема редовно предписаната му терапия, посещава редовно прегледи при лекуващите го психиатри, не проявява агресия и води пълноценен социален живот.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното определение.

По искане на процесуалния представител на освидетелствания, с цел изясняване на обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, въззивният съд е допуснал и назначил съдебно-психиатрична експертиза по отношение на освидетелствания.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, представителят на ОП- Благоевград счита въззивната жалба за неоснователна и поддържа, че атакувано определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи, че от изготвеното заключение на СПЕ се установява, че са касае за лице, което страда от психотично разстройство вследствие на употреба на психоактивни вещества – канабиноиди. Акцентира, че независимо от установеното, че М. се намира в медикаментозна ремисия, вещото лице не отрича, че продължава да се лекува и изрично е посочил, че е необходимо лечението му да продължи под наблюдението на амбулаторен психиатър. Предвид горното сочи, че е налице необходимост от вземането на принудителна медицинска мярка по чл.89,б. „а“ НК, която е адекватна на здравословното състояние на М..

Защитникът на освидетелствания – адв. Ю. поддържа депозираната жалба. Посочва, че от заключението на назначената във въззивното производство СПЕ се установява, че към настоящия момент освидетелстваният не страда от каквото е да е психично заболяване и изтъква трудовата му ангажираност. Сочи, че съгласно СПЕ М. не е опасен за себе си и околните и дори спиране на предписаното лечение не би се отразило на психичното му състояние. Предвид горното счита, че по отношение на М. не следва да се налага принудителна медицинска мярка, като дори и най-леката предвидена с НК би се отразила негативно на социализирането му и упражняването на правото му на труд в АУБ. Прави искане за отмяна на обжалваното определение

Окръжен съд- Благоевград, след като обсъди съдържащите се във въззивната жалба доводи‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от процесуално активно легитимирана страна, като е в регламентирания с нормата на чл. 431, ал.2 НПК срок.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 427, ал.1 НПК във връзка с чл. 89, б. "а" НК.

Досъдебно производство № 8245 ЗМ-845/2024 г. по описа на 02 РУ – Стара Загора материали е образувано срещу К. Ц. М. за това, че на 17.11.2024 г. в гр.Стара Загора, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – счупване на странично дясно огледало на л.а. „Фолксваген“ с рег. № СА 7203 ВМ – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, към датата на извършване на деянието М. е страдал от разстройство вследствие употреба на канабиноиди; шизофреноподобно психотично разстройство. Към 17.11.2024 г. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Посочено е, че към момента на освидетелстването провежда медикаментозно лечение в амбулаторни условия по контрола на близки.

С оглед изводите от експертното заключение, с постановление от 21.05.2025 г. РП- Стара Загора на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратила наказателното производство по ДП № 8245 ЗМ-845/2024 г. по описа на 02 РУ – Стара Загора.

Предвид горното на основание чл. 427, ал. 1 НПК е внесла предложение спрямо К.ов да бъде определена принудителна медицинска мярка по реда на чл. 89, б. "а" НК.

В хода на първоинстанционното производство в качеството на свидетели са разпитани Т. Г., майката на освидетелстваното лице – А. М. и неговата леля - Драга Бахчеванова.

Изслушана е и назначената СПЕ, като съгласно заключението й М. страда от разстройство вследствие употреба на психоактивни вещества, като към момента на освидетелстването е в медикаментозна ремисия. Според вещото лице процесът на възстановяване му зависи от прекратяване приема на психоактивни вещества и прием на антипсихотично поддържащо лечение. Експертът е направил извод, че на този етап освидетелстваното лице не е опасно за обществото, включително и за близките си, като предвид нуждата от пожизнено въздържание и продължителен прием на антипсихотик е уместно да проведе принудително лечение по чл. 89, б. „а“ НК предаване на близките, ако поемат задължението за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер. При личното изслушване, вещото лице разяснява, че М. провежда редовно лечението, което му е назначено във ВМА и е апсихотичен, като поддържа предложената форма на принудително лечение.

Позовавайки се на показанията на свидетелите и заключението на СПЕ, първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт, с който е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 89, б. "а" НК

От заключението на приетата пред въззивния съд СПЕ се установява, че

освидетелстваният страда от психотично разстройство вследствие употреба на психоактивни вещества /канабиноиди/, като към момента е в е терапевтична ремисия. Към извършеното му освидетелстване М. е апсихотичен, критичен и с декларативна готовност да продължи лечението си, колкото е необходимо, както и да не употребява ПАВ. Направен е извод, че не е опасен за себе си и за околните. Посочено е, че заболяването му е овладяно с прекъсване употребата на канабиноиди и прилагането на психотропни медикаменти, като не се наблюдават болестни симптоми. Сочи се, че е желателно да продължи лечението си в домашни условия при пълно въздържание от употреба на канабис и под наблюдение на амбулаторен психиатър. Според експерта са отпаднали предпоставките за прилагане на принудителна медицинска мярка по отношение на освидетелствания.

В проведеното във въззивната инстанция изслушване, вещото лице е пояснило, че М. е в стабилно психично състояние, което към момента може да бъде приравнено на психичното състояние на здрав човек, като не би получил рецидив ако не употребява психоактивни вещества, за каквито няма данни да употребява. Посочва, че няма и болестни симптоми за влошено психично състояние. Разяснява, че необходимостта от наблюдение на амбулаторен психиатър за провежданото от него лечение е обусловена от приема на психотропни лекарства, чието въздействие и съответно странични ефекти следва да се следят от лекар. Заявява, че прекратяването на лечението не би довело до отрицателни последствия, като психотичното му разстройство може да рецидивира при употреба на психоактивни вещества. Пояснява, че в рамките на 6 месеца след прекратяване на приема им, настъпва пълно оздравяване, дори и без лечение.

Въззивната инстанция, в хода на извършената от нея проверка съгласно правомощията си по чл. 431, ал.2 НПК намира от правна страна следното:

ОС- Благоевград, запознавайки се с материалите по делото, определението на районния съд и съобразявайки изводите на приетата в хода на въззивното съдебно следствие психиатрична експертиза намира, че проверяваният съдебен акт, следва да бъде отменен.

Прилагането на принудителни медицински мерки по чл.89 НК е възможно по отношение на лице, което е извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или е изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или по време на изпълнение на наказанието. При наличие на посочените основания, съдът може да постанови принудително лечение на освидетелстваното лице чрез предаване на близките, ако поемат задължението за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер, чрез настаняване в обикновено психоневрелогическо заведение или в специализирана психиатрическа болница или специално отделение на обикновено психо-неврологическо заведение.

В случая правилно първата инстанция въз основа на писмени доказателства и показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Т. Г., е приела, че М. извършил общественоопасно деяние, като към момента на извършването му не е бил в състояние да разбира свойството и значението му, нито да ръководи постъпките си. Материалите по делото установяват образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.325, ал.1 НК, което е прекратено с постановление от РП- Стара Загора на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК, доколкото от изготвено в хода на досъдебното производство експертно заключение е установено, че освидетелстваният страда от вследствие употреба на канабиноиди; шизофреноподобно психотично разстройство, като към 17.11.2024 г. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.

Въззивният съд се съгласява с извода на първата съдебна инстанция, че описаното деяние покрива съставомерните признаци на престъплението по чл. 325, ал.1 НК, с оглед на което приема, че е налице първата предпоставка по смисъла на чл. 89, б."а" НК.

При извода си за наличието на втората предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 89 НК спрямо освидетелствания, настоящата съдебна инстанция съобрази изводите на изслушаната и приета в хода на въззивното производство съдебнопсихиатрична експертиза, както и направените пред въззивния съд устни разяснения от страна на вещото лице. Вещото лице е категорично, че към настоящия момент М. е в стабилно психично състояние, което може да бъде приравнено към психичното състояние на здрав човек. По мнение на експерта към дата на освидетелстването му няма никакви основания да се твърди, че същият подлежи на задължително лечение, като е пожелателно да продължи противорецидивното лечение, което провежда. Опасността за себе си и околните е приравнима към таза на общата популация.

