Решение № 3306 от 30.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16692/2024 г.

наказателно дело № 20241110216692 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на “•••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••••, представлявано от управителя Х. Б. П. срещу Наказателно постановление № 165/2024 от 27.09.2024 г., издадено от О. Д. - Председател на Патентно ведомство на Република България, с което на дружеството жалбоподател „•••••“ ЕООД на основание чл. 127, ал. 1 от Закон за марките и географските означения (ЗМГО) e наложена „имуществена санкция“ в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО в полза на Държавата са отнети 21 444 /двадесет и една хиляди четиристотин четиридесет и четири/ броя маратонки, означени с фигуративен знак, сходен на регистрираната по национален ред марка с рег. № ••••••••••, като предмет на нарушението по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. В жалбата от управителя на „•••••“ ЕООД – Х. П. са изложени оплаквания, свързани с неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което се иска съдът да отмени същото. В тази насока и в жалбата се въвеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и обжалваното наказателно постановление, като изрично се сочи опорочаване на процедурата по връчване на АУАН, доколкото същият е счетен за връчен на основание чл. 129, ал. 3 от ЗМГО. Поставя се под съмнение обективираната в процесното НП информация, касаеща постъпването на образуваната преди това прокурорска преписка /№2091/2023 г. по описа на СРП/ в деловодството на Патентно ведомство /ПВ/, като въз основа на това навежда аргумент в посока издаването на процесния АУАН след изтичане на 3-месечния срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Релевират се твърдения във връзка с изтичане на законоустановения едногодишен срок от извършване на претендираното нарушение до издаване на атакуваното наказателно постановление. На следващо място в жалбата от управителя на „•••••“ ЕООД се ангажират доводи в посока издаване на процесните АУАН и НП въз основа на материали по досъдебно производство, с които санкционираното лице твърди, че не било запознато. В допълнение се сочи и липса на запознаване с постановлението на прокурора, с което е прекратено образуваното наказателно производство, като последното, според жалбоподателя, обуславя невъзможността му да участва в текущото административно производство. Излагат се твърдения за добросъвестност и липса на вина у представителите на санкционираното дружество. Позовава се на късния момент на възникнало съмнение у представителите на наказаното лице относно възможен конфликт по отношение на защитени търговски марки. Оспорва се целта на съхранение на намерените стоки в указания склад-рампа •••, като се твърди, че същите били съхранявани с цел предстоящо предявяване на претенция срещу дружеството, продало на санкционираното лице процесните стоки. В случай, че се прецени за извършено вмененото на дружеството „•••••“ ЕООД нарушение, в условията на евентуалност, в жалбата се инвокират доводи в посока съобразяване на определени смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател „•••••“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С постъпила молба от управителя на санкционираното юридическо лице, е депозирано писмено становище за даване ход на делото в негово отсъствие и е подготвен списък с въпроси към призования за разпит свидетел по делото. Въззиваемата страна – Председател на Патентно ведомство на Република България, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С. Б., който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. В пледоарията си юрк. Б. прави обстойни опровержения на твърдяното от жалбоподателя. По отношение начина на връчване на процесния АУАН, процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че е спазена необходимата процедура чрез изпращане на покана за явяване на нарушителя в рамките на съответния тримесечен срок. Относно това, че писмото е получено, но въпреки това представител на санкционираното лице не се е явил, юрк. Б. изтъква утвърдената практика актът да се състави в отсъствие на предполагаемия нарушител и да се изпрати за връчване чрез съответната общинска администрация. В тази връзка се позовава на направените неколкократни безуспешни опити от страна на съответните общински служители за връчване на акта по седалището на дружеството-жалбоподател. Лансира версията за липса на полагане на нужната грижа от страна на наказаното юридическо лице да се запознае с административнонаказателната преписка и в частност със съставяния акт, предвид което излага твърдения за спазване на процедурата по връчване от страна на ПВ. На следващо място юрк. С. Б. отбелязва специалната процедура, предвидена в ЗМГО, касаеща изпращането на неуспешно връчен АУАН на служители от общинската администрация за продължаване с опитите и предприемане на по-нататъшни действия по връчване на акта. В контекста на изложеното описва приложимостта на указаната специална процедура към настоящия случай. Навежда твърдения за невъзможността на наказващия орган да установи претендираното нарушение на по-ранен етап, т.е. преди датата на постъпване на материалите по досъдебното производство в Патентно ведомство. По отношение установяване извършването на продажба на част от стоките юрк. Б. отбелязва, че съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗМГО една от хипотезите на използване в търговската дейност се изразява именно в съхраняване на стоките с цел продажба. В този смисъл, на база изключително голямото количество намерени стоки и предвид това, че жалбоподателят е търговец по смисъла на ТЗ, представителят на въззиваемата страна обуславя извод за невъзможност въпросните стоки да се съхраняват с цел лична употреба. Сочи се, че в административнонаказателното производство с връчване на съответния АУАН съответният предполагаем нарушител има възможността представи оневиняващи го доказателства, като изтъква, че в настоящия случай такива не са представени. Юрк. Б. изрично насочва към това, че макар на санкционирания субект да е предоставена възможност да се запознае с процесния АУАН, същият не се е явил в сградата на ПВ, а в допълнение и не е бил открит на неговото официално седалище, съгласно ТР. В противовес на въведените аргументи за приложение на чл. 28 от ЗАНН, юрк. С. Б. сочи изключително голямото количество намерени стоки, както и обявените на официалната страница на Патентно ведомство ориентировъчни правила за определяне размера на съответната санкция. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал, намира от фактическа страна следното: На 06.06.2024 г., в гр. София, в сградата на Патентното ведомство на Република България, свидетелят Ф. М. и Н. Б. - главни експерти в Патентното ведомство, извършили проверка на материалите по пр. пр. № 2091/2023 г. по описа на СРП, постъпила във ведомството на 26.03.2024 г. При прегледа на документите свид. Ф. М. и Н. Б. установили, че на 04.01.2023 г. служители на ГДБОП са извършили проверка на складово помещение, находящо се в ••••••••••, база на •••, склад-рампа •••, стопанисвано от дружеството - жалбоподател „•••••“ ЕООД с ЕИК:••••••••••. При проверката било установено, че в посоченото складово помещение се съхранявали с цел продажба стоки – 21 444 броя маратонки, означени с фигуративен знак, сходен на регистрираната по национален ред марка с рег. № ••••••••••, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ „обувки“ със срок на действие до 07.01.2034 г, без съгласието на притежателя на марката – ••••, САЩ. За посочените стоки не били представени документи, удостоверяващи съгласието на притежателя на регистрираната по национален ред марка или на друго лице, придобило по законен ред правото да я използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Предвид на това, и служителите от ГДБОП иззели стоките с протокол за претърсване и изземване от 04.01.2023 г. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно- маркова и оценителна експертиза, съгласно която иззетите стоки били идентични на стоките от клас 25 на МКСУ „обувки“, за които била регистрирана марката. В заключението на съдебномарковата експертиза било отразено, че поради сходство на знаците, с които са означени стоките с тези на регистрираната марка, както и поради идентичността на стоките с тези, включени в клас 25 на МКСУ, за които е регистрирана марката, съществувала вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с тези на марките. По експертен път било установено още, че вероятността за объркване се изразява в погрешната представа, която може да възникне у потребителите относно действителния произход на стоките, а именно, че същите се предлагат за продажба и съхраняват с цел продажба от или със знанието и под контрола на притежателя на марката – ••••, САЩ. С постановление от 02.11.2023 г. на прокурор при СРП наказателното производство по пр. пр. № 2091/2023 г. по описа на СРП било прекратено. Прието било, че в хода на досъдебното производство било безспорно установено, че деянието на представителя на санкционираното дружество не надвишава обществената опасност на административното нарушение по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО, съгласно която норма „лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лева, а ЕТ и юридическите лица – с имуществена санкция от 1000 до 3000 лева. По изложените съображения представителят на СРП е приел, че наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр.2 от НПК, поради липсата на субективни елементи от престъпния състав на чл. 172б, ал. 1 от НК в поведението на Х. Б. П. – управител на дружеството-жалбоподател. Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство е бил изпратен на Патентно ведомство за преценка основанията за налагане на имуществена санкция, като препис от същото, ведно с материалите от пр. пр. № 2091/2023 г. по описа на СРП са постъпили в Патентно ведомство на 26.03.2024 г. С оглед резултатите от проверката, свидетелят Ф. М. съставил Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 72 от 06.06.2024 г. срещу дружеството „•••••“ ЕООД, ЕИК •••••••••• за нарушение на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. Актът бил съставен на 06.06.2024 г., в отсъствие на представител на жалбоподателя, след предварително изпратена покана до управителя на дружеството-жалбоподател на 21.05.2024 г. Предвид представена обратна разписка е видно, че поканата е получена на адреса на санкционираното юридическо лице на 27.05.2024 г., но поради неявяване на представител на същото в указаните в поканата ден и час, актът бил съставен в отсъствие на представител на юридическото лице. Поради нереализирана успешна процедура по връчване на процесния АУАН № 72 от 06.06.2024 г., след извършени неколкократни посещения на адреса на санкционираното дружество от страна на служители на Столична община - район „Средец“, актът бил върнат като невръчен на 25.07.2024 г. На основание специалната норма на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО, така съставеният АУАН бил закачен на таблото за обявления и впоследствие публикуван на официалната страница на ПВ, като бил свален от там на 07.08.2024 г. В рамките на указания 14-дневен срок от сваляне на съобщението не се явил управител или друг представител на дружествотожалбоподател, който да подпише и на когото да се предяви посоченият АУАН. Поради това и след изтичане на предвидения в нормата 14-дневен срок /на 22.08.2024 г./, контролните органи в Патентно ведомство счели актът за връчен. Наказващият орган – Председател на Патентно ведомство на Република България приел изложените в съставения АУАН фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 165/2024 от 27.09.2024 г., с което за нарушение на чл. 127, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), на дружеството - жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 20 000,00 лева и на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО в полза на държавата били отнети 21 444 /двадесет и една хиляди четиристотин четиридесет и четири/ броя маратонки, означени с фигуративен знак •••, представляващи предмет на нарушението по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля Ф. М., както и от приложените писмени доказателства, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК. Тук следва да се отбележи, че свид. М. не е присъствал при извършване на проверката на 04.01.2023 г. в складовото помещение, като неговите изводи за осъществено нарушение са изградени въз основа на приложените по делото материали от образуваната пр. пр. № 2091/2023 г. по описа на СРП. От приложените по делото материали по посочената преписка, включително: протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи, протоколи за разпит на свидетели /включително на управителя на санкционираното дружество, явяващ се наемател и ползвател на склада, където е извършена проверката/, и изготвената съдебно-маркова и оценителна експертиза се доказва категорично, че на 04.01.2023 г. в складово помещение, находящо се в ••••••••••, база на •••, склад-рампа •••, стопанисвано от дружеството - жалбоподател „•••••“ ЕООД, се предлагали за продажба стоки -21 444 броя маратонки, означени с фигуративен знак •••. За посочените стоки не били представени документи, удостоверяващи съгласието на притежателя на регистрираната по национален ред марка /с рег. №00024739/ или на друго лице, придобило по законен ред правото да ги използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Иззетите стоки били идентични на стоките от клас 25 на МКСУ „обувки“, за които била регистрирана марката, а поради идентичност на знаците, с които били означени стоките с тези на регистрираната марка, както и поради идентичността на стоките с тези, включени в самия клас 25 на МКСУ, за които е регистрирана марката, съществувала вероятност за объркване на потребителите, която включвала възможност за свързване на знаците с тези на посочената по-горе марка. Отделно от установеното сходство, по делото не са представени доказателства за това, стоките да са закупени от официален представител на марката, както и от дружество, притежаващо съгласие на маркопритежателя за това Депозираните