Решение № 2974 от 29.1.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11818/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Сдружение „Музикаутор“ срещу мълчалив отказ на кмета на О. К. по заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ-8/15.04.2024г. С жалбата подробно се излагат съображения, че актът е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че търсената информация попада в приложното поле на ЗДОИ. По изложените съображения се прави искане за отмяна на мълчаливия отказ на кмета на О. К. и задължаване на ответника да предостави исканата информация в посочената форма. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от юрк. С., който поддържа жалбата. Ответникът - кметът на О. К., в съдебното заседание чрез упълномощен представител - юрк. Т., взема становище за неоснователност на жалбата и прави искане за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийската градска прокуратура, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител по делото и не взема становище по жалбата. Административен съд [област]-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: Административното производство е образувано по заявление за достъп до обществена информация с рег. № ДОИ-8/15.04.2024 г. от Сдружение „Музикаутор“, ЕИК, подадено до кмета на О. К., с което се иска достъп до обществена информация, свързана с дейността на О. К. в периода 01.01.2023 г. до 31.12.2024 г., както следва: „1. Посочете в предлагания по-долу табличен вид културните събития с използване на музика, проведени/предстоящи на територията на общината; размер на финансиране от общината, вида на участие на общината (организатор или предоставящ терен за провеждането или финансиращ или подпомагащ по друг начин) за всяко събитие, бенефициерите (получателите) на финансирането от общината – наименование на юридическо лице и по възможност – контакти на юридически лица – организатори на всяко събитие?; 2. Съществува ли изискване/условие в процедурите на общината или в договорите за финансиране на културните събития, сключени между общината и конкретните бенефициери (получатели на общинско финансиране) – организатори на събитие, последните да докажат уреждането на авторските права за използването на музика с/без текст с организация за колективно управление на тези права (за [държава] – само Музикаутор)?; 3. Ако съществува изискването/условието в процедурите на общината по предходната т.2, то какви са документите съгласно вътрешните процедури/правила на общината за одобряване на финансиране на културни събития, въз основа на които общината приема, че авторските права за използване на музика/текст/аранжимент са предварително уредени от бенефициерите – организатори, кандидатстващи/получили/предстоящи да получат финансиране за организиране на културно събитие? Има ли по процедурите/правилата, действащи в общината, изискване бенефициерите – организатори да представят договорите, уреждащи авторските права?; 4. Предвидено ли е общината да извърши проверки при/преди отчитане на изразходването на отпуснатите средства за финансиране на събитията дали бенефициерите (организаторите) им са спазили условията на сключения с общината договор и Закона за авторското право и сродните му права за публично изпълнение на музика/текст/аранжимент да е налице предварително, писмено разрешение от авторите на музиката/текста/аранжимента?; 5. Предвидена ли е в процедурите/правилата на общината, по които се одобрява финансирането на културни събития, неблагоприятна последица/санкция за бенефициерите (получателите) на финансирането, ако последните не са сключили договори с авторите на музика/текст/аранжимент за отстъпване на правото на публично изпълнение на произведенията и каква?; 6. Съхранява ли общината архив, съдържащ документи, доказващи уреждането на авторските права за вече проведените събития с използвана музика/текст/аранжимент (като напр. договори, списъци с изпълнените песни – „сетлисти“ и др.)? Ако общината съхранява такъв архив, какви са видовете документи в архива и за какъв период се съхраняват?; 7. Отпуска ли общината суми изрично за заплащане на авторски възнаграждения в рамките на отпуснато от нея финансиране на културни събития? В случай че отпуска, как се определя техният размер и как се определят бенефициерите (получателите) на това конкретно финансиране?; 8. Включват ли сумите, отпускани от общината за финансиране на културни събития на нейна територия, данък добавена стойност (ДДС)? Ако включват ДДС, този данък включен ли е в посочените в календара на културните събития в Общината суми?“. Заявителят е посочил, че желае да получи информацията в писмена форма на електронна поща [електронна поща]. В заявлението се твърди, че е налице надделяващ обществен интерес за прозрачност на държавния орган по смисъла на ЗДОИ. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Местната компетентност на настоящия съд да разгледа повдигнатия правен спор се обуславя от разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 ЗДОИ. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Този срок може да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка ( чл. 30, ал. 1 ЗДОИ ). В случая заявлението е регистрирано на 15.04.2024 г., като в 14-дневния срок по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ кметът на О. К. не се е произнесъл, като не са налице и данни за предприето удължаване на срока по чл. 30 ЗДОИ. Налице е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на оспорване в едномесечен срок от изтичане на срока, в който органът е следвало да се произнесе. С подаването на жалбата на 16.05.2024 г. този срок е спазен. По тези съображения съдът приема, че жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация, е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Така решение № 11540 от 30.07.2019г. на ВАС по адм. д. № 7965/2018г., V отд. Обществената информация е: официална - която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия ( чл. 10 ЗДОИ ), и служебна - информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации ( чл. 11 ЗДОИ ). Достъпът до служебна обществена информация е свободен и може да бъде ограничен единствено в изрично изброените в чл. 13, ал. 2 ЗДОИ хипотези. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. В разглеждания случай несъмнено заявителят е субект на правото да получи исканата информация съгласно чл. 4 ЗДОИ, а ответникът е задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. В това си качество ответникът е длъжен да се произнесе по всяко отправено до него искане за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ с изричен и мотивиран акт съобразно чл. 28, ал. 2, чл. 29, чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ, с който има възможност в зависимост от конкретните обстоятелства да предостави исканата обществена информация или да откаже предоставянето й, като следва да се посочи, че се дължи произнасяне по всеки от поставените в заявлението въпроси. Правопораждащ факт за задължителното произнасяне по реда на чл. 28 ЗДОИ от кмета на О. К. е характерът на исканата информация. Видно от процесното заявление за предоставяне достъп до обществена информация, с добиването на същата се обслужва целта, посочена в закона, като удовлетворяване на искането би спомогнало на заявителя да си състави информирано мнение за дейността на задължения субект. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл. 28 – чл. 33 ЗДОИ, вследствие на които да прецени дали исканата информация е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем или да постанови мотивиран отказ. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗДОИ административният орган и в случай на отказ следва да издаде мотивирано писмено решение за това, в което се посочват правното и фактическото основание за отказа, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. Предвид горното налага се изводът, че единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. След като специалният закон изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото непроизнасяне винаги се явява незаконосъобразен отказ в хипотезата на чл. 58, ал. 1 АПК. В случая със заявлението за достъп до обществена информация, заведено с вх. № ДОИ-8/15.04.2024г., е сезиран именно органът, който е дължал произнасяне по всички поставени в него въпроси. Предвид изложеното съдът намира подадената жалба за основателна, поради което мълчаливият отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед естеството на констатирания порок, преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне в съответствие с указанията, дадени с настоящото решение. Относно разноските в производството. При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът