Решение № 61 от 9.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 761/2025 г.

Производство е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 5 от 11.04.2025 г. по НОХД № 671/2023 год., Окръжен съд – Перник е признал подсъдимия А. С. Т., жител и живущ в •••, български гражданин, със средно образование, управител на „ВИ ДЖИ ЕЙ СИ“ ЕООД, личен асистент, неженен, неосъждан, ЕГН: •••••••••• за виновен в това, че:

За периода от 16.04.2018 г. до 14.09.2018 г. в гр. Перник, като представляващ и управляващ „АРГ ГРУП 18“ ЕООД, в условията на продължавано престъпление е избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи размери на стойност 91 604.99 лв., като е потвърдил неистина в подадени декларации /справки декларации по ЗДДС на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД, които се изискват по силата на чл.125, ал.1 и ал.8 от ЗДДС, вр. чл.116 от ППЗДДС, прил.13/, като е използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП - София и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 91 604.99 лв., както следва:

1. На 16.04.2018 г. в гр. Перник потвърдил неистина в подадена справкадекларация по ЗДДС № 14001215544 за данъчен период 01.03.2018 г. - 31.03.2018 г. като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал стойност 82 498,50 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 16 499,70 лв. вместо 0 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 510,30 лв. вместо 17 010 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание, не отразяващи обективната истина, като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД на НАП София-офис Перник данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за покупки на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и в посочената справка- декларация за периода, а именно: данъчна фактура № 0000000002/16.03.2018 г. с данъчна основа 41000 лв. и начислен ДДС в размер на 8200 лв., данъчна фактура № 0000000003/30.03.2018 г. с данъчна основа 41 498,50 лв. и начислен ДДС в размер на 8 299,70 лв. на обща стойност на данъчната основа - 82 498,50 лв. и начислен ДДС на обща стойност - 16 499,70 лв. издадени от „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 16 499,70 лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 16 499,70 лева;

2. На 14.05.2018 г. в гр. Перник потвърдил неистина в подадена справкадекларация по ЗДДС № 14001218375 за данъчен период 01.04.2018 г. - 30.04.2018 г. като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал стойност 66 000 лв. вместо 12 500 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 13 200 лв. вместо 2 500 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 143,40 лв. вместо 10 843,40 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание, не отразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД на НАП София-офис Перник данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за покупки на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и в посочената справкадекларация за периода, а именно: данъчна фактура № 0000000004/27.04.2018 г. с данъчна основа 53 500 лв. и начислен ДДС в размер на 10 700 лв., издадена от „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 700 лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 10 700 лева;

3. На 14.06.2018 г. в гр. Перник потвърдил неистина в подадена справкадекларация по ЗДДС № 14001221736 за данъчен период 01.05.2018 г. - 31.05.2018 г. като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал стойност 117 594,12 лв. вместо 166,67 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 23 518,82 лв. вместо 33,33 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 203,90 лв. вместо 23 689,39 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание, не отразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД на НАП София, офис Перник данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за покупки на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и в посочената справкадекларация за периода, а именно: данъчна фактура № 0000000005/30.05.2018 г. с данъчна основа 117 427,45 лв. и начислен ДДС в размер на 23 485,49 лв., издадена от „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 23 485,49 лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 23 485,49 лева;

4. На 16.07.2018 г. в гр. Перник потвърдил неистина в подадена справкадекларация по ЗДДС № 14001225178 за данъчен период 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал стойност 74 681,67 лв. вместо 166,67 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 14 936,33 лв. вместо 33,33 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 167,67 лв. вместо 15 070,67 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание, не отразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД на НАП София-офис Перник данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за покупки на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и в посочената справкадекларация за периода, а именно: данъчна фактура № 0000000006/30.06.2018 г. с данъчна основа 74 515 лв. и начислен ДДС в размер на 14 903 лв., издадена от „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 14 903 лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 14 903 лева;

5. На 13.08.2018 г. в гр. Перник потвърдил неистина в подадена справкадекларация по ЗДДС №14001227625 за данъчен период 01.07.2018 г. - 31.07.2018 г. като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал стойност 77 958 лв. вместо 0.00 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 15 591,60 лв. вместо 0.00 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 318,20 лв. вместо 15 909,80 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание, не отразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД на НАП София-офис Перник данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за покупки на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и в посочената справкадекларация за периода, а именно: данъчна фактура № 0000000007/30.07.2018 г. с данъчна основа 77 958 лв. и начислен ДДС в размер на 14 903 лв., издадена от „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 15 591,60 лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 15 591,60 лева;

6. На 14.09.2018 г. в гр. Перник потвърдил неистина в подадена справкадекларация по ЗДДС №14001231461 за данъчен период 01.08.2018 г. - 30.08.2018 г. като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал стойност 52 126 лв. вместо 0 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 10 425,20 лв. вместо 0.00 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 212,64 лв. вместо 10 637,84 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание, не отразяващи обективната истина като счетоводно отразил, записал и представил пред ТД на НАП София-офис Перник данъчни фактури за неосъществени

/фиктивни/ сделки в дневник за покупки на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и в посочената справкадекларация за периода, а именно: данъчна фактура № 0000000010/30.08.2018 г. с данъчна основа 52 126 лв. и начислен ДДС в размер на 10 425 лв., издадена от „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 425 лв. е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 10 425 лева – престъпление по чл.255 ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.26, ал.1 от НК, поради което на това основание и във вр. с чл.54, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, Съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Не е наложено наказанието „конфискация на имущество“.

ОС – Перник е оправдал подсъдимия да е извършил деянието и по пункт 7 /седми/ от обвинителния акт, като част от гореописаното продължавано престъпление, а именно на 15.10.2018 г. в гр. Перник да е потвърдил неистина в подадена справкадекларация по ЗДДС № 14001234857 за данъчен период 01.09.2018 г. - 30.09.2018 г. като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ да е декларирал стойност 90 865 лв. вместо 0.00 лв., в раздел „Б“ клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ да е декларирал сума в размер на 18 173 лв. вместо 0.00 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ да е декларирал сума в размер на 227,01 лв. вместо 18 400,01 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание, не отразяващи обективната истина, счетоводно да е отразил, записал и представил пред ТД на НАП София-офис Перник данъчни фактури за неосъществени /фиктивни/ сделки в дневник за покупки на „АРГ ГРУП 18“ ЕООД и в посочената справкадекларация за периода, а именно: данъчна фактура № 0000000011/28.09.2018г. с данъчна основа 90 865 лв. и начислен ДДС в размер на 18 173 лв., издадена от „ИВ КОНТРОЛ СИСТЕМ“ ЕООД и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 18 173 лв., да е избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 18 173 лева.

Първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия А. С. Т. и за разликата между първоначално повдигнатото обвинение, а именно за това, че е избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи размери на стойност 109 777,79 лв. и действителната сума до която е избегнато установяването на тези данъчни задължения от 91 604.99 лева, както и за периода на продължаваното престъпление от 14.09.2018 г. до 15.10.2018 година.

Съдът е осъдил подсъдимия Т. да заплати в полза на Държавата, по сметка на Национална агенция по приходите- гр. София, сумата от 91 604.99 лв., представляваща имуществени вреди вследствие на инкриминираното деяние, за частта за която подсъдимия е признат за виновен и осъден, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2018 г. до окончателното й изплащане.

Отхвърлен е предявения граждански иск до пълния му претендиран размер от 109

777.79 лв., като неоснователен и недоказан.

С присъдата, подсъдимият А. С. Т. е осъден да заплати в полза на Държавата сумата 3664.00 лв., представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

Подсъдимият Т. е осъден да заплати разноски в общ размер на 2546.20 лева, от които 1576.20 лева - разноски на досъдебното производство и 970 лева - разноски, направени в съдебната фаза на процеса, която сума да бъде заплатена в полза на Висшия съдебен съвет, чрез Окръжен съд гр. Перник.

