Решение № 2847 от 7.7.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 208/2026 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 53б, ал. 9 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба, подадена от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ СОФИЯ, бул. „Мария Луиза“ № 122А срещу Заповед № 18-1198 от 30.01.2026г. на Началник на СГКК гр. Велико Търново, в частта с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ореш, общ. Свищов, състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка в землището на с. Ореш за поземлен имот с [идентификатор], при което се извършва промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: за поземлен имот с [идентификатор] с данни преди промяната площ 14 216 кв. м. на 12 146 кв.м. за линии на релсов транспорт, собственост на Държавата, чрез ДП Национална компания „Железопътна Инфраструктура“ София и за поземлен имот с [идентификатор] с данни преди промяната площ 7176 кв. м. на 3108 кв.м. за линии на релсов транспорт, собственост на Държавата, чрез ДП Национална компания „Железопътна Инфраструктура“ София. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта в оспорената му част поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, жалбоподателят счита, че неоснователно от двата имота се отнемат площи, както и че не е спазена минималната зона на отчуждение от 6 метра по чл. 4 ал. 2 от ЗЖТ. Също така счита, че при изготвяне на техническия проект по отношение на пътя е следвало да се съобрази не само обхватът на пътя пътните съоръжения и пътни принадлежности, но и фактът, че не може същите да попадат върху релсов път или в зона на отчуждение, позовава се и на това, че не е ясно в мотивите на заповедта на какви трайни топографски обекти е определен сервитутът на пътя. Предвид гореизложеното, моли да се отмени заповедта в оспорената част, състояща се в отстраняване на явна фактическа грешка. Претендира направените по делото разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители допълва, че законът е определил ред, по който следва да се отразяват тези ЖП-имоти и в този смисъл текстът на чл. 39, ал. 3 от Наредбата посочва какъв е редът на документи, които следва да се отчетат и предимство се дава на устройствените планове пред фактическото положение на терена. С оглед на доказателствената тежест ответната страна не доказва безспорно, че измененията са съобразени с чл. 39, ал. 3 от Наредбата. Поради това моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът НАЧАЛНИКЪТ НА СГКК-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, чрез адвокат Н., заема становище за неоснователност на жалбата. От материалите, които са изготвени от правоспособното лице и всички доказателства, които са събрани в административното производство, се установява, че е налице явна фактическа грешка, съгласно определението в ЗКИР. Тя се установява и от изслушаната съдебно-геодезическа експертиза. Действително има застъпване между сервитутите на двете инфраструктури, но това е даденост, която няма как да бъде преодоляна на място по действащите нормативни актови. Не е налице спор за материално право и отнемане на чужд имот, защото жалбоподателят има право на управление, не право на собственост, а и всички имоти са публична държавна собственост. Просто се променя границата между тях, за да удовлетвори един или друг сервитут. Отделно от това, практиката на ВАС е категорична, че спор за материално право при отстраняване на явна фактическа грешка не може да има, като се търси дали действително има такава съгласно това определение, което е дадено в ЗКИР. Не е съгласен с твърдението, че липсват мотиви и достатъчно фактически данни, от които да се установи явната фактическа грешка, тъй като постоянната практика на ВАС приема, че могат да бъдат изложени тези фактически данни и в документите, които са част от административната преписка, въз основа на която е издадена оспорената заповед. Подробни съображения излага в писмена защита вх. № 4350/25.06.2026г. Заинтересованата страна Община Свищов, гр. Свищов, с писмена молба вх. № 2295/07.04.2026 година, чрез адвокатско дружество „Ш. и Я.“, оспорва изцяло жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендира разноски съобразно представен списък. Заинтересованите страни - Агенция „Пътна инфраструктура“; К. П. Д., А. П. Д. и „Сортови Семена – Инвест“ АД, гр. Свищов, редовно призовани, не се явяват и не заемат становище по жалбата. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по заявление № 07-1611-05.02.2025 г, входирано от Агенция „Пътна Инфраструктура" за отстраняване на явна фактическа грешка на основание чл. 536, ал. 5, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и чл. 816, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. В издадената Заповед и скица-проект към нея с № 15-136486-30.01.2026 г. са описани направените изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка с отстраняването на явна фактическа грешка за поземлен имот с [идентификатор] (републикански път 11-52), който е „Територия на транспорта" с начин на трайно ползване /НТП/ „За път от републиканската пътна мрежа", държавна публична собственост. Към проекта е изготвена карта на контактната зона, на която е отразен обхватът на пътя определен в чл. 8, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на закона за пътищата. Съгласно изработения от правоспособно лице по ЗКИР проект ПИ с идентификатори 53672.73.115 и 53672.73.12 са засегнати имоти. Изготвена е Обяснителна записка и скица-проект, изработени от правоспособно лице по кадастър. Правоспособното лице е извършило геодезическо измерване във връзка с изготвяне на проект за рехабилитация на съществуващ път 11-52 от км 64-550 до км 102+724. В резултат от обработката на данните е констатирана явна фактическа грешка в обхвата на [ПИ], която се изразява в несъответствие между границите на пътя, които са отразени в картата и същите граници на пътя с прилежащите му технически елементи съществуващи на терена. Правоспособното лице е представило Списък на засегнатите имоти и Карта на контактната зона, на която е изобразено несъответствието в границите на пътя. Два от засегнатите поземлени имоти - [ПИ] и [ПИ] са държавна публична собственост с НТП „За линии на релсов транспорт", управлявани от Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура "/ДП НКЖИ/. За [ПИ] е съставен Акт за публична държавна собственост № 164, рег. 3157, том X, дело 1641 от 01.12.2023 г, издаден от Слулсба по вписванията — Свищов, с който са предоставени правата за управление на ДП НКЖИ. За [ПИ] няма данни за вписан документ в кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съгласно Акт за публична държавна собственост № 6836/28.11.2023г. поземлен имот с [идентификатор] по КККР на село Ореш, община Свищов, е с площ от 14 216 кв.м,, текущ път в междугарие Ореш-Белене по 241-а жп линия, трайно предназначение на територията: територия на транспорта, начин на трайно ползване: за линии на релсов транспорт. Имотът е с местонахождение село Ореш, община Свищов. На основание чл.9, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт върху имота са предоставени права за управление на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура" гр. София. Поземлен имот с [идентификатор] е с данни преди промяната - площ: 14 216 кв.м., а след промяната - площ: 12 146 кв.м. Поземлен имот с [идентификатор] е с данни преди промяната - площ: 7176 кв.м., а след промяната- площ: 3108 кв.м. Кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия на землище с. Ореш, община Свищов, област Велико Търново са одобрени със Заповед № РД-18-454/15.02.2018г, издадена от Изпълнителния Директор на АГКК. След влизане в сила на КК и КР за землището през 2018 г. е одобрено изменение, за което е издадена Заповед № КД-14-33- 03.11.2022 г. от Изпълнителния Директор на АГКК. Заповедта е издадена въз основа на заявление №№ 01-153538-21.03.2022 г. и 01-153661-21.03.2022 г, входирано от ДП НКЖИ за отстраняване на явна фактическа грешка в обхвата на ЖП линия Свищов- Ореш-Левски на основание чл. 536, ал. 5, т. 2 от ЗКИР /към 03.11.2022 г/. Неразделна част от заповедта е скица-проект № 15-1117429-27.09.2022 г, на която графично е изобразено одобреното изменение. В раздел I, т. 2 от Заповед № КД-14-33-03.11.2022 г - Промяна на границите на съществуващи обекти в КККР" е описан [ПИ], собственост на Държавата с НТП „За линии на релсов транспорт" с площ преди промяната 14677 кв. м. и площ след промяната 14216 кв. м. Видно и от графиката този имот е съществувал в КК и в резултат от изменението през 2022 г. е коригирана източната му граница. В раздел 1, т. 1 от заповедта - Нанасяне на нови обекта в КККР" е описан [ПИ], собственост на Държавата с НТП "За линии на релсов транспорт" с площ 7176 кв. м. От скицата-проект на правоспособното лице се вижда, че [ПИ] е образуван от [ПИ] - собственост на Държавата, НТП „Път от републиканската пътна мрежа" с площ 13690 кв. м. Съгласно раздел I, т. 3 от заповедта - „Заличени обекти от КККР" [ПИ] е заличен. ПИ с [идентификатор] се появява като нов обект в КК и КР с одобреното изменение, касаещо отстраняването на явната фактическа грешка на ЖП линия Свищов-Ореш-Левски през 2022 г. За производството по заявлението № 07-1611-05.02.2025 г, от Агенция „Пътна Инфраструктура" са уведомени собствениците на засегнати имоти Община Свищов, гр. Свищов К. П. Д., А. П. Д. и „Сортови Семена – Инвест“ АД, гр. Свищов, вкл. жалбоподателят. Уведомлението до жалбоподателя е изпратено по пощата и връчено лично на 17.02.2025 г. ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ СОФИЯ е възразил срещу изменението на КККР по искането на заинтересованата страна с възлажение изх. № ЖП-187СГО/24.02.2025 г.). Като е счел възражението за неоснователно органът е одобрил исканото изменението с обжалваната в производството Заповед № 18-1198 от 30.01.2026г. на Началник на СГКК гр. Велико Търново, в частта с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ореш. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 13.02.2026 г. По делото е изслушана и приета без възражения съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е направило геодезически измервания и трасиране с ГНСС /GPS/ в режим „реално време". В Приложение № 1 - комбинирана скица дава съвместени данните от действащата кадастрална карта и направеното геодезическо заснемане. От Железопътна секция Горна Оряховица към ДП НКЖИ е получило данни за трасето на железопътната линия 24а - Ореш-Белене, която към момента е извън експлоатация. На комбинираната скица с червен цвят непрекъсната линия са изобразени заснетите релси по линия 24а - Ореш-Белене, която видно попада в обхвата на [ПИ] от КК. С лилав цвят прекъсната линия е изобразена границата на съществуващата асфалтова настилка. Подробни точки 51, 54 и 50 са свързани с точкова линия, която показва местоположението на долната част на шкарп /откос/ оформен като канавка. Тази канавка е общ елемент както за железопътна линия 24а, така и за път 11-52. В Приложение № 2 вещото лице дава съвместени данните от действащата кадастрална карта в обхвата на [ПИ], данни за изменение, одобрено със Заповед № 18-1198- 30.01.2026 г. и данни за трасе /ос/ и километража на ЖП линия 24а - Ореш-Белене. Защрихованата в зелено част представлява територията, която след предвидената корекция се придава от [ПИ] към [ПИ] и е с площ от 2259 кв. м. Защрихованата в сиво част представлява територията, която след предвидената корекция се придава от [ПИ] към [ПИ] и е с площ 187 кв. м. В Приложение № 2 - комбинирана скица са съвместени данните между действащата кадастрална карта в обхвата на [ПИ] по КК и КР на землище с. Ореш, общ. Свищов и данни от изменението, одобрено със Заповед № 18- 1198/30.01.2026 г. на Началника на СГКК - Велико Търново. По данни от КККР поземленият имот представлява „За линии на релсов транспорт" с вписан Акт за публична държавна собственост N2 164, рег. 3157, том X, дело 1641 от 01.12.2023 г, издаден от Служба по вписванията — Свищов, с който са предоставени права за управление на ДП НКЖИ. Също така като елемент от комбинираната скица е добавено трасето на съществуваща железопътна линия номер 24а — Ореш-Белене, която е изобразена с червен цвят прекъсната линия /точка-тире/. От комбинираната скица се вижда, че с одобреното изменение е променена част от южната граница на [ПИ]. Преди одобряване на изменението имотът е с площ 14216 кв. м. Със зелен цвят щриховка е показана територията, която се придава от [ПИ] към [ПИ] — път от републиканската пътна мрежа, която е с площ 2259 кв. м. Със сив цвят щриховка е показана територията, която се придава от [ПИ] към [ПИ], която е с площ 187 кв. м. Приложение № 3 са съвместени данните от действащата кадастрална карта в обхвата на [ПИ], данни за изменение, одобрено със Заповед № 18-1198- 30.01.2026 г. и данни за километража на ЖП линия Ореш-Белене. Защрихованата в синьо част представлява територията, която след предвидената корекция се придава от [ПИ] към [ПИ] и е с площ 3881 кв. м. Приложение № 4 представлява комбинирана скица между действащата кадастрална карта, данни от измервания, данни от проект за изменение, одобрен със Заповед № 18-1197/30.01.2026 