Отделно от горното от приетите по делото писмени документи се установява, че М. по своя инициатива провежда лечение под наблюдение на психиатър, като от показанията на неговите близки /неговата майка и леля/ се установява, че редовно приема предписаните му медикаменти, без да е необходим контрол от други лица.

От показанията на тези свидетели не се установява, освидетелстваното лице да е демонстрирало пред тях или на обществено място поведение типично за психично болен човек, както и последният да представлява опасност за себе си, обществото или за своите близки.

Окръжният съд кредитира заключението на назначената във въззивното производство СПЕ, като съобрази, че вещото лице съобразно своите специални знания е отговорило пълно и обосновано на поставените въпроси. Същевременно експертното заключение кореспондира и със събраните гласни доказателствени средства в хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство и данните за личността на освидетелствания М., за който са представени доказателства, че е назначен на длъжност „координатор“ в АУБ и поддържа социални контакти със своите близки и приятели.

Действително назначената в провежданото ДП експертиза е установила, че към 17.11.2024 г. освидетелстваният се е намирал в психотичен епизод, при който не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното. В случая обаче въззивната инстанция следва да прецени актуалното здравословно състояние на освидетелствания и съществува ли необходимост спрямо него да бъде приложена принудителна медицинска мярка, дори и най -леката такава, каквато е определената от първоинстанционния съд.

В тази връзка следва да се отчете, че към настоящия момент е изминал период 15 месеца от извършването на деянието, както и обстоятелството, че М. доброволно е провеждал лечение- първоначално стационарно, а впоследствие домашно, като редовно е посещавал психиатър, който да следи терапията му. В случая провежданото от М. лечение, преустановяването на приема на психоактивни вещества и ефективната му социализация са допринесли за съществено подобряване на психичното му състояние в степен, че при извършване на освидетелстването му в рамките на назначената от окръжния съд СПЕ, вещото лице е установило стабилно психическо състояние, приравнимо на здрав човек, като изразява становище, че не съществува необходимост от провеждане на принудително лечение. СПЕ е установила липса на опасност за себе си и околните, различна от тази при общата популация, като наличието на такава опасност към настоящия момент не може да бъде изведена и от събраните по делото доказателства.

Вещото лице изрично посочва, че дори и прекратяването на провежданото от М. лечение, не би повлияло отрицателно на психичното му състояние, като рецидив на псхичното му разстройство е възможно да настъпи при подновяване на приема на психоактивни вещества. В случая по делото не са налице данни за употреба на наркотични вещества от страна на М., като наличието на хипотетична възможност, приложима за всеки човек не може да предпостави извод за необходимост от прилагане на принудителна медицинска мярка по отношение на М., още повече при съществуването на възможност такава мярка да засегне значително правата му и да се отрази негативно на социалното му общуване.

Ето защо ОС - Благоевград приема, че не е налице втората от предвидените по чл. 89 НК предпоставки за постановяване на съдебен акт, с който спрямо освидетелствания М. е възможно да бъде наложена принудителна медицинска мярка, дори и най леката такава по чл. 89, б."а" НК предаване на близките – неговата леля Драга К. Бахчеванова с ЕГН •••••••••• с поемане на задължението за лекуването му под наблюдение на ЦПЗ Благоевград.

Събраните и обсъдени по делото доказателства и изложените съображения обуславят извод за отсъствие на законовите предпоставки за определяне на принудителна медицинска мярка спрямо К. М. към настоящия момент, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а предложението на РП - Стара Загора за прилагане на принудителни медицински мерки по реда на чл. 89, б."а НК следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 431, ал. 3 НПК, ОС-Благоевград постанови Решението си.

Председател: ___________________

Членове:

1. ____________________

2. ____________________