В законоустановения срок, присъдата е обжалвана от подсъдимия А. С. Т., чрез защитника му – адв. Б. К., с доводи за неправилност и незаконосъобразност, които са доразвити в депозираното писмено допълнение към въззивната жалба. Наведени са твърдения, че не е установено по безспорен начин А. Т. да е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Според защитника, от фактическа страна е установен начинът, по който подзащитният му е придобил дяловете на дружеството „Арг Груп 18“ ЕООД, договорните отношения, които е имал със свидетеля П. С. и че за да осъществяването на задълженията си по договора, е работил на рудника със собствени и наети камиони. Счита, че безспорно са доказани използваните услуги на дружеството „Ив Контрол Систем“ ЕООД, за да бъде изпълнен договора с ЕТ „Лео-99-П. С.“. Наведени са доводи, че изводите на съда за връзките между „Ив Контрол Систем“ ЕООД и „Арг Груп 18“ ЕООД почиват на предположения, тъй като подсъдимият Т. не бил свързан и не бил участвал в управлението на „Ив Контрол Систем“ ЕООД. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно кредитирал само част от показанията на свидетеля И. И., дадени на досъдебното производство и приобщени в съдебното такова. Намира за неправилни изводите на съда, че сделките между „Ив Контрол Систем“ ЕООД и „Арг Груп 18“ ЕООД са нереални, защото било неясно от мотивите по какъв начин дружеството на подсъдимия се е снабдило със земните маси, за да ги продаде на ЕТ „Лео-99-П. С.“ при положение, че за „Арг Груп 18“ ЕООД било посочено, че не било кадрово и материално обезпечено. Като почиващи на предположения защитата приема и изводите на първостепенният съд за липсата на реална дейност на дружеството „Ив Контрол Систем“ ЕООД. В тази връзка се сочи, че не са събрани доказателства, установяващи, че Т. съзнателно е сключил фиктивни сделки. Позовава се и на експертизата на вещото лице А.а, която е установила разплащания между „Ив Контрол Систем“ ЕООД и „Арг Груп 18“ ЕООД. Оспорени са правните изводи на присъдата с доводи, че подсъдимият Т. не бил реализирал обективните и субективните признаци на престъплението по чл.255 от НК – последният бил работил на рудника, използвал подизпълнител, за да изпълни договорните си задължения и не бил извършил действия, с които да цели умишленото намаляване на финансовия резултат на дружеството „Арг Груп 18“ ЕООД.

По отношение на предявеният граждански иск, защитникът счита, че той е неправилно и незаконосъобразно уважен, както и че съдът не се бил произнесъл по направеното възражения за изтекла погасителна давност.

Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият А. Т. да бъде признат за невиновен и оправдан.

В хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение, в лицето на Софийска апелативна прокуратура, моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение и присъдата на ОС – Перник да бъде потвърдена. Счита, че делото е напълно изяснено от правна и фактическа страна, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че първоинстанционният съд е направил пълен и обстоен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Намира, че определеното наказание е правилно индивидуализирано по вид и размер при условията на чл.55 и чл.66 от НК.

Гражданският ищец - Министерство на финансите, чрез представителя си, юрисконсулт И., поддържа становището на държавното обвинение и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда в гражданскоправната й част.

Защитникът на подсъдимия Т. – адв. К., в пледоарията си застъпва становището, че издаденият ревизионен акт спрямо дружеството има значение единствено за доказване наличието, размера и периода, за който се дължат данъчни задължения, но не могат да бъдат противопоставени на управителя на дружеството. Позовава се на обстоятелството, че няма извършена ревизионна проверка на подсъдимия на основание чл.19 от ДОПК. Смята, че изготвените Съдебно-счетоводните експертизи са изготвени некомпетентно, като акцентира върху заключението на повторната ССчЕ, в което вещото лице недопустимо било направило правни изводи. Навежда доводи, че според практиката на Съда на ЕС, плащането на фактурите не е елемент от правото на приспадане на данъчен кредит, че органите по приходите не могат да изискват от получателите на доставки доказателства, касаещи възможността на техните доставчици, да осъществяват услугите и при липса на такива да отказват правото на данъчен кредит, както и да не се признава правото на данъчен кредит, поради липсата на материална и техническа обезпеченост на доставчиците.

Защитникът на подсъдимия Т. прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно – в хода на съдебното следствие не бил разпитан главният свидетел И. И., а само били прочетени показанията му, дадени на ДП, като били кредитирани единствено тези, обслужващи обвинителната теза. Отбелязва, че ОС – Перник не се е произнесъл и по направеното възражение за изтекла погасителна давност на държавното вземане.

Адвокат К. намира деянието за несъставомерно, тъй като от обективна страна подсъдимият не бил включил в дневниците си за покупки фактури с невярно съдържание. От субективна страна, не бил извършил никакви действия, с които да е целял умишлено намаляване на финансовите резултати, за да избегне плащане на ДДС, като доказателства в тази насока били показанията на свидетеля П. С..

В условията на алтернативност, защитникът моли на подсъдимия А. Т. да бъде определено наказание при условията на чл.66 от НК или да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.

В предоставеното право на лична защита и право на последна дума, подсъдимият Т. се присъединява към становището на защитника си. Заявява, че не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

При собствения прочит на делото, настоящата инстанция намира, че Окръжен съд – Перник обстойно и задълбочено е анализирал доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и събраните в хода на съдебното следствие такива, включително и приобщаването на писмените доказателства, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. След правилна преценка на наличния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към присъдата.

Въззивният съд, действащ също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на изложените от първият съд мотиви, обосновали осъдителната присъда, както и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, в който са изложени правнорелевантните факти относно извършеното престъпление, съществените детайли в поведението на подсъдимия, обуславящи съставомерността на деянието, за което е признат за виновен, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която изцяло съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаните спрямо подсъдимия деяния и неговото участие. Анализирайки всички доказателствени източници, настоящата инстанция намира, че правнорелевантните факти са изяснени убедително и в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

Софийски апелативен съд споделя приетото за установено от първоинстанционния съд, че подсъдимият А. С. Т. и свидетелят П. С., се познавали, тъй като и двамата са жители на гр. Перник.

Свидетелят П. С. извършвал дейност по изкоп и транспорт на въглища и откривка на рудник „Бела вода“ в гр. Перник, на участък „Долни рид“ като изпълнител по договор с „Въглища Перник“ ООД, чрез регистрирания от него ЕТ „Лео-99 П. С.“. Обемът на работата му бил голям и имал нужда от подизпълнител.

Тъй като в началото на 2018 г. подсъдимият Т. усилено търсил работа, двамата със свидетеля С. решили подсъдимият да се включи в тази дейност като подизпълнител, тъй като имало много работа. С. му обяснил, че за целта следва да има регистрирана фирма.

По същото време свидетелят И. И. бил материално затруднен. Покрай общи познати се запознал с подсъдимия А. Т.. Подсъдимият му предложил да регистрира на свое име търговско дружество, като за услугата му обещал, че ще му даде 400 лева. Двамата си уговорили среща, на която Т. му дал указания какво трябва да направи, за да учреди търговско дружество. Без да прочете изготвените документи, на 17.01.2018 г., свидетеля И. учредил две търговски дружества – „Арг Груп 18“ ЕООД с ЕИК: 204959015 и „Ив Контрол Систем“ ЕООД, ЕИК: 204958550, като за управител и на двете дружества бил вписан свидетеля И. И..

На 30.01.2018 г., между дружествата „Арг Груп 18“ ЕООД като възложител, представлявано от управителя И. И., и „Дани Его“ ООД като изпълнител, представлявано от Д. И. В., бил сключен договор за предоставяне на счетоводни услуги. На 28.02.2018 г., свидетелят И. упълномощил Р. Б. Г. и Д. В. да подписват и подават в законовите срокове всички видове документи, декларации, книжа и др. пред съответните данъчни органи, както и да представляват управляваното от него дружество пред органите на НАП, НОИ, Агенция по вписванията и други държавни и общински органи.

С Акт за регистрация по ЗДДС № 140421800311192/14.02.2018 г., на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС, считано от 15.02.2018 г., „Арг Груп 18“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС. Дружеството било длъжно да води отчетни регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС – дневник покупки и дневник продажби, в които да бъдат отразявани сключените сделки и ежемесечно да бъде подавана справка-декларация по реда на чл.125 от ЗДДС.

На 28.02.2018 г. между подсъдимия А. Т. и свидетеля И. И. бил сключен договор за покупко-продажба на дружествените дялове на „Арг Груп 18“ ЕООД. С договор за възлагане на управлението от същата дата подсъдимият А. Т. станал управител на дружеството. Двете обстоятелства били вписани в ТРРЮЛНЦ на 13.03.2018 г. Счетоводното обслужване на „Арг Груп“ ЕООД продължило да бъде осъществявано от „Дани Его“ ООД, като с нотариално заверено пълномощно от 23.03.2018 г. подсъдимият Т. упълномощил Р. Г. и Д. И. да подписват и подават в законовите срокове всички видове документи, декларации, книжа и др. пред съответните данъчни органи, както и да представляват управляваното от него дружество пред органите на НАП, НОИ, Агенция по вписванията и други държавни и общински органи.