г. и трасе /ос/ на железопътна линия 24а — Ореш-Белене. С червен цвят непрекъсната линия са изобразени данните от проекта за отстраняване на явна фактическа грешка за [ПИ], представляващ част от път II-52. С червен цвят прекъсната линия е изобразен минималният сервитут на железопътната линия, който съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЖТ е 6 метра. Видно от направените измервания, частта в която най-много се доближават трасетата на железопътната линия и на републиканския път е на запад от прелеза от км 1+000 до км 1+200 по километража на ЖП линията. Сервитутната ивица на ЖП линията е защрихована със син цвят, като на юг от остта за ограничителна линия е взета канавката /между подробни точки 51, 54 и 50/. С жълт цвят щриховка е представен обхватът на републиканския път по данни от одобрения със Заповед № 18-1198-30.01.2026 г. проект. Установява се застъпване между сервитутните ивици на двете трасета, което е различно - от около 1,60 м до около 3,00 метра. В Приложение №5 са отбелязани подробните точки по контура на [ПИ] от проекта за изменение. Трасирани на място са подробни точки № 1, 6, 8 и 23. В Приложение N2 7 от снимка 1 до снимка 4 са представени трасираните от проекта точки. В Приложение №6 са отбелязани точките по контура на [ПИ] и [ПИ], като част от тях бяха трасирани на място. В комбинираната скица са нанесени и направените измервания, за да може да се види границата на асфалтовата настилка. В Приложение № 7 от снимка 12 до снимка 18 са представени трасираните от кадастралната карта данни за имотите. Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административна преписка, изпратена с писмо изх. № 27-64/06.03.2026 г., подробно описана в съпроводителното писмо, съдържаща 80 бр. Листа; АПДС № 6836/28.11.2023 г., Скица № 15-888984/17.08.2023 г., Заповед № 18-1198/30.01.2026 г. с вх. № ЖИ-4896/13.02.2026 г.; Заповед № КД 14-33/03.11.2022 година на Началника на СГКК-Велико Търново. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Жалбата срещу оспорената заповед в частта на одобреното изменение на КККР на с. Ореш, общ. Свищов, състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка в землището на с. Ореш, чрез промяна в границите на имоти с [идентификатор] и 53672.73.12 е допустима – подадена е от собственик на имота, който по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР вр. чл. 53б, ал. 7 ЗКИР е заинтересовано лице, и в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 53б, ал. 7 ЗКИР. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следните съображения: Компетентността за одобряване на промени в КККР на правното основание, посочено в заповедта – чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР, вр. чл. 81б, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.), е на началника на съответната СГКК. Следователно отсъства основание по чл. 146, т. 1 АПК за обявяване на заповедта за нищожна. Разпоредбата на чл. 53б ЗКИР е самостоятелно основание за изменение на КККР в хипотезите на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, които са отделни. Самата заповед обаче, изготвената скица-проект и обяснителната записка към нея, съдържат посочване на чл. 53б, ал. 5, т. 1 вр. чл. 81б, ал. 7, т. 3 ЗКИР от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с приложените към заявление № 07-1611-05.02.2025 г. от Агенция „Пътна Инфраструктура" за отстраняване на явна фактическа грешка, ведно с приложените към него документи и материали по чл. 58 и чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-309051-26.11.2024г., във връзка с Решение на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР, обективирано в Протокол № 21-4068. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР (изм. – ДВ, бр. 57 от 2016 г., доп., бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31; явна фактическа грешка е и съществуващ на терена траен топографски обект с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определен чрез геодезически измервания, който не е отразен в плановете и картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. В конкретния случай е налице втората хипотеза от определението за явна фактическа грешка, а именно – несъответствие в границите на съществуващаите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. Отстраняването на явната фактическа грешка се отнася за Път II-52, от км 64+550 до 102+690.26= км 102+724, който