Решение № 60 от 10.6.2026 г. на Районен съд - Дулово по дело № 108/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на И. П. Г., ЕГН ••••••••••, от ••••, общ. Дулово, срещу Наказателно постановление № ••• г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Русе, с което за нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), на основание чл. 266, ал. 1 ЗГ му е наложена глоба в размер на 255,65 евро, определено е обезщетение в размер на 10,23 евро и е присъдена парична равностойност на липсващи вещи в размер на 16,11 евро. В жалбата се сочи, че дървесината е била суха, събирана за лични нужди, като се иска намаляване на глобата. Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт К. П. К., оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Наказателното постановление е връчено на 29.04.2026 г., а жалбата е подадена на 05.05.2026 г. – в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (л. 1–7 от делото). Жалбата е процесуално допустима. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното: На •••• г. в землището на ••••, отдел •••, подотдел ••• жалбоподателят е отсякъл 10 броя дървета от дървесен вид „акация“ с общ обем 0,8 пр. куб. м., без да притежава редовно писмено позволително за сеч. Нарушението е установено на 05.03.2026 г. от О. О. А. – горски стражар при ТП ДЛС „Каракуз“, който е съставил АУАН Серия ••• г. В съдебно заседание О. О. А. – горски стражар заявява, че при обход е установил жалбоподателя с малък трактор и каруца, натоварена с дървесина от акация. Лицето признало, че е отсекло дървата за лични нужди и не представило позволително за сеч. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, който го е подписал без възражения. Свидетелят Б. З. К. – горски стражар при ТП ДЛС „Каракуз“, присъствал при съставянето на акта, потвърждава, че жалбоподателят е оказал съдействие, подписал е акта и не е направил възражения. Самият жалбоподател в съдебно заседание не отрича, че е събрал и нарязал дървесината, като твърди, че била суха и предназначена за отопление. От приетото Постановление на Районна прокуратура – Силистра от ••• г. се установява, че е отказано образуване на досъдебно производство поради малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, като деянието е квалифицирано като административно нарушение. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и без съществени процесуални нарушения. От събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 108, ал. 1, т. 1 ЗГ – сеч без писмено позволително. Съгласно трайната практика на ВАС (напр. Решение № 11059/2016 г. по к.н.а.д. № 7423/2016 г., І о.; Решение № 4894/2019 г. по к.н.а.д. № 1452/2019 г., ІІ о.), за ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл. 108 ЗГ е достатъчно установяване на факта на сеч без позволително, независимо от предназначението на дървесината и дали същата е суха. Обстоятелството, че дървесината е била суха и за лични нужди, не изключва противоправността на деянието, тъй като режимът на позволителното е задължителен и обхваща всяка сеч в горски територии. Съдът обсъди и възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН. Съгласно практиката на ВАС (Решение № 3642/2018 г. по к.н.а.д. № 1282/2018 г., І о.), маловажност е налице само при явно незначителна обществена опасност, преценявана комплексно – с оглед количеството, стойността, личността на дееца и обстоятелствата по извършване. В случая са отсечени 10 броя дървета, с обем 0,8 пр. куб. м., като нарушението е формално и засяга обществените отношения, свързани с опазване на горския фонд. Законодателят е предвидил минимален размер на глобата, който е приложен. Не са налице изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват маловажност. Наложената глоба е в минималния размер по чл. 266, ал. 1 ЗГ и не подлежи на редуциране под този минимум. В този смисъл е и практиката на ВАС – Решение № 13227/2017 г. по к.н.а.д. № 10103/2017 г., І о., според което съдът не може да определя наказание под законовия минимум. Определеното обезщетение и парична равностойност са съобразени с Наредбата по чл. 5 от ЗГ и доказателствата по делото. Жалбата е неоснователна. Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5от ЗАНН, съдът