Управлението на „Ив Контрол Систем“ ЕООД продължило да се води на името на свидетеля И. И., който реално не извършвал търговска дейност с него. Дружеството не разполагало със собствена банкова сметка, не било материално и кадрово обезпечено. Имало единствено сключен договор за счетоводно обслужване с „Дани Его“ ООД, като въз основа на нотариално заверено пълномощно от 28.02.2018 г. от управителя И., упълномощени да представляват дружеството „Ив Контрол Систем“ ЕООД, Р. Г. (починала) и свидетелката Д. И. изготвяли и подавали изискуемите по чл.124 от ЗДДС отчетни регистри и по чл.125 от ЗДДС справки-декларации.

На 28.02.2018 г. подсъдимият Т., в качеството си на управител на „Арг Груп 18“ ЕООД сключил договор за транспортни дейности с ЕТ „Лео-99-П. С.“ с предмет извършване на транспортни и изкопни дейности на откривка и въглища на рудник „Бела вода“, участък „Долни рид“. Извършената от подизпълнителя работа се отчитала чрез маркшайдер на рудника, като въз основа на измерванията били съставяни протоколи за извършената дейност, след което се издавала и фактура. Възложителят заплащал регулярно и по банков път извършената работа по договора.

Впоследствие, на 01.04.2018 г. подсъдимият закупил от „Лео-99 –П. С.“ ООД верижен багер HITACHI ZAXIS 250-3. По реда на чл.62, ал.5 от КТ, от „Арг Груп“ ЕООД били подадени уведомления за сключени на 27.03.2018 г. трудови договори с М. К., Б. Г., Е. С. и К. В., въпреки че те никога не са упражнявали трудова дейност за управляваното от подсъдимия дружество, поради което и не са получавали съответното възнаграждение. На 01.09.2018 г. бил сключен договор за наем на три самосвала от „Трейд Ин“ ЕООД, който със споразумение 06.09.2018 г. бил прекратен, поради несъответствие при извършването на оглед между договореното и реалното техническо състояние на товарните автомобили. Въпреки това, при изпълнението на задълженията си по договора с ЕТ „Лео-99-П. С.“, подсъдимият използвал тежкотоварна техника на възложителя и работници, с които нямал сключени трудови договори.

С цел да намали данъчната тежест на процесното дружество, на 15.03.2018 г., подсъдимият А. Т. в качеството си на управител на „Арг Груп 18“ ЕООД сключил договор с „Ив Контрол Систем“ ЕООД, представлявано от свидетеля И. И. за извършване на изкопни дейности на рудник „Бела вода“, в който било отразена, че заплащането на извършената работа на рудника ще се извършва след приемането на протокол и издаването на фактура от изпълнителя. Въпреки че подсъдимият А. Т. знаел, че дружеството „Ив Контрол Систем“ ЕООД не разполагало с материална, техническа и кадрова обезпеченост и че договорените задължения не могат реално да бъдат изпълнени, същият решил да включи в дневниците за покупки на „Арг Груп 18“ ЕООД фактури, издадени от „Ив Контрол Систем“ ЕООД. В изготвените протоколи между дружествата „Арг Груп 18“ ЕООД и „Ив Контрол Систем“ ЕООД, и фактурите към тях, били отразени количества свършена работа, съответни на изготвените протоколи между „Арг Груп 18“ ЕООД и ЕТ „Лео-99-П. С.“. По този начин, подсъдимият А. Т. неправомерно използвал данъчен кредит за данъчни периоди март – август 2018 г., като е избегнал внасянето на ДДС в общ размер на 91 604.99 лева.

Престъпната деятелност от подсъдимия била реализирана по данъчни периоди по описаната схема, както следва:

1. През данъчен период март 2018 г. подсъдимият Т. представил на счетоводителя на дружеството „Арг Груп 18“ ЕООД фактура № 0000000001 от 30.03.2018 г. за извършени дейности по договора от 28.02.2018 г. с ЕТ „Лео-99-П. С.“, с данъчна основа 85 050 лв. и ДДС - 17 010 лв. и Протокол № 1 от 12.04.2018 г. за извършена работа за периода 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. – „изкоп и транспорт на въглища“, количество 4050 т., с единична цена от 21.00 лв. и обща стойност 85 050.00 лева. Фактурата била включена в отчетния регистър – дневник продажби за данъчен период март 2018 година.

С цел да намали данъчната тежест, подсъдимият Т. се снабдил с фактури и протоколи с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД за извършени услуги по договор от 15.03.2018 г. между двете дружества, които не удостоверявали доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а именно:

• Фактура № 0000000002/16.03.2018 г. с данъчна основа 41000 лв. и ДДС – 8200

лв., както и Протокол № 1/16.03.2018 г. за завършени работи „изкоп на въглища“, количество 2050 тона, с единична цена 20 лв., на обща стойност 41 000 лева.

• Фактура № 0000000003/30.03.2018 г. с данъчна основа 41498,50 лв. и ДДС – 8299.70 лв. ДДС, и Протокол № 2/ 30.03.2018 г. за завършени работи „изкоп на въглища“, количество 2000 тона, с единична цена 20 лв., на обща стойност 40 000 лв. и „транспортна услуга“ на стойност 1 498 лева.

Фактурите били предоставени от подсъдимия Т. на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД и били включени в отчетния регистър – дневник за покупките за данъчен период март 2018 година.

Въз основа на отразяването на фактурите с доставчик „Ин Контрол Систем“ ЕООД в дневника с покупки и на фактура за извършени дейности по договора с ЕТ „Лео-99- П. С.“, в дневника с продажби, счетоводителят Р. Г. изготвила справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. № 14001215544/16.04.2018 година.

В резултат на горните действия, на 16.04.2018 г. подсъдимият Т. избегнал

установяването на данъчни задължения в размер на 16 499.70 лв., като в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 14001215544/16.04.2018 г., подадена пред ТД НАП – Перник, е потвърдил неистина в раздел „Б“, клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“, декларирайки 82 498,50 лв., вместо 0 лева. В раздел „Б“, клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 16 499.70 лв., вместо 0 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“, декларирал сума в размер на 510.30 лв., вместо 17 010 лева за внасяне.

2 . През данъчен период април 2018 г., подсъдимият Т. представил на счетоводителя на дружеството „Арг Груп 18“ ЕООД фактура № 0000000002 от 30.04.2018 г. за извършени дейности по договора от 28.02.2018 г. с ЕТ „Лео-99-П. С.“ с данъчна основа 66717.00 и ДДС -13343.40 лева, както и Протокол № 2 от 10.05.2018 г. за извършената работа през периода 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г. – „изкоп и транспорт на въглища“, количество 3177 тона, с единична цена 21.00 лв., на обща стойност 66 717.00 лева. Фактурата била включена в отчетния регистър – дневник продажби за данъчен период април 2018 година.

С договор за покупко-продажба от 01.04.2018 г., подсъдимият Т. закупил от „Лео- 99“ ООД верижен багер HITACHI ZAXIS 250-3, който бил отчетен като приход от продажба на ДМА. От доставчика „Лео-99“ ООД била издадена фактура № 560/01.04.2018г . с данъчна основа 12 500.00 лв. и ДДС – 2500.00 лева. Същата била отразена в дневника за покупки на „Арг Груп 18“ ЕООД.

С цел да намали данъчната тежест, подсъдимият Т. се снабдил с фактура и протокол с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД за извършени услуги по договор от 15.03.2018 г. между двете дружества, които не удостоверявали доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а именно: фактура № 0000000004 от 27.04.2018 г. с данъчна основа 53 500.00 лв. и ДДС – 10700.00 лв., и Протокол № 3 от 27.04.2018 г. за извършени работи „изкоп на въглища“, количество 2675 т., с единична цена 20 лв., на обща стойност 53 500.00 лева.

Фактурата била представена на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД и била включена в отчетния регистър – дневник покупки за данъчен период април 2018 година.

Въз основа на отразяването на фактури с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД и „Лео-99“ ООД в дневника с покупки и на фактура за извършени дейности по договора с ЕТ „Лео-99-П. С.“ в дневника с продажби, счетоводителят Р. Г. изготвила справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. № 14001218375 / 14.05.2018 година.

В резултат на горните действия, на 14.05.2018 г. подсъдимият Т. избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 10 700.00 лв., като в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 14001218375/14.05.2018 г., подадена пред ТД НАП – Перник е потвърдил неистина в раздел „Б“, клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“, декларирайки стойност 66 000 лв., вместо 12 500 лева. В раздел „Б“, клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 13 200 лв., вместо 2 500 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 143.40 лв., вместо 10 843.40 лева за внасяне.

3. През данъчен период май 2018 г. подсъдимият Т. представил на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД фактура № 0000000003 от 30.05.2018 г. за извършени дейности по договора от 28.02.2018 г. с ЕТ „Лео-99-П. С.“ с данъчна основа 118 613.60 лв. и ДДС – 23722.72 лв., както и Протокол № 3 от 11.06.2018 г. за извършена работа през периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. – „изкоп на въглища“, количество 5026 тона, с единична цена - 21.00 лв. и обща стойност 105 546.00 лв. и „транспорт на въглища“, количество 5026 тона, с единична цена 2,60 лв., на обща стойност 13 067.60 лева. Фактурата била включена в отчетния регистър – дневник продажби за данъчен период май 2018 година.

В дневник покупки била включена фактура № 100000411/11.05.2018 г. с доставчик „Дани Его“ ЕООД с данъчна основа 166.67 лв. и ДДС – 33.33 лева.

С цел да намали данъчната тежест, подсъдимият Т. се снабдил с фактура и протокол с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД за извършени услуги по договор от 15.03.2018 г. между двете дружества, които не удостоверявали доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а именно: фактура № 0000000005 от 30.05.2018 г. с данъчна основа 117 427.45 лв. и ДДС – 23 485.49 лева и Протокол № 4 от 30.05.2018 г. за завършени работи „изкоп на въглища“, количество - 5026 т, с единична цена 20 лв., на обща стойност 100 520.00 лв. и „транспортна услуга“ на стойност 16907.45 лева. Тази фактурата била предоставени от подсъдимия Т. на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД и била включена в отчетния регистър – дневник за покупките за данъчен период март 2018 година.

Въз основа на отразяването на фактурата с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД в дневника с покупки и на фактура за извършени дейности по договора с ЕТ „Лео-99- П. С.“ в дневника с продажби, счетоводителят Р. Г. изготвила справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. № 14001221736 /14.06.2018 година.

В резултат на тези си действия, на 14.06.2018 г. подсъдимият Т. избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 23 485.49 лв., като в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 14001221736/14.06.2018 г., подадена пред ТД НАП – Перник е потвърдил неистина в раздел „Б“, клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“, декларирайки стойност 117 594.12 лв., вместо 166.67 лева. В раздел „Б“, клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 23 518.82 лв., вместо 33.33 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирал сума в размер на 203.90 лв., вместо 23 689.39 лв. за внасяне.

4. През данъчен период юни 2018 г. подсъдимият Т. представил на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД фактура № 0000000004/30.06.2018 г. за извършени дейности по договора от 28.02.2018 г. с ЕТ „Лео-99-П. С.“ с данъчна основа 75 520.00 лв. и ДДС – 15 104.00 лв., и Протокол № 4/30.06.2018 г. за извършена работа през периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. – „изкоп и транспорт на въглища“, количество 3776 тона, с единична цена 20.00 лв. и обща стойност 75 520.00 лева. Фактурата била включена в отчетния регистър на дневник-продажби за данъчен период юни 2018 година.

В дневник-покупки била включена фактура № 100000421/13.06.2018 г. с доставчик „Дани Его“ ЕООД с данъчна основа 166.67 лв. и ДДС - 33.33 лева.

С цел да намали данъчната тежест, подсъдимият Т. се снабдил с фактура и протокол с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД за извършени услуги по договор от 15.03.2018 г. между двете дружества, които не удостоверявали доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а именно: Фактура № 0000000006 от 30.06.2018 г., с данъчна основа 74 515.00 лв. и ДДС – 14 903.00 лв., както и Протокол № 5/30.06.2018 г. за завършени работи „изкоп на въглища“, количество 3776 тона, с единична цена 19.50 лв., на обща стойност 73 632.00 лв. и „транспортна услуга“ на стойност 883.00 лева. Фактурата била предоставена от подсъдимия Т. на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД и била включена в отчетния регистър – дневник за покупките за данъчен период юни 2018 година.

Въз основа на отразяването на фактури с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД и „Дани Его“ ООД в дневника с покупки и на фактура за извършени дейности по договора с ЕТ „Лео-99-П. С.“ в дневника с продажби, счетоводителят Р. Г. изготвила справкадекларация по чл.125 от ЗДДС с вх. № 14001225178/16.07.2018 година.

В резултат на горните действия, на 16.07.2018 г. подсъдимият Т. избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 14 903.00 лв., като в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 14001225178/16.07.2018 г., подадена пред ТД НАП – Перник, потвърдил неистина в раздел „Б“, клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“, декларирайки стойност 74 681.67 лв., вместо 166.67 лева. В раздел „Б“, клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 14 936.33 лв., вместо 33.33 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“, декларирал сума в размер на 167.67 лв., вместо 15 070.67 лева за внасяне.

5. През данъчен период юли 2018 г. подсъдимият Т. представил на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД фактура № 0000000005/31.07.2018 г. за извършени дейности по договора от 28.02.2018 г. с ЕТ „Лео-99-П. С.“ с данъчна основа 79 549.00 лв. и ДДС – 15 909.80 лв., както и Протокол № 5 от 11.08.2018 г. за извършена работа през периода 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г. – „изкоп и транспорт на въглища“, количество 2505 т., с единична цена – 21.00 лв. и обща стойност 52 605.00 лева; „изкоп на скални материали“, количество 16 840 т., с единична цена 0.74 лв. и обща стойност 12 798.40 лв.; „транспорт на м-ли на 1300 м“, количество 16840, ед. цена 0.84 лв., на обща стойност 14 145.60 лева. Фактурата била включена в отчетния регистър – дневник за продажби за данъчен период юли 2018 година.

С цел да намали данъчната тежест, подсъдимият Т. се снабдил с фактура и протокол с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД за извършени услуги по договор от 15.03.2018 г. между двете дружества, които не удостоверявали доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а именно: Фактура № 0000000007 от 30.07.2018 г. с данъчна основа 77 958.00 лв. и ДДС – 15 591.60 лв., както и Протокол № 6/30.07.2018 г. за завършени работи „изкоп на въглища“, количество 2505 т., с единична цена 20.70 лв., на обща стойност 51 853.50 лв.; „изкоп на скална маса“ – количество 16 840 т., с единична цена 0.72 лв. и обща стойност 12 124.80 лв.; „транспортна услуга“ на обща стойност 13 979.70 лева. Фактурата била предоставена от подсъдимия Т. на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД и включена в дневника за покупките за данъчен период юли 2018 година.

Въз основа на отразяването на фактурата с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД в дневника с покупки и на фактура за извършени дейности по договора с ЕТ „Лео-99- П. С.“ в дневника с продажби, счетоводителят Р. Г. изготвила справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. № 14001227625 /13.08.2018 година.

В резултат на тези действия, на 13.08.2018 г. подсъдимият Т. избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 15 591.60 лв., като в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 14001227625/13.08.2018 г., подадена пред ТД НАП – Перник, потвърдил неистина в раздел „Б“, клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“, декларирайки стойност 77 958.00 лв., вместо 0 лева. В раздел „Б“, клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 15 591.60 лв., вместо 0 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“, декларирал сума в размер на 318.20 лв., вместо 15 909.80 лв. за внасяне.

6. През данъчен период август 2018 г. подсъдимият Т. представил на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД фактура № 0000000006/31.08.2018 г. за извършени дейности по договора от 28.02.2018 г. с ЕТ „Лео-99-П. С.“ с данъчна основа 53 189.20 лв. и ДДС – 10 637.84 лв., както и Протокол № 6 от 11.09.2018 г. за извършена работа през периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. – „изкоп и транспорт на въглища“ - количество 880 т., с единична цена 21.00 лв. на обща стойност 18 480.00 лв.; „изкоп на скални материали“ - количество 28 790 т., с единична цена 0.88 лв. на обща стойност 25 335.20 лв.; „транспорт на м-ли на 2300 м“ - количество 5450 т., единична цена 1.72 лв., на обща стойност 9 374.00 лева. Фактурата била включена в дневника за продажби за данъчен период август 2018 година.

С цел намаляване на данъчната тежест, подсъдимият Т. се снабдил с фактура и протокол с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД за извършени услуги по договор от 15.03.2018 г. между двете дружества, които не удостоверявали доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а именно: Фактура № 0000000010 от 30.08.2018 г. с данъчна основа 52 126.00 лв. и ДДС - 10425.20 лв., както и Протокол № 7 от 30.08.2018 г. за завършени работи „изкоп на въглища“ - количество 880 т., с единична цена 20.70 лв., на обща стойност 18 216.00 лв. и „транспортна услуга“ на обща стойност 33 910 лева. Тази фактура била предоставена от подсъдимия Т. на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД и била включена в дневник за покупките за данъчен период август 2018 година.

Въз основа на отразяването на фактура с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД в дневника с покупки и на фактура за извършени дейности по договора с ЕТ „Лео-99-П. С.“ в дневника с продажби, счетоводителят Р. Г. изготвила справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. № 14001231461 от 14.09.2018 година.

В резултат на горните действия, на 14.09.2018 г. подсъдимият Т. избегнал установяването на данъчни задължения в размер на 10 425.20 лв., като в справка-декларация по ЗДДС, вх. № 14001231461/14.09.2018 г., подадена пред ТД НАП – Перник, потвърдил неистина в раздел „Б“, клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“, декларирайки стойност 52 126.00 лв., вместо 0 лева. В раздел „Б“, клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 10 425.20 лв., вместо 0 лв. и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“, декларирал сума в размер на 212.64 лв., вместо 10 637.84 лева за внасяне.

7. През данъчен период септември 2018 г. подсъдимият Т. издал фактура № 0000000008/28.09.2018 г. за извършени дейности по договора от 28.02.2018 г. с ЕТ „Лео-99- П. С.“ с данъчна основа 92 000.04 лв. и ДДС - 18 400.01 лв., както и Протокол № 7/12.10.2018 г. за извършена работа през периода 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. – „изкопни работи на скални м-ли“, количество 97 500 т., с единична цена от 0.76 лв., на обща стойност 74 100.00 лв.; „транспорт на м-ли на 2300 м“, количество 10 407, единична цена 1.72 лв. на обща стойност 17 900.04 лв. Фактурата не била включена в дневника за продажби на „Арг Груп 18“ ЕООД.

Подсъдимият Т. се снабдил с фактура и протокол с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД за извършени услуги по договор от 15.03.2018 г. между двете дружества, които не удостоверявали доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а именно: Фактура № 00000000011/28.09.2018 г. с данъчна основа 90 865.00 лв. и ДДС – 18 173 лева. Фактурата била предоставена от подсъдимия Т. на счетоводителя на „Арг Груп 18“ ЕООД и била включена в дневника за покупките, за данъчен период септември 2018 година.

Въз основа на отразяването на фактура с доставчик „Ив Контрол Систем“ ЕООД в дневника с покупки, счетоводителят Р. Г. изготвила справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. № 14001234857/15.10.2018 година.

В резултат на горните действия, на 15.10.2018 г. подсъдимият Т. в справкадекларация по ЗДДС, вх. № 14001234857/15.10.2018 г., подадена пред ТД НАП – Перник, в раздел „А“ декларирал данъчна основа на облагаемите доставки в размер на 92 000.04 лв. и начислен ДДС в размер на 18 400.01 лева. В раздел „Б“ клетка 31 „данъчна основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“, декларирал стойност 90 865.00 лева. В раздел „Б“, клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирал сума в размер на 18 173.00 лв., а в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 227.01 лева. Впоследствие била подадена коригираща декларация с вх. № 14001285717/31.01.2020 г., с която в раздел „Б“ бил коригиран размерът на данъчната основа с право на пълен данъчен кредит от 90 865 лева на „-90865“ и на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 18173 лв. на „-18173“, като бил променен резултата в раздел „В“ на 18 173.00 лв. за внасяне. По този начин не настъпили щети за държавния бюджет.

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001418006064/04.10.2018 г., изменена със Заповед № Р-22001418006064/14.01.2019 г. било образувано ревизионно производство по отношение на „Арг Груп 18“ ЕООД. В хода му с резолюция № П-22001418194211-0РП- 001/31.10.2018 г. била назначена насрещна проверка на „Ив Контрол Систем“ ЕООД, в резултат на която не били събрани доказателства за реално извършени доставки на „Арг Груп 18“ ЕООД, тъй като на адреса за кореспонденция не бил открит представителят му – свидетеля И. И. или друго упълномощено от него лице. Органите на НАП приключили ревизионното производство с издаването на Ревизионен акт № Р-22001418006064-091-001 от 28.03.2019 г., с който било установено, че общият размер на ДДС за довнасяне за периода 15.02.2018 г. – 31.08.2018 г. възлиза на 93 161.10 лева, като са начислени и лихви от датата на забавянето в размер на 7142.14 лева. Срещу ревизионният акт било подадено възражение от управителя на „Арг Груп 18“ ЕООД – подсъдимия А. Т., като с Решение № 1104/26.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, гр. София, част от исканията били оставени без уважение, а други – без разглеждане.

Досъдебното производство № 105/2020 г. по описа на ОД МВР – Перник било образувано с постановление на РП – Перник от 21.12.2020 г. за престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК за това, че на неустановена дата през 2020 г. в гр. Перник, не са предприети действия от съответното лице, което управлява и представлява търговско дружество „Ив Контрол Систем“ ЕООД, като в 30-дневен срок от спирането на плащанията, не е поискало от съда – Пернишки окръжен съд, ГО, открИ.е на производство по несъстоятелност. С постановление от 14.01.2022 г. на РП – Перник материалите били изпратени на ОП – Перник по подсъдност, като е прието, че от събрания доказателствен материал може да се направи извод за евентуално осъществен състав на престъплението по чл.255, ал.1, т.4 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 17.02.2022 г. на ОП – Перник досъдебното производство е разделено, като били отделени материалите относими за деянието по чл.255 от НК и е образувала ДП № 22/2022 г. по описа на ОД МВР – Перник, пр. пр. № 429/2022 г. по описа на ОП – Перник.

С постановление от 20.12.2022 г., връчено на 18.01.2023 г., подсъдимият А. Т. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК.

При изграждане на очертаната фактическа обстановка, първостепенният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. К., М. З., приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на свидетеля Б. Г., П. С., Е. С., Д. В. и част от приобщените на основание чл.281 от НПК показания на свидетеля И. И., част от обясненията на подсъдимия Т.; заключенията на изготвените и приети по делото две съдебно-счетоводни експертизи и писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Горната фактическа обстановка, възприета от въззивният съд, не съдържа съществени отлики с отразените в мотивите на атакуваната присъда на ОС – Перник основни фактически положения, а ги допълва с детайли, които настоящата инстанция намира, че са от значение за обективното представяне на казуса, както и за отговора на наведените от страните доводи и възражения. Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ гласните доказателствени средства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, в съпоставка с писмените доказателства, приобщени по делото и е извел логични и непротиворечиви изводи за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние.

Въззивната инстанция се солидаризира със становището на ОС – Перник, че по делото не се спори, че „Арг Груп 18“ ЕООД и ЕТ „Лео-99-П. С.“ са имали реални търговски отношения. Това обстоятелство несъмнено се установява от приложените по делото като писмени доказателства договор за транспортни и изкопни работи от 28.02.2018 г., сключен между „Арг Груп 18“ ЕООД и ЕТ „Лео-99-П. С.“, 8 бр. протоколи за извършени работи, издадените въз основа на тях фактури с доставчик „Арг Груп 18“ ЕООД и получател ЕТ „Лео-99 – П. С.“, приложените платежни нареждания с получател „Арг Груп 18“ ЕООД и извлеченията от банковата сметка на „Арг Груп 18“ ЕООД. За изпълнение на задълженията по договора, дружеството на подсъдимия имало закупен верижен багер HITACHI ZAXIS 250-3 и използвал наета техника – камиони, както и наетите работници.

Във връзка с тези обстоятелства, правилно първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетеля П. С.. Те са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с посочените по-горе писмени доказателства. При разпита си пред първата инстанция той потвърждава, че е имал договорни отношения с дружеството, управлявано от подсъдимия. Посочил е, че за изпълнение на задълженията помежду им били изготвяни протоколи, като за отразения в тях обем свършена работа, са били издавани от доставчика фактури, по които извършвал плащания обикновено по банков път, но е имало случаи това да става и на ръка. Не са налице пречки да бъдат приети за достоверни показанията му, че на обекта договорените дейности между него и подсъдимия се извършвали от дружеството на подсъдимия чрез собствена и наета техника или техника, предоставена му от възложителя, както и че работата се осъществявала от работници, наети от подсъдимия, тъй като П. С. е бил пряко заинтересован от изпълнението на договора.