попада в землището на с. Ореш, общ. Свищов, като е установено несъответствие между границите на пътя по одобрената кадастрална карта на с. Ореш и границите на пътя съществуващи на терен. След извършени геодезически измервания от правоспособно лице по ЗКИР е установило несъответствие на нанесените в КК граници и сервитути на Път II-52, от км 64+550 до 102+690.26= км 102+724. Представен е проект за изменение на КК поради наличето на явна фактическа грешка, към който са приложени всички необходими по закон материали, обосноваващи наличието й. Изработена е карта наконтактната зона и списък на засегнатите имоти. От направените измервания и снимки вещото лице установява, че отразеният в проекта ПИ с [идентификатор] по КККР на с. Ореш, общ. Свищов, заедно с неговите елементи съгласно чл. 5 от Закона за пътищата и чл. 39, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР съответства на пътя, който реално съществува на терена. Видно от Приложение № 3 - комбинирана скица са съвместени данните между действащата кадастрална карта в обхвата на [ПИ] по КК и КР на землище с. Ореш, общ. Свищов и данни от изменението, одобрено със Заповед № 18- 1198/30.01.2026 г. на Началника на СГКК - Велико Търново. По данни от КККР поземленият имот представлява „За линии на релсов транспорт", собственост на Държавата без вписан документ за собственост. Също така като елемент от комбинираната скица е добавено трасето на съществуваща железопътна линия номер 24а - Ореш-Белене, която е изобразена с червен цвят прекъсната линия /точка-тире/. От комбинираната скица се вижда, че с одобреното изменение е променена западната част от територията на [ПИ]. Преди одобряване на изменението имотът е с площ 7176 кв. м. Със син цвят щриховка е показана територията, която се придава от [ПИ] към [ПИ] —път от републиканската пътна мрежа, която е с площ 3881 кв. м. Съгласно действащите към момента закони и норми за проектиране, в частност чл. 4, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт и чл. 5 и чл. 6 от Закона за пътищата, няма как да бъдат удовлетворени едновременно и двете разпоредби. Двете трасета — на републиканския път и на железопътната линия съществуват на терен преди създаването на Картата на възстановената собственост /КВС/ и Кадастралната карта в обхвата на землище с. Ореш. В Приложение № 4 вещото лице е изобразило застъпването на двете сервитутни ивици. На практика сервитутът на път П-52 и сервитутът на жп линия 24а - Ореш-Белене е определен от съществуващата канавка, която е част от обхвата, както на пътя, така и на ЖП линията. Вещото лице по изслшаната СТЕ потвърждава наличето на явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, тъй като отразеният в проекта ПИ с [идентификатор] по КККР на с. Ореш действително съществува на терен, заедно с неговите елементи съгласно чл. 5 от Закона за пътищата и чл. 39, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. съответства на пътя, който реално съществува на терен. В действащите КККР ПИ с [идентификатор] по КККР на с. Ореш не е отразен правилно, съглосно изискванията на чл. 5 от Закона за пътищата и чл. 39, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. от скицата-проект на правоспособното лице към Заповед № КД-14-33-03.11.2022г. се вижда, че [ПИ] е образуван от [ПИ] – собственост на Държавата, НТП „Път от републиканската пътна мрежа“ е с площ 13 690 кв.м., който е бил заличен. По инициираното от Агенция „Пътна инфраструктура“ производство пред началника на СГКК Велико Търново за изменение на КК са отразени границите на републиканския път, такива каквито съществуват в действителност на място. Вещото лице, разпитано в съдебно заседание, посочва, че границите на пътя са съществували в това положение и преди провеждане на процедурата по възстановяване на замеделски имоти. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за пътищата обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Широчината на земното платно се определя от най-външните линии на пресичане на откосите на насипите (изкопите) или на отводнителните устройства с естествения терен съгласно чл. 8, ал. 2 от ППЗП. Широчината на ограничителните ивици е 2 м. – при автомагистралите и пътищата I и II клас и 1м. при останалите пътища според чл. 8, ал. 4 от ППЗП. Съдът кредитира заключението на вещото лице, което е взело предвид тези и другите относими разпоредби при изготвяне на заключението. Разпитано по делото вещото лице потвърждава, че е налице застъпване на сервитутите. АПИ са си подали проекта и са спазени изискванията на чл. 39 от Наредбата. И двата сервитута се застъпват – чл. 39, ал. 1 и чл. 39, ал. 2, което е онагледено в приложението № 4, с посочен километражът, за което е налице. Върху елементи, които са част от пътното платно попада сервитутът на релсовите линии. Републиканския път и железопътната линия са били изградени преди одобряването на картата на възстановената собственост и КК по тогава действащи правила и норми. Неоснователни съдът намира възраженията на жалбоподателя, че засягането на сервитута води до незаконосъобразност на оспорения акт. Сервитутът на железопътната линия е законово признат и определен в Закона за железопътния транспорт. Този сервитут може да попада в един или повече поземлени имоти. Промяната на граници между съседни имоти не погасява сервитута, нито го нарушава, тъй като той продължава да съществува като тежест върху имота, дори същият да бъде продаден или преобразуван. Това е така, тъй като сервитутът следва имота. Фактът, че двата сервитута – на ЖП линията и на републиканския път се застъпват, не е пречка за одобряване на изменението на КККР и отстраняване на явната фактическа грешка, тъй като това положение е съществувало още преди създаването на кадастралната карта и преди картата на възстановената собственост. С одобреното изменение не се засяга трасето на железопътната линия, която не се нарушава, а се коригира трасето на републиканския път, който в настоящото си положение и сега действащата кадастрална карта, не отговаря на действителното си положение на място. Следва да бъде отчетено и изнесеното от вещото лице, че железопътната линия е обрасла с бурна растителност и фактически не се ползва. Не е налице порок на оспорения акт и поради твърдяното незаконосъобразно отнемане на площ от поземлен имот публична държавна собственост. С отстраняването на явната фактическа грешка действително се променя общата граница между имотите, но всеки от тях е публична държавна собственост. Не се нарушава правото на собственост на държавата, нито чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост, тъй като имотите не са обект на разпореждане или придобиване по давност. Приобщените по делото доказателства за предходното изменение на КККР от 2022г. и заключение на вещото лице потвърждават, че поземлен имот с идентификатор [ПИ] е образуван от [ПИ] – собственост на Държавата, НТП „Път от републиканската пътна мрежа“ с площ 13 690 кв.м., който е бил заличен. При отстраняване на явна фактическа грешка не се прилага чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, който е приложим само при отстраняване на непълноти и грешки в КК, като не може да бъде отказано отстраняването въз основа на констатиран спор за материално право, какъвто в процесния случай не се и твърди от жалбоподателя. Собственик на всички имоти, предмет на разглеждане по настоящото дело и засегнати от изменението в оспорената част е Държавата, като същите са публична държавна собственост. Заповедта е съответна на материалния закон и целта му, тъй като по този начин в процедурата по одобряване на КККР се отстраняват непълноти, несъответствия и явни фактически грешки, установени при съвместяване на данните от наличните данни и карти за границите на урбанизираната и неурбанизираната територия на с. Ореш, общ. Свищов. По изложените съображения заповедта в оспорената й част следва да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена. Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София на деловодни разноски в размер на 1222,84 евро, от които 455.91лв. за вещо лице и 766.93евро за адвокатско възнаграждение, доказано платено по банков рпът (л. 162-163 от делото). Възнаграждението е надлежно поискано и доказано с представеният договор за правна защита и платежно нареждане. Възнаграждението не подлежи на намаляване, тъй като е в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и отговаря на чл. 36, ал. 2 от ЗА да бъде справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Заинтересованата страна Община Свищов също има право на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в уговоронеия и доказан платен с банков превод размер от 768евро (л. 147-148 от делото). Водим от гореизложесното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 53б, ал. 7 ЗКИР, съдът