Решение № 264773 от 15.7.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 16358/2018 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 476868 от 24.08.2018 г., постановено по гр.дело № 19438 /20 08 г. на СРС, І Г.О., 50 състав, е признато за установено по отношение на М.Н.В., ЕГН ••••••••••, И.М.В., ЕГН •••••••••• и Н.М.В., ЕГН ••••••••••, че Д.А.Г., ЕГН ••••••••••, е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 5, находящ се в гр.София, ж.к.“•••••••••, ведно с прилежащото избено помещение № 5, както и заедно с 2, 079 % идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор: 68134.4359.210.3.5, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 91, 94 кв.м., при граници: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.210.3.4, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.210.3.62 и самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.210.3.63, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.210.3.10, разположен в сграда № 3, построена върху поземлен имот с идентификатор 68134.4359.210, и са осъдени на основание чл. 108 ЗС, М.Н.В., ЕГН ••••••••••, И.М.В., ЕГН •••••••••• и Н.М.В., ЕГН ••••••••••, да предадат на Д.А.Г., ЕГН ••••••••••, владението на описания недвижим имот, при условие че Д.А.Г., ЕГН ••••••••••, заплати на М.Н.В., ЕГН ••••••••••, И.М.В., ЕГН •••••••••• и Н.М.В., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 53905, 00 лв., представляваща увеличена стойност на горепосочения имот, вследствие на сторени в имота полезни разноски, като е оставено без уважение възражението за право на задържане до заплащане на подобрения в размер на разликата над сумата от 53905, 00 лв. до пълния размер на заявеното възражение от 54752, 00 лв., както и е оставено без разглеждане възражението за подобрения за заплащане на необходими разноски в размер на 18307, 00 лв. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д.А.Г., ЕГН ••••••••••, да заплати на М.Н.В., ЕГН ••••••••••, И.М.В., ЕГН •••••••••• и Н.М.В., ЕГН ••••••••••, сумата от 2382, 33 лв., разноски по делото. С определение № 477227 от 27.08.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 19438 /20 08 г. на СРС, І Г.О., 50 състав, са осъдени М.Н.В., ЕГН ••••••••••, И.М.В., ЕГН •••••••••• и Н.М.В., ЕГН ••••••••••, да заплатят на Националното бюро за правна помощ, сумата 600, 00 лв.- определено на адв.Л.З., САК, възнаграждение за предоставена правна помощ по гр.дело № 19438/2008 г. на СРС, 50-ти състав. В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, І Г.О., 50 състав е обжалвано и от двете страни по делото. Въззивникът- ищец Д.А.Г., чрез пълномощника си адв. Л.З., обжалва решението, в частта, с която съдът е признал на ответниците право на задържане върху процесния недвижим имот до заплащане на подобрения на стойност в размер на сумата от 53905 лв., представляваща увеличена стойност на недвижимия имот, в резултат на сторени полезни разноски, с искане решението да бъде отменено, като неправилно в обжалваната част. Въззиваемите страни- ответници М.Н.В., И.М.В. и Н.М.В., чрез пълномощника си адв.М.К. оспорват жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение-потвърдено в обжалваната от ищцата част, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото. Въззивниците- ответници М.Н.В., И.М.В. и Н.М.В., чрез пълномощника си адв.М.К., с подадена от тях въззивна жалба обжалват решението в частта, с която е уважен предявения от ищцата срещу ответниците иск с правно основание чл.108 от ЗС. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с искане същото да бъде обезсилено в тази му част или евентуално да бъде отменено, като неправилно. Прави се искане във въззивната жалба също така, в случай на потвърждаване на решението в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС, решението да бъде отменено в частта, с която е оставено без разглеждане възражението за подобрения за заплащане на необходими разноски в размер на 18307, 00 лв. и да бъде постановено решение, с което да бъде уважение това възражение на ответниците за заплащане на подобрения в посочения размер, която сума да бъде включена в сумата, която следва да бъде заплатена от ищцата, като условие за предаване на владението на процесния недвижим имот. Претендират присъждане на направени разноски по делото. Въззиваемата страна- ищец Д.А.Г., чрез пълномощника си адв. Л.З. оспорва жалбата, като неоснователна. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение-потвърдено в обжалваната от ответниците част, като правилно и Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Предмет на разглеждане в настоящето производство е иск с правно основание чл.108 от ЗС. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно - не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. В случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената служебната проверка по чл. 269, изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за недопустимо поради нарушаване правилата на родовата подсъдност при разглеждането на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, като въпросът за нейното съществуване, респективно за нейната липса може да бъде повдигнат и служебно от съда до приключване на производството във втората инстанция и за нейното спазване съдът е длъжен да следи и служебно - арг. чл.119, ал.1 от ГПК. В процесния случай, исковата молба е постъпила в съда на 14.07.2008 г. /вх.№ 35159/, на която дата е образувано производството по гр.дело № 19438/2008 г. по описа на СРС, І Г.О., 50 състав, т.