Според въззивната инстанция, правилно са кредитирани показанията на свидетелите Е. С., М. К. и Б. Г. /прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 от НПК/, които са заявили, че дружеството „Арг Груп 18“ ЕООД им е непознато и никога не са работили за него. В подкрепа на тези показания са и приложените по делото справки от ТД НАП – Перник за актуалното състояние на действащи трудови договори на свидетелите С., К., Г. и К. В. /починал/, справки от „Т. Т.“ ООД /за свидетеля Е. С./, от ЕТ „Лео-99-П. С.“ и „Перник Холидей“ ЕООД /за свидетеля Б. Г./ и СД „Рай-Б. и С. и Сие“ /за К. В./ и приложените документи към тях. Тези данни единствено сочат на допуснати нарушения от страна на „Арг Груп 18“ ЕООД на трудовото законодателство, в каквато насока са и показанията на свидетеля И. И.. Те не са предмет на делото, доколкото за тези факти подсъдимият няма повдигнато обвинение. От друга страна, те не разколебават извода, че „Арг Груп 18“ ЕООД е било кадрово обезпечено, доколкото такива данни се съдържат в показанията на свидетелите П. С. и И. И..

Спор по делото съществува относно реалността на сделките по сключения договор на 15.03.2018 г. между „Арг Груп 18“ ЕООД и „Ив Контрол Систем“ ЕООД.

Законосъобразно ОС – Перник е приел, че са налице предпоставките на чл.281, ал.1, т.4 от НПК за прочитане показанията на свидетеля И. И., дадени на досъдебното производство. Съдът е положил необходимите усилия за издирването му, но той не е бил открит на известните по делото адреси. Тъй като разпитите са проведени в отсъствието на подсъдимия и неговия защитник, първостепенният съд се е съобразил с изискването на чл.281, ал.7 от НПК, като е разяснил на подсъдимия последиците от прочитането им и е изискал съгласието на А. Т. и защитника му. Такова съгласие е дадено, поради което възражението на адв. К., че свидетелят И. не е бил разпитан непосредствено от съдебния състав се явява неоснователно, респективно - не са налице пречки показанията на свидетеля И. да се ценят като годно доказателствено средство.

Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетеля И. И., дадени на 18.01.2021 г. пред разследващ орган и приобщени в производството по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК. От тях се установява, че свидетелят И. е бил мотивиран от подсъдимия Т. да регистрира търговско дружество на свое име, като в замяна ще получи сумата от 400 лева. Логично и последователно свидетелят е разказал, че в деня на уговорката им е следвал инструкциите, които му били дадени от подсъдимия Т., и че изготвените документи не ги е прочел преди да ги подпише. Категоричен е, че всички документи, касаещи дружеството „Ив Контрол Систем“ ЕООД са останали у подсъдимия. Те напълно кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, касаещи регистрацията на търговското дружество и сключването на договора за счетоводно обслужване с „Дани Его“ ООД, както и показанията на свидетелката В., че е виждала един единствен път свидетеля в офиса на дружеството.

Основателно първостепенният съд е приел за недостоверни тези, дадени от свидетеля И. на 10.06.2022г. /т.1, л. 27-29 от ДП/ пред разследващия орган. Вярна е констатацията, че при разпита му, свидетелят категорично заявява, че между дружествата „Ив Контрол Систем“ ЕООД и „Арг Груп 18“ ЕООД не е имало сключен договор за осъществяване на съвместна търговска дейност, като в действителност такъв е налице в кориците на делото. Отделно от това, свидетелят разказва, че част от дейността на управляваното от него дружество била свързана с продажбата и разпространението на въглища. Тези твърдения, според настоящата инстанция, са изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал. Следователно, от една страна, свидетелят твърди, че чрез дружеството му е осъществявал друг вид дейност, докато от представените фактури и протоколи, за които се твърди, че са издадени от „Ив Контрол Систем“ ЕООД, са за извършени работи по изкоп и транспорт на въглища и скална маса на рудник „Бела вода“. Противно на изложената теза от свидетеля пред разследващия орган са и приложените по делото дневници за покупките и продажбите на дружеството – доставчик /т.7, л. 148-179 от ДП/, от които е видно, че няма данни за упражнявана друга търговска дейност. От друга страна, дори и да бъдат възприети като достоверни показанията на свидетеля И., той не дава сведения, че чрез „Ив Контрол Систем“ ЕООД са извършени работите, удостоверени с изготвените протоколи за приемане на работа между „Ив Контрол Систем“ ЕООД и „Арг Груп 18“ ЕООД.

Във връзка с показанията на свидетеля И., правилно ОС – Перник е кредитирал тези на свидетелката В.. Към инкриминирания период тя е работила като счетоводител в дружеството, което счетоводно е обслужвало дружествата „Арг Груп 18“ ЕООД и „Ив Контрол Систем“ ЕООД. Въпреки че фактическата дейност по осчетоводяване на представените фактури и подаването на справките-декларации по чл.125 от ЗДДС се е осъществявало от Р. Г. /починала/, в показанията си тя е категорична, че е виждала един единствен път свидетеля И., както е че само подсъдимият А. Т. е носил документите в офиса на „Дани Его“ ООД. Уточнила е, че А. Т. е носил и фактурите на „Ив Контрол Систем“ ЕООД, тъй като едното дружество е издавало фактури на другото. Относно съдържанието на фактурите е заявила, че е ставало въпрос за изкопни работи. Следователно не може да се направи извод, че дружеството „Ив Контрол Систем“ ЕООД е осъществявало твърдяната от свидетеля И. И. дейност по продажба и разпространение на въглища и че същият активно се е занимавал с управлението на това дружество.

При обсъждане обясненията на подсъдимия А. Т., дадени в проведеното съдебно следствие, въззивната инстанция отчете двойствената им процесуална природа, а именно – че могат да бъдат доказателствено средство, но и изградена защитна позиция. Като достоверни и кореспондиращи с останалия доказателства материал, САС кредитира обясненията на подсъдимия относно сключения договор между „Арг Груп 18“ ЕООД и ЕТ „Лео-99-П. С.“, закупуването и наем на техника от „Арг Груп 18“ ЕООД и характера на работата, извършвана на рудника. Тези обстоятелства подкрепят извода за наличието на реални търговски отношения между управляваното от подсъдимия дружество и едноличния търговец и кореспондират с доказателствата по делото.

Въззивната инстанция не споделя твърденията на подсъдимия Т., че заради големия обем работа е наето като подизпълнител дружеството „Ив Контрол Систем“ ЕООД. От приложените по делото протоколи за извършена работа по договора с „Ив Контрол Систем“ ЕООД и тези за извършената работа по договора с ЕТ „Лео-99-П. С.“ е видно, че едни и същи количества дейности са „купувани“ от „Ив Контрол Систем“ ЕООД и са продавани на ЕТ „Лео-99-П. С.“. Следователно обемът на извършената работа от „Ив Контрол Систем“ ЕООД и „Арг Груп 18“ ЕООД е еднакъв и не се наблюдава разлика в количеството на предоставената услуга. Ако сделките между „Арг Груп 18“ ЕООД и „Ив Контрол Систем“ ЕООД бяха реални и двете дружества са работили на обекта, то „Арг Груп 18“ ЕООД щеше да протоколира по-голям обем работа към ЕТ „Лео-99-П. С.“ за разлика от изготвените протоколи с „Ив Контрол Систем“ ЕООД. Тези изводи настоящата инстанция прави въз основа на констатациите, че дружеството „Арг Груп 18“ ЕООД е разполагало с техническа, материална и кадрова обезпеченост, поради което и договорените дейности са се извършвали само от него и под надзора на подсъдимия.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал като относими към предмета на доказване изготвените по делото две съдебно-счетоводни експертизи. Вещите лица А. Д. и А. Б. поотделно са извършили обстойно изследване на представения им доказателствен материал, като са дали пълни, точни и ясни отговори на поставените им задачи. В съдебно заседание вещите лица са отговорили компетентно на всички поставени им от страните въпроси, поради което не са налице основания да бъдат отхвърлени направените експертни изводи. В съответствие със събраните и приобщените в производството писмени доказателства – счетоводни документи и актове на НАП, вещите лица поотделно са разграничили реалните от нереалните сделки, посочили са начина на коригиране на данъчния резултат за съответните данъчни периоди. Въз основа на направените от тях констатации, ОС – Перник основателно е приел, че с подаването на справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период септември 2018 г. не е приспаднал неследващ се данъчен кредит, защото впоследствие е подадена коригираща декларация.

Въззивната инстанция не споделя становището на защитата, че с изготвената от вещото лице А. Б. - А. се установяват разплащания между дружествата „Арг Груп 18“ ЕООД и „Ив Контол Систем“ ЕООД. На стр. 37 от експертното заключение изрично е посочено, че предоставените от управителя на „Арг Груп 18“ ЕООД документи представляват дневни финансови отчети, които „не дават информация относно това дали плащанията към „Ив Контрол Систем“ ЕООД са извършени от „Арг Груп 18“ ЕООД и по-конкретно – дали плащанията са извършени по издадените от „Ив Контрол Систем“ ЕООД фактури към „Арг Груп 18“ ЕООД. Представените фактури не представляват финансови касови бонове по конкретни фактури с получател „Арг Груп 18“ ЕООД, а дневни касови отчети от касов апарат на „Ив Контрол Систем“ ЕООД“. Отделно от това, посочените дневни финансови отчети касаят периода 14.01.2019 г. – 25.02.2019 г., който не попада във времевия период, инкриминиран от държавното обвинение. Следователно не са налице категорични доказателства, опровергаващи извода за липсата на плащания между двете дружества, респективно на реални търговски отношения.

Направените констатации в експертизите за дружеството „Ив Контрол Систем“ ЕООД се ценят от настоящата инстанция, доколкото то е доставчик на услуга по договор с процесното дружество, управлявано от подсъдимия Т.. Експертите са установили, че доставчикът не разполага с материална и кадрова обезпеченост, както и че в отчетните си регистри по чл.124 от ЗДДС – дневниците за покупки и продажби липсват отбелязвания за осъществяване на други сделки, сочещи на упражнявана търговска дейност. Тези изводи напълно кореспондират със събраните по делото писмени доказателства – протоколи, изготвени от НАП в хода на ревизионните производства и извършените от органа по приходите служебни справки.

С основание не са кредитирани заключенията на двете съдебно-счетоводни експертизи, обхващащи периоди извън тези, за които са повдигнати обвинения на подсъдимия Т., както и отговорите на въпросите, с които са направени правни изводи.

Въззивният съд кредитира като относими към предмета на доказване приетите на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото – справки-декларации по чл.125 от ЗДДС на „Арг Груп 18“ ЕООД, отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, ревизионен акт и ревизионен доклад за „Арг Груп 18“ ЕООД, протоколи от извършени насрещни проверки на доставчиците и контрагентите на „Арг Груп 18“ ЕООД, фактури, протоколи за извършени работи по договори, договори за извършване на транспортни услуги. Отразените в съдържанието им факти и обстоятелства изцяло кореспондират с показанията на свидетелите и ги допълват, както и подкрепят експертните изводи, застъпени в изготвените и приети в производството експертизи.

При така изложената фактическа обстановка, правилно ОС – Перник е достигнал до извода, че А. С. Т. е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т 2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Въззивната инстанция напълно се съгласява със становището на първостепенния съд, че подсъдимият Т. е лицето, което фактически е организирало, осъществявало и контролирало търговската дейност на „Арг Груп 18“ ЕООД, чийто управител бил към инкриминирания период. В това си качество той е указвал кои сделки да бъдат осчетоводявани и съответно включвани в данъчното деклариране, тъй като Т. е лицето, което е предоставяло фактурите за извършените през данъчния период сделки с доставчици и контрагенти. Съгласно данъчното законодателство /чл.3, ал.1 от ЗДДС/, „Арг Груп 18“ ЕООД представлява данъчно задължено лице – търговец, поради което правилно ОС – Перник е приел, че подсъдимият А. Т., като негов управител, е годен субект на престъплението по чл.255 от НК.

От обективна страна, основният състав по чл.255 от НК очертава лимитативно формите на изпълнителното деяние /т.1-7 от ДП/, които могат да се изразяват в действие или бездействие в нарушение на правилата, застъпени в данъчното законодателство и е насочено към създаване на пречки за установяването и плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери. Законодателят е предвидил текстът на чл.255 от НК като бланкетна норма, поради което съдебните инстанции, при обсъждане на въпроса за съставомерност на деянието, следва да отчитат разпоредбите на конкретните данъчни закони.

Предвид данните по настоящото дело, обосновано в мотивите си

първостепенният съд е приел, от обективна страна, че подсъдимият е реализирал престъплението по чл.255 от НК, при очертаните от законодателя форми на изпълнителното деяние в т.2, т.6 и т.7 на същата разпоредба. Установено е, че при водене на счетоводството подсъдимият Т. е използвал счетоводни документи с невярно съдържание – фактури, които не отразяват реално настъпили данъчни събития по смисъла на чл.25 от ЗДДС /за получени доставки от „Ив Контрол Систем“ ЕООД/. Макар и изрично да не е посочено в мотивите на атакуваната присъда, деянието е извършено при условията на посредствено извършителство, тъй като представените фактури по разпореждане на подсъдимия били включени в отчетните регистри – дневници за покупките, които дружеството било длъжно да води на основание чл.124 от ЗДДС и въз основа на информация, отразена в тях, счетоводителят Р. Г. /починала/, изготвила инкриминираните справки-декларации по чл.125 от ЗДДС и били

подадени от нея пред ТД на НАП като упълномощено лице. По този начин подсъдимият в подадените справки-декларации по ЗДДС пред НАП отразил неверни обстоятелства по отношение на данъчния резултат на „Арг Груп 18“ ЕООД и неправомерно упражнил правото да приспадне данъчен кредит в общ размер на 91 604.99 лв. през периода 16.04.2018 г. – 14.09.2018 година.

В разпоредбата на чл.93, т.14 от НК законодателят е регламентирал, че „данъци в големи размери“ представляват такива, надхвърлящи 3000 лв., а „данъци в особено големи размери“ – надхвърлящи 12 000 лв. Предвид данните по делото за размера на причинените щети на държавния бюджет, правилно първостепенният съд е приел, че укритите данъчни задължения от подсъдимия Т. са в общ размер на 91 604.99 лева и покриват изискванията за наличие на съставомерния признак „данъци в особено големи размери“ по чл.255, ал.3 от НК.

Престъплението по чл.255 от НК е регламентирано от законодателя като резултатно и се изразява в избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери. То ще е довършено от момента, когато публичното задължение е станало изискуемо. Тъй като в инкриминираните справки-декларации по ЗДДС дружеството е декларирало „ДДС за приспадане“, то престъпният резултат е настъпил с подаването на самите декларации пред ТД НАП – Перник. Не са налице данни подадените справки-декларации за данъчни периоди март – август 2018 г. да са били коригирани съобразно правилата на ЗДДС и ДОПК. Такава е налице единствено за данъчен период септември 2018 г., поради което правилно ОС – Перник е преценил, че извършеното деяние, като част от продължаваното престъпление, не покрива обективните признаци на състава по чл.255 от НК, поради което и резонно е оправдал подсъдимия Т. в тази част от повдигнатото му обвинение.

Законосъобразно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимият Т. е извършил престъплението по чл.255, ал.3 от НК при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В периода 16.04.2018 г. – 14.09.2018 г. е реализирал обективните и субективните признаци на престъплението по чл.255 от НК чрез шест отделни деяния, които са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното. ОС – Перник се е съобразил с дадените задължителни указания в ТР № 1/07.05.2009г. на ВКС по ТД № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, според което не се нарушава обективната даденост на продължаваното престъпление, когато някои или всички от отделните данъчни периоди са под установения в чл.93, т.14 от НК минимални размер.

От субективна страна, престъплението е осъществено от подсъдимия А. Т. при форма на вината – пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно – че с действията си възпрепятства установяването на данъчни задължения по ЗДДС и по този начин накърнява обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система, което е свързано с конституционно закрепеното задължение на гражданите да заплащат определените със закон данъци. Подсъдимият е предвиждал и е целял настъпването на общественоопасните последици – да намали данъчната тежест на управляваното от него дружество „Арг Груп 18“ ЕООД.

Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия - адв. К., че няма извършена ревизия по чл.19 от ДОПК, която да установи отговорността на управителя за дължимия ДДС на дружеството „Арг Груп 18“ ЕООД. С провеждането на ревизионно производство по чл.19 от ДОПК законодателят цели събирането на държавни вземания за данъци, когато с личните си действия представител на данъчно задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК е укрил факти и обстоятелства, които е длъжен да обяви на органите по приходите и вследствие на действията си възпрепятства събирането на задължения за данъци и осигурителни вноски. От една страна, наказателното и административното производство се различават по размера на задължението. Докато за установяването на задължения по ДОПК законодателят не е поставил минимум, то такъв е очертан в легалната дефиниция за „данъци в големи размери“ и „данъци в особено големи размери“ в чл.93, т.14 от ДОПК. От друга страна, макар и двете производства да изискват наличието на виновно поведение на законния представител на данъчнозадълженото лице, те се различават и по своята степен на обществена опасност. В настоящия казус безспорно се доказа, че подсъдимият Т. с действията си е избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери, а именно 91 604.99 лв., което е над седем пъти над очертания в чл.93, т.14 от НК минимум от 12 000 лева. Ето защо дори и да е била извършена ревизия спрямо подсъдимия А. Т., то не би изключила ангажирането на наказателната му отговорност.

Поради тези съображения, изводът на първоинстанционния съд, че от обективна

и субективна страна, подсъдимият А. С. Т. е извършил престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК е правилен и законосъобразен.

В разпоредбата на чл.255, ал.3 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

При индивидуализиране наказателната отговорност на подсъдимия А. Т., първостепенният съд е отмерил наказание в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“ при условията на чл.55, ал.1 от НК.

САС споделя становището на ОС – Перник, че като смекчаващи вината обстоятелства трябва да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия, семейната му ангажираност и изрядното му процесуално поведение в наказателното производство. Не може обаче, да бъде възприето като такова липсата на житейски и бизнес опит. Към датата на извършване на престъплението подсъдимият е бил на 28 години – възраст, за която е налице презумпцията, че лицето е наясно, че за упражняването на търговска дейност е налице законова регламентация. Следователно, той е бил длъжен да се запознае с действащото законодателство в областта на търговското, данъчното, трудовото и осигурителното право, за да може правомерно да изпълнява договорните си задължения със своите контрагенти. От материалите по делото е видно, че той още след придобИ.ето на „Арг Груп 18“ ЕООД и сключване на договора с ЕТ „Лео-99 – П. С.“ целенасочено и формално е подписал договор с „Ин Контрол Систем“ ЕООД, знаейки, че то не извършва реална търговска дейност, за да намали данъчната тежест на управляваното от него дружество. Тези действия не сочат нито на липсата на житейски, нито на бизнес опит. В този смисъл, САС счита, че по отношение на подсъдимия Т. не са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, тъй като те са израз на дължимо поведение в обществото и в хода на воденото наказателно производство.

Настоящият съдебен състав счита, че като изключително смекчаващо вината обстоятелство трябва да бъде отразен изминалия значителен период от време от довършване на престъплението /близо 7 години и 5 месеца към настоящия момент/ и продължителността на наказателното производство /около 5 години/. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като предмет на обвинението са само седем данъчни периода по ЗДДС, както и подсъдимият не е ставал пречка за отлагане на делото. Това обстоятелства се явява изключително по своя характер, което е основание да бъде определено наказание на подсъдимия под регламентирания законов минимум.

Въззивният съд намира за неправилен извода на първоинстанционният съд, че

като отегчаващо вината на подсъдимия Т. обстоятелство, следва да се приеме високата парична стойност на укритите данъчни задължения. Подсъдимият Т. е обвинен в извършването на данъчно престъпление в особено големи размери - чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, като за това престъпление е предвидено и по-високо наказание. В случай, че това квалифицирано престъпление бъде отчетено и като отежняващо вината на подсъдимия обстоятелство, ще е налице допълнително и незаконосъобразно утежняване на положението му, а следователно и нарушаване правото му на справедлив процес.

Въпреки че настоящият съдебен състав не споделя становището на ОС – Перник за липсата на множество смекчаващи вината обстоятелства, наличието на коментираното изключително смекчаващо вината обстоятелство не променя извода, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

В този ред на мисли, отмереното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, се явява справедливо, съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца и гарантиращо изпълнение на целите на наказателната репресия, очертани в чл.36 от НК.

Резонно ОС – Перник е приел, че са налице основанията на чл.55, ал.3 от НК и не е наложил наказание „конфискация“, тъй като от материалите по делото е видно, че подсъдимият не разполага с лично имущество, срещу което да бъде насочена санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.255, ал.3 от НК.

Правилно първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия Т. наказание „лишаване от свобода“ по реда на чл.66, ал.1 от НК. Отмерената му санкция е под предвидения максимум от три години и не е осъждан за престъпление от общ характер. Целите на наказанието биха се изпълнили и без изолирането му от обществото – подсъдимият е семеен, трудово ангажиран и не са налице данни за извършени от него други противоправни прояви. Освен това, с отлагане изпълнението на наказанието, на подсъдимия ще му бъде дадена възможност да полага труд и да изпълни задълженията си към държавата, като възстанови нанесените щети на държавния бюджет.

Неоснователно е искането на защитата подсъдимият да бъде оправдан и да му бъде наложено административно наказание по чл.78а от НК, тъй като не са налице кумулативно изискуемите законовите предпоставки. Престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Т. се наказва с „лишаване от свобода“ от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния. Наличието на предпоставката по чл.78а, ал.1, б. „а“ от НК се определя с оглед разпоредбите на Особената част на НК, а не след индивидуализацията на наказанието, което се налага на подсъдимия. Не е изпълнено и условието на б. „в“ на същата разпоредба – да са възстановени причинените имуществени щети от престъплението, доколкото по делото е предявен граждански иск и липсват данни за удовлетворяване на претендираното вземане от гражданския ищец.

Законосъобразно първостепенният съд е приел за съвместно разглеждане предявения в наказателното производство граждански иск от държавата, представлявана от министъра на финансите. Той е процесуално допустим, тъй като е предявен в законовия срок от процесуално легитимирано лице – министъра на финансите, като представляващ държавата, за претърпени щети от престъпления против данъчната система. Предявеното вземане не е било събрано чрез способите на ДОПК поради неплащане от страна на данъчно-задълженото лице.

Правилно ОС – Перник е приел, че предявения граждански иск е частично основателен. По делото безспорно е установено, че в резултат на извършеното престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1 от НК, подсъдимият Т. виновно е причинил имуществени вреди на държавния бюджет в размер на 91 604.99 лева – укрити данъчни задължения по ЗДДС, поради което и правилно е осъдил подсъдимия да заплати законната лихва, считано от датата, на която престъплението е довършено. Резонно гражданският иск е отхвърлен до пълния му претендиран размер от 109 777.79 лв. като недоказан. Липсват доказателства да са нанесени щети на държавния бюджет чрез декларирането на неверни обстоятелства от подсъдимия за данъчен период септември 2018 г., тъй като по делото е налице коригираща декларация, от която е видно, че управителят на „Арг Груп 18“ ЕООД е обявил на органите по приходите дължимият от дружеството ДДС.

Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата за изтекла погасителна давност по предявения в производството граждански иск. Съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД, която е приложима в настоящия случай, доколкото няма специални правила в НК и НПК, давността за вземания от непозволено увреждане /каквото е престъплението/ започва да тече от откриването на дееца. От мотивите на ТР № 5/05.04.2006 г. на ВКС по ТД № 5 от 2005 г. на ОСГТК е видно, че откриването на дееца е фактически въпрос, който подлежи на доказване от пострадалия.

От материалите по делото е видно, че органите на НАП са установили наличието

на данъчни задължения за дружеството „Арг Груп 18“ ЕООД с Ревизионен акт № Р- 22001418006064-091-001/28.03.2019 г. /т.3, л.25-28 от ДП/, в сила от 26.06.2019 г. (Решение № 1104/26.06.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /т.3, л.14-18 от ДП/. Следователно от датата на влизане в сила на ревизионния акт за гражданският

ищец е било известно лицето, причинило ощетяването на фиска, а именно – дружеството „Арг Груп 18“ ЕООД, представлявано от управителя му А. Т. и от този момент започва да тече общата петгодишна давност за вземания от непозволено увреждане. Съгласно правилото на чл.115, ал.1, б.„ж“ от ЗЗД с депозирането на гражданския иск на 01.02.2024 г. давността спира да тече до приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Затова настоящата инстанция приема, че основателно държавата е упражнила правото си да поиска обезщетение на деликтно основание за претърпени вреди от престъплението по чл.255 от НК и правилно ОС – Перник е осъдил подсъдимия да възстанови нанесените щети.

Законосъобразно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати в полза на Държавата сумата от 3664 лева, представляващи държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Държавната такса е определена съобразно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а именно – 4 на сто върху уважената част от иска.

С оглед изхода на делото, правилно ОС – Перник е осъдил подсъдимия да заплати сторените в наказателното производство съдебни разноски, а именно – 2546.20 лева (1576,20 лв. – разноски на досъдебното производство и 970 лв. – разноски, направени в съдебната фаза на процеса).

С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка не констатира наличието на основания за изменение или отмяна на присъдата, въззивният съд прие, че тя следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски апелативен съд, Н.О., 10-ти състав