от свидетеля гласни доказателствени средства съдът възприема като достоверен и надежден източник на информация, предвид тяхната логичност, последователност, еднопосочност и непротиворечивост както с останалия, събран по делото, писмен доказателствен материал, така и с изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Въпреки отсъствието на свидетеля по време на извършената от служители на ГДБОП проверка на процесното складово помещение, от изложеното от него се извличат сведения относно процедурата по съставяне и връчване на процесния АУАН, както и относно утвърдената в съответното държавно учреждение /ПВ/ практика по изпращане на акта за връчване чрез служители от съответната общинска администрация в случай на неявяване на предполагаемия нарушител след надлежно получена покана. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирано за това лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. При извършване на служебна проверка относно законосъобразността на издадените два процесуални документа- АУАН и Наказателното постановление, съдът намира, че и двата са съставени от компетентен орган. При проверката на АУАН и НП съдът констатира, че и в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на дружеството жалбоподател „•••••“ ЕООД. Нарушението и в двата акта е описано ясно, точно, като са отразени коректно датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Противно на твърденията на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира за спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не възприема като основателни инвокираните с жалбата от управителя на „•••••“ ЕООД възражения досежно това, че процесният АУАН е бил издаден след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че тримесечният срок, визиран в нормата на чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, не е бил изтекъл към датата на съставяне на процесния АУАН – 06.06.2024 г., тъй като извършеното нарушение е станало известно на компетентния орган най-рано на 26.03.2024 г., датата на която преграждащото пътя на наказателното производство постановление на прокурора при СРП ведно с прокурорска преписка №2091/2023 г. по описа на СРП е постъпила в Патентното ведомство, при което служителите на посоченото държавно учреждение са разполагали с обективната възможност да се запознаят с материалите по преписката. Необходимо е да се обърне внимание на това, че съгласно чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е бил съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на цитираната разпоредба, но в съдебната практика на националните съдилища е безпротиворечиво прието, че „откриване“ е налице тогава, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира автора му. До този извод се стига, тъй като това е моментът, в който необходимите за това материали са обективно налични в съответната администрация, като от тогава именно съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършване на същото, както и неговите съществени признаци от обективна и субективна страна по определен фактически състав. Изразеното съмнение на жалбоподателя в посока по-ранен достъп и запознаване на служителите от Патентно ведомство с настоящия казус, почиващо на изминатия период от издаване на процесния прокурорски акт до датата на постъпване на материалите в ПВ, не почива на реални доводи или налични обективни данни, а се дължи на субективна преценка и възприятие на представителя на санкционираното лице. След като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай АУАН е бил съставен в законоустановения тримесечен срок по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, тъй като прокурорската преписка е постъпила в Патентното ведомство на 26.03.2024 г., а актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 06.06.2024 г. По изложените съображение доводите на въззивника за неспазване на срока по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН съдът намира за неоснователни. На следващо място не са основателни и оплакванията в жалбата досежно нарушаване на процедурата по връчване на АУАН. За да достигне до този извод съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗМГО, която се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл. 43 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя или на упълномощено от него лице срещу подпис, а в случаите, в които е бил съставен в отсъствието на нарушителя, актът се връчва чрез съответната общинска администрация или чрез органите на МВР. Когато обаче актът за установяване на административно нарушение не може да бъде връчен по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗМГО, видно от нормата на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО, за срок, не