е безспорно е обстоятелството, че спорът подлежи на разглеждане по реда на ГПК, обн. ДВ бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК, исковете за собственост и други вещни права с цена над 50000 лв. са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, респективно при цена под 50000 лв. - на районен съд като първа инстанция. Правилата за определяне на цената на иска са регламентирани в чл. 69 от ГПК, като според ал. 1, т. 2 на същата разпоредба по искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е равна по размер на данъчната оценка за имота, а при липса на такава - на неговата пазарна цена. В процесния случай ищцата е сезирала съда с иск с правно основание чл.108 от ЗС, видно от заявения петитум на исковата молба. С оглед на това и цената на иска следва да бъде определена съобразно данъчната оценка на процесния недвижим имот. В настоящия случай, видно от представеното в първоинстанционното производство /л.42 от делото/ удостоверение с рег. индекс № 10-10-/0043/28.07.2010 г. на Столична Община - Дирекция "ПАМДТ", отдел Люлин, издадено от Началник ПАМДТ- район „Люлин“, се установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот- апартамент № •, находящ се в ж.к.“•••••••••е 62912, 20 лв./ шестдесет и две хиляди, деветстотин и дванадесет лева, и 20 стотинки/. Това обстоятелство дава основание на настоящия въззивен състав да приеме, че е изключена родовата компетентност на сезирания Софийски районен съд, като предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС подлежи на разглеждане от съответния окръжен съд, а именно Софийски градски съд. Посочената цена/ в размер на 62912, 20 лв./, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, е над 50000 лв., което обуславя подсъдност на спора по правилата на чл. 104 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция - чл. 104, т. 3 от ГПК /в случая на Софийски градски съд/. От друга страна, съдът приема, че представеното в незаверено копие/ а не в оригинал или в официално заверен препис от официален документ/ в първоинстанционното производство /л.79 от делото/ удостоверение с рег. индекс № 10-10-/0043/30.05.2011 г. на Столична Община - Дирекция "ПАМДТ", отдел Люлин, издадено от Началник ПАМДТ- район „Люлин“, в което е посочено, че данъчната оценка на процесния апартамент е в размер на сумата от 41659, 80 лв., не обвързва съда относно обстоятелствата посочени в него, респективно относно посочената в него данъчна оценка на процесния недвижим имот. С оглед обстоятелството, че същото е представено в незаверено копие, а не в оригинал или в официално заверен препис от официален документ, същото не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдът приема, че с материална доказателствена сила/ обвързваща съда/ се ползват само официалните свидетелстващи документи, каквато в процесния случай има представеното в оригинал в първоинстанционното производство /л.42 от делото/ удостоверение с рег. индекс № 10-10-/0043/28.07.2010 г. на Столична Община - Дирекция "ПАМДТ", отдел Люлин, издадено от Началник ПАМДТ- район „Люлин“, се установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот- апартамент № 5, находящ се в ж.к.“ •••••••••е 62912, 20 лв./ шестдесет и две хиляди, деветстотин и дванадесет лева, и 20 стотинки/. Процесното удостоверение, издадено на 28.07.2010 год. за данъчна оценка на процесния недвижим имот представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила. Същото удостоверява определената по съответния ред и от компетентния административен орган данъчна оценка на имота в размер на сумата от 62912, 20 лв., която следва да се цени от съда. Материалната доказателствена сила е присъща за свидетелстващите документи. Тя се състои в доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от него факт, който се удостоверява от материализираното в свидетелстващия документ удостоверително изявление. Официалният свидетелстващ документ/ в случая посоченото по-горе удостоверение за данъчна оценка на имота/ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в документа - чл.179, ал.1 ГПК. До доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили. С оглед на което, при осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачете и да се съобрази с материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ- удостоверение с рег. индекс № 10-10-/0043/28.07.2010 г. на Столична Община - Дирекция "ПАМДТ", отдел Люлин, издадено от Началник ПАМДТ- район „Люлин“, от което се установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот- апартамент № 5, находящ се в ж.к.“ •••••••••е 62912, 20 лв./ шестдесет и две хиляди, деветстотин и дванадесет лева, и 20 стотинки/. Посочената цена/ в размер на 62912, 20 лв./, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, е над 50000 лв., което обуславя подсъдност на спора по правилата на чл. 104 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция - чл. 104, т. 3 от ГПК /в случая на Софийски градски съд/. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на производството и на постановеното съдебно решение, за наличието на която съдът следи служебно. С оглед на което, като не се е съобразил с разпоредбата на чл.103 във вр. с чл.104, т.3 от ГПК, районният съд е разгледал по същество спор, който е бил родово подсъден на окръжния съд /в случая на СГС/, поради което и решението му като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено изцяло /арг. от чл.270, ал.3, изр.2 от ГПК/. Ето защо, като е разгледал и се е произнесъл по родово неподсъден иск, СРС, 50 състав е постановил процесуално недопустимо решение, което на основание чл.270, ал.3, изр.1 и изр.2 от ГПК следва да бъде обезсилено, а делото изпратено на родовокомпетентния окръжен съд - Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като първа инстанция. В тази връзка, процесуално недопустимо се явява и обжалваното определение от 27.08.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 19438 /20 08 г. на СРС, І Г.О., 50 състав, с което ответниците М.Н.В., И.М.В. и Н.М.В., са осъдени да заплатят на Националното бюро за правна помощ, сумата 600, 00 лв.- определено на адв.Л.З., САК, възнаграждение за предоставена правна помощ по гр.дело № 19438/2008 г. на СРС, 50-ти състав, което на основание чл.270, ал.3, изр.1 и изр.2 от ГПК също следва да бъде обезсилено При този изход на спора, по направените от страните разноски следва да се произнесе родовокомпетентният да разгледа спора, като първа инстанция съд- Софийски градски съд, съобразно изхода на делото. Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,