по-кратък от 7 дни, на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство се публикува съобщение за съставянето на акта, като, ако в 14-дневен срок от свалянето на това съобщените от таблото за обявления и интернет страницата на Патентното ведомство лицето, срещу което е бил съставен съответният АУАН, не се яви в Патентното ведомство за предявяване и подписване на акта, това обстоятелство следва да бъде отбелязано върху акта, който се счита за връчен в деня, в който това отбелязване е било направено. Граматическото и лексикално тълкуване на нормата на чл. 129 от ЗМГО налага извод, че за да бъде прието, че е била спазена процедурата за връчване на АУАН по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО следва да бъдат налице следните предпоставки – първо - актът да е бил съставен в отсъствието на нарушителя, второ – актът да е бил изпратен за връчване на нарушителя чрез съответната общинска администрация или алтернативно чрез органите на МВР, трето – актът да не е могъл да бъде връчен на нарушителя чрез съответната общинска администрация или органите на МВР, четвърто – на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство да е било публикувано съобщение за съставянето на акта за срок, не по-кратък от 7 дни, пето – в 14-дневен срок от свалянето на съобщението за съставянето на акта от таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство в последното да не се е явило лицето, срещу което е бил съставен акта, шесто – да било е направено изрично отбелязване в акта. В настоящия случай, видно от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, процесният АУАН е бил съставен в отсъствието на законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. В хода на съдебното следствие се установи още, че с цел връчването на процесния АУАН служител на общинската администрация на Столична община – район „Средец“ е посетил адреса на управление на въззивника два пъти, като това е станало в различни дни и в различни часови диапазони. Независимо от усилията, положени от служителя на Столична община - район „Средец“, управителят на дружеството-жалбоподател не е открит на адреса, на който, съгласно информацията публикувана в Търговския регистър, е следвало да се намира седалището и управлението на юридическото лице, срещу което бил съставен процесния АУАН, който следвало да бъде връчен. Видно от приобщените по делото материали, след като в Патентното ведомство постъпило писмено уведомление относно това, че процесният АУАН не е могъл да бъде връчен на законния представител на въззивника на адреса на управление на дружеството-жалбоподател, били предприети действия по обявяване на процесния АУАН по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО, а именно чрез съобщение, публикувано на интернет страницата на Патентното ведомство и чрез обявяването му на таблото за обявления, за което бил съставен протокол, удостоверяващ посоченото действие. Видно от протокол 48А/07.08.2024 г., на 07.08.2024 г., след изтичането на 7-дневен срок от обявяването му, съобщението, обективирано в протокол от № 48/30.07.2024 г., било свалено от таблото за обявления и интернет страницата на Патентното ведомство. В 14-дневен срок от свалянето на съобщението законен или упълномощен представител на въззивника не се явил в Патентното ведомство за получаване и подписване на процесния АУАН, при което в акта било направено изрично отбелязване, че същият се счита за връчен на 22.08.2024 г. по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО. След като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички необходими предпоставки, за да бъде прието, че процесният АУАН е бил надлежно връчен на санкционираното лице по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО, поради което органите на предсъдебната фаза съвсем обосновано и законосъобразно са приели, че е била спазена предвидената в чл. 129, ал. 3 от ЗМГО специална процедура за връчване на АУАН. По горните съображения съдът не намери за основателни изложените в жалбата възражения, касаещи опорочаване на процедурата по връчване на процесния АУАН на дружествотожалбоподател. Неоснователно се явява и оплакването на жалбоподателя в посока издаване на процесните АУАН и НП въз основа на непознати за санкционирания субект материали по водено досъдебно производство. Настоящият състав на съда не възприема подобно възражение за обосновано, доколкото същото се опровергава от данните по преписката, доказващи по несъмнен начин присъствието на законния представител на дружествотожалбоподател по време на извършване на редица действия в хода на разследването – в частност присъствието му по време на извършеното претърсване и изземване на наетото от него процесно складово помещение, както и от проведения на същия разпит в качеството му на свидетел по образуваното наказателно производство. Неоснователен е и доводът, касаещ твърдението, че наказаното юридическо лице „•••••“ ЕООД не е било страна досъдебното производство, поради което не би могло да бъде страна и в образуваното административнонаказателно такова. Несъстоятелността на изложения аргумент произтича от това, че административнонаказателна отговорност могат да носят и юридически лица, за разлика от принципната постановка, присъстваща в наказателното производство. Обстоятелството, че прекратеното наказателното производство се е водело срещу физическо лице е ирелевантно в процесния случай, доколкото не препятства възможността на дружеството-жалбоподател, при наличието на данни за консумирано нарушение, да бъде повдигнато административнонаказателно обвинение. Отговорността на дружеството-жалбоподател „•••••“ ЕООД е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, която препраща към чл. 13 от ЗМГО. Съгласно текста на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е: 1. идентичен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2. идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3. идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Според ал. 2 на посочената разпоредба използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5. използването на знака в търговски книжа и в реклами; 6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Съгласно нормата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, като използване следва да се определи и дейността по съхранение или държане на стоките за продажба или пускането им на пазара. В настоящия случай категорично се установи от обективна страна, че в склад-рампа •••, находящ се в ••••••••••, база на •••, стопанисван от дружеството - жалбоподател „•••••“ ЕООД с ЕИК:••••••••••, при извършената проверка на 04.01.2023 г. са били открити 21 444 броя маратонки, означени с фигуративен знак •••, идентични на стоките от клас 25 на МКСУ „обувки“, за които била регистрирана марката, които са се използвали в търговската дейност на дружеството-жалбоподател, като са се предлагали за продажба и са се съхранявали с тази цел, без доказателство за съгласието на притежателя на марките - ••••, САЩ. Принципно задължение на жалбоподателя е да се увери преди да предлага за продажба стоките, че е налице съгласие на притежателя на марката за това. Като субект, осъществяващ професионално дейност по продажба на стоки, дружеството-жалбоподател е имало задължението да се увери, че и процесните стоки, които е предлагало за продажба в стопанисвания обект, са такива, за които е налице съгласие на притежателя на марката. След като е придобило, с намерение да осъществява търговска дейност, стоки, върху които е поставен знак, идентичен с този на защитени марки, дружеството-жалбоподател е било длъжно да се увери, че не извършва административно нарушение по смисъла на ЗМГО, като положи дължимата грижа и изиска от продавачите назад по веригата доказателства за съгласието на маркопритежателя стоките да бъдат пуснати на пазара от тези лица. Съдът намира, че отговорността на разпространителя в търговската мрежа стои паралелно, а не изключва тази на наказаното лице. Всеки един от субектите по веригата от продажби носи отговорност за това, че продава стоките без разрешение и съгласие на притежателя на марката за това, следователно всеки от тези субекти може да носи индивидуална отговорност за неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. Отговорност по веригата от продажби за подобно нарушение може да се изключи единствено в хипотеза, при която са налице доказателства, че първата по ред продажба е била осъществена със съгласие на притежателя на марката за продажба на стоките в рамките на ЕС. В конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това наказаното юридическо лице да е предлагало за продажба стоките, описани в НП със съгласие на притежателя на марката за това, както и отсъстват доказателства за това, доставчиците по веригата от продажби назад във времето да са осъществили продажбата със съгласие на притежателя на марката за това. Отделно от това настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя в посока съхраняване на стоките с оглед предявяване на бъдеща претенция срещу дружеството, продало процесните стоки на санкционираното юридическо лице. Неиздържан се явява посоченият довод предвид липсата на документи или книжа, предоставящи или най-малкото съдържащи някаква информация относно естеството на направената от жалбоподателя поръчка за обувки, какви точно са стоките, които закупува, колко са на брой и прочие. При положение, че се установи свръх голямото количество на намерените стоки, то непонятна и неоправдана остава за съда липсата на документи, удостоверяващи количеството поръчани стоки, а оттук необезпечено от към доказателствен материал остава и твърдението на жалбоподателя, че стоките се съхранявали в процесния склад с цел връщане на дружеството, от което са закупени. При съобразяване на гореизложеното съдът намира, че категорично се установи, че дружеството-жалбоподател „•••••“ ЕООД е използвало в търговската си дейност марка върху стоки, за която няма разрешение от притежателя да използва в търговската си дейност, като така е нарушено съдържанието на изключителното право на притежателя върху марката, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 127, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на някакъв съставомерен резултат. Деянието реализира състав на административно нарушение, като се има предвид, че отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението, към която освен наличието на вина спадат причините и мотивите за неговото извършване. Всички те обаче се явяват ирелевантни в настоящия казус. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО предвижда, че лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лева, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лева. В конкретния случай става въпрос за нарушение, извършено от ЮЛ, следователно приложима се явява предвидената имуществена санкция в размер от 3000 лева до 20 000 лева. В конкретния случай наложената имуществена санкция на „•••••“ ЕООД е в максималния възможен размер, което съдът намира за необосновано и свръх прекомерно с оглед конкретиката по случая - наличието на съответни смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Съдът намира, че единствено отегчаващо отговорността обстоятелство в настоящия случай следва да се отчете изключително голямото количество на намерени стоки – 21 444 броя маратонки, която бройка, сама по себе си, е внушителна и неизменно повишава степента на обществена опасност на деянието. Но наред с това, не следва да се игнорират други, налични по кориците на делото, смекчаващи обстоятелства – извършеното нарушение се явява първо по ред за санкционираното юридическо лице, като липсват данни за други предходни нарушения както на приложимия в случая ЗМГО, така и въобще в областта на индустриалната собственост. Ето защо съдът, като взе предвид обсъдените обстоятелства, намери за законосъобразно и справедливо налагането на имуществена санкция на дружеството „•••••“ ЕООД в размер малко над средния, т.е. 13 000 лева. На следващо място съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от сходни такива и като се отчете свръх голямото количество на процесните стоки – 21 444 броя маратонки. Съдът счита за необходимо да уточни, че дружеството-жалбоподател, като лице извършващо търговска дейност с такива стоки е длъжно да познава разпоредбите във връзка с осъществяването на тази дейност и стриктно да ги съблюдава. Липсата на настъпили вредни последици не е основание за квалифициране на нарушението като маловажно, тъй като то е формално и за осъществяването му не е необходимо да е настъпил какъвто и да било вредоносен резултат. Правилно е приложението и на разпоредбата на чл. 127, ал. 5 от ЗМГО, която императивно предвижда отнемане в полза на Държавата на стоките, които са предмет на нарушение по ал. 1, което наказващият орган е изпълнил, като е отнел намерените 21 444 /двадесет и една хиляди четиристотин четиридесет и четири/ броя маратонки, означени с фигуративен знак •••, като предмет на нарушението по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изменено единствено в частта касателно размера на наложената имуществена санкция. С оглед изхода на делото - изменение на наказателното постановление с намаляване размера на наложената на „•••••“ ЕООД имуществена санкция, разноските следва да бъдат присъдени в полза на административнонаказващия орган. Когато обжалваното НП се потвърждава или изменя, следва, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на нарушителя. Само при отмяна на обжалвания акт разноските следва да се възложат в тежест на наказващия орган, доколкото жалбоподателят е бил наказан незаконосъобразно. Поради това съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна Патентно ведомство, което да е в размер на 76,69 евро /150 лева/, съгласно правилата за неговото изчисляване, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) от Наредба за заплащането на правната помощ, като се отчете и неоспоримата процесуална активност на представителя на въззиваемата страна. Посочената сума в евро дружество „•••••“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Патентно ведомство на